KR.m.SIB 2016 30.08.

Форум на СИБ

СТРЕС ТЕСТОВЕТЕ В БАНКОВИЯ СЕКТОР: АЛТЕРНАТИВНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ

1 Сеп. , 2016  

По инициатива на Съюза на икономистите в България, съвместно с ФНТС и Национално сдружение ГЛАС, на 30.08.2016 г. се проведе дискусия около кръглата маса на тема: „Банки и клиенти: реални и премълчани резултати от стрес-тестовете в България“

Встъпителни доклади бяха представени от:
1. Румен Гълъбинов – финансов експерт, на тема:
„Отминалите стрес-тестове за банките и предстоящите за застрахователните и пенсионните компании: какво се крие зад официалните факти и оценки?“
2. Веска Волева- адвокат, на тема:
„Какво печелят клиентите и длъжниците от стрес-тестовете в банковия сектор: типични ситуации на банкови измами“ ;

Обстойно изказване пред участниците във форума направи националният омбудсман Мая Манолова. Тя информира за задвижената инициатива за промени в привилигерованото законодателство за банките и монополите, което е въведено и действа в явен ущърб на интересите на гражданите –потребители и кредитополучатели.

В дебата с изказвания взеха участие известни експерти по публични финанси и банкови регулации, както и журналисти:Д-р Любомир Христов, инж. Рачо Петров, Владимир Каролев, Ангел Гаджев, Петър Илиев, проф. Вълчо Стоянов, Сашо Радев и др.

В хода на дискусията се откроиха няколко гледни точки:
1. Критична оценка на проведените стрес-тестове и публично оповестената информация от БНБ, особено в частта за онези банки, които не отговарят напълно на критериите за капиталова адекватност. Другото основание за изказаните критични бележки беше липсата на яснота относно методологията на стрес-тестовете и тяхното съответствие с европейските критерии и изисквания;
2. Защита на подхода, на начина и формите на публичното информиране за стрес-тестовете, възприети от БНБ. Аргументите за това становище се свеждат до осигуреното онлайн детайлно представяне на финансовата ситуация във всяка банка; стриктното приложение на предварително оповестената процедура и критерии за стрес-тестовете; необходимостта от спазване на приетите законови регламентации за банковия надзор. Специално внимание се обърна върху опасността от неоснователни внушения за очертаваща се нестабилност на банковия сектор или на група проблемни банки – без да се отчита макроикономическата ситуация, която не дава поводи за подобни изводи (по-специално, позитивните сигнали за нарастване на БВП през последните две години )
3. Препоръка: изводите от стрес-тестовете на банките да се осмислят критично и да се ползват при провеждане на предстоящите стрес-тестове на застрахователните и пенсионните дружества. Във връзка с това се подчерта, че държавните институции не трябва да се доверяват без самостоятелен анализ на поднасяните информации за финансовата стабилност и високата доходност в този сектор. Необходима е независима експертна оценка , особено в частта за инвестициите на частните пенсионни дружества и гаранциите за вноските на осигурените лица.
Най-оживени бяха споровете по темата за взаимовръзката между капиталовата адекватност и кредитната дейност на банките в България. Тук интерпретациите имаха подчертано критичен характер. Чуха се доста негативни оценки, подкрепени с факти, осветляващи реалните взаимоотнощения между банки и клиенти, извършвани в нарушение на нормалните правни процедури, възприети в другите страни на ЕС.

По-конкретно:
1. Начинът, по който се прилага чл. 417 от ГПК спрямо „неизправните“ длъжници – изцяло в интерес на банките кредитори, извоювали си законовото право да променят едностранно договорите за кредитиране, да променят лихвите, да обявяват кредитите за предсрочно изискуеми и т.н. От тази процедура де факто са изключени кредитополучателите, които са лишени от правото на съдебна защита. Срещу тях се действа грубо и силово от ЧСИ, както и от колекторски/дъщерни фирми на кредитиращите банки;
2. Създаването на система за финансови и имотни измами, ползвани от част от банките, след като са „доказали“ неизправността на кредитополучателите;
3. Растящият процент на необслужваните кредити – показател, по който България се намира сред застрашените държави в ЕС;

Заедно с това част от изказалите се обърнаха внимание на обстоятелството, че тези неевропейски прийоми на банкиране в България всъщност са регламентирани със закон. Лобисткото /привилигеровано банково законодателство пази банките от съдебно преследване. Тази ситуация прилича на „узаконена кражба“, коментира един от участниците в дискусията. В България властват не правовият ред, не юридическият суверенитет на държавата, а лобистки закони и правила, прокарани от групи по интереси, каквито са банките и монополите, добави друг от изказалите се.
За този парадокс са виновни не само законотворците и лобистите, но и самите граждани, обект на банкови измами: а) поради тяхната неосведоменост, т.е. липса на специални познания в областта на кредитирането; б) заради пасивността на ощетените кредитополучатели, които само спорадично се вдигат на протести;

Препоръката е: да се изгради и без забавяне да се задейства система за финансово образование на гражданите. Тази препоръка беше отправена към държавните институции, но и към НПО-та като СИБ.

