Предприемачество

Българските програмисти имат най-добрата репутация в света

8 Апр. , 2015  

3525_fullimage_it_and_controls_support_02

Българските програмисти водят класация за най-добра репутация в световен мащаб, показва анализ на американската  медия VentureBeat, цитиран от Еconomic.bg.

Проучването се базира на 3,5 милиона потребители

до януари 2015 г., посетили сайта StackOverflow, като по-детайлно са анализирани профилите на топ 14 898 потребители.

България е на челна позиция с репутация 33 649, следвана от Перу – с 24 809, и  Сингапур с 22 360. Противно на  предположението, че талантът и репутацията в тази сфера е концентриран в Калифорния, САЩ се нарежда на 15-о място.   Още…

Предприемачество

ДКЕВР излъга: Сметките за ток падат до 5%, а не 5%

24 юни , 2014  

DKEVR

Обещанията на ДКЕВР и правителството, че цената на тока се предвижда да падне с 5% се оказа поредния блъф, целящ да успокои общественото напрежение.

По Би Ти Ви новият член на регулатора Еенко Божков направи важното уточнение, че не става дума за 5%, а възможността е до 5%. Това реално означава, че цената може да падне и с 0.5%, и с 2%, но от регулатора ще се измъкнат, че са си изпълнили обещанието. Още…

Предприемачество

СЪОБЩЕНИЕ НА УС НА СИБ

12 Юли , 2013  

Проф. Кр.Петков ще вземе участие като представител на Съюза на икономистите в България в предаването „Видимо-невидимо“
на журналиста Калин Манолов – дискусия във връзка с националния бюджет, в BG ONAIR в неделя, 14 юли 2013г., от 18 ч.

Предприемачество

ДКЕВР излъга: Сметките за ток падат до 5%, а не 5%

24 юни , 2013  

Обещанията на ДКЕВР и правителството, че цената на тока се предвижда да падне с 5% се оказа поредния блъф, целящ да успокои общественото напрежение.

По Би Ти Ви новият член на регулатора Еенко Божков направи важното уточнение, че не става дума за 5%, а възможността е до 5%. Това реално означава, че цената може да падне и с 0.5%, и с 2%, но от регулатора ще се измъкнат, че са си изпълнили обещанието.

Божков обясни, че индустрията много се е свила и затова потреблението на ток е паднало рязко. Но верен на партийната повеля обясни, че АЕЦ “Белене” ни е необходима, защото след 12 години ще чакаме икономически ръст. Той обясни също, че продължавали одитите на ЕРП-тата, констатирали се сериозни нарушения, които ако се отстранят, могат да бъдат сериозен резерв за промяна на цената на електроенергията.

Еленко Божков беше едно от най-скандалните нови назначения в ДКЕВР. Този експерт е сменил няколко политически формации, но винаги е бил свързан с енергийното лоби и затова винаги през последните 20 години се е радвал на сладки постове. Божков е и съсобственик на частен ВЕЦ с червения депутат Кирил Добрев, а сега се готвят да купят заедно и ТЕЦ-Шумен.

Предприемачество

Новия филм Rising Hope

8 Дек. , 2011  

Работата на аниматора най-често е статична – на компютър или на просветка. Моят ден започва рано-рано в студиото. С колегите ми закусваме заедно и обсъждаме задачите за деня. Аз основно анимирам, но едновременно трябва да наблюдавам какво се случва във всички други области на продукцията. Обикновено си тръгвам в късните часове на вечерта. Ако имам късмет. (Смее се.) Случвало ми се е и да преспивам в студиото.
По принцип аниматорът рядко излиза от студиото си, но при продукцията на Rising Hope имаше и по-приключенски работни дни. Например, когато трябваше да записваме звуци с коне. В конюшнята всичко се оказа много по-сложно, отколкото си го представяхме. Трябваха ни звуци за нощна градска сцена. Можехме да записваме само денем, а наоколо имаше гнезда с чуруликащи птички. Трябваше непрекъснато да се местим и да правим много опити, за да ги избегнем. Мисля, че на коня не му хареса особено, въпреки че накрая ме остави да го пояздя малко. Това беше първият път, в който се качих на кон. Далеч не съм направил филма, защото съм страстен ездач.

