Експертни мнения

План Орешарски

12 Авг. , 2013  

ДЪРЖАВНОСТ, РАЗВИТИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ
Национални приоритети на програмното правителство

България изживява труден период в своето развитие. В резултат на водената през последните четири години непоследователна и волунтаристична политика, днес страната се намира в дълбока институционална криза, икономическа депресия и задълбочаващ се дезинтегритет в обществото. Наложената и доминираща обществено-политическа, социална и институционална конфронтация поставя под заплаха самите устои на държавността и демокрацията. Тези процеси се подсилват от формираните негативни социално-икономически тенденции – стагнираща стопанска и инвестиционна активност, обезсърчено предприемачество, изтощени резерви и нарастващи дългове, както в публичния, така и в корпоративния сектори, бързо растяща безработица и влошаване на нейната структура, разширяваща се бедност и набираща скорост нова емиграционна вълна.

Днес страната се нуждае от спешни мерки за стабилизация и полагане на основите на един по-устойчив модел на възстановяване на икономическото развитие, от институционално укрепване и заздравяване на демократичните принципи на устройство и поведение, както и от повече солидарност в едно общество, разтърсвано от социално отчаяние и безперспективност.

Ръководени от тези потребности, ние предлагаме настоящите мерки за стабилизация и програмни намерения и полагане на основите на един бъдещ догонващ икономически растеж.

Най-неотложни са три групи стабилизационни мерки.

СТАБИЛИЗАЦИОННИ МЕРКИ

ЗА ГРАЖДАНИТЕ

  • Недопускане на ново увеличение на цената на електроенергията до цялостен преглед и промяна на методиката на ценообразуване. Въвеждане на двутарифна система с по-ниски цени за определен минимум използвана електроенергия.
  • Промяна в политиката на ценообразуване на лекарствата с цел овладяване на тенденцията на повишение на цените и стъпки за тяхното последващо намаление.
  • Разширяване на системата за енергийно подпомагане.
  • Увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лв на 310 лв.
  • Финансово подпомагане на домакинствата с ученици, които предстои да бъдат първокласници тази есен, чрез увеличаване на еднократните целеви помощи.
  • Разширяване на активните мерки на пазара на труда и разкриване на нови работни места за временна заетост, за смекчаване на ефектите от растящата безработица.
  • Незабавно възстановяване на диалога със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно партньорство.
  • Откритото участие на неправителствения сектор и професионалните организации при определянето на стратегическите и програмни приоритети в областта на правосъдието.

ЗА БИЗНЕСА

  • Незабавно преустановяване от страна на централните власти на административно-силовия натиск от рекетьорски тип върху бизнеса и „успокояване“ на стопанските среди за спечелване на инвеститорското доверие.
  • Анализ и информация за всички фирми и общини, спечелили обществени поръчки (2% от фирмите са спечелили 98% от всички ОП). При съмнения за злоупотреби – ревизия. Публичност на всички договори и анекси.
  • Погасяване на натрупаните задължения на държавата към бизнеса в рамките на 3 месеца.
  • Отказ от практиките за използване на приходните агенции за силов натиск върху данъкоплатците. Промяна в режима на глоби и санкции и замяната им с предписания при допуснати нарушения от формален характер.
  • Преглед и намаляване на държавните и ведомствени такси, особено за стартиращ бизнес.
  • Ускорено разплащане от страна на държавата по изпълнени договори и своевременно възстановяване на ДДС. Разработване на график за издължаване при просрочените задължения.
  • Установяване на права на данъкоплатеца да определя направленията на плащанията по единната сметка за плащане на задължения към бюджета.
  • Решителни мерки срещу контрабандата и необявените вътрешно общностни доставки, като противодействие срещу нелоялната конкуренция пред българските производители.
  • Стабилизиране на енергетиката и установяване на предвидимост в цените на електроенергията.
  • Възстановяване на условията за износ на електроенерия за по-добро натоварване на мощностите и на въгледобива.

ЗА ДЪРЖАВНОСТТА

  • Цялостен анализ и пълна ревизия на дейността във всички сфери на държавно управление и предприемане на законови мерки и действия за санкциониране на допуснатите нарушения.
  • Публично оповестяване на фактите и тенденциите за икономическото и финансово състояние на страната.
  • Нов модел на взаимодействие между Парламента и Правителството – редовни отчети на Правителството за изпълнение на програмата за управление, нов тип парламентарен контрол, периодично участие на министри в заседанията на съответните парламентарни комисии, задължително присъствие на министри при обсъждания на законопроекти от тяхната компетентност.
  • Незабавно изпълнение на препоръките на ЕС и ПАСЕ, които имат пряко отношение към защита и гарантиране на правата и свободите на гражданите и демократичното функциониране на институциите.
  • Конструктивно взаимодействие със съдебната власт за изпълнение на препоръките на ЕК в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, установен с Решение на ЕК от 13 декември 2006 г..
  • Предприемане на незабавни мерки за овладяване и ограничаване на битовата престъпност.
  • Възстановяване на баланса на фукционалност и компетенции между МВР и ДАНС.
  • Преустановяване на практиката на безразборно използване на СРС, чрез надежден и независим надзор върху тях.
  • Ефективно инвестиране на средствата от ЕС с максимално широк обществен ефект.
  • Спешно обсъждане и актуализиране на проекта за Споразумение за партньорство с ЕС за 2014-2020 г., с участие на неправителствения сектор.
  • Провеждане на форум „Оттоворен парламент“ с участието на граждански и браншови организации, парламентарни и извън парламентарни партии за постигане на национално съгласие за най-важните приоритети и мерки за излизане от кризата.
  • Интегриране на представители на малцинствата в полицейските структури и в звената от сектора на сигурността.
  • Създаване на гаранции за свободен печат и медии.
  • Предприемане на спешни мерки за разкриване на корупционни практики, строг контрол и санкциониране на корупцията на всички етажи на администрацията и властта, съвместни действия на държавните органи и гражданския сектор.
  • Прозрачност и достъпност до информация за работата на държавната администрация и привличане на представители на граждански сдружения при обсъждане на въпроси със значим обществен интерес.
  • Гаранция срещу купен и контролиран вот, за честни избори чрез промени в изборния кодекс. Действия за активизиране на гражданското участие в изборния процес. Изпълнение на препоръките на ОССЕ за бъдещи избори.

Тези стабилизационни мерки са част от цялостния пакет програмни намерения.

ИКНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ПРИОРИТЕТИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

I. Икономическо възстановяване и насърчаване на предприемачеството

Преодоляване на негативните последици от административния рекет върху бизнеса и нормализиране на стопанската среда

  • Стриктно изпълнение на принципа на 30-дневно плащане на задължения по договори от страна на държавата.
  • Ефективен контрол върху сключените договори за концесии.
  • Анализ на съществуващите концесионни договори и изработване на дългосрочна стратегия на държавата по отношение на природните богатства.
  • Ликвидиране на контрабандните канали.
  • Гаранции срещу произвола от страна на държавните органи и длъжностни лица. Правни механизми за защита на компаниите от произвол от страна на администрация, данъчни органи и полиция.
  • Равнопоставеност на фирмите и гражданите с държавните институции по отношение на икономическите дейности – министерства, агенции и общини трябва да са отговорни при неизпълнение на договори и забавяне на плащане с лихви за забава, с налагане на запор на сметки или с прихващане на задължения на фирмите и гражданите към данъчната система.
  • Реални действия по намаляване на административната тежест върху бизнеса – редуциране на лицензионните, разрешителните и одобрителните режими, въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, предвидимост на надзорните политики по сектори.
  • Прекратяване на административния натиск и произвол чрез санкции за държавните служители, включително министри, които превишават правомощията.
  • Възстановяване на добрите практики в работата на приходните агенции на основата на принципа на доброволното плащане на данъците. Замяна на повсеместните проверки с подобряване на работата на отделите за анализ и управление на риска и фокусиране на контролно-ревизионната дейност върху рисковия контингент данъкоплатци.

Координираща и регулираща роля на държавата за създаване на условия за истинска конкуренция

  • Ревизия и промяна на лобистки закони, които доведоха до или предпоставиха създаване на изкуствени монополи и картелни споразумения.
  • Задължителна оценка на въздействието на всички нови законови и нормативни актове, особено за оценка на тежестта върху малките и средни предприятия.
  • Стимулиране на конкуренцията чрез равен достъп до пазара на кредити и обществените поръчки.
  • Опростяване на процедурите за фалити и несъстоятелност с цел изчистване на пазарната среда.
  • Опростяване на процедурите, засилване на прозрачността и контрола за ефективно и полезно за икономиката усвояване на европейските фондове.
  • Укрепване на функционалния и административен капацитет на регулаторните органи чрез промяна на антимонополното и антитръстово законодателство.
  • Повишаване на отговорността на регулатолните органи.Въвеждане на граждански надзор върху регулаторните органи.
  • Нов Закон за Обществените Поръчки. Прозрачност, гарантиране на равни условия за участие и разширяване кръга от бенефициенти на обществени поръчки. Въвеждане на електронни търгове за обществените поръчки.
  • Ограничаване на нелоялните търговски практики, свързани с налагане на неизгодни търговски условия от страна на търговски вериги на техни контрагенти, особено при търговията с аграрни продукти.
  • Стъпки за реализация на стратегия „Произведено в България“, в съответствие с конкурентните предимства на страната. Целеви мерки за пресичане на нелоялната конкуренция на вътрешния пазар от внос и монополни практики.
  • Икономизиране на външната политика и дипломация за излизане на българските износители на пазарите на страни извън ЕС.

Координираща и регулираща роля на държавата в структуроопределящите отрасли на икономиката

Общи мерки

  • Стартиране на 10 годишна програма за реиндустриализация на икономиката.
  • Създаване на нови предприятия (или възстановяване) в сфери с висока добавена стойност.
  • Стартиране на преговори по предоговаряне на дългосрочните договори в енергетиката, концесиите и предоставянето на комунални услуги.
  • Участие на държавата в перспективни високотехнологични производства чрез апорт на активи и/или формиране на капитала на съответните търговски дружества в партньорство с иновативни компании със солидни пазарни позиции. Държавна подкрепа и финансиране на иновационно-внедрителската дейност.
  • Приемане на закон за ефективен контрол на държавата по отношение на структуроопределящи предприятия, при неспазване на регулаторните рамки.
  • Оценка на резултатите от приватизацията и концесиите в сектора на т. нар. естествени монополи. Въвеждане на ефективен контрол върху дейността на компаниите.
  • Отговорно управление на държавните предприятия и държавната собственост с цел предотвратяване на фалити и запазване на работни места.
  • Разработване на регионални планове за развитие за преодоляване на задълбочаващите се дисбаланси между различните региони в страната

Ребалансиране на енергетиката

  • Развитие на Енергетиката като основен индустриален сектор, създаващ значителна добавена стойност, притежаващ гарантиран външен пазар,в който страната ни има доказани сравнителни предимства.
  • Развитие на българската енергетика на основата на три приоритета-енергийна ефективност и ВЕИ, национални енергийни ресурси и ядрена енергетика.
  • При потвърждаване на технико-икономическите характеристики на проекта „Белене“ и прогнозите за електропотреблението в региона и България -рестартиране на проекта с ясна финансова структура.
  • Незабавни преговори с Росатом, с оглед минимизирането на последствията от иска за 2.5 млрд. лева.
  • Възстановяване на доверието на гражданите в системата за регулиране на енергетиката,чрез включване на представители на гражданското общество в ДКЕВР.
  • Отказ от намеса на изпълнителната власт в работата на ДКЕВР.
  • Гарантиране на достъп на всички български граждани до електроснабдяване. Въвеждане на двутарифна система за ценообразуване, разширяване на системата за енергийно подпомагане.
  • Възстановяване на професионалната квалификация и опита като определящи в кадровата политика в сектора.
  • Цялостно финансово-икономическо ребалансиране на сектора чрез използване на други механизми за финансово подпомагане на развитието на ВЕИ и освобождаване на гражданите от тази тежест.
  • Стартиране на преговори за предоговаряне на дългосрочните ангажименти за изкупуване на електрическа енергия.
  • Наваксване на изоставането при въвеждането на III-ия либерализационен пакет на ЕС и предотвратяване на санкции от страна на ЕК.
  • Цялостна оценка на ефекта от т.н. либерализация в сферата на естествените монополи и ясно дефиниране на правата и отговорностите на българската държава.

Устойчиво развитие на селското стопанство и насърчаване на дребните производители

  • Програма за изграждане/реновиране на хидромелиоративната инфраструктура на селското стопанство;
  • Насърчаване на балансираното развитие на секторите на аграрния отрасъл и производството на продукти с висока добавена стойност.
  • Стимулиране на българското селскостопанско производство чрез затваряне на веригата и развитие на хранително-вкусовата промишленост.
  • Субсидиране на секторите „Зеленчукопроизводство“, „Трайни насаждения“ и „Животновъдство“ до равнището на останалите страни-членки на ЕС, използвайки инструментите по Първи стълб на ОСП и по-специално възможността за заделяне на 15% от директните плащания за специфична обвързана подкрепа за сектори със затруднения през новия програмен период 2014 -2020 г.
  • Насърчаване развитието на биологичното земеделие.
  • Контрол върху качеството както на храните от внос, така и на местното производство, предпазване на населението от ГМО храни и култури.
  • Гъвкаво използване на интервенционните механизми на Общата селскостопанска политика в съответствие с нуждите и спецификата на българското земеделие.
  • Подкрепа на дребните и средните земеделски производители чрез осигуряване на европейско финансиране на стопанства чрез осигуряване на субсидия до 1250 евро/стопанство и въвеждане на таван на субсидията до 300 хил. евро на стопанство.
  • Създаване на условия за облекчен достъп на дребните земеделски производители до пазари за реализация на земеделска продукция.
  • Пресичане на контрабандата на храни.
  • Целево използване на Държавния поземлен фонд за стимулиране на продуктовото разнообразие и насърчаване на отглеждането на интензивни култури.

Зелена икономика

  • Превръщане на екологичните предимства на страната в национален ресурс за развитие.
  • Интегриране на екологичните политики, превенция на промените в климата с адаптирането им в общи политики за развитие и синергия в устойчивото развитие.
  • Изграждане и развитие на нисковъглеродна икономика на природата с нови,зелени работни места и максимално повишаване на енергийната ефективност.

Туризъм

България е предпочитана туристическа дестинация. Потенциалът й – културно-исторически и природни дадености, трябва да се реализира максимално като се предлагат различни видове специализирани туристически продукти, базирани на специфичните особености на различните пазари. Националната реклама ще се прецизира с цел ефективно разходване на средствата като се насочат различни послания към конкретни географски региони, възрастови групи, групи по интереси. Ще се залага на екологичните предимства, биологичните храни, минералните води, екологично щадящите атракции.

  • Разработване съвместно с бизнеса на дългосрочна стратегия за развитие на отрасъла с ясно посочен ангажимент на държавата.
  • Окончателно разрешаване проблемите със собствеността и държавното участие в туристическите курорти.
  • Трайно уреждане на проблемите с концесионирането на плажовете с цел да се разшири използваемостта на плажната ивица.
  • Осигуряване на туристическа услуга, достъпна за всички категории туристи.
  • Осигуряване на диверсифицирани транспортни схеми, които да гарантират ниски цени на транспортните услуги до курортните комплекси, включително чрез нови летища.
  • Ангажимент на държавата за осигуряване на по-евтин и бърз начин за издаване на български туристически визи за граждани на страни, нечленуващи в ЕС.
  • Законовата и подзаконовата нормативна база да се разработва в диалог с браншовите организации с цел:
  • Намаляване на административната тежест
  • Стриктен контрол за качеството на предоставяните туристически услуги без да се пречи на туристите.
  • Ангажимент на държавата за национална реклама с доказан ефект, съгласувана с браншовите организации и участието на националните медии.
  • Съхраняване и устойчиво използване на ресурсите за развитие на екологичния туризъм; Повишаване качеството на живот и благосъстоянието на местните общности и активното им участие във формирането на политиката на развитие на екотуризма.
  • Пълноценно използване на възможностите на здравния туризъм за позиционирането на България като туристическа дестинация от по-висок клас като качество и добавена стойност, като уникалност и утвърждаващи се във времето позиции чрез прилагане на международни стандарти и добри европейски практики. Въвеждане на иновации по отношение на продукти и технологии в здравния туризъм, при съхраняване и подобряване на качеството на природните, антропогенните и културните ресурси в сферата на туризма.
  • Развитие на културния туризъм. Ангажимент на държавата за изграждане на инфраструктура към културно-исторически забележителности.
  • Разработване на цялостна държавна политика за подготовка на кадри за туризма. Съгласуване на образователните програми и бройките студенти с нуждите на реалния бизнес. Задължителни стажове на студентите по държавна поръчка в българските туристически обекти.
  • Обсъждане на управленските решения за развитие на Черноморието и планинските курорти с представители на бизнеса, общинските власти и природозащитните организации.

Модерна транспортна инфраструктура

  • Развитие на транспортната инфраструктура като важен фактор на конкурентната способност на българската икономика. Транспортният сектор в България през следващите 10 години трябва да бъде основен лост за икономическото развитие на страната. Необходимо е разработване и провеждане на национална транспортна политика, основана на приемственост, ефективност и експертност.
  • Стратегия за развитие на транспортния сектор в пълен синхрон с общоевропейската визия, дадена в т.нар. „Бяла книга“.
  • Изграждане на модерна, балансирана и интегрирана транспортна инфраструктура по направленията на Основната и Разширената транс-европейски транспортни мрежи и националните транспортни коридори чрез разработване на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ за периода 2014 – 2020 г.
  • Приоритетно развитие на железопътния транспорт като евтин, достъпен, екологичен. Оздравяване на БДЖ. Оздравяване на „Български пощи“ ЕАД.
  • Изработване и приемане на програма и правила за цялостна модернизация на ж.п. инфраструктурата в съответствие с директивите на ЕС. Анализ на икономическия ефект от нея и изработване на финансовата рамка за нейното постигане. Ефективно използване на европейско финансиране – МАС (многогодишно финансово споразумение, което гарантира съфинансиране на модернизацията на железопътната инфраструктура ).
  • Интегриране на българската ж.п. транспортна мрежа в единнатата европейска ж.п. структура с цел постигане на икономическа ефективност, конкурентоспособност, социална насоченост, екологични стандарти и високи нива на сигурност, водещи да икономическа интегрираност в ЕС.
  • Изграждане на контейнерни терминали на пристанищата ни и международните пътни коридори.
  • Осигуряване на качествени транспортни услуги на населението при по-добри социални условия, равнопоставен достъп до всички видове транспорт, сигурност, безопастност и опазване на околната среда.
  • Изграждане на интегрирани системи за обществен транспорт в зоните на големите градове.
  • Защита правата на пътниците в отделните видове транспорт.
  • Развитие на комбиниран интермодален транспорт чрез изграждане на товарни логистични центрове, интегриращи различни видове транспорт на базa политика на развитие на транспортната логистика и интелигентни транспортни системи (ITS).
  • Стимулиране на диалога между държавата и общините с браншовите организации от транспортния сектор. Аутсорсинг на административни услуги на национално представени организации на транспортния бизнес.
  • Очертаване на основните приоритетни инфраструктурни проекти в сектор транспорт, определящи развитието на регионите:

– Северозападен регион – модернизация на линията Видин-София, скоростен път Враца-Видин, модернизация на пристанищата във Видин и Лом, нов ГКПП Салаш-Корито.

– Черноморски регион – ускоряване завършването на Коридор №8 до Бургас и Варна (в това число автомагистрала „Черно море“), контейнерни терминали във Варна и Бургас, фериботна линия до Русия, Грузия и Турция, развитие на синя зона Черно море – Средиземно море.

– Югозападен район – приоритети са автомагистрала Струма, модернизацията на ж.п. линията София – Благоевград.

  • Изграждане чрез публично-частно партньорство на нови товарни логистични центрове в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.
  • Внедряване на „интелигентни транспортни системи“ (ITS) в транспортната система за достигане на европейските стандарти в сектора – интегрирано приложение на информационни и телекомуникационни технологии във всички видове транспорт (електронен ТОЛ, железопътен ERTMS, електронна навигация, билети и информация по интернет, електронна товарителница и др.).

Ефективна защита на потребителите

  • Гарантиране на достъп на гражданите до ел. енергия чрез въвеждане на двутарифна система на ценообразуване и разширяване на системата от енергийно подпомагане. Преглед и промени в системата за изчисляване и заплащане на потребената електрическа енергия – заплащане на реално потребени количества, а не прогнозни, възможности за разсрочено плащане, по-дълги срокове за изясняване на спорове преди прекъсване на доставката на ток.
  • Промени в Закона за кредитните институции и Закона за потребителския кредит за създаване на ясни и прозрачни обективни критерии при определяне на лихвите по договори за кредит, прекратяване на възможността за едностранна и произволна промяна на лихвата от банката – кредитор по сключен договор за кредит въз основа на субективни критерии,премахване на такси, които са необосновани и допълнително оскъпяват кредита.
  • Отмяна правото на банките, електроразпределителните и телекомуникационните дружества и топлофикациите да получават изпълнителни листа по кратката процедура (валидна само за държавните институции) срещу физически лица, чрез промени в заповедното производство в ГПК.
  • Преразглеждане на необходимостта и статута на органите за защита на правата на гражданите и потребителите.
  • Закон за личния фалит и абсолютна давност за погасяване на задължения.
  • Законодателни промени за приравняване на дружествата със значително пазарно влияния – над определен брой потребители, над определен дял спечелени обществени поръчки и др., към публичните дружества относно разпоредителни сделки със значителни активи, изисквания към управителните и контролните органи и разкриване на информация.

Насърчаване на инвестициите

За насърчаване на вътрешните и външните инвестиции е необходима стабилна политическа среда, устойчиво развитие на икономиката, ясна и благоприятна данъчна рамка и спокойствие, че в нормативната основа за правенето на бизнес има приемственост и няма чести и спорни промени. Акценти ще бъдат поставени върху:

  • Инвестиции във високотехнологични предприятия.
  • Увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност.
  • Намаляване на политическия риск и възстановяване на доверието на инвеститорите в политическата стабилност на законодателната и данъчна рамка.
  • Бърз старт на големи енергийни проекти.
  • Създаване на икономически и данъчни стимули за инвестиции в производства и мощности, които да са насочени към местния пазар в райони с висока безработица.
  • Активна роля на държавата като инициатор и по-активен координатор на частните инвестиции. Насърчаване на местната инвестиционна активност и целенасочени усилия за привличане на чужди инвестиции.

Роля на Българска банка за развитие и облекчаване на достъпа до евтин финансов ресурс за малкия и среден бизнес

Българската банка за развитие ще се трансформира в истинска банка за раз-витие на българския бизнес, без да дублира ролята на търговските банки. Ней-ната дейност ще бъде в три основни направления: финансиране за започване на бизнес, финансиране на експорт и микрокредитиране. Ще бъдат финансирани и големи проекти на базата на съфинансиране.

  • Разширяване на кредитните инструменти на Българската банка за развитие.
  • Създаване на кредитни инструменти за подпомагане усвояването на еврофондовете.
  • Осигуряване на евтин ресурс за МСП чрез механизмите на ББР.
  • Промяна на функциите на ББР в посока на банка, работеща директно с МСП сектора и рефинансираща се на международните пазари.
  • Ново допълнително капитализиране на ББР – подобно на периода 2008 г. – 2009 г. Само при голяма по обем кредитна линия може да се постигне рязко понижаване на лихвите по кредити и реално да се подкрепят малките и средните предприятия.
  • Създаване на клонова мрежа. ББР в средносрочен план.Липсата на такава затруднява малките и средни предприятия, създава се междинно звено, което ненужно оскъпява дейността по кредитиране и влияе върху пазарния дял на ББР.
  • Активизиране на Банката за развитие за привличане на външни финансови ресурси и облекчаване на достъпа на малки и средни предприятия до източниците за финансиране.
  • По-тясна координация на Банката за развитие и Българската агенция за експортно застраховане.
  • Координация на основните направления на европейските фондове за подобряване на конкурентноспособността на икономиката с активностите на Банката за развитие.
  • Институционализиране на специализирани фондове към Банката за развитие за финансиране на стартиращи/рискови/ стопански инициативи и експортно ориентирани производства. Разработване на правила за участие на същите фондове в капитала на стартиращи частни компании и компании с потребност от капиталови реорганизации при определени условия и за определен срок.
  • Оптимизиране на дейността на „Национален гаранционен фонд“ ЕАД.
  • Създаване на Фонд за капиталови инвестиции – за финансиране на бизнес идеи с по-висок риск и ограничени активи, но с добра перспектива и потенциал за развитие в приоритетни за националната икономика области, което в условията на икономическа криза е необходима мярка.

Ефективност на публичните финанси

  • Запазване на Валутния борд и фиксирания курс до пълното членство в Еврозоната.
  • Ориентиране на фискалната политика към поддържане на широкобалансирани бюджети на консолидирана основа, които отчитат фазите на икономическия цикъл и съдействат за смекчаване и неутрализиране на евентуални макроикономически дисбаланси.
  • Реалистични цели на фискалната политика. Средно и дългосрочна устойчивост на основните фискални параметри за създаване на прогнозируема инвестиционна и стопанска среда.
  • Повишаване на събираемостта на бюджетните приходи. Пресичане на контрабандните канали.
  • Подобряване на ефективността на публичните разходи на основата на анализи на постиганите цели от бюджетните финансирания и прилагане на програмния подход и нулевото финансиране.
  • Възстановяване на процеса на фискална децентрализация, като поетапно се преотстъпват функции и ресурси от централната към местните власти.
  • Дългово финансиране само на продуктивни публични разходи и на програми за подкрепа на бизнеса.

Европейски фондове – гарантиране на усвояването

  • Извънредни мерки по усвояване на средствата по всички оперативни програми.
  • Срочно обсъждане и актуализация на проекта за Споразумение за партньорство между Р България и ЕС, за финансовата рамка 2014-2020.
  • Кризисен план за спасяване на изпълнението по проектите за пътна инфраструктура по ОП „Транспорт 2007-2013″, Лот 1 и Лот 2 на АМ „Марица“, „Кърджали-Маказа – II етап“.
  • Активно включване на заинтересовани субекти от частния сектор и сектора на търговските банки в цялостния процес на управление и усвояване на европейските фондове.

Публичната администрация и административни услуги за гражданите и бизнеса

  • Провеждане на комплексна административна реформа на базата на функционален анализ на институциите и общата рамка – оптимизиране на броя на административните звена.
  • Съкращаване на щатове и насочване на човешки ресурс към стратегически държавни компании.
  • Привличане и изграждане на високо квалифицирани специалисти в публичния сектор.
  • Анализ на дейността на 136 държавни и национални агенции и разпределяне на техните отговорностти по министерствата.

Въвеждане на електронно правителство, дигитална България

  • Консолидиране и унифициране на електронната информация от министерства, агенции, общини.
  • Техническа и финансова оптимизация на комуникационната свързаност на министерства, агенции, общини.
  • Законодателни и административни промени за преминаване към електронен архив.
  • Проект за покриване на страната с Интернет свързаност с безплатен (там където е възможно) достъп на публични обществени места.
  • Надграждане на проект за Електронна автентификация и идентификация на граждани за използване на услуги, част от Електронното правителство. .
  • Анализ и поддръжка на съществуващите компоненти и тези в процес на изграждане, част от Електронното Правителство.
  • Вграждане на Електронна Идентификация в документите за самоличност. Разработване на Национален план за достъп от следващо поколение (NGA).
  • Изготвяне на доклад за напредъка на изпълнението на Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп в Р.България (2012 – 2015г.).
  • Изготвяне на анализ и доклад за напредъка на изпълнение на дейностите по националната програма „Цифрова България 2015″ и тяхното актуализиране и допълване.
  • Усъвършенстване на секторната законова (Закон за електронните съобщения, Закон за пощенските услуги) и подзаконова нормативна база, в резултат на взаимодействието между институциите и неправителствения сектор в рамките на Обществените съвети.
  • Актуализиране на секторните политики в областта на електронните съобщения и пощенските услуги, очертаващи тенденциите и приоритетите в секторите.
  • Приключване на процеса на цифрово телевизионно радиоразпръскване в Република България, което включва и снабдяване на лица със специфични социални потребности с декодиращи устройства (до 210 711 за сезон 2012/2013).

Част втора от разширения „План Орешарски“, с който „Стандарт“ разполага.

II. За повече солидарност и социална справедливост

Труд и заетост

  • Интегриране на всички приоритети и мерки в управленската програма въз основа на критерия – възможност за разкриване на нове работни места.
  • Стриктно спазване на трудовото законодателство и търсене на отговорност на работодатели, които го нарушават. Гарантиране на безопасни условия и охрана на труда.
  • Създаване на възможност за гъвкав трудов пазар чрез въвеждане на минимална часова работна ставка и за работа на 2-3 и повече места.
  • Регламентация на Европейската гаранция за младежка заетост (стаж по време на обучението, първо работно място и т.н. ).
  • Недопускане на дискриминационни мерки и условия за наемане на български работници в страните членки на ЕС.
  • Намаляването на младежката безработица чрез прилагане на т.нар. „Гаранция за младежта“ – трудовите посредници да предоставят възможност за включване в обучение или заетост, стажуване или чиракуване на безработни младежи до 4 месеца от регистрацията им в бюрото по труда или след завършване на училище.
  • Насърчаване на предприемачеството в аграрния сектор и селските райони за стабилизиране на местната икономика и създаване на нови работни места.
  • Постигане на 250 000 нови работни места до края на управленския мандат.

Стимулиране на раждаемостта и отглеждането на деца

  • Увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 годишна възраст до размера на минималната работна заплата.
  • Увеличаване размера на детските добавки.
  • Увеличаване стимулите за отглеждането на деца с увреждания в семейна среда.
  • Подкрепата за семействата с месечни помощи за деца до завършване на средно образование (до 20-годишна възраст. Целта е насърчаване на отговорното родителство, стимулиране редовното посещаване на училище от децата в задължителна училищна възраст и от 1 септември 2013 г. редовното посещаване на задължителна предучилищна подготовка.

Политика по доходите

  • Повишаване на минималната работна заплата при отчитане на ръста на продуктивността на труда, инфлационните темпове и конкурентноспособността на българската икономика, с цел достигане до 450 лв. в рамките на управленския мандат.
  • Увеличаване на разполагаемия доход в домакинствата чрез въвеждането на Семейното подоходно облагане през втората половина на мандата, след анализ на социалните и фискални ефекти.
  • Оценка на нормите на печалби и нивото на заплащане на труда в някои сектори на икономиката и преговори чрез механизмите на тристранното сътрудничество.

Образование и квалификация

  • Срочни мерки за създаване на среда, насърчаваща качествен учебен процес. Стандарти, нови учебни планове, програми, учебници.
  • Обвързване на финансирането на държавните висши училища с оценка на качеството наобучение и на изследователската работа в тях и с практическата реализация на подготвяните кадри.
  • Държавно съфинансиране на програми, обезпечаващи първо работно място за завършили висшето си образование.
  • Реформиране на професионалното образование в съответствие с изискванията на пазара на труда и приоритетите на държавата за развитие на икономиката.
  • Усъвършенстване на системата на делегираните бюджети в образованието чрез въвеждането на т.нар. добавена стойност на обучението в основните и средните училища. Въвеждане на допълнителни фактори за оценяване на развитието на учебния процес. С въвеждането на тази система, финансирането на училищата ще бъде в зависимост от приноса им за развитието на учениците.
  • Реформиране на професионалното образование в съответствие с изискванията на пазара на труда и приоритетите на държавата за развитие на икономиката. – в проекта на ЗИД на ЗПОО се предвиждат текстове, свързани с привеждане на закона в съответствие с очакванията на обществото за повишаване качеството на професионалното образование и обучение, за постигане равенство на възможностите за професионална квалификация и реализация на пазара на труда, за осигуряване възможност за професионално обучение през целия живот, за засилване участието и отговорностите на всички заинтересовани страни, за осигуряване на кадри с необходимата за икономиката квалификация, за модернизиране на националната система за ПОО чрез прилагане на европейските политики и инструменти. Конкретни мерки:
  1. Въвеждане на нови гъвкави пътеки за придобиване на професионална квалификация – възможност за организиране на обучение чрез работа (дуално обучение) като форма на партньорство между професионална гимназия и работодател, която съчетава обучение в реална работна среда под ръководството на наставник чрез наемане на работа в предприятие и обучение в професионална гимназия.
  2. Въвеждане на модулна организация на професионалната подготовка – за постигане на единство между теоретичното и практическото обучение с приоритет на учебната и производствената практика.
  3. Въвеждане на Списък на защитените от държавата професии – с цел осигуряване на необходимите кадри за стратегически за страната отрасли на икономиката.
  4. Осигуряване на качество на професионалната подготовка.
  5. Изграждане на система за валидиране на компетентности.
  6. Изграждане на система за кариерно ориентиране чрез функциониращи регионални и училищни центрове за кариерно ориентиране и чрез национална информационно-търсеща система за ориентиране с инструментариум за диагностика и консултиране. Основната цел на кариерното ориентиране е да се избегне създаването на т.нар. „интелигентни безработни“, чиито процент, според последните изследвания на Евростат, се увеличава.
  7. Осигуряване на професионална подготовка на лица със специални образователни потребности – за интегриране на ученици със специални образователни потребности в паралелки за придобиване на професионално образование и обучение и създаване на условия за професионално обучение на възрастни със специални образователни потребности.
  8. Въвеждане на кредитна система в професионалното образование и обучение за натрупване и трансфер на придобити резултати от учене.
  9. Засилване включването на работодателите и синдикалните организации в системата на професионалното образование.
  • Мерки за връщане на доверието към българския учител и запазване на неговият личен, а и на образователната институция авторитет:
  1. Осигуряване на стаж на над 60 000 студента и над 40 000 ученика
  2. Планиране на мерки и дейности за намаляване на дела на отпадналите ученици под 11% до 2020 г.
  3. Повишаване квалификацията на учителите, чрез непрекъснато обучение и усъвършенстване на уменията.
  4. Мерки за по-високо заплащане, чрез кариерно израстване на учителите, обвързано с добавената стойност на обучението.
  • Обвързване на финансирането на държавните висши училища с практическата реализация на подготвяните кадри – ежегодно увеличаване на тежестта на финансирането на държавните висши училища в зависимост от оценка за качество на обучението и реализация на завършилите студенти. Повишаване на стимулите за държавните висши училища за подобряване на качеството на висшето образование и усилване на връзката му с потребностите на икономиката. Предвиждат и промени в Закона за академичния състав, които ще включват изработване на държавни стандарти за получаването на степени и звания, без това да наруши автономията на висшите училища.
  • Насърчаване на двигателната активност и практикуването на спорт и со-циален туризъм от гражданите като фактор за подобряване на общест-веното здраве и създаване на условия за развитие на спорта за всички.
  • Създаване на условия за развитие на талантливите спортисти и утвърж-даване на елитния спорт като средство за повишаване националния престиж на Република България

Подкрепа на възрастните хора

  • Спиране увеличаването на изискуемия за пенсиониране осигурителен стаж и възраст и въвеждането на гъвкави условия за пенсиониране при недостиг на 2 години осигурителен стаж и/или възраст,след консултации със социалните партньори.
  • Възстановяване на швейцарското правило за индексиране на пенсиите от 2014 г.
  • Постепенно установяване на трайно съотношение (1/10) между минималния и максималния осигурителен доход, с оглед подобряване приходите, повишаване интереса на осигурените лица с по-високи доходи и установяване на естествен автоматизъм при определяне максималния размер на пенсията.

Мерки за интеграция на хора с увреждания

  • Усъвършенстване процедурата по освидетелстване на трайна неработоспособност.
  • Социалните плащания да се обвържат към Линията на бедността, вместо досегашното съотнасяне към Гарантирания минимален доход.
  • Да не се допуска проектиране, въвеждане в експлоатация или започване на ново строителство, както и основен ремонт без проект, отговарящ на изискванията за достъпна среда.

Разширяване на достъпа до здравеопазване

  • Широка обществена дискусия за насоките на реформа на системата на здравеопазване, която да гарантира на всеки гражданин нова и надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и медицинско обслужване при условия и по ред, определен със закон.
  • Въвеждане на единна интегрирана информационна система на електронно здравеопазване с цел пълна прозрачност и ефективно използване на финансовия ресурс.
  • Рационализиране на системите за финансово управление и контрол в здравеопазването.
  • Укрепване и модернизиране на системата на Спешната помощ,съпроводено с разширявана на територията на общини без лечебни заведения. Инкриминиране на нападения срещу медицински специалисти.
  • Подкрепа за държавните и общински лечебни заведения в по-малките и отдалечени населени места.
  • Специално внимание към майчиното,детското и училищното здравеопазване.
  • Намаляване на потребителска такса за пенсионери в размер на 1 лев.
  • Улесняване на специализацията на лекарите.
  • Преориентиране на здравната система към профилактика и предотвратяване на социалнозначимите заболявания.

Развитие на културата

  • Възстановяване и стабилизиране на културния статус чрез:
  1. Завършване работата по Националната стратегия за култура съвместно с творческите съюзи, професионалните и неправителствените организации в областта на културата и изкуството.
  2. Решаване на проблеми със собствеността, реставрацията и консервацията на знакови храмове на БПЦ, свързани с българската история и богослужебния цикъл, в това число, съвместно със Столична община и други министерства, окончателно уреждане на собствеността (актуване) на Храм-паметник „Св. Александър Невски“, „Св. София“ и други църкви и манастири.
  3. Координиране и участие в програмите за възстановяване на паметници на културата на традиционни за страната деноминации, при спазване на високи естетически и канонични норми и на действащото законодателство.
  4. Оптимизиране на процеса за провеждане на аварийни археологически разкопки по трасета на магистрали, пътища и др., с цел заснемане и опис на находките без спиране на ключови за държавата транспортни, инфраструктурни и други проекти. Иницииране на междуведомствена работна група (съвместно с МРРБ, МФ, МОСВ и др.), която да решава възникващите проблеми в оперативен порядък.
  5. Изработване на концепция за „екология“ на междукултурния диалог, промяна на визията за ролята на малцинствата в съвременното демократично европейско общество.
  • Демократизиране и прозрачност на управлението на културните институции и субсидирането (финансирането) на културата чрез:
  1. Широко обществено обсъждане при изработване на приоритети за работа със структурните фондове на ЕС с оглед реализация на проекти хармонично покриващи всички сектори на културната сфера.
  2. Конструиране на Обществен съвет към Министерство на културата.
  3. Срещи със експертно – обществените съвети с Министерството по творчески направления – анализ на ситуацията и систематизация на проблемите.
  4. Въвеждането на мандатност и времеви лимит за ръководния и техническия състав на културните центрове в чужбина. Изменения и допълнения на Наредбата за провеждане на конкурси за директори на културни институти.
  5. Експертен дебат с творчески съюзи, професионални и неправителствени организации с последващо широко обществено обсъждане на целесъобразността от възстановяване на Центровете по изкуства при Министерство на културата.
  6. Доразвиване на концепциите за „Музей на съвременното изкуство“ и „Музей на тоталитарното изкуство“.
  7. Изработване на структурата и експозиционните измерения на Националния музеен комплекс. Завършване на комплекса и отваряне на новия музей за посетители.
  8. Приоритетно включване на Националния музеен комплекс за довършително финансиране в следващия програмен период.
  9. Установяване на ефективно сътрудничество с Асоциацията за фасилити мениджмънт с оглед по-ефикасни ремонти и експлоатация на сградния фонд в областта на културата.
  10. Организиране на сесии за финансово подпомагане на творчески проекти в областта на всички видове изкуства.
  • Разнообразяване и разширяване на формите за подпомагането на творците и творческата дейност чрез:
  1. Преглед на ефективността на Методиката за финансиране на сценичните изкуства съвместно с творческите съюзи, професионалните и неправителствените организации в областта на изкуството и културата, с цел избягване на констатирани в годините на въвеждането ѝ несъвършенства.
  2. Присъединяване към Декларацията за достъп до култура на младите хора, инициирана от Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) и Българската асоциация на младежките работници (БАМРА).
  3. „Младежки инициативи“ – целеви програми за подкрепа на дейности и проекти създадени от млади творци във всички области на изкуствата.
  4. Намаляване на тарифите на износ на художествени произведения – промени в Тарифата за таксите, които събират музеите, Националния институт за недвижимо културно наследство и националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати“.
  5. Промени в закона за Авторското право и сродните му права и Закона за меценатството.
  6. Подписване на Спогодба между правителствата на Р.България и Австрия за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката.
  7. Подписване на Меморандум за разбирателство между правителството на Р.България и правителството на САЩ относно налагането на ограничения върху вноса на категории археологически и църковно-етноложки материали от България.

Път към стабилизация и развитие

Реализацията на тези програмни управленски намерения ще доведе до стабилизация на обществено-икономическата ситуация в страната и ще отвори път за по-нататъшно изграждане на една по-конкурентна икономика и по-солидни възможности на държавата да води активни социални политики. Във времеви аспект, намеренията и мерките изискват 18-месечен хоризонт, който включва един пълен фискален /бюджетен/ период. Разбира се, пълното прилагане и особено, позитивните резултати при част от мерките имат средно- и дългосрочни очертания.

Програмните управленски намерения са разработени на база на съществуващата публична информация за финансовото и икономическо състояние на страната. При наличие на скрити дефицити и задължения в публичния сектор прилагането на част от мерките с финансово изражение ще се затрудни, а ефектите ще се разтеглят във времето.

Неизменно условие за успешното прилагане на представените мерки от цялостната управленска програма е наличие на начален толеранс от страна на политическите сили, социално-икономическите партньори, гражданските сдружения и всички, които имат отношение към пътя на развитие на нашата страна. Екипът, подготвил програмните насоки, остава отворен за диалог, както при утвърждаване на същите, така и по всяко време в хода на тяхното изпълнение.

 

Експертни мнения

Съюзът на икономистите: Ветото на президента ще създаде проблеми на икономиката

8 Авг. , 2013  

Съюзът на икономистите в България изпрати до президента Плевнелиев Отворено писмо,  с което го призовава да не се подава на политически внушения и да не налага вето на ремонтирания бюджет, защото това ще съдаде проблеми на икономиката.

Ето и пълния текст на писмото:

ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-н Росен Плевнелиев,

Президент на Република България

Не се подавайте на политически внушения, г-н Президент!

От евентуално вето ще пострада най-вече икономиката. 

Уважаеми г-н Президент,

Обръщам се към Вас по повод на поредния опит в публичното пространство да се атакува и забави решението на правителството и парламента за актуализация на Бюджет’2013. 

Разбираемо е, че съществуват различни гледни точки за бюджетната политика в условия на продължаваща депресия.

Давам си сметка, че като държавен глава Вие сте длъжен да отчитате разнообразието от интереси и мнения в обществото по ключовия въпрос за управлението на публичните финанси. Не отричам и конституционно регламентираното право на президента да налага отлагателно вето върху закони, които , по негова преценка, нанасят ущърб върху обществените интереси. Подкрепям искането Ви да се предсатви точна справка за разходите извън социалния пакет, които правителството възнамерява да направи до края на 2013г.

Но тези дни в България не се спори по принцип, а върху конкретен проект за законодателни промени, който беше одобрен от парламента.

За съжаление, депутатите и ръководството на НС подцени важността на проблема, като взе решение да ползва в една кризисна и критична обстановка пълна лятна ваканция. Така че отговорността за съдбата на актуализирания закон за бюджета пада в голяма степен върху президентската институция и върху Вас лично!

В качеството си на председател на Съюза на българските икономисти /СИБ/ се обръщам към Вас с изрична молба: не се поддавайте на външни, политически внушения!

 От евентуално президентско вето ще пострада на първо място икономиката.

 Позицията на ръководството и група експерти от СИБ по този въпрос е известна още от март 2013 г. Тогава ние сигнализирахме чрез медиите и чрез писмени становища до държавните институции, че:

 Бюджет’2013 е нереалистично изработен върху нереалистична прогноза за макроикономическата марка, страда от сериозни структурни несъответствия, а приходната част няма да бъде изпълнена;

Фискалният резерв периодично слиза на опасно ниски равнища, под т.нар. санитарен минимум и критично свитите средства за текущо разплащане в него застрашават финансовата стабилност;

Двата заема, взети от кабинета „Борисов” – през 2012 г. и през януари т.г. са нецелесъобразни и натоварват в непосилна степен държавната хазна.

В резултат на тези и редица други некомпетентни действия, България навлезе в ликвидна криза. Без промени в бюджета и нови заеми трудно може да обслужва редовно своите задължения по реализираните външни и вътрешни дългови сделки. Отделно стои изключително важната задача държавата да се върне към договорната дисциплина и пазарната практика и да обслужва коректно своите задължения към бизнеса, общините и ключови социални сфери.

Предупредителните сигнали на СИБ, които изпратихме своевременно и до президентската институция през мандата на служебното правителство, се потвърдиха. Така че всяко едно правителство, независимо от неговия политически профил, беше длъжно да предприеме актуализация на бюджета, както и и други мерки за стабилизиране на публичните финанси – още преди края на 2013 г.

За съжаление, сегашното правителство показа колебание по тази необходимост през първите седмици на своя мандат. Забави се и с поготвянето на ясен и публично оповестен отчет за състоянието на българската хазна , изпълнението на приходната част и разходите от републиканския бюджет.

  Всичко това създаде атмосфера на подозрение, че оповестеното през юли т.г намерение за актуализация на бюджета ще обсужва други –неикономически- цели и ще работи в интерес на заинтересовани корпоративни кръгове. В този смисъл критиките на опонентите на приетия от парламента закон за актуализация на Бюджет’2013 г. са основателни.

Уважаеми г-н Президент,

Министерството на финансите вече излезе с публично становище по намерението за налагане на президентско вето. Експертите от СИБ поддържат повечето от аргументите, изразени в това становище. Но спорът за икономическата рационалност на заварената и ревизираната бюджетна политика не е в детайлите, а в стратегията. Още повече, че вече се закъснява с реалната подготовка и консултации по изработване на макрорамката за 2014 г. , и в съпътстващите данъчни закони.

Позволявам си да Ви обърна внимание върху факта, че в настоящата критична икономическа и финансова ситуация, на фона на продължаващите граждански протести, и растящото социално недоволство сред уязвимите групи /пенсионери, майки с деца, лица с увреждания, безработни и др./, по-нататъшното забавяне и евентуално спиране на решението за актуализация на бюджета ще задълбочи кризисните процеси и ще удължи още повече проточилата се депресия.

Ние, експертите от СИБ, разбираме защо алтернативната икономическа школа на пазарните фундаменталисти така агресивно атакува одобрения законопроект и мотивите за него.

 Обяснението е просто: първо, неолибералните лобита у нас са съотговорни за провала на бюджета, тъй като участваха активно в консултациите по неговото изработване през м.г.; второ, набелязаните от правителството мерки за промяна в параметрите и част от приоритетите в разходната част на бюджета са сигнал за възприемане на нова, различна от неолибералната парадигма, бюджетна философия.

Само че именно господстващата парадигма на т.нар. Остерити /затягане на коланите-на всяка цена!/ вече се преосмисля от водещите страни и икономики в света. За това свидетелстват последните договорености на министрите на финансите , постигнати на срещата на Г-20 в Москва.

 Време е България да се приобщи към тях – още повече, че през последните пет години именно политиките „Острити” бяха главната причина за задълбочаващата се депресия, спада в потреблението и недоволството на гражданите и данъкоплатците.

Следователно спорът „За и против актуализацията на Бюджет’2013 г., е само началото на реконцептуализация на антикризисните стратегии в развитите икономически страни.

 Не допускайте чрез отлагателно вето или други инструменти на президенстките правомощия да попречите, отлагате или спрете тази стратегическа промяна.

В крайна сметка именно ориентацията към насърчаване на потреблението, устойчив икономически растеж и нови перспективно работни места, постепенно увеличаване на доходите и по-справедливо разпределение на данъчните тежести е магистралният път за излизане от тресавището на кризата, в което попадна България преди пет години.

Растежът изисква ресурс и нови вложения в конкурентноспособни , преструктурирани отрасли на икономиката. Именно в тази насока, а не в процедурните ходове за отлагане, връщане и публично оспорване на законопроекти в областта на управлението на публичните финанси, президентската институция може да бъде изключително полезна.

Станете инициатор в КСНС да бъдат разгледани час по-скоро /като правителството даде отчет/ , обещани, но забавени и/или незадвижени ангажименти за премахване на черните дупки във финансите, които обезкървиха работещия бизнес и задълбочиха рецесията:

 безкомпромисни мерки за пресичане на контрабандата, още през тази година /тук държавната хазна губи годишно над 2 милиарда лева/;

нулева толерантност към политическата корупция /където потъват годишно над 1,5 милиарда лева/;

прекратяване на практиката на дирижирани публични търгове в интерес на крупните, приближени на властта корпорации /и във вреда на СМП/;

задкулисно подготвените сделки по вземане на нови заеми / от лятото на 2012 г. и през януари 2013 г./, които облагодателства приближени на властта облигационери

привилегированите сделки по т.нар. заменки на държавни земи, в полза на олигархични кръгове и т.н.

 Такава намеса никой разумен човек няма да оспори.

 Защото става въпрос за националната сигурност на България-финансова, икономическа, социална. Нещо повече, позицията Ви да не се вземат нови заеми без солидна обосновка и решително противодействие на криминалните икономически агенти и

на политическите корупционни схеми заслужава пълна подкрепа.

 Включването Ви, обаче,  в процедурните спорове по актуализацията на бюджета и исканията за вето върху приетия закон вкарва президентската институция в друга спирала: на политизация на темата, на заиграване със заинтересовани лобистки и олигархични кръгове, на злепоставяне на страната пред ЕС и пр.

В случай, че проявите интерес,  ръководството на СИБ е готово да изложи допълнителни аргументи в подкрепа на тезите, застъпени в настоящото Отворено писмо!

 

Проф. КРЪСТЬО ПЕТКОВ,

Председател на УС на СИБ

Експертни мнения

Покана

19 Юли , 2013  

Уважаеми г-н

Имаме удоволствието да Ви поканим да станете член на Съюза на икономистите в България.

Експертни мнения

Спешни и средносрочни антикризисни мерки и политики

24 юни , 2013  

Предложения на Съюза на икономистите в България

 

остигането на забележими резултати в смекчаването на икономическата, финансовата, социалната и моралната криза в нашата страна не е възможно в рамките на мандата на служебното правителство. Постигането на съществени резултати не е възможно и в рамките на текущата и следващите 2-3 години с мандата на новото Народно събрание и излъченото от него редовно правителство.
С настоящата разработка в първата част предлагаме на вашето внимание най-спешни икономически мерки за подпомагане на най-нуждаещите се, които могат да бъдат предприети от служебното правителство без действащо Народно събрание.
Във втората част предлагаме по-широк кръг от радикални мерки, които да бъдат предприети след изборите от Народното събрание и правителството и да се прилагат през втората половина на 2013 и началото на 2014 г. Те включват и мерките, посочени в първата част на предложението, повечето от които ще се прилагат и през втората половина на 2013, а също и през следващите години.

* * *

Първа част:

Най-спешни икономически мерки –
на вниманието на служебното правителство

Препоръчваме на служебното правителство да предриеме някои най-неотложни мерки, в отговор на исканията на протестиращите и на огромните очаквания на хората. Целта на тези мерки е да отговорят на настойчивите искания за разкриване на истината в областта на приватизацията, концесиите, дейността на монополите и картелирането, изострянето на социалната поляризация и само най-скромни подобрения за най-бедните и уязвими слоеве от населението, в рамките на разполагаемите ресурси. С други думи, като първа крачка за възстановяване на потъпканатата у нас справедливост. Тези мерки не налагат наличието на действащо Народно събрание:

1. Да започне цялостна проверка на всички монополи в България от създаването им до сега. В зависимост от резултатите от проверката, да предприеме произтичащите действия по адрес на самите монополи и на евентуални виновни лица при пълна публичност. Тази работа да се продължи и довърши бързо от правителството след изборите.
2. Да се проверят договорите (и анексите) за приватизация на електро-разпределителните дружества (ЕРД) по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, на продажбата на остатъчните дялове през 2012 г. и да се направи одит на цялостната им дейност до сега. Ако се установят очевидно неизгодни за България клаузи в договорите и системни груби нарушения в дейността им, да се пристъпи към разваляне на договорите и търсене на наказателна отговорност от виновните лица при пълна публичност.
3. Да се проверят и публикуват договорите и анексите към тях за ТЕЦ Марица изток 1 и 3 и ако се установят очевидно неизгодни за България клаузи, договорите да се анулират и да се търси наказателна отговорност от виновните лица при пълна публичност.
4. Да провери работата на топлофикационните дружества и на „Софийска вода” през последните десетина години, формулите за изчисляване на сметките за крайните потребители и да вземе произтичащите мерки.
5. Да прекрати веднага приватизацията на важни обекти (БДЖ-товарни
превози, ВМЗ-Сопот и др.) и на други обекти в монополни и социално ориентирани дейности, докато новото Народно събрание актуализира държавната политика по приватизацията. Същото важи и за концесиите.
6. Да преработи формулата за определяне цената на електроенергията, като от нея отпаднат квотите за нови източници на енергия, за по-високите цени на изкупуваната енергия от ТЕЦ Марица изток 1 и 3, а също и да бъдат намалени рязко таксите за пренос през разпределителната мрежа. Да се преразгледа целесъобразността от включването на цена за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Стимулирането на развитието на нови източници на енергия да се поеме от европейските фондове и от бюджета. За целта да се направят веднага постъпки пред Европейската комисия. Да не се изключват от енергийния „mix”, ТЕЦ работещи на местни въглища, защото това ще предизвика голяма безработица на миньори, железничари и работещи в други свързани дейности. Ако се приложат предлаганите мерки е възможно ново намаление на цената на електрическата енергия от началото на април или май 2013 г.
7. Да направи комплексна проверка на дейността на ДКЕВР, на агенцията за защита на конкуренцията, агенцията за защита на потребителите, комисията по съобщенията от създаването им до сега и да се вземат произтичащите мерки. Да се преразгледат техните функции и да се обновят с нови хора.
8. Да се отворят досиетата на така наречения преход. За целта да започне веднага цялостен преглед на недвижимото имущество (къщи, вили, земя и други подобни у нас и в чужбина) на най-забогателите българи през последните двадесетина години. Да се поиска от тях да докажат произхода на парите с които е придобито имуществото и за платените данъци върху тези доходи. В зависимост от резултатите от проверката, която навярно ще завърши след изборите, да се предприемат съответните действия, като обществото бъде информирано за това.
9. Да изработи и приложи програма за финансово подпомагане на най-бедните граждани, ползващи централно отопление, считано от 1 януари 2013 г. Също такава програма да се изработи за подпомагане на най-бедните граждани, ползващи електрическа енергия. За малките потребители да се прилага по-ниска цена от нормалната.
10. Да направи незабавна проверка на завареното състояние в държавните и общинските финанси, на техните взаимоотношения с бизнеса и гражданите и да публикува резултатите от нея.
11. Да прекратят всички процедури и действия за строителство по Черноморското крайбрежие и в планинските курорти извън населените места, до изработването на осъвременена държавна политика в тази област след изборите.
12. Да индексират заплатите и пенсиите от 1 април 2013 г. с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега, която е 12,5%, а не 9,3%.
13. Да се повиши от 1 април 2013 г. минималната работна заплата на 340 лв. месечно.
14. Да повишат от 1 април 2013 г. с още 20 лв. всички пенсии до 200 лв. месечно след индексирането им.
15. Да осигурят от 1 април 2013 г. хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 180 лв. на член от домакинството.
16. Да се повишат от 1 април 2013 г. с 50% детските добавки до две деца в семейство.
17. Да се предприемат крути мерки за подобряване събираемостта на данъците, особено на ДДС и акцизите, за ограничаване на контрабандата и сивия сектор. Това е много важно, защото събираемостта на данъците спада в смутни времена, като сегашното.
18. Да се отменят незабавно плановете на старото правителство да закупи самолети-изтребители – втора или трета употреба, които ще струват между 600 и 800 млн. лева. Сега и близките години не са време за подобни покупки.
19. Да се направи преглед на състоянието на общинските болници и неправилно закритите да се възстановят. Да се погрижи за планинските и граничните райони, където болниците и училищата са своеобразна социална котва за ограничаване на обезлюдяването им.
20. Да се провери състоянието на работите в Националната здравно-осигурителна каса, да се вземат мерки за отстраняване на евентуални нарушения и наказване на виновните лица.
21. Да се вземат бързи мерки за защита на българското земеделие срещу контрабанден внос на плодове, зеленчуци и други продукти от съседни и други страни.
22. Да предоставят допълнителни субсидии за 2013 г. на БАН, Селскостопанската академия и някои университети, спрямо които се провежда политика на финансово задушаване през последните 3-4 години.
23. Да се възобнови незабавно работата на Съвета за тристранно сътрудничество. Да се осигури квота от наблюдатели в този съвет за представители на гражданските движения. Всички мерки по икономическата и социалната политика, които засягат интересите на гражданите да се вземат само след консултации с този съвет.

Възможно е да се възрази, че това са извънредни, скъпи и прибързани мерки и че не бива да се предприемат. Вероятно ще се пуснат в действие и клишетата за „популизма”, за нарушаването на „финансовата стабилност”, за „срива на валутния борд”, че „няма пари” и т.н.

Отговорът е прост: извънредната кризисна ситуация в страната налага извънредни антикризисни мерки, които не заплашват финансовата стабилност, но помагат за възстановяване на социалната стабилност. Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Който абсолютизира едната, разрушава другата, а с това и двете заедно. Нужен е разумен баланс между тях. Гражданите очакват това от правителството. Предлаганите мерки допринасят за постигането му.

Тези мерки ще изискват по-големи бюджетни разходи от предвидените в бюджета за 2013 г. Те могат да се осигурят от фискалния резерв (ако има ресурс), чрез преразпределение на бюджетни разходи, или от емисия на държавни облигации на вътрешния пазар. Търговските банки са високо ликвидни и успехът на емисията е сигурен. Това превишение ще се уреди с предстоящата цялостна преработка на бюджета за 2013 г. от новото Народно събрание и правителството, каквато ние препоръчваме във втората част.

Предлаганите тук мерки ще бъдат последвани от още по-радикални промени, които ще трябва да извърши новото Народно събрание и правителството. Те наистина ще се нуждаят от съществен допълнителен финансов ресурс. Освен от данъчните и неданъчни приходи 18,4 млрд. лв., предвидени в бюджета за 2013 г., допълнителни ресурси през 2013 г. могат да се получат от:

– Извънредни мерки за подобряване събираемостта
на данъците, особено на ДДС и акцизи………………1,2 млрд. лв. (+10%)
– Съкращение на текущите разходи в бюджета
за 2013 г. с 10%…………………………………………………0,7 млрд. лв. (-10%)
– Въвеждане на умерено прогресивен данък
върху доходите на физическите лица и
възстановяване на необлагаемия минимум……….0,1 млрд. лв. (+4%)
– Въвеждане на умерено прогресивен
корпоративен данък…………………………………………..0,2 млрд. лв. (+13%)
– Плътно придържане към 3% бюджетен
дефицит, вместо предвидения 1,3% за 2013 г…….1,4 млрд. лв.
Общо…………………………………………………………………3,6 млрд. лв.
/Числата в скоби показват размера на увеличението или намалението в сравнение с предвиденото в бюджета за 2013 г./

Втора част

Мерки за смекчаване на икономическата, финансовата и социалната криза през 2013-2014 година*

1. Да се провери основно дейността на всички монополи, на договорите (с анексите) за приватизация на най-важните обекти и на концесионните договори и анексите към тях след 1990 г. Ако се установят очевидно неизгодни за държавата условия да се пристъпи към разваляне на договорите и да се търси наказателна отговорност от виновните лица.
2. Да се проверят и публикуват договорите и анексите към тях за ТЕЦ Марица изток 1 и 3 и ако се установят умишлено неизгодни за България клаузи, договорите да се анулират и да се търси наказателна отговорност от виновните лица.
3. Същото да се направи с договорите (и анексите) за приватизация на електро-разпределителните дружества (ЕРД) по време на правителството на Симеон Сакскобургготски и продажбата на остатъчните дялове през 2012 г. Да се провери цялостната дейност на трите ЕРД от началото до сега. В зависимост от резултатите от проверките да се предприемат произтичащите действия по договорите и по търсене на отговорност от виновните лица.
4. Да се прекрати веднага приватизацията на важни обекти (БДЖ-товарни превози, ВМЗ-Сопот и др.), особено в монополни и социално ориентирани дейности, докато се актуализира държавната политика по приватизацията от новото Народно събрание.
5. Да се преработи изцяло формулата за определяне цената на електроенергията, като от нея отпаднат квотите за финансиране развитието на нови източници на енергия и за по-високите цени на изкупуваната енергия от ТЕЦ Марица изток 1 и 3, а също и да се намали таксата за пренос. По-умереното стимулиране на развитието на нови източници на енергия да се поеме от бюджета и от европейските фондове.
6. Да се направи цялостна проверка на дейността на ДКЕВР, агенцията за защита на конкуренцията, агенцията за защита на потребителите, комисията по съобщенията от създаването им до сега и да се вземат произтичащите от проверката мерки. Да се преразгледат техните функции и да се обновят с нови хора.
7. Да се премахне институцията за топлинно счетоводство и нейните функции да се поемат от съответните топлофикации.
8. Да се прекратят всички процедури и действия за строителство по Черноморското крайбрежие и в планинските курорти извън населените места, до изработването на осъвременена държавна политика в тази област от новото Народно събрание.
9. Да се промени държавната политика от поголовни рестрикции към стимулиране на вътрешното потребление. Да се преработи веднага бюджетът за 2013 г., като се пренасочи към стимулиране потреблението на домакинствата, на държавата и инвестициите; да се отразят предлаганите по-долу промени в данъците, измененията в разходната част, начините за финансиране на дефицита и т.н. Новият бюджет да е с дефицит 3% от БВП, а не с 1,3%, какъвто е сегашният.
10. Народното събрание и правителството да приемат решение за постепенно управлявано повишение на държавния дълг до 25-27% от БВП до към 2018 г. Това не застрашава финансовата ни стабилност. В края на 2013 г. държавният дълг в ЕС ще е 88,5%, а нашият сега е около 16-17%.
11. Незабавно индексиране на всички заплати и пенсии от 1 юли 2013 г. с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега, която е 12,5%. От януари 2014 г. всички заплати и пенсии да се индексират с натрупаната инфлация през предходната година по малката кошница.
12. От 1 април 2013 г. минималната работна заплата да се повиши на 340 лв. месечно. Такова повишение да се прави в началото на всяка следваща година.
13. От 1 април 2013 г. минималната пенсия след индексирането да се повиши с 20 лв. месечно, а от 1 януари 2014 г. с още 30 лв.
14. През 2013 г. да започне и през 2014-2015 г. да завърши връщането на отнетите в полза на бюджета и/или на фискалния резерв ресурси от здравната каса.
15. През 2013 г. да се подготви и от 1 януари 2014 г. да се въведе семейно данъчно облагане, което оставя повече доходи в семейството.
16. За смекчаване на негативните ефекти върху работниците при фалити на предприятия да се използва по-широко системата на гъвкаво работно време. Тя може да се използва и в други предприятия като средство за смекчаване на безработицата.
17. При ликвидация на предприятия изплащането на задълженията по заплати за работниците да се постави на първо място, наравно със задълженията към банки кредитори и бюджета.
18. От 1 юли 2013 г. да се криминализира укриването на осигурителни вноски.
19. От 1 април 2013 г. да се осигуряват хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 180 лв. на член от домакинството. Тази сума да се актуализира в началото на всяка следваща година.
20. Да се преразгледат направените преди година и наложени тогава едностранно от правителството, промени в пенсионната система и да се извършат налагащите се актуализации с оглед на натрупания опит и сегашната обстановка.
21. В края на 2013 г. да се предоставят коледни добавки на пенсионерите с ниски и средни пенсии. Това да се прави за всички пенсии всяка следваща година, като размерът им се определя ежегодно според възможностите на бюджета.
22. Да се запази сегашният таван за максималните пенсии до края на 2014 г., да се увеличи на 800 лв. от 1 януари 2015 г. и да бъде повишаван постепенно през следващите години до пълното му премахване.
23. От 1 април 2013 г. да се повишат детските добавки до две деца в семейство с 50% и с поне още 70% в началото на 2014 г.
24. Да се разработи система за предоставяне на нисколихвен кредит за млади семейства без собствено жилище. Разликата до пазарната лихва да се компенсира на търговските банки от бюджета.
25. От 1 юли 2013 г. пропорционалният (плоският) данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход до 360 лв. и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% в зависимост от размера на дохода.
26. От 1 юли 2013 г. пропорционалният данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка от 25%, диференцирана с по-ниски ставки според размера на печалбата, като и тук се остави необлагаем минимум за малките и средните предприятия. Това да се съчетае със: а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната част от печалбата за следващите 10 години; б/ право да се ползва ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2013-2018 г.
27. От 1 юли 2013 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 50 хил. лева на вложител, независимо в колко депозита или банки са вложени.
28. Да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи.
29. България да се присъедини към данъка върху финансовите транзакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.
30. Да се въведе прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100 хил. лева по данъчна оценка.
31. Еднократно съкращение на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 10% до края на 2013 г. и с още 15% през 2014 г.
32. Прекратяване на практиката на забавено разплащане на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и забавено възстановяване на ДДС. Забавените разплащания на държавата да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите и на юридическите лица.
33. Да се прекрати отнемането в полза на бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). От 1 юли 2013 г. дивидентът за държавата да се намали от 80% на 30%.
34. Да се увеличи субсидията за здравеопазване, образование и наука като процент от БВП в бюджета за 2014 г. и постепенно до няколко години да се изравнят с нивата в сравними с нас други европейски страни, членки на ЕС.
35. Да се направи преглед на състоянието на общинските болници и неправилно закритите да се възстановят с държавна помощ. Особено внимание да се обърне на планинските и граничните райони, където болниците и училищата са своеобразни социални котви за предотвратяване на обезлюдяването им.
36. Да се вземат бързи мерки за подобряване на профилактиката и на качеството на лечението на сърдечно-съдови, онкологични и други сериозни заболявания. Да се осигуряват повече средства за лечения в чужбина, които все още не могат да се извършват у нас.
37. Да се пристъпи към изработване на програма за бързо съживяване на българското земеделие и особено на производството на плодове и зеленчуци, на екологично чисти продукти и на животновъдството.
38. Да се отправят настойчиви искания пред Европейската комисия, заедно с други източноевропейски страни, за бързо изравняване на земеделските и други субсидии с тези на страните – стари членки на общността.
39. Да се ограничат европейските субсидии за най-големите земеделски стопанства (латифундии) над определен размер на обработваемата земя или по друг критерий и част от тях да се пренасочат към дребните и средни земеделски стопанства.
40. Да се пристъпи към изготвяне на стратегия и политика за регионално развитие, с оглед да се смекчи растящата регионална поляризация и обезлюдяването на цели региони. Специално внимание да се отдели на северозападния, североизточния, югоизточния и родопския регион.
41. Да се пристъпи към изготвяне на стратегия и политика за постепенно смекчаване на демографската криза, която взема застрашителни размери и заплашва съществуването на България към края на настоящото столетие. Да се изработи ресурсно осигурена програма с ешалонирани във времето мерки на държавната политика.
42. Да се отмени незабавно действащият закон за развитие на научния състав, който се отрича от цялата научна колегия и да се изработи нов закон, а също и закон за висшето образование.
43. Да се предоставят допълнителни субсидии за 2013 г. на БАН, Селскостопанската академия и някои университети, спрямо които се провежда политика на финансово задушаване през последните 3-4 години. Тези субсидии да се увеличават постепенно през следващите години.
44. През 2013 г. да се извърши подготовка и от 1 януари 2014 г. да започне постепенно намаление на студентските такси в държавните висши училища, с оглед те да бъдат премахнати до 2020 г.
45. Да се увеличи капиталът и клоновата мрежа на Българската банка за развитие и на тази основа да се увеличат инвестиционните и оборотните кредити за дребния и среден бизнес при по-ниска лихва. Разликата до пазарната лихва да се възстановява на банките от бюджета.
46. Незабавно възобновяване работата на Съвета за тристранно сътрудничество, с участие на представители на МСП и самозаетите. В бъдеще всички мерки по икономическата и социалната политика, които пряко или косвено засягат интересите на хората да се вземат само след консултации с тристранния съвет.
47. През втората половина на 2013 г. да се подготви и от януари 2014 г. да задейства държавно-частен инвестиционен фонд за иновации и изграждане на високо технологични и експортно ориентирани производства, с равни вноски от бюджета и частния бизнес, с начален капитал от 1,0 млрд. лева, който да нараства през следващите години.
48. Да се предоставят допълнителни субсидии през 2014 г. на общините в най-тежко положение, които нямат местни източници на средства за своите бюджети.
Нужни са и редица мерки за разширение на инвестиционната дейност, но това няма да е възможно през 2013 г., която се очертава да е много тежка. Вниманието към стратегическите инвестиции рязко да се повиши през 2014 и следващите години.
* * *
Както посочихме в края на първия раздел, предлаганите тук мерки ще се нуждаят от допълнителен финансов ресурс. Освен от данъчните и неданъчни приходи 18,4 млрд. лв., предвидени в бюджета за 2013 г., допълнителни ресурси през 2013 г. могат да се получат от:
– Извънредни мерки за подобряване събираемостта
на данъците, особено на ДДС и акцизи………………1,2 млрд. лв. (+10%)
– Съкращение на текущите разходи в бюджета
за 2013 г. с 10%…………………………………………………0,7 млрд. лв. (-10%)
– Въвеждане на умерено прогресивен данък
върху доходите на физическите лица и
възстановяване на необлагаемия минимум……….0,1 млрд. лв. (+4%)
– Въвеждане на умерено прогресивен
корпоративен данък…………………………………………..0,2 млрд. лв. (+13%)
– Плътно придържане към 3% бюджетен
дефицит, вместо предвидения 1,3% за 2013 г…….1,4 млрд. лв.
Общо…………………………………………………………………3,6 млрд. лв.

/Числата в скоби показват размера на увеличението или намалението в сравнение с предвиденото в бюджета за 2013 г./
–––––––
*Пояснение: за удобство на ползващите разработката във втората част са включени и част от мерките, препоръчани на служебното правителство.

София
18 март, 2013 г.

Експертни мнения

ПЕНСИОННАТА РЕФОРМА: ПОЛИТИЧЕСКИ ОБЕЩАНИЯ И СЛЕДИЗБОРНИ ТЕРЗАНИЯ

24 юни , 2013  

Проф. Кръстьо Петков

 

Тези дни от Брюксел пристигна поредното указание към България: премахнете ранното пенсиониране и изравнете пенсионната възраст при мъжете и жените! Посланието, оповестено от председателя на ЕК Жозе Барозу, поставя новороденото правителство пред сложна задача: да приложи европейските препоръки, като се ангажира с точни срокове ; или – да отложи изпълнението, съобразявайки се с тежката социално-икономическа обстановка в страната и неизбежните протести на засегнатите граждани.
Време за протакане няма. През следващите няколко седмици двойката „Орешарски-Адемов” трябва да предложи решение, което да задоволи брюкселските стратези и да е приемливо в национален план. Първите реакции на десижънмейкърите са сдържани: премиерът по принцип се обяви за реформи с малки стъпки; социалният министър поиска консултации със синдикатите и бизнеса, преди да оформи своето становище. Което вещае няколкомесечен дебат, с надежда, че есента ще е по-мъдра ( и по-спокойна)от пролетта…
Съмнявам се, че това ще се случи. Колкото по-рано се внесе яснота по парливия въпрос: „За или против нова пенсионна реформа”, толкова по-голямо доверие ще има в експертния потенциал на програмното правителство. Окончателното решение зависи от намирането на баланса между няколко фактора: европейският, политическият и кризисният.
Европейското началство
В краткия шестгодишен период на своето членство в ЕС, България много често се е представяла като послушен партньор (особено в протоколните съгласувателни церемонии) и своенравен, трудно управляем актьор (в националните практики). Не помня ситуация, в която да сме наложили с аргументи и твърдост пред Брюксел стратегически важна национална кауза (действие, което би ни спечелило международно уважение).В казуса с пенсионната реформа ни се предоставя случай да покажем характер и визия като нация, която заслужава да бъде третирана наравно с другите членове на европейската общност.
Първо, дотук България е изпълнила, дори предсрочно, няколко от най-важните препоръки на ЕК:
Ø България е единствената държава, член на ЕС, която за десетгодишен период (2000-2009 г.) повиши радикално възрастта за пенсиониране на жените (от 55 на 60 години) и изискуемия стаж ( от 20 на 34 години);
Ø В същото време пенсионната възраст за мъжете се увеличи с три години ( от 60 на 63), а осигурителният стаж – с цели 12 години (от 25 на 37);
Ø От началото на 2012 г. влезе в сила дянковата „иновация” за постепенно повишаване с по четири месеца годишно на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране. По този начин през 2020 г. разликата между пенсионната възраст на мъжеете и жените ще бъде само две години.
Второ, националното пенсионно законодателство не се подчинява автоматично на управленските решения в Брюксел. Следователно, не сме длъжни немедлено да кажем „йес” на европейската депеша.
Френският президент Франсоа Оланд показа как трябва да се държи една суверенна държава, като заяви на председателя Барозу: „Препоръки-да; диктат-не!”. С което напомни на самозабравилия се евроначалник (в миналото – левичар-маоист; днес- войнстващ неолиберал) че не може да нарежда на французите кога и как да извършат пенсионните промени.Французите може да си позволят подобен тон, но и ние, българите би следвало да освежим паметта на г-н Барозу. Той вероятно помни, че цели осемнадесет държави от ЕС имат планове за изравняване на пенсионната възраст между половете чак до 2020 г. Защо тогава България трябва да препуска по трасето, особено в днешната високорискова/кризисна ситуация!
Тандемът „ Станишев-Местан”
В квази-коалицията, излъчила програмния кабинет, тяхна е последната дума. И съображенията им със сигурност ще са предимно политически.
БСП обеща на избирателите, че няма да пипа пенсионната възраст. Сега й предстои да покаже дали държи на думата си, или пак ще се оправдае с „десните” партньори и указания от Брюксел . Както преди време се получи с плоския данък, който и до днес символизира управленския парадокс: „лява партия-дясна политика”. Само че сега НДСВ го няма, а ДПС едва ли ще се реши да бъде инициатор за вдигане на пенсионната възраст, защото това ще нагнети обстановката и в собствения му, социално закъсал и безработен електорат. Тоест, не е време за догановите философски завъртулки в политиката, експериментирайки десни, либерално-консервативни идеи на гърба на традиционно бедната турска общност. За Сидеров да не говорим: уникалната му позиция на мобилен коалиционен съюзник му дава непрекъснато шансове да демонстрира, колко е социален и национален по дух и идеология.
Да допуснем, че тандемът „Станишев-Местан” все пак реши да поеме риска и да се опита да прокара без забавяне през парламента непопулярната мярка за изравняване на пенсионната възраст. Не е трудно да се предвиди, че ще се стигне до най-лошия сценарий: масови протести насред лято. И тъй като спомените и емоциите от февруарската революция са още пресни, а доверието в правителството- безпрецедентно ниско, недоволството този път ще обхване и търпеливото възрастно население. Сиреч – мнозинството от избирателите, които подкрепиха на 12 май БСП и ДПС. Този сценарий очевидно плаши най-много премиера. Не случайно при всяко публично появяване говори за опасността от прекомерни очаквания и изчерпано търпение на гражданството.
Мегафакторът „Криза”
Този фактор няма партиен цвят, нито регионална принадлежност. Кризата е глобална, продължава шеста година и поразява най-много страни с неконкурентна икономика и калпаво национално ръководство. В случая обаче не националното, а брюкселското ръководство заема късогледа и контрапродуктивна позиция. Да искаш от държава като България да ти даде точна дата за премахване на ранното пенсиониране и изравняване на пенсионната възраст при мъжете и жените, означава да вървиш срещу кризисните обстоятелства. Упорито и догматично, типично по брюкселски.
На председателя Барозу и неговите високоплатени експерти би трябвало да е ясно, че:
Ø България е сред страните с най-силно засегнати от кризата трудови пазари: драстично намален коефициант на заетост и очаквана нова вълна безработни от 80 000 души до края на 2013 г.; висока и устойчива младежка безработица ( почти 30%);
Ø Изкуствено предизвикана и растяща безработица сред населението в предпенсионна възраст ( негативен структурен и психологически ефект, който се дължи главно на дянковата прибързаност с ежегодното повишение на възрастта за пенсиониране);
Ø Задълбочаваща се демографска криза, изразяваща се в растяща смъртност; ниска и спадаща раждаемост; значително по-ниска очаквана продължителност на живота при мъжете, навършили 65 годишна възраст в сравнение с тази на жените от същата възрастова група; интензивна икономическа емиграция; в крайна сметка-незапомнена депопулация и застаряване на населението;
Когато системата на заетостта деградира главно по икономически причини (трайна рецесия, на фона на практически нулеви инвестиции), каквито и радикални пенсионни реформи да се предприемат, те ще водят до минимални, временни резултати. Да допуснем, че утре се премахне ранното пенсиониране, а пенсионната възраст за двата пола стане 65 години. Къде ще се труди изкуствено създаденият резерв от работна сила – при положение, че фалитите, временното спиране на производства и съкращенията на работни места вървят с пълна сила?
Изход има, но той е в паралелни мерки на входа и изхода на пенсионната система. И тъй като в отбора на Орешарски икономическото ядро от министри познават добре и българската, и европейската практика, върху тях пада отговорността да не допускат повече пенсионни реформи „на парче”; обратно – да придвижат без забавяне, стъпка по стъпка промените в няколко ключови икономически подсистеми : механизъма за достъп до инвестиционен ресурс на малкия и средния бизнес, както и на самозаетите; да въведат нулева толерантност към неплащащите осигурителни вноски; да насърчават разкриването на специфични работни места за хора в предпенсионна възраст и пенсионери със запазена трудоспособност (заимстване на добри практики от континентална Европа); да реформират Агенцията по заетостта (тя да се превърне от надзорно-регистриращ в разработващ/посреднически орган) и т.н.
Що се отнася до очакваните от Еврокомисията законови промени за изравняване на пенсионната възраст и премахване на ранното пенсиониране, подходът на новите управляващи трябва да следва правилото: „С Брюксел-по брюкселски!” Тоест, да започне без отлагане съгласувателна процедура: а/ между правителството и социалните партньори, вкл. гражданския сектор; б/ между правителството и НС. Което значи, парламентът да работи без лятна ваканция.(Има времена за почивка на депутатите; ще се отдадат на заслужен отдих тогава, когато се пенсионират –по новите брюкселски правила. Ако пренебрегнат този съвет, не е изключено протестиращите да щурмуват парламента още през лятото и да канцелират мандата предсрочно!)
Съгласувателната процедура следва да приключи тогава, когато българският трудов пазар се стабилизира ..Според прогнозите на авторитетни икономисти , този обрат в кризисния цикъл за страни като българия може да се случи най-рано през периода 2016-2018 г . Що се отнася до брюкселските надзорници държат на процедурите и ще уважат както аргументите, така и алторитъма за вземане на окончателно решение.

