Съюз на икономистите в България

Буквално минути преди да се разпуснат в коледна ваканция, на 22 декември депутатите „претупаха“ на второ четене няколко ключови промени в Търговския закон. Три от тях са действително изключително важни за бизнеса: първата касае установяването на неплатежоспособността на дружествата и променя част от правилата в производството по несъстоятелност. Освен това бе прието специално производство по стабилизация – подобно на предпазния конкордат, съществувал в Царска България. А отделно бяха гласувани и мерки срещу т.нар. кражби на фирми.

Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения ще се прехвърля както и преди – чрез сделка. Но нейните условия занапред ще трябва да бъдат скрепени не само писмено и с нотариална заверка на подписите, но и с нотариална заверка на самото съдържание на договора. При това извършени едновременно.

С едновременна заверка на подписите и съдържанието на договорите ще се прехвърлят и дружествените дялове.

Пак така – със заверка върху протоколите от общите събрания на собствениците, ще се приемат или изключват съдружници, ще се избира или освобождава управител и ще се извършват разпоредителни сделки с недвижими имоти, собственост на търговските дружества.

За услугата ще се плаща „проста“ такса – без значение от материалния интерес, с който е свързано удостоверяването. А длъжностните лица в Агенцията по вписванията вече ще трябва изрично да проверяват дали са налични необходимите нотариални заверки в документите, преди да впишат поисканите промени по фирмените партиди. Освен това ще се гледа и дали изискваното ново удостоверяване е въведено в информационната база данни на нотариусите.

При липса на нотариалните заверки сделките и решенията ще се считат за нищожни. Тоест – ще се приема, че те никога не са се случвали. А последиците от това остават за тези, които не са се съобразили с новите изисквания в закона – търговците, техните контрагенти, евентуалните купувачи на даден дружествен имот.

Всичките тези нови изисквания бяха въведени в Търговския закон с идеята, че така ще се възпрепятстват кражбите на фирми, от които пропищяха десетки дружества, включително и на чуждестранни инвеститори. Защото при едновременното удостоверяване на подпис и съдържание един от екземплярите на документа остава при нотариуса – така се разчита на „превантивен ефект“, който да възпира потенциалните измамници. А и ще се помогне на полицията по-лесно да стига до тях.

Само че всъщност няма да стане точно така. Защо? Защото в името на бързината и опростяването на управлението на бизнеса си много от дружествата сами ще се откажат от новата „защита“, която им предлага законът. А и той им дава тази възможност.

В окончателната си редакция промените в Търговския закон предвидиха, че изискването за едновременна заверка на тези сделки и решения ще се прилага във всички случаи, освен ако „в дружествения договор е предвидена писмена форма“. Тоест ако съдружниците сами не са предпочели да се откажат от нотариалните заверки и не са заложили отношенията им да се уреждат с обикновен писмен договор. Това смекчаващо допълнение се наложи, защото по време на обсъждането на промените в ТЗ бизнесмени и юристи наскачаха и предупредиха, че изискването за едновременна заверка на подписите и съдържанието на някои дружествени сделки ще създаде огромни затруднения пред юридическите лица с чуждестранно участие. И на практика вместо да ги предпази, ще се окаже пречка пред управлението им. Първоначално предложеният текст въобще не съобразяваше, че в чужбина разбирането за нотариално удостоверяване е твърде различно и че в много държави такава „едновременна заверка“ на подпис и съдържание не се прави. Освен това практически няма никакъв начин, по който длъжностните лица у нас да направят проверка дали представеният пред тях документ от чужд нотариус е истински или „фалшив“. А като за капак – никой не отчиташе, че дружествата с чуждестранно участие масово приемат решенията си „неприсъствено“, контактувайки по факс или дори по скайп – просто защото това пести време и разходи на бизнеса им. Нотариалната заверка в тези случаи би ги затруднила неимоверно.

С приемането на това условие – с дружествените договори изискването за нотариална форма да може да се изключи, на практика се прехвърля тежестта за опазването на интересите на съдружниците върху самите тях. Както те решат – така ще бъде.

Но въпросът е друг: дали промените ще дадат гаранция срещу престъпно посегателство над фирмени активи и дейност за тези, които заложат на сигурността и все пак изберат нотариалната форма за удостоверяване на най-важните решения в управлението на бизнеса им? Скептицизмът е голям, а това е лесно обяснимо – просто защото механизмът на „кражбата“ на фирми е друг. И той ще може да бъде осъществяван безпроблемно и занапред – включително и с перфектни и нотариално заверени документи. Защото нотариалната заверка по никакъв начин не гарантира, че събранието на съдружниците е свикано редовно или че нарочените за „изключване“ или „смяна“ съдружник и управител например са били уведомени за него. А това означава, че те пак ще могат да бъдат подменяни, без въобще да разберат.

Впрочем смс известяването на търговците за поискани промени във фирмените им партиди, което въведе Агенцията по вписванията, в това отношение ще продължи да върши далеч по-добра работа – поне така твърдят специалистите.

Източник: www.paragraph22.bg

задължения, промени, търговски закон, фирми