Съюз на икономистите в България

Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), Пламен Димитров  изнесе публична лекция пред академичната общност на Европейския колеж по икономика и управление на 4-ти март от 11:00 часа в сградата на висшето училище в София.

Темата на лекцията е „Идва ли краят на политиката на бюджетните ограничения? (Изводи за България от годишната среща на Международния валутен фонд във Вашингтон)“.


Проявата е организирана от Съюза на икономистите в България и Европейския колеж по икономика и управление.

Приложение: Презентация

Пловдивският Дом на науката и техниката в края на миналата седмица отново стана творчески „терен“ за размяна и сблъсък на идеи, разпалени дискусии и остри критики, иновативни предложения и споделени разочарования… И това бе очаквано, тъй като темата, която обсъждаха тук научни работници, бизнесмени, финансисти, експерти и журналисти, беше повече от актуална  – банковите кризи изобщо и горещият „картоф“  КТБ в частност. На това разчитаха и организаторите от Съюза на икономистите в България и Финансова компания „Атлас Финанс“ АД.

На въпроса за периодичността на банковите кризи и изводите, които могат да се направят след всяка от тях, се спря д-р ик. Петър Нейчев. Една от неговите основни тези бе, че при слаба икономика няма как да има силна банкова система. И затова много странно изглежда как УС на БНБ с очевидна /а може би и мотивирана/ апатия няколко години наблюдава кометообразния възход на КТБ, а после за броени дни  й реши съдбата с ликвидация.

Председателят на СИБ проф. Кръстьо Петков  сподели някои от опитите на експертни групи от различни специалности да предложат на обсъждане в министерства и други институции  отделни случаи на неразумни банкови практики, характерни за всички банки у нас, но срещат упорита съпротива от банковата асоциация и лобито на политиците.

Стефан Прончев, един от авторите на книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк“, разгледа най-фрапиращите случаи около манипулиране на различни факти от сагата за КТБ, както и нашумелите вече скандално цесии при задкулисните игри след поставянето на банката под надзор.

Д-р ик. Тоде Тодев направи истинска „дисекция“ на българските банки и според него условията за възникването на кризите у нас са заложени в банковия бизнес модел, който функционира успешно единствено в обстановката на „политическо опекунство“. 

Проф. д-р. ик. Асен Конарев от своя страна се спря на позициите на държавата и БНБ към случая КТБ и напомни някои практики в САЩ и Англия, където с държавна помощ /бейлаут/ бяха спасени истински банкови мастодонти, които след това си връщат задълженията към държавата.

Резултатите от тази дискусия ще намерят своето място и в актуализираното съдържание на уики-книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк“. Така тя ще бъде и изходната точка за по-нататъшното създаване на една уникална творба по темата, която ще вълнува всички поколения.

Презентации на участниците в провелата се на 12,10,2014 г. научна конференция – „ДАНЪЧНИ МОДЕЛИ И ПРЕПРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕХАНИЗМИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“
 Съорганизатори: Алианс за  демократичен, социален и устойчив европейски семестър (АДСУЕС) и Съюз на учените в България – секция „Социологически науки”.

Д-р Павлина Р. Чернева Bard College and Levy Economics Institute – Растеж, неравенство, работа Следвоенният опит в САЩ  

Проф. д-р Мария Кетцедзопулу , Национален център за социални изследвания, Атина, Гърция – ДАНЪЧНИ СИСТЕМИ И ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МОДЕЛИ В ГЪРЦИЯ

Доц. Мария Желязкова – Данъчни системи и преразпределителни модели: България в ЕС?

Д-р Детлеф Кухенбекер,  „Инфра – Ню”, Германия – Защо Германия въведе минималната работна заплата

Мика Зайкова – Отражение на повишението на цените на електроенергията за бита върху бюджетите на домакинствата

Д.Нинов, д-р по икономика член на СИБ – Сравнителен анализ на  данъчните модели и политики  в  ЕС и България

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ

На Съюза на икономистите в България

Относно газовия проект „Южен поток”

 Съюзът на икономистите в България следи с голямо внимание и загриженост състоянието и проблемите на националната енергетика, включително и съдбата на газовия проект „Южен поток”. За нас е вън от съмнение голямата важност на този проект както за България, така и за енергийната  осигуреност през следващите десетилетия на Европа. Основните доводи за тази увереност са:

1. Подобряване на сигурността на доставките на природен газ за индустрията и населението на страната. Избягва се зависимостта на газовите доставки от ситуацията в транзитиращите държави чрез създаване на пряка връзка между страната-производител на природен газ и потребителите в България, т.е. създават се условия за диверсификация на транспортните пътища за газови доставки в страната. По този начин едновременно, а може би и преди изграждането на газопроводните връзки с Гърция и Турция, се поставя практическо начало на диверсификацията на осигуряването с природен газ на националната икономика и населението на страната.

