Експертни мнения

Здравеопазването в България– нерешени проблеми, основни причини и насоки за решения

24 Сеп. , 2013  

Д.Нинов, доктор по икономика, член на СИБ

Димитър Нинов e доктор по икономика и старши научен сътрудник. През 1974-1975 г. специализира в Англия, а през 1992-2001 г.- в Австрия, Белгия, Швейцария и САЩ. Заемал е ръководни длъжности в МТСП и МФ.Бил е представител на Р.България в Направляващия Комитет по социална защита на Съвета на Европа; участник в подготовката на пенсионната реформа и КЗСО ( сега КСО); участник в преговорите по три годишното споразумение с МВФ;  консултант на мисии на Св.Банка и МВФ в България; представител на МФ в Комисията по труда и социалната политика при НС; съветник на Президента на КНСБ, член на Събранието на представителите и Контролния съвет на НЗОК Научните му интереси са в областта на  финансите, социалната политика и жизненото равнище. Има десетки участия в национални и международни научни конференции и кръгли маси и над 150 научни публикации, в т.число 2 самостоятелни книги :”Социалната справедливост в пенсионното осигуряване”, издадена през 1998 г. на български и английски език; и ”Социални цели и последици на бюджета и икономическата политика в България през 2000-2006 г.”, публикувана през 2008 г.

Предварително ще напомня, че :

– В доминиращия в света и Европа модел на здравеопазване1` се преплитат сложни система от обществени, професионални, бизнес и лични . взаимоотношения и противоречиви интереси. Тяхното динамично балансиране е сложен процес, зависещ от множество конкретни научно-технически, икономически, екологични, географски и социални фактори и обстоятелства. В анализите, проектирането на законодателството, организацията, функционирането и контрола върху здравните дейности  част от тях съзнателно или несъзнателно се изпускат или подценяват, а други – надценяват, което води до съществени и многобройни пропуски и слабости в здравното законодателството, финансирането, организацията, информационното и кадрово обслужване и функционирането на здравната система като цяло, в т.число до : незадоволителни приходи;нерационално и неефективно разпределение и разходване на предоставяните й публични и лични средства; и пр.; и като последица – до ежегодни и неефективни преразходи на средства и в същото време – ограничен достъп на населението до необходимата му здравна помощ, повишена заболеваемост, незадоволителен здравен статус и общо недоволство – както от страна на ИМП, така и най-вече от страна   пациентите и здравно осигурените лица.

– Натрупаните през последните 21-22 години нерешени или незадоволително решени проблеми на здравеопазването у нас са  многобройни, взаимно свързани и сложни, а оценките и предложенията за тяхното решаване  често са фрагментарни, различни, противоречиви и нерядко противоположни. Да се обхванат и изброят изчерпателно в една статия е невъзможно. По тези причини нямаме  претенции за изчерпателност, пълнота или безспорност на  направените констатации, оценки и препоръки. Нещо повече, съзнателно ще подминем споровете по възприетия модел и механизъм ) чрез КП) за финансиране на публичното здравеопазване, в т.число решението на МЗ и предстоящото въвеждане на ДСГ; или конкретното влияние върху системата на здравеопазването, разходите за нейната издръжка и тяхната ефективност на протичащите демографски процеси и ускорено стареене на населението; бързо развитие на  медицинската наука и нарастващ брой на нови и все по-скъпи лекарства,  медицински продукти и медицинска апаратура; нерешените проблеми на опазването на околната среда и условията на труда и множеството други външни условия и фактори , определящи здравния статус и равнището на живота у нас.

Нашата цел е по-скромна  – да  насочим  вниманието към част от: основните нерешени или незадоволително решени проблеми на  политиката, организацията, управлението, финансирането, контрола, информационното обслужване  и функционирането на здравната система и пряко ангажираните институции с здравеопазването; към техните основни причини, в т.ч. пропуски и слабости в здравното законодателство, здравната реформа, занижените работни заплати – основа на здравните осигурителни вноски и пр.; както и да предложим насоки и конкретни мерки за тяхното комплексно и ефективно ограничаване и евентуално преодоляване в бъдеще – условие за повишаване здравния статус на населението.

I.Актуални нерешени проблеми на здравеопазването в България

Както е известно, протичащите у нас през изминалите 21 години  процесите на демократизация, преход и изграждане на пазарна икономика и реформи в здравеопазването, социалното осигуряване и пр. се влияеха от множество фрагментарни, конюнктурни и неефективни решения, което доведе до множество негативни социални и икономически последици. До последици, които съществено се разминават не само с първоначалните очаквания на болшинството от българския народ, но и с политиките и практиките във водещите страни членки на ЕС. В областта на здравеопазването те доведоха до такива негативни последици и процеси като : ограничен достъп на значителна част от населението и най-вече на ниско доходните групи от него до необходимите му здравни услуги- най-същественото отстъпление от модела на неефективната, но работеща система за здравеопазване до 1989 г. ( според Ричард Ран и Роберт Ът 2) и общо недоволство – както от страна на ИМП, така и на пациентите и здравно осигурените лица ; бърза комерсиализация и нарастване на „джобните” в общите разходи за издръжка на здравната система без забележим здравен, социален и икономически ефект и  при нарастваща неудовлетвореност както на ИМП, така и на здравно осигурените лица.

Основните причини за тези и множество други негативни последици в развитието на здравната система през последните 21 години търсим и виждаме в няколко най-общи и взаимно свързани и допълващи се негативни характеристикина здравната и по-общо на цялостната обществена  политика, в т.ч. в:

1. Доминирането на крайно неолиберални теории и практики във всички области на общественото развитие, включително в здравеопазването, представящи пазара като панацея на нерешените или незадоволително решени проблеми; отричащи или силно подценяващи официално подкрепяната от ЕК и Лисабонския договор теорията и практиката на социалната пазарна икономика и конкретно –  третирането на  здравеопазването (наред с образованието и социалната защита ) като   основни социални функции на съвременната европейска държава, в които   пазара и пазарните отношения имат ограничено място и роля

2. Запазващия се и доминиращ фрагментарен и конюнктурен подход към проблемите на общественото развитие, включително проблемите на здравеопазването, довели до продължаващо и днес частично реформиране на системата. И в тази връзка : неизпълнено и до днес решение и на сегашното Правителството за  преструктурира болничната помощ и преобразува на част от болниците в заведения за „долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация …или хосписи”, като  тяхната издръжка се поеме от  НЗОК/РЗОК – една от съществуващите множество относително самостоятелни причини за нарастващите разходи и снижаващата се ефективност на разходите за здравеопазване у нас; или за перманентно пренебрегваната необходимост от намилане на верния баланс между интересите на всички участници и пряко заинтересовани  лица и групи, в т.ч. между интересите на ИМП, от една страна,  и тези на здравно осигурените лица и  пациентите, от друга страна; или между частния и обществения  интерес и т.н.

3. Наличието на множество взаимно допълващи се пропуски, слабости и противоречия в действащото здравно законодателство3, в т.ч. : търговския статут на публичните ЛЗБП с доминиращо участие на държавата, както и търговският статут на физическите лица ИМП4 ; неефективна система за финансиране (най-вече на болничната помощ)
; липса на ясни и еднозначни правила относно правата и задълженията на участниците в проектирането на здравната реформа, управлението и контрола върху дейността  на системата ; отнето с закон право на НЗОК да контролира качеството на заплащаните от нея здравните услуги; законовото задължение за НЗОК/РЗОК да сключва договори със всяко болнично заведение, включително с частни 
profit hospitals, които отговарят на определените условията в закона (по чл. 55, ал. 2, т. 1) и на критериите за осигуряване на достъпност  и качество на медицинската помощ  (по чл. 59г) – след като вече НЗОК е сключила договори с достатъчен брой лечебни заведения, които отговарят на въпросните условия и критерии, покриват потребностите на здравно осигурените лица от болнична помощ и изчерпват предвидените за целта средства в бюджета на НЗОК5 и т.н.

         4. Продължаващата политиката и практиката на хронично недофинансиране на здравеопазването – доколкото относителният дял в БВП на публичните разходи за неговата издръжка у нас се колебае около 4.1 %  през последните 5-6 г.- при средно 6.7 % за ЕС и 4.6 % за EU-10( Естония, Латвия, Литва, Полша, Република Чехия, Словения, Румъния и България) 5      

По данни  на МЗ в Националната здравна стратегия  2008-2013 г.  общите разходи за здравеопазване в ЕС са 8.2 % от БВП, докато публичните – 6.1 %.

С оглед на правилното тълкуване на тези различия ще отбележим, че недостигът на средства в здравеопазването, обусловен от ниското относително тегло на публичните средства в БВП у нас е само част от нерешените финансови проблеми на здравната система. Не по-малко негативни финансови, здравни и пр. последици за населението и здравно осигурените лица произтичат от погрешни подходи, слабости и пропуски в действащото здравно законодателство, организацията и управлението на системата, включително от нерационалното разпределение и неефективно разходване на предоставяния й финансов ресурс, липсата на ясни и еднозначни правила и формален и неефективен контрол върху разходите.

5. Продължаващото  подценяване на профилактиката на здравето и превенцията на заболеваемостта ; и от тази гледно точка –  неефективното разпределение на средствата на системата между здравната профилактика, лечение и рехабилитация, имаща относително самостоятелен принос за нарастващите потребности от финансови средства, хроничния им недостиг и недофинансиране на системата.

6. Високото (най-високото за страните членки на ЕС) и като тенденция нарастващо относително тегло на „джобните” в общите разходи (публични и лични) за издръжка на здравната система : 38 % през 2007 г. по оценките на Св.Банка 6;42 % през 2008 г.- по оценката на МЗ 7 ; и вероятно, ако тази тенденция се запази, около 45- 50 % в края на 2010 и първата половина на 2011 г.

Ще поясним, че това високо относително тегло на „джобните „ в общите разходи за издръжка на здравната система е сред основните непосредствени причини за : ниския и като тенденция снижаващ се достъп на все по-голяма част от населението до необходимата му здравна (медицинска и стоматологична); все по широкото разпространение на самолечението  и  случаите на късно търсене на лекарска помощ, когато развитието на болестта е напреднало,  срокът и разходите за нейното лечение  няколкократно по-големи; нарастваща заболеваемост – най-вече на социално значимите заболявания и влошаващ се здравен и зъбен статус на населението като цяло.

В тази връзка ще напомним резултатите от международните изследвания на МОТ, публикувани през 2007 г. в нейната здравна стратегия 8, които   показват и доказват по убедителен начин, че :

– колкото по-висок е относителният дял на личните ( т.нар. „джобни”) в общите разходи за здравеопазване, толкова по-ограничен е достъпа на толкова по-широки слоеве от населението до системата на здравеопазването  и  необходимите им  здравни услуги;

-и обратно, колкото по-малък е относителния дял на личните и по-голям този на публичните в общите разходи за здравеопазване, толкова по пълен е достъпа на  население до системата на здравеопазването.

Като пример за постигнат универсален достъп на населението до необходимата му качествена здравна помощ – основната цел на новата здравна стратегия на МОТ – се посочват  Великобритания, Франция и Германия, в които относителният дял на „джобните” в общите разходи за издръжка на здравеопазването се колебае около 10-12 %, т.е. приблизително толкова, колкото те бяха у нас до 1990 г.

7. Ниската и ситемно пренебрегвана здравна, социална и икономическа ефективност на бързо нарастващите общи разходи ( публични и  „джобни”) за издръжка на здравната система в официалните анализи и отчети на МЗ, НЗОК и Правителството като цяло.

Накратко, бързо нарастващи общи разходи за издръжка на системата при : непроменени или влошаващи се като тенденция здравни показатели, нарастваща здравна несигурност, нарастващи социално значими заболявания ( най-вече сърдечно съдови, по които сме на първо место в ЕС) и дестабилизация на здравеопазването като цяло.

По данни в доклада на Св.Банка от м.септември 2009 г. и наши допълнителни разчети, основани на тях и данни на НСИ от наблюденията върху домакинските бюджети , през 2011 г. спрямо 1999 г. :

– общите разходи за издръжка на здравеопазването у нас  са увеличени номинално 4.2 пъти ( от 1236.3 млн.лв. на 5 242 млн.лв.) и реално (при средногодишна инфлация за същия период от 203.47 %, включително планираната средногодишна инфлация ма 2001 г. от 3.6 %)– около 2.06 пъти;

– в същото време публичните разходи са нараснали номинално  3.38 пъти ( от 933.2 млн.лв. на 3 250 млн.лв. включително резерва) и реално 1.66 пъти, докато „джобните” разходи на населението за здравеопазване  са нараснали  номинално  6.57 пъти  ( от 303.1 млн.лв. на 1 992. млн. лв.) и реално   3,23 пъти;

– през същия период равнището на заболеваемостта на населението и здравния му статут остават практически същите или се влошават в определени направления; и остават най-високи в ЕС.

Например, по данни в цитирания доклад на Св. Банка от м. септември 2009 г.,броят на сърдечно съдовите заболявания на 100 000 души от населението в България е 685, в ЕС – 242, т.е. 2.71 пъти по – малък, а в EU- 468 или 1.46 пъти-по малък.

Показателна е и оценката на д-р Шарков, председател на Съюза на стоматолозите до преди няколко години, според която около 90 до 95 % от населението на страната е без зъби или с влошен зъбен статус.

         Накратко, системата на здравеопазването у нас страда не само от  хроничното й недофинансиране , но в същата и дори в по-голяма степен от  нерационалното разпределение на финансовия ресурс между здравната профилактика, лечение и рехабилитация и неефективното им и на практика  безконтролно разходване.

8. Доминиращо място и  роля в системата на здравеопазването  на корпоративните интереси на производителите и доставчиците на лекарства и медицински изделия – една от водещите причини за бързо нарастващите корупция в здравеопазването, „потребности” и претенцииза все повече финансови средства, от една страна, и все по-незадоволителната здравна и социална ефективност от тяхното разпределение и разходване, от друга страна.

Ще поясним, че според болшинството специалисти, през последните години търговията с лекарства и медицинска изделия в световен мащаб  е по-печеливша от търговията с наркотици и съперници на търговията с оръжие. Особено като се има предвид, че : фармацевтичната индустрия бълва нови и все по-скъпи медикаменти за симптомите, но не и за лечение на причините на заболеваемостта; или че много от тези лекарства имат негативни странични ефекти, които се премълчават или се пренебрегват от лекарите под давление на стоящите зад фармацевтичната индустрия финансови акули и допълнителни комисионни за самите лекари.

Ето малка чест от тези становища на водещи български и болшинството от световно известни познавачи и анализатори на съвременния модел на здравеопазване :

  • Според д.р Атанас Гълъбов (виж  неговата книга под надслов  „Световната конспирация срещу здравето”), в медицината от десетилетия господстват различни митове, т.е. заблуди, създадени и поддържани с користни цели и насаждани ловко в съзнанието както на лекарите, така и на широката общественост. Целта на тази манипулация в световен мащаб е обслужване на бизнес интересите на медицинската и фармацевтичната индустрия (курсива – Д.Н.). Скритата, но същинска  цел на здравните институции и финансовата мощ, която стои зад тях, е да има повече болни хора и съответно по-големи печалби.
  • Според друг световно известен познавач и анализатор на съвременния модел на здравеопазване, д-р Гилен Ланкто :

          -„Корпоративни интереси разболяват и убиват хората….“. „…Под прикритието на научноизследователска работа и грижа за обществото, тя (фармацевтичната индустрията и стоящите зад нея финансови акули – бел.- Д.Н..) пръска семената на болестта и жъне печалбите… Тя контролира всеки аспект на медицината”… Цялата медицинска система е устроена така, че да прави хората все по-болни. Когато осъзнах това, аз бях изправена пред избора или да се подчинявам на медицинските власти и да си държа устата затворена, или да се подчиня на моята съвест и да говоря…И така написах книгата „Медицинската мафия“. Тази книга не е отрицание на медицината, а обяснява как работи системата. Ако не знаем това, няма да разберем нищо… Целта на медицинската система е да бъде сложна. Аз реших да назова истинските играчи и да покажа на обществеността кой каква роля изпълнява и как се играе играта…”

           ”. Моделът на медицинско обучение и обслужване… поставя лекаря в подчинено положение  да изпълнява нерядко и против волята си вредни за болния практики.” И пояснява : „Повечето от т.нар. епидемии, които изискват спешни медицински мерки, не са нищо друго освен безсърдечен търговски заговор, чиято цел е да се стимулират продажбите на произведеното от фармацевтичната индустрия, всявайки силен страх от различни болести. Тъй като медиите са в ръцете на финансово-индустриалната олигархия, въобще не е трудно да се прокара определена политика или да се създаде ситуация, която да ни накара да се почувстваме смъртно заплашени. Вместо да се подобряват стандартът и условията на живот, фокусът на общественото внимание се измества в погрешна посока, а на хората се предлага решение, което няма нищо общо с истинския проблем!”

         Типичен пример в това отношение у нас е т.нар. „пандемия” на птичи и свинския грип през 2009 г. По този повод в ефира на БНР( http://neverojatno.wordpress.com/2010/02/12/hipokrat/)евродепутатът Антония Първанова прави следния коментар : „Оказа се, че от птичи грип, въпреки  насаждането на страх за пандемия, което означава огромна епидемия в цял свят, след заплахите за милиони заболели са заболели само около 250 човека потвърдени, което очевидно доказва, че има спекулация.“ …” малко повече са заболелите от т. нар. „свински грип“ – около 1 600 души, но на фона на 200 000 от обикновен грип (което все още не се смята за пандемия), отново цифрите са несериозни….„Става въпрос за злоупотреба и най-вече манипулиране на общественото мнение, за да могат хората да се ваксинират, да купуват определени ваксини на определени фармацевтични компании, както и съответно да използват противогрипни средства, също на определени фармацевтични компании“.

  • Принципно същите становища споделя и известният американски професор по имунология д-р Алън Лъвийн от Калифорнийския университет в Сан Франциско. Според него : „Лекарите са принудени чрез заплаха да прилагат методи, за които те знаят, че не действат. Един от най-ярките примери е химиотерапията, която няма ефект при повечето раково болни… Независимо от факта, че по-голямата част от лекарите са съгласни с безрезултатността на химиотерапията като цяло, те са заставени да я прилагат от групировки, които са особено заинтересовани от това и които получават огромни печалби от лекарствената индустрия…“
  • Преди години Джърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън (JAMA) публикува обобщаваща статистика, която показва, че „западното здравеопазване понастоящем е третата водеща причина за смъртността в Америка (курсива – Д.Н.).
  • Според д-р Джулиън Голд от „Нешънъл хелт сървейлънс юнит“ към Института по здравето на Британската общност, чието задължение като епидемиолог е да наблюдава цялостно здравната обстановка, до 40% от всички пациенти в Австралия може би са жертва на ятрогенни заболявания. Поне половината от тях са от усложнения от медикаменти”- причина за т.нар. лекарствена болест.

        Лекарствената болест е уникален парадокс и един от най-сложните феномени в медицинската наука и практика. Тя е отражение на голямото противоречие в съвременния свят, а именно: средства и препарати, които медицината е изградила и създала за борба срещу разнообразните болести в човешкия организъм, при определени условия причиняват разнообразни и в редица случаи много тежки болестни състояния. Отнася се за патология, която заема ежегодно все по-големи размери в целия свят”.

          Авторите поясняват, че „Докато епидемиите от инфекциозни заболявания възникват внушително остро, плътно изпълват определени населени райони и имат временен характер с различна продължителност, лекарствените заболявания изпълват „мълчаливо“ и безшумно всекидневието на населението по цялата планета…. Тази епидемия все още няма бариери пред себе си, тя няма периодичност и регионални ограничения. Тя е навсякъде..“

  • „Един от най-вредните митове в здравеопазването, е този за лекаря супермен, който едва ли не държи ключовете на живота и смъртта. По този начин, от една страна, се слага непосилно бреме върху плещите му, а от друга – се премахва необходимостта от поемане на отговорност за собственото здраве от страна на болния. Насажда се култура, стимулираща саморазрушително поведение, а на хората в бели престилки е отредена ролята на „спасители“, които естествено си служат с помощта на „достиженията“ на фармацията и хирургията. Лекарите обаче са хора като всички останали със своите общочовешки проблеми, слабости и грешки и освен това прилагащи често неподходящи терапевтични методи. Затова митологизирането на професията е еднакво вредно както за практикуващите я, така и за тези, които разчитат на помощ от нея”.
  • И още нещо. Дори у нас множество данни подсказват, че основната част от общите разходи за здравеопазването (публични и джобни) потъват в касите на производителите и доставчиците на лекарства и медицински изделия, след което , по предварителни договорки , малка част от тях се пренасочват „под масата” към  ИМП, предписващи лекарства и медицински изделия на определени производители и доставчици..

9. Необоснована, неоправдала доверието иочакванията на обществото доминираща роля на представителите на лекарската бизнес върхушка ( мафията в бели престилки) при проектирането на здравната реформа, организацията и управлението на здравеопазването – без необходимата системна и задълбочена подготовка, знания и опит по икономика на здравеопазването и сложните взаимоотношения в здравната система – непосредствена причина за множеството пропуски и  слабости на действащото здравно законодателство, в управлението и  функционирането на здравната ни система и образно казано – в превръщането на НЗОК и МЗ в „каче дето все тече”без необходимия здравен и социален ефект и ефективност. И като „капак” на всичко – публични изявления на представители на лекарската бизнес върхушка ,  които свеждат проблемите на здравеопазването до чисто медицински проблеми и до проблеми, които са и трябва да останат изцяло и единствено в компетенцията на професионални медици.

Ето един пример и доказателство в това отношение.

        Както е известно, в проекта на ЗИД на ЗЗО от 2009 г. се предлагаше  :

         – „Обемите, цените и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т.2  се разработват от Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози  към министъра на финансите”;

– При тяхното определяне  да се „взема становището на националните консултанти по чл. 6а от Закона за здравето и други водещи специалисти по отделните медицински специалности”; 

– Създаване на   Консултативен съвет към министъра на финансите, който да „разглежда и дава становища по обемите, цените и методиките, разработени по реда на чл. 55а”.

         Както можеше и да се очаква, срещу това предложение категорично се обяви сегашния председател на БЛС (тогава и.д. председател) г-н Райчинов . Основните му аргументи  публикуван в „zdrave.net” от 13.10.2009 г .бяха :

         „ Познавам много лекари, които са изключително добре запознати и разбират от финанси. Но все още не съм срещнал финансист, който да разбира от медицина”.

         „ Регулация може да има, ако тя е чисто медицинска, професионална”.

По този начин и по същество г-н Райчинов свежда проблемите на общественото  здравеопазване до чисто медицински проблеми и регулация. Както до сега, така и в бъдеще д-р Райчинов и стоящите зад него представители на лекарската бизнес върхушка смятат, че проектирането, регулирането и управлението на системата на здравеопазването трябва да се остави изцяло в ръцете на  лекари, включително  лекари, които по неговото мнение са „изключително добре запознати и разбират от финанси”; че както и до сега, така и в бъдеще лекарите и най-вече представителите на лекарската бизнес върхушка трябва за запазят правото си на вето върху всеки член от здравното законодателство и НРД.

         Последиците от подобна роля на медиците в формирането на здравната политика и управлението на здравната система са  добре известни и най-общо се свеждат до наблюдаваното днес : трагично състояние на системата на здравеопазването; силно подценена здравна профилактика и превенция; ниска и незадоволителна ефективност на разпределението и разходите; нереформирана болнична помощ;  необосновани и демотивиращи  вътрешни и външни различия в доходите на лекарското съсловие и средния медицински персонал – между тях и вътре в тях; корупция и ежегодно  пренасочване ( всъщност източване) на десетки милиони от предоставените на здравеопазването публични и лични средства; висока заболеваемост и  нисък здравен и зъбен  статус на населението; общо недоволство както  сред основната част от  лекарите и  медицинските сестри,от една страна, така и сред  пациентите, от друга . 

         10. Ширеща се корупцията в здравеопазването и монополно завишени цени на лекарствата и медицинските изделия.

          Нашите изследвания показват,драстичен и необоснован от икономическа и социална гледна точка скок на цените на лекарствата и медицинските изделия още през първите няколко години след появата на НЗОК на пазара9 , както и ограниченото  реимбурсиране от НЗОК на лекарствата за домашно лечение, което допълнително ограничава достъпа на значителни групи от населението и най-вече на пенсионерите и ниско доходните групи от активните лица до необходимата им здравна помощ..

Официални данни на НСИ показват, че през 2002 г. спрямо 1999 г., приета за база 100 % :

– средната номинална работна заплата в страната нараства  с 25.2 процентни пункта;

– средногодишна инфлация за потребителските стоки и услуги възлиза на 25.3 % ( от 100% на 125.2 %; 

– средната реална работна заплата намалява с 2,3 процентни пункта ( от 100 % на 97.7 %);

  цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти  нарастват над 2.1 пъти  – от 100 % през 1999 г. до  214.5 % през 2002 г.

– средните разходи на домакинствата за лекарства и други фармацевтични продукти  нарастват 2.46 пъти – от 100 % на 245.9 %;

В тази връзка  припомним и обърнем внимание и на факта, че:

– въпреки значително по-ниските лични доходи на населението е нас, цените на лекарствата са по-високи от тези в Полша , Гърция, Турция ;

– въпреки яростната съпротива  производители и доставчици на лекарства, още през 2005 г. Турското правителство налага тяхното намаление с 50 до 70 %.

През м.септември 2011 г. в TV предаване, журналистката Валя Ахчиева изнесе и документира конкретни случай , при които пациенти са принудени за заплащат медицински изделия по многократно по-високи цени от техните пазарни цени . И това е масова практика сред хирурзите в националните ЛЗБП, носещи им регулярни месечни доходи от десетки хиляди лева.

В интерес на истината ще споменем, че след тези журналистически разкрития Министър на здравеопазване, г-н Стефан Константинов, обеща в TV  предаване , че ще предложи изменение в ЗЗО, което да  задължава  ЛЗБП да доставят необходимите за оперираните пациенти медицински изделия ( имплантанти, стендове и пр.) чрез тръжни процедури, провеждани от аптеките към тях. Но…не обеща и дори не спомена въвеждането на  неприемливо високи санкции за потенциалните нарушители на тази нова  законова уредба . Което  на практика  означава  ненаказуемост  или символични наказания ( както в 99 на сто от случаите на определените в здравното законодателство санкции за законови нарушения и нарушители )  при констатирани от контролните органи на МЗ и НЗОК  нарушения .

          Добре известно правило е, че за да се спазват определени законови норми, санкциите за потенциалните им нарушители трябва да се неприемливо високи.

         Пример : В САЩ ( ако нещо не греша в цифрите) санкцията за пушене на обществено место е до 1000 щ.долара и лишаване от свобода до 1 месец. Когато запитах защо финансовата санкция е допълнена с затвор, т.е.  е криминализира, ми бе пояснено, че в САЩ има богати хора, за които финансовата санкция е приемлива. Но да отидат зад решетките за 1 месец е неприемлива санкция. Затова никои не си позволява да пуши на подробно изброените в закона  публични места .

         Това правило се съблюдава в законодателството и практика на  всички развити страни, във всички области на обществения живот. България е рядко изключение вече 21-22 години и то ако не във всички, то поне в  много области на обществения живот.

Според нас това драстично повишаване цените на лекарствата и фармацевтичните продукти още през първите няколко години след създаването и появата на пазара им на НЗОК се дължи основно на корупция при договаряне цените за закупуваните от  НЗОК  лекарства за домашно лечение на здравно осигурените лица. Само един – два примери в това отношение :

   

            – Близо 3 години / 2005-2007 / по силата на предварително сключен договор от специализирана комисия, НЗОК заплаща глюкомерите по 144 лв. за бройка, въпреки че на свободния пазар в аптеките те се предлагат и продават по около 20-23 лв. за бройка. Ще напомним, че: (а) по силата надействащата  Наредба за реда и условията за договаряне на цените на лекарствата, медицинските изделия и диетичните  храни за специални медицински цели от 2005 г. / ДВ бр.61 от 2005 г. /; (б) в Комисията по договаряне на лекарствата участват 10 представители на НЗОК, 7 на БЛС и 3 на СЗБ. Но в течение на над 2 години  представителите на БЛС бойкотират нейната работа с неприсъствие на заседанията й. Без тях  комисията няма изисквания от наредбата кворум, за да промени силно завишената им стара цена.По тази причина  НЗОК губи  милиони.

Този факт става достояние на средствата за масова информация през октомври 2007 г. от  представителите на КНСБ в Събранието на представителите на НЗОК. Чрез средствата за масова информация той  достига и се разисква и в Комисията по здравеопазване, в присъствието на министъра на здравеопазването и тогавашния  председател и членове на УС на БЛС. Последните не отричат факта, че от няколко години бойкотират работата на въпросните комисия, нито  негативните му финансови последици за НЗОК и здравно осигурените лица . Но правят опит за защитят своето поведение с други обстоятелства, нямащи нищо общо с проблема. Това им поведение  амбицира членовете на Комисията и министъра на здравеопазването. След около месец въпросната наредбата за договаряне цените на лекарствата и медицинските изделия е променена по начин,който дава възможност на НЗОК и въпросните комисии да вземат необходимите решения въпреки продължаващия бойкот на представителите на БЛС. Като последица цената на глюкомерите е свалена от 144 лв. на 17.54 лв

– Много са примерите, при които НЗОК договаря и заплаща различни лекарства по цени значително по-високи от цената им на свободния пазар.

-. И до сега нямаме информация дали за този и подобни на него случай е сезирана прокуратурата, дали са установени виновни лица, дали са предявявани претенции за възстановяване на източените средства на НЗОК по този  и други подобни  случаи по същата схема.

  1. Необоснованите различия в цените на КП и липсва каквато и да било връзка между и цените на КП и останалите здравни услуги с развитието на болестта, действително необходимите разходи  и качество, здравен, социален икономически ефект  и ефективност на лечението.

Непроучени и недоизяснени до край остават и финансовите последици  от правителственото  решение за подмяна на КП като инструмент за финансиране на болничната помощ  с  т.нар. Диагностично свързаните групи (ДСГ), както и на мерките за ограничаване свръх предлагането на болнична помощ с цел  допълнителни приходи.

Тези констатации се потвърждават в новата Концепция на МЗ и преди това – в бележките на Световната Банка от м.септември 2009 г. Под надслов : Improving quality and sustainability of the health system”, Нealth Sector Reform Policy Note, September 2009. Но което според нас е по-важно –  връзка между качеството и цената на здравните услуги у нас на практика за сега е по-скоро добронамерено пожелание, тъй като липсва  необходимите предпоставки и условия, в т.число обосновани и утвърдени критерии и специализирано звено за независим външен контрол върху качеството на здравните услуги. А такова звено липсва, защото бизнес върхушката на лекарската гилдия, която проектира и ръководеше здравната реформа и продължава да доминира в БЛС,  Комисията по здравеопазване в НС и ръководствата на МЗ и НЗОК, мълчаливо, но на практика системно и успешно до сега  саботират  изграждането на подобен независим и ефективен контрол върху качеството на здравните услуги и обвързването им с тяхната цена.  Доколкото ми е известно България е една от малкото развити страни в света, ако не единствената, в която здравната статистика не отчита смъртни случаи поради лекарски грешки..

Неизяснени остават и множество въпроси , свързани с необходимите условия и предпоставки за замяната на КП с ДСГ като инструмент за финансиране на болничната помощ.;  с отражението им върху необходимите  допълнителни средства и разходи за издръжка на системата; с  техните източници или платци; както и с отражението им върху  изпълнението и напредъка в реализацията на основните цели на здравната концепция и стратегия.

  1. Формираните и запазващи се и необосновано големите различия в възнагражденията и месечните доходи на лекарите с различни специалности, както и между висшия и средния медицински персонал, водещи до нарастващо недоволство, емиграция и нарастващ дефицит на лекари с определени специалности – например от анастезиолози и медицински сестри.

Не е тайна например, че  лекари по инвазивна кардиология , неврохирурзи и пр. в публични болнични заведения с доминиращо държавно участие имат месечни възнаграждения и доходи от по 25 000- 30 000 лв. , включително регламентирате и нерегламентирани доплащания и комисионни, докато преобладаващата част от лекарите с други специалности – от по 1000 до 1600 лв. Да не говорим за възнагражденията и доходите на средния и нисшия медицински персонал, който у нас на лекар е два и над два пъти по.малко в сравнение с този в останалите страни членки на ЕС.

  1. 14. Нерешени и ежегодно задълбочаващи се кадрови проблеми на здравната система у нас, свързани с : неблагоприятни и не отговарящи на съвременните изисквания условия на труда;  ниско заплащане и големи различия в заплащането за труда на различните специалисти;  свободното движение на хора след влизането ни в ЕС и значително по-високите възнаграждения и социална защита на лекарите и сестрите във водещите страни членки на ЕС и вън от ЕС. И в тази връзка и по-тези причини – ежегодно нарастваща и все по-реална опасност от оголване и все по-остър недостиг на здравната ни система откъм необходимите й  медицински кадри, компенсиран и туширан за сега и в обозримо бъдеще от лекари и медицински сестри – пенсионери, които продължават да упражняване на своята професия след навършване на пенсионна възраст и след своето пенсиониране.

15. Узаконен от новия министър на здравеопазването, предлаган от ЛЗБП  и в болшинството от случаите принудителен или под натиск избор на лекуващ лекар и/или екип – без предварително участието на всички заинтересовани страни, без сериозни анализи и оценки и обосновки за неговите цени, здравни и социални последици и без предварително  информиране на пациентите за качествата на лекарите, респ. на екипите, между които трябва да избират. В този си вид и по тези причини ние определяме тази  мярка като морално и социално необоснован рекет; бъркаща в джоба на значителен брой от пациентите със ниски и средни доходи и водещ до допълнително ограничаване достъпа на преобладаващата част от населението до необходимите му здравни услуги.

Най-малкото, което може и трябва да се направи по отношение на условията, реда и критериите за т.нар. избор на лекуващ лекар/екип е ограничаването му до външни за здравното заведение лекуващи лекари и /или лекарски екипи. Вън от това, преди влизането в Болница пациента следва да е наясно какво ще му струва предлагания избор.

Ще припомним, че :

– избор на лекуващ лекар и/или екип в болнични заведения се практикува и в други страни(например в Чехия), но само когато става въпрос за избор на външни лекари, т.е. на лекари и екипи  на свободна практика или работещи в други болнични заведения;

– проверки на НЗОК/РЗОК през 2008 г. в столично болнично заведениеустановиха, че всеки или почти всеки пациент се принуждава на прави „избор” на лекуващ  екип и да доплаща по 1100 лв., като условие да получи заплащана от НЗОК лекарска помощ..

16. Запазената и до днес потребителска такса, която по закон се дължи при „всяко посещение при лекар” и която, при запазващите се ниски размери на работните заплати и пенсиите, завишените и растящи като тенденция цени на лекарствата и медицинските изделия и пр. допълнително ограничава достъпа на работещите бедни, на пенсионерите и други ниско доходни групи от населението до необходимата им здравна помощ; разширява обхвата и случаите на сомолечение, което от своя страна няколкократно оскъпява и удължава срока на лечението. Затова се питаме : Не е ли социално и икономически по-обосновано и ефективно решение нейното премахване и включване в цената на дейността на ИМП, заплащана от НЗОК. Още повече, че много ОПЛ, които я събират, не я отчитат в данъчните си декларации; в селата тя въобще не се събира; не се начислява и събира и от преобладаващия брой частни болници.

                                               

17. Тревожна е и продължаващата практика за промени в здравното законодателство „на парче”, без необходимия предварителен, цялостен, добре аргументиран и приет с консенсус от заинтересованите страни анализ и систематизация на нерешените и незадоволително решени проблеми и на техните  основни причини, както и без необходимата последваща комплексна оперативна програма (или система от конкретни оперативни програми) за налагащите се законодателни, организационни, финансови, кадрови, информационни и пр. действия и мерки за тяхното постепенно, но успешно решаване и евентуално предотвратяване в бъдеще10, с предварително определени отговорности и срокове. Дори без да се ползват и припомнят съществуващите по-кратки или по-обстойни анализи върху състоянието, функционирането, управлението и пр. на здравната система, изготвени по повод подготовката и утвърждаването на налични  правителствени  здравни концепции и стратегии.

18. Тревожно е  : широко разпространение на тютунопушенето; нарастващата употреба на алкохол и наркотици; замърсяването на въздуха и водата; некачествените храни, плодове, зеленчуци; нездравословното хранене и хранителни навици; некачествените жилищни условия ; обездвижването на работната място; ограниченото спортуване; лошите условия на труд; некачествения градски транспорт.

19. Сред причините за хроничния недостиг на средства в здравеопазването и конкретно в ЛЗБП трябва да причислим още :

– високия относителен дял в БВП на „сивия” сектор в икономиката и свързаните с нея негативни явления като : безнаказаната повсеместна корупция и най-вече безнаказаната корупция по високите етажи на властта; източването на ДДС; злоупотребите с обществените поръчки  и пр.

Ако възприемем предварителната оценка на НСИ за произведения през 2010 г. БВП по текущи цени от 70,5 млрд.лв. и доминиращите оценки за относителния дял на „сивия” сектор в икономиката от 30 % ще установим, че абсолютния размер на БВП в „сивият” сектор в икономиката възлиза на около 21,15 млрд.лв. БВП. При положение че около 40 % от БВП на страната  през последните години се  преразпределя чрез консолидирания  бюджет на страната, това означава загубени приходи за консолидирания бюджет на страната за 2010 г. от около 8.46 млрд.лв.При тези предпоставки, дори ограничаването на „сивия” сектор в икономиката и свързаната с него корупция, източване на ДДС, контрабанда на акцизни стоки, злоупотреби с обществени поръчки и пр. наполовина, би осигурило допълнителни данъчни и осигурителни приходи за държавата , НЗОК, НОИ и общинските бюджети в размер на  около 4.23 млрд.лв. – сума, достатъчно да ликвидирана планирания бюджетен дефицит за настоящата година и  едновременно за допълнителни средства за повишаване на работните заплати и пенсиите и подобрено финансиране на здравеопазването, образованието, науката и социалната защита.

– успешното противодействие на лекарската бизнес върхушка и нейното лоби в НС и Правителствата до сега на опитите за изграждане на  независим външен контрол върху качеството на здравните (медицински и стоматологични) услуги;

– изкривената здравна статистика за размерите и структурата на заболеваемостта – последица най-вече от стимулираното от възприетия механизъм за финансиране на болничните заведения ( КП) свръх предлагане на здравни услуги с цел повишени приходи и, работни заплати ;

липсващата у нас статистика за смъртните случаи, резултат на лекарски грешки;

неработеща информационна система на НЗОК и липсваща съвременна (изградена и работеща) интегрална информационна система на здравеопазването като цяло;

изискването на Закона за съсловните организации към лекарите за задължителното членство в БЛС като условие за правото им да упражняват своята професия; фактическата им забрана от Кодекса за професионална етика на лекарите да дискутират или споделят където и два било, още по-малко в публични полемики, своите наблюдения, професионални преценки и критики за лечебната дейност и грешките в нея на свои колеги – една от основните причини за незадоволителния имидж на лекаря в очите на здравно осигурените лица и пациентите.

Не тайна, че :

– Кодексът за професионална етика на БЛС на практика забранява на своите членове да споделят  лекарски грешки на свои колеги, в които са убедени или на които са станали свидетели. А членството в БЛС и спазването на неговите изисквания са задължително условия за упражняване на лекарската професия в България 11;

– е изключително трудно да се намери лекар при съдебни спорове с пациенти, който е готов да признае лекарска грешка, когато е убеден или дори свидетел на същата;

– че няма или поне аз не зная случаи, при които проверка за лекарски грешки довели до смъртни случаи  да е инициирана от БЛС или Комисията по професионална етика при БЛС преди да станат обществено достояние.

И като крайна и обществено най-значима последица и резултат – влошен имидж на лекаря и ограничен достъп на населението до необходимите му здравни услуги, незадоволително качество на същите,  ниска ефективност на разходите, ръст на здравната несигурност; дестабилизация на здравеопазването като цяло, нарастващи социални значими заболявания, нисък и незадоволителен здравен и зъбен статус на населението, ниска ефективност и недоволство от системата на пациенти и ИМП. Изходът – комплексен подход, цялостна ревизия и отстраняване на отбелязаните и неотбелязани, но известни на специалистите от и вън от МЗ и НЗОК пропуски и слабости в здравното законодателство, организация и управлението на системата. И по-общо – качествено нова философия на социалната и икономическата политика, съобразена с философията, принципите, целите и подходите на Лисабонския договор.

                   

              

II. Нашите конкретни препоръки и предложения

Те се съдържат в изложените причини за незадоволително състояние на системата за здравеопазването и нейната ниска здравна, социална и икономическа ефективност. Все пак, нека ги маркираме :

  1. Отказ и замяна  на доминиращата до сега философия, принципи и практика на пазарния фундаментализъм с философията, принципите и практиката на социалната пазарна икономика; и заедно с това – възприемане на характерното за ЕС и водещите страни членки на ЕС крайно разпределение и използване на БВП, позволяващо, при произвеждания у нас до сега и сега реален БВП на глава от населението и средно на заето лице, около 2 пъти по-високи реални работни заплати, водещо от своя страна до повишаване на данъчната основа и от там  на общите данъчни приходи (включително тези от ДОД и задължителните здравни и социални осигурителни вноски)  за държавата, НОИ , НЗОК и общините, при запазване на финансовата стабилност и балансираност на консолидирания бюджет на страната.

2. Качествено промяна в философията и съдържанието на здравното законодателство, организацията, финансирането, регулацията и контрола върху дейността на ИМП и пряко ангажираните институции.

        3. Цялостен (системен), задълбочен и прозрачен анализ и официално систематизиране на основните законодателни, организационни, финансови, кадрови , информационни и пр. слабости на здравната система и системен подход към тяхното преодоляване.

        4. Пълна прозрачност в дейността на здравните институции (МЗ и НЗОК), на Правителството и Комисията по здравеопазване при равнопоставено участие на медици, доставчици на лекарства,  икономисти, финансисти, юристи и пр. като представители на ИМП, здравно осигурените лица (работещи и пенсионери), работодателски, синдикални, пенсионерски и пациентски организации и държавата при обсъждане и вземане на законодателни,  управленски и пр. решения. И в тази връзка – качествена промяна в състава на Комисията по здравеопазване, доминсиращ до сега от медици.

5. Цялостна ревизия на действащото здравно законодателство, включително ускорено премахване на търговския статут на ЛЗБП с доминиращо участие на държавата и на физическите лица – ИМП, обещано в новата здравна стратегия на МЗ.

Наблягаме на Комплексна оперативна програма като условие и начин за преодоляване на все още доминиращия у нас фрагментарен и конюнктурен подход към нерешените или незадоволително решените проблеми на здравеопазването.

6. Актуализирани  и одобрени с консенсус Здравна Концепция, Стратегия и Национална здравна карта, последвани от изградена на тяхна основа и одобрена с консенсус от управляващата и опозиционните  политически партии и всички останали заинтересовани страни  Комплексна оперативна програма, с конкретни действия и мерки, срокове и отговорници за повишаване за реализация на заложените мерки , включително универсален достъп на всички слоеве от населението  и повишаване на здравния, социалния и икономическия ефект и ефективност на системата на здравеопазването.

7. Ясни правила и неприемливи за изпълнителните санкции в ЗЗО при тяхното нарушаване.

8. Финансова и кадрова стабилизация на здравната система чрез :

8.1. Критичен преглед на сегашния модел за финансиране на здравеопазването, способен да доведе до подобрено финансиране и повишена здравна, социална и икономическа ефективност, в т.ч. чрез  по обосновано разпределение на средствата; ефективен контрол върху разходите;  повишени  изисквания и ежегодно отчитане  ефективното разпределение и разходване на предоставяните му публични и лични средства.

8.2. Ускорено и обосновано преструктуриране на болничната помощ и нов механизъм за нейното финансиране в рамките на предвидените в консолиди4рания бюджет средства и гарантиран относителен дял на „джобните” в общите разходи  под примерно  20 % .

8.3. Въвеждане на ясни правила, ефективен контрол и неприемливо високи  санкции за всички потенциални нарушители.

8.4. Приоритетна  ориентация на здравната помощ към причините, вместо единствено или приоритетно към симптомите на различните заболявания.

  8.5. Адекватно на сложните взаимоотношения и проблеми на здравеопазването участие на икономисти, финансисти, медици, юристи, информатори и пр. в управление и състава на ръководните органи, организации, комисии пр. в областта на здравеопазването.

8.6. Ефективна държавна регулация и правила, пълна прозрачност, държавен и обществен контрол върху общите – публични и лични – разходи за издръжка на системата и тяхната ефективност.

8.7. Изграждане на институция за независим външен контрол върху качеството на здравните услуги и обвързване на техните цени с тяхното качество , здравна и социална ефективност.

8.8. Законово класифициране на частните болници като „PROFITиNON PROFITболнични заведения, съчетано с право на НЗОК да сключва договори единствено с болнични заведения с доминиращо участие на държавата и с частни non profit болнични заведения, които „предлагат най-добри показатели при най-ниски цени, при определен обем дейност и гарантирано качество срещу определен годишен бюджет  на принципа на съревнованието ( конкуренцията – Д.Н.) между лечебните  заведения” 12

8.9. Повишено внимание, средства и роля на профилактиката на здравето и превенцията на заболеваемостта;

8.10. Програма за ограничаване относителния дял на „джобните” и повишаване това на публичните в общите разходи за здравеопазване  до онова ниво, което при равнището на личните доходи гарантира универсален достъп на всички слоеве от населението до необходимите му здравни услуги.

8.11. Изключване възможността пациентите да закупуват самостоятелно медицински изделия и консумативи от фирми.

8.12. Бързо преструктуриране на болничната помощ и увеличаване броя на болниците за долекуване;

8.13. Ефективни мерки за противодействие на корпоративните интереси са фармацевтичната индустрия и лекарската бизнес върхушка върху системата на здравеопазването; и в тази връзка – регулиране на цените и задължителни  публични тръжни процедури за цевите цените на лекарствата и медицинските изделия, както и приоритетно лечение на причините, вместо на симптомите на заболяванията;

8.14. Бързо изграждане и внедряване на работеща интегрална информационна система на здравеопазването и лични досиета на здравно осигурените лица.Електронни досиета на ЗЗОЛ.

8.15. Ефективна програма за решаване на нерешените текущи и перспективни кадрови проблеми  на системата, включително размерите, равнището и съотношенията в размерите на работните заплати за различните групи здравни работници и медицински специалисти.

За да се случи всичко това е необходимо едно предварително, външно и липсващо до сега условие – наличието на реална (а не декларативна) политическа воля за ограничаване на повсеместната корупция и най-вече на безнаказаната корупция по-високите етажи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

 

  

        Послеслов :  С малки съкращения настоящата статия е публикуване в сп. „Панорама на труда”, бр. 8-9 / 2011 г.

             Източници на информация и допълнителни  пояснения

        1.Виж книгите : Health.bg – „.Световната конспирация срещу здравето”, д-р Атанас Гълъбов; Д-р Ричард Тейлър : „Медицината извън контрол”; Д-р Р. Менделсон : „Разногласия в медицината – девет лекари говорят без страх”, както и  .” Socialhealthprotection: anILOstrategytowardsuniversalaccessto healthcare”, ILO, Geneva, 2007.

        2. Виж „Доклад за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България”, подготвен от  Фондацията на Националната  Камара на САЩ, известен като „Програмата Ран – Ът”.

        3. За подробности виж нашата статия  под надслов :”Експертно становище по Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване” от 2009 г., публикувана в кн. 8-9 на сп.”Панорама на труда” през същата 2009 г.

        4. Специално внимание заслужава необоснования търговския статут на болничните  заведения с  доминиращо участие на държавата и на физическите лица, ИМП. Този статут е  парадокс в българското законодателство и  законова основа за голяма част от корупцията в здравеопазването, в т.число за  завишените цени на лекарствата и многократно завишените цени на медицинските изделия  използвани от хирурзи – изкуствени стави, стендове, лещи и т.н..

          В тази връзка и в интерес на истината  ще отбележим, че в новата „ Концепция за по-добро здравеопазване” на МЗ се предвижда  :” Промяна във формата на регистрация на болниците с доминиращо участие на държавата от търговски на публични дружества ( курсива – Д.Н.) и подобряване ефективността на тяхното управление”. В същото време не се определя максимално допустимия срок за тази и други набелязани промени в здравното законодателство, а само минимален срок  от минимум 2 години, който е към своя край. И което е още по-важно липсва  оперативна програма за изпълнение на тази и болшинството от останалите промени, предвидени в здравната концепция и стратегия, с точно определени срокове и отговорности за заявените в тях законодателни и други  и други промени, които трябва да направят здравеопазването по-достъпно, по-качествено и по-ефективно както за ИМП, така и за здравно осигурените лица .

        5. Интересно е да се знае, че в приетата от МЗ нова „Концепция  за по-добро здравеопазване”  отново се предвижда  необходимостта от законова промяна, която да позволи и задължи  НЗОК  да сключва  договори с болнични заведения, „предлагащи най-добри показатели при най-ниски цени, при определен обем дейност и при гарантирано качество  срещу определен годишен бюджет на принципа на съревнованието  между болничните заведения”.  Безспорно, това е отдавна необходима и според нас  задължителна законова промяна, която освен всичко друго ще принуди болничните заведения  към спазване на необходимата бюджетна дисциплина. Въпросът кога тази добра и обоснована препоръка ще се превърне в одобрена от НС законова норма? Или, както много други  обосновани предложения в досегашните Концепции и Стратегия за развитие на системата и по-добро здравеопазване  няма да остане само едно  пожелание  за неопределеното бъдеще?

        И още нещо. Нашето впечатление е, че медиците, които ръководят болничните заведения не си дават сметка за една важна последица от правото им да сключват договори с НЗОК –  гарантирания няколкократно по-голям приток на пациенти и по-голям обем медицински услуги, което им гарантира съществено снижение себестойността и цената на единица медицинска услуга.

  1. 6.  Данните са от ред 4 и 2 на Таблица № 1 в становището на експертите на Световната Банка от м.септември 2009 г. под надслов : Bulgaria.Improving quality and sustainability of the health system”, Нealth Sector Reform Policy Note, September 2009.

1. Table 1  Selected health indicators: Bulgaria and the EU (latest available year)

 

Bulgaria

EU-10

EU

Life expectancy at birth

72.6

74.5

79.1

Government health spending as % of GDP

4.1

4.6

6.7

Out-of-pocket payments as % of total health expenditure

38

25

17

% satisfied with availability of quality health care

33

51

67

Sources: WHO Health for All database, NHIF, Gallup

Note: EU-10 refers to Estonia, Latvia, Lithuania, Poland, Czech Republic, Slovakia, Hungary, Slovenia, Romania, and Bulgaria

7. В утвърдената от МЗ нова „Концепция за по-добро здравеопазване”, относителният дял на „джобните” в общите разходи за здравеопазване през 2008 г. се определят на 42 %, а на публичните разходи – 58 %

8. Виж нова здравна стратегия на МОТ  от 2007 г. озаглавена : „Social  heаlt protection : an  ILO strategy towards universal access to healt care”, ILO, Social Security Department, Geneva, 2007 .

9. За подробности виж т. 1.3.4 „Лекарствената политика и цените на лекарствата „ ,стр. 53-62 от нашата книга „ Социални цели и последици на бюджета и икономическите политики в България през 2000-2006 г”., издадена през 2008 г.

10.Като пример и илюстрация на тази констатация, според която здравните закони се правят и променят „на парче” ще посочим ЗИД на ЗЗО от 2009 г.

Изрично заявена цел на проектозакона на изменение и допълнение на ЗЗО от м.октомври 2009 г.3 посочена в  неговите мотиви е : „оптимизиране на нормативната уредба в областта на здравното осигуряване”.

Тази  цел  предполага : (1) системен подход, комплексен и перспективен подход  към нерешените и незадоволително решени проблеми на  общественото ( наричано още публично) здравеопазването у нас; (2) признаване на приоритетно социалния характер на общественото здравеопазване – една от основните социални функции на съвременната държава- и  ограниченото място и роля в него на пазарните принципи, правила и механизми; (3) признаване нанеизбежния конфликт между интересите на участниците в системата, в т.число и най-вече между интересите на ИМП, производителите и доставчици на лекарства и медицински изделия, от една страна, и здравно осигурените лица-потребите на медицинските и стоматологични услуги, от друга страна;(4)  ясно формулирани и обосновани критерии и механизми за балансиране интересите на всички участници в системата на общественото здравеопазване; (5) пълна прозрачност в дейността на НЗОК и МЗ; (6)  ясно формулирани и обосновани критерии за оценка на здравната, социална и икономическа  ефективност  и ефикасност на  обществената здравна система;  (7) цялостна  ревизия на здравното законодателство, включително на Закона за здравното осигуряване, мястото, ролята и взаимодействието между основните институции в системата на общественото здравеопазване и тези вън от него, имащи непосредствено отношение към околната среда, условията на труда, защитата  интересите на ИМП и на здравно осигурените лица и т.н..

За съжаление, обективния професионален анализ на ЗИДЗЗО показва, че  неговите автори продължават да робуват на фрагментарни и конюнктурни подходи и погрешна  философия и че те дори него не са направили дори опит да идентифицират и систематизират основните нерешени или незадоволително решени от законодателството проблеми на здравната реформа и системата на общественото  здравеопазване. Този им подход е запазил множеството съществени слабости и пропуски в ЗЗО и здравното законодателство като цяло и свел потенциално позитивния здравен, социален и косвено икономически ефект и ефективност на предлаганите позитивни сами за себе си промени до нула или до символични размери.Доказателство – задълбочаващите се нерешени и незадоволително решени проблеми на здравната система и незадоволителния здравен статус на населението и днес.

И още един факт. Както е известно, от няколко години МЗ разполага с актуализирана  Здравна Концепция, Стратегия и Национална здравна карта. Но все още няма разработена на тяхна основа и утвърдена с консенсус Комплексна оперативна програма за необходимите законодателни, организационни, финансови, кадрови , информационни и пр. конкретни действия и мерки, с конкретни срокове, отговорности и отговорници за тяхната реализация. По тази причина преобладаващата част от съдържащите се в тях  позитивни мерки остават  пожелания., а реализацията на част от тях няма и по понятни причини не би могло да има желания и необходим здравен, социален и икономически ефект и ефективност.

11. Според последната оценка на президента на VisaEurope, относителният дял на „сивия”сектор в икономиката е 38 %. Според други оценки,  у нас през последните десетина години той се колебае около 30 %.

Ако възприемем последната оценка и я наложим към планирания БВП по текущи цени за  2010 г. от 70,5 млрд.лв. ще установим, че „сивият” сектор в икономиката върти и укрива около 21,15 млрд.лв. БВП. При положение че около 40 % от БВП на страната  през последните години се  преразпределя чрез консолидирания  бюджет на страната, това означава загубени приходи за консолидирания бюджет на страната от около 8.46 млрд.лв.При тези предпоставки, дори ограничаването на „сивия” сектор в икономиката и свързаната с него корупция, източване на ДДС, контрабанда на акцизни стоки, злоупотреби с обществени поръчки и пр. наполовина, би осигурило допълнителни данъчни приходи за държавата , НЗОК, НОИ и общинските бюджети в размер на  около 4.23 млрд.лв. – сума, достатъчно да ликвидирана планирания бюджетен дефицит за настоящата година и  едновременно да осигури допълнителни средства за повишаване на работните заплати и пенсиите и подобрено финансиране на здравеопазването, образованието, науката и социалната защита.

Разбира се, ограничаването на „сивия”сектор в икономиката, на безнаказаната корупция по високите етажи на властта и пр. не е самоцелно. Вярно е, че при равни други условия то  ще  повиши значително (макар и не от един път) данъчната основа и приходи на държавния и останалите публични бюджети и ще позволи отделянето на по-големи финансови средства за работни заплати, здравеопазване, образование, социална защита, наука и пр. Но само по себе си това все още не гарантира  адекватно подобряване достъпа на населението и качеството на здравеопазването, образованието, социална защита и пр. Еднакво важни за тези желани и необходими последици са  ефективността на управлението, разпределението, разходването и контрола върху разходването на увеличените приходи. А последното зависи в крайна сметка от качеството и мотивацията на всички ангажирани кадри – законодатели, управленски и т.н. За съжаление, партийно силно оцветената кадрова, научно техническа, икономическа и социална политика и практики у нас до сега не обещават сериозен прогрес в това отношение –  поне в близко бъдеще.

12.Ще припомним, че :

– Съгласно чл. 3 от Закона за съсловните организации, лекари и зъболекари, които искат да упражняват своята професия,” са длъжни  да членуват в БЛС, съответно в БЗС”. Т.е. членството им в БЛС и БЗС е задължително условие за упражняване на тяхната професия, а с евентуалното им изключване от БЛС/БЗС те автоматично губят право да упражняват своята професия

-Задължителното членство на лекарите в БЛС се потвърждава и във въведението на Кодекса за професионална етика на лекарите, където е записано : „Всички лекари и зъболекари, които изпълняват професията си, членуват в БЛС…”.

Конкретната забрана за лекарите да споделят личните си мнения за грешки на свои колеги пред когото и да било, в т.ч. в съда и при публични дебати е разписана в чл. 41, ал. 1 и чл. 42 от КПЕ на лекаря, които гласят :

– Чл. 41, ул.3 : „Професионалните и лични разногласия между лекари не могат да бъдат предмет на публични полемики”.

– Чл. 42. „Недостойно е лекар да злепоставя колегата си чрез преценка и критика на неговата лечебна дейност или чрез изказвания срещу неговата личност”.

А „недостойните” по горната причина лекари се изключват от БЛС и губят право да упражняват своята професия.

13. Цитат от утвърдената от МЗ нова „Концепция за по-добро здравеопазване” и „Национална здравна стратегия 2008-2013 г. ”.

Ще поясним, че във водещите страни членки на ЕС болничните заведения се делят именно на „profit” и  “non profit” и че с публични средства се финансират единствено  т. нар. “non profit hospitаls” ( болници работещи без печалба). Защото за всеки е ясно, че основната цел на т.нар. “profit hospitals” е печалбата и дивидентите на акционерите, както и че те са предназначени за богатата прослойка от населението и пациентите. У нас, под натиска на лекарската бизнес върхушка законодателят е отхвърлил това деление и е задължил  НЗОК  да сключва договори със всички частни болници. Това задължение е още една от множеството причини за оскъпяване на здравеопазването и незадоволителната ефективност на разходите за здравеопазване.

Експертни мнения

НОВИНИТЕ ЗА 18 СЕПТЕМВРИ

18 Сеп. , 2013  

КНСБ настоява офшорки да не се допускат до обществени поръчки

Конфедерацията на независимите синдикати настоява за забрана на участието на офшорни фирми в обществените поръчки. От синдикалната организация алармираха, че подобно предложение не е записано в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), внесен от Министерския съвет, предаде investor.bg.

Според синдиката е недостатъчно до търговете по ЗОП да не се допускат само фирми, които не са внасяли дължимите осигурителни вноски. Иска се такова ограничение да има и за фирми, които не изплащат редовно заплатите.

Според профсъюза не трябва да се допуска (освен в строго определени случаи) процедурите да се печелят с дъмпингови цени и съкратени срокове, а впоследствие чрез анекси да се договарят условия, силно различаващи се от първоначалните и с много по-голяма полза за изпълнителя.

Синдикатът настоява и с предимство да се смята участието на български фирми, и то пряко свързани с предмета на обществената поръчка, а не толкова фирми, които просто могат да я изпълнят – търговци, финансови дружества и други.

Експертни мнения

Къде отиват 1 млрд.лв. от новия заем?

17 Сеп. , 2013  

НОВИНИТЕ ОТ ДЕНЯ

Препечатва се от Economy.news
09:45 | 16.09.2013 Десислава Николова, ИПИ
През изминалата седмица на портала за обществени консултации беше публикуван проектът на постановление на МС, с което ще се похарчи по-голямата част от допълнителните бюджетни разходи за 2013 г., гласувани неотдавна от парламента с актуализацията на бюджета. Постановлението разписва за какво ще бъдат изхарчени 249 млн. лева от допълнително гласуваните разходи за 286 млн. лева, т.е. то не изчерпва всички допълнителни разходи, а най-вероятно ще бъде последвано от други постановления на Министерски съвет в следващите месеци.
Най-голямото единично перо са 85,6 млн. лева в енергетиката, които ще бъдат насочени към НЕК с цел облекчаване на тежестта за потребителите на ток от надбавките за зелена енергия, когенерации и дългосрочни договори. Тук изненади няма – парите се планира да дойдат от трансфер от министерството на околната среда и от продажба на квоти за въглеродни емисии.
От разбивката на останалите разходи за 163 млн. лева се вижда, че голяма част от разходите не могат да се причислят нито към целта за разплащане на държавата с бизнеса, нито към тази за подпомагане на уязвимите групи. За някои от новите разходи важността и спешността им, предвид включването им в актуализацията на бюджета, също са изключително спорни.
1/ Уязвими групи
Всъщност към целта за подпомагане на уязвими групи може да се причисли само допълнителният бюджет на министерството на труда и социалната политика, а именно 40 млн. лева. От тези 40 млн. лева по-голямата част ще се използват за интеграционни добавки и помощни средства за хората с увреждания (17,4 млн. лева), както и за увеличаване на месечната помощ за семейства с деца с увреждания и разширяване на броя на подпомаганите по Закона за семейните помощи за деца (14,4 млн. лева).
По-рано от МТСП бяха обяснили, че бюджетът за интеграционни добавки за хората с увреждания за тази година и занижен и съответно не е достатъчен за цялата година. Също така при гласуването на актуализацията в парламента стана ясно, че се увеличава месечната помощ за деца с увреждания от 189 на 217 лева, като за тази година (считано от август) ще са необходими около 3 млн. лева. По втората точка, увеличаване на броя на подпомаганите по закона за семейните помощи за деца, не става ясно обхватът на кои помощи ще бъде разширен и при какви условия, но може би това ще бъде изяснено при предстоящото гласуване на постановлението в МС.
Въпросът с тези допълнителни социални помощи не е в конкретната им цел, а в това, че за пореден път държавата се ангажира с увеличаване на плащанията към големи групи хора в момент, в който няма откъде да набави необходимия за целта ресурс. Дълговото финансиране на нереформирани социални системи е изключително дълбок трап, който родната икономика може и да не успее да прескочи.
2/ Разплащане с бизнеса
Най-голямото перо, което може да се причисли към тази многократно повтаряна цел на актуализацията на бюджета представлява 23 млн. лева, дължими по договор за софтуер с Майкрософт. Друго значително перо са задълженията на министерството на вътрешните работи към доставчици (10 млн. лева). Спор няма, че държавата като договорен субект трябва да се издължава към външните си доставчици. Въпросът с огромните суми, дължими и плащани ежегодно на Майкрософт е от друго естество, а именно – защо администрацията, предвид ограничения ресурс, с който разполага, не предприеме целенасочена политика за постепенно преминаване към софтуеър с отворен код вместо ежегодно да харчи десетки милиони за софтуерни лицензи?
По отношение на 10 млн. лева задълженията към доставчици на МВР, които ще бъдат разплатени, вероятно става въпрос най-вече за такива, натрупани за покупка на гориво. Този „феномен” във финансите на МВР не е от вчера. Традиционно министерството изхарчва парите си за гориво в първите месеци на годината и впоследствие настоява за (и обикновено получава) увеличаване на годишния си бюджет, вместо да потърси вътрешни възможности за оптимизиране на неефективната си система и огромния щат. Явно, въпреки декларираната решителността на новия министър Цветлин Йовчев да реформира системата на вътрешната сигурност, МВР и при това правителство ще продължи да бъде най-голямата „черна дупка” и една от най-раздутите и неефективни системи в бюджета.
В подкрепа на едни такива песимистични очаквания за реформа в МВР идва и друго перо в постановлението за допълнителните разходи, което показва, че освен 10-те млн. лева за разплащане на задължения към доставчици, МВР ще вземе още 15 млн. лева от актуализацията, които ще послужат за доставка на горива и „вещево доволствие” през следващите месеци. Явно практиката на ежегодно увеличаване на бюджета, за да се покриват текущи разходи, вместо да се мисли как системата да се реформира и модернизира, ще продължи и при тази администрация.
Освен по-горе споменатите суми, към задълженията към доставчици могат да се причислят и 8,5 млн. лева, които ще се дадат на министерство на правосъдието за изчистване на дългове на затворите. Други 3,3 млн. лева ще отидат за покриването на задължения на министерството на околната среда и водите по проекти, съфинансирани от Кохезионния фонд.
3/ Други разходи
Към това перо могат да се добавят всички останали разходи, чиято неотложност и важност остават спорни. Тук могат да бъдат причислени и 15 млн. лева допълнителна субсидия за земеделските производители, по-голямата част от която (11,5 млн. лева) ще се плати на тютюнопроизводителите. Последните успяха да си издействат увеличение на парите от бюджета чрез блокиране на гранични пунктове и откровени манипулации (виж тук) през юли тази година.
Друг трудно защитим разход са 3,6-те млн. лева, които ще отидат за плащането на „такси за провеждане на Световния и Европейски шампионат по мотокрос и шампионатите по супермото – Гранд При България за 2012 и 2013 г.” Остава открит въпросът защо не е потърсен спонсор, наистина ли този разход е толкова неотложен (при положение, че таксата за 2012 г. също не е платена) и ако тези шампионати са приоритетни за България, потърсени ли са възможности в министерството да се финансират за сметка на отлагане/спестяване на други разходи с по-нисък приоритет?
Други 1,335 млн. лева ще отидат за покриване на данъчните задължения на посолството ни в Берлин, натрупани от 1998 г. досега. Очевидно проблемът с тези задължения не е нов, което повдига въпроса защо този разход е вмъкнат в актуализацията, а не е бюджетиран надлежно в бюджета за следващата година.
БАН, които традиционно се оплакват от недофинансиране, също са успели да се възползват от актуализацията, като ще получат половин милион за централната си библиотека. Този разход трудно може да бъде дефиниран като неотложен.
Последните две пера, които не бяха споменати до момента, са 30 млн. за Министерството на отбраната, които ще отидат за цифровизацията (освобождаване на честоти от военните за нуждите на цифровото разпръскване), т.нар. цифров дивидент и мобилни комуникации за ж.п. транспорта, 8 млн. лева за капиталови разходи на Министерството на здравеопазването и други 3,065 млн. лева към МС за изграждане на оптични трасета.
Неотдавна ИПИ коментира процеса на цифровизация, който очевидно изостава от сроковете и ще струва в пъти повече от първоначално заложения бюджет. Осемте милиона за капиталови разходи на МЗ, ако се съди по предишни коментари от министъра на финансите Чобанов, са за спешен ремонт на болници, но за пореден път илюстрират неефективността на здравната система, която поглъща огромни и постоянно растящи бюджетни средства и в същото време страда от хроничен недостиг. Що се отнася до оптичните трасета, не става ясно дали става въпрос за задължения по приключили доставки на стоки и услуги или за предстоящи такива. Ако е вторият вариант, тези пари също би следвало да бъдат надлежно бюджетирани в бюджета за следващата година, вместо да бъдат част от актуализацията, предвид тяхната специфика.
Като цяло, това, което виждаме от разписаните пера, по които ще се харчат повече от половината от допълнителните бюджетни разходи тази година, е, че част от тях са в унисон със заявените цели за подпомагане на уязвими групи и разплащане на задължения към доставчици. Друга част, обаче, очевидно са труднозащитими от гледна точка на тяхната неотложност и приоритет, и можеха да бъдат изключени от актуализацията.
Прави впечатление също така, че единствено сумите за МТСП, МС и МВнР са разписани в достатъчна детайлност, което предполага наличието на нужните разчети зад тях. При останалите министерства се вижда едно разпределение „ангро”, т.е. сумите са закръглени обикновено до милион, което поражда съмнения за „екзактността” на разчетите и навежда на мисълта, че по стар обичай министерствата просто са поискали (и са получили) повече пари, които все някак ще бъдат разпределени на един по късен етап.
Всъщност проектопостановлението потвърждава нашите опасения по отношение на целия процес на актуализацията на бюджета. Записването на целия допълнителен разход в резерва на бюджета и последващото му разпределение с постановления на МС дава възможност за безотчетност на новите разходи, които могат да се харчат както за заявените при актуализацията цели, така и за всякакви други цели и нужди. Видно е, че към допълнителните разходи са включени такива, които в никакъв в случай не могат да бъдат охарактеризирани като неотложни или високоприоритетни, което показва неспособността на МФ да парира необосновани искания за харчове от министерствата, каквито винаги ще има. Като цяло процесът на актуализация на бюджета за 2013 г. поражда сериозни опасения за способността на сегашното правителство и на министъра на финансите в частност да поставя юзди на разходите и да удържа фискалната дисциплина. Дано да се окажем лош пророк.

Разпределение на част от допълнителните разходи в бюджет 2013
Направление на разхода и мерки Сума (лв.)

ВСИЧКО 248 722 000
По бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката 85 622 000
Разходване съгласно чл. 35, ал. 5 и 6 от Закона за енергетиката и чл. 58, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност 85 622 000

По бюджета на Министерството на труда и социалната политика 40 000 000
-възнаграждения на приемни родители 4 564 000
-увеличаване на размера на месечната добавка за деца с трайни увреждания и броя на лицата, имащи -право на месечни помощи и добавки по Закона за семейните помощи за деца 14 380 000
-интеграционни добавки и помощно технически средства за хората с увреждания 17 411 000
-целеви помощи за закрила на деца, настанени в приемни семейства 1 865 000
-мерки за стимулиране на работодателите, които осигуряват равни възможности на хората с увреждания за участие в пазара на труда 350 000
-гарантиране правото на социално подпомагане и лечение на увеличения брой лица, които нямат доход и/или лично имущество 1 430 000

По бюджета на Министерството на отбраната 30 000 000
освобождаване на радиочестотен спектър, необходим за изпълнение на Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, Цифровия дивидент и за изграждане на Мобилни комуникации за жп транспорта по стандарт GSM-R (проекта за реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив-Свиленград). 30 000 000

По бюджета на Министерството на вътрешните работи 25 000 000
-изплащане на задължения към доставчици 10 000 000
-доставка на горива и вещево доволствие 15 000 000

По бюджета на Фонд „Земеделие“ 15 000 000
-субсидия за тютюнопроизводителите 11 500 000
-субсидия за производителите на плодове и зеленчуци 3 500 000

По бюджета на Министерството на здравеопазването 8 000 000
-капиталови разходи за лечебните заведения 8 000 000

По бюджета на Министерството на правосъдието 10 000 000
изплащане на задължения на местата за лишаване от свобода 8 500 000
оказване на правна помощ 1 500 000

По бюджета на Министерския съвет 26 365 000
-изпълнение на договор от 2012 г. за предоставяне на софтуерна осигуровка за програмни продукти на Майкрософт с придобит лиценз с безсрочно право на ползване за нуждите на държавната администрация 23 300 000
-договор за изграждане на оптично-кабелни трасета до градовете Силистра, Габрово, Видин, Кърджали и Смолян и между сградите на областните администрации в градовете Стара Загора и Габрово 3 065 000

По бюджета на Министерство на младежта и спорта 3 600 000
-такси за провеждане на Световния и Европейски шампионат по мотокрос и шампионатите по супермото – Гранд При България за 2012 и 2013 г. 3 600 000

По бюджета на Министерство на околната среда и водите 3 300 000
за изплащане на просрочени задължения по проекти, съфинансирани от Кохезионния фонд по Регламента на Съвета (ЕО) 1164/94 от 16 май 1994 г. 3 300 000

По бюджета на Министерство на външните работи 1 335 000
за изплащане на данъчни задължения от 1998 г. на дипломатическото ни представителство в Берлин и съответните неустойки и глоби 1 335 000

По бюджета на Министерство на образованието и науката 500 000
бюджета на Българската академия на науките за финансиране на дейността на Централната библиотека към академията 500 000

Експертни мнения

Предложения за Преодоляване на Кризата в България чрез баланс на активите.