Експертни мнения

Бели петна между Брюксел и намеренията „Орешарски”

24 юни , 2013  

Препоръките „Барозу“ налагат на младото правителство спешни корекции още на старта

Проф. Кръстьо Петков

Часове след като новият министър-председател на Р България Пламен Орешарски прочете от парламентарната трибуна програмните намерения на своя кабинет, от Брюксел пристигна съобщение за новия стратегически документ „Барозу“. Става дума за приетите от Европейската комисия препоръки към държавите—членки на ЕС, предназначени за извеждането на Европа от кризата и укрепването на основите за растеж.В прес-съобщението на ЕК се казва: „Тези препоръки се основават на подробен анализ на положението на всяка отделна държава и предоставят насоки на правителствата относно начините за стимулиране на техния потенциал за растеж, повишаване на конкурентоспособността и създаване на работни места през 2013―2014 г. Взети заедно, те представляват амбициозен комплект от реформи на икономиката на ЕС. Като част от днешния пакет, който бележи кулминацията на Третия европейски семестър за координиране на политиките, Комисията прие и няколко решения по процедурата при прекомерен дефицит.“От своя страна Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е заявил: „Сега е моментът да бъдат ускорени основните икономически реформи, които ще доведат до растеж и работни места, очаквани толкова много от нашите граждани, и по-специално от младите хора. Това е единственият начин да бъдат отстранени двете трайни последствия от настоящата криза — сериозната загуба на конкурентоспособност в много от нашите държави членки и упоритата безработица ― с всички произтичащи социални последици. Представените днес от Комисията препоръки са част от нашата цялостна стратегия за извеждане на Европа от кризата. Те са конкретни, реалистични и съобразени с положението във всяка една от нашите държави членки“.От цитираните изявления, както и от цялостния документ, става ясно,че ЕК внася нови акценти в своята координирана

антикризисна стратегия:

извежда като абсолютен приоритет икономическият растеж и заетостта (което предполага, че пакетът от мерки „Остерити“, т.е. самоцелното поддържане на фискална стабилност вече се третират от Комисията като средство, т.е. един от инструментите в антикризисните политики);> удължава се срока за преодоляване на прекомерния бюджетен дефицит-за държавите, които имат такъв проблем;> младежката безработица е във фокуса на пакета от реформи на пазарите на труда, които се препоръчват от ЕК;Доколко програмните намерения, оповестени от новия български премиер Пламен Орешарски, се вписват в препоръките на ЕК и нейния председател „Жозе Барозу“?На пръв поглед противоречия няма. Но ако прочетем по-внимателно седемте специфични препоръки на брюкселските институции за България, ще открием няколко разминавания и бели петна в оповестените приоритети на новото българско правителство/виж в прикачен файл пълния текст на документа “ ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно Националната програма за реформи на България за 2013 г./:

Първо, в областта на фиска:

– Брюксел „отпуска колана“, като удължава срока за преодоляване на прекомерния дефицит и дори сопуска известно повишаване на дълга; Кабинетът „Орешарски“ не наследява прекомерен бюджетен дефицит, но е вкаран в ЛИКВИДЕН КАПАН, от който трудно ще излезе до края на годината (за този период се натрупват общо над 4 милиарда лева плащания, които няма как да се компенсират от драстично спадналите приходи в бюджета, минималния разполагаем/кешов остатък във фискалния резерв и символичните външни инвестиции). Що се отнася до дълговото равнище, Орешарски е категоричен, че ще го поддържа в досегашните рекордно ниски граници. Съмнявам се, че ще удържи тази позиция.
Опциите: „Актуализация на бюджет 2013“ и „Дългосрочен външен/револвиращ заем“ – за преструктуриране на икономиката и заетостта, чукат на вратата!- Обърнете внимание и на категоричната препоръка: „Да създаде независима институция, която да контролира бюджетната политика и да изготвя анализи и съвети“. Такава засега в България няма. Съществуващата по-рано агенция за анализи и прогнози беше закрита; и на нейно място като правителствени съветници „в сянка“се настаниха крайните неолиберали-пазарни фендаменталисти от мрежите на Сорос. Ще запазят ли те своята „охранителна“ роля и при кабинета „Орешарски“?

Второ, в контекста на общоевропейските антикризисни меркиБрюксел изисква от българската държава „Да ускори националната Инициатива за младежка заетост, например чрез схеми за гаранции за младежта. Да реформира Агенцията по заетостта с цел тя да предоставя ефикасни консултации за търсещите работа и да разработи
капацитет за прогнозиране и за задоволяване на нуждите от квалификации. Да засили активните политики по заетостта, по-специално по отношение на националните схеми за заетост“. Факт е, че ограничаването на младежката безработица беше едно от водещите предизборни послания на БСП и впоследствие залегна в ангажиментите на програмния кабинет. Но дотук никой от експертния щаб на социалистите, нито от отбора „Орешарски“ не поясни конкретно как ще се реализира свръхамбициозната цел: за четири години да се създадат четвърт милион нови работни места (презумпцията е, че повечето от тях ще са за образовани млади специалисти).

ЕК директно сочи какви мерки да се приложат:

-трансфер на доказалата се в други страни на ЕС добра практика „Младежки гаранции“;-реформа на Агенцияа за заетостта (нейната ефективност, особено тази на бюрата по труда не се нуждае от специални доказателство. достатъчно е да споменем, че по-малко от 5% от намиращите нова работа дължат този успех на бюрата по труда);-общите фрази в рубриката „Активни политики на заетост“ да бъдат заменени с конкретни секторни и регионални схеми за насърчаване на разкриването от страна на бизнеса на нови, устойчиви работни места;Какво се оказва? МТСП, което дотук никой не споменава сред министерствата, нуждаещи се от реформи, трябва да претърпи основен ремонт и модернизация!

Трето, в областта на енергетиката

Този сектор очевидно безпокои Брюксел. Имам предвид както общото й състояние в рамките на ЕС, така и конкретната ситуация в България.Едва ли има по-тежка правителствена задача, натоварена с политически и криминални казуси и конфликти /включително със свои партийни кадри/ от тази в енергийния сектор. Личи си, че експертите , работещи за ЕК, са дописали специално и в последния момент тази генерална препоръка за България. В нея никъде не се споменава проблема за ценообразуването и монополите-тема, която изглежда е централна в управленския пакет на програмното правителство.Ако премиерът Пламен Орешарски и новият министър Драгомир Стойнев удържат на популистките искания за централно администриране на цените на електроенергията, пред тях се открива пространство за оздравяване на колабиращия отрасъл в пълно съзвучие с брюкселския документ.

Как?

-като реформира незабавно ДКЕВР и го изгради наново като действително независим орган, с активен граждански/експертен контрол върху неговата дейност, особено в частта на ценообразуването. Ефектът ще е: един държавен монополист по-малко!-като изреже безжалостно изкуствените (пролобистки и прокорупционни) държавни образувания в сегмента на преноса и продажбите на електроенергия, натрупващи огромни загуби в продължение на години-за сметка на данъкоплатците и потребителите;-като отвори процедури за преразглеждане на дългосрочните/губещи и антипазарни договори за производство на електроенергия. Дотук щетите са поемаха едностранно от българската държава и респективно-от крайните потребители. Имената на причинителите на щетите – топ БГ политици и адвокати, – облажили се от сделките, досега не са оповестени.-като предоговори, с всички произтичащи от това рискове, условията за включване на т.нар. зелена добавка в ценовия микс 9но и -като стигне до корена на злото: кой сътвори бума на вЕИ, ненужен в този момент на малката българска икономика, какво спечелиха „зелените строители“ от продажбите на своите мощности на вторични собственици и пр.Нужно ли е да се се напомня, че сред имената на първопроходците, на челно място са тези от кръга на топ-олигарсите в България);-като провери сигналите за контрабанден износ на електроенергия и скриване на печалбите/респ. полагаемите данъци/ от криминалните търговци и т.н.Едва тогава идва ред на новия механизъм за ценообразуване-след като се демафиотизира енергетиката! Ще има ли кураж да извърши този национален подвиг през следващите 2-3 месеца кабинетът „Орешарски“? Ако го направи, ще обори подозренията, че е про-олигархичен. Ако се огъне, ще попадне под кръстосан огън! Но именно тук се решава съдбата на програмно-експертното начало , което събуди крехки надежди за нормализация в управлението на държавата…

Четвърто, рутинни и повтарящи са няколко други препоръки на ЕК:

-за оздравяване на бизнесклимата и пресичане на политическата корупция, за пенсионните реформи и осигурителните прагове и т.н.. Особеното тук е, че законодателните и институционалните промени преминават през продължителни преговори със социалните партньори.- един от акцентите в категорията „Други“ заслужава повече внимание: усвояването на европейските фондове.
Оценката от Брюксел слага край на спора, който се разрази в НС при дебата на правителствените намерения: успял ли е кабинътът „Борисов“да остави завидно наследство на кабинета „Орешарски“ в тази ключова инвестиционна област? Отговорът, пристигнал от ЕК е: не, не е успял! Колкото и да жонглира с числата, фактическото състояние е ясно: от всеки 10 евро, отпуснати на България, министрите от ГЕРБ са усвоявали по-малко от 3! Ще удвои ли този посредствен резултат отборът на Орешарски през новия програмен период?От отговора на този въпрос зависи дали щу му стигнат парите за ресурсно осигуряване на програмата за управление през целия четиригодишен мандат. Дали програмният кабинет ще се задържи толкова дълго?

Това зависи от три фактора:

Първо, от самия него. Ако отборът „Орешарски“ действа решително, ще се измъкне от сегашната „дупка“ – незапомнено ниското обществено доверие, при което стартира своята работа.
Заявените ангажименти се нуждаят от преработка и конкретизация още на старта. В този смисъл препоръките „Барозу“ помагат на програмните намерения „Орешарски“, стига да ги разчетат и приложат правилно. Едва тогава ( и след ресурсното им осигуряване) „намеренията“ ще се превърнат в класическа управленска програма. Второ, ако политическите акушерки от квази-коалицията, които изродиха програмния кабинет, удържат на думата си да го крепят задружно, без да претендират да са му дежурни бавачки.Трето и последно (но не по значение): ако Улицата не се възпламени отново през следващия есенно-зимен период!!!Както се казва в такива случаи:

КУРАЖ! И НАСЛУКА!

П.П.

Статията беше завършена, когато пристигна информация за острата реакция на френския президент Оланд срещу разпоредбите на ЕК. Като велика държава Франция може да си позволи подобно говорене. Като ресурсно зависима държава, България не би могла да държи същия тон. Въпреки че има за какво да се критикуват брюкселските „стратези“, особено за съхраняващото се общо и витиевато говорене по темата :“що е то нов растеж, основан на устойчива заетост?“Франсоа Оланд е прав в едно: „Препоръки -да, диктат-не“! Само че по-важният проблем от засегнатото национално честолюбие сега е дали първата стъпка на отдалечаване на екипа на Жозе Барозу от остеритианската догма ще бъде подкрепена в целия ЕС. Остеритианците в България са пословично агресивни, имат активна медийна и корпоративно-олигархична подкрепа. Следователно, няма да закъснеят да нападнат всеки опит на кабинета „Орешарски“ да се впише в новия европейски курс, ревизиращ неолибералната доктрина.Няма съмнение: чакат ни интересни седмици на публични дебати по параметрите на управленската програма на новото българско правителство. Което следва да се третира като негов плюс!

Експертни мнения

Скандално: Ядреното гориво в Козлодуй за 6 години скочило с 500 %

24 юни , 2013  

За 10 г. сме загубили 100 млн.евро от безлихвено кредитиране на руската ядрена мафия

Георги Котев, ядрен физик

До скоро разполагах единствено с две информации, за цената на една ядрено горивна касета, от тези, които се зареждат в реакторите на действащите блокове 5 и 6, на АЕЦ „Козлодуй”. Първата информация получих от сигурен източник още докато работех в централата през 2008 г. и тя беше € 875 000 (осемстотин седемдесет и пет хиляди евро) бройката. Втората получих през зимата на 2011 г., от друг източник, след негов разговор с тогавашната председателка на СД на АЕЦ-а Милена Ценова, че цената вече е скочила на € 1 500 000 (милион и половин евро) за бройка.

За да добиете по-реална представа за сумите ще ви напомня че за зареждането на един реактор, което се случва веднъж на година, са необходими приблизително 45 броя ядрено-горивни касети, а за двата действащи реактора – 90 (деветдесет) броя. Смятайте сами.

Но буквално преди няколко дни се сдобих с наистина автентична информация – финансово счетоводните отчети на дружеството АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, за периода 2006-та – 2012-та години. Те не са публични в широкият смисъл на това понятие, но са откриваеми в платени справочни системи, откъдето и аз се сдобих с тях. В тях са посочени сумите похарчени за ядрено гориво към дата 31 декември на съответната година, но въпросното ядрено гориво все още не е влязло в употреба, а се намира на склад и предстои да се използва през следващата година. Но за да стане съвсем ясно нека видим конкретните числа и после пак ще поясня.

2006 г. – 51 271 000 лв.;

2007 г. – 97 804 000 лв.;

2008* г. – около 190 000 000 лв.;

2009 г. – 207 898 000 лв.;

2010 г. – 231 725 000 лв.;

2011 г. – 222 459 000 лв.;

2012 г. – 262 043 946 лв.

* в Баланса за 2008г. ядреното гориво е обединено с останалите материални запаси под общото перо „Материални запаси” (МЗ) и обща сума от 241 843 000 лв., но съдейки по останалите Баланси излиза, че останалите МЗ са почти постоянни и възлизат на около 50 000 000 лв., откъдето се получава и оценката за стойността на горивото. Ако някой от АЕЦ-а възразява – нека даде по-точна информация.

По-долу можете лично да се убедите във верността на числата, за годините 2006, 2007 и 2012, което не означава, че не разполагам с останалите отчети или, че посочените суми са не верни. Какво означават тези суми? Нека вземем първата, за 2006-та година. Тези над 51 милиона лева означават, че до края на годината, но не само в рамките на отчетния период, а и през всички предходни години, е закупено ядрено гориво, което все още не е влязло в употреба, а се съхранява на склад и предстои да се използва в някой следващ период. Преобладаващото количество налично ядрено гориво, за всеки един от отчетните периоди, е предназначено за използване на действащите блокове 5 и 6, на АЕЦ „Козлодуй”. Но както се разбра наскоро (в това число и аз самият го научих и се втрещих) в тези суми са влизали и няколко броя (предположително около 10) ядрено-горивни касети, които са закупени в периода 1979-та – 2003-та години, за да бъдат използвани в реакторите (ВВЕР-440), на вече затворените блокове 3 и 4, но така и не са били вкарвани в тях, а на скоро са върнати в Русия, за без пари. Виновни и наказани няма. Оправдания и обяснения – колкото си искате.

Сега можем да направим проверка, дали информацията ми за цената на една ядрено-горивна касета от € 875 000 евро, за 2008-ма година е вярна. Тогава броят на наличните ядрено-горивни касети беше 96 броя. Ако си направите труда да умножите бройките на цената и после я превърнете в левове ще получите нещо близко до 170 000 000 лева. Останалите около 20 000 000 лева най вероятно се отнасят до неизползваните касети за блокове 3 и 4. така проверката дава потвърждение на информацията. Същото ще се случи и ако направим проверка за цената от около € 1 500 000 за касета през 2011 г. Проверка на достоверността на тази цена също ще се окаже вярна, ако преди това се направи едно уточнение, което сега ще ви спестя, за да предизвикам представителите на ядрената мафия да протестират този факт. Ако протестират тази цена ще трябва да предоставят допълнителна информация, но това няма да им се стори приемливо и, както винаги, ще подвият опашка. Съдейки по числото за края на 2012-та година може даже да се вярва, че цената за бройка е надскочила милион и половина евро.

