Съюз на икономистите в България

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Скок от централно директивно планиране в СССР

към неолиберализъм в Русия[i]

            На 12 февруари тази година получих писмо, в което директорът на Икономическия институт на Руската Академия на Науките и съпредседател на Московския Икономически Форум Член-кор. Руслан Гринберг между другото пише:

Уважаемый   профессор И. Ангелов,

25-26 марта 2015 г. состоится третий Московский экономический форум (МЭФ). На Форуме предполагается обсудить проблемы и перспективы экономической модели развития России. Редакция международного научно-общественного журнала «Мир перемен» готовит специальный выпуск, посвященный этому событию. Учитывая Ваш высокий авторитет в мировом экспертном сообществе, обращаюсь к Вам с просьбой поделиться своими соображениями по данной проблематике для публикации в этом выпуске и по возможности кратко затронуть следующие вопросы:

$11.    Что вас устраивает и что не устраивает в экономической политике России?

$12.    Насколько объективна и насколько рукотворна российская стагнация?

$13.    Насколько объективен и насколько рукотворен текущий обвал российского рубля?

$14.    Какова ваша альтернатива теперешней российской экономической политике?

А ето и моите отговори:

            Ще започна с три предварителни бележки. Първо, моите коментари ще са на концептуално ниво. Няма да навлизам в технически подробности. Второ, ще изхождам от настоящата и очакваната през следващите години ситуация в Европа, в Русия и около нея. Тази ситуация ще бъде извънредна, полувоенна, без да изключвам и разширяване на започналата вече война от Америка срещу Русия с нестандартни съвременни средства. Америка ще поддържа напрежението в Украйна колкото може по-дълго, като кървяща рана за изтощаване на Русия. Всякакви планове за икономическо развитие на Русия трябва да държат сметка за тази обстановка. В противен случай ще си останат никому ненужен къс хартия, а Русия ще плати поредната много висока икономическа и политическа цена. Трето, ще бъда безкрайно откровен, защото уважавам много Русия и нейния народ и не ми е безразлично какво става у вас. И най-острите ми критики по адрес на сегашната икономическа политика на руските власти са на доброжелател. Моята критика няма нищо общо с клеветите на български и други русофоби по адрес на Русия и руския народ. Тяхната цел е слаба Русия и още по-добре да я няма. Моята цел е силна Русия, която да се превърне в един от световните икономически гиганти.

$11.  Что вас устраивает и что не устраивает в экономической политике России?

Одобрявам прехода на Русия в началото на 1990те от централно директивно планиране към пазарно ориентирана икономическа политика. Пазарът е едно от най-великите открития на човечеството и при нормални условия притежава голям потенциал за ускоряване на икономическото развитие и подобряване качеството на живота на хората. Пазарните принципи следва да се прилагат в икономиката, но не и в обществото. Защото в обществения живот, в здравеопазването, в образованието, в науката, в културата, в опазването на околната среда, във вътрешната сигурност, в отбраната, в семейните и междуличностните отношения има ценности, които не могат и не трябва да бъдат обект на пазарна оценка и на покупко-продажба.

Отказвайки се правилно от централното директивно планиране, Русия обаче залитна много далече към пазарен неолиберализъм. През последните двадесетина години, а и сега тя прилага неолиберална политика, натрапена на Президента Елцин в края на 1991 г. от МВФ, с консултациите на американския професор Джефри Сакс и с практическото изпълнение от Егор Гайдар, преди това – ръководител на икономическия отдел и заместник главен редактор на сп. Комунист, орган на ЦК на КПСС.

В условията на доминираща частна собственост, при финансова стабилност и всеобща икономическа либерализация, тази политика разчита наивно на пазарния автоматизъм, като се отказва от активната роля на държавата и не държи сметка за социалните последствия. В името на клишето за финансова стабилност се правят прекалено много реверанси на едрия капитал за сметка на милионите трудови хора, на дребния капитал и на интелигенцията. В Русия тези реверанси са дори по-големи, отколкото си позволяват правителствата в развитите пазарни икономики: САЩ, Западна Европа и Япония.

Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Пренебрегването на едната неизбежно причинява срив на другата, а с това и на двете. Последната световна криза от 2008 г. показа недвусмислено, че неолибералната политика е безперспективна. Тя причини на света вреди за много десетки трилиони долара и неизчислими страдания за няколко милиарда хора. Дори Америка и Европа постепенно и мъчително се отказват от нея, а Япония никога не я възприе изцяло, въпреки огромния натиск на правителството на САЩ, на МВФ и на Световната банка.

Противно на здравата логика, Русия и сега продължава да се придържа към тази икономическа философия. С благословията на тогавашния президент Медведев в 2010 г. беше създаден и от 2011 г. редовно се провежда така нареченият Гайдаровски икономически форум, с участието на настоящия министър председател и на министрите[ii]. Тази политика струва огромни икономически загуби, пропуснати възможности за развитие и съсипани десетки милиони човешки съдби и на Русия.

Ако прегледаме списъка на участниците от чужбина в последния Гайдаровски форум (14-16 януари 2015 г.) ще видим името на бившия главен икономист на МВФ Кенет Рогоф и на други консервативни западни икономисти, но няма да намерим имената на изтъкнати световно известни учени, като нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман и на много други западни учени – модерни кейнсианци и социално ориентирани икономисти[iii]. Ако трябва да се обобщи в едно изречение ходът на дискусиите и заключенията на тазгодишния форум, според акад. Сергей Глазев, икономически съветник на Президента Путин, то е: „Над Гайдаровския форум витаеше призракът на шоковата терапия”.

Налаганата от МВФ неолиберална икономическа политика съсипа много икономики в Европа, Централна и Латинска Америка, Африка, Азия и смаза стотици милиони човешки съдби. Тя допринесе за съсипването и на нашата икономика и за влошаване живота на милиони българи. Едни са обаче вредите от тази политика в малки, незабележими на световната икономическа и политическа карта държави, като нашата. Далеч по-големи са те от съсипването на Русия и нейната икономика. Страшно е дори да си помислим за тези последствия и за отговорността на хората, които ръководят Русия сега.

Тревожи ме, че руското правителство не оценява реално настоящата изключително сериозна ситуация в икономиката. В края на миналата година, въпреки някои предупреждения в Думата, те приеха един очевидно нереален бюджет за 2015 г., а в началото на февруари 2015 г. пристъпиха към неговата актуализация. Набелязаната в този контекст антикризисна програма, според преобладаващата част от руските академични среди, не показва и не решава болните проблеми на руската икономика, която вече е в рецесия. Ако тези проблеми не се видят и не се пристъпи незабавно към решаването им, икономиката ще затъне в още по-дълбока рецесия. Наложените от вън икономически санкции целят именно това. Последният Гайдаровски форум не помогна на правителството да види и да пристъпи към решаването на тези проблеми.

През последните две десетилетия в Русия се очерта интересна вътрешна професионална поляризация. Ръководните държавни среди и приближените им научни кръгове (остатъци от сподвижници на Егор Гайдар) са привърженици на неолибералната икономическа философия и провеждат също такава икономическа политика. И понеже им липсваше достатъчно авторитетна научна подкладка (освен Гайдаровския институт за икономическа политика, създаден приживе от него) в 2010 г. с указ на тогавашния Президент Медведев, беше учредена Руска Президентска Академия за национална икономика и публична администрация. Тази академия е постоянен организатор на Гайдаровския икономически форум от 2011 г.

Академичните икономически среди от Руската Академия на Науките, от Московския държавен университет „М. Ломоносов” и други големи научни центрове и университети не се поддадоха на това увлечение и продължиха да се придържат към нещо сходно с модерната Кейнсианска икономическа теория, пригодена към конкретните руски условия, и да препоръчват регулирана пазарна икономика със запазване на важна роля на държавата. В 2013 г. те създадоха Московския икономически форум, който тази година на 25-26 март ще проведе третата си редовна международна дискусия.

Много ми се иска да вярвам, че предстоящият трети Московски икономически форум, чиято основна тема е „Нов курс. Времето не чака”, организиран от Института по икономика на Руската Академия на Науките, Московския държавен Университет „М. Ломоносов” и Промишленият съюз, ще бъде по-мъдър, по-откровен, проникващ по-дълбоко в болезнените проблеми и ще помогне за бързо излизане от кризата.

Известна е ключовата роля на промишлеността в икономическото развитие на всяка страна. Неслучайно в Америка и в Европа сега заговориха за реиндустриализация и вече я осъществяват. Но не и в Русия. Нейната икономика продължава да е суровинно-енергийна. През последните 20 години руската промишленост не може да възстанови нивото на индустриалното производство от началото на 1990те. Производствените мощности в промишлеността сега се използват около 70%, скритата безработица е около 20%, научно-техническият потенциал се използва още по-лошо. Според оценки на руски икономисти, Русия произвежда сега по-малко сложни промишлени продукти, отколкото в 1990 г. Предприятията в най-важните отрасли влагат все по-малко средства за модернизация. Расте делът на губещите индустриални компании. Степента на износеност на основния капитал в обработващата промишленост е 43,4%, а в добивните отрасли – 49,6%. Размерът на инвестициите за изследвания и внедряване е сведен до минимум. По производителност на труда Русия заема едно от последните места сред страните за които ОИСР в Париж публикува класации.

Академик Сергей Глазев казва, че „според оценки на академичните научни центрове по макроикономическо прогнозиране, прирастът на БВП тази година би могъл да бъде поне 6%, на инвестициите – поне 15%, при инфлация не повече от 8%. Това обаче няма да стане поради сегашната парично-кредитна политика на Руската централна банка, която създава по-добри условия за валутни спекулации, а не за растеж на производството. Народът обеднява, а спекулантите изнасят милиарди долари свръхдоходи в чужбина” (виж сайта на акад. Глазев).

Америка и Западът като цяло използваха монокултурния характер на съветската икономика (прекомерна суровинно-енергийна ориентация), за да ускорят разпадането на СССР в края на 1991 г., което, разбира се, се дължеше главно на вътрешни причини. Ръководството на Русия допусна съдбоносна стратегическа грешка, че не извлече необходимите поуки от срива на цената на нефта до 12 дол. за барел през 1986 г., който се отрази разрушително на Съветския съюз през следващите години, като ускори неговото разпадане, и не предприе налагащата се форсирана модернизация и диверсификация на икономиката. То задълбочи грешката си, като пропусна да се възползва и от високите цени на нефта (между 50 и 110 щатски долара за барел) през последните десет години, които можеха да бъдат добра финансова основа за форсирана структурна и технологична модернизация на икономиката.

Тази политика продължава и до сега с прекомерна зависимост от износа на нефт и други горива, като позволява на Америка да използва отново нефтеното оръжие за дестабилизация на Русия и дори за още по-съкрушителен удар върху нея през тази и следващите години. През 2012 г. нефто-газовото производство е осигурявало 16% от БВП, 52% от приходите на федералния бюджет и над 70% от общия износ на Русия. Една грешка може да се прости с някои уговорки, но повтарянето й след 10-15 години – едва ли! То вече е нещо повече от грешка!

За диверсификация и модернизация на икономиката се говореше отдавна, но се правеше твърде малко. Защо? Около 60% от външните приходи на Русия сега идват от износ на нефт, природен газ и суровини, чиито цени са колебливи и силно податливи на обективни конюнктурни и субективни въздействия. Това е твърде опасна зависимост от обективните или манипулирани колебания на световните пазари, валидна за всяка страна. Тя е още по-опасна за Русия по редица очевидни геостратегически причини. Руското ръководство не бива да допуска такава прекомерна зависимост, прерастваща в опасна уязвимост. Това не се прощава в настоящата световна политика, преситена с динамично напрежение и все по-остра антируска насоченост.

Временните високи цени на нефта се превърнаха в главен структурообразуващ фактор. Частните инвестиции се насочваха към тези производства поради високата текуща доходност и ниския риск, а висшите държавни институции не се намесваха с публични инвестиции във високотехнологични експортно ориентирани производства, за да коригират този недостатък на пазарните механизми. И те се предовериха на пазара, защото не разбраха, че пазарът може да бъде фактор за формиране на текущи, но не и на дългосрочни икономически структури.

Пазарът не притежава дългосрочни икономически, научно-технически, социални, политически и други фарове, за да определя стратегически приоритети на социално-икономическото развитие с 30-40-50 годишен хоризонт. На тези далечни хоризонти основна роля трябва да играе държавното стратегическо управление, основано на науката. В резултат на това управленско икономическо късогледство високо- и средно-технологичните стоки сега заемат едва 20% в руския износ, докато в Китай са около 85%, в ЕС – около 75%, в САЩ – около 70%. По последна оценка на Световния Икономически Форум Русия е на 53то място по конкурентоспособност.

Русия трябваше да постъпи така, както направи Китай. Можеше и трябваше, защото преди около 30 години двете страни бяха на сходни стартови позиции, дори с известни предимства на Русия с военните технологии и с огромните суровинно-енергийни ресурси. Китай, обаче се ориентира към активните решения с намеса на държавата за диверсификация и модернизация на икономиката, с висока норма на натрупване и физически инвестиции, с мощна образователна, научна и иновационна политика. Русия възприе пасивните, разчитайки главно на пазарния автоматизъм, като се задоволи с ниска норма на публично натрупване и на инвестиции и едностранчива суровинно-енергийна ориентация на икономиката, без стратегия за дългосрочно икономическо развитие.

Руските ръководители се довериха повече на американските съветници, отколкото на своите учени. Известни са думите на Джефри Сакс пред Президента Елцин: „Не слушайте вашите академици. Те не разбират нищо от съвременна икономика”. Това, като че ли продължава и до сега. Цената обаче се плаща от руския народ. Ние познаваме от собствен опит „съветите” на американските съветници.

Руското ръководство и сега не държи достатъчно сметка за вътрешната, регионалната и глобалната политическа и военна ситуация при конструирането на настоящата си икономическа политика. То продължава да прилага традиционна неолиберална политика в полувоенна обстановка. Доказателства за това са прекомерното оттегляне на държавата от стратегическото управление на икономиката през последните две десетилетия и от ролята си на активен пряк субект на стопанска дейност; допуснатата форсирана авантюристична приватизация; пълната либерализация на цените (включително и на лекарствата); либерализираният износ на капитали; полагането на повече грижи за рекапитализация на банките, отколкото за материалното производство; прилагането на свободно плаващ валутен курс (при наличието на силна външна уязвимост); традиционните интервенции на Централната банка на валутния пазар (при ограничен валутен резерв); прекомерно високата основна лихва, като инструмент за стабилизиране на валутния курс, без да държи сметка, че това блокира кредитирането и инвестиционната дейност; най-новото предложение на Министерството на финансите за повишаване на пенсионната възраст и за облагане с данък на работещи пенсионери, в условията на растяща бедност и социално напрежение, и т.н.

В същото време на Русия е натрапена война с икономически санкции; с манипулирани цени на петрола; с манипулиран валутен курс; с очевидно тенденциозни антируски решения на рейтингови и други световни агенции; с изнасяне на военната инфраструктура на НАТО 1500-2000 км. напред непосредствено до границите на Русия; с прогноза на близка до правителството известна американска агенция, че Русия няма да просъществува в сегашния си вид до 10 години; с гигантска медийна кампания за демонизиране на Русия и на нейното ръководство; с активно финансиране на пета колона вътре в страната и т.н. В началото на Март 2015 г. умереният британски вестник Гардиън публикува статия, озаглавена „Демонизацията на Русия е път към война”, където представя много аргументи в подкрепа на тази теза.

Жалко, ако това не се разбира в правителството на Русия. Министър-председателят Медведев заяви на последния Гайдаровски икономически форум в Москва, че „няма да се ориентираме към мобилизационен режим на икономиката”. Ще бъде допусната голяма стратегическа грешка ако постъпят така. Защото във военни или полувоенни условия и в други екстрени ситуации не може да се провежда нормална пазарно ориентирана икономическа политика. Това беше доказано от Америка и Европа през Втората световна война и в годините след това. Потвърждава го и цялата световна стопанска история.

Руските власти допуснаха грешки през 1990-те и след това със съмнителната, меко казано, форсирана приватизация; с бързото израстване на десетки олигарси – милиардери, които изнасят свободно в чужбина, заработени в Русия капитали на обща стойност далеч над един трилион щатски долара и ги използват по най-паразитен начин[iv]. По данни на Уикипедия само между 2002 и 2011 г. от Русия са изтекли около 880 млрд. щатски долара. Пропуснати са огромни възможности за модернизация и диверсификация на руската икономика.

В този контекст акад. Сергей Глазев пише: „Това е все едно ако в 1941 г. след завладяването на Украйна от хитлеристка Германия съветското ръководство продължаваше да снабдява Третия Райх със суровини за райхсмарки и й даваше кредити за производство на военна техника”. (Виж сайта на акад. Глазев „Дежавю Гайдарского Форума”, 19 януари 2015 г.)

През последните 24 години Русия се превърна в една от страните с най-остра социална поляризация. А световният опит показва, че там където има такава поляризация няма трайно висок икономически растеж, защото при остра поляризация не е възможен социален мир и политическа стабилност. По данни за 2012 г. 110 най-богати личности притежават 35% от финансовите активи с които разполагат всички руски домакинства. Според Forbes в Москва сега има 84 милиардери, а в Ню Йорк 62. В Америка, обаче милиардерите са израстнали в продължение на повече от 20 десетилетия, а в Русия – за по-малко от 2 десетилетия. Помислете над това!

В същото време 115-120 милиона руски граждани живеят повече от скромно, а 35-40 млн. – бедно. Според руски икономисти числото на бедните в Русия ще нарастне през 2015 г. с 4-6 милиона души. Бедните с доходи под жизнения минимум от 15,8 млн. души ще нарастнат до 20,9-21,6 млн. души. Ако се приложат критериите за бедност на ЕС (доходи на човек от населението около 40-60% от медианния доход), броят на бедните ще нарастне над два пъти. Според директора на Икономическия институт на Руската Академия на Науките член-кор. Руслан Гринберг „Днес трябва да мислим как да се хранят нормално десетки милиони работещи бедни. Трябва да мислим за купонна система”.

