Съюз на икономистите в България

Във връзка с провеждане на международна кръгла маса „Модерната монетарна теория: актуалност и приложимост в съвременната икономическа наука“ през ноември т.г, организирана от ФНТС, СИБ и УНСС, предлагаме на Вашето внимание отговорите на г-н Уорън Мозлър, САЩ, зададени му от проф. Кръстьо Петков и обявяваме онлайн дискусия по темата:

12 септември 2013г.

1. Въпрос (КП): Как може да стане прехода към независим, фиатен лев, в условията на Валутен борд? И изобщо, ако може г-н Уорън Мозлер да коментира практиката на Валутните бордове, наложена ни отвън-от МВФ, още през 1997 г.!

Отговор (УМ): Валутните бордове са инструменти за колониално експлоатиране, които причиняват нациите да понасят реални разходи под формата на нетни експорти, необходими за “финансирането” на нуждата им от чисти (нетни) финансови активи.

В допълнение, прилагането на валутен борд има тенденцията периодично да причинява огромни количества загубено общо производство поради безработица и неизползван капацитет на икономиката.

http://moslereconomics.com/2010/10/04/exchange-rate-policy-and-full-employment/

Currency boards are instruments ofcolonial exploitation that cause a nation to realize real costs in the form of net exports to ‘fund’ its needs for net financial assets.

Additionally, enforcing a currency board periodically result in large quantities of lost output due to unemployment and excess capacity in general.

http://moslereconomics.com/2010/10/04/exchange-rate-policy-and-full-employment/

2. (КП): Има ли реакция на ММТ от страна на международните финансови институции: МВФ, СБ, както и от Фед и големите банки на Уолстрийт?

(УМ): Не официална, за която да знам?

Виждал съм много малко, постепенно приемане на едно от моите предложения: нуждата от плаващ международен курс на обмяна, за да може да се постигне пълна заетост.

I’ve seen a too gradual acceptance of oneof my proposals,the need for floating fx policyto be able to sustain full employment.

3. (КП): Преди две седмици в БГ излезе съобщение, че Върховен съд в един от щатите в САЩ е разрешил среброто да се ползва като разменен инструмент, наред с долара. Верен ли е този факт и как биха го коментирали?

(УМ): Аз също си спомням това, но въобще не го виждам от някаква значимост. Вече е законно да има такива обмени на всички стоки и услуги, стига да са платени съответни данъци, базирани върху съответни стойности.

I recall that as well but see it as no consequence whatsoever, It is alreadylegal to have such exchanges with any goods or services, provided appropriate taxes are paid based on,values.

4. (КП): В коя страна извън САЩ се проявява най-голям интерес към ММТ? И с какво една дискусия в малка България може да допринесе за популяризирането на тази теория.

(УМ): Италия, благодарение на усилията на журналиста Паоло Бернард.

Italy, due to the efforts of journalist PaoloBarnard

(КП): И с какво една дискусия в малка България може да допринесе за популяризирането на тази теория.

(УМ): Ще можем да знаем само след това.

We will only know that after the fact.

5. (КП): Аз лично не съм сигурен доколко едно евентуално преминаване към независим, фиатен лев ще срещне разбиране и подкрепа от ЕС, ЕК и ЕЦБ! Може ли да се коментира и този въпрос?

(УМ): Ще трябва да бъде базиранo на модела на Великобритания, която е член на ЕС със своя независима валута.

It would have to be based on the UK model of an EU member with its own independent currency.

СЪЮЗЪТ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА КООПЕРАТИВНИТЕ КРЕДИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ И БЕЗНЕС МРЕЖИ, СЪВМЕСТНО С ФОНДАЦИЯ „МЕЖДУНАРОДЕН ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА КООПЕРАЦИИТЕ” И АТЛАС ФИНАНС АД ОРГАНИЗИРАТ МЕЖДУНАРОДНА КРЪГЛА МАСА

на тема:

„РАЗВИТИЕ НА КООПЕРАТИВНОТО ДВИЖЕНИЕ В ЕВРОПА И СВЕТА”

С участието на проф. дфн Кръстьо Петков, д-р ик. Петър Нейчев,

проф. д-р Детлеф Кухенбекер, по темите:

1. БАККОБ – Развитие

2. Кооперациите и социалната икономика

3. Развитие на кооперативното движение в Европа

4. Кооперациите в Европа

5. Иновации в кооперациите по света

гр. Пловдив, Дом на науката и техниката, гр. Пловдив, ул. „Гладстон” 1

Дата: 29.08.2013г. Начало: 16:30 часа

СИБ В ДИСКУСИЯ ПО НАЦИОНАЛНИЯ БЮДЖЕТ

На 16 август т.г. от 9:30 ч. до 11:30ч. по Нова Българска телевизия – NBT, в рубрика „Здравей, България“ проф. Кръстьо Петков, председател на УС на СИБ, Красен Станчев и Иво Христов ще участват в онлайн дискусия по актуализация на НАЦИОНАЛНИЯ БЮДЖЕТ

Днес подписах указ, с който връщам за повторно разглеждане в парламента някои текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2013 г. Пълният текст на мотивите за това вето, както винаги досега, ще намерите на сайта на президентската институция.

Аз уважавам правото на всяко правителство да осъществява политиките, които счита за полезни за страната и за които му е гласувано доверие от гражданите. Нямам нищо против, ако тези политики се реализират чрез актуализация на бюджета и дори чрез поемане на нов дълг. Подкрепям заложеното завишаване на средствата, с които държавата подпомага семействата на деца с увреждания, дори считам, че е недостатъчно. Но категорично не приемам аргументите и опитите да се спекулира именно с нашите съграждани, които са в тежко материално и социално положение. Не бива да се внушава на обществото, че едва ли не само това е целта на актуализацията, която е предвидена, защото социалният пакет, който е включен в нея, е една много малка част от предвидените разходи.

Искаме да знаем повече за всички разходи и искаме да знаем повече за предвидения нов дълг и, разбира се, как ще се управлява този публичен ресурс до края на годината.

Същевременно не виждам в приетия от Народното събрание закон за актуализацията на бюджета сериозна заявка за политики и реформи в подкрепа на заетостта, конкурентоспособността и растежа на българската икономика. Не разходите и дефицитът трябва да растат, а икономиката трябва да расте, за да живеем по-добре. Така по устойчив начин ще се произведе повече, а управляващите ще могат да разпределят чрез бюджета повече за заплати, за пенсии и за социални програми.

Реших да наложа частично, а не цялостно вето, за да подчертая ясно, че подкрепям предвидените 40 млн. лв. допълнително, които ще бъдат изразходвани за социални мерки. Ще припомня, че служебното правителство в своите първи дни отдели допълнително 41 млн. лв. също за подпомагане на най-уязвимите групи и то не като увеличи разходите, а като намери икономии и оптимизира публичните разходи. Повтарям, наложеното от мен днес вето е частично, като връщам за повторно разглеждане текстове, които са свързани с приходите, с разходите и с предвидения нов дълг.

Считам изменението на приходната част за преждевременно и неамбициозно, тъй като на практика държавата в средата на годината смъква летвата и занижава изискванията към приходните администрации. По време на политическите консултации за съставяне на правителството обърнах внимание на партиите, които заявиха готовност да управляват, че са поели конкретни ангажименти към своите избиратели и това не са празни приказки, които удобно забравяме веднага след сформиране на правителството.

Ако погледнем поетите предизборно от управляващите ангажименти за борба със сивата икономика, с контрабандата, за повече приходи, всъщност в тази актуализация констатираме точно обратното. Нещо повече, митническата администрация и Националната агенция за приходите вече повече от месец и половина са в непълен състав или дори без ръководство, а ДАНС и ГДБОП са в процес на трансформация, която се планира да продължи до края на октомври месец.

