Съюз на икономистите в България

Работата на аниматора най-често е статична – на компютър или на просветка. Моят ден започва рано-рано в студиото. С колегите ми закусваме заедно и обсъждаме задачите за деня. Аз основно анимирам, но едновременно трябва да наблюдавам какво се случва във всички други области на продукцията. Обикновено си тръгвам в късните часове на вечерта. Ако имам късмет. (Смее се.) Случвало ми се е и да преспивам в студиото.
По принцип аниматорът рядко излиза от студиото си, но при продукцията на Rising Hope имаше и по-приключенски работни дни. Например, когато трябваше да записваме звуци с коне. В конюшнята всичко се оказа много по-сложно, отколкото си го представяхме. Трябваха ни звуци за нощна градска сцена. Можехме да записваме само денем, а наоколо имаше гнезда с чуруликащи птички. Трябваше непрекъснато да се местим и да правим много опити, за да ги избегнем. Мисля, че на коня не му хареса особено, въпреки че накрая ме остави да го пояздя малко. Това беше първият път, в който се качих на кон. Далеч не съм направил филма, защото съм страстен ездач.

Работата на аниматора най-често е статична – на компютър или на просветка. Моят ден започва рано-рано в студиото. С колегите ми закусваме заедно и обсъждаме задачите за деня. Аз основно анимирам, но едновременно трябва да наблюдавам какво се случва във всички други области на продукцията. Обикновено си тръгвам в късните часове на вечерта. Ако имам късмет. (Смее се.) Случвало ми се е и да преспивам в студиото.
По принцип аниматорът рядко излиза от студиото си, но при продукцията на Rising Hope имаше и по-приключенски работни дни. Например, когато трябваше да записваме звуци с коне. В конюшнята всичко се оказа много по-сложно, отколкото си го представяхме. Трябваха ни звуци за нощна градска сцена. Можехме да записваме само денем, а наоколо имаше гнезда с чуруликащи птички. Трябваше непрекъснато да се местим и да правим много опити, за да ги избегнем. Мисля, че на коня не му хареса особено, въпреки че накрая ме остави да го пояздя малко. Това беше първият път, в който се качих на кон. Далеч не съм направил филма, защото съм страстен ездач.

Работата на аниматора най-често е статична – на компютър или на просветка. Моят ден започва рано-рано в студиото. С колегите ми закусваме заедно и обсъждаме задачите за деня. Аз основно анимирам, но едновременно трябва да наблюдавам какво се случва във всички други области на продукцията. Обикновено си тръгвам в късните часове на вечерта. Ако имам късмет. (Смее се.) Случвало ми се е и да преспивам в студиото.
По принцип аниматорът рядко излиза от студиото си, но при продукцията на Rising Hope имаше и по-приключенски работни дни. Например, когато трябваше да записваме звуци с коне. В конюшнята всичко се оказа много по-сложно, отколкото си го представяхме. Трябваха ни звуци за нощна градска сцена. Можехме да записваме само денем, а наоколо имаше гнезда с чуруликащи птички. Трябваше непрекъснато да се местим и да правим много опити, за да ги избегнем. Мисля, че на коня не му хареса особено, въпреки че накрая ме остави да го пояздя малко. Това беше първият път, в който се качих на кон. Далеч не съм направил филма, защото съм страстен ездач.

В тазгодишното издание на Берлинале под немска шапка беше представен новият филм на българския аниматор Милен Витанов, който от 10 години живее и работи в Берлин. Rising Hope разказва за копнежа на един състезателен кон по зелените поля. Филмът вече е продаден на ZDF и след премиерата на Берлинале го чака силна фестивална кариера. Aко съдим по успеха на първия филм на Милен – My Happy End, то Rising Hope също ще бъде заявка за международни отличия. С многобройните си награди Милен вече e фактор на световната аниматорска сцена. Филмите му са не просто красиви и рядко интересни за всички възрастови групи. Те говорят простичко за важни неща и носят позитивизъм, вече с разпознаваем стил.

В пастелното му тихо ателие насред шумния Берлин, между големите слънчеви прозорци, просветките и малките канапета за бързи дрямки против уморени очи, разговаряхме с него – Милен Витанов, който напоследък спокойно би могъл да се казва като новия си герой, състезателният кон Изгряваща надежда.

Какви анимационни филмчета гледахте като малък?
Сигурно заставката на Сънчо. Израснал съм с руски приказки, „Ну, погоди“ и Къртичето, наред с Том и Джери и Мики Маус. Любими ми бяха сериите на Чък Джоунс. И до ден днешен той е сред любимите ми аниматори.

Какво стана след това? Как решихте да станете аниматор?
Спомням си, че като бях малък, рисувах много. Като ме питаха какъв искам да стана, отговарях „рисувач“. После ми обясниха, че тази „професия“ се разделя на много други подпрофесии и трябва да си избера нещо по-конкретно. И понеже гледах с удоволствие анимационни филми, реших да стана аниматор. Бил съм най-много на 6.