Още по-сериозно трябва да размислят руските политици, особено в настоящата и очертаващата се в обозримото бъдеще сложна военно-политическа обстановка във и около Русия. Внай-новата прогноза на американската частна агенция Stratfor четем: „Ние не смятаме, че Руската федерация е способна да просъществува в сегашния си вид още 10 години. Прекомерната зависимост от износа на въглеводороди и непредсказуемостта на цените на петрола не позволява на Москва да поддържа държавни институции по цялата обширна територия на руската федерация. Очакваме значително отслабване на властта на Москва, което ще доведе до формалното или неформално раздробяване на Русия” (виж Decade Forecast 2015-2025. Publishedon 28 February 2015).

Аз не приемам сериозно тази прогноза за Русия. Тя е твърде апологетична за САЩ и с повърхностни разсъждения определя съдбата на много държави, в които живеят 2-3 милиарда души.. От нея обаче следва, че Америка ще прави всичко възможно за стимулиране на центробежните сили в Руската федерация, за пряко или косвено овладяване на огромните й богатства в Сибир и Арктика. В тази враждебна външна обстановка за центъра ще е все по-трудно да задържа със сила различните региони на рядко населената страна отвъд Урал. Единственото ефикасно средство за запазване целостта на Русия при нарастващ враждебен външен натиск и слаба икономика, е създаването на възможно най-добри условия за живот в широкия смисъл на думата на милионите граждани, за да се убедят, че за тях е най-добре да живеят в една справедлива общност, в могъща държава, която може винаги да ги защити, вместо да я напускат и да поемат непредсказуеми рискове в нови миниатюрни държавици, изправени пред още по-големи рискове в този турбулентен свят.

В тази обстановка и с настоящата неолиберална икономическа политика трудно се устоява на външен натиск без категорична подкрепа на милионите руски граждани, въпреки техният прословут патриотизъм и стремеж към сплотеност при заплаха срещу родината. А за да е налице силна подкрепа в очертаващите се трудни времена трябва да има повече социална справедливост и по-добро качество на живота в рамките на възможното. Това е главната предпоставка за консолидация на всяко общество, особено в тежки времена.

Такава справедливост обаче в Русия сега няма. В момента подкрепата на руското общество за външната политика на Президента Путин е много висока, и това е добре. Но ако продължи влошаването на икономическата ситуация и на живота на милиони руски граждани подкрепата за Президента може да спадне. Точно това целят ръководните среди на Америка с икономическите санкции и другите враждебни действия срещу Русия – да организират и Московски майдан, по подобие на Киевския.

Русия прилага от 2001 г. пропорционален (flat) данък върху доходите и печалбата, какъвто няма в нито една развита пазарна икономика. Това е погрешна политика. Тя се прилага главно в страни, където държавата е пряко подчинена на едрия капитал, данъчната администрация е много слаба, корупцията е масова. Тази данъчна политика се оправдава официално с намерението да се стимулира активно инвестиционно поведение на местния капитал и за привличане на чуждестранни инвестиции. Това клише се използва отдавна от пазарните фундаменталисти по цял свят, макар че ниският данък е само един от многото инструменти, които правят една страна привлекателна за инвеститорите. Ако липсват другите фактори ниските данъци губят смисъл. Прилагането им в Русия вече 14 години го потвърди. Огромни руски капитали изтичат в чужбина. Оказва се, че те бягат от ниските руски данъци и отиват в страни с по-високи данъци. Очевидно чужбината ги привлича по-силно с нещо друго.

$12.  Насколько объективна и насколько рукотворна российская стагнация?

Настоящата руска стагнация е изкуствено подсилена, но в по-голямата си част е обективна. Тя е фабрикувана доколкото е подкрепена с икономически санкции, с манипулирани цени на нефта и свързаният с тях обменен курс на рублата, с открит груб политически натиск на американското правителство върху световния бизнес за изолиране на Русия, с тенденциозни оценки на рейтинговите агенции за отблъскване на чуждестранни инвеститори от Русия, с ограничаване достъпа на руски инвеститори до чуждестранни кредитни институции, с тенденциозни политико-икономически прогнози, като цитираната по-горе за предстоящо разпадане на Русия, с безпардонна медийна кампания за демонизиране на Русия и на нейното ръководство.

Тя обаче е и обективна и се чувстваше далеч преди икономическите санкции. Русия нямаше ясна и убедителна стратегия за дългосрочно икономическо развитие, защото властите разчитаха главно на „невидимата ръка” на пазара. Тя нямаше комплексно развита модерна икономика и разчиташе главно на колеблив и несигурен временен фактор, какъвто бяха високите цени на нефта и природния газ. Всяко намаление на тези цени, поради обективни пазарни причини или чрез целенасочени манипулации, намалява публичните и частните приходи в Русия, ограничава възможностите за държавни и частни инвестиции в инфраструктура и други производствени обекти, за заетост, за по-високи доходи на домакинствата, за социални програми, за отбраната. Върху икономиката вредят силно и колебанията в тези цени, понеже пораждат несигурност и дори хаос.

И без изкуствено създадените напоследък външни затруднения, руската икономика е в стагнация или на границата на стагнацията вече над две десетилетия поради погрешния модел на икономическата политика. Това е трайната и главна причина. През последните години стагнацията се задълбочава под комбинираното въздействие на обективните и субективните фактори.

Друга причина за стагнацията е липсата на балансирана комплексно развита икономика с модерни структури и технологии, с високо квалифицирани висши и средни изпълнителски кадри, с активни институции, с ефикасно управление на макро- и микро равнище. Руското машиностроене, ориентирано във висока степен към нуждите на отбраната, беше сравнително добре развито към 1990 г., макар и на по-ниско техническо равнище от американското, японското и западноевропейското.

През последните две десетилетия, обаче машиностроенето изостана още повече както по обема на продукцията, така и по нейното качество. Това ограничаваше възможностите за модернизация на производствената база на самото машиностроене, а също и на другите отрасли на икономиката и обществото. В Съветския съюз властваше абсурдното контрапродуктивно централно директивно планиране. Сега махалото е в другата крайност – пагубният неолиберализъм, който оказва дори още по-деструктивно въздействие с ограничителната си политика върху икономиката и живота на хората. И двете системи на управление потискаха икономическото развитие на Русия през последните 50-60 години и тя изоставаше все повече от другите страни – конкуренти на световната икономическа и политическа сцена.

