20081211_0671

Без категория

100 години успешен български икономически модел

16 Дек. , 2013  

ВЕЦ „Енина” /Казанлък/ – 100 години успешен български икономически модел

гл. ас. д-р Атанас Владиков

Катедра „Икономически и политически науки”

Факултет по икономически и социални науки, ПУ „П. Хилендарски”

Член на Съюза на икономистите в България

/ по материали от книгата „ВЕЦ Енина” на Г. Стайнов, 2007 г., Издателско ателие „Аб”/

В навечерието на новата 2014-та година Съюзът на икономистите в България би искал да информира и популяризира сред широката общественост и професионалните среди за едно изключително значимо събитие. На първи януари 2014-та година се навършват 100 години от пускането в експлоатация на водно-електрическата централа /ВЕЦ/ „Енина” (на името на село Енина, община Казанлък).

За разлика от първата ВЕЦ в България (ВЕЦ „Панчарево” е построена чрез концесия с белгийски капитали и пусната в експлоатация през 1900 г., за да се захрани с електричество гр. София, който тогава наброява малко над 60 хиляди души) ВЕЦ „Енина” е замислена, проектирана и реализирана изцяло с български капитали. Нещо повече, тази уникална централа никога не е спирала да функционира, въпреки превратностите в българската история и политически разнобой за правилността в какъв режим трябва да работи една икономическа система.

ВЕЦ „Енина” е уникален  модел за индустриално предприемачество. Електрическата централа е огромно за времето си строително постижение, което свидетелства за това, че местна инициатива, подкрепена от родолюбиви и предприемчиви българи, може да работи успешно.

Благодарение на изградената ВЕЦ, Казанлък се превръща във втория град в страната (след София), който има електричество, в резултат на успешното укротяване на водните стихии. В този смисъл ВЕЦ „Енина” е пример за успешно координирани строително-ремонтни дейности, перфектно организиране на финансирането на дейността, сполучлив трансфер и внедряване на водещи за времето си европейски технологии.

И може би, най-важното, което се постига чрез този  модел на организиране на стопанска дейност: той доказва, че българското предприемаческо съсловие е имало капацитет и способности да реализира мащабен за времето си енергиен проект, който да има не само силен икономически ефект върху крехкото национално стопанство, но и да създава огромни социални ползи за хората. В този смисъл перфектно организираното създаване на акционерно дружество от няколко предприемчиви и съпричастни към идеята български индустриалци от градовете Казанлък, Дряново и Габрово показва не само, че българите имат стопански нюх, но и ясно изразено виждане за това, че един бизнес преди всичко следва да има социална ориентираност – или това, което днес е модерно да се нарича „корпоративна социална отговорност”.

Устойчивостта на тогавашната ценностна система на българските икономически и социални идеали е въплътена в управлението на дружеството още от самото начало на неговото създаване. Идеологът на целият замисъл е на Стоян Стайнов /1850 – 1918 г./, който е един от първите българи, който разбира в пълен мащаб какво е значението на най-новото откритие на германската фирмаAEGдемонстрирано на международния панаир, проведен във Франкфурт-на-Майн през 1891 г. – а именно, че вече  съществува начин за пренос на електроенергия под формата на трифазен ток на големи разстояния. Този виден български предприемач улавя духа на времето и изпраща своя син – Генчо Стайнов /1884 – 1966 г./ да изучава хидроинженерни науки в Швейцария. По-късно Генчо Стайнов става  проектант при изграждането на централата и участва активно в управлението на дружеството като директор.

Благодарение на находчивостта на българските предприемачи, интелектуалният капитал, с който са въоръжени и осигуреното финансиране, започват да се търсят търговски оферти за оборудване на бъдещата централа. Взима се решение турбините, които ще се ползват, да бъдат на швейцарската фирма „Теодор Бел и Сие” от региона на Криенс, гр. Люцерн /A.G. TH. BELL & Cie, Kriens/. Избира се точно тази фирма, защото тя е доставчик и на турбините за централата в Панчарево. Генераторите се решава да бъдат закупени от представителството във Виена на „Сименс-Шукерт” във Виена /SIEMENS-SCHUCKERT/; тази фирма през 1966 г. променя името си само на „Сименс”. Тя е избрана тогава поради това, че дава най-подробна оферта за цена на централата, за цена на далекопровода (от централата до гр. Казанлък) и за мрежата за ток на гр. Казанлък. Общата сума на предложената оферта е за 131’390 златни австрийски крони (1910 г.).

По тогавашни цени се преценя, че цялата централа може да бъде изградена, оборудвана и пусната в експлоатация за не повече от 500 хиляди златни български лева.

Фактическото фондонабиране на средствата измежду българските предприемачи започва през 1910 г., а през 1911 г. се предприемат хидроинженерните проучвателни мероприятия, изкопните дейности, прокопаването на тунелите и др. под.; самото българско дружество се регистрира също през 1911 г.

            Строителството на ВЕЦ „Енина” надживява повратностите на военните години по време на Балканската война (Първата балканска война, 1912-1913) и на Междусъюзническата война (Втората балканска война, 1913). След множество перипетии в строителството, поставянето на далекопроводите, прокарването на жиците и т.н. централата е открита успешно при посрещането на новата 1914-та година чрез запалване на крушките на салона на читалище „Искра” в гр. Казанлък; (токът идва и във всички присъединили се обекти към мрежата на централата, разбира се).

            И до сега ВЕЦ „Енина” работи успешно и служи като ярък пример, че при добре организиран фирмен мениджмънт, справедливо разпределяне на търговския риск и печалби, една корпоративна структура може да надживее своите създатели и да служи в полза на българското национално стопанство.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *