Форуми на СИБ

Развитие на кооперативното движение (включително кредитните организации) в Европа и света (Обзор за срещата на БАККОБ)

2 Сеп. , 2013  

Последствията на кризата се преодоляват с различни средства и различна динамика в различните региони.

Последиците от световната финансова криза, започнала през лятото на 2007 г. на пазара на ипотечни кредити за хора с по-ниска от нормалната кредитоспособност в САЩ и достигнала своя апогей с банкрута на една от водещите инвестиционни банки Lehman Brothers през септември 2008 г. и от последвалата я рецесия, както и от кризата с държавния дълг в страните на Еврозоната от пролетта на 2010 г. се преодоляват в отделните части на света с различни средства и с различна динамика. Докато динамиката в растежа на американската икономика бавно, но последователно нараства, Европа се намира в рецесия. С решителни законодателни промени и икономически мерки САЩ успяха да оздравят своята банкова система и икономическите сектори, най-силно засегнати от кризата като пазара на недвижимости и автомобилната промишленост. Така например, една от водещите банки Bank of America получи държавна помощ под формата на капитал в размер на 50 млрд. долара през есента на 2008 г. Пет години по-късно, само за второто тримесечие на 2013 г. банката реализира чиста печалба от 3,6 млрд. долара, като курсът на нейната акция нарасна с 320 процента в сравнение с най-ниското му ниво през 2009 г. Също така 50 млрд. долара получи и автомобилният концерн General Motors. Компанията беше национализирана и междувременно приватизирана. През второто тримесечие на 2013 General Motors реализира чиста печалба от 1,3 млрд. долара. Пазарната капитализация надхвърли 50 млрд. долара. Предвиждат се инвестиции в Европа за 4 млрд., в Китай за 11 млрд. и в САЩ за 16 млрд. долара в периода до 2016 г. Това са само два примера на успешна икономическа политика. Каквото и колкото критично да се говори и пише за американската икономика в Европа, тя остава да бъде най-иновативна не само по отношение на технологии и продукти, но и по отношение на инструментите на икономическата политика. Това, че държавният дълг експлодира е нещо съвсем второстепенно и е обект повече на вниманието на европейски анализатори, отколкото на американските политици. Разпадането на финансовата система и икономика на водещата икономическа сила в света трябваше да бъде спрян. Администрацията на президента Обама се справи блестящо с тази гигантска народостопанска задача. За съжаление в Европа липсва не само политическата воля, но и механизмът за бърза реакция на икономическите проблеми. Европейската интеграция е все още в зародишна фаза.

В европейския банков сектор тиктака часовниковият механизъм на бомба, съществуването на която европейските политици с всевъзможни средства се опитват да прогонят от своето съзнание.

В Еврозоната има около 6400 банки, чиито активи са около два пъти и половина по-големи от брутния вътрешен продукт на страните-членки. Само на балансите на т.н. „лоши банки” /банки-болници/ се намират т.н. токсични неликвидни ценни книжа /в по-голямата си част структурирани с помощта на секюритизацията продукти, емитирани в САЩ/ за около 1 трилион евро /1000 млрд./. В балансите на банките са също така „скрити” 760 млрд. едро лоши кредити. Само в Германия, считана за страната в Европа с най-солиден банков сектор обемът на неликвидните активи и лошите кредити е около 600 млрд. евро. Лошите кредити в испанските  банки са за повече от 200 млрд., на  италианските  повече от 130 млрд. Според едно съвсем ново проучване на Royal Bank of Scotland обемът на проблематичните активи в балансите на европейските банки надхвърля 3,2 трилиона евро /3200 млрд./! Само за 2012 г. рисковете в европейската банкова система са нараснали с 375 млрд. евро.

За какъв край на финансовата криза може да става дума, когато Еврозоната е изложена на такъв риск? Може ли някакъв стабилизационен механизъм да предотврати избухването на бомбата?

Посткомунистическа Европа не може да акумулира капитал и е на „инвестиционни патерици”.

Нова, обединена Европа, и преди всичко страните от Еврозоната, макар и със значително закъснение, нанесло за съжаление не малко щети на икономиките на страните от периферията /Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия/, успя да разработи и внедри един надежден механизъм за подкрепа на страните, заплашени от опасността да не могат да рефинансират своя държавен дълг и по такъв начин да успокоят международните пазари. Политиката на икономии, на рязко съкращаване на бюджетните разходи, довела до рязко покачване на безработицата, особено сред младежта и до формирането на взривоопасен социален потенциал, проявяващ се в стачки и гражданско неподчинение и водещ до подронване на създавания с десетилетие социален мир не само не води до овладяване на държавните финанси, но се явява и основна пречка за икономическия растеж. По всичко личи, че политиката на т.н. „тройка” не е достатъчно добре обмислена и политиката на поставяне на неизпълними условия пред правителствата само усложнява и така критичното развитие на страните в европейската периферия.

Проблемите в периферийните страни като че ли обаче отклоняват вниманието от проблемите на Централна и Източна Европа. След премахването на комунистическите режими новият политически елит /в по-голямата си част формиран сред реформаторски мислещи комунисти и оцелели от репресиите представители на консервативни и либерални партии от времето преди установяването на комунистическите режими/ започна в духа на новите либерални теории едно стихийно и хаотично, без всякаква подготовка преобразуване на икономиката, станало известно като „шокова терапия”. „Шоковата терапия” доведе не до преобразуване, а до частична, а в някои страни като България до почти пълна деиндустриализация на икономиката и по този начин до подкопаване на нейните икономически основи. Либерализацията на външната търговия и премахването на контрола върху движението на капитала доведе до разрушаване на основите на нискоконкрентното селско стопанство, до овладяване на системата на вътрешната търговия от международни търговски вериги, до преминаването на финансовия капитал, особено на банковия в чуждестранни ръце. С други думи, преструктурирането на някогашната планово организирана социалистическа икономика доведе до създаване на икономическа структура, неспособна да акумулира достатъчно капитал, за да прави необходимите инвестиции като условие за икономически растеж. В повечето от страните на Централна и Източна Европа, и особено в България, стопанските образования не могат да генерират капитал и са зависими от банков кредит /надеждите, че фирмите ще могат да набавят необходимите си средства на капиталовия пазар чрез емисия на акции и дългови инструменти се оказа една голяма илюзия; капиталовите пазари в Централна и Източна Европа са „пародия” на капиталов пазар/. Банките обаче се намират в чужди ръце, те са дъщерни фирма на западни банки. Западните банки обаче все още не са преодолели последствията на финансовата, икономическата и кризата с държавния дълг. Затова възможностите на банките в Централна и Източна Европа да предоставят на бизнеса необходимия кредитен ресурс са ограничени, а желанието на техния мениджмънт да отворят „кредитния кран” не особено голямо. Защото източноевропейските фирми имат не само проблеми със собствения си капитал и се нуждаят от банков кредит, но все още не могат да се утвърдят в новата пазарна среда и използват неефективно ресурсите, с които разполагат. А това означава, че вероятността да обслужват банковите си кредити не е особено висока. Затова и западните банки избягват да се подлагат на такива рискове.

Ако се разгледа една австрийска банка – Райфайзенбанк, създадена по кооперативните принципи, в последствие, модифицирана като акционерна се наблюдава нееднозначно развитие по време на кризата.

Raiffeisen Bank International /RBI/ е банката, която заема второ място по обема на своите операции в Централна и Източна Европа след италианската UniCredit /италианците са представени на пазарите в региона чрез своята австрийска дъщерна банка Bank Austria/. RBI има дъщерни банки в 15 посткомунистическите страни. След години на експанзия, подпомогната частично и от австрийската държава, която от пролетта на 2009 г. дори участва с 1,75 млрд. в капитала на банката без право на глас, банката е изправена пред необходимостта да преструктурира своята дейност, да се реорганизира и да увеличи своя капитал като съкрати разходите. RBI има огромни проблеми в Унгария, Украйна, Казахстан, Словения и по всяка вероятност в България /през 2012 дъщерната банка е реализирала печалба от само 4 млн. лв след печалба от над 50 млн. през 2011; за първото полугодие 2013 Raiffseisenbank Bulgaria е реализирала дори загуба, която до края на година се очаква да нарасне значително/. В тези страни банката работи на загуба. Надеждата за високи печалби като че ли поотлетява. От 2008 г. насам броят на заетите в Унгария е намалял от 4000 на 2770, в Румъния от 7000 на 5250. В Украйна персоналът е съкратен с 22%, в Сърбия с 21%, в България с 17%, в Босна и Херцеговина с 15% и в Хърватско с 12%. Предвижда се съкращаване на персонала в Чехия. От 15 страни в момента RBI ще се концентрира в бъдеще на Русия, където банката реализира почти половината от своята печалба, на Полша, Чехия, Словакия и Хърватска. Такава радикална промяна в политиката на банката, която е пионер в овладяването на банковите пазари в Нова Европа е най-силното доказателство за това, че Централна и Източна Европа отдавна са престанали да се разглеждат като нов „Клондайк” за западните банки. Икономиките на посткомунистическите страни са слаби и рисковете по кредитирането са станали почти неприемливи за тях. Единственият изход е или съкращаване на обема на операциите или просто напускане на съответния пазар, страна.

За да отговорят на изискванията за капиталова адекватност в съответствие с новото рамково споразумение Базел III, австрийските банки следва да увеличат собствения си капитал до 2017 г. с около 17 млрд. Това е една непосилна задача. Затова за да решат капиталовия си проблем банките следва да намалят своите рискови активи Това е възможно само след сериозно съкращаване на обема на операциите в Централна и Източна Европа.

Наблюдава се нова динамика в европейското банково дело. Това са примери, че при излизане от кооперативните принципи на развитие създадените т. нар. „коопбанки” – Райфейзенбанк и Фолксбанк попадат в същата кризисна ситуация като акционерните банки. Това трябва да се има  предвид  и при развитието на кооперациите от БАККОБ, които се развиват като акционерни фирми.

Редица западни банки напускат Украйна, Сърбия, Хърватска, Словения, дори Русия. 

Достатъчно е да се хвърли един по-задълбочен поглед върху експозициите на западните банки по отношение на банките в Централна и Източна Европа, за да се улови тенденцията на намаляване на финансирането на дъщерните банки в региона от страна на банките-майки. От средата на 2008 г. до средата на 2013 г. тези експозиции са намалели със 130 млрд. евро. С други думи, банките-майки са намалили рефинансирането на своите дъщерни банки в Централна и Източна Европа с тази сума, която предвид оскъдността на национален капитал е от изключително голямо значение за икономическия растеж в региона.

За средата в която се развиват кредитните кооперации от БАККОБ е особено важен изводът, който можем да направим сега – 2013 година: Продажбата на банковите активи в посткомунистическите страни на западни банки се оказа национално безотговорно решение.

С решението за отваряне на националните банкови пазари за потентния западен капитал политическият елит целеше да се избегне повторение на т.н. трансформационни банкови кризи, сполетели икономиките на почти всички посткомунистически страни в началото и средата на 90-те години на миналия век. На пръв поглед като че ли целта беше постигната. Но това не е съвсем така. Първо, дъщерните банки на западните банкови концерни се превърнаха в канал за проникване на банкови и финансови кризи отвън, както това много нагледно се прояви по време на банковата криза. Фактическото прекратяване на функционирането на междубанковия пазар след банкрута на Lehman Brothers доведе до сериозни  проблеми на банките по отношение на тяхното рефинансиране. Това от своя страна предизвика прехвърляне на  значителна по обем ликвидност от Централна и Източна в Западна Европа, което не можа да се преодолее дори и след влизането на „Виенската инициатива” в сила. Свободната ликвидност от Централна и Източна Европа беше използвана за подобряване на ликвидността на  банките-майки, а не за кредитиране на фирмите. Посткомунистическите страни се оказаха автоматично част от скачени съдове, без да имат възможност да оказват каквото и да е въздействие върху банковия сектор. Второ, с пълното пренебрегване на необходимостта от формиране на национален капитал, и преди всичко в сферата на финансите, националните икономики бяха направени напълно зависими от кредитната дейност на западните банки. Нито една западна банка в Централна и Източна Европа не преследва целта да задоволи търсенето на кредити, а постигането на определена възвращаемост на инвестирания капитал. Парадоксално, но факт е, че в нито една западна европейска страна банковият сектор не е доминиран от чужд капитал, както това стана в Централна и Източна Европа. Ако се погледне структурата на собствеността на повечето банки в Западна Европа не може да не направи впечатление сериозното акционерно участие на индустриалния капитал. Нито един от застъпниците за продажбата на банковите активи в посткомунистическите страни на западните банки и досега не може да представи сериозни аргументи за пълното отсъствие на национален индустриален капитал в банковия сектор. Трето, западните банки в Централна и Източна Европа в стремежа си да избегнат валутния риск предлагаха масово кредити в чуждестранна валута /швейцарски франк, японска йена, евро, долар/. В резултат на обезценяване на националните валути се стигна не само до необслужване на голяма част от кредитите, което се отразява драматично върху балансите на банките, но превърна милиони кредитополучатели /частни лица и фирми/ в длъжници и по този начин ги отстрани от икономическия живот, което в крайна сметка в резултат на намаленото потребление и липса на инвестиции спъва икономическия растеж.

В България продажбата на банковите активи се осъществи паралелно с недопускането на възможността за възраждане на системата за кооперативен кредит, което още повече ограничи възможностите на финансиране на икономиката.

Провалилият се политик Иван Костов и провалилият се централен банкер проф. Вълчев решиха, че кредитните кооперации, и по-точно популярните банки са „финансови пирамиди” и решиха, че в българския капитализъм, в българския модел на пазарно стопанство няма място за тях по подобие на решението от 1986г., командитните дружества да не се включват в Указ 56, защото внасяли лошия привкус на „командване”, а ставало дума за разгръщане на социалистическата инициатива чрез нови форми на стопанска дейност …

С други думи, група непросветени и късогледи български политици и псевдоикономисти, натрупали опит с пазарната икономика в качеството си на туристи и купувачи на сувенири в бляскавите магазини на западните европейски столици подписаха „смъртната присъда” на българските кредитни кооперации, играли огромна роля по време на капиталистическото развитие на България до края на Втората световна война. В предприсъединителния процес и преговорите за членство на България в Европейския съюз беше пропуснат огромния шанс да се даде възможност за възраждане на кооперативния кредит, за което огромна вина носи и сегашното ръководство на БНБ. Вместо да бяха възродени българските кредитни кооперации, години наред се правят някакви смешни опити за създаване на схеми за микрофинансиране, използвани предимно от малцинствени групи в западните държави за преодоляване на т.н. „социална ексклузия”. Едва ли в близките години ще се формира такъв политически елит в България, който да прояви политическа воля и промени банковото и кооперативно законодателство, за да може исторически най-успешната форма за акумулация и концентрация на разпилени финансови ресурси с цел кредитиране на стопанската дейност на нейните членове да се легитимира като финансова институция в България.

Кооперативните банки, наред със спестовните банки се оказаха значително по-жизнеспособни от своите конкуренти по време на кризата.

С изключение на централната банка на австрийските популярни банки Oesterreichische Volksbanken AG и търговската и инвестиционна банка на френските популярни и спестовни банки NATIXIS, които оцеляха благодарение на намесата на държавата /първата по пътя на одържавяване, втората чрез държавна помощ под формата на капитал и кредит/ кооперативните банки по света почти не пострадаха от финансовата криза, рецесията и кризата на държавния дълг. Защо кооперативните банки се оказаха така резистентни на кризата и оцеляха? Причините са в техния бизнес-модел. Кредитните кооперации, независимо от многобройните различия между техните видове и национални особености, са:

сравнително малки по обема на активите финансови институти /изключение съставляват техните регионални или централни банки/, осъществяващи своята дейност в традиционните сфери на банкова дейност – предоставяне на кредити за оборотни средства и инвестиционни цели и приемане на парични депозити предимно от своите членове и осъществяващи своята дейност обикновено на сравнително малка територия /село, град, район/;

малкият размер на дейността дава възможност за по-голяма обозримост както на стопанската дейност, така и на членската маса и другите клиенти, което в крайна сметка води до преодоляване на значителна част от информационната асиметрия между кредитор и длъжник и по такъв начин позволява по-добра оценка на риска и определянето на неговата цена /това обяснява сравнително ниския относителен дял на лошите кредити в портфейла на кредитните кооперации/;

взаимоотношенията между кооперацията и нейните членове са значително по-активни отколкото между обикновена банка и нейните клиенти. Изключително важният принцип на съвременното банкерство „Опознай своя клиент” се реализира много по-лесно в една кредитна кооперация, отколкото в една обикновена банка. Това облекчава целия кредитен процес – от оценката на кредитоспособността до момента на връщане на взетия кредит;

основните кредитополучатели на кредитните кооперации са част от местната икономика и като правило /с изключение на строителството и в по-малка степен на туризма/ не са толкова силно изложени на конюнктурен риск като следствие на цикличността на икономиката, което обяснява и сравнително слабия рисков профил на техния кредитен портфейл; 

кредитните кооперации почти не търгуват с финансови инструменти за собствена сметка и водят сравнително малки търговски книги, предимно за инвестиционните нужди на техните клиенти. Затова те не са изложени на големи пазарни рискове и необходимостта от постоянна преоценка на значителна част на техните активи е малка /както е известно, по време на банковата криза една много сериозна причина за огромните загуби на банките беше тяхното сериозно  въвличане в търговията с високорискови финансови инструменти за собствена сметка, което при много банки подрони капиталовата им база и стана причина за техния фалит/;

кредитните кооперации почти не са въвлечени в презгранични операции и по такъв начин не са изложени на пазарните рискове /лихвени, валутни, курсови и т.н./ на международните пазари;

кредитните кооперации имат сравнително ограничен достъп до междубанковия пазар /повечето от тях нямат рейтинг, което е важна предпоставка за участие в този пазар/ и поради това се стремят не само да поддържат едно сравнително ниско съотношение между раздадените кредити и приетите депозити, но и сравнително висока ликвидност на активите. Това ги прави сравнително независими в условията на ликвидна криза от състоянието на междубанковия пазар, който, както последната криза показа, може лесно да „пресъхне”;

не на последно място следва да се спомене и демократичния характер на кооперациите, проявяващ се не само в принципа на „един член – един глас”, но и в механизма на функциониране на на кооперацията, опиращ се на еднопосочност на интересите на членовете и ръководството, нещо което в условията на едно акционерно дружество е невъзможно поради разнопосочеността на интересите между капитала-собственост и капитала-функция, между акционерите и мениджмънта.

Банковият бизнес е в процес на сериозна метаморфоза, което създава реални възможности за възраждане на кооперативните идеи при наличието на политическа воля.

Може би най-важният извод, който политическият елит в Америка и Европа направи като следствие на финансовата криза е, че по-нататъшната приватизация на печалбите на банките и социализацията на техните загуби може да взриви социалния мир и трябва да бъде избягната.

Въпреки уверенията за възстановяване на пазарния принцип на селекция в банковия сектор, едва ли ще се намери политик в света, който не е склонен да подкрепи всякаква възможна форма за държавна подкрепа на изпаднала в затруднение банка. С други думи, банките ще бъдат спасявани и в бъдеще с пряката и непряка намеса на държавата. Социализацията на загубите ще продължи в една по-приемлива от обществото форма, а именно чрез участие на вложителите в покриване на загубите. В Швейцария се подготвят вече законодателни инициативи в тази насока. Това ще повиши конкуренцията между банките за привличане на вложители, но социализацията ще остане в една по-завоалирана форма.

В заключение, развитието на кредитните кооперации по света в светлината на световната криза е нееднозначно, но и утвърждава резистентността на кооперативните принципи от негативни икономически сценарии и развития.

Нещо съвсем естествено беше при липсата на законодателство в България (1989-2013г.) членовете на БАККОБ да търсят варианти за кредитната дейност, като акционерни дружества, които да се регистрират в кредитния регистър на БНБ. Така се продължи дейността на кредитните кооперации – възможни само като взаимоспомагателни каси по действащото законодателство.

Този генезис позволи на кооперациите и кооперативните съюзи да работят като бизнесмрежи, заедно с новосъздадените акционерни дружества. В своята дейност те прилагат кооперативните принципи на развитие и функциониране с достойнствата на взаимопомощта, взаимната изгода, липсата на спекулации и високорискови действия.

Основно предимство на тези кооперативни бизнесмрежи в България, е че кредитират местния бизнес и местни проекти при контролиран и надзираван риск.

Друг пример на Бизнесмрежа, създадена на кооперативни принципи бе развитието на „Популярна каса-95” АД като инвестиционен посредник и доставчик на други финансови услуги – Forex, търговия с ценни книжа и др. Започвайки като провинциален инвестиционен посредник, лицензиран от КФН, съумя за 2-3 години с помощта на законни средства – договори, одобрени от Комисията да изгради Бизнесмрежа. В нея участваха 22 юридически лица, повечето кооперации и функционираше в конкуренция на най-големите в България. „Популярна каса-95” АД достигна до 5 място в класацията на в-к „Банкеръ”. Постижението беше невероятно и предизвика реакцията на „мутри” и задкулисие.

Това безспорно е Първата линия на поведение на кооперациите в България, която показва, че и без законодателство, ако се прилагат кооперативните принципи за изграждане на Бизнесмрежи от типа съюз могат да се постигнат добри резултати.

Втората линия на поведение е да се осигури рефинансиране на тези кооперативни образувания. Засега възможен сценарий е да се търси партньорство на ЦКБ – например – банката, която обслужва над 6000 кооперации от ЦКС и ТПК. Ако БАККОБ организира през 2014г. една среща – Конференция на международните кооперативни банки и се постигне договореност за създаването на фонд за рефинансиране би довело и до законодателни инициативи за хармонизиране на нашето и европейското законодателства по кооперативна линия.

Само така би се стигнало до едно по-етично и по-социално банкиране в България и би осмислило съществуването на кредитните кооперации и БАККОБ.

П. Нейчев

29.08.2013 

Експертни мнения

БСП ще ограничава рентата

2 Сеп. , 2013  

Николай Вълканов, ИПИ

Уважаеми членове на СИБ, уважаеми агроикономисти, молим за Вашето мнение.

През изминалата седмица оставаме с впечатлението, че депутатите от БСП са в луда надпревара кой да предложи по-вредна и популистка законодателна промяна. Върхът дойде в петък (30 август), когато Янаки Стоилов съобщи, че се готвят промени в Закона за арендата, с които да се определят минимални граници на рентните плащания. Целта изглежда е да се осигури „защита” на дребните собственици на земи.
Социалистите търсят бърз начин да си осигурят подкрепата на нискодоходните социални групи и възнамеряват да го направят по най-лесния, но и най-опасен начин – чрез повишаването или гарантирането на определени минимални плащания. В случая с рентите, те са на път да нанесат сериозен удар на земеделието – сектор, който уж е приоритетен.
Тук е излишно да говорим за принципни неща като пазар, конкуренция, алтернативен избор и пр. Ще боравим с факти.
От 2005 г. насам рентата бързо нараства – и като стойност на единица площ и като дял от общите разходи на земеделците. Влизането в ЕС и европейските субсидии повишиха значително интереса към земеделската земя, нарасна търсенето, а заедно с това и конкуренцията при наемането на земя. Това доведе до над двоен ръст на рентата на декар за периода 2005-2012 г. Арендата заема все по-голям дял в общите разходи в селското стопанство (виж графиката).
Източник: НСИ
При това трябва да се има предвид, че горната графика взема предвид общите разходи в селското стопанство, т.е. включва и подсектори, в които делът на арендуваната земя е много нисък (например зеленчукопроизводство, лозарство и др.). Затова може да се допусне, че специално при зърнопроизводството, което е основен арендатор, делът на рентата е още по-висок.
Разбира се, съществуват значителни разлики в плащаната рента в отделните райони на страната. Това отразява качеството на земята, големината на индивидуалните парцели, селскостопанската активност в района и т.н. Това е и основната причина все още да има райони на страната, където рентата на декар е 15 лева, на места в Северна и Южна България се покачва до 40-50 лева, докато в Добруджа достига зашеметяващите 80-100 лева на декар. Именно от краищата на Северозападна България, където рентите са ниски, още миналата година дойде предложение за въвеждането на минимална рента. Изглежда Янаки Стоилов се е нагърбил с изправянето на именно тази несправедливост.
Подобна мярка обаче ще усили натиска върху земеделските производители (основно зърнопроизводителите). Първо, защото субсидията на единица площ след две години ще достигне тавана си (няма да нараства повече, тъй като 2016 г. България ще може да разпределя 100% от националния си пакет за директни плащания), а с промените в новата Обща селскостопанска политика този таван няма да бъде много по-висок от субсидията на единица площ през 2013 г. Иначе казано основната причина за ръста на рентата досега – субсидията на площ, скоро ще спре да движи пазара.
Второ, щастливото стечение на обстоятелствата през 2011-2012 г. (сравнително добра реколта и много високи международни цени на основните култури) допълнително спомогна за надуването на балона на пазара на земя. През настоящата стопанска година цените на зърното и маслодайния комплекс се сринаха с около 40% при нарастващи разходи за производство. Това изправя пред сериозни затруднения българските производители, част от които не са заделили достатъчно резерви, правили са необмислени инвестиции и са се нагърбвали със сериозни задължения към арендодателите си. В това, само по себе си, няма проблем, защото лошите бизнес решения ще бъдат наказани, някои фермери ще ограничат производството си, други вероятно ще излязат от пазара. Въпросът е, че по естествен път цената на рентата и земята тръгва надолу още през тази година и това ще важи поне и през следващата. Ако административно бъдат наложени минимални ренти по региони това по всяка вероятност само ще ускори процеса на отпадане на пазарни играчи. Или най-просто казано, минималната рента примерно във Видинско може да стане и 30 лева, само че няма да има кой да я плаща.

Препечатва се от Economy News. BG, 30 август

Форуми на СИБ

КОНКУРС „МЛАД ИКОНОМИСТ 2013г.“

23 Авг. , 2013  

Конкурс „Млад икономист 2013г.“ приключва на 20 септември.

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Управителният съвет обявява конкурс

МЛАД ИКОНОМИСТ 2013

на тема

„ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ И ИНТЕРНЕТ МАРКЕТИНГ”

за ученици, студенти, докторанти и млади специалисти

до 35 годишна възраст – български граждани, живеещи в

страната и в чужбина.

  • Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;
  • Докладите трябва да бъдат написани на български език;
  • Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;
  • В текста да не се посочва името на автора;
  • Участниците посочват личните си данни* на отделна страница:
  1. име, презиме и фамилия;
  2. адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон; email;
  3. име и адрес на учебно заведение/фирма/администрация и т.н.;
  • Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт TimesNewRoman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;
  • Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител;
  • Разработките се представят до 20 септември 2013г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България,  За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 02987-18-47; моб. телефон: 0878 871 847;e-mail:  unieconom@abv.bg;

  • На кандидатите, заели първите три места, съгласно правилата за оценяване, се присъждат парични и предметни награди, за които ще бъдат информирани до 21 октомври 2013г.;
  • Всички номинирани участници в конкурса, получили минимален брой точки – 30, получават сертификат на СИБ;
  • Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2013г.” ще се състои на 1 ноември 2013г.,Ден на народните будители в гр. София;
  • Неполучените на 01.11.2013г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;
  • Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: www.union-econ.com

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

Проф. дфн Кръстьо  Петков, Председател на УС на СИБ

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,  Зам. председател на УС на СИБ,   координатор на конкурса „Млад икономист 2013”

София, 01.03.2013г.

Конкурс „Млад икономист 2013г.”

Анотация

върху конкурсната тема за български студенти, докторанти от висшите учебни заведения и колежи, ученици от средни професионални училища и техникуми в РБългария и млади специалисти икономисти

до 35 годишна възраст, живеещи у нас и в чужбина:

„ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ И ИНТЕРНЕТ МАРКЕТИНГ”

 

В последните няколко години феноменът „електронна търговия” се разраства с бързи темпове, следствие на което много малки, средни и големи фирми  използват възможностите, които предоставят информационните и комуникационните технологии.

Този термин има широко приложение, като в него се включват виртуалното разглеждане на стоки, избирането на стоки за покупка и методите за разплащане. Това налага закупуване и внедряване на нови технологии и ноу-хау, както и използване на системи за защита на информацията. Интерес представлява структурата на електронната търговия, която интегрира производствена, информационна, комуникационна и обслужваща инфраструктура

По своя обхват конкурсната тема включва изследването на научно-теоретичните и практико-приложните аспекти главно на електронната търговия и интернет маркетинга като две относително обособени, но тясно свързани и взаимно допълващи се области на приложение на информационните и комуникационни технологии в съвременните условия. Разкриването на философията, концептуалните основи, подходи, механизми, проблеми и възможности за приложение на двете нови и динамично развиващи се сфери е от съществено значение за повишаване конкурентоспособността на националната икономика и стимулиране на нейното развитие в синхрон със световните тенденции. Водещи направления в проучванията, анализите, оценките и проектите на участниците могат да бъдат:

§ технологичната основа на протичащите процеси при електронната търговия и интернет маркетинга, въплъщаваща приложенията на съвременните информационни и комуникационни технологии;

§ икономическите процеси, взаимодействия, ефекти, бизнес модели, пазарни структури, фактори, условия и последици от приложението на електронната търговия и интернет маркетинга;

§ практико-приложните достижения, опит и утвърдени добри практики на малки, средни и големи фирми в областта на електронната търговия и интернет маркетинга от националната, европейската и световната икономика.

Основни акценти могат да бъдат характеристиките, базисните принципи, логиката, изискванията, парадигмите и предизвикателствата пред електронната търговия и интернет маркетинга в съвременните условия.

От авторите се изисква да направят опити за избор и обосноваване

  • на приоритети при анализ на бизнес моделите за електронна търговия, пазарните структури, маркетинговите инструменти в електронна среда, приложенията на информационните и комуникационните технологии.
  • Ясно дефиниране на очакванията по отношение прилагането на нови стратегии, политики, програми и мерки за решаването на конкретни проблеми и постигане на ефекти в макро, микро и личен аспект.
  • Авторовите проучвания могат да третират отделни частни въпроси и връзки на електронната търговия и интернет маркетинга със системата на икономиката, секторните политики, сегментиране на отделните видове пазари, обществените оценки и нагласи към тяхното развитие, хармонизация, координация и съгласуваност с европейските директиви, регламенти и добри практики.

Предимството от използването на електронна търговия е преди всичко в пестенето на ценно за клиентите време. Електронните магазини нямат работно време и са на разположение ежеминутно. Големият им плюс е, че могат да достигнат до голям процент потенциални потребители, използвайки възможностите на Интернет, социалните мрежи и стандартните маркетингови подходи.

Те не следва да бъдат разглеждани като заместители на традиционния модел, а като негово допълнение, защото има стоки, които предполагат по-лесно пласиране във виртуалното пространство – DVD, книги и други. Големите международни търговски вериги вече не  виждат в тези промени заплаха за техния традиционен бизнес модел, залагащ основно на физическите магазини.

Днес по-голямата част от търговците залагат на новата стратегия за развитие, основана на множество канали за електронна търговия и връзка с клиентите.

В областта на технологичната основа на протичащите процеси при електронната търговия и интернет маркетинга тематичният избор може да бъде конкретизиран по отношение на:

– Информационните и комуникационните технологии, които правят възможно взаимодействието „бизнес-бизнес” (В2В, Business-to-Business) на електронния пазар;

– Основните техники, стандарти, системи и продукти при електронна търговия от типа „бизнес-бизнес” (В2В,Business-to-Business);

– Критерии за оценка на различните техники за взаимовръзка, стандарти и продукти при „бизнес-бизнес” взаимоотношенията;

– Нерешени въпроси, свързани с мащаба, обмена на съдържание, автономност и хетерогенност при приложението на електронната търговия;

– Компютърните мрежи като предпоставка за масова автоматизация;

– Ролята на EDI (ElectronicDataInterchange) за развитието на електронната търговия;

– Значението на XML (eXtensibleMarkupLanguage) за разпространението на електронната търговия;

– Технологията за безжично предаване на информация „Bluetooth”и нейните приложения;

– Характеристиката на „облачните” технологии;

В областта на икономическите процеси и ефекти в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен аспект от приложението на електронната търговия, тематичният избор на участниците в конкурса би могъл да бъде ориентиран към:

– Анализ на макро- и микроикономическата среда за развитие на електронната търговия в РБългария;

– Предприемачество в областта на електронната търговия и предизвикателства пред малките и средни фирми в РБългария;

– Въздействие на електронната мрежа върху икономическите взаимоотношения и бизнес средата в РБългария;

– Характеристика на видовете електронни пазари – стокови, за бизнес услуги и пазари на услуги, опосредстващи връзките между търгуващите;

– Видове уеб услуги – достъпност, технология на предоставяне и икономически ползи;

– Роля на Extranet в съвременните фирми;

– Изграждане на Intranet в съвременната търговска фирма;

– Интегрираната система за фирмено управление – ЕRP (EnterpriseResourcePlanning);

– Влияние на ефективността на бизнес процесите при електронната търговия върху нарастване на добавената стойност за потребителите;

– Снижение на транзакционните разходи при електронна търговия от типа „бизнес-бизнес” (В2В, Business-to-Business);

– Електронна търговия от типа „бизнес-потребител” (В2С, Business-to-Consumer) и начини на връзка с околната средата.

– Структура на транзакционните разходи при електронна търговия от типа „бизнес-потребител” (В2С, Business-to-Consumer);

– Особености на електронния магазин (e-shop);

– Технологична платформа на търговския процес и икономически ползи при формата „електронни хали” (e-mall);

– Бизнес моделът на електронна търговия „пазар при трето лице” (ThirdPartyMarketplace);

– Ефективност на електронните търгове (e-Auction);

– Електронна търговия от типа „потребител-бизнес” (С2В, Consumer-to-Business);

– Електронна търговия от типа „потребител-потребител” (С2С, Consumer-to-Consumer);

– Предимства на мобилната търговия (m-Commerce);

– Приложение на мобилната търговия в РБългария;

– Защита на потребителите при електронната търговия;

– Проблеми при разплащанията в интернет среда;

– Системите за онлайн разплащания ePay, eBayи PayPal;

– Икономическите ползи от въвеждането на интернет банкирането;

Известно е, че търговците на стоки и услуги могат да обновяват многоканални платформи чрез мобилни приложения и мобилни сайтове. Участниците в конкурса могат да анализират и обосновават не само предимствата, но и свързаните с електронната търговия рискове. Примерно притеснението, че поръчаната стока няма да пристигне, опасението на потребителите, че няма да могат да върнат повредена стока, ако тя е дошла по пощата от друга държава, проблемите пред търговците на дребно, свързани с цената и сигурността на доставките, за съвместимостта между операторите и бъдещото развитие на електронната търговия в страните-членки на ЕС.

В областта на практико-приложните достижения, опит и утвърдени добри практики на фирми в областта на електронната търговия от националната, европейската и световната икономика конкретен интерес представляват:

– Причините за слабата популярност на електронната търговия от типа „бизнес-бизнес” (В2В,Business-to-Business) извън пределите на САЩ;

– Възходът на електронната търговия във Великобритания, Франция и Германия в условията на криза;

– Опитът на автомобилните производители DaimlerChrysler, Ford, GeneralMotorsпри създаване на пазарната структура „Covisint” на основата на консорциума;

– Проучване идеята за провеждане на обратни търгове в електронното пространство от FreeMarkets;

– Разнообразие от инструменти за сътрудничество в предлагането, предложени от Oracle, i2, SAP,Ariba;

– Концепцията „Мрежа за размяна на партньорите” (TradingPartnerNetwork);

– Ключовите фактори за успех на Alibaba.com;

– Предложенията от ChemConnect.com на търгове, стокова борса, средства за комуникиране онлайн и мрежа за размяна на партньорите в едно виртуално пространство;

– Маркетинговата платформа на Amazon;

– Опита на утвърдени сайтове за групово пазаруване;

– Пазаруване в чуждестранни сайтове и начини на разплащане;

– Опитът на фирма „Cellum” в развитието на мобилната търговия;

По-конкретно в областта на интернет маркетинга вниманието на участниците в конкурса може да се насочи към:

– Лоялността на клиентите като фактор за успех в съвременната конкурентна среда при електронна търговия от типа „бизнес-потребител” (В2С, Business-to-Consumer);

– Потребността на фирмите от постоянна и пряка обратна връзка с клиентите при електронната търговия; 

– Система за управление на връзките с клиентите (CRM – CustomerRelationshipManagement);

– Трансформации в поведението на купувачите при електронна търговия от типа „бизнес-потребител” (В2С, Business-to-Consumer);

– Процесът на вземане на решение за покупка при електронната търговия;

– Проблеми при маркетинговите проучвания в условията на интернет;

– Възможностите на интернет рекламата;

– Критерии за оценка на уеб сайта;

– Виртуалното общество (VirtualCommunities) като маркетингов инструмент;

– Роля на търговската марка при електронна търговия от типа „бизнес-потребител” (В2С, Business-to-Consumer).

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,  Зам. председател на УС на СИБ,   координатор на конкурса „Млад икономист”

София, 01.03. 2013г.

 

Предстоящи събития

МЕЖДУНАРОДНА КРЪГЛА МАСА В ПЛОВДИВ

23 Авг. , 2013  

СЪЮЗЪТ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА КООПЕРАТИВНИТЕ КРЕДИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ И БЕЗНЕС МРЕЖИ, СЪВМЕСТНО С ФОНДАЦИЯ „МЕЖДУНАРОДЕН ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА КООПЕРАЦИИТЕ” И АТЛАС ФИНАНС АД ОРГАНИЗИРАТ МЕЖДУНАРОДНА КРЪГЛА МАСА

на тема:

„РАЗВИТИЕ НА КООПЕРАТИВНОТО ДВИЖЕНИЕ В ЕВРОПА И СВЕТА”

С участието на проф. дфн Кръстьо Петков, д-р ик. Петър Нейчев,

проф. д-р Детлеф Кухенбекер, по темите:

1. БАККОБ – Развитие

2. Кооперациите и социалната икономика

3. Развитие на кооперативното движение в Европа

4. Кооперациите в Европа

5. Иновации в кооперациите по света

гр. Пловдив, Дом на науката и техниката, гр. Пловдив, ул. „Гладстон” 1

Дата: 29.08.2013г. Начало: 16:30 часа

Кои сме ние

УСТАВ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

22 Авг. , 2013  

РАЗДЕЛ I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

СЪЩНОСТ

Чл.1(1).Съюзът на икономистите в България е неправителствено, неполитическо, творческо-професионално сдружение с нестопанска цел.

(2) В Съюза на икономистите в България могат да членуват дееспособни физически и юридически лица, които приемат този Устав.

(3). Съюзът на икономистите в България е сдружение в частна полза, по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и осъществява дейност в полза на своите членове.

(4) Съюзът на икономистите в България е приемник на всички права, задължения и имущество на:

1. Дружеството на икономистите в България, учредено на 20 октомври 1964 г.

2. Съюза на икономистите в България, учреден на 3 май 1990 г. на състоялото се тогава заседание на Инициативен комитет за възстановяване на Съюза на икономистите в България.

(5) Съюзът на икономистите в България е исторически наследник на Първото Българско икономическо дружество, учредено на 11 юни 1895г.

(6). Съществуването на Съюза на икономистите в България не е ограничено със срок

УСТРОЙСТВО

Чл.2.(1). Съюзът на икономистите в България е юридическо лице и работи на самостоятелен баланс, със собствени сметки в банки в национална и чуждестранна валута. Има запазено и защитено право на собствена марка, знак и печат.

(2). Наименованието на сдружението е: „СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ”, съкратено „СИБ”.

Наименованието на сдружението на английски език се изписва така: „UNION OF ECONOMISТS IN BULGARIA”.

(3). Съюзът на икономистите в България е със седалище град София и адрес на управление: община „Средец”, ул.”Г.С.Раковски” №108.

(4). Съюзът на икономистите в България се изгражда и функционира на принципите на доброволността, равнопоставеността, демократичността, автономността и самофинансирането.

(5). Съюзът на икономистите в България осъществява своята дейност при спазване на Конституцията, законите на страната, настоящия Устав и решенията на Общото събрание и на Управителния съвет на сдружението.

Чл.3. Съюзът на икономистите в България:

1.Членува като редовен член във Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС);

2.Може да членува в други творческо-професионални организации и сдружения в страната и чужбина.

ЦЕЛИ

Чл.4. Главни цели на СИБ са:

1. Чрез своите членове да съдейства за социално-икономическия просперитет на страната.

2. Да отстоява интересите на своите членове пред държавни и местни органи на управление, професионално-творчески сдружения и търговски дружества в страната и чужбина.

3. Да участва, чрез своите членове, в разработване и внедряване на икономически иновации и технологии в стопанската дейност.

4. Да утвърждава СИБ като важна структура на гражданското общество, да повишава общественото влияние и престиж на своите членове в страната и чужбина.

5. Да подпомага професионалното израстване и реализация на членовете си.

6. Да укрепва и разширява международните контакти и да развива взаимноизгодно сътрудничество със сродни организации от чужбина.

7. Да съдейства за развитие на икономическата наука и усъвършенстване на практиката.

8. Да организира изучаването и разпространяването на икономическия опит на други страни.

9. Да участва и подпомага икономическите субекти при разработване и реализация на проекти, финансирани от Европейския съюз.

ПРЕДМЕТ НА ОСНОВНАТА ДЕЙНОСТ

Чл.5. Съюзът на икономистите в България:

1. Организира и провежда на макро – имикро-равнищемероприятия за разкриване на възможности за ускоряване икономическото развитие на страната, отраслите и фирмите с цел осигуряване на трайни и ефективни икономически и социални резултати.

2. Изготвя становища и участва в разработване на закони и подзаконови нормативни актове.

3. Оказва съдействие на своите членове за професионалното им израстване и повишаване на техния престиж в страната и в чужбина.

4. Изучава и разпространява икономическия опит на други страни.

5. Популяризира постиженията на членовете си у нас и в чужбина.

6. Организира и провежда различни форми на обучение за повишаване квалификацията и преквалификацията на своите членове.

7. Разработва анализи, прогнози, проекти, програми, бизнес планове и други експертни документи.

8. Осъществява проучвателна, експертна, консултантска и други дейности за решаване на конкретни задачи от икономическата теория и практика.

9. Развива информационна и издателска дейност.

10. Извършва и други дейности, разрешени от закона, свързани с целите на сдружението.

ДОПЪЛНИТЕЛНА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

Чл.6.(1). За постигане на целите си СИБ може да извършва допълнителна стопанска дейност.

(2). Предмет на допълнителната стопанска дейност е:

1.Научно-изследователска, проектантска, развойна, внедрителска, експертна и консултантска дейност.

2.Следдипломно икономическо обучение за повишаване на квалификацията.

3.Икономически анализи и прогнози, експертизи, икономически оценки, проучвания и други.

4.Информационна и издателска дейност.

5. Други дейности, разрешени от закона, свързани с предмета на основната дейност на сдружението.

(3). Допълнителната стопанска дейност се подчинява на условията и реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.

(4). Съюзът на икономистите в България не разпределя печалба. Приходите от допълнителната стопанска дейност се използват за постигане на определените в този Устав цели.

РАЗДЕЛ ІІ

ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

ЧЛЕНСТВО

Чл.7.(1). Членуването в Съюза на икономистите в България е доброволно.

(2). Ограничения за членуване в СИБ по етнически, политически и религиозен характер не се допуска.

(3).В СИБ членуват физически и юридически лица, които приемат този Устав.

ЧЛЕНОВЕ

Чл.8. Членовете на Съюза на икономистите в България са

1.Индивидуални членове;

2.Колективни членове.

ИНДИВИДУАЛНИ ЧЛЕНОВЕ

Чл.9.Индивидуални членове на СИБ могат да бъдат дееспособни физически лица,навършили 18-годишнавъзраст, които съдействат за икономическия и социален просперитет на страната.

ПРАВА НА НДИВИДУАЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ

Чл.10. Индивидуалните членове имат право:

1.Да бъдат представлявани в органите на СИБ.

2.Да търсят и получават съдействие от СИБ за защита на своите права.

3.Да участват в дейностите и мероприятията на СИБ.

4.Да имат достъп до всички съюзни документи и да получават исканата от тях информация.

5.Да избират и да бъдат избирани в органите на СИБ.

6.Да изказват и писмено да изразяват свои мнения, становища и предложения по въпроси, които се обсъждат в СИБ, както и по цялостната дейност на сдружението.

7.Да бъдат редовно информирани за решенията на органите на СИБ и неговото ръководство.

8.Да обжалват пред Общото събрание решенията на Управителния съвет за изключването им от сдружението.

9.Да следят за изпълнението на приетите решения и при неизпълнението им да искат обяснение.

10.Да ползват имуществото на СИБ за постигане на общи цели.

11.Да ползват печатните издания и други източници на информация на СИБ.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ

Чл.11. Индивидуалните членовете са длъжни:

1.Да спазватУстава на СИБ.

2. Да съдействат за постигане на общите цели

3.Да изпълняват решенията на органите на СИБ.

4. Да плащат редовно членски внос и да правят други вноски, съгласнорешение на Общото събрание.

КОЛЕКТИВНИ ЧЛЕНОВЕ

Чл.12.(1). Колективни членове на СИБ могат да бъдат юридически лица, които приемат този Устав, проявяват интерес към дейността на СИБ и съдействат за изпълнение на неговите цели.

(2) Колективните членове се представляват в органите на СИБ от упълномощено от техния ръководен орган лице.

3) Правата и задълженията на колективните членове на СИБ се уреждат с правилник, приет от УС на СИБ.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ЧЛЕНСТВО

Чл.13.(1). Приемането на членовете в СИБ става чрез:

1. За индивидуалните членове –подаване на лично писмено заявление до председателя на съответното дружество или клуб на СИБ, където лицето желае да членува.

2.За колективните членове – подаване на писмено заявление, от името на съответните органи на управление, до Управителния Съвет на сдружението.

(2) Възникването на членство по ал.1. става след положително решение на:

1. Ръководството на дружеството или клуба на СИБ – за индивидуални членове.

2. УС на СИБ, взето с мнозинство от присъстващите на заседанието членове на УС на СИБ – за колективните членове.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЧЛЕНСТВОТО

Чл.14..Членството в СИБ се прекратява при:

1.Прекратяване на юридическото лице на СИБ.

2.Прекратяване на юридическото лице – колективен член на СИБ

3.Едностранно волеизявление до СИБ.

4.Смърт или поставяне под пълно запрещение.

5.Изключване при действия, несъвместими с Устава на съюза и етичните норми и морал.

6.Отпадане, поради неплащане на членския внос за повече от една година и системно неучастие в дейността на сдружението.

(2). Прекратяване на членството по ал.1.т.6. се извършва въз основа на счетоводни и други вътрешни документи, съдържащи данни за организационния живот на сдружението – протоколи, стенограми и др.

РАЗДЕЛ ІІІ

ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА

ДРУЖЕСТВА И КЛУБОВЕ

Чл.15.(1). Организационна единица на СИБ за индивидуалните членове е дружеството или клубът.

(2). Дружеството или клубът се образува най-малко от 10 дееспособни физически лица и се утвърждава от УС на СИБ.

(3). Дружествата и клубовете се изграждат на производствен, браншов, териториален и други принципи.

(4) Общото събрание на дружеството или клуба избира ръководство за срок от 4 години в състав: председател, зам. – председател и секретар в зависимост от броя на членовете на дружеството или клуба.

(5). Дружествата и клубовете осъществяват дейността си по утвърдени от общото им събрание вътрешни правила и план за работата през съответната година, които се одобряват от УС на СИБ.

ГРАДСКИ И РЕГИОНАЛНИ РЪКОВОДСТВА

Чл.16.(1). В големите градове, при необходимост, се създават градски или регионални ръководства, които координират и подпомагат дейността на дружествата и клубовете, изградени на тяхната територия.

РАЗДЕЛ ІV

ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА И ИМУЩЕСТВО

Чл.17.(1). Съюзът на икономистите в България формира своето имущество от право на собственост, вещни права, право на интелектуална собственост и право на вземане.

(2). СИБ ползва материалната база на ФНТС и друга, предоставена му от неговите колективни членове.

Чл.18. Източници на доход за СИБ са:

1.Членски внос от неговите членове.

2.Имуществени вноски от членове.

3.Помощи, дарения, завещания и спонсорство.

4.Лихви и дивиденти, доходи от наем и рента.

5.Субсидии от държавата и от Европейски фондове и програми.

6.Доходи от консултантски, експертни, образователни и други услуги, които отговарят на предмета на дейност и целите на сдружението и не противоречат на този Устав и на законите на страната.

РАЗДЕЛ V

ОРГАНИ НА СИБ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

ОРГАНИ

Чл.19 Органи на Съюза на икономистите в България са:

1. Общо събрание – Върховен орган

2. Управителен съвет – Управителен орган

ОБЩО СЪБРАНИЕ

Чл.20.(1). В Общото събрание на Съюза на икономистите в България са представени всички индивидуални и колективни членове.

(2) Индивидуалните членове участват в Общото събрание на делегатски принцип, по норми на представителство, чрез организационните единици, в които членуват.

(3) Нормите на представителство по ал. /2/ и начинът на избиране на членовете на Общото събрание се определят от УС на СИБ.

(4) Колективните членове по право участват в Общото събрание с упълномощен представител от ръководството на юридическото лице, с право на един глас.

ПРАВА НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл.21.(1). Общото събрание:

1.Изменя и допълва Устава на СИБ.

2.Определя числения състав на Управителния съвет и избира и освобождава неговите членове.

3.Взема решение за преобразуване или прекратяване на СИБ.

4.Приема основни насоки и програма за дейността на СИБ.

5.Приема бюджета на СИБ.

6.Взема решения относно дължимостта и размера на членския внос и/или на имуществените вноски.

7.Приема отчета за дейността на Управителния съвет.

8.Отменя решения на другите органи на СИБ, които противоречат на закона, Устава или други вътрешни актове, регламентиращи дейността на сдружението.

9. При прекратяване (ликвидация) разпределя останалото имущество на СИБ след удовлетворяване на кредиторите

10. Удостоява със звание „Почетен член на СИБ” и „Почетен дарител на СИБ”.

(2). Решенията на Общото събрание са задължителни за другите органи на СИБ.

(3). Членовете на СИБ могат да обжалват по съдебен ред законосъобразността на решенията на Общото събрание и съответствието им с Устава на сдружението.

(4). Решенията на органите на СИБ, които са взети в противоречие със закона, Устава или предходно решение на Общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред Общото събрание, по искане на заинтересовани членове на СИБ или негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

СВИКВАНЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл.22.(1) Общото събрание се свиква от Управителния съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на СИБ, в населеното място, в което се намира седалището на сдружението. Ако в последния случай Управителният съвет в двуседмичен срок не отправи писмено покана за свикване на Общото събрание, то се свиква от съда в седалището на СИБ, по писмено искане на заинтересованите членове или натоварено от тях лице.

(2). Поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждане на Общото събрание и по чия инициатива то се свиква.

(3) Поканата се обявява в интернет страницата на Съюза на икономистите в България, публикува се в печатно издание на ФНТСи се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на СИБ, най-малко един месец преди насрочения ден.

КВОРУМ

Чл.23.(1) Общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината от всички негови членове. При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно и се провежда на същото място и при същия дневен ред, колкото и членове да се явят.

ГЛАСУВАНЕ

Чл.24.(1). Всеки член на Общото събрание има право на един глас.

(2). Член на Общото събрание няма право на глас при решаване на въпроси, отнасящи се до:

1. Него, неговия съпруг/а или роднини по права линия – без ограничение, по съребрена линия – до четвърта степен, или по сватовство – до втора степен включително.

2. Юридически лица, в които той е управител или може да наложи или възпрепятства вземането на решения.

(3). Едно лице може да представлява не повече от трима члена на Общото събрание, въз основа на писмено пълномощно.

(4). В Общото събрание не се допуска гласуване чрез преупълномощаване.

ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Чл.25.(1). Решенията на Общото събрание се вземат с явно или тайно гласуване. Начинът на гласуване се определя с обикновено мнозинство от присъстващите.

(2). Решенията на Общото събрание се вземат с мнозинство от присъстващите.

(3) Решенията по чл.21(1), т.т. 1 и 3 се вземат с мнозинство 2/3 от присъстващите.

(4). По въпроси, които не са били включени предварително в обявения в поканата дневен ред, не може да се взема решение.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ СЪСТАВ

Чл.26.(1). Управителният съвет е управителен орган на СИБ, който представлява сдружението.

(2). Управителният съвет се състои от 13 физически лица.

(3). Членовете на Управителния съвет се избират за срок от 4 години.

(4). Юридическите лица – колективни членове на СИБ, могат да посочват за членове на Управителния съвет и лица, които не са членове на сдружението.

(5). Членовете на Управителния съвет носят отговорност за взетите решения по време на своя мандат, в съответствие с действащото в Република България законодателство, Устава и правилниците на СИБ.

ПРАВОМОЩИЯ

Чл.27.(1). Управителният съвет:

1.Представлява СИБ и определя правата и задълженията на своите членове.

2.Осигурява изпълнението на решенията на Общото събрание.

3.Избира от своя състав и освобождава председател, заместник-председател/и/ и секретар на УС.

4.Управлява и се разпорежда с имуществото, средствата и фондовете на СИБ, при спазване изискванията на Устава.

5. Подготвя и внася в общото събрание проект на бюджет на СИБ и отчет за неговото изпълнение.

6. Приема и прекратява членството наколективните членове на СИБ.

7.Взема решения за членуване на СИБ в други организации.

8.Подготвя и внася в Общото събрание отчет за дейността на УС на СИБ.

9.Определя реда и организира извършването на дейността на СИБ и носи отговорност за това.

10.Определя адреса на СИБ.

11.Взема решения за сключване на заеми и условията по тях.

12.Утвърждава щатното разписание и размера на трудовото възнаграждение на лицата, заети по трудов договор към Управителния съвет.

13.Приема вътрешни актове – правилници, наредби, правила, инструкции и др.

14.Учредява съюзни награди, съгласно утвърден правилник.

15.Извършва ликвидация на СИБ или определя ликвидатор.

16.Изпълнява задълженията, предвидени в Устава.

17.Изгражда свои работни органи, съвети, комисии, работни групи и др.

18.Взема решения за учредяване, преобразуване, ликвидация и продажба на търговски дружества към СИБ. Назначава и освобождава ръководния им състав и приема отчетите за тяхната дейност.

19.Взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно Устава, не спадат в правата на Общото събрание.

20.Координира и подпомага дейността на членовете на СИБ.

21.Взема решения за издаване на печатен орган на СИБ и за друга издателска дейност.

22. Избира и освобождава председател и членове на Комисията за контрол и етика (ККЕ).

23. Одобрява създаванетои закриването на дружества иклубове на СИБ.

24. Приема общи вътрешните правила за дейността на дружествата и клубовете на СИБ.

(2) Управителният съвет е първостепенен разпоредител с имуществото на СИБ.

(3). Комисията по контрол и етика (ККЕ) работи по правилник, приет от Управителния съвет.

ЗАСЕДАНИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

СВИКВАНЕ

Чл.28.(1). Заседанията на Управителния съвет се свикват и ръководят от председателя, най-малко веднъж на три месеца.

(2). Председателят е длъжен да свиква Управителния съвет на извънредно заседание, при писмено искане на 1/3 от членовете му, в седмичен срок от постъпване на искането.

В искането задължително се посочват причините за свикването на заседанието на УС и въпросите, които трябва да се решават. Ако в този срок председателят не свика заседание на УС, то може да се свика от всеки един от заинтересованите членове на Управителния съвет.

(3). При отсъствие на председателя, заседанието се ръководи от заместник-председател или от избран от Управителния съвет негов член.

ПРАВО НА ГЛАС

Чл.29.(1). Всеки член на Управителния съвет има право на един глас.

(2). Отсъстващ от заседанието член на УС не може да се представлява по пълномощие от друго лице.

(3) Председателите на дружествата и клубовете на СИБ:

1. участват в заседания на УС на СИБ, с право на съвещателен глас.

2. могат да предлагат за обсъжданеотУправителния съвет на становища по важни въпроси от дейността на сдружението и вземане на съответни решения.

3. предложенията по т.2. се включват за обсъждане в дневния ред на заседанието на Управителния съвет, след одобрението им от председателството на съвета.

РЕШЕНИЯ

Чл.30.(1). Управителният съвет може да взема решения, ако на заседанието присъстват повече от половината от неговите членове.

(2) Присъстващ по ал.1 е и член, с който има двустранна телефонна връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и вземането на решения.

Гласуването на този член се удостоверява в протокола от председателстващия заседанието.

(3). Управителният съвет взема решения с явно гласуване.

(4). Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите, а решенията по чл.27, ал.1, т.т. 3, 4, 6, 7, 9, 11, 15 и 18 се вземат с мнозинство от всички членове на Управителния съвет.

(5). Управителният съвет може да вземе решение и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за взетото решение бъде подписан без забележка и възражения за това от всички членове на Управителния съвет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ, СЕКРЕТАР

НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

Чл.31.(1). Председателят на УС:

1.Представлява Съюза на икономистите в България.

2.Ръководи работата на УС и контролира изпълнението на неговите решения.

3.Внася в Общото събрание и в Управителния съвет проект на бюджет на СИБ, както и отчет за неговото изпълнение.

4.Внася в Общото събрание отчет за дейността на УС на СИБ.

5.Упражнява правата и задълженията на работодател на наетите по трудов договор към Управителния съвет.

6.Взема всички необходими решения в съответствие с Устава и задълженията му, конкретизирани с изпълнението на чл.27, ал.1, т.1.

(2). Заместник-председателят(ите) на УС изпълнява(т) функции, делегирани от УС и замества(т) председателя при неговото отсъствие.

(3). Секретарят на УС:

1. Представлява СИБ, съобразно предоставените му правомощия от Устава и Управителния съвет.

2.Организира работата на УС;

3. Организира работата по изпълнението на решенията на УС;

4. Изпълнява функции на първостепенен разпоредител на бюджета на УС на СИБ, в съответствие с решенията на органите на сдружението;

5. Отговаря за изпълнението на бюджета на УС;

6. Подпомага и координира в организационен аспект дейността на членовете на УС на СИБ;

7. Замества председателя и заместник-председателя при тяхно отсъствие или по тяхно пълномощие;

8.Извършва плащания в рамките на предоставените му права от УС на СИБ.

9. Работи на трудов договор сУС на СИБ.

(4) Председателят, зам.-председателят(ите) и секретарят на УС на СИБ са председателство на УС на СИБ.

(5) На председателството, като цяло и на всеки негов член Управителният съвет може да поставя задачи и да делегира права за вземане на решения по конкретни въпроси и тяхното изпълнение.

(6). Не могат да бъдат избирани за председател, зам.-председател и секретар на УС на СИБ:

1. Членове на националните ръководства на политически партии и движения;

2. Ръководители на областни и общински партийни структури;

3. Членове на политическите кабинети на Министерския съвет, министерствата и други държавни структури.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СИБ

Чл.32. Съюзът на икономистите в България се представлява от председателя и секретаря на Управителния съвет, заедно и поотделно, съобразно предоставените им правомощия от Устава и Управителния съвет.

РАЗДЕЛ VІ. ОТЛИЧИЯ И НАГРАДИ

Чл.33.(1). За активна работа и заслуги в развитието и усъвършенстването дейността на СИБ, се присъждат колективни и индивидуални награди.

(2). Наградите, както и редът и условията за присъждането им, се уреждат с правилник, приет от УС на СИБ.

(3) Управителният съвет може да предлага членове на СИБ за награждаване от Федерацията на научно-техническите съюзи и от други органи и сдружения.

РАЗДЕЛ VІІ. ПРЕОБРАЗУВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДАЦИЯ

Чл.34.(1). Преобразуването на СИБ се извършва при условията и по реда на чл.12 на ЗЮЛНЦ.

(2). Прекратяването на СИБ се извършвапри условията и редана чл.13 от ЗЮЛНЦ.

(3). При прекратяване на СИБ по решение на Общото събрание, ликвидацията се извършва от Управителния съвет или от определено от него лице.

(4.) Управителният съвет може да определя за ликвидатор лице, което не е член на СИБ.

(5). Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, редът за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон и ЗЮЛНЦ.

(6).При ликвидация на СИБ, останалото след удовлетворяване на кредиторите имущество се разпределя съобразно решението по чл.21, ал.1, т.9 от настоящия Устав.

(7). Средствата, необходими за посрещане на разходите по ликвидацията, включително и възнаграждение на ликвидатора, се осигуряват от УС на СИБ.

РАЗДЕЛ VІІІ. ЗАПАЗЕН ЗНАК,

ПЕЧАТ И ОБРАЗЕЦ НА ЧЛЕНСКА КАРТА.

Чл.35. (1). Съюзът на икономистите в България има запазен знак и кръгъл печат.

1. На знака се изписва в кръг наименованието на сдружението „Съюз на икономистите в България” и надпис в средата „СИБ 1895”.

2. На печата се изписва в кръг наименованието на сдружението „Съюз на икономистите в България”, а в средата се поставя абревиатурата „СИБ”.

(2). На индивидуалните членове на СИБ се издават членски карти, които съдържат и символите на ФНТС.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф 1. Настоящият устав се счита за приет и Съюзът на икономистите в България учреден на 3 май 1990 г., на състоялото се заседание на Инициативния комитет за възстановяване на СИБ, изменен и допълнен от ІІІ-ия конгрес на СИБ, състоял се на 09.06.1995 г., от ІV-ия конгрес на СИБ, състоял се на 29.05.1998 г.,от V-ия конгрес на СИБ, състоял се на 19.06.2004 г., когато Уставът е приведен в съответствие със ЗЮЛНЦ, от Общото събрание на СИБ, състояло се на 18.06.2004 г. и от Общото събрание на СИБ, състояло се на 26.09.2008 г.

Параграф 2. Неуредените в този Устав въпроси се решават от Управителния съвет на Съюза на икономистите в България

Кои сме ние

ОБРЪЩЕНИЕ От проф. д.ф.н. Кръстьо Петков, Председател на УС на Съюза на икономистите в България

22 Авг. , 2013  

11 юни – Ден на икономистите

Уважаеми колеги,

Днес, на своя официален празник, българските икономисти имат много основания за гордост и морално удовлетворение от изминатия път на нашата професионална общност:

– Съюзът на българските икономисти е наследник на едно от първите съсловни и професионални сдружения, създадени след Освобождението (1995 г.): Българското икономическодружество. Първоначалната цел на тази благородна инициатива – да се работи за „напредъка на народния поминък” – е актуална и днес. България изживява тежка икономическа криза. Благоденствието на мнозинството българи е поставено на сериозно изпитание. В  подобни исторически ситуации  икономическата наука е призвана да помогне на държавното управление и на своя народ в усилията им да предотвратят надвисналата стопанска и социална катастрофа ;

– На каузата на нашия Съюз в продължение на години са се посветили видни интелектуалци, държавници и съсловни водачи. Българският икономически елит се е доказал в историята като неразделна част от своята нация и е поемал с отговорност мисията на интелектуалното водачество в съдбовни времена. Днес ние сме изправени отново пред подобно предизвикателство: да очертаем пътя към  икономическото възстановяване, към  материалния и социалния просперитет на България;

– Българските икономисти никога не са се примирявали с тезата за развитието на България като периферна/буферна зона в Европа, като държава, която е обречена вечно да догонва богатите си партньори. През миналия 20 век като нация сме изживявали периоди на забележителен стопански възход, правили сме пробиви в ключови области на науката и техниката, на материалното производство, образованието и културата. В алтернативните стратегически решения, нестандартни и специфични за българските условия, е ключът към успеха и сега. Напредъкът ще зависи в решаваща степен от приноса на българската икономическа наука.

Следователно, професионалният празник е и повод за интелектуална мобилизация, за рязко активизиране на творческата и публичната дейност на гилдията на българските икономисти.

Постиженията от миналото не бива да служат като заместител и оправдание за криво разбрания експертен неутралитет в днешно време. Именно това убеждение е залегнало в календара за професионалните изяви  на СИБ, който е наситен с дискусионни форуми и участие в проекти, ангажиращи едни от най-подготвените изследователи и практици от България  и чужбина.

Само за шест месеца по инициатива на СИБ бяха организирани:

– две научни конференции по актуални теми –бедността и младежката безработица, с участие на колеги от ЕС;

– поредица от публични лекции на изтъкнати български и европейски икономисти;

– старта на конкурса за млади икономисти, който ще бъде финализиран през ноември т.г;

От името на СИБ изпратихме на висшите държавни институции алтернативни предложения за икономически стратегии. Осъществихме и първата независима експертиза на финансовата дейност и ценообразуването на стопанско дружество от системата на ЕРП.

За тези и други изяви на членовете и ръководството на СИБ информирахме всички интересуващи се институции и граждани чрез нашата уеб страница (до дни ще заработи и новаият интерактивен сайт на СИБ, което ще позволи да се поддържа онлайн връзка с наши членове, партньорски организации и медии в България и извън страната).

Уважаеми колеги,

За осми път общността на българските икономисти ще отбележи своя професионален празник 11 юни. На днешния ден ние, наследниците на  Българското икономическо дружество, сме длъжни да отдадем заслуженото уважение на неговите учредители.

И заедно с това, да бъдем достойни продължители на техния исторически завет: да бъдем заедно с българския народ, да сме проактивна част от гражданското общество – винаги, когато имат най-голяма нужда от националната творческа интелигенция.

Честит професионален празник на всички български икономисти!

11 юни, 2013г.

София

Експертни мнения

НАДХИТРЯНЕ С ВРЕМЕТО: ИГРА С ПРЕДИЗВЕСТЕН КРАЙ

15 Авг. , 2013  

Проф. Кръстьо Петков

Астрономическото и биологичното време не може да променим или измамим – това е аксиома. Не е така със социалното време, в двете му измерения: икономическо и политическо. Там с действията се намесват множество сценаристи, режисьори и актьори, които предлагат различни интерпретации на установения ред. Едни от изпълненията са  дело на отговорни, компетентни и талантливи люде. За тях може да съдим по ситуацията в успешните нации, оглавяващи световните социално-икономически класации. Други са продукт на хитри, недозрели и недоучени субекти , които обричат нациите си на вековна мизерия.

Ясно е, че и в двата случая става дума за човешки действия в сферата на властта, т.е. там, където се взимат или оспорват решенията за развитието на обществото. Ние, българите, сме сред шампионите по опитите да работим не по правилата и срещу времето. Ще  илюстрирам това твърдение с примери от близкото минало и настоящото всекидневие.

Социалните илюзии

Хората от моето поколение вероятно си спомнят, че преди около четири десетилетия на мода беше Голямата идеологическа илюзия: предстои да живеем във времето на комунизма. Той бил „ей там, отвъд хоризонта”. И понеже не сме в състояние да го докоснем с ръка и да го видим с очите си, трябвало да ускорим движението.

