BgEconomist

Кризата и структурни дисбаланси на трудовите пазари в България и ЕС

1 Февр. , 2017  

5186508
В памет на Проф. Кръстьо Петков – икономист, преподавател в УНСС и ЕВУИМ- Пловдив. Председател на СИБ. Позицията му в този анализ бе представена на конференцията на тема „Пазар на труда, образование, заетост: съвременни предизвикателства и перспективи” на 28 и 29 ноември 2016г. Неговият доклад бе „Кризата и структурни дисбаланси на трудовите пазари в България и ЕС”.

Още…

, , , ,

Прогнози

Утопия ли е ДДС-то и акцизите да влизат в джоба на гражданите

31 Ян. , 2017  

Work Centre : The unemployed looking for a job

„Безусловният базов доход“ ще гарантира справедливо разпределение на обществените блага във времената, когато технологиите превърнат всеки втори в излишен за трудовия пазар

Зад понятието „безусловен базов доход” (ББД) стои идеята гражданите да получава дял от обществените блага на своята държава. „ББД позволява справедливо и равно преразпределение на косвените данъци – ДДС и акцизи”, разяснява Никола Дамянов, инициатор на проекта „Безусловен базов доход за българите”. Темата се приема от едни като абсолютна утопия, от други – като пълна глупост. Но има две категории хора, които намират базовия доход за неизбежно бъдеще.

Това са технократите, които прогнозират, че до 10-20 години животът дотолкова ще се автоматизира и роботизира, че ролята на човешкия труд ще претърпи революционна промяна.

Друга порода са търсещите път към простия начин на живот. В ББД те виждат възможност да напуснат градовете и да се прехранват от труда си – директно. Но обществото е устроено така, че не допуска без пари.

Владимир Джувинов е софтуерен инженер, който живее и работи в Пловдив, но основно с чуждестранни клиенти. Той се сблъсква с ББД по професионална линия. Ежедневно наблюдава как все повече дейности се автоматизират. Работа, която доскоро се е изпълнявала от хора, се поема от специализиран софтуер. Фирми, обезпечавали работата си с примерно с трима работници, вече се справят с двама и един компютър. Немски застраховател въвежда софтуер за оценка на щетите и намалява персонала си с 30%, дава пример Джувинов. Японската финансова компания Номура – най-крупният брокер в страната, прогнозира в доклад, че до 2035 година половината от професиите ще бъдат заменени от интелигентен софтуер.

И днес виждаме такъв род „оптимизации” уж в миниатюрни мащаби, казва Джувинов. Само преди 15 години не сме си представяли смартфон с неговите десетки функции. Още по-малко сме предполагали, че той ще бъде евтин и достъпен. А сега може да се купи за 100 лв., а цената ще продължи да пада.

Прогнозата на Владимир Джувинов е, че до 20 години високите технологии ще поевтинеят и ще бъдат достъпни за всички, което ще промени качеството и начина на живот. До голяма степен ще намалее необходимостта от физическия труд. Дейностите ще се роботизират и автоматизират, а това ще ги поевтинява. „Всичко това ще наложи пълна промяна в икономическата система. Но как ще стане това, аз нямам отговор”, заключава софтуерният инженер. Но той е убеден, че безусловният базов доход като понятие ще залегне като елемент от системата за преразпределяне на благата, произвеждани от машините.

Темата за ББД активно се коментира от 3 години, но все още не успява да пробие на сериозно ниво. Софтуерният специалист признава, че неговите приятели, колеги и клиенти не се вълнуват и дори не са информирани по въпроса.

Проектът „Безусловен базов доход за българите” на Никола Дамянов си поставя на първо място задачата да информира. Призмата, през която се пречупва темата, е  социална справедливост и преразпределяне на косвените данъци, които събира държавата. Така ще се приключи със социално слабите и безработните. Те ще получат минимален доход, който гарантира оцеляването, и ще позволи да насочат усилията си в посока, която да добавя полза – лична и обществена.

Дамянов обвързва тази идеология с намаляване на администрацията и освобождаването на огромен финансов ресурс. На въпроса дали проектът за базов доход не е утопичен, авторът казва: „В миналото онези хора, които са твърдели, че Земята се върти, са изгаряни на клада. Но днес базовият доход в Европа се коментира изключително интензивно и се водят сериозни дискусии”.

Представително допитване, извършено в Германия, показва, че едва 10% от запитаните не биха работили, ако имат гарантиран доход. Други 60% са заявили твърдо, че ще се занимават с дейности, каквито харесват и желаят.

”С ББД ще се гарантира един приличен начин на живот, а пазарната икономика винаги ще подтиква човек да има още по-добър стандарт на живот, което ще ни прави предприемчиви и инициативни. Нека не забравяме, че с ББД ще се покриват само базови нужди. Тоест, ако искаме да ходим на ресторанти, на почивки, да имаме хубави дрехи или да караме колите си, няма как да разчитаме само на подобен доход. Поговорката “Който не работи, не трябва да яде” няма да е актуална вече, а в сила ще бъде следното – “който се труди и мисли, ще има повече”. В този смисъл, глад и мизерия не би трябвало да има повече в България, обяснява ясно и точно считаният за ентусиаст и мечтател Никола Дамянов.

Автор: Биляна ВЛАДИМИРОВА

Източник: http://www.marica.bg/

, ,

Новини от България

Чуждите инвестиции се свиват с над 46%

25 Ян. , 2017  

2-00212

С над 46% се свиват преките чуждестранни инвестиции в България към ноември на годишна база, или с 826.7 млн. евро, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За единадесетте месеца на 2016 г. сумата на чуждите вложения в местната икономика е 953.7 млн. евро при близо 1.8 млрд. евро за същия период на предходната година. Основен фактор за спада е по-ниското ниво инвестиции с дългосрочен интерес – по линия на дяловия капитал. Още…

, ,

Предприемачество

Седем българи в класацията на Forbes

17 Ян. , 2017  

sib predpriemachi

Седем българи са включени във втората поредна селекция на Forbes „30 под 30″ за цяла Европа. Селекцията представя 300 от най-ярките млади предприемачи, новатори и носители на промяна. Селекцията „30 под 30″ обхваща 10 категории – медии, индустрия, политика, търговия, изкуство, развлекателна индустрия, социално предприемачество, наука и здравеопазване, технологии и финанси. Още…

, ,

BgEconomist

Последствията от некачественото образование за икономиката

17 Ян. , 2017  

Sib obrazovanie

Системата на професионалното образование има слабости. Слабостите в образователната система все още са налице и няма да си отидат скоро. Няма съмнение, че това е свързано с възможностите на икономиката да реализира растеж и развитие. Българската икономика изпитва вече хронични проблеми, произлизащи от процеси, чието състояние се определя от образованието и подготовката на кадрите. Още…

, ,

BgEconomist

Ролята на независимите икономисти за просперитета на България

13 Ян. , 2017  

petkov-4

В памет на проф. Кръстьо Петков

Повод за този материал е крайно оскъдното отразяване на конкретните резултати от дейността на проф. Кръстьо Петков, който ни напусна на 23 декември 2016 г. Присъстваха стандартните клишета, без да се споменат някои негови конкретни приноси за повече прозрачност в обществено-икономическите отношения, за отстояване интересите на обществото и борбата му за по-голяма справедливост във взаимоотношението „Труд и Капитал“. Той именно олицетворяваше независимия експерт и се беше посветил да създаде гилдия на независимите експерти и да се чува  техния глас по отношение управлението на държавата. Още…

, , , , , , ,

Икономика за всички

По-добра оценка за фискалната устойчивост на България

11 Ян. , 2017  

1312_74x2j

Европейската комисия (ЕК) публикува годишния си Мониторингов доклад  относно устойчивостта на дълга на държавите – членки на ЕС. Докладът оценява рисковете пред фискалната устойчивост на страните от ЕС въз основа на есенната макроикономическа прогноза на Комисията за 2016 г. и прогнозата за разходите, свързани със застаряването на населението в  отделните държави.

По отношение на България ЕК потвърждава оценката на Министерството на финансите за ниска степен на риск пред краткосрочната и средносрочната  устойчивост на публичните финанси. Същевременно ЕК подобрява оценката си за дългосрочната фискална устойчивост на страната, премествайки България от средна в ниска категория на риск. Подобно подобрение, в сравнение с оценките от Доклада за фискалната устойчивост за 2015 г.,  е отчетено единствено за Швеция, докато при останалите страни не се наблюдава промяна в риска пред дългосрочната фискална устойчивост, с изключение на Унгария, чиято оценка се влошава.

Източник: МФ

, , ,

BgEconomist

Отчетно-изборна конференция на СИБ

5 Ян. , 2017  

20161212_160503

На 12.12.2016г., от 14.00 часа в зала 3 на НДНТ гр. София, ул. «Раковски» №108 се проведе Отчетно-изборна Конференция на Съюза на икономистите в България.

След проведените дебати и обсъдени предлолжения бяха направени следните съществени промени: Още…

, ,