Експертни мнения

Скандално: Ядреното гориво в Козлодуй за 6 години скочило с 500 %

24 юни , 2013  

За 10 г. сме загубили 100 млн.евро от безлихвено кредитиране на руската ядрена мафия

Георги Котев, ядрен физик

До скоро разполагах единствено с две информации, за цената на една ядрено горивна касета, от тези, които се зареждат в реакторите на действащите блокове 5 и 6, на АЕЦ „Козлодуй”. Първата информация получих от сигурен източник още докато работех в централата през 2008 г. и тя беше € 875 000 (осемстотин седемдесет и пет хиляди евро) бройката. Втората получих през зимата на 2011 г., от друг източник, след негов разговор с тогавашната председателка на СД на АЕЦ-а Милена Ценова, че цената вече е скочила на € 1 500 000 (милион и половин евро) за бройка.

За да добиете по-реална представа за сумите ще ви напомня че за зареждането на един реактор, което се случва веднъж на година, са необходими приблизително 45 броя ядрено-горивни касети, а за двата действащи реактора – 90 (деветдесет) броя. Смятайте сами.

Но буквално преди няколко дни се сдобих с наистина автентична информация – финансово счетоводните отчети на дружеството АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, за периода 2006-та – 2012-та години. Те не са публични в широкият смисъл на това понятие, но са откриваеми в платени справочни системи, откъдето и аз се сдобих с тях. В тях са посочени сумите похарчени за ядрено гориво към дата 31 декември на съответната година, но въпросното ядрено гориво все още не е влязло в употреба, а се намира на склад и предстои да се използва през следващата година. Но за да стане съвсем ясно нека видим конкретните числа и после пак ще поясня.

2006 г. – 51 271 000 лв.;

2007 г. – 97 804 000 лв.;

2008* г. – около 190 000 000 лв.;

2009 г. – 207 898 000 лв.;

2010 г. – 231 725 000 лв.;

2011 г. – 222 459 000 лв.;

2012 г. – 262 043 946 лв.

* в Баланса за 2008г. ядреното гориво е обединено с останалите материални запаси под общото перо „Материални запаси” (МЗ) и обща сума от 241 843 000 лв., но съдейки по останалите Баланси излиза, че останалите МЗ са почти постоянни и възлизат на около 50 000 000 лв., откъдето се получава и оценката за стойността на горивото. Ако някой от АЕЦ-а възразява – нека даде по-точна информация.

По-долу можете лично да се убедите във верността на числата, за годините 2006, 2007 и 2012, което не означава, че не разполагам с останалите отчети или, че посочените суми са не верни. Какво означават тези суми? Нека вземем първата, за 2006-та година. Тези над 51 милиона лева означават, че до края на годината, но не само в рамките на отчетния период, а и през всички предходни години, е закупено ядрено гориво, което все още не е влязло в употреба, а се съхранява на склад и предстои да се използва в някой следващ период. Преобладаващото количество налично ядрено гориво, за всеки един от отчетните периоди, е предназначено за използване на действащите блокове 5 и 6, на АЕЦ „Козлодуй”. Но както се разбра наскоро (в това число и аз самият го научих и се втрещих) в тези суми са влизали и няколко броя (предположително около 10) ядрено-горивни касети, които са закупени в периода 1979-та – 2003-та години, за да бъдат използвани в реакторите (ВВЕР-440), на вече затворените блокове 3 и 4, но така и не са били вкарвани в тях, а на скоро са върнати в Русия, за без пари. Виновни и наказани няма. Оправдания и обяснения – колкото си искате.

Сега можем да направим проверка, дали информацията ми за цената на една ядрено-горивна касета от € 875 000 евро, за 2008-ма година е вярна. Тогава броят на наличните ядрено-горивни касети беше 96 броя. Ако си направите труда да умножите бройките на цената и после я превърнете в левове ще получите нещо близко до 170 000 000 лева. Останалите около 20 000 000 лева най вероятно се отнасят до неизползваните касети за блокове 3 и 4. така проверката дава потвърждение на информацията. Същото ще се случи и ако направим проверка за цената от около € 1 500 000 за касета през 2011 г. Проверка на достоверността на тази цена също ще се окаже вярна, ако преди това се направи едно уточнение, което сега ще ви спестя, за да предизвикам представителите на ядрената мафия да протестират този факт. Ако протестират тази цена ще трябва да предоставят допълнителна информация, но това няма да им се стори приемливо и, както винаги, ще подвият опашка. Съдейки по числото за края на 2012-та година може даже да се вярва, че цената за бройка е надскочила милион и половина евро.

За какви загуби на всички нас ни говорят тези числа?

Първо: Всички тези числа, за съответните периоди показват/ говорят, че българският клон на ядрената мафия е кредитирала безлихвено руския клон на ядрената мафия, от което всички ние сме загубили около или даже над сто милиона евро, за последните девет години. Защо това е така? А това е така, защото всичкото това гориво е било закупувано около една или повече от една година предварително. Преди да дойде времето то да влезе в реактора и да почне да гори. Нормална практика е горивото да се доставя около месец или най-много два преди зареждането му в реакторите. Но от 2004-та година и до ден днешен се предприема нова схема за презапасяване, което ощетява всички нас. Така, на примерно, АЕЦ „Козлодуй” този месец купува ядрено гориво за 200 милиона лева, държи го една година на склад и го зарежда в реакторите едва следващата година, през юни. През това време, една година, тези 200 милиона лева се въртят по други схеми от руснаците и това им носи печалба, но не и на нас. При най-скромни оценки те биха могли да донесат минимум 10% допълнителен доход или около 20 милиона лева на година. Но вместо АЕЦ-а да използва тази възможност, за да поевтинеят цената на тока, решават да ги подарят на руснаците.

Второ: Всичките тези суми, които виждате горе, а и тези които не виждате, за годините 2004 и 2005 въобще не би трябвало да ги плащаме. Горивото е следвало да ни се доставя безплатно! Защо ли? много просто. Това гориво е експериментално. То не е преминало задължителните, предварителни тестови изпитания в Русия, преди да ни бъде предложено и доставено. Освен това то е изготвено от рециклиран Уран, а родната АЕЦ няма лиценз за използване на такова гориво. Сумирайте всички горни числа и смятайте загубата.

Трето: Не само че не е трябвало да платим и стотинка за ядреното гориво през последните девет години, но заради провеждането на експеримента на наша територия и с използването на наша база и персонал руснаците би следвало да ни плащат на нас и то никак евтино.

Сумарно загубата до сега гравитира около числото два милиарда лева.

И това е само по схемата с ядреното гориво. Както не веднъж съм казвал от АЕЦ „Козлодуй” има стотици други малки и средни схеми за източване. А вие искате тока ви да поевтинее? Не ви ли се струва, че нещо се самозабравяте? (Тук ще направя едно пояснение, за по-съобразителните от вас, които ще хукнат през интернет, за да търсят графики и таблици, за движението на суровините за изработката на ядреното гориво, през годините, в световен мащаб. Няма да ги спирам, НО ще ги предупредя, че това е безсмислено упражнение. То би било оправдано, ако доставяното у нас гориво не е рециклирано и ако с него не се провеждаше експеримент. Таблиците и графиките, които те ще открият се отнасят за суровина от природен Уран, но не и от рециклиран.)

Всъщност за някои „наши момчета” тока от АЕЦ-а поевтинява, независимо от поскъпването на ядреното гориво, но вие не сте сред щастливците. Част от „късметлиите” са Георги Кадиев (който сега го играе „дисидент” в БКП), Иво Прокопиев (комуто не стигат трите милиона лева от фондация „Америка за България”, за да ви „информира обективно, демократично и безпристрастно”, но не и за далаветите в АЕЦ-а) и Богомил Манчев (който лъже, че „Европейската общност” ни натискала да поскъпваме тока). За периода януари 2012-та – 2013-та средно претеглената цена на която АЕЦ-а е продавала продукцията си е паднала с около 5% или с над 10%, за същите тези „късметлии”, но на нас ни я вдигнаха с цели 13.6%.