Друга причина е огромното изтичане на руски капитали в чужбина и използването им за чудовищно екстравагантни цели, вместо да се инвестират в Русия за структурна и технологична модернизация на икономиката, за подобряване на нейната конкурентоспособност, за повишаване на заетостта и на доходите, на постъпленията в бюджета. И по този начин – за увеличаване на вътрешното лично, колективно и инвестиционно потребление, което е решаващ фактор за икономическия растеж. Нормата на вътрешно натрупване и физическо инвестиране в Русия спадна значително през последните две десетилетия. Влоши се и качеството на натрупването.

Провеждането на силно ограничителна политика чрез поддържане на балансиран бюджет и дори на бюджет с излишек по време на криза, препоръчвано от неолибералите, а също и на ограничителна парична политика в името на ниската инфлация, създава привидна финансова стабилност, но води до икономическа стагнация, а след време и до дефлация, какъвто е случаят сега в Еврозоната и в моята страна. А дефлацията е дори по-опасна от инфлацията. В нея лесно се влиза, но трудно се излиза. Япония го доказа, като прекара в дефлация почти две десетилетия, въпреки усилията да излезе от нея.

Стагнацията се дължи и на сегашната разпределителна политика на руската държава. За тази политика се съди по дела на бюджетните приходи или разходи към БВП. Средният дял на бюджетните разходи в ЕС през 2013 г. беше 48,5% от БВП. В 9 страни членки беше над 50%, между които: Франция – 57,1%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9%, Италия – 50,5% и т.н. Това показва висока степен на мобилизация на ресурсите чрез бюджета за изпълнение на най-важни национални програми. Пазарните фундаменталисти ненавиждат такава политика, защото „държавата винаги е по-лош стопанин от частника”. Така бил казал Милтън Фридман преди 60 години. Ако обаче съдим от политиката на най-напредналите европейски страни през последните 60-70 години, никоя не се съобразява механично с указанията на Фридман. Не го правят и в неговата родина – САЩ. Да не говорим за Япония.

 В Русия тази политика е доведена до своя абсурд. Делът на разходите в консолидирания бюджет е около 20% от БВП. Дори най-фанатичните пазарни фундаменталисти в Америка и Европа не биха посмели да предложат такива ултра либерални и антисоциални разпределителни отношения. Още по-малко пък да прилагат такава политика! Ако за момент се доверим на догмата, че частникът е по-добър стопанин от държавата, при тази разпределителна политика на Русия, която оставя много по-голяма част от създадения продукт в разположение на частника, отколкото в другите развити страни, трябваше да има по-висока норма на натрупване и на физически инвестиции, по-успешно икономическо и социално развитие от тях. На практика се получи обратното – Русия има по-ниски темпове, по-ниско качество на растежа, по-голяма бедност, по-голямо неравенство, огромно изтичане на капитали в чужбина.

Ограничителната кредитна политика на централната банка също допринася за икономическата стагнация. Прирастът на кредитите в Русия през 2014 г. е бил 10-12%, при 29% през 2013 г. Една от причините за това е повишението на основната лихва през 2014 г. от 5,5% в началото на годината до 17% в края. Ако се поддържа висока основна лихва (макар и символично намалена напоследък на 15%) инвестиционните кредити стават недостъпни. При очаквана лихва по инвестиционните кредити 20-25% колко производства могат да осигурят по-висока норма на печалбата от тази, за да си позволят такъв кредит? Това ще потиска инвестициите, а чрез тях и икономическия растеж. За по-голям достъп до кредити основната лихва трябва да бъде намалена съществено, под нивото на инфлацията, или лихвата да бъде субсидирана. Без това не може да се очаква повишение на стопанската активност.

Необоримо доказателство за зреещата хронична нестабилност, ниските инвестиции и стагнацията беше слабият растеж през последните години. Като се има предвид сравнително ниската степен на икономическо развитие на Русия, при по-ефикасна икономическа политика през последните две десетилетия следваше да се очакват темпове на растеж поне 7-8%. Средногодишният темп на прираста на БВП от 1996 до 2014 г. в Русия беше 3,63%, т.е. два пъти по-нисък от потенциално възможния и необходимия, а по предварителни оценки за 2014 г. се очаква 0,6%. Русия е вече в рецесия. В Китай средногодишният темп на прираста на БВП за 1989-2014 г. е бил 9,08%, а за 2014 г. очакват 7,4%. За следващите години очакват около 7%. Числата не се нуждаят от коментар.

$13.  Насколько объективен и насколько рукотворен текущий обвал российского рубля?

Сегашният курс на рублата се дължи както на обективни, така и на фабрикувани причини, които се преплитат. Поради посочената по-горе едностранна ориентация на икономиката към производство и износ на горива и суровини има висока корелация между техните цени на световните пазари и курса на рублата. Повишението на цените на нефта засилва рублата, а намалението им я отслабва. Данните са много убедителни.

Само наивни хора или пазарни фундаменталисти-либертарианци могат да твърдят, че автоматичните пазарни фактори са главна причина за намаляването на средната цена на нефта от 107-112 дол. за барел през юли 2014 г. до 55-60 дол. в края на декември, а сега дори още по-ниско.

На цената на нефта влияят и обективни фактори, като намаленото търсене от някои страни и увеличеното производство на шистов нефт и газ в САЩ. Но те не са нови явления. Въпреки това средната цена за барел в 2011 г. беше 87,04 дол., в 2012 г. – 86,46 дол., в 2013 го – 91,17 дол. и в 2014 г. (за 11 месеца) – 89,08 дол. В световната икономика не настъпиха никакви резки изменения през втората половина на 2014 г. Още по-малко в навечерието на зимата (ноември – декември, когато търсенето на горива обикновено нараства, заедно с цените им), които да причинят срива в цената на нефта.