3 Сеп. , 2013  

До: Председателя на НС – Михаил Миков

На Ваш изх. № ПГ-3194-В-41/21.08.2013

ОТНОСНО: Предложения за Преодоляване на Кризата в България чрез баланс на активите.

Уважаеми г-н Михаил Миков,
Благодаря много за Вашия учтив отговор ПГ-3194-В-41/21.08.2013 на нашето писмо от 20.08.2013.
Хубаво е, че се приема тезата, че кризата в страната се дължи на дефицит на интелектуален капитал в икономиката, който дефицит е породен от законова дискриминация и е изразен в огромен дисбаланс на отношението на активите ДНМА/ДМА. Повече за дисбаланса на активите може да се види на линка  http://capitalbg.wix.com/capital#!-/c21v1.

Освен Вас, уважаеми г-н Миков, по същия начин мислят и други активни българи (за сега 86 % от провеждащо се проучване) съгласно линка:  http://www.news359.bg/2013/08/24/smyatate-li-tche-u-nas-ima-diskriminatsiya-spryamo-intelektualniya-potentsial-na-natsiyata/ Навярно по същия начин мислят и 3-4 милиона родители, баби, дядовци, роднини и близки на интелигентни български емигранти.

Във връзка с Вашите намерения за внасяне на предложенията ни за проучване и анализ, моля да се информирате, че тези предложения се разглеждаха от политици и експерти от предното и сегашното правителства повече от година. Не се намери отрицателен мотив до момента, което е нормално, след като Германия, Англия, САЩ, Япония и др. държави ползват подобни подходи, осъществени от успешни политици. Въпреки че не се взе отношение до момента, не допускам умишлено дискриминационно отношение към интелектуалния капитал, защото наличието на такова би било квалифицирано, като културен геноцид, състоящ се от харчене на огромни обществени разходи за образование на подрастващите, за да бъдат те лесно асимилирани от чужди икономики. По-скоро смятам, че това е наследствена грешка на прехода от социалистическото ни минало и грешката може да се поправи, след като всички с единомислие я осъзнаваме.

По тези причини е време веднага да се пристъпи към следните практически действия:

1. Въвеждане на предложенията по европейските оперативни програми, за което доколкото е известно, не е необходимо разглеждане в НС. Това са така наречения ПАКЕТ ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ, съгласно Приложение 1 с цел възстановяване на националния капитал. Тези мерки могат да се приложат по ОП РКБИ и други програми незабавно, преди да е започнал следващия програмен период, за да има време да се подготвят бъдещите кандидат – бенефициенти. Релевантния министър може да се само-сезира от настоящото писмо.

2. Успоредно с действията по т. 1, предлагам наши Експерти да участват през втората или третата седмица на септември тази година за обсъждане и приемане на текстовете, съгласно Приложение 2, за ПАКЕТ СТИМУЛИРАЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ. Тези текстове постигат същите цели, както текстовете от Приложение 1, но са в о обхвата на ЗОП. Тъй като повече от година (най-вероятно поради липса на капацитет в предходното правителство), се бави старта за балансирането на активи, се рискува провокиране на недоволство в обществото, стачкуващите и европейските партньори и създаване на ненужно допълнително напрежение. В тази връзка предлагам да се доверите на доказани Експерти от Клуб „ИнКо“, предложенията на който клуб са подкрепени от признати дейци на науката и техниката, на художествено-творческата интелигенция, ерудити и видни общественици.

Действията по т. 1 и 2 на настоящото писмо за балансиране на национален капитал чрез ДНМА следва да са национален приоритет, да се заложат в национална доктрина, което полезно дело предвиди за септември 2013 депутатката Татяна Буруджиева. Бихме й помогнали, ако има нужда от консултации.

В очакване на положително развитие и реални стъпки във взаимно желаната посока, оставам
С уважение,
Инж. В. Стефанов
Приложения:
1. ПАКЕТ ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ по отношение на европейското финансиране – 1 стр.
2. ПАКЕТ СТИМУЛИРАЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ по отношение на ЗОП и ЗКПО – 1 стр.

Промяна в обстоятелствата публикуваме на линка  http://capitalbg.wix.com/capital#!untitled/c2fx

–––––––––––––––––––––––––––––-

Приложение 1

ПАКЕТ ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ
По отношение на европейското финансиране

1. Кандидатите за финансиране по Европейски програми да са обучени за икономическите и юридически ползи от вписване на ДНМА в капитала.

2. Бенефициентите по Европейски програми да са участници в схема за финансиране на разходите за повишаване на капитал на база ДНМА.

3. На бенефициенти по Европейски програми да се постави минимален праг на ДНМА в капитала на дружеството.

Цели се:
a) Използване на Евро-фондовете за възстановяване на отсъстващия паричен еквивалент – капитал от ДНМА.
b) Създаване на конкурентна среда за МСП по ОП

––––––––––––––––––––––––––––––––

Приложение 2

ПАКЕТ СТИМУЛИРАЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ
По отношение на ЗОП и ЗКПО

1. При избор на изпълнител по ЗОП, в зависимост от спецификата на поръчката, възложителя поставя изискване за съотношението на ДНМА/ДМА в капитала на кандидатите за поръчката. (ЗОП в момента се обсъжда в НС)

2. При увеличение на капитал на база ДНМА, с размера на намаления данък по чл. 54 от ЗКПО, се сформира Фонд за Разплащане с Авторите на Интелектуална и Индустриална Собственост, с която е увеличен капитала на съответното дружество. (ЗКПО в момента се обсъжда в НС)

3. Да се ускори възвръщаемостта на инвестиции в ДНМА, като се увеличи амортизационната норма и се въведе диференциация на ДНМА, както например е в Япония, съгласно линка http://capitalbg.wix.com/capital#!-/c21v1 . (ЗКПО в момента се обсъжда в НС)

4. Юридическо лице, което увеличи годишно с над 15% капитала си чрез ДНМА се освобождава от данък за период от 1 година от датата на влизането на увеличението в сила.

Цели се:
a) Възстановяване на отсъстващия от икономиката паричен еквивалент ДНМА
b) Създаване на конкурентна среда за МСП по ЗОП

29.08.2013

Експертни мнения

БСП ще ограничава рентата

2 Сеп. , 2013  

Николай Вълканов, ИПИ

Уважаеми членове на СИБ, уважаеми агроикономисти, молим за Вашето мнение.

През изминалата седмица оставаме с впечатлението, че депутатите от БСП са в луда надпревара кой да предложи по-вредна и популистка законодателна промяна. Върхът дойде в петък (30 август), когато Янаки Стоилов съобщи, че се готвят промени в Закона за арендата, с които да се определят минимални граници на рентните плащания. Целта изглежда е да се осигури „защита” на дребните собственици на земи.
Социалистите търсят бърз начин да си осигурят подкрепата на нискодоходните социални групи и възнамеряват да го направят по най-лесния, но и най-опасен начин – чрез повишаването или гарантирането на определени минимални плащания. В случая с рентите, те са на път да нанесат сериозен удар на земеделието – сектор, който уж е приоритетен.
Тук е излишно да говорим за принципни неща като пазар, конкуренция, алтернативен избор и пр. Ще боравим с факти.
От 2005 г. насам рентата бързо нараства – и като стойност на единица площ и като дял от общите разходи на земеделците. Влизането в ЕС и европейските субсидии повишиха значително интереса към земеделската земя, нарасна търсенето, а заедно с това и конкуренцията при наемането на земя. Това доведе до над двоен ръст на рентата на декар за периода 2005-2012 г. Арендата заема все по-голям дял в общите разходи в селското стопанство (виж графиката).
Източник: НСИ
При това трябва да се има предвид, че горната графика взема предвид общите разходи в селското стопанство, т.е. включва и подсектори, в които делът на арендуваната земя е много нисък (например зеленчукопроизводство, лозарство и др.). Затова може да се допусне, че специално при зърнопроизводството, което е основен арендатор, делът на рентата е още по-висок.
Разбира се, съществуват значителни разлики в плащаната рента в отделните райони на страната. Това отразява качеството на земята, големината на индивидуалните парцели, селскостопанската активност в района и т.н. Това е и основната причина все още да има райони на страната, където рентата на декар е 15 лева, на места в Северна и Южна България се покачва до 40-50 лева, докато в Добруджа достига зашеметяващите 80-100 лева на декар. Именно от краищата на Северозападна България, където рентите са ниски, още миналата година дойде предложение за въвеждането на минимална рента. Изглежда Янаки Стоилов се е нагърбил с изправянето на именно тази несправедливост.
Подобна мярка обаче ще усили натиска върху земеделските производители (основно зърнопроизводителите). Първо, защото субсидията на единица площ след две години ще достигне тавана си (няма да нараства повече, тъй като 2016 г. България ще може да разпределя 100% от националния си пакет за директни плащания), а с промените в новата Обща селскостопанска политика този таван няма да бъде много по-висок от субсидията на единица площ през 2013 г. Иначе казано основната причина за ръста на рентата досега – субсидията на площ, скоро ще спре да движи пазара.
Второ, щастливото стечение на обстоятелствата през 2011-2012 г. (сравнително добра реколта и много високи международни цени на основните култури) допълнително спомогна за надуването на балона на пазара на земя. През настоящата стопанска година цените на зърното и маслодайния комплекс се сринаха с около 40% при нарастващи разходи за производство. Това изправя пред сериозни затруднения българските производители, част от които не са заделили достатъчно резерви, правили са необмислени инвестиции и са се нагърбвали със сериозни задължения към арендодателите си. В това, само по себе си, няма проблем, защото лошите бизнес решения ще бъдат наказани, някои фермери ще ограничат производството си, други вероятно ще излязат от пазара. Въпросът е, че по естествен път цената на рентата и земята тръгва надолу още през тази година и това ще важи поне и през следващата. Ако административно бъдат наложени минимални ренти по региони това по всяка вероятност само ще ускори процеса на отпадане на пазарни играчи. Или най-просто казано, минималната рента примерно във Видинско може да стане и 30 лева, само че няма да има кой да я плаща.

Препечатва се от Economy News. BG, 30 август

Експертни мнения

НАДХИТРЯНЕ С ВРЕМЕТО: ИГРА С ПРЕДИЗВЕСТЕН КРАЙ

15 Авг. , 2013  

Проф. Кръстьо Петков

Астрономическото и биологичното време не може да променим или измамим – това е аксиома. Не е така със социалното време, в двете му измерения: икономическо и политическо. Там с действията се намесват множество сценаристи, режисьори и актьори, които предлагат различни интерпретации на установения ред. Едни от изпълненията са  дело на отговорни, компетентни и талантливи люде. За тях може да съдим по ситуацията в успешните нации, оглавяващи световните социално-икономически класации. Други са продукт на хитри, недозрели и недоучени субекти , които обричат нациите си на вековна мизерия.

Ясно е, че и в двата случая става дума за човешки действия в сферата на властта, т.е. там, където се взимат или оспорват решенията за развитието на обществото. Ние, българите, сме сред шампионите по опитите да работим не по правилата и срещу времето. Ще  илюстрирам това твърдение с примери от близкото минало и настоящото всекидневие.

Социалните илюзии

Хората от моето поколение вероятно си спомнят, че преди около четири десетилетия на мода беше Голямата идеологическа илюзия: предстои да живеем във времето на комунизма. Той бил „ей там, отвъд хоризонта”. И понеже не сме в състояние да го докоснем с ръка и да го видим с очите си, трябвало да ускорим движението.

Минаха десетилетия, но чудото не се случваше. Илюзорните представи, усърдно подхранвани и поливани от официалната пропаганда, постепенно се стопиха. На всички им стана ясно, че версията за комунизма, която ни пробутваха, е чиста измислица, красива утопия. Вярно е, че в западните общества участието в труда не е според способностите, а разпределението-според потребностите; но стандарта на живот там се оказа многократно по-висок от този в териториите, доминирани от Голямата илюзия. Затова, когато падна Берлинската стена, в нито една страна от съветския блок работническата класа и неговият авангард – комунистическата партия- не се вдигна да защити с оръжие в ръка своя идеал. Беше дошло времето да се прегърне следващия идеал: за либералния/демократичен капитализъм.

Днес новото поколение отхвърля прехода. И с основание, защото мнозинството от младите хора останаха излъгани, че ще живеят в общество на всеобщото благополучие. Вместо това, те станаха поданици в държава, където разцъфтяваше олигархичния/частен просперитет. Затова протестиращите, изчерпили търпението,  искат незабавни оставки: през февруари на десни, сега – на леви, центристи, технократи и прочее властимащи. Искането е безалтернативно. Когато питат активистите  и говорителите на протеста какво се случва след оставката, отговорът е: задавате неправилен въпрос. Важното е да има незабавни нови избори, после ще решим какво да правим.

Именно „после-то” ме безпокои най-много. Защото то подхранва друга илюзия, че икономиката може да почака в името на свободата и демокрацията, т.е. на политиката. А в реалния и демократичен свят е обратното: икономическият просперитет е първостепенна грижа и на управляващите, и на недоволните от управлението. Първите са длъжни да спазват времевия цикъл на стопанската дейност (бюджетите се правят навреме, стратегическите програми не се отлагат, при мини-кризи се реагира на мига и т.н.); вторите контролират своите избранници и реагират без забавяне на грешките, гафовете и закононарушенията на властимащите. Как? Преди –веднъж на четири години, чрез упражняване на правото на глас; напоследък – чрез перманентен натиск от улицата. Упражняван без колебание и без илюзии.

Опасявам се, че протестното движеие у нас, поело в правилна посока, днес се обръща с лице към нова Голяма илюзия. Този път –гражданска. Щом се искат избори без отлагане, тук и сега; щом  искат да се спре актуализацията на бюджета, значи трябва да сме готови  не за ускоряване, а за спиране на икономическото време. Ако това се случи, ще се замразят плащания за над 1,5 милиарда лева (социални, по заеми и др.); Бюджет’2014  ще се приеме най-рано през януари ( решение, отнасящо се за 15 милиарда лева); струващото 15 милиарда лева споразумение  с ЕК за следващия програмен период (2014-2020 г.) ще увисне и т.н.

„Времето е пари”  твърдят мъдри и опитни хора. Тази извечна истина изглежда не е валидна за обществата на Големите илюзии, сред които горделиво се е наредила Майка България.

 

Социалните манипулации

В тази категория влизат онези постъпки на управляващите, които съзнателно изкривяват обичайните представи за социалното време. Знае се например, че от изостаналост и криза се излиза най-малко за четвърт век. Но дотук двукратно българите се подадоха на внушения, че този срок може да бъде многократно намален.

В единия случай авторът на манипулацията беше ексмонархът Симеон. При завръщането си в България той обеща за 800 дни да направи българите европейци по жизнен стандарт. Почти 50% от избирателите се хванаха на  въдицата и избраха бившия цар за премиер. Три месеца след триумфа бях поканен на разговор при него.”Обезпокоен съм, господин професоре-каза ми той. Народът е схванал буквално моето предизборно обещание, че след 800 дни тук ще цари благополучие!”. Отвърнах: „А как иначе! Вие публично изрекохте тези думи и половината от българите им повярва. Сега предстои да изтърпите тяхното недоволство”. Цената, която плати политикът-манипулатор е известна…

В другия случай тази роля беше изпълнена от ученика на Симеон: Бойко Борисов. Помним, че и той се зарече: „Ще извадя България от тресавището за 500 дни”. Вместо това за 1200 дни той и ходещият калкулатор – Дянков, завлякоха страната на второ икономическо дъно, откъдето излизането ще отнеме цяло десетилетие.

Кой е големият губещ от въпросните манипулации? И царственият Симеон, и храбрият Б.Б. са преходни фигури. Загубите се инкасират от непреходен субект- народът  български (с малобройни, но емблематични изключения, защото при царския и бодигардския режим плутокрацията окончателно утвърди своя статутна недосегаема прослойка). Днес тя не пропуска шансовете да дирижира протестите – по време, място и послания. През февруари-март пратиха протестиращите в шеста глуха: да правят избори  по никое време и по неизгодни правила. През юни-юли ги извеждат на челния перон, но отново със същата невъзможна мисия: да бутнат едно правителство и да възкачат на трона следващото, конструирано отново от олигархичното задкулисие.

Социалната деструктивност

Имам предвид не съзидателното разрушение, проповядвано от идола на Дянков:Йозеф Шумпетер, а типичната българо/балканска нагласа да се посяга на утвърдени ценности и безценни ресурси, без да се мисли за текущите ползи и вреди, както и за последиците. И тук най-новата политическа история на България предлага цял набор от образци на темпорална деструкция.

а)Образецът, сътворен от Тодор Живков. След като 34 години водеше българите по пътя към развития социализъм, после към илюзорния комунизъм , изненадващо направи завой към „вграждане на капиталистически форми в социалистическата икономика”а в края на живота си обяви социализЪмаза „недоносче”. Излезе, че сме пропиляли цели 45 години за износване на един плод, който е заченат погрешно.

б)Образецът на СДС. След знаменателната фраза: „45 години стигат!” сините издигнаха нов лозунг:”Времето е наше!”.Дали по внушение на пиар-маестрото Жорж Сегела или поради незрялост, бивши дисиденти и новоизлюпени демократи поискаха да приватизират едно благо, което не е достъпно всекиму: социалното и политическото време. За икономическото време се погрижи Иван Костов, който по-късно го жертва в името на другата, материалната приватизация. И чрез Валутния борд постави началото на 15- летна мизерия на българите…

в) Образецът на Бойко. Той поиска да управлява 35 години- е една повече от своя настойник Живков. Историята му отпусна десет пъти по-малко, но той го използва най-ефективно, за да задълбочи кризата и разрухата (четвърта година сме в рецесия, по безработица сме в челото, а по бедност и социално неравенство- първенци). Но ГЕРБ-ерската олигархия взе своето.

***

Апостолът на свободата Васил Левски е оставил на поколенията безценна мисъл: „Времето е в нас и ние сме във времето!”

Няма как да го отделим от себе си и да го надхитрим! Крайно време е да проумеем тази истина…

Експертни мнения

БЮДЖЕТНАТА БИТКА В БЪЛГАРИЯ И ФИНАНСОВИТЕ ВОЙНИ ПО СВЕТА

15 Авг. , 2013  

Проф. Кръстьо Петков

Размишления върху актуализацията на бюджета и президентското вето/

Утре(15 август, 2013 г.) ще наблюдаваме заключителната схватка от  тримесечната битка „За и против актуализация на бюджета”. Предисторията е известна: временно колебание на кабинета „Орешарски”- дали да ревизира заварения бюджет; публични пререкания между привържениците и противниците на фискалната промяна; скоростна флангова атака чрез парламента, довела до промени в  закона за бюджета; вето на президента. В битката се включиха институциите и (естествено)  набедените за топ-политици. Професионалният дебат отстъпи на заден план. По всичко изглежда, че тази тактика ще се повтори и на утрешното, финално  сражение в пленарна зала на парламента.

Не си спомям друг републикански бюджет да е предизвикал толкова много страсти и да е ангажирал така дълго вниманието на медиите. Дори провалът на Дянков през 2010 г., когато се наложи форсмажорна корекция на базисни параметри на бюджета преди да е изтекло полугодието, мина при по-слаб публичен интерес. Сега е като на война, която приближава своя край ; всичко е заложено на карта; принципът е „или-или” (спечелилите ще се закрепят на позициите, загубилите задълго ще бъдат лишени от възможността за реванш).

Поемайки риска да остана нечут, по-долу ще се опитам да  върна спора на полето на аргументите: икономически, финансови и едва тогава-политически.

Защо актуализация?

Авторите и поддръжниците на промяната, макар и със закъснение, извадиха на показ своите аргументи: приходите в бюджета ще надхвърлят заложения дефицит от 1,3%; неотложни разходи по договори с бизнеса и общините, за връщане на ДДС, за социални плащания и др. няма да бъдат покрити; обслужването на наследени заеми ще спре и т.н.

Противниците на ремонта се опитаха да оспорят финансовата статистика, но , стреснати от числата в отчетите след юни т.г., смениха тактиката. Техните контра-аргументи са: няма прозрачност за предвидените разходи; не е ясно за какво ще се използва новят едномилиарден заем; не работили приходните агенции, затова приходите спадали и т.н.

Дотук спорът протичаше в нормални рамки. Докато не се намеси президентът, със своята лекокавалерийска атака: не по фланговете, а фронтално, срещу парламента и правителството.

Формално той повтори част от възраженията на неолибералните коментатори: за липсата на конкретика в предстоящите харчове (въпреки  че като държавен глава  има право да поиска подробен списък, с точност до стотинка, за набелязаните плащания до края на 2013 г.); несъгласие с политиката за увеличаване на дълга и т.н.

Но на практика именно президентът застана начело на последната/институционална атака срещу ревизирания бюджет. Нещо повече, той пренесе сблъсъка от полето на фиска на политическата арена, около която се бяха струпали всички воюващи отряди – редови протестиращи , техни гурута и говорители; реанимирани политици от десницата; озлобени от понесените удари соцлидери и депутати; паравоенни кореспонденти, предаващи събитията на живо или коментиращи зад кадър.

За какво се спори сега, след президентското вето?

Първо, ще откраднат ли коалиционните партньори половината от новия заем, или да? Ръкавицата, в типично махленско-гангстерски езиков стил, беше хвърлена от детронирания експремиер Борисов. Като негов лоялен поддръжник, президентът също не вярва в почтеността на управляващите, само че него го е грижа повече за „бъдните поколения”, които щели да понесат тежестите от днешното неразумно харчене!

Второ, предвидените допълнителни социални разходи били малко (едва 4%) от увеличения дефицит; следователно – огромната част от допълнителните пари щели да бъдат разпределени според интереса (а той, както е известно, клати феса; така че , познайте кой ще раздава порциите, макар и от закътано място….)

Ако продължим в този дух, ще попаднем в клопката на неспиращите парламентарно-политически скандали, които наблюдаваме от години наред в сградата на парламента, в междуинституционалното пространство край Дондуков 1 и 2; в социалните мрежи и корпоративните издания. Повтори ли се и тази картина  през утрешния ден, чака ни нова агония: управление на инат и протести на инат. Не заради аргументиран спор, а заради контра-аргументите. Двубой заради удоволствието от самата битка. И –като шанс за демостриране на мускули, на силовото начало в политиката, на изтърваните нерви и изгубения разум. Тогава ще наблюдаваме сцени от бойното поле, които са запазен български и балкански патент.

Разбира се, възможни са и други сценарии. Например, част от полит-елита да се опомни и да предложи окрит, мъжки, гладиаторски двубой в дисциплината: „История на фиска”. В тази игра правилата са други…

Кой и как манипулира бюджета?

Ще започна пак с малко предистория. Преди няколко години край Министерството на финансите срещнах познат-стар и опитен бюджетар. „Уволниха ме”, оплака се той.  Беше ясно кой му е теглил секирата: фамозният Дянков. И понеже беше прочел моята студия „Мисионерът Дянков: от Doing Business до Doing Budget”, въпросният бюджетар с над 30-годишен стаж в МФ , днес свободно практикуващ пенсионер, сподели: „Прав си, че Дянков не разбира от бюджети. Но  пък е майстор в манипулирането на статистиката.  В МФ вече е изоставена практиката за изкуствено формиране на излишъци. Днес на мода е жонглирането с числата”!

Този наглед дребен епизод изплува в паметта ми по времето, когато започнаха първите публични дебати за актуализацията на Бюджет’2013. Няма как да не се доверим на преценката на един добросъвестен държавен чиновник, доказан експерт в своя занаят. Той съобщи информация, която се знае от мнозина, но никога, при нито едно правителство, управлявало България през последните 15 години, не е била предмет на парламентарно обсъждане. Затова моят въпрос-предизвикателство към малцината храбреци-депутати, които имат намерение да се включат в утрешната пледоария е:

готови ли сте да изнесете на показ  малките мръсни тайни на манипулираните бюджети след 1998 г.?

Подвъпросите са:

1. Залагани ли са системно, всяка финансова година, изкуствени излишъци в приеманите бюджети от парламента? И от кого?

Примерно, реалниятприход (най-близък до научната прогноза) да е 12 милиарда лева, но се залагат напълно съзнателно 1,5 миларда лева. Защо? Ами за да се преизпълни приходната част на бюджета и в края на годината управляващите да го разпределят по целесъобразност (припомням-според интереса и феса). По този начин кухият обем, заложен в проекта, впоследствие уплътнен с  милиони левчета, се превръща от фискален, в политически ресурс и се раздава по клиентелистката верига. Първопроходците са Иван Костов-Муравей Радев, но моделът на кухия обем беше прилаган и от следващите две правителства.

При Борисов-Дянков беше различно: няма значение какви са параметрите на бюджета. Мобифонът, т.е. едноличната воля на премиера решаваше как да се харчат парите: колко за магистрали, колко за спортни зали и църкви, колко за транспортиране на футболни съотборници и техни босове и т.н. Ходещият калкулатор Дянков (както го наричаше неговият благодетел Б.Б.) само променяше бюджетните пропорции и нареждаше транзакциите. Докато му писна и през зимата на 2013 г. се опълчи срещу командата да пусне скорострелен заем от 800 милиона лева- заради обещани от Единоначалника плащания  на едрите зърнопроизводители и приближени лица от финансовия кръг „ГЕРБ”.

2. Колко и какви заеми са вземани от държавата през споменатия период и за чия сметка?

По-специално, заемът „Велчев”, за който финансистът Пламен Орешарски преди 7 години пресметна, че е нанесъл вреди на държавната хазна за над 1 милиард долара. Не бъдещите, а сегашното поколение вече плаща неговата цена. Не външни, а главно вътрешни брокери се облажиха покрай тази култова афера. Следващият пример е заемът „Дянков”, рекламиран като перлата на дълговата политика. Този път хазната формално се обогати с над 800 милиона евро, но облигациите бяха изкупани не от местни банки, а от финансови спекуланти с изнесени капитали. И отново вътрешният брокерски кръг, работещ еднакво добре с всички власти, спечели добри пари за сметка на бюджета и данъкоплатците.

3. Какви дивиденти и в какъв размер са опрощаване от държавата – в полза на приватизатори и концесионери от енергетиката, телекомуникациите, добивната промишлености други отрасли?

Това питане има два аспекта: а)кой нарежда опрощаването и прибира комисионните;б) с колко се облагодетелстват инвеститорите, за сметка на българските данъкоплатци.

Спирам дотук, защото предугаждам традиционно възражение: това са минали истории и нямат общо с президентското вето. Имат и още как?

Нали затова протестиращи и пасивни данъкоплатци искат да получат отчет за всеки похарчен лев. Искат да знаят кой, как и кога се е обогатявал за тяхна сметка, за да произведе един крайно опасен икономически парадокс: колкото повече напредва кризата и обедняват 99-те процента българи , толкова повече забогатяват онези, които са в топ-категорията „1%” и  тяхната политическа прислуга. Еднопроцентниците са в задкулисието; слугите утре ще ни забавляват.

Освен ако някой не се престраши, не загърби интересите на своя партиен кръг и не заговори директно по формулираните по-горе въпроси. Тогава дебатът за ветото на президента ще получи не само политически, но и финансово- икономически смисъл. И ще стане трамплин към реализацията на всеобщия прицив от февруари т.г. до днес: тотално прочистване на  българската политическа арена от военолюбците- окупатори.

Вместо заключение

Както и да завърши утрешната парламентарна битка, войната продължава. Защото ние, българите, сме част от продължаващите вече шеста година баталии на територията на глобалните финанси.

Войната е идеологическа, защото се сблъскват две армии, на знамената на едната от които е изписан религиозния девиз: „Austerity Forever”( затягане на коланите-завинаги); противниковата армия развява отново кейнсианския флаг за освобождаването на икономиката от финансовата агресия, довела да повсеместна криминализация на добрите капиталистически практики за печелене и разпределението на пари в цивилизованите общества.

Войната е и социална, защото  гражданското общество в постмодерния свят дръзна да се изправи срещу властващите елити и да им поиска сметка за незапомнения в историята финансов грабеж.

На този фон бюджетната схватка в българския парламент и около него може да се превърне в емблематичен епизод от набиращата сила  „Битка на народите”.

За всичко това, в следваща статия:

„Войната срещу остеритианците и шансовете на България”

Експертни мнения

План Орешарски

12 Авг. , 2013  

ДЪРЖАВНОСТ, РАЗВИТИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ
Национални приоритети на програмното правителство

България изживява труден период в своето развитие. В резултат на водената през последните четири години непоследователна и волунтаристична политика, днес страната се намира в дълбока институционална криза, икономическа депресия и задълбочаващ се дезинтегритет в обществото. Наложената и доминираща обществено-политическа, социална и институционална конфронтация поставя под заплаха самите устои на държавността и демокрацията. Тези процеси се подсилват от формираните негативни социално-икономически тенденции – стагнираща стопанска и инвестиционна активност, обезсърчено предприемачество, изтощени резерви и нарастващи дългове, както в публичния, така и в корпоративния сектори, бързо растяща безработица и влошаване на нейната структура, разширяваща се бедност и набираща скорост нова емиграционна вълна.

Днес страната се нуждае от спешни мерки за стабилизация и полагане на основите на един по-устойчив модел на възстановяване на икономическото развитие, от институционално укрепване и заздравяване на демократичните принципи на устройство и поведение, както и от повече солидарност в едно общество, разтърсвано от социално отчаяние и безперспективност.

Ръководени от тези потребности, ние предлагаме настоящите мерки за стабилизация и програмни намерения и полагане на основите на един бъдещ догонващ икономически растеж.

Най-неотложни са три групи стабилизационни мерки.

СТАБИЛИЗАЦИОННИ МЕРКИ

ЗА ГРАЖДАНИТЕ

  • Недопускане на ново увеличение на цената на електроенергията до цялостен преглед и промяна на методиката на ценообразуване. Въвеждане на двутарифна система с по-ниски цени за определен минимум използвана електроенергия.
  • Промяна в политиката на ценообразуване на лекарствата с цел овладяване на тенденцията на повишение на цените и стъпки за тяхното последващо намаление.
  • Разширяване на системата за енергийно подпомагане.
  • Увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лв на 310 лв.
  • Финансово подпомагане на домакинствата с ученици, които предстои да бъдат първокласници тази есен, чрез увеличаване на еднократните целеви помощи.
  • Разширяване на активните мерки на пазара на труда и разкриване на нови работни места за временна заетост, за смекчаване на ефектите от растящата безработица.
  • Незабавно възстановяване на диалога със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно партньорство.
  • Откритото участие на неправителствения сектор и професионалните организации при определянето на стратегическите и програмни приоритети в областта на правосъдието.

ЗА БИЗНЕСА

  • Незабавно преустановяване от страна на централните власти на административно-силовия натиск от рекетьорски тип върху бизнеса и „успокояване“ на стопанските среди за спечелване на инвеститорското доверие.
  • Анализ и информация за всички фирми и общини, спечелили обществени поръчки (2% от фирмите са спечелили 98% от всички ОП). При съмнения за злоупотреби – ревизия. Публичност на всички договори и анекси.
  • Погасяване на натрупаните задължения на държавата към бизнеса в рамките на 3 месеца.
  • Отказ от практиките за използване на приходните агенции за силов натиск върху данъкоплатците. Промяна в режима на глоби и санкции и замяната им с предписания при допуснати нарушения от формален характер.
  • Преглед и намаляване на държавните и ведомствени такси, особено за стартиращ бизнес.
  • Ускорено разплащане от страна на държавата по изпълнени договори и своевременно възстановяване на ДДС. Разработване на график за издължаване при просрочените задължения.
  • Установяване на права на данъкоплатеца да определя направленията на плащанията по единната сметка за плащане на задължения към бюджета.
  • Решителни мерки срещу контрабандата и необявените вътрешно общностни доставки, като противодействие срещу нелоялната конкуренция пред българските производители.
  • Стабилизиране на енергетиката и установяване на предвидимост в цените на електроенергията.
  • Възстановяване на условията за износ на електроенерия за по-добро натоварване на мощностите и на въгледобива.

ЗА ДЪРЖАВНОСТТА

  • Цялостен анализ и пълна ревизия на дейността във всички сфери на държавно управление и предприемане на законови мерки и действия за санкциониране на допуснатите нарушения.
  • Публично оповестяване на фактите и тенденциите за икономическото и финансово състояние на страната.
  • Нов модел на взаимодействие между Парламента и Правителството – редовни отчети на Правителството за изпълнение на програмата за управление, нов тип парламентарен контрол, периодично участие на министри в заседанията на съответните парламентарни комисии, задължително присъствие на министри при обсъждания на законопроекти от тяхната компетентност.
  • Незабавно изпълнение на препоръките на ЕС и ПАСЕ, които имат пряко отношение към защита и гарантиране на правата и свободите на гражданите и демократичното функциониране на институциите.
  • Конструктивно взаимодействие със съдебната власт за изпълнение на препоръките на ЕК в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, установен с Решение на ЕК от 13 декември 2006 г..
  • Предприемане на незабавни мерки за овладяване и ограничаване на битовата престъпност.
  • Възстановяване на баланса на фукционалност и компетенции между МВР и ДАНС.
  • Преустановяване на практиката на безразборно използване на СРС, чрез надежден и независим надзор върху тях.
  • Ефективно инвестиране на средствата от ЕС с максимално широк обществен ефект.
  • Спешно обсъждане и актуализиране на проекта за Споразумение за партньорство с ЕС за 2014-2020 г., с участие на неправителствения сектор.
  • Провеждане на форум „Оттоворен парламент“ с участието на граждански и браншови организации, парламентарни и извън парламентарни партии за постигане на национално съгласие за най-важните приоритети и мерки за излизане от кризата.
  • Интегриране на представители на малцинствата в полицейските структури и в звената от сектора на сигурността.
  • Създаване на гаранции за свободен печат и медии.
  • Предприемане на спешни мерки за разкриване на корупционни практики, строг контрол и санкциониране на корупцията на всички етажи на администрацията и властта, съвместни действия на държавните органи и гражданския сектор.
  • Прозрачност и достъпност до информация за работата на държавната администрация и привличане на представители на граждански сдружения при обсъждане на въпроси със значим обществен интерес.
  • Гаранция срещу купен и контролиран вот, за честни избори чрез промени в изборния кодекс. Действия за активизиране на гражданското участие в изборния процес. Изпълнение на препоръките на ОССЕ за бъдещи избори.

Тези стабилизационни мерки са част от цялостния пакет програмни намерения.

ИКНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ПРИОРИТЕТИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

I. Икономическо възстановяване и насърчаване на предприемачеството

Преодоляване на негативните последици от административния рекет върху бизнеса и нормализиране на стопанската среда

  • Стриктно изпълнение на принципа на 30-дневно плащане на задължения по договори от страна на държавата.
  • Ефективен контрол върху сключените договори за концесии.
  • Анализ на съществуващите концесионни договори и изработване на дългосрочна стратегия на държавата по отношение на природните богатства.
  • Ликвидиране на контрабандните канали.
  • Гаранции срещу произвола от страна на държавните органи и длъжностни лица. Правни механизми за защита на компаниите от произвол от страна на администрация, данъчни органи и полиция.
  • Равнопоставеност на фирмите и гражданите с държавните институции по отношение на икономическите дейности – министерства, агенции и общини трябва да са отговорни при неизпълнение на договори и забавяне на плащане с лихви за забава, с налагане на запор на сметки или с прихващане на задължения на фирмите и гражданите към данъчната система.
  • Реални действия по намаляване на административната тежест върху бизнеса – редуциране на лицензионните, разрешителните и одобрителните режими, въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, предвидимост на надзорните политики по сектори.
  • Прекратяване на административния натиск и произвол чрез санкции за държавните служители, включително министри, които превишават правомощията.
  • Възстановяване на добрите практики в работата на приходните агенции на основата на принципа на доброволното плащане на данъците. Замяна на повсеместните проверки с подобряване на работата на отделите за анализ и управление на риска и фокусиране на контролно-ревизионната дейност върху рисковия контингент данъкоплатци.

Координираща и регулираща роля на държавата за създаване на условия за истинска конкуренция

  • Ревизия и промяна на лобистки закони, които доведоха до или предпоставиха създаване на изкуствени монополи и картелни споразумения.
  • Задължителна оценка на въздействието на всички нови законови и нормативни актове, особено за оценка на тежестта върху малките и средни предприятия.
  • Стимулиране на конкуренцията чрез равен достъп до пазара на кредити и обществените поръчки.
  • Опростяване на процедурите за фалити и несъстоятелност с цел изчистване на пазарната среда.
  • Опростяване на процедурите, засилване на прозрачността и контрола за ефективно и полезно за икономиката усвояване на европейските фондове.
  • Укрепване на функционалния и административен капацитет на регулаторните органи чрез промяна на антимонополното и антитръстово законодателство.
  • Повишаване на отговорността на регулатолните органи.Въвеждане на граждански надзор върху регулаторните органи.
  • Нов Закон за Обществените Поръчки. Прозрачност, гарантиране на равни условия за участие и разширяване кръга от бенефициенти на обществени поръчки. Въвеждане на електронни търгове за обществените поръчки.
  • Ограничаване на нелоялните търговски практики, свързани с налагане на неизгодни търговски условия от страна на търговски вериги на техни контрагенти, особено при търговията с аграрни продукти.
  • Стъпки за реализация на стратегия „Произведено в България“, в съответствие с конкурентните предимства на страната. Целеви мерки за пресичане на нелоялната конкуренция на вътрешния пазар от внос и монополни практики.
  • Икономизиране на външната политика и дипломация за излизане на българските износители на пазарите на страни извън ЕС.

Координираща и регулираща роля на държавата в структуроопределящите отрасли на икономиката

Общи мерки

  • Стартиране на 10 годишна програма за реиндустриализация на икономиката.
  • Създаване на нови предприятия (или възстановяване) в сфери с висока добавена стойност.
  • Стартиране на преговори по предоговаряне на дългосрочните договори в енергетиката, концесиите и предоставянето на комунални услуги.
  • Участие на държавата в перспективни високотехнологични производства чрез апорт на активи и/или формиране на капитала на съответните търговски дружества в партньорство с иновативни компании със солидни пазарни позиции. Държавна подкрепа и финансиране на иновационно-внедрителската дейност.
  • Приемане на закон за ефективен контрол на държавата по отношение на структуроопределящи предприятия, при неспазване на регулаторните рамки.
  • Оценка на резултатите от приватизацията и концесиите в сектора на т. нар. естествени монополи. Въвеждане на ефективен контрол върху дейността на компаниите.
  • Отговорно управление на държавните предприятия и държавната собственост с цел предотвратяване на фалити и запазване на работни места.
  • Разработване на регионални планове за развитие за преодоляване на задълбочаващите се дисбаланси между различните региони в страната

Ребалансиране на енергетиката

  • Развитие на Енергетиката като основен индустриален сектор, създаващ значителна добавена стойност, притежаващ гарантиран външен пазар,в който страната ни има доказани сравнителни предимства.
  • Развитие на българската енергетика на основата на три приоритета-енергийна ефективност и ВЕИ, национални енергийни ресурси и ядрена енергетика.
  • При потвърждаване на технико-икономическите характеристики на проекта „Белене“ и прогнозите за електропотреблението в региона и България -рестартиране на проекта с ясна финансова структура.
  • Незабавни преговори с Росатом, с оглед минимизирането на последствията от иска за 2.5 млрд. лева.
  • Възстановяване на доверието на гражданите в системата за регулиране на енергетиката,чрез включване на представители на гражданското общество в ДКЕВР.
  • Отказ от намеса на изпълнителната власт в работата на ДКЕВР.
  • Гарантиране на достъп на всички български граждани до електроснабдяване. Въвеждане на двутарифна система за ценообразуване, разширяване на системата за енергийно подпомагане.
  • Възстановяване на професионалната квалификация и опита като определящи в кадровата политика в сектора.
  • Цялостно финансово-икономическо ребалансиране на сектора чрез използване на други механизми за финансово подпомагане на развитието на ВЕИ и освобождаване на гражданите от тази тежест.
  • Стартиране на преговори за предоговаряне на дългосрочните ангажименти за изкупуване на електрическа енергия.
  • Наваксване на изоставането при въвеждането на III-ия либерализационен пакет на ЕС и предотвратяване на санкции от страна на ЕК.
  • Цялостна оценка на ефекта от т.н. либерализация в сферата на естествените монополи и ясно дефиниране на правата и отговорностите на българската държава.

Устойчиво развитие на селското стопанство и насърчаване на дребните производители

  • Програма за изграждане/реновиране на хидромелиоративната инфраструктура на селското стопанство;
  • Насърчаване на балансираното развитие на секторите на аграрния отрасъл и производството на продукти с висока добавена стойност.
  • Стимулиране на българското селскостопанско производство чрез затваряне на веригата и развитие на хранително-вкусовата промишленост.
  • Субсидиране на секторите „Зеленчукопроизводство“, „Трайни насаждения“ и „Животновъдство“ до равнището на останалите страни-членки на ЕС, използвайки инструментите по Първи стълб на ОСП и по-специално възможността за заделяне на 15% от директните плащания за специфична обвързана подкрепа за сектори със затруднения през новия програмен период 2014 -2020 г.
  • Насърчаване развитието на биологичното земеделие.
  • Контрол върху качеството както на храните от внос, така и на местното производство, предпазване на населението от ГМО храни и култури.
  • Гъвкаво използване на интервенционните механизми на Общата селскостопанска политика в съответствие с нуждите и спецификата на българското земеделие.
  • Подкрепа на дребните и средните земеделски производители чрез осигуряване на европейско финансиране на стопанства чрез осигуряване на субсидия до 1250 евро/стопанство и въвеждане на таван на субсидията до 300 хил. евро на стопанство.
  • Създаване на условия за облекчен достъп на дребните земеделски производители до пазари за реализация на земеделска продукция.
  • Пресичане на контрабандата на храни.
  • Целево използване на Държавния поземлен фонд за стимулиране на продуктовото разнообразие и насърчаване на отглеждането на интензивни култури.

Зелена икономика

  • Превръщане на екологичните предимства на страната в национален ресурс за развитие.
  • Интегриране на екологичните политики, превенция на промените в климата с адаптирането им в общи политики за развитие и синергия в устойчивото развитие.
  • Изграждане и развитие на нисковъглеродна икономика на природата с нови,зелени работни места и максимално повишаване на енергийната ефективност.

Туризъм

България е предпочитана туристическа дестинация. Потенциалът й – културно-исторически и природни дадености, трябва да се реализира максимално като се предлагат различни видове специализирани туристически продукти, базирани на специфичните особености на различните пазари. Националната реклама ще се прецизира с цел ефективно разходване на средствата като се насочат различни послания към конкретни географски региони, възрастови групи, групи по интереси. Ще се залага на екологичните предимства, биологичните храни, минералните води, екологично щадящите атракции.

  • Разработване съвместно с бизнеса на дългосрочна стратегия за развитие на отрасъла с ясно посочен ангажимент на държавата.
  • Окончателно разрешаване проблемите със собствеността и държавното участие в туристическите курорти.
  • Трайно уреждане на проблемите с концесионирането на плажовете с цел да се разшири използваемостта на плажната ивица.
  • Осигуряване на туристическа услуга, достъпна за всички категории туристи.
  • Осигуряване на диверсифицирани транспортни схеми, които да гарантират ниски цени на транспортните услуги до курортните комплекси, включително чрез нови летища.
  • Ангажимент на държавата за осигуряване на по-евтин и бърз начин за издаване на български туристически визи за граждани на страни, нечленуващи в ЕС.
  • Законовата и подзаконовата нормативна база да се разработва в диалог с браншовите организации с цел:
  • Намаляване на административната тежест
  • Стриктен контрол за качеството на предоставяните туристически услуги без да се пречи на туристите.
  • Ангажимент на държавата за национална реклама с доказан ефект, съгласувана с браншовите организации и участието на националните медии.
  • Съхраняване и устойчиво използване на ресурсите за развитие на екологичния туризъм; Повишаване качеството на живот и благосъстоянието на местните общности и активното им участие във формирането на политиката на развитие на екотуризма.
  • Пълноценно използване на възможностите на здравния туризъм за позиционирането на България като туристическа дестинация от по-висок клас като качество и добавена стойност, като уникалност и утвърждаващи се във времето позиции чрез прилагане на международни стандарти и добри европейски практики. Въвеждане на иновации по отношение на продукти и технологии в здравния туризъм, при съхраняване и подобряване на качеството на природните, антропогенните и културните ресурси в сферата на туризма.
  • Развитие на културния туризъм. Ангажимент на държавата за изграждане на инфраструктура към културно-исторически забележителности.
  • Разработване на цялостна държавна политика за подготовка на кадри за туризма. Съгласуване на образователните програми и бройките студенти с нуждите на реалния бизнес. Задължителни стажове на студентите по държавна поръчка в българските туристически обекти.
  • Обсъждане на управленските решения за развитие на Черноморието и планинските курорти с представители на бизнеса, общинските власти и природозащитните организации.

Модерна транспортна инфраструктура

  • Развитие на транспортната инфраструктура като важен фактор на конкурентната способност на българската икономика. Транспортният сектор в България през следващите 10 години трябва да бъде основен лост за икономическото развитие на страната. Необходимо е разработване и провеждане на национална транспортна политика, основана на приемственост, ефективност и експертност.
  • Стратегия за развитие на транспортния сектор в пълен синхрон с общоевропейската визия, дадена в т.нар. „Бяла книга“.
  • Изграждане на модерна, балансирана и интегрирана транспортна инфраструктура по направленията на Основната и Разширената транс-европейски транспортни мрежи и националните транспортни коридори чрез разработване на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ за периода 2014 – 2020 г.
  • Приоритетно развитие на железопътния транспорт като евтин, достъпен, екологичен. Оздравяване на БДЖ. Оздравяване на „Български пощи“ ЕАД.
  • Изработване и приемане на програма и правила за цялостна модернизация на ж.п. инфраструктурата в съответствие с директивите на ЕС. Анализ на икономическия ефект от нея и изработване на финансовата рамка за нейното постигане. Ефективно използване на европейско финансиране – МАС (многогодишно финансово споразумение, което гарантира съфинансиране на модернизацията на железопътната инфраструктура ).
  • Интегриране на българската ж.п. транспортна мрежа в единнатата европейска ж.п. структура с цел постигане на икономическа ефективност, конкурентоспособност, социална насоченост, екологични стандарти и високи нива на сигурност, водещи да икономическа интегрираност в ЕС.
  • Изграждане на контейнерни терминали на пристанищата ни и международните пътни коридори.
  • Осигуряване на качествени транспортни услуги на населението при по-добри социални условия, равнопоставен достъп до всички видове транспорт, сигурност, безопастност и опазване на околната среда.
  • Изграждане на интегрирани системи за обществен транспорт в зоните на големите градове.
  • Защита правата на пътниците в отделните видове транспорт.
  • Развитие на комбиниран интермодален транспорт чрез изграждане на товарни логистични центрове, интегриращи различни видове транспорт на базa политика на развитие на транспортната логистика и интелигентни транспортни системи (ITS).
  • Стимулиране на диалога между държавата и общините с браншовите организации от транспортния сектор. Аутсорсинг на административни услуги на национално представени организации на транспортния бизнес.
  • Очертаване на основните приоритетни инфраструктурни проекти в сектор транспорт, определящи развитието на регионите:

– Северозападен регион – модернизация на линията Видин-София, скоростен път Враца-Видин, модернизация на пристанищата във Видин и Лом, нов ГКПП Салаш-Корито.

– Черноморски регион – ускоряване завършването на Коридор №8 до Бургас и Варна (в това число автомагистрала „Черно море“), контейнерни терминали във Варна и Бургас, фериботна линия до Русия, Грузия и Турция, развитие на синя зона Черно море – Средиземно море.

– Югозападен район – приоритети са автомагистрала Струма, модернизацията на ж.п. линията София – Благоевград.

  • Изграждане чрез публично-частно партньорство на нови товарни логистични центрове в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.
  • Внедряване на „интелигентни транспортни системи“ (ITS) в транспортната система за достигане на европейските стандарти в сектора – интегрирано приложение на информационни и телекомуникационни технологии във всички видове транспорт (електронен ТОЛ, железопътен ERTMS, електронна навигация, билети и информация по интернет, електронна товарителница и др.).

Ефективна защита на потребителите

  • Гарантиране на достъп на гражданите до ел. енергия чрез въвеждане на двутарифна система на ценообразуване и разширяване на системата от енергийно подпомагане. Преглед и промени в системата за изчисляване и заплащане на потребената електрическа енергия – заплащане на реално потребени количества, а не прогнозни, възможности за разсрочено плащане, по-дълги срокове за изясняване на спорове преди прекъсване на доставката на ток.
  • Промени в Закона за кредитните институции и Закона за потребителския кредит за създаване на ясни и прозрачни обективни критерии при определяне на лихвите по договори за кредит, прекратяване на възможността за едностранна и произволна промяна на лихвата от банката – кредитор по сключен договор за кредит въз основа на субективни критерии,премахване на такси, които са необосновани и допълнително оскъпяват кредита.
  • Отмяна правото на банките, електроразпределителните и телекомуникационните дружества и топлофикациите да получават изпълнителни листа по кратката процедура (валидна само за държавните институции) срещу физически лица, чрез промени в заповедното производство в ГПК.
  • Преразглеждане на необходимостта и статута на органите за защита на правата на гражданите и потребителите.
  • Закон за личния фалит и абсолютна давност за погасяване на задължения.
  • Законодателни промени за приравняване на дружествата със значително пазарно влияния – над определен брой потребители, над определен дял спечелени обществени поръчки и др., към публичните дружества относно разпоредителни сделки със значителни активи, изисквания към управителните и контролните органи и разкриване на информация.

Насърчаване на инвестициите

За насърчаване на вътрешните и външните инвестиции е необходима стабилна политическа среда, устойчиво развитие на икономиката, ясна и благоприятна данъчна рамка и спокойствие, че в нормативната основа за правенето на бизнес има приемственост и няма чести и спорни промени. Акценти ще бъдат поставени върху:

  • Инвестиции във високотехнологични предприятия.
  • Увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност.
  • Намаляване на политическия риск и възстановяване на доверието на инвеститорите в политическата стабилност на законодателната и данъчна рамка.
  • Бърз старт на големи енергийни проекти.
  • Създаване на икономически и данъчни стимули за инвестиции в производства и мощности, които да са насочени към местния пазар в райони с висока безработица.
  • Активна роля на държавата като инициатор и по-активен координатор на частните инвестиции. Насърчаване на местната инвестиционна активност и целенасочени усилия за привличане на чужди инвестиции.

Роля на Българска банка за развитие и облекчаване на достъпа до евтин финансов ресурс за малкия и среден бизнес

Българската банка за развитие ще се трансформира в истинска банка за раз-витие на българския бизнес, без да дублира ролята на търговските банки. Ней-ната дейност ще бъде в три основни направления: финансиране за започване на бизнес, финансиране на експорт и микрокредитиране. Ще бъдат финансирани и големи проекти на базата на съфинансиране.

  • Разширяване на кредитните инструменти на Българската банка за развитие.
  • Създаване на кредитни инструменти за подпомагане усвояването на еврофондовете.
  • Осигуряване на евтин ресурс за МСП чрез механизмите на ББР.
  • Промяна на функциите на ББР в посока на банка, работеща директно с МСП сектора и рефинансираща се на международните пазари.
  • Ново допълнително капитализиране на ББР – подобно на периода 2008 г. – 2009 г. Само при голяма по обем кредитна линия може да се постигне рязко понижаване на лихвите по кредити и реално да се подкрепят малките и средните предприятия.
  • Създаване на клонова мрежа. ББР в средносрочен план.Липсата на такава затруднява малките и средни предприятия, създава се междинно звено, което ненужно оскъпява дейността по кредитиране и влияе върху пазарния дял на ББР.
  • Активизиране на Банката за развитие за привличане на външни финансови ресурси и облекчаване на достъпа на малки и средни предприятия до източниците за финансиране.
  • По-тясна координация на Банката за развитие и Българската агенция за експортно застраховане.
  • Координация на основните направления на европейските фондове за подобряване на конкурентноспособността на икономиката с активностите на Банката за развитие.
  • Институционализиране на специализирани фондове към Банката за развитие за финансиране на стартиращи/рискови/ стопански инициативи и експортно ориентирани производства. Разработване на правила за участие на същите фондове в капитала на стартиращи частни компании и компании с потребност от капиталови реорганизации при определени условия и за определен срок.
  • Оптимизиране на дейността на „Национален гаранционен фонд“ ЕАД.
  • Създаване на Фонд за капиталови инвестиции – за финансиране на бизнес идеи с по-висок риск и ограничени активи, но с добра перспектива и потенциал за развитие в приоритетни за националната икономика области, което в условията на икономическа криза е необходима мярка.