Очаквам правителството да положи необходимите усилия и да подобри работата на приходните администрации, преди да ги освободи от отговорността за повече приходи. Надявам се сектори, които са доказано неефективни и в които потъват милиарди, да бъдат реформирани, а не просто да им предоставяме нови и нови публични средства.

По отношение на разходите генерално липсва прозрачност, липсват аргументи, защитени с цифри и записани в закона. Нека да стане ясно на всеки, в този закон, който Народното събрание прие в частта „Разходи”, се коригира единствено резервът за непредвидените и неотложни разходи. Какво означава това? Означава, че нищо от записаното в мотивите, както и от изговореното в парламента и в публичното пространство във връзка с предвидената актуализация, не се съдържа в закона, а правителството може да изхарчи завишените разходи на практика, както намери за добре. Дори и предвиденият социален пакет, който аз категорично одобрявам, не е в бюджета на Министерство на труда и социалната политика.

Коректният подход е друг. Разходите да са прозрачни, в закона да е записано кой какви средства допълнително ще получи и за какво. Това е логиката да има бюджет и той да се приема със закон, а не в началото на годината всички държавни пари да се дадат в правителството и то просто да харчи едни 30 млрд. през годината, както намери за добре. Затова е законът, затова е бюджетът, за да се разпишат точно разходите кой колко.

Подкрепям тезата, че държавата трябва да се разплаща с бизнеса навреме. Всеки, който си е свършил коректно работата, трябва да си получи парите в срок. Но не само държавата, а и общините са важни, защото те дължат много повече и то специално на малките и средни компании, а те понасят най-тежко кризата.

Какво прави впечатление в закона? Най-ярката липса е именно по отношение на задълженията на общините. За тях няма нито дума нито в мотивите, нито в разясненията, които управляващите дават. На мен това ми се вижда странно, нелогично, но и вярвам, че е в разрез с обявените намерения държавата да се разплати с бизнеса. Питам – на кой бизнес? Законът не отговаря.

И по тази тема се постъпва по същия начин. Предвидени са едни допълнителни средства, които са за непредвидени разходи и които Министерски съвет ще разпредели, както намери за добре. Това заобикаля един от най-важните принципи на правовата държава. Разходите на държавните органи да се определят законно, за да е ясно на цялото общество кой колко харчи и за какво. Надявам се Народното събрание да разпише конкретно кой орган колко дължи на бизнеса и необходимите средства да бъдат предвидени по съответните пера в бюджета.

Без да повтарям същите аргументи, ще кажа, че те са валидни и за задълженията за възстановяване на ДДС. Не е сложно Министерство на финансите да обяви колко се дължи за ДДС и съответно тези пари да се предвидят в бюджета на министерството. В противен случай едва ли можем да говорим за прозрачност. Натрупването на стотици милиони в резерв за непредвидени разходи буди съмнение.

Какво казват вносителите в мотивите си? Необходими са още пари за ДДС, за издължаване към бизнеса и за социални нужди. Добре, кажете ми вие на мен кой от тези разходи е извънреден, кой от тях може да бъде класифициран като непредвиден, кой? Връщането на ДДС ли, разплащането с бизнеса ли? Вярвам, че когато разходите се посочат в конкретните пера, ще бъде много по-добре и от гледна точка на прозрачността и надеждността в управлението на публичния ресурс.

Налагам вето и върху текстовете, които са свързани с предвидената в закона възможност правителството да вземе нов дълг в размер до 1 млрд. лв. Не съм против вземането на дълг, може да е 1 млрд., може да са 2 млрд. Но съм против, ако този дълг се използва за генериране не на икономически растеж и не за създаване на работни места, т.е. той не се използва за политики и реформи за заетост и конкурентоспособност, а този кредит от 1 млрд. се използва за финансиране само на текущи разходи. Тогава съм против.