Значи e детскo решение. Как го осъществихте?
Винаги съм искал да уча анимация, но трябваше да чакам. Първо завърших Средното художествено училище по приложни изкуства в София със специалност „Детски играчки“. Това и до днес много ми помага. След това следвах дизайн на детската среда в НХА, но не забравях мечтата си. Кандидатствах година след година анимационна режисура във ВИТИЗ, обаче все ме късаха. Като в приказките – на третия път успях. Но ВИТИЗ се оказа разочарование за мен. Това беше бедният период след промените. Бързо осъзнах, че в България нямам особено големи шансове да се занимавам с авторско кино, и заминах за Германия. И в Берлин учих първо дизайн, докато не влязох в Академията за филми и телевизия „Конрад Волф“ със специалност анимация. Там се дипломирах през 2007 г. Оттогава работя в Берлин като аниматор и режисьор.

Да се направи ревизия на богатството на политиците, да се осветят офшорните им сметки [/B]

За 12 години обезценката на лева е 87% [/B]

ДПС остави българските турци да живеят в политическо гето, казва бившият премиер и лидер на ДСБ [/B]

Интервю на Стойко Стоянов[/B]

–  Г-н Костов, пресметнахте, че при управлението на Бойко Борисов с 15% се е обезценил левът, а с колко е олекнал джобът ни от вашето управление до сега? [/B]

–   С 87% е намаляла покупателната способност на лева от 2001 г., тоест, индексът на цените е 187. Анализът е ясен – почти двойно обезценяване на еврото и лева, защото те вървят заедно по отношение на стоките и услугите на вътрешния пазар. Но много повече са се обезценили парите ни по отношение на стоките и услугите, които се предлагат от злоупотребяващите с господстващо си положение фирми – там същият индекс е 220, което е почти два пъти увеличение за същия период. Страшно е, защото има шампиони – тютюнът е скочил 6 пъти, през 2001 г. бензинът  струваше 0,96-0,98  лева, а сега увеличението е с почти с 2,6 пъти. Но тук приносът не е само на господстващите монополи, държавата също допринесе със своите огромни акцизи. Тя фактически спаси себе си и своите доходи през прекомерното качване на цените, което падна върху гърба на хората.

–  Кои фактори сринаха покупателната сила на лева?[/B]

–  Основната причина е, че огромни средства, които влязоха в България, поради освободените пазари на недвижимост, строителство, офиси, земя и т.н. останаха блокирани, след като се спука балонът за очакванията на инвеститорите. Поради тази причина една огромна парична маса, вероятно над 7 – 8 млрд. евро, практически беше блокирана в непродуктивност, което автоматично доведе до покачване на други цени. Това е една от причините. Тази ситуация можеше и трябваше да бъде спряна и предотвратена. По възможностите на правителствата и на местните власти беше да не допускат такова безобразие в този сектор и да го регулират.

Вторият по-малък балон се пукна в сферата на ВЕИ – електропроизводството. Там основно правителството на Симеон Сакскобургготски създаде такива предпоставки, че всички се втурнаха да създават ВЕИ – та, които в момента не могат да възвърнат стойността си. Тоест, и в електропроизводството, и в сектора на строителството и недвижимите имоти се натрупаха огромни неподвижни мощности и блокирани пари, в следствие на което се стигна до обезценяване на лева. Но съществува и трета причина – България има изключително лош баланс с Руската федерация. Тоест, една гигантска част от парите, извличани тук поради злоупотреба с господстващо положение и такова третиране на страната ни като цяло, отиват в Русия. 9 млрд. 266 млн. е дефицитът на търговския ни баланс за миналата година. Това са 4 млрд. 800 млн. евро, при 3,5 млрд. предната година и при 3 млрд. по-предната година. Колкото повече затъваме в кризата, толкова повече истински пари изнасяме към Русия. Какво остава да се случи тогава с цените на стоките в България – ясно, че ще се покачват. Тази политика на незатваряне на възможностите да се внасят в огромни количества чужди стоки, от които да изтича добавена стойност от България, плюс блокираните пари, плюс злоупотребите на монополите са факторите, водещи до обезценяване на парите, а то на практика удря всички.

.

Няма яснота до сега кой е подслушвал дома на Бойко Борисов. Но вече е повече от ясно, че в МВР е съществувала престъпна група, която се е занимавала с подслушвания. И докато прокуратурата се опитва сега да установи кой е виновен  и каква е съпричастността на Борисов и Цветанов към тези подслушвания, спокойно може да се върне към два изяснени случая и да повдигне обвинение на Борисов и Цветанов, които са реални и ще издържат в съда. Това обяви бившият секретар на МВР и експерт по национална сигурност Николай Радулов по ТВ 7.