Главните причини за този срив са политически. Достатъчно беше решение на сесията на ОПЕК на 27 ноември 2014 г. във Виена за балансирано намаление на производствените квоти на страните производители и експортьори, примерно с 10-15%, и сривът на цените щеше да бъде предотвратен или поне смекчен и доведен до по-ниско, но по-близко до действителното равновесно равнище. Това би било напълно логично при създаденото превишение на предлагането над търсенето на нефт и се правеше от ОПЕК винаги при подобни ситуации в миналото.

Но САЩ искаха сега нещо друго. Наред със създадената от тях Украинска криза, те се договориха със своите приятели в ОПЕК да не съкращават производствените квоти, въпреки съпротивата на няколко членки на организацията, да предизвикат срив на цените на нефта и да накажат непослушната Русия, а също Иран и Венецуела. Като потвърждение на своята непричастност за този срив на цените, от американското правителство дори могат да ви кажат, че от твърде ниската цена на нефта напоследък пострадаха и някои малки американски компании в този отрасъл. Те обаче бяха принесени в жертва в името на голямата цел – да се удари Русия. Разбира се, американските политици го отричат. Но нима очаквате да го обявят публично!

Очевидно най-високопоставените американски политици и техните икономически съветници добре познават слабите страни на руската икономика и преди всичко голямата й уязвимост от цените при експорта на нефт и газ. Дирижираното рязко намаление на цените на нефта, заедно с икономическите санкции и масираната дезинформационна война срещу Русия са главните (макар и не единствени) фактори за сриването на рублата: от 33,72 рубли за долар на 28 юни 2014 г., на 41,56 рубли на 24 октомври, 73,12 рубли на 16 декември, 58,68 рубли на 30 декември и 62,33 рубли на 10 март 2015 г., когато пишех тези редове.

Това обаче съвсем не означава, че след като рублата се е сринала почти двойно на валутния пазар, същото е станало и с руската икономика, особено в реалния сектор и че тя била „превърната в развалини”, както заяви неотдавна президентът Обама. Първо, номиналното обезценяване на рублата с около 76% е едно, а реалното – друго, защото беше съпроводено с поскъпване на щатския долар с около 36% спрямо еврото, а Русия продава нефта и повечето други експортни стоки по доларови цени. Второ, обезценяването на рублата има негативни ефекти върху руската икономика по линия на вноса, на обслужването на валутни кредити, за руските туристи в чужбина и т.н., но ефектите са положителни по линия на целия руски износ в щатски долари. Едва след съизмерването на позитивите и негативите в кратко-, средно- и дългосрочен хоризонт, могат да се получат нетните ефекти и да се правят обобщени категорични заключения. Само некомпетентни хора и фанатични пазарни фундаменталисти, ненавиждащи всичко руско, могат да правят прибързани повърхностни заключения. Това са несериозни твърдения.

Рублата се срина по две главни причини. Първо, високата корелация между цените на нефта и валутния курс, поради посочените по-горе причини, която прави Русия силно уязвима на външен политически, икономически и друг натиск. Ръководителите на Русия и на руската иконономика сигурно го знаят, но трябва да вземат необходимите мерки за излизане от тази неблагоприятна ситуация, главно чрез диверсификация на икономиката. Второ, понеже руското държавно ръководство, заедно с Централната банка, може би посъветвани от руските неолиберали (които засега имат силни позиции в тази страна), решиха да прилагат свободно плаващ курс в изключително рискова ситуация и да го защитават с интервенции на валутния пазар. Това беше груба грешка, която струва на Русия над 80 млрд. щатски долара, прахосани на валутния пазар.

В тази област е поучителна китайската практика. Въпреки че тяхната икономика е комплексно развита и, за разлика от руската, трудно уязвима от  външни фактори, те прилагат управлявано плаващ курс в тесен коридор, който е по същество фиксиран курс. В 2011 година той се колебае между 6,49 и 6,33 юана за щатски долар, в 2012 г. между 6,44 и 6,24, в 2013 г. – между 6,14 и 6,05 и в края на декември 2014 г. между 6,22 и 6,18. На 16 февруари 2015 г. беше 6,25 юана, а на 11 март – 6,26 юана за долар.

Централната банка на Русия се опита да влияе на курса на рублата с традиционни инструменти, като валутните интервенции на пазара и повишение на основния лихвен процент. В сегашната извънредна ситуация тези инструменти не могат да бъдат ефикасни. Когато е загубено доверието на гражданите в рублата и валутната паника е овладяла населението, дори ако целият валутен резерв се хвърли на пазара, свободно плаващият курс на рублата не може да се защити трайно. Показателен е също растящият отлив на капитали от Русия: 61,0 млрд. щатски долара през 2013 г. и 151,5 млрд. долара през 2014 г., търсещи по-сигурно убежище в чужбина.

Безполезно беше и рязкото повишение на основния лихвен процент до 17 на сто (намален след няколко дни на 15%), който не можеше да повиши привлекателността на рублата в сравнение с долара (чрез по-високите рублеви депозитни лихви), в настоящата ситуация на загубено доверие, а доведе до повишаване на лихвите по кредитите (и ги направи недостъпни, макар че именно сега са най-необходими за активна инвестиционна дейност). Причини рязко поскъпване на всички вносни стоки (в това число на лекарствата, на вносните модерни машини и технологии и т.н.). Породи сериозни затруднения при обслужването на външни задължения на държавата, фирмите и гражданите в чуждестранна валута. Предизвика висока инфлация и масови спекулации със всички цени, включително и на продукти, които нямат нищо общо с вноса и валутния курс. Диференциацията на основния лихвен процент също не беше подходящо решение по очевидни причини.

$14.  Какова ваша альтернатива теперешней российской экономической политике?

а/Двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не частната собственост. Трябва да се даде простор и държавни гаранции за лоялна конкуренция и ожесточаване на мерките срещу злоупотреба с монополно положение. Да се преустанови приватизацията на предприятия в области с естествен монопол и на обекти със силна социална насоченост. Държавната и частната собственост, когато са доминиращи в икономиката и оставени сами на себе си, без обществен контрол, се израждат. Стопанската история на Съветския съюз, на Русия и на страните от Източна Европа потвърждава това. Различните форми на собственост трябва да бъдат равнопоставени пред закона и да се конкурират под икономическото слънце. Неправилно е да се определя предварително коя форма на собственост е по-добра и коя по-малко добра. Следва да се развива тази форма на собственост, която обслужва най-добре обществените интереси.