На 5-ти април 2013-та г. лично поисках от енергийния министър Асен Василев разсекретяване на договора за доставка на свежо ядрено гориво (подписан през 2002-ра г.), а също така и ежегодните анекси, подписвани към него, но до ден днешен това не е факт.

Да сте чули, видели или прочели някой роден по Уитик или който и да било друг да ви каже макар и част от тази гола и болна истина? Медия? Чиновник или служба за сигурност? Надявайте се!

Експертни мнения

Орешарски – властелинът на наследството на ГЕРБ

24 юни , 2013  

Обеществото трябва да научи как мутромафията се срастна с властта и овладя държават

Проф. Кръстьо Петков

Наследство, което никой не иска – така накратко може да се опише следизборната ситуация в България. Самите му създатели биха желали да се отърват от него, дори да го забравят, но няма как. Шокиращите подробности, една след  друга, излизат наяве. Българите, стреснати от фактите се питат: „ Нима всички пошлости, подлости и предателства, за които се пише и говори, са се случили в нашето семейство ”.  Чуждестранни партньори ни сочат с пръст – като нация, неспособна да сложи в ред собствения си дом.

Случили са се, и още как! При това, с активното участие или мълчаливото съдействие на значителна част от нацията. Видимата част от наследството, останало след почти четиригодишното шеметно властване на ГЕРБ, вече се знае:

– В икономиката – тежка рецесия, ликвидна криза и ерозиран бизнес-климат;

– В социалната сфера – незапомнено обедняване и маргинализация;

– В политиката – олигархични мрежи, окупирали ключови властови позиции;

– В правосъдието – системно погазване на върховенството на закона;

– В гражданския сектор – общество, живеещо по законите на джунглата;

За невидимата част от сътвореното от ГЕРБ ще научим скоро – ако наследниците във властта за пореден път не се опитат да скрият от народа истината и виновниците за поредния првал . Именно в това „ако” се крие интригата на днешния ден, когато стартира работата на  едно Народно събрание, родено в извънредни обстоятелства. То бележи рекорд по липса на представителност /почти половината от имащите право на глас бойкотираха изборите, а ¼ от действителните гласове отидоха за партии и коалиции, останали извън парламента/. А щом има дефицит на представителство, хроничната криза на доверието към законодателната власт със сигурност ще продължи.

Как наследството на ГЕРБ ще се отрази върху плановете и поведението на актьорите и  и публиката през новия политически сезон?

Правоприемниците

В политиката, за разлика от юриспруденцията, няма как да се откажеш от наследствените права. Който пожелава властта, е длъжен да консумира не само активите, но и пасивите, завещани от неговите предшественици.

Главният правоприемник се очертава да бъде БСП / ако формално спечелилата изборите партия ГЕРБ, както се очаква,  бъде бламирана в опита си да състави правителство/. Претенденти да получат полагаемите се дялове във властта са ДПС и АТАКА – формални политически врагове; дългогодишни съседи по парламентарни скамейки. За разлика от БСП, двете етно-националистически формации има как да откажат опасните роли в изпълнителната власт, свързани с  разчистването на пасивите. Стремежът да избягат от отговорност явно личи както от витиеватите, така и от ултимативните им послания към водещия партньор.

Социалистите, добрали се до второто, но реално печелившо място  в изборната надпревара, са в уникална позиция. Бидейки на власт – самостоятелно или в коалиция –досега като правило са се проваляли. За първи път през прехода лидерски щаб от Позитано-20 получава шанс да планира и ръководи акция по разчистване на  авгиевите обори, оставени от тотално пропаднал предшественик.  Каква изненада: екипът на Станишев пожела рестарт в държавното управление и го получи!

Тук се налага едно съществено уточнение. Функциите по планиране и ръководство са разделени. Първата беше поета от политическото ръководство на БСП и се очаква да бъде споделена след преговори с ДПС и АТАКА. Затова новата конфигурация в изпълнителната власт няма да бъде изградена на принципа на коалирането, а на съгласието. Точно тук е заложен един коварен капан, в който с готовност  влизат вечно готовите да жертват своята партия социалисти. В българската политическа традиция  даването на вербално съгласие за подкрепа на правителство е най-лесната работа. Думите не пораждат задължение, те се ползват за извъртане от ненадеждния партньор в критичен момент и последващо оправдание на бягството от отговорност /Справка- съдбата на програмните кабинети на Димитър Попов и проф. Любен Беров/.

Предполагам, че историкът Станишев и неговите съветници са отчели тази опасност. Вероятно затова са решили да прехвърлят неизмеримо по-тежката функция „оперативно ръководство”  на кабинет с титуляр –технократ, съставен от експерти. По презумпция, технократите са ампутирани откъм лични емоции и партийни пристрастия. Така съвсем скоро в България ще се експериментира нов, хибриден  модел на изпълнителната власт: „политико-програмно правителство”. Рискът от подобни експерименти в условия на криза е твърде висок. Дали ще се оправдае, ще узнаем след броени месеци.

Разпоредителят

С наследството на ГЕРБ, завещано на конюнктурното и крехко  парламентарно мнозинство от три разнородни партии, оперативно ще се разпорежда следващото правителство. Ако всичко върви гладко / според т.нр.  План- Б/, негова персонализация  ще е един приемлив за скритите коалиционни партньори титуляр /Пламен Орешарски/, когото при тройната коалиция с основание наричаха „Четвъртият партньор”.

По този формат дотук  спор нямаше  в публичния обмен на послания и неформалните контакти между  кандидат-наследниците. Не очаквам на старта да има непреодолими проблеми и  в процедурата по запълване на „квадратчетата” – министерските постове и другите ключови позиции в изпълнителната власт. Навиците , формирани в периода на квотното правителство, излъчено от тройната коалиция /2005-2009 г./ са още живи. Страхът от бламиране в парламента – също!

Истинското предизвикателство обаче е в това, как екипът от технократи ще се отнесе към огромните пасиви, натрупани от предишния едноличен режим за рекордно кратък период от време. Всяка от петте части на тежкото герберско наследство, които посочих по-горе, изисква продължително лечение. А народът е изгладнял, обосял и няма да чака. Още не е съставено правителството и оцелялите редици на участниците във февруарските пртести се преструктурират, мобилизират нови попълнения и  се стягат за  битки през есента. Толеранс от 100 дни никой не желае да даде на следващото правителство. Решаващи ще са първите му стъпки…

Кабинетът „Орешарски” има две опции:

Първата е да действа като чисто експертен екип, стартирайки от икономиката. Което означава – да преразгледа антикризисната стртегия „Остерити” /жестоко затягане на коланите/ , прилагана упорито и безрезултатно от мисионера Симеон Дянков; да намери алтернативни ресурси за задвижване на производството и вътрешното потребление, както и за подкрепа на износа; да заложи на самоинициативата на средния и малкия/фамилния бизнес; да раздвижи кредитния сектор, вкл. чрез създаване на нови кредитни институции и т.н.

Втората е, да приеме и изпълни изцяло ролята си на „политико-програмен” кабинет, която му предлагат сценаристите и режисьорите. Което значи,  наред с неотложните икономически/антикризисни мерки, да включи още в първия работен ден в своя дневен ред въпроса за политическата отговорност на предшествениците – за криминални приватизации и неизгодни концесии, корупционни практики, срастване на мутромафията с властта и пр.  Не греша- имам предвид не само наследството на кабинета „Борисов”, но и тези от предшестващите мандати на прехода.

Подобен ход би бил високорисков, дори опасен за здравето на новите министри. Но само той би могъл да ги предпази от скорострелна загуба на властта. Вярное, че един радикално действащ политико-програмен кабинет ще се натъкне на яростната съпротива на политическото Задкулисие, на олигархията; но за сметка на това ще  спечели симпатиите и подкрепата на гражданското общество, чиято енергия не е изчерпана /особено сред младото поколение/.