Предприемачество

Събитие

8 Дек. , 2011  

Работата на аниматора най-често е статична – на компютър или на просветка. Моят ден започва рано-рано в студиото. С колегите ми закусваме заедно и обсъждаме задачите за деня. Аз основно анимирам, но едновременно трябва да наблюдавам какво се случва във всички други области на продукцията. Обикновено си тръгвам в късните часове на вечерта. Ако имам късмет. (Смее се.) Случвало ми се е и да преспивам в студиото.
По принцип аниматорът рядко излиза от студиото си, но при продукцията на Rising Hope имаше и по-приключенски работни дни. Например, когато трябваше да записваме звуци с коне. В конюшнята всичко се оказа много по-сложно, отколкото си го представяхме. Трябваха ни звуци за нощна градска сцена. Можехме да записваме само денем, а наоколо имаше гнезда с чуруликащи птички. Трябваше непрекъснато да се местим и да правим много опити, за да ги избегнем. Мисля, че на коня не му хареса особено, въпреки че накрая ме остави да го пояздя малко. Това беше първият път, в който се качих на кон. Далеч не съм направил филма, защото съм страстен ездач.

Предприемачество

Среща в Червената къща

8 Дек. , 2011  

Работата на аниматора най-често е статична – на компютър или на просветка. Моят ден започва рано-рано в студиото. С колегите ми закусваме заедно и обсъждаме задачите за деня. Аз основно анимирам, но едновременно трябва да наблюдавам какво се случва във всички други области на продукцията. Обикновено си тръгвам в късните часове на вечерта. Ако имам късмет. (Смее се.) Случвало ми се е и да преспивам в студиото.
По принцип аниматорът рядко излиза от студиото си, но при продукцията на Rising Hope имаше и по-приключенски работни дни. Например, когато трябваше да записваме звуци с коне. В конюшнята всичко се оказа много по-сложно, отколкото си го представяхме. Трябваха ни звуци за нощна градска сцена. Можехме да записваме само денем, а наоколо имаше гнезда с чуруликащи птички. Трябваше непрекъснато да се местим и да правим много опити, за да ги избегнем. Мисля, че на коня не му хареса особено, въпреки че накрая ме остави да го пояздя малко. Това беше първият път, в който се качих на кон. Далеч не съм направил филма, защото съм страстен ездач.

Предприемачество

Нарисувай ми кон

8 Дек. , 2011  

В тазгодишното издание на Берлинале под немска шапка беше представен новият филм на българския аниматор Милен Витанов, който от 10 години живее и работи в Берлин. Rising Hope разказва за копнежа на един състезателен кон по зелените поля. Филмът вече е продаден на ZDF и след премиерата на Берлинале го чака силна фестивална кариера. Aко съдим по успеха на първия филм на Милен – My Happy End, то Rising Hope също ще бъде заявка за международни отличия. С многобройните си награди Милен вече e фактор на световната аниматорска сцена. Филмите му са не просто красиви и рядко интересни за всички възрастови групи. Те говорят простичко за важни неща и носят позитивизъм, вече с разпознаваем стил.

В пастелното му тихо ателие насред шумния Берлин, между големите слънчеви прозорци, просветките и малките канапета за бързи дрямки против уморени очи, разговаряхме с него – Милен Витанов, който напоследък спокойно би могъл да се казва като новия си герой, състезателният кон Изгряваща надежда.

Какви анимационни филмчета гледахте като малък?
Сигурно заставката на Сънчо. Израснал съм с руски приказки, „Ну, погоди“ и Къртичето, наред с Том и Джери и Мики Маус. Любими ми бяха сериите на Чък Джоунс. И до ден днешен той е сред любимите ми аниматори.

Какво стана след това? Как решихте да станете аниматор?
Спомням си, че като бях малък, рисувах много. Като ме питаха какъв искам да стана, отговарях „рисувач“. После ми обясниха, че тази „професия“ се разделя на много други подпрофесии и трябва да си избера нещо по-конкретно. И понеже гледах с удоволствие анимационни филми, реших да стана аниматор. Бил съм най-много на 6.

Значи e детскo решение. Как го осъществихте?
Винаги съм искал да уча анимация, но трябваше да чакам. Първо завърших Средното художествено училище по приложни изкуства в София със специалност „Детски играчки“. Това и до днес много ми помага. След това следвах дизайн на детската среда в НХА, но не забравях мечтата си. Кандидатствах година след година анимационна режисура във ВИТИЗ, обаче все ме късаха. Като в приказките – на третия път успях. Но ВИТИЗ се оказа разочарование за мен. Това беше бедният период след промените. Бързо осъзнах, че в България нямам особено големи шансове да се занимавам с авторско кино, и заминах за Германия. И в Берлин учих първо дизайн, докато не влязох в Академията за филми и телевизия „Конрад Волф“ със специалност анимация. Там се дипломирах през 2007 г. Оттогава работя в Берлин като аниматор и режисьор.