Вярвам, че правилният път, по който трябва да се развиваме, да забогатяваме, а и да спечелим средствата, с които да върнем този дълг, е не просто да го прехвърлим към следващото поколение, а да го изработим с конкурентоспособност и с реформи. Вярвам, че финансирането на текущи разходи на кредит е пагубно в дългосрочен план. Има много държави в криза, които са пример за това. Не е добре да тръгваме по този път. Затова аз съм против не самото теглене на кредит от 1 млрд., а начина, по който се предвижда той да бъде изхарчен, а именно за финансиране на текущи разходи.

Вярвам, че основната цел на всеки един от нас като отговорни държавници е да работим, не да се увеличават разходите и дефицитът, и дългът, а да расте икономиката, да се увеличава брутният национален продукт. И, разбира се, разходите и дефицитът да бъдат под контрол. Това е правилният подход. Вярвам, че всички ще се обединим около това и вярвам, че културата на стабилност в България ще бъде запазена.

Това са моите аргументи. Те са принципни. Те не са плод на каквото и да било политическо заиграване или задкулисни намерения. С това вето се придържам стриктно към конституционните си правомощия. През последните дни чух много анализи кое е редно и кое не е, кое може да се прави и кое не бива. Чух, разбира се, и анализи за „запазени територии“ –  запазена територия за правителството и за кого ли още не. На всички тези въпроси нашата конституция е дала много ясни отговори, а именно, че президентът има право да налага вето върху всички закони не само при противоречия с конститцията, а и по целесъобразност.

Тя е предвидила разделението на властите и принципът власт власт възпира. Не самоцелно, а защото само така можем да гарантираме интересите на нацията, която от февруари месец протестира. И тя протестира от февруари срещу монополите, включително, вярвам, и срещу монопола във властта. Добре е да има баланс на властите и добре е да се чуят аргументите на всеки. Разбира се, в крайна сметка всеки ще носи отговорност в рамките на своята компетентност.

Въпреки опитите през последните месеци да ми се прехвърли отговорността за много неща и почти всичко, с което управляващите към момента не могат да се справят, аз няма да се поколебая и в бъдеще ще продължавам да действам с аргументи и по конституция. Днес се води кампания на очерняне, на делегитимиране на държавния глава. Ще понеса всичко това в името на хората, в името на активното гражданско общество, което има правото да бъде информирано, когато се харчат държавните милиарди.

Не е прецедент, че ще върна бюджета. Президентът Желев също е направил подобно действие през 1996 г. Надявам се, без истерично и излишно противопоставяне, да се чуят моите аргументи, да се дебатира в парламента и да се финализира предвидената актуализация отговорно и прозрачно.

Благодаря ви.

ОБРЪЩЕНИЕ

От проф. д.ф.н. Кръстьо Петков

Председател на УС на Съюза на икономистите в България

Уважаеми колеги,

Днес, на своя официален празник, българските икономисти имат много основания загордост и морално удовлетворение от изминатия път на нашата професионална общност:

Съюзът на българските икономисти е наследник на едно от първите съсловни и професионални сдружения, създадени след Освобождението ( 1895 г.): Българското икономическо дружество. Първоначалната цел на тази благородна инициатива – да се работи за „напредъка на народния поминък”- е актуална и днес. България изживява тежка икономическа криза.Благоденствието на мнозинството българи е поставено на сериозно изпитание. Вподобни исторически ситуацииикономическата наука е призвана да помогне на държавното управление и на своя народ в усилията им да предотвратят надвисналата стопанска и социална катастрофа ;

• На каузата на нашия Съюз в продължение на години са се посветили видни интелектуалци, държавници и съсловни водачи. Българският икономически елит се е доказал в историята като неразделна част от своята нация и е поемал с отговорност мисията на интелектуалното водачество в съдбовни времена. Днес ние сме изправени отново пред подобно предизвикателство: да очертаем пътя къмикономическото възстановяване, къмматериалния и социалния просперитет на България;
• Българските икономисти никога не са се примирявали с тезата за развитието на България като периферна/буферна зона в Европа, като държава, която е обречена вечно да догонва богатите си партньори. През миналия 20 век като нация сме изживявали периоди на забележителен стопански възход , правили сме пробиви в ключови области на науката и техниката, на материалното производство, образованието и културата. В алтернативнитестратегически решения, нестандартни и специфични за българскитеусловия , е ключът към успеха и сега. Напредъкът ще зависи в решаваща степен от приноса на българската икономическа наука.