В заключение следва да се отбележи, че в центъра на вниманието на дебата застана проблемът за парализираната кредитна и инвестиционна дейност в банковия сектор като цяло. Банките на практика са замразили своите финансово-кредитни отношения с бизнеса, те не анализират перспективните и доходни ниши в реалната икономика, концентрирайки се върху изпълнението на годишни планове за продажбите, таксите, печалбите. Никой в България не практикува предприемаческия модел на банкиране, който предполага взаимна обвързаност с фирмите, подкрепа на тяхната инвестиционна и иновативна дейност, носеща добавена стойност; и респективно – по-високи печалби за кредитиращите банки.

Затова се стигна до ненормалното положение, банките да отчитат нарастващи печалби, а бизнесът, особено малкият и средният, да е в риск от верижни фалити. В същото време едно нищожно малцинство от около 100 фирми, приближени до политическата класа, ползват изгоден ресурс от националния бюджет и европейските фондове. Тази икономика няма перспектива и рано или късно сривът ще настъпи, предупредиха макроикономисти и финансисти. Същевременно те отправиха апел към СИБ да продължи да дава трибуна за алтернативни гледни точки в областта на регулациите в банковия сектор и монополите. „Вече се чувства, че икономическата гилдия е с нараснала активност в публичния дебат – отстоявайки интересите на бизнеса, домакинствата и гражданите“ , заяви един от участниците във форума. Възприемайки тази препоръка, чрез своя сайт СИБ ще направи достояние на интересуващите се най-интересните мнения, споделени от участниците в кръглата маса.

Очаквайте встъпителния доклад на адвокат Веска Волева по темата „Какво печелят клиентите и длъжниците от стрес-тестовете в банковия сектор: типични ситуации на банкови измами“ в сайта ни.
***
Във встъпление към форума проф. Кръстьо Петков, Председател на УС на СИБ и модератор на дискусията, прочете специална декларация, която публикуваме без съкращения:
***
Встъпително слово от проф. Кръстьо Петков, На кръгла маса на тема „Банки и клиенти: реални и премълчани резултати от стрес-тестовете в България “
Уважаеми колеги,
Като модератор на дискусията на днешната кръгла маса от мен се очакваше да въведа накратко участниците в тематиката и регламента на изказванията. Едно обстоятелство обаче наложи да изменя на обичайната практиката и да започна моето слово със специално изявление.
Поводът са публикуваните преди няколко дни компромат в два новинарски сайта за инициаторите на нашия форум r за мен лично. Анонимните автори на поръчковите клевети се опитват да внушат на техните читатели, че ние – цяла група икономисти, финансисти, юристи- сме приели да бъдем говорители на бившия управител на фалиралата „КТБ“. Припомнят се и част от общите ни предложения за промени в законодателството, в защита на банковите клиенти – вложители и кредитополучатели, представяйки ги като нелегитимна дейност.
От свое име искам да заявя официално:
Никога и по никакъв повод, нито аз, нито колегите правозащитници от различни НПО, с които партнираме, сме влизали в задкулисно договаряне с г-н Цветан Василев. Обратно, както може да се проследи от нашите публикации и изявления на публични форуми, ние сме изказвали несъгласие с установените нелегитимни практики на банкиране. По-конкретно :
– привилигерованото банково законодателство, прието чрез нерегламентиран лобизъм, в ущърб на кредитополучателите и вложителите;
– тясното преплитане на интересите между властимащите и банковите институции- практика, която излезе наяве при разплитане на скандалната афера с КТБ;
– лишаването на длъжниците на някои банки от право на съдебна защита при счетоводно скалъпени зад гърба им действия за силово събиране на неплатени суми и т.н.
Многократно сме настоявали за отмяна на прословутия чл. 417 от ГПК, който наред с другото въвежда и неевропейски банкови правила и практики, като облагодетелства ЧСИ и дъщерни/колекторски фирми на група банки. Официално връчихме на отговорните държавни институции пакет от седем предложения за нормализиране на взаимоотношения между клиентите и банките.
С тази декларация отговарям задочно на клеветите и при първа възможност ще я направя публично достояние, вкл. на БНБ, МФ и АТБ.
***
А сега по същество.
Събрали сме се по предварително обявена тема и регламент на дискусията. Имаме достатъчно заявени встъпления и изказвания от известни, висококвалифицирани и независими експерти. Ще чуем становища, които не съвпадат с официалните съобщения и доклади на БНБ и МФ относно резултатите от извършиените стрес-тестове на банките. Фокусът на дискусията, която зпочваме е върху въпроса: „ Действително ли има достатъчно комплексни доказателства за стабилността на българския банков сектор, при положение, че тяхната кредитно-спестовна функция не е била предмет на обстойна проверка и анализ“
Едва ли ще се намери някой, който може да ни оспори правото да се занимаваме с подобни теми и да предлагаме алтернативни решения. В потвърждение на това твърдения са съобщенията от вчера, че националният омбудсман г-жа Мая Манолова е обявила инициатива за съществени промени в лобистки съчиненото законодателство за банките и монополите.
След днешния форум нашата активна експертно-гражданска позиция ще има ново продължение. Как-ще решим заедно!
За да осигурим един конструктивен и аргументиран диалог, изрично напомням, да се спазва предварително оповестения регламент; изказващите да не персонализират своите критики и да не споменават поименно банки и мениджъри. Моля всички да останем в рамките на един културен обмен на професионални мнения!

Съюз на икономистите в България
www.bgeconomist.bg

, ,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *