Съюз на икономистите в България

Стандартният подход към оценката на инфлационния потенциал е да се разгледа състоянието на пазара на труда, очакванията за инфлацията и шоковете върху основни стокови групи като цените на енергийните ресурси и храните. В зависимост от особеностите на провежданата икономическа политика към горната рамка може да се добавят и конкретни елементи от паричната и/или фискална политика. Още…

Твърде оптимистичен е заложеният в бюджета ръст на БВП от 4,8%, защото се разчита основно на Националния план за възстановяване и устойчивост, на приходи от капиталови разходи, които са доста завишени спрямо миналата година, а България традиционно не успява да изпълни плана си за капиталови разходи. Още…

На 1 януари 2022 г. се навършват 15 години от присъединяването ни към Европейския съюз.

В тази връзка отново се пише и говори за голямата полза от присъединяването ни към тази интеграционна общност. Западните медии обявяват, че „След 15 години в ЕС в България и Румъния хората живеят по-добре”, като обръщат повече внимание на някои битови подобрения: по-голямата свобода за пътуване, учение и работа в страните от ЕС; по-доброто снабдяване на местните магазини с вносни стоки; годишните трансфери на нашите гастарбайтери от Западна Европа; построени обекти с еврофинансиране. Това са по-лесно видими ефекти на повърхността. Те са верни, но не са най-важните, защото не ни дават пълната картина за резултатите от нашето членство в ЕС. По-скоро ни подвеждат, защото не показват каква астрономическа цена плаща българският народ за тези „придобивки“.

Може да прочетете целия Доклад на Проф. Иван Ангелов, Член-кор. на БАН:

Article_EU_Razgrom na Ikonomikata_18 12 2021

Технологичният прогрес може да се окаже най-мощната дезинфлационна сила в променящия се свят. Изглежда, че почти всеки икономически разговор в наши дни се върти около инфлацията. Всеки въпрос сякаш води до друг. Преходна ли е тя? Ще стане ли по-зле? Ако е така, кога? И за колко време? Кой от многото фактори – включително растящото търсене след ковид, недостигът във веригата за доставки, фискалните и монетарните стимули, енергийната политика, или всичките промени в начина, по който живеем, работим и се забавляваме след пандемията – трябва да има най-голямо значение, докато се опитваме да си изградим представа за случващото се, се пита Рана Форухар на страниците на Financial Times. Още…

ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ, ИКОНОМИКА И КРИПТО ВАЛУТИ – проф. д-р Г. Т. Ганчев

Основната част от съвременните системи с изкуствен интелект са от третия и четвъртия тип –ние много трудно можем да отговорим дали компютрите са в състояние да мислят. Трябва да се подчертае все пак, че по-голямата час от софтуера, квалифициран като изкуствен интелект, е от типа „тесен“ ИИ, за разлика от широкия, който се предполага, че притежава качества, подобни на човешкия интелект. Още…