У нас има проблеми, които никой не се опитва да разреши и по обясними причини се влачим на опашката на Европейския Съюз (ЕС).
България е една от най-бързо застаряващите страни, което се дължи на ниската раждаемост и имиграцията, която води до предизвикателства в образованието и здравеопазването. Още…
Експертни мнения,Световна икономика,Форум на СИБ
За пропусканите възможностите през годините на пандемичната криза COVID 19 (2020 r 2021), за подготовка на необходимите реформи, програми, мерки и действия за: (а) ускорено преодоляване на статуквото в страната – основна причина за ежегодното възпроизводство на България в ЕС на последното или на едно от последните места в ЕС по основни макроикономически показатели; (б) за адекватно на историческите предизвикателства повишаване и стимулиране на инвестициите за дигитализация на българската икономика – по примера на водещите страни членки на ЕС , САЩ и Япония, което и позволява значително по-висока конкурентна способност непосредствено след овладяване на пандемичната криза , като и за (в) допуснатата, в нарушение на основни принципи на действащата у нас пенсионна система, уравниловка в размера на пенсиите на около 50 % от общия брой на пенсионерите.
Още…
Експертни мнения,Световна икономика,Форум на СИБ
Пандемията COVID-19 предизвика огромно нарастване на несигурността по целия свят. България не прави изключение. Основните рискове обграждат почти всеки аспект от човешкия живот: заразността, разпространението и леталността на вируса; способността на здравните системи да отговорят на предизвикателството; колко време ще отнеме да се развие „стаден имунитет“; колко дълго и колко силно трябва да бъде социалното дистанциране; колко време ще отнеме разработването и внедряването на безопасни, ефективни ваксини и др. В допълнение към здравните аспекти на несигурността се добавя и икономическата несигурност. Още…
covid 19, featured, икономическа криза, макроикономическо управление
На 1 януари 2024 най-вероятно българите ще пазаруват с евро, прогнозира управителят на Българска народна банка Димитър Радев, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.
Влизането на страната в ERM 2 ще ускори процеса на реално доближаване на българската икономика до тази на еврозоната и на доходите до средноевропейските, казва Радев. Лихвите през 2021 г. ще останат на същите нива като през 2020-та, информира bnr.bg.
На фона на кризата от пандемията, ситуацията в банковия сектор сега е не по-лоша от тази преди кризата. Банковият сектор е бил добре подготвен, централната банка е предприела мерки за над 4,5 млрд евро, а самите банки подхождат разумно и формират резерви, които да им помогнат да посрещнат рисковете и през 2021 г., обясни банкерът.
От всички държави членки с изключение на Дания се изисква да приемат еврото за своя парична единица и да се присъединят към еврозоната. За тази цел те трябва да изпълнят „критериите за конвергенция“.
Преди влизането си в еврозоната Естония и Литва се намират в режим на валутен съвет, при който националните им валути са обвързани с европейската. При присъединяването на Естония към еврото на 1.01.2011 година, обезценяването на естонската крона е незначително (с по-малко от 0.001%); запазва се и стойността на литовския литас, докато той не е напълно заменен от еврото на 1.01.2015 година.
Източник: www.financebg.com
BgEconomist,Експертни мнения,Новини от България
„В българското законодателство има правна рамка в Кодекса на труда, която урежда надомната работа и работата от разстояние“. Това каза пред БНР Жасмина Саръиванова от Българската стопанска камара във връзка с последните законодателни промени за извънредния труд. Още…
featured, дистанционен извънреден труд труд, законодателство
Осемдесет процента от икономистите, анкетирани от NABE, заявиха, че виждат шанс „едно към четири“ за двойна рецесия. Изследването, проведено от Националната асоциация на бизнес икономистите, също даде смесен преглед при обмислянето на усилията за фискални стимули, но Фед получи най-добрата оценка от 2007 г. за отговора на паричната политика в периода на кризата. Още…
BgEconomist,Експертни мнения,Световна икономика
Мерките в България са като в едно семейство – когато детето се възпитава строго, става по-отговорно.
Спадът в икономиката ще бъде 1-2 %, България ще трябва да го навакса догодина, едва през 2022 г. може да има растеж, сподели проф. Хубенова
„Българската икономика е реактивна на външните шокове и пандемията. Ситуацията е овладяна заради инерцията. Време е за равносметка какво ни предстои. От гледна точка на преструктуриране, разходи, домакинства. Предстои проекта на държавния бюджет за 2021 г. Това е сериозно предизвикателство за всички рационални икономически субекти – такива са семействата“. Така започна участието си в предаването „Денят на живо с Наделина Анева“ проф. Татяна Хубенова-Делисивкова, председател на Съюза на икономистите. Още…
Уважаеми колеги и приятели,
Институтът за икономически изследвания на БАН, като колективен член на Съюза на икономистите в България, заедно със своите сътрудници, допринася активно за развитие на националната дискусия по важни икономически проблеми.
В секцията ни „Експертни мнения“ ви запознаваме с Доклада на Икономическия институт на БАН на тема „МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ БОРБАТА С COVID-19: ЕКСПРЕСНИ ОЦЕНКИ, ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ КЪМ 12.04.2020г.
Може да изтеглите Доклада от тук:covid_effects
bgeconomist.bg
covid 19, featured, БАН, икономически изследвания, икономически последствия, коронавирус