За какви загуби на всички нас ни говорят тези числа?

Първо: Всички тези числа, за съответните периоди показват/ говорят, че българският клон на ядрената мафия е кредитирала безлихвено руския клон на ядрената мафия, от което всички ние сме загубили около или даже над сто милиона евро, за последните девет години. Защо това е така? А това е така, защото всичкото това гориво е било закупувано около една или повече от една година предварително. Преди да дойде времето то да влезе в реактора и да почне да гори. Нормална практика е горивото да се доставя около месец или най-много два преди зареждането му в реакторите. Но от 2004-та година и до ден днешен се предприема нова схема за презапасяване, което ощетява всички нас. Така, на примерно, АЕЦ „Козлодуй” този месец купува ядрено гориво за 200 милиона лева, държи го една година на склад и го зарежда в реакторите едва следващата година, през юни. През това време, една година, тези 200 милиона лева се въртят по други схеми от руснаците и това им носи печалба, но не и на нас. При най-скромни оценки те биха могли да донесат минимум 10% допълнителен доход или около 20 милиона лева на година. Но вместо АЕЦ-а да използва тази възможност, за да поевтинеят цената на тока, решават да ги подарят на руснаците.

Второ: Всичките тези суми, които виждате горе, а и тези които не виждате, за годините 2004 и 2005 въобще не би трябвало да ги плащаме. Горивото е следвало да ни се доставя безплатно! Защо ли? много просто. Това гориво е експериментално. То не е преминало задължителните, предварителни тестови изпитания в Русия, преди да ни бъде предложено и доставено. Освен това то е изготвено от рециклиран Уран, а родната АЕЦ няма лиценз за използване на такова гориво. Сумирайте всички горни числа и смятайте загубата.

Трето: Не само че не е трябвало да платим и стотинка за ядреното гориво през последните девет години, но заради провеждането на експеримента на наша територия и с използването на наша база и персонал руснаците би следвало да ни плащат на нас и то никак евтино.

Сумарно загубата до сега гравитира около числото два милиарда лева.

И това е само по схемата с ядреното гориво. Както не веднъж съм казвал от АЕЦ „Козлодуй” има стотици други малки и средни схеми за източване. А вие искате тока ви да поевтинее? Не ви ли се струва, че нещо се самозабравяте? (Тук ще направя едно пояснение, за по-съобразителните от вас, които ще хукнат през интернет, за да търсят графики и таблици, за движението на суровините за изработката на ядреното гориво, през годините, в световен мащаб. Няма да ги спирам, НО ще ги предупредя, че това е безсмислено упражнение. То би било оправдано, ако доставяното у нас гориво не е рециклирано и ако с него не се провеждаше експеримент. Таблиците и графиките, които те ще открият се отнасят за суровина от природен Уран, но не и от рециклиран.)

Всъщност за някои „наши момчета” тока от АЕЦ-а поевтинява, независимо от поскъпването на ядреното гориво, но вие не сте сред щастливците. Част от „късметлиите” са Георги Кадиев (който сега го играе „дисидент” в БКП), Иво Прокопиев (комуто не стигат трите милиона лева от фондация „Америка за България”, за да ви „информира обективно, демократично и безпристрастно”, но не и за далаветите в АЕЦ-а) и Богомил Манчев (който лъже, че „Европейската общност” ни натискала да поскъпваме тока). За периода януари 2012-та – 2013-та средно претеглената цена на която АЕЦ-а е продавала продукцията си е паднала с около 5% или с над 10%, за същите тези „късметлии”, но на нас ни я вдигнаха с цели 13.6%.

На 5-ти април 2013-та г. лично поисках от енергийния министър Асен Василев разсекретяване на договора за доставка на свежо ядрено гориво (подписан през 2002-ра г.), а също така и ежегодните анекси, подписвани към него, но до ден днешен това не е факт.

Да сте чули, видели или прочели някой роден по Уитик или който и да било друг да ви каже макар и част от тази гола и болна истина? Медия? Чиновник или служба за сигурност? Надявайте се!

Експертни мнения

Орешарски – властелинът на наследството на ГЕРБ

24 юни , 2013  

Обеществото трябва да научи как мутромафията се срастна с властта и овладя държават

Проф. Кръстьо Петков

Наследство, което никой не иска – така накратко може да се опише следизборната ситуация в България. Самите му създатели биха желали да се отърват от него, дори да го забравят, но няма как. Шокиращите подробности, една след  друга, излизат наяве. Българите, стреснати от фактите се питат: „ Нима всички пошлости, подлости и предателства, за които се пише и говори, са се случили в нашето семейство ”.  Чуждестранни партньори ни сочат с пръст – като нация, неспособна да сложи в ред собствения си дом.

Случили са се, и още как! При това, с активното участие или мълчаливото съдействие на значителна част от нацията. Видимата част от наследството, останало след почти четиригодишното шеметно властване на ГЕРБ, вече се знае:

– В икономиката – тежка рецесия, ликвидна криза и ерозиран бизнес-климат;

– В социалната сфера – незапомнено обедняване и маргинализация;

– В политиката – олигархични мрежи, окупирали ключови властови позиции;

– В правосъдието – системно погазване на върховенството на закона;

– В гражданския сектор – общество, живеещо по законите на джунглата;

За невидимата част от сътвореното от ГЕРБ ще научим скоро – ако наследниците във властта за пореден път не се опитат да скрият от народа истината и виновниците за поредния првал . Именно в това „ако” се крие интригата на днешния ден, когато стартира работата на  едно Народно събрание, родено в извънредни обстоятелства. То бележи рекорд по липса на представителност /почти половината от имащите право на глас бойкотираха изборите, а ¼ от действителните гласове отидоха за партии и коалиции, останали извън парламента/. А щом има дефицит на представителство, хроничната криза на доверието към законодателната власт със сигурност ще продължи.

Как наследството на ГЕРБ ще се отрази върху плановете и поведението на актьорите и  и публиката през новия политически сезон?

Правоприемниците

В политиката, за разлика от юриспруденцията, няма как да се откажеш от наследствените права. Който пожелава властта, е длъжен да консумира не само активите, но и пасивите, завещани от неговите предшественици.

Главният правоприемник се очертава да бъде БСП / ако формално спечелилата изборите партия ГЕРБ, както се очаква,  бъде бламирана в опита си да състави правителство/. Претенденти да получат полагаемите се дялове във властта са ДПС и АТАКА – формални политически врагове; дългогодишни съседи по парламентарни скамейки. За разлика от БСП, двете етно-националистически формации има как да откажат опасните роли в изпълнителната власт, свързани с  разчистването на пасивите. Стремежът да избягат от отговорност явно личи както от витиеватите, така и от ултимативните им послания към водещия партньор.

Социалистите, добрали се до второто, но реално печелившо място  в изборната надпревара, са в уникална позиция. Бидейки на власт – самостоятелно или в коалиция –досега като правило са се проваляли. За първи път през прехода лидерски щаб от Позитано-20 получава шанс да планира и ръководи акция по разчистване на  авгиевите обори, оставени от тотално пропаднал предшественик.  Каква изненада: екипът на Станишев пожела рестарт в държавното управление и го получи!

Тук се налага едно съществено уточнение. Функциите по планиране и ръководство са разделени. Първата беше поета от политическото ръководство на БСП и се очаква да бъде споделена след преговори с ДПС и АТАКА. Затова новата конфигурация в изпълнителната власт няма да бъде изградена на принципа на коалирането, а на съгласието. Точно тук е заложен един коварен капан, в който с готовност  влизат вечно готовите да жертват своята партия социалисти. В българската политическа традиция  даването на вербално съгласие за подкрепа на правителство е най-лесната работа. Думите не пораждат задължение, те се ползват за извъртане от ненадеждния партньор в критичен момент и последващо оправдание на бягството от отговорност /Справка- съдбата на програмните кабинети на Димитър Попов и проф. Любен Беров/.

Предполагам, че историкът Станишев и неговите съветници са отчели тази опасност. Вероятно затова са решили да прехвърлят неизмеримо по-тежката функция „оперативно ръководство”  на кабинет с титуляр –технократ, съставен от експерти. По презумпция, технократите са ампутирани откъм лични емоции и партийни пристрастия. Така съвсем скоро в България ще се експериментира нов, хибриден  модел на изпълнителната власт: „политико-програмно правителство”. Рискът от подобни експерименти в условия на криза е твърде висок. Дали ще се оправдае, ще узнаем след броени месеци.

Разпоредителят

С наследството на ГЕРБ, завещано на конюнктурното и крехко  парламентарно мнозинство от три разнородни партии, оперативно ще се разпорежда следващото правителство. Ако всичко върви гладко / според т.нр.  План- Б/, негова персонализация  ще е един приемлив за скритите коалиционни партньори титуляр /Пламен Орешарски/, когото при тройната коалиция с основание наричаха „Четвъртият партньор”.

По този формат дотук  спор нямаше  в публичния обмен на послания и неформалните контакти между  кандидат-наследниците. Не очаквам на старта да има непреодолими проблеми и  в процедурата по запълване на „квадратчетата” – министерските постове и другите ключови позиции в изпълнителната власт. Навиците , формирани в периода на квотното правителство, излъчено от тройната коалиция /2005-2009 г./ са още живи. Страхът от бламиране в парламента – също!

Истинското предизвикателство обаче е в това, как екипът от технократи ще се отнесе към огромните пасиви, натрупани от предишния едноличен режим за рекордно кратък период от време. Всяка от петте части на тежкото герберско наследство, които посочих по-горе, изисква продължително лечение. А народът е изгладнял, обосял и няма да чака. Още не е съставено правителството и оцелялите редици на участниците във февруарските пртести се преструктурират, мобилизират нови попълнения и  се стягат за  битки през есента. Толеранс от 100 дни никой не желае да даде на следващото правителство. Решаващи ще са първите му стъпки…

Кабинетът „Орешарски” има две опции:

Първата е да действа като чисто експертен екип, стартирайки от икономиката. Което означава – да преразгледа антикризисната стртегия „Остерити” /жестоко затягане на коланите/ , прилагана упорито и безрезултатно от мисионера Симеон Дянков; да намери алтернативни ресурси за задвижване на производството и вътрешното потребление, както и за подкрепа на износа; да заложи на самоинициативата на средния и малкия/фамилния бизнес; да раздвижи кредитния сектор, вкл. чрез създаване на нови кредитни институции и т.н.

Втората е, да приеме и изпълни изцяло ролята си на „политико-програмен” кабинет, която му предлагат сценаристите и режисьорите. Което значи,  наред с неотложните икономически/антикризисни мерки, да включи още в първия работен ден в своя дневен ред въпроса за политическата отговорност на предшествениците – за криминални приватизации и неизгодни концесии, корупционни практики, срастване на мутромафията с властта и пр.  Не греша- имам предвид не само наследството на кабинета „Борисов”, но и тези от предшестващите мандати на прехода.

Подобен ход би бил високорисков, дори опасен за здравето на новите министри. Но само той би могъл да ги предпази от скорострелна загуба на властта. Вярное, че един радикално действащ политико-програмен кабинет ще се натъкне на яростната съпротива на политическото Задкулисие, на олигархията; но за сметка на това ще  спечели симпатиите и подкрепата на гражданското общество, чиято енергия не е изчерпана /особено сред младото поколение/.

Другото предимство на политико-програмния вариант е, че се създават условия за преодоляване на тоталната международна изолация, в която вкара България едноличният режим на Борисов. А без европейската финансова подкрепа, както и без върнатото доверие на Световната банка и МВФ, оздравителната програма „Орешарски” е обречена на неуспех.

Ползвателите

Това са гражданите – гласоподаватели, данъкоплатци, потребители. Какъвто и сценарий за преодоляване на наследството на ГЕРБ да се задвижи, в крайна сметка те ще платят масрафа:

–  Ако опитите да се се състави правителство се провалят, пак ще се ходи на избори по никое време; при такова развитие на събитията и при пълната негодност на институциите да работят без отговорно правителство, всички проблеми, които се натрупаха през последните години в икономиката и социалната сфера ще се удвоят и утроят /стопен фискален резерв, растящ дълг, срив на бюджетните приходи и на инвестициите, мизерно заплащане, невърнато ДДС и спрени плащания на държавата за бизнеса и общините и др./;

–  Решат ли наследниците да заметат следите на своите предшественици, загубите отново ще се инкасират от поданиците, не от властниците; няма да се върнат откраднатите пари и активи; хайлайфът ще тържествува в луксозните си свърталища, а „простолюдието” ще мизерува в гетата;

– Тръгнат ли българите след месец-два отново да свалят  с протести и извънредни избори алчната партокрация, без да е приет нов избирателен закон, пак същите самовъзпроизвеждащи се „елити”ще окупират  политическата борса в центъра на София.

Като че ли благоприятен изход няма! Което връща в масовото съзнание старата философия за оцеляване: всеки българин да се спасява по свой, индивидуален начин; куражлиите и непримиримите – зад граница. Само че сега не сме 1990, 1997, или 2006 г.-  фамилните ресурси на мнозинството българи свършиха, а в чужбина сме крайно нежелани!

Затова най-полезното, което народ и правителство могат да направят със съгласие е: мандатът на технократите да е договорен и гарантиран предварително /1-2 години/ . Общественият договор  задължително да включва приемане на нов избирателен закон, цикъл от референдуми по ключови въпроси на управлението, децентрализация на властта и подкрепа на опитите на прокуратурата и да възстанови правовия ред в България. Сами при тези условия криминалното наследство на ГЕРБ може да получи тежка, но справедлива законова санкция!