Ефективност на публичните финанси

  • Запазване на Валутния борд и фиксирания курс до пълното членство в Еврозоната.
  • Ориентиране на фискалната политика към поддържане на широкобалансирани бюджети на консолидирана основа, които отчитат фазите на икономическия цикъл и съдействат за смекчаване и неутрализиране на евентуални макроикономически дисбаланси.
  • Реалистични цели на фискалната политика. Средно и дългосрочна устойчивост на основните фискални параметри за създаване на прогнозируема инвестиционна и стопанска среда.
  • Повишаване на събираемостта на бюджетните приходи. Пресичане на контрабандните канали.
  • Подобряване на ефективността на публичните разходи на основата на анализи на постиганите цели от бюджетните финансирания и прилагане на програмния подход и нулевото финансиране.
  • Възстановяване на процеса на фискална децентрализация, като поетапно се преотстъпват функции и ресурси от централната към местните власти.
  • Дългово финансиране само на продуктивни публични разходи и на програми за подкрепа на бизнеса.

Европейски фондове – гарантиране на усвояването

  • Извънредни мерки по усвояване на средствата по всички оперативни програми.
  • Срочно обсъждане и актуализация на проекта за Споразумение за партньорство между Р България и ЕС, за финансовата рамка 2014-2020.
  • Кризисен план за спасяване на изпълнението по проектите за пътна инфраструктура по ОП „Транспорт 2007-2013″, Лот 1 и Лот 2 на АМ „Марица“, „Кърджали-Маказа – II етап“.
  • Активно включване на заинтересовани субекти от частния сектор и сектора на търговските банки в цялостния процес на управление и усвояване на европейските фондове.

Публичната администрация и административни услуги за гражданите и бизнеса

  • Провеждане на комплексна административна реформа на базата на функционален анализ на институциите и общата рамка – оптимизиране на броя на административните звена.
  • Съкращаване на щатове и насочване на човешки ресурс към стратегически държавни компании.
  • Привличане и изграждане на високо квалифицирани специалисти в публичния сектор.
  • Анализ на дейността на 136 държавни и национални агенции и разпределяне на техните отговорностти по министерствата.

Въвеждане на електронно правителство, дигитална България

  • Консолидиране и унифициране на електронната информация от министерства, агенции, общини.
  • Техническа и финансова оптимизация на комуникационната свързаност на министерства, агенции, общини.
  • Законодателни и административни промени за преминаване към електронен архив.
  • Проект за покриване на страната с Интернет свързаност с безплатен (там където е възможно) достъп на публични обществени места.
  • Надграждане на проект за Електронна автентификация и идентификация на граждани за използване на услуги, част от Електронното правителство. .
  • Анализ и поддръжка на съществуващите компоненти и тези в процес на изграждане, част от Електронното Правителство.
  • Вграждане на Електронна Идентификация в документите за самоличност. Разработване на Национален план за достъп от следващо поколение (NGA).
  • Изготвяне на доклад за напредъка на изпълнението на Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп в Р.България (2012 – 2015г.).
  • Изготвяне на анализ и доклад за напредъка на изпълнение на дейностите по националната програма „Цифрова България 2015″ и тяхното актуализиране и допълване.
  • Усъвършенстване на секторната законова (Закон за електронните съобщения, Закон за пощенските услуги) и подзаконова нормативна база, в резултат на взаимодействието между институциите и неправителствения сектор в рамките на Обществените съвети.
  • Актуализиране на секторните политики в областта на електронните съобщения и пощенските услуги, очертаващи тенденциите и приоритетите в секторите.
  • Приключване на процеса на цифрово телевизионно радиоразпръскване в Република България, което включва и снабдяване на лица със специфични социални потребности с декодиращи устройства (до 210 711 за сезон 2012/2013).

Част втора от разширения „План Орешарски“, с който „Стандарт“ разполага.

II. За повече солидарност и социална справедливост

Труд и заетост

  • Интегриране на всички приоритети и мерки в управленската програма въз основа на критерия – възможност за разкриване на нове работни места.
  • Стриктно спазване на трудовото законодателство и търсене на отговорност на работодатели, които го нарушават. Гарантиране на безопасни условия и охрана на труда.
  • Създаване на възможност за гъвкав трудов пазар чрез въвеждане на минимална часова работна ставка и за работа на 2-3 и повече места.
  • Регламентация на Европейската гаранция за младежка заетост (стаж по време на обучението, първо работно място и т.н. ).
  • Недопускане на дискриминационни мерки и условия за наемане на български работници в страните членки на ЕС.
  • Намаляването на младежката безработица чрез прилагане на т.нар. „Гаранция за младежта“ – трудовите посредници да предоставят възможност за включване в обучение или заетост, стажуване или чиракуване на безработни младежи до 4 месеца от регистрацията им в бюрото по труда или след завършване на училище.
  • Насърчаване на предприемачеството в аграрния сектор и селските райони за стабилизиране на местната икономика и създаване на нови работни места.
  • Постигане на 250 000 нови работни места до края на управленския мандат.

Стимулиране на раждаемостта и отглеждането на деца

  • Увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 годишна възраст до размера на минималната работна заплата.
  • Увеличаване размера на детските добавки.
  • Увеличаване стимулите за отглеждането на деца с увреждания в семейна среда.
  • Подкрепата за семействата с месечни помощи за деца до завършване на средно образование (до 20-годишна възраст. Целта е насърчаване на отговорното родителство, стимулиране редовното посещаване на училище от децата в задължителна училищна възраст и от 1 септември 2013 г. редовното посещаване на задължителна предучилищна подготовка.

Политика по доходите

  • Повишаване на минималната работна заплата при отчитане на ръста на продуктивността на труда, инфлационните темпове и конкурентноспособността на българската икономика, с цел достигане до 450 лв. в рамките на управленския мандат.
  • Увеличаване на разполагаемия доход в домакинствата чрез въвеждането на Семейното подоходно облагане през втората половина на мандата, след анализ на социалните и фискални ефекти.
  • Оценка на нормите на печалби и нивото на заплащане на труда в някои сектори на икономиката и преговори чрез механизмите на тристранното сътрудничество.

Образование и квалификация

  • Срочни мерки за създаване на среда, насърчаваща качествен учебен процес. Стандарти, нови учебни планове, програми, учебници.
  • Обвързване на финансирането на държавните висши училища с оценка на качеството наобучение и на изследователската работа в тях и с практическата реализация на подготвяните кадри.
  • Държавно съфинансиране на програми, обезпечаващи първо работно място за завършили висшето си образование.
  • Реформиране на професионалното образование в съответствие с изискванията на пазара на труда и приоритетите на държавата за развитие на икономиката.
  • Усъвършенстване на системата на делегираните бюджети в образованието чрез въвеждането на т.нар. добавена стойност на обучението в основните и средните училища. Въвеждане на допълнителни фактори за оценяване на развитието на учебния процес. С въвеждането на тази система, финансирането на училищата ще бъде в зависимост от приноса им за развитието на учениците.
  • Реформиране на професионалното образование в съответствие с изискванията на пазара на труда и приоритетите на държавата за развитие на икономиката. – в проекта на ЗИД на ЗПОО се предвиждат текстове, свързани с привеждане на закона в съответствие с очакванията на обществото за повишаване качеството на професионалното образование и обучение, за постигане равенство на възможностите за професионална квалификация и реализация на пазара на труда, за осигуряване възможност за професионално обучение през целия живот, за засилване участието и отговорностите на всички заинтересовани страни, за осигуряване на кадри с необходимата за икономиката квалификация, за модернизиране на националната система за ПОО чрез прилагане на европейските политики и инструменти. Конкретни мерки:
  1. Въвеждане на нови гъвкави пътеки за придобиване на професионална квалификация – възможност за организиране на обучение чрез работа (дуално обучение) като форма на партньорство между професионална гимназия и работодател, която съчетава обучение в реална работна среда под ръководството на наставник чрез наемане на работа в предприятие и обучение в професионална гимназия.
  2. Въвеждане на модулна организация на професионалната подготовка – за постигане на единство между теоретичното и практическото обучение с приоритет на учебната и производствената практика.
  3. Въвеждане на Списък на защитените от държавата професии – с цел осигуряване на необходимите кадри за стратегически за страната отрасли на икономиката.
  4. Осигуряване на качество на професионалната подготовка.
  5. Изграждане на система за валидиране на компетентности.
  6. Изграждане на система за кариерно ориентиране чрез функциониращи регионални и училищни центрове за кариерно ориентиране и чрез национална информационно-търсеща система за ориентиране с инструментариум за диагностика и консултиране. Основната цел на кариерното ориентиране е да се избегне създаването на т.нар. „интелигентни безработни“, чиито процент, според последните изследвания на Евростат, се увеличава.
  7. Осигуряване на професионална подготовка на лица със специални образователни потребности – за интегриране на ученици със специални образователни потребности в паралелки за придобиване на професионално образование и обучение и създаване на условия за професионално обучение на възрастни със специални образователни потребности.
  8. Въвеждане на кредитна система в професионалното образование и обучение за натрупване и трансфер на придобити резултати от учене.
  9. Засилване включването на работодателите и синдикалните организации в системата на професионалното образование.
  • Мерки за връщане на доверието към българския учител и запазване на неговият личен, а и на образователната институция авторитет:
  1. Осигуряване на стаж на над 60 000 студента и над 40 000 ученика
  2. Планиране на мерки и дейности за намаляване на дела на отпадналите ученици под 11% до 2020 г.
  3. Повишаване квалификацията на учителите, чрез непрекъснато обучение и усъвършенстване на уменията.
  4. Мерки за по-високо заплащане, чрез кариерно израстване на учителите, обвързано с добавената стойност на обучението.
  • Обвързване на финансирането на държавните висши училища с практическата реализация на подготвяните кадри – ежегодно увеличаване на тежестта на финансирането на държавните висши училища в зависимост от оценка за качество на обучението и реализация на завършилите студенти. Повишаване на стимулите за държавните висши училища за подобряване на качеството на висшето образование и усилване на връзката му с потребностите на икономиката. Предвиждат и промени в Закона за академичния състав, които ще включват изработване на държавни стандарти за получаването на степени и звания, без това да наруши автономията на висшите училища.
  • Насърчаване на двигателната активност и практикуването на спорт и со-циален туризъм от гражданите като фактор за подобряване на общест-веното здраве и създаване на условия за развитие на спорта за всички.
  • Създаване на условия за развитие на талантливите спортисти и утвърж-даване на елитния спорт като средство за повишаване националния престиж на Република България

Подкрепа на възрастните хора

  • Спиране увеличаването на изискуемия за пенсиониране осигурителен стаж и възраст и въвеждането на гъвкави условия за пенсиониране при недостиг на 2 години осигурителен стаж и/или възраст,след консултации със социалните партньори.
  • Възстановяване на швейцарското правило за индексиране на пенсиите от 2014 г.
  • Постепенно установяване на трайно съотношение (1/10) между минималния и максималния осигурителен доход, с оглед подобряване приходите, повишаване интереса на осигурените лица с по-високи доходи и установяване на естествен автоматизъм при определяне максималния размер на пенсията.

Мерки за интеграция на хора с увреждания

  • Усъвършенстване процедурата по освидетелстване на трайна неработоспособност.
  • Социалните плащания да се обвържат към Линията на бедността, вместо досегашното съотнасяне към Гарантирания минимален доход.
  • Да не се допуска проектиране, въвеждане в експлоатация или започване на ново строителство, както и основен ремонт без проект, отговарящ на изискванията за достъпна среда.

Разширяване на достъпа до здравеопазване

  • Широка обществена дискусия за насоките на реформа на системата на здравеопазване, която да гарантира на всеки гражданин нова и надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и медицинско обслужване при условия и по ред, определен със закон.
  • Въвеждане на единна интегрирана информационна система на електронно здравеопазване с цел пълна прозрачност и ефективно използване на финансовия ресурс.
  • Рационализиране на системите за финансово управление и контрол в здравеопазването.
  • Укрепване и модернизиране на системата на Спешната помощ,съпроводено с разширявана на територията на общини без лечебни заведения. Инкриминиране на нападения срещу медицински специалисти.
  • Подкрепа за държавните и общински лечебни заведения в по-малките и отдалечени населени места.
  • Специално внимание към майчиното,детското и училищното здравеопазване.
  • Намаляване на потребителска такса за пенсионери в размер на 1 лев.
  • Улесняване на специализацията на лекарите.
  • Преориентиране на здравната система към профилактика и предотвратяване на социалнозначимите заболявания.

Развитие на културата

  • Възстановяване и стабилизиране на културния статус чрез:
  1. Завършване работата по Националната стратегия за култура съвместно с творческите съюзи, професионалните и неправителствените организации в областта на културата и изкуството.
  2. Решаване на проблеми със собствеността, реставрацията и консервацията на знакови храмове на БПЦ, свързани с българската история и богослужебния цикъл, в това число, съвместно със Столична община и други министерства, окончателно уреждане на собствеността (актуване) на Храм-паметник „Св. Александър Невски“, „Св. София“ и други църкви и манастири.
  3. Координиране и участие в програмите за възстановяване на паметници на културата на традиционни за страната деноминации, при спазване на високи естетически и канонични норми и на действащото законодателство.
  4. Оптимизиране на процеса за провеждане на аварийни археологически разкопки по трасета на магистрали, пътища и др., с цел заснемане и опис на находките без спиране на ключови за държавата транспортни, инфраструктурни и други проекти. Иницииране на междуведомствена работна група (съвместно с МРРБ, МФ, МОСВ и др.), която да решава възникващите проблеми в оперативен порядък.
  5. Изработване на концепция за „екология“ на междукултурния диалог, промяна на визията за ролята на малцинствата в съвременното демократично европейско общество.
  • Демократизиране и прозрачност на управлението на културните институции и субсидирането (финансирането) на културата чрез:
  1. Широко обществено обсъждане при изработване на приоритети за работа със структурните фондове на ЕС с оглед реализация на проекти хармонично покриващи всички сектори на културната сфера.
  2. Конструиране на Обществен съвет към Министерство на културата.
  3. Срещи със експертно – обществените съвети с Министерството по творчески направления – анализ на ситуацията и систематизация на проблемите.
  4. Въвеждането на мандатност и времеви лимит за ръководния и техническия състав на културните центрове в чужбина. Изменения и допълнения на Наредбата за провеждане на конкурси за директори на културни институти.
  5. Експертен дебат с творчески съюзи, професионални и неправителствени организации с последващо широко обществено обсъждане на целесъобразността от възстановяване на Центровете по изкуства при Министерство на културата.
  6. Доразвиване на концепциите за „Музей на съвременното изкуство“ и „Музей на тоталитарното изкуство“.
  7. Изработване на структурата и експозиционните измерения на Националния музеен комплекс. Завършване на комплекса и отваряне на новия музей за посетители.
  8. Приоритетно включване на Националния музеен комплекс за довършително финансиране в следващия програмен период.
  9. Установяване на ефективно сътрудничество с Асоциацията за фасилити мениджмънт с оглед по-ефикасни ремонти и експлоатация на сградния фонд в областта на културата.
  10. Организиране на сесии за финансово подпомагане на творчески проекти в областта на всички видове изкуства.
  • Разнообразяване и разширяване на формите за подпомагането на творците и творческата дейност чрез:
  1. Преглед на ефективността на Методиката за финансиране на сценичните изкуства съвместно с творческите съюзи, професионалните и неправителствените организации в областта на изкуството и културата, с цел избягване на констатирани в годините на въвеждането ѝ несъвършенства.
  2. Присъединяване към Декларацията за достъп до култура на младите хора, инициирана от Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) и Българската асоциация на младежките работници (БАМРА).
  3. „Младежки инициативи“ – целеви програми за подкрепа на дейности и проекти създадени от млади творци във всички области на изкуствата.
  4. Намаляване на тарифите на износ на художествени произведения – промени в Тарифата за таксите, които събират музеите, Националния институт за недвижимо културно наследство и националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати“.
  5. Промени в закона за Авторското право и сродните му права и Закона за меценатството.
  6. Подписване на Спогодба между правителствата на Р.България и Австрия за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката.
  7. Подписване на Меморандум за разбирателство между правителството на Р.България и правителството на САЩ относно налагането на ограничения върху вноса на категории археологически и църковно-етноложки материали от България.

Път към стабилизация и развитие

Реализацията на тези програмни управленски намерения ще доведе до стабилизация на обществено-икономическата ситуация в страната и ще отвори път за по-нататъшно изграждане на една по-конкурентна икономика и по-солидни възможности на държавата да води активни социални политики. Във времеви аспект, намеренията и мерките изискват 18-месечен хоризонт, който включва един пълен фискален /бюджетен/ период. Разбира се, пълното прилагане и особено, позитивните резултати при част от мерките имат средно- и дългосрочни очертания.

Програмните управленски намерения са разработени на база на съществуващата публична информация за финансовото и икономическо състояние на страната. При наличие на скрити дефицити и задължения в публичния сектор прилагането на част от мерките с финансово изражение ще се затрудни, а ефектите ще се разтеглят във времето.

Неизменно условие за успешното прилагане на представените мерки от цялостната управленска програма е наличие на начален толеранс от страна на политическите сили, социално-икономическите партньори, гражданските сдружения и всички, които имат отношение към пътя на развитие на нашата страна. Екипът, подготвил програмните насоки, остава отворен за диалог, както при утвърждаване на същите, така и по всяко време в хода на тяхното изпълнение.