Другото предимство на политико-програмния вариант е, че се създават условия за преодоляване на тоталната международна изолация, в която вкара България едноличният режим на Борисов. А без европейската финансова подкрепа, както и без върнатото доверие на Световната банка и МВФ, оздравителната програма „Орешарски” е обречена на неуспех.

Ползвателите

Това са гражданите – гласоподаватели, данъкоплатци, потребители. Какъвто и сценарий за преодоляване на наследството на ГЕРБ да се задвижи, в крайна сметка те ще платят масрафа:

–  Ако опитите да се се състави правителство се провалят, пак ще се ходи на избори по никое време; при такова развитие на събитията и при пълната негодност на институциите да работят без отговорно правителство, всички проблеми, които се натрупаха през последните години в икономиката и социалната сфера ще се удвоят и утроят /стопен фискален резерв, растящ дълг, срив на бюджетните приходи и на инвестициите, мизерно заплащане, невърнато ДДС и спрени плащания на държавата за бизнеса и общините и др./;

–  Решат ли наследниците да заметат следите на своите предшественици, загубите отново ще се инкасират от поданиците, не от властниците; няма да се върнат откраднатите пари и активи; хайлайфът ще тържествува в луксозните си свърталища, а „простолюдието” ще мизерува в гетата;

– Тръгнат ли българите след месец-два отново да свалят  с протести и извънредни избори алчната партокрация, без да е приет нов избирателен закон, пак същите самовъзпроизвеждащи се „елити”ще окупират  политическата борса в центъра на София.

Като че ли благоприятен изход няма! Което връща в масовото съзнание старата философия за оцеляване: всеки българин да се спасява по свой, индивидуален начин; куражлиите и непримиримите – зад граница. Само че сега не сме 1990, 1997, или 2006 г.-  фамилните ресурси на мнозинството българи свършиха, а в чужбина сме крайно нежелани!

Затова най-полезното, което народ и правителство могат да направят със съгласие е: мандатът на технократите да е договорен и гарантиран предварително /1-2 години/ . Общественият договор  задължително да включва приемане на нов избирателен закон, цикъл от референдуми по ключови въпроси на управлението, децентрализация на властта и подкрепа на опитите на прокуратурата и да възстанови правовия ред в България. Сами при тези условия криминалното наследство на ГЕРБ може да получи тежка, но справедлива законова санкция!

Експертни мнения

Шест лъжи на управляващите и пет разумни хода срещу корпоративната класа

24 юни , 2013  

Проф. Боян Дуранкев

Фаталната 13-та година на това столетие се оказа чудесен лакмус за проверка на обещанията и действията на политиците. Очевидно е, че политическият „курс“ се нуждае от съдържателна промяна. Индикатор за това се оказа спечелването на изборите от политическа партия ГЕРБ, но със силно редуцирано доверие от страна на суверена, дотолкова, че партията не успя да състави правителство и лидерът й застана в трудно възприеманата и от него неудобна позиция на опозиция.

От невъзможността на първите да съставят правителство се възползваха солидарно вторите и третите плюс един. БСП+ДПС+1. И понеже БСП е водещият на двойната плюс 1 коалиция, да се вслушаме в коалиционните им обещания, които се оказаха празни думи.

Ето някои от по-едрите лъжи:

1. „БСП е увеличила електората си и е свалила ГЕРБ от власт“. Абсолютно невярно. ГЕРБ се свали сам със своите действия, с рекета над бизнеса и пищните PR кампании на лидера й, щедро финансирани от парите на данъкоплатците и подкрепяни от лесно платими и още по-лесно прехвърляеми журналисти и „рейтингови“ социолози.

2. „БСП ще върне държавата на народа“. Думите не връщат сами по себе си държавата на суверена. След тези думи последва назначение, което поне за редовите социалисти е странно и неудобно. Нещо повече, чрез избора на „независим експерт“ за министър-председател, БСП на практика сне отговорността да изпълнява собствената си програма.

3. „Министър-председателят Пламен Орешарски сам ще състави правителство“. Инвентаризацията на назначенията, както и задържането на назначенията на зам. министри и областни управители, подсказват едно задкулисно пазарене, което още не е финализирано.

4. „Правителството ще е съставено от известни експерти“. В правителството няма много експерти, камо ли пък световно известни, но има доста прозрачни бизнес интереси зад назначените „експерти“. Например, бизнес интересът на лидерите на ДПС за непромяна на плоския данък накара „експертите“ от БСП да мълчат гузно, забравяйки предизборните си речи и обещания. Що се отнася до изборът на шеф на ДАНС, там коментарът е излишен. Накрая, колко истински и признати експерти от БАН, СУ, УНСС и другите университети са в правителството? Броят се на пръстите на едната ръка. А колко са бизнес и партийните назначени? Всички останали.

5. „Министър-председателят, БСП и ДПС ще се вслушат в гласа на народа, и ще предложат нов шеф на ДАНС“. Само че „гласът на народа“ не само че говори за „оставка“, но и повтаря нещо, което не е чувано 23 години. От учтивост и поради добро възпитание, няма да го цитирам, но се предполага.

6. „Протестите са организирани от Борисов и Пашата, те искат да се върнат на бял кон във властта“. Фактът е факт: на протестите никой не скандира името на Борисов, нито пък би желал точно неговият „модел на управление“ да се върне. Плашилото „Борисов“ може да мобилизира червения електорат, но не е ефективно пред суверена като цяло. “Цветанов или Пеевски: кое е по-добре?“. Нито едното.

И т.н.

Бедата е, че още в началото на своя мандат правителство се изправя пред тежка политическа криза; че зад управлението БСП+ДПС+1 надничат сериозни корпоративни интереси, при това – на най-едрия бизнес и най-едрата корупция; че ако през 1997 г. БСП беше в нокдаун, то сега е пред тежък политически нокаут; че първото лице на социалистическата партия държи здраво на властта, но не личи толкова здраво да държи на социалистическите идеи.

Другата беда е, че „ако днес е рано, утре ще е късно“.

Какво да се прави?

Има няколко разумни хода, които да смекчат политическия устрем на „поумнялата улица“ и да омекотят обществената нетърпимост към корпоративната класа и организираните едри политици:

1. Оставка на сегашното правителство. Иначе, каквото и да предприемат Орешарски и компания, доверието в тях очевидно е изчерпано. БСП+ДПС+1 още отсега има ясна корпоративна кройка – както по линия на „експертите“ така и по отношение на „програмните намерения“.

2. Разпускане на политическото ГМО „БСП+ДПС+1“. Всеки с идеите си, всеки с водачите си, но и всеки – верен на предизборните си обещания.

3. Организиране на предсрочни парламентарни избори при нов Изборен кодекс, предполагащ по-плоска държава и недопускаш монопол на 2-3-4 партии.

4. Формиране на ново „служебно правителство“ с качествени „непрезидентски експерти“, а консенсусни общественици и личности. Вероятно и г-н- президентът не забравя, че в неговия избор прозира сянката на ГЕРБ и лично на Борисов, както и че бившият служебен кабинет, назначен от лично от него, не се отличаваше с особена експертност. Не е невъзможно, след исканията на оставка на сегашното правителство, при неудачно форматиран служебен кабинет, „улицата“ да се обърне и срещу сегашния Президент и да поиска и неговата оставка.

5. Създаване, коментиране и приемане на нов Обществен договор, базиран върху морални правила и ценности,както поради 23-годишното овехтяване на сегашния договор, така и заради изискванията за един по-европейски дух на бъдещия договор. Не става дума просто за парламентарна рокада на политическите сили, а за нови принципи на управление и развитие.

Що се отнася до вътрешнопартийните въпроси, те са съществени само за БСП, която се опита да управлява, но претърпява крупен неуспех. Или първото й лице ще признае катастрофата на партията си, причинена от неговите решения,  както и ще изживее своето обезвластяване, или БСП ще приеме дългосрочната си бъдеща изолация, включително и от един доста лукав коалиционен, но все пак „временен“, партньор. Кауза или коалиция – това е изборът!