б/ Задача над задачите за Русия е форсирано провеждане на добре замислен и умно управляван гигантски икономически и научно-технически маньовър през следващите 15-20 и повече години за комплексна структурна, технологична, институционална, кадрова и екологична модернизация на икономиката; бързо развитие на импорто заместващи производства и постигане на самодостатъчност по най-важните стратегически продукти; рязко повишаване на нейната конкурентоспособност. За това у вас се говори отдавна, но се прави бавно и недостатъчно. След постигането на тази цел Русия може да стане един от световните политически и икономически гиганти, с когото всички ще се съобразяват и ще го уважават. А гражданите на Русия ще живеят много по-добре.

По-нататъшно отлагане на този гигантски маньовър е недопустимо. Ако не го направи или продължава да го бави, Русия рискува да плати много висока историческа цена с непредвидими последствия за самата нея, за Европа и за света. От това ще зависи дори съдбата на Русия в стратегически план. Защото към Русия от векове има чуждестранни апетити и открити враждебни цивилизационни противодействия, които напоследък се засилват. Колкото по-слаба е тя, толкова по-агресивни ще са тези апетити.

С изострянето на суровинно-енергийните и водни проблеми на света в стратегически план, и с очакваното глобално затопляне, през следващите десетилетия ще растат чуждестранните агресивни апетити към природните богатства на Сибир и Арктическите простори на Русия, ще нараства важността на Северния морски път от Европа към Източна Азия. В Америка разбират всичко това и ще се опитат да ви попречат да се модернизирате и укрепнете, като ви въвлекат във война със съседите, противно на вашата воля и намерения. Те разбират, че времето ще работи за вас и ще бързат да ви изпреварят. И за това организираха украинската криза. Вие трябва да бързате повече от тях, за да ги изпреварите в техните намерения!

в/ Руското ръководство експериментира с неолибералния модел на икономическа политика вече над две десетилетия. Резултатите от този експеримент са катастрофални за Русия. С настоящия икономически модел Русия няма бъдеще, особено в сегашната остра военно-политическа ситуация около вас.

Все още не е фатално късно този модел да се изостави и да се възприеме модерната концепция за регулирана пазарна икономика, което означава съчетаване на фундаменталните пазарни принципи с активна държавна регулативна политика, еднакви грижи за финансовата и социалната стабилност, балансирани отношения към труда и капитала, мащабни грижи за подобряване качеството на живота на руските граждани.

Пазарът и държавата трябва да се допълват и да си помагат взаимно. Да се изготви държавна програма за разгръщане на мощна индустриална политика. В рамките на тази политика държавата трябва да бъде не само регулатор, но и пряк субект на стопанска дейност, особено в някои стратегически важни отрасли и дейности в индустрията и други сектори. При сегашните и очакваните през близките години полувоенни и дори военни условия, активното участие на държавата в развитието на икономиката е абсолютно необходимо. Самоубийствено е да се разчита на пазара за всички важни решения, особено за стратегическите структуроформиращи дейности и за всичко свързано със сигурността и отбраната. Така постъпиха Америка, Европа и Япония през Втората световна  война и годините след нея. Друг проверен вариант в света при такава сложна обстановка няма.

г/Решението на настоящите икономически, финансови, социални и други проблеми на Русия не е в поголовните съкращения на бюджетните и други разходи, както препоръчват пазарните фундаменталисти и както, за съжаление, постъпва вашето правителство. Провежданите сега поголовни съкращения на бюджетните разходи за 2015 и следващите години са управленска грешка с тежки последствия. Решението е в създаването на условия за ускорен икономически растеж чрез увеличение на вътрешното търсене: на домакинствата, на бюджета и на инвестиционната дейност, а също и на външното търсене чрезнетния експорт, дори при допускане на умерен бюджетен дефицит за няколко години и предпазливо умерено увеличение на вашия нисък държавен дълг.

Ресурсите за такава политика могат да се намерят чрез увеличаване на бюджетните приходи, а не чрез съкращаване на разходите. По-големи приходи може да се постигнат още през тази и следващите години чрез бързо възстановяване на стабилния висок икономическия растеж; промени в разпределителната политика на държавата чрез чувствително повишаване (от около 20% сега поне до 28-30% през следващите години) на дела на приходите и разходите във федералния бюджет като процент от БВП; чрез преминаване към умерено прогресивно данъчно облагане; подобряване събираемостта на данъците чрез повишаване  ефективността на данъчната и митническата администрация и ограничаване на сивия сектор; ограничаване на корупцията с драстични контрамерки. Моето впечатление е, че събираемостта на данъците в Русия е много ниска.

д/Да се възприеме политика за ускорено догонващо икономическо развитие със средногодишен растеж на БВП 8-9% през следващите десет години и поне 6-7% през вторите десет години. Постигането на такива изпреварващи темпове предполага по-висока норма на вътрешно натрупване и на инвестиране при далеч по-висока ефективност. Това може да изглежда утопично, но е абсолютна необходимост за бъдещото замогване на Русия. Още повече, че в други страни е постиган дори по-висок растеж през последните десетилетия. А вие имате огромни суровинно-енергийни, научно-технически, кадрови, управленски и други ресурси. Имате и голям пазар, още повече с развитието на Евразийската общност.

При настоящата световна обстановка трябва да се надпреварвате с времето. Много е добре, че Русия сега има мощен ядрен военен потенциал, който охлажда американските и други апетити. Но за да стане наистина велика държава, с която всички да се съобразяват, да я уважават и нейният народ да живее много по-добре, като поддържа и увеличава военната си мощ, на Русия е необходим и мощен икономически потенциал. Само военната мощ, при огромната й важност, не е достатъчна през настоящото столетие една държава да бъде призната от народите за велика. А при слаба икономика е много трудно да се поддържа респектираща военна мощ за дълго време.