Следователно, професионалният празник е и повод за интелектуална мобилизация, за рязко активизиране на творческата и публичната дейност на гилдията на българските икономисти.

Постиженията от миналото не бива да служат като заместител и оправдание за криво разбрания експертен неутралитет в днешно време . Именно това убеждение е залегнало в календара за професионалните изявина СИБ, който е наситен с дискусионни форуми и участие в проекти, ангажиращи едни от най-подготвените изследователи и практици от Българияи чужбина.

Само за шест месеца по инициатива на СИБ бяха организирани:

– две научни конференции по актуални теми –бедността и младежката безработица, сучастие на колеги от ЕС;

– поредица от публични лекции на изтъкнати български и европейски икономисти;

– старта на конкурса за млади икономисти, който ще бъде финализиран през ноември т.г;

От името на СИБ изпратихме на висшите държавни институции алтернативни предложения за икономически стратегии. Осъществихме и първата независима експертиза на финансовата дейност и ценообразуването на стопанско дружество от системата на ЕРП.

За тези и други изяви на членовете и ръководството на СИБ информирахме всички интересуващи се институции и граждани чрез нашата уеб страница (до дни ще заработи и новият интерактивен сайт на СИБ, което ще позволи да се поддържа онлайн връзка с наши членове, партньорски организации и медии в България и извън страната).

Уважаеми колеги,

За осми път общността на българските икономисти ще отбележи своя професионален празник 11 юни. На днешния ден ние, наследниците наБългарското икономическо дружество, сме длъжни да отдадем заслуженото уважение на неговите учредители.

И заедно с това, да бъдем достойни продължители на техния исторически завет: да бъдем заедно с българския народ, да сме проактивна част от гражданското общество- винаги, когато имат най-голяма нужда отнационалната творческа интелигенция.

Честит професионален празник на всички български икономисти!

11 юни 2013 г. , София

Организатори: Съюз на икономистите в България /СИБ /

Асоциация „Активни потребители“
Съорганизатори:
Съюз на енергетиците и
Национално-експертно сдружение „ГЛАС“
На форума взеха участие независими експерти от следните организации в НПО-сектора:
Асоциация „Активни потребители“ – Богомил Николов, изпълнителен директор
Съюз на енергетиците в България – Николай Драгомиров
Български енергиен форум – проф. Атанас Тасев

Европейски младежки инициативи – Йордан Христов, председател
Европейска мрежа „Антибедност“- проф. Духомер Минев
КНСБ – д-р Иван Кокалов, вицепрезидент, Николай Ненков, вицепрезидент
Сдружение на надомните работници – Виолета Златева, председател
Североизточна търговско – промишлена камара
Съюз на данъкоплатците в България
Български комитет в световния енергиен съвет- Ангел Минев
ПАНЕЛНА ДИСКУСИЯ
Модератор: Проф. Кръстьо ПЕТКОВ, председател на Управителен Съвет на СИБ
панелисти: >Гл.ас. д-р Атанас Владиков„Диспропорцията между доходите и цените на електроенергията: българският случай в европейски контекст“.
доц. Мария Желязкова
Тема „Енергийната бедност: европейски измерения и политики антибедност“ (оценка на българската ситуация).
Д-р Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциацията „Активни потребители“
„Основни проблеми и нарушения, свързани с правата на българските потребители на електроенергия“.
Беше учреден Граждански съюз за енергийна демокрация-България
Учредители:
СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Асоциация „Активни потребители“
Информационен център България – Европейска „Антибедност мрежа
Европейски младежки инициативи
Сдружение на надомните работници
Североизточна търговско-промишлена палата
Съюз на енергетиците в България
Студенти за енергийна демокрация