2. При изграждането на газопровода „Южен поток” ще бъдат разкрити стотици нови работни места и ще се създаде благоприятна бизнес-среда за дейност на много строителни, транспортни, търговски и други стопански субекти, осъществяващи логистиката и реализацията на газопровода и свързаните с него инфраструктурни обекти.

3. С този проект се внасят иновативни технически и технологични решения. В процеса на неговата експлоатация ще са нужни допълнителни умения и квалификация от страна на обслужващия персонал, което ще доведе до създаването на нови, със съвременни технически умения професионалисти, които ще могат да работят  успешно както у нас, така и на газовия пазар в други страни.

4. С проекта „Южен поток” се прави реална стъпка в по-нататъшното използване на географското положение на България като свързващо звено между Азия и Европа за целите на икономическия просперитет на страната. Създава се възможност за допълнителни приходи за стопанските субекти и държавния бюджет – чрез постъпленията от транспортирането на природния газ през територията на страната.

Ето защо Съюзът на икономистите в България напълно подкрепя реализацията на този проект както на територията на страната, така и в останалите европейски страни.

Същевременно ние сме сериозно обезпокоени от редица неясноти, противоречиви и често променящи се изявления и становища – както на отговорни служебни лица, отговарящи за проекта в България, така и на други специалисти и средства за масова информация относно икономическата му обоснованост и защитата на финансовите и икономически интереси на нашата страна.

По-важните от тях са:

1. Изключително високата стойност на газопровода-3,6 млрд.евро. По наше мнение този предварителен разчет  не е достатъчно обоснован-изключително на базата на предпроектното проучване и донякъде на все още неокончателния технически проект. По-конкретно:

• Проектирането се извършва от свързани с единия от акционерите (ОАО „Газпром”) организации. Главен проектант е украинска проектантска организация, която до преди разпадането на СССР е била в състава на съветския газов комплекс, а подизпълнител в България е дъщерно дружество на „Овергаз”, който пък от своя страна е дъщерно дружество на „Газпром”. Това обстоятелство не гарантира пълна обективност на направените финансово-икономически разчети, още повече, че те не са били предмет на задълбочен и компетентен професионален анализ от страна на български специалисти.

• Окончателната цена на всеки инвестиционен проект се определя  след утвърждаването на техническия (работния проект) и след провеждането на търгове за строителство и доставка на техническото оборудване. Сегашната цена, а от тук и финансовото натоварване на българския акционер (Български енергиен холдинг), са определени без да са спазени тези условия.

2. Няма подписано споразумение за финансовия модел и финансирането на проекта. Не е ясен срокът за връщане на инвестицията, а оттук и неговата финансово-икономическа ефективност за нашата страна.

В началото бе договорен срок от 15 години, който по-късно бе увеличен на 25 г. Това е неоправдано дълъг срок за такава печеливша дейност:

• Не са писмено договорени сроковете за цялостно изграждане на газопровода –четири тръби под морето (в настоящия момент има готовност за прокарване само на една подводна тръба и наскоро подписан договор за последваща втора тръба), две тръби на сухоземния участък, компресорни станции и друга обслужваща инфраструктура на проекта. От това зависи количеството на транспортирания газ и съответно и приходите от тази дейност за акционерите.

Опитът от строежа на газопровода „Син поток”, а в известна степен и на „Северен поток” показа, че пълният капацитет и пълните приходи не се постигат веднага. За „Син поток” това стана около 10 години след завършването му. С голяма степен на вероятност може да се очаква, че срокът за цялостно изграждане и запълване на пълния капацитет на този газопровод ще бъде около 10-15 години,  в зависимост от темпа на нарастване на потребностите на европейския газов пазар, включително добива на шистов газ и внос на втечнен газ от САЩ, Близкия Изток, Либия, Тунис, Нигерия и други. Това създава голяма опасност реалната икономическа изгода за нашата страна да бъде отдалечена за един неопределен период.

Не е договорено финансовото компенсиране на българската страна при спирането на газовия поток през Украйна и Румъния за Балканския регион за газопровода от българо-румънската граница до компресорна станция Провадия (около 97 км.), за който има действащ договор до 2030 г. и пренасочването му през „Южен поток”. Само за 10 години (от 2017г до 2030 г. тази загуба се очаква да бъде около 420 млн.щ.дол.

• Не е обявен (а може би не е и договорен) основният финансов параметър за функционирането на газопровода-цената за транспортиране на хиляда кубически метра газ на разстояние 100 км. Чрез тази цена се изчисляват приходите, финансовата ефективност, печалбата и срокът за откупуване на инвестицията. Съгласно официално обявеният размер на инвестицията и срок за нейното връщане излиза, че цената за транспортиране на 1000 куб.метра газ на 100 км. ще бъде по-ниска от действащата в момента за транзита на газ до Турция, Гърция и Македония.

3. Не е извършено необходимото за спазване на законодателството на ЕС в областта на добива, транспорта и търговията с природен газ при реализацията на проекта „Южен поток”.

4. Не е създаден един постоянен, професионално компетентен и с достатъчно опит във воденето на такива преговори екип, който да работи по проекта от българска страна.

Създаването на Българския енергиен холдинг през есента на 2008 г. почти съвпада по време с инициирането на „Южен поток”. През тези по-малко от 6 години досега бяха сменени 7 изпълнителни директори на Холдинга, а с това и на неговите ръководни кадри, включително и екипите за преговори по този проект. На практика не са кадрово осигурени преговорния процес и адекватната защита на нашия икономически национален интерес от страна на българския акционер.

Имаме не малко основания да смятаме, че през този период не е имало и една постоянна правителствена позиция по проекта, както и информирано и компетентно ръководство на преговорите, включително на ниво министри и зам.министри. В същото време от руска страна винаги е имало почти постоянен висококвалифициран и опитен преговарящ екип, който по възможно най-добрия начин защитаваше своите икономически интереси.

Като имаме предвид изложените по-горе аргументи, смятаме за особено наложително:

1. Предвид обстоятелството, че Южен поток ще бъде най-големият инвестиционен проект в страната през следващите години, е необходимо да се възложи на независими, с признат международен опит в транспорта на природен газ експерти и специалисти, включително финансисти на цялостен технико-икономически анализ на проекта. До тогава да се отложи подписването на каквито й да е споразумения и протоколи по него. Аргументите, че това е търговска тайна са неубедителни, тъй като всички тези параметри ще бъдат обявени публично при започването на търговете за строителство и доставка на техническото оборудване.

2. Едновременно с анализа да се проведат преговори за уточняване времевия график за изграждане на целия газопровод за 63,1 млрд.куб.метра газ годишно, а не само на територията на нашата страна, който да се приеме от двете страни.

3. На основата на независимия технико-икономически анализ и сроковете за изграждане, запълване на капацитета и срок за експлоатация на този газопровод да се определи и договори цената за транспортиране на 1000 куб.метра газ на 100 км. и срокът на връщане на инвестицията. В този договор да се запази съществуващият в действащия транзитен договор между „Булгартрансгаз” и „Газпромекспорт” принцип за заплащане на капацитета на газопровода, независимо от транспортираните през него количества природен газ.

4. В съответствие с гореизложеното да се изготвят и подпишат финансов модел и споразумение за финансиране на проекта между акционерите- ОАО „Газпром” и Български енергиен холдинг.

5. Да се внесат необходимите изменения и допълнения в подписаните досега договорености за спазване изискванията на ЕС при изграждането и функционирането на газопровода „Южен поток”.

6. Да се сформира един относително постоянен, висококвалифициран и с достатъчен опит във воденето на преговори с „Газпром” екип от специалисти, включително икономисти и финансисти, които да продължат и довършат работата по проекта.

Съюзът на икономистите в България още веднъж изразява своята принципна подкрепа на газовия проект „Южен поток” и се надява, че съответните държавни органи ще предприемат без отлагане необходимите практически мерки за адекватна защита на икономическите интереси на страната при неговата реализация.

20 май 2014 г.    Съюз на икономистите в България

Изтъкнати български икономисти, сред които проф. д.ф.н. Кр. Петков, председател на УС на СИБ, проф. д.ик.н. Нено Павлов, зам. председател на УС на СИБ, проф. д.ик.н Стати Статев, ректор на УНСС, колективен член на СИБ,  присъстваха на  : „Фактори, определящи дългосрочния икономически растеж: ролята на сътресения и системни влияния“, която бе изнесена  тази сутрин в хотел „Шератон“   по повод тазгодишните награди „Банка на годината“.