е/ Вземане на ефикасни мерки за ограничаване на масираното изтичане на руски капитали в чужбина и за връщане на поне част от напусналите до сега. Тук са нужни нетрадиционни икономически мерки и внимателно договаряне, включително и с гаранции за олигарсите. Не е нормално те да влагат капиталите си за производствени цели в чужбина, когато Русия има голяма нужда от тях, и още по-скандално е използването им за безумно екстравагантни развлечения. Това злепоставя пред света и Русия като държава, че го е допуснала. Не препоръчвам силови мерки, освен при груби нарушения на законите. Колкото и да е деликатно и противоречиво, амнестирането на върнатите капитали при сегашните условия е полезна за Русия мярка. Руските специалисти в тази област сигурно могат да предложат по-конкретни мерки.

При настоящите допълнителни трудности, наложени на Русия от санкциите на Америка и Европа, не е справедливо тежестите да се стоварват главно върху трудовите хора, дребния бизнес и интелигенцията, с поголовните съкращения на бюджетни разходи за образователни, научни, социални и други програми и намаления на реалните разполагаеми доходи от повишената инфлация. Трудностите трябва да бъдат споделени солидарно и от най-богатите граждани на Русия. Една от наложителните мерки в това отношение е прекратяване на застрашителното многогодишно икономическо обезкръвяване на Русия чрез изтичане на многомилиардни капитали в чужбина, при продължаващите трудни (а сега – още по-трудни) условия за живот на огромното мнозинство руски граждани. За целта държавата трябва да предприеме ограничителни мерки: ограничаване на либерализацията на валутния режим; въвеждане на задължителна за износителите продажба на част от получената валута на държавата; ограничения за търговските банки, получили рубли от Централната банка в рамките на рекапитализацията, за увеличаване на кредитирането на реалния сектор, да ги използват за покупки на валутния пазар и т.н.

ж/ Отказ от свободно плаващия курс на рублата, поради силната уязвимост на руската икономика на преки външни въздействия чрез цените на нефта и преминаване към фиксиран или управлявано плаващ курс в тесен коридор. Недопустимо е Русия да предоставя на чуждестранни недоброжелатели и вътрешни спекуланти такъв ефикасен инструмент за дестабилизация на нейната икономика. Особено в напрегната, като настоящата и очертаващата се в обозримото бъдеще неблагоприятна външнополитическа ситуация. С помощта на този инструмент те ще могат да разстройват руската икономика във всеки избран от тях момент. Плаващият курс допуска дестабилизация и с предоставяните от Централната банка големи парични ресурси на търговските банки, които те използват за спекулации на валутния пазар, а не за кредитиране на материалното производство.

Новият фиксиран обменен курс трябва да се избере така, че да съчетава разумно стимулиране на износа с разумно ограничаване на не особено важен внос, като се държи сметка и за обслужването на външни и вътрешни заеми в чуждестранна валута.

3/ Провеждане на данъчна реформа, включваща отказ от пропорционалния (плосък) 13 процентен данък върху доходите на физическите лица и 20 процентния данък върху печалбата и въвеждане на умерено прогресивни данъци с максимална ставка за данъка върху доходите до 20% и за данъка върху печалбата до 25%, с необлагаем минимум по първия данък до размера на минималната работна заплата и пълно освобождаване на малките семейни и други фирми от данък върху печалбата.

Може също да се въведе пълно освобождаване от данък за следващите 10 години на реинвестираната част от печалбата за производството на особено важни за страната продукти и в определени със закон важни региони на Русия.

Желателно е реформата да включва и умерено прогресивно семейно облагане с данък върху доходите, при който по-голяма част от дохода остава в семействата. Така ще се стимулира раждаемостта, ще се улеснява отглеждането и образованието на децата. Това е полезно за страна в демографска криза, каквато е Русия.

Изравняване на данъка върху дивидента (който сега е 15%, 9% и 0%) с данъка върху доходите. Въвеждане на по-висок от сегашния умерено прогресивен данък за недвижимите имоти и за големите наследства, а също и данък върху финансовите трансфери.

Данъкът върху добавената стойност (18% основна ставка с някои облекчения) да не се променя засега. Да се вземат радикални мерки за ограничаване на сивия сектор и за подобряване събираемостта на данъците и другите държавни вземания.

Главна цел на препоръките ми в тази област е пренасяне на данъчната и друга финансова тежест от около 120-130 милиона бедни и средно доходни руски граждани, както е сега, към останалите заможни, богати и най-богати граждани. Възстановяването на социалната справедливост е едно от условията за всестранно вътрешно стабилизиране на Русия, за повишаване на нейния имунитет срещу злонамерени външни въздействия и за превръщането й в уважавана по света и силна съвременна държава.

Дори и след предлаганите промени руските данъци ще останат по-ниски от европейските и американските. В ЕС максималните ставки за данъка върху доходите са между 45 и 55%, а за данъка върху печалбата – между 25 и 35%, за ДДС – около 20-22%, а в няколко страни-членки – 25 и 27%. Сумарната данъчна тежест в САЩ е над 40% и президентът Обама наскоро обяви предстоящи повишения на данъците за най-богатите.

В Заключение искам да заявя следното: От руските правителствени среди се чуват изявления, че „най-трудното вече е зад нас”. Като имат предвид относителната стабилност на курса на рублата от началото на годината (около 65-67 рубли за долар, т.е. два пъти повече от края на юни 2014 г.) някои наивници заговориха, че рублата е вече една от най-стабилните валути. За съжаление, това не е вярно. Най-трудното тепърва предстои и то ще се дължи не само и не толкова на санкциите, а на погрешната неолиберална икономическа политика, която потиска развитието на руската икономика, толерира все по-опасна доходна и имуществена поляризация в обществото, все повече социална несправедливост. И това се прави в момент, когато Русия най-много се нуждае от сплотеност и категорична обществена подкрепа на Президента и Правителството. Колкото повече справедливост има в едно общество, толкова по-сплотено е то около националните идеали. Боя се, че съчетаването на санкциите и изострянето на полувоенната обстановка с неолибералната икономическа политика може да разколебае тази подкрепа. Последствията от това за Русия могат да бъдат много, много тежки!

София 11 Март 2015 г.