Минаха десетилетия, но чудото не се случваше. Илюзорните представи, усърдно подхранвани и поливани от официалната пропаганда, постепенно се стопиха. На всички им стана ясно, че версията за комунизма, която ни пробутваха, е чиста измислица, красива утопия. Вярно е, че в западните общества участието в труда не е според способностите, а разпределението-според потребностите; но стандарта на живот там се оказа многократно по-висок от този в териториите, доминирани от Голямата илюзия. Затова, когато падна Берлинската стена, в нито една страна от съветския блок работническата класа и неговият авангард – комунистическата партия- не се вдигна да защити с оръжие в ръка своя идеал. Беше дошло времето да се прегърне следващия идеал: за либералния/демократичен капитализъм.

Днес новото поколение отхвърля прехода. И с основание, защото мнозинството от младите хора останаха излъгани, че ще живеят в общество на всеобщото благополучие. Вместо това, те станаха поданици в държава, където разцъфтяваше олигархичния/частен просперитет. Затова протестиращите, изчерпили търпението,  искат незабавни оставки: през февруари на десни, сега – на леви, центристи, технократи и прочее властимащи. Искането е безалтернативно. Когато питат активистите  и говорителите на протеста какво се случва след оставката, отговорът е: задавате неправилен въпрос. Важното е да има незабавни нови избори, после ще решим какво да правим.

Именно „после-то” ме безпокои най-много. Защото то подхранва друга илюзия, че икономиката може да почака в името на свободата и демокрацията, т.е. на политиката. А в реалния и демократичен свят е обратното: икономическият просперитет е първостепенна грижа и на управляващите, и на недоволните от управлението. Първите са длъжни да спазват времевия цикъл на стопанската дейност (бюджетите се правят навреме, стратегическите програми не се отлагат, при мини-кризи се реагира на мига и т.н.); вторите контролират своите избранници и реагират без забавяне на грешките, гафовете и закононарушенията на властимащите. Как? Преди –веднъж на четири години, чрез упражняване на правото на глас; напоследък – чрез перманентен натиск от улицата. Упражняван без колебание и без илюзии.

Опасявам се, че протестното движеие у нас, поело в правилна посока, днес се обръща с лице към нова Голяма илюзия. Този път –гражданска. Щом се искат избори без отлагане, тук и сега; щом  искат да се спре актуализацията на бюджета, значи трябва да сме готови  не за ускоряване, а за спиране на икономическото време. Ако това се случи, ще се замразят плащания за над 1,5 милиарда лева (социални, по заеми и др.); Бюджет’2014  ще се приеме най-рано през януари ( решение, отнасящо се за 15 милиарда лева); струващото 15 милиарда лева споразумение  с ЕК за следващия програмен период (2014-2020 г.) ще увисне и т.н.

„Времето е пари”  твърдят мъдри и опитни хора. Тази извечна истина изглежда не е валидна за обществата на Големите илюзии, сред които горделиво се е наредила Майка България.

 

Социалните манипулации

В тази категория влизат онези постъпки на управляващите, които съзнателно изкривяват обичайните представи за социалното време. Знае се например, че от изостаналост и криза се излиза най-малко за четвърт век. Но дотук двукратно българите се подадоха на внушения, че този срок може да бъде многократно намален.

В единия случай авторът на манипулацията беше ексмонархът Симеон. При завръщането си в България той обеща за 800 дни да направи българите европейци по жизнен стандарт. Почти 50% от избирателите се хванаха на  въдицата и избраха бившия цар за премиер. Три месеца след триумфа бях поканен на разговор при него.”Обезпокоен съм, господин професоре-каза ми той. Народът е схванал буквално моето предизборно обещание, че след 800 дни тук ще цари благополучие!”. Отвърнах: „А как иначе! Вие публично изрекохте тези думи и половината от българите им повярва. Сега предстои да изтърпите тяхното недоволство”. Цената, която плати политикът-манипулатор е известна…

В другия случай тази роля беше изпълнена от ученика на Симеон: Бойко Борисов. Помним, че и той се зарече: „Ще извадя България от тресавището за 500 дни”. Вместо това за 1200 дни той и ходещият калкулатор – Дянков, завлякоха страната на второ икономическо дъно, откъдето излизането ще отнеме цяло десетилетие.

Кой е големият губещ от въпросните манипулации? И царственият Симеон, и храбрият Б.Б. са преходни фигури. Загубите се инкасират от непреходен субект- народът  български (с малобройни, но емблематични изключения, защото при царския и бодигардския режим плутокрацията окончателно утвърди своя статутна недосегаема прослойка). Днес тя не пропуска шансовете да дирижира протестите – по време, място и послания. През февруари-март пратиха протестиращите в шеста глуха: да правят избори  по никое време и по неизгодни правила. През юни-юли ги извеждат на челния перон, но отново със същата невъзможна мисия: да бутнат едно правителство и да възкачат на трона следващото, конструирано отново от олигархичното задкулисие.

Социалната деструктивност

Имам предвид не съзидателното разрушение, проповядвано от идола на Дянков:Йозеф Шумпетер, а типичната българо/балканска нагласа да се посяга на утвърдени ценности и безценни ресурси, без да се мисли за текущите ползи и вреди, както и за последиците. И тук най-новата политическа история на България предлага цял набор от образци на темпорална деструкция.

а)Образецът, сътворен от Тодор Живков. След като 34 години водеше българите по пътя към развития социализъм, после към илюзорния комунизъм , изненадващо направи завой към „вграждане на капиталистически форми в социалистическата икономика”а в края на живота си обяви социализЪмаза „недоносче”. Излезе, че сме пропиляли цели 45 години за износване на един плод, който е заченат погрешно.

б)Образецът на СДС. След знаменателната фраза: „45 години стигат!” сините издигнаха нов лозунг:”Времето е наше!”.Дали по внушение на пиар-маестрото Жорж Сегела или поради незрялост, бивши дисиденти и новоизлюпени демократи поискаха да приватизират едно благо, което не е достъпно всекиму: социалното и политическото време. За икономическото време се погрижи Иван Костов, който по-късно го жертва в името на другата, материалната приватизация. И чрез Валутния борд постави началото на 15- летна мизерия на българите…

в) Образецът на Бойко. Той поиска да управлява 35 години- е една повече от своя настойник Живков. Историята му отпусна десет пъти по-малко, но той го използва най-ефективно, за да задълбочи кризата и разрухата (четвърта година сме в рецесия, по безработица сме в челото, а по бедност и социално неравенство- първенци). Но ГЕРБ-ерската олигархия взе своето.

***

Апостолът на свободата Васил Левски е оставил на поколенията безценна мисъл: „Времето е в нас и ние сме във времето!”

Няма как да го отделим от себе си и да го надхитрим! Крайно време е да проумеем тази истина…

Експертни мнения

БЮДЖЕТНАТА БИТКА В БЪЛГАРИЯ И ФИНАНСОВИТЕ ВОЙНИ ПО СВЕТА

15 Авг. , 2013  

Проф. Кръстьо Петков

Размишления върху актуализацията на бюджета и президентското вето/

Утре(15 август, 2013 г.) ще наблюдаваме заключителната схватка от  тримесечната битка „За и против актуализация на бюджета”. Предисторията е известна: временно колебание на кабинета „Орешарски”- дали да ревизира заварения бюджет; публични пререкания между привържениците и противниците на фискалната промяна; скоростна флангова атака чрез парламента, довела до промени в  закона за бюджета; вето на президента. В битката се включиха институциите и (естествено)  набедените за топ-политици. Професионалният дебат отстъпи на заден план. По всичко изглежда, че тази тактика ще се повтори и на утрешното, финално  сражение в пленарна зала на парламента.

Не си спомям друг републикански бюджет да е предизвикал толкова много страсти и да е ангажирал така дълго вниманието на медиите. Дори провалът на Дянков през 2010 г., когато се наложи форсмажорна корекция на базисни параметри на бюджета преди да е изтекло полугодието, мина при по-слаб публичен интерес. Сега е като на война, която приближава своя край ; всичко е заложено на карта; принципът е „или-или” (спечелилите ще се закрепят на позициите, загубилите задълго ще бъдат лишени от възможността за реванш).

Поемайки риска да остана нечут, по-долу ще се опитам да  върна спора на полето на аргументите: икономически, финансови и едва тогава-политически.

Защо актуализация?

Авторите и поддръжниците на промяната, макар и със закъснение, извадиха на показ своите аргументи: приходите в бюджета ще надхвърлят заложения дефицит от 1,3%; неотложни разходи по договори с бизнеса и общините, за връщане на ДДС, за социални плащания и др. няма да бъдат покрити; обслужването на наследени заеми ще спре и т.н.

Противниците на ремонта се опитаха да оспорят финансовата статистика, но , стреснати от числата в отчетите след юни т.г., смениха тактиката. Техните контра-аргументи са: няма прозрачност за предвидените разходи; не е ясно за какво ще се използва новят едномилиарден заем; не работили приходните агенции, затова приходите спадали и т.н.

Дотук спорът протичаше в нормални рамки. Докато не се намеси президентът, със своята лекокавалерийска атака: не по фланговете, а фронтално, срещу парламента и правителството.

Формално той повтори част от възраженията на неолибералните коментатори: за липсата на конкретика в предстоящите харчове (въпреки  че като държавен глава  има право да поиска подробен списък, с точност до стотинка, за набелязаните плащания до края на 2013 г.); несъгласие с политиката за увеличаване на дълга и т.н.

Но на практика именно президентът застана начело на последната/институционална атака срещу ревизирания бюджет. Нещо повече, той пренесе сблъсъка от полето на фиска на политическата арена, около която се бяха струпали всички воюващи отряди – редови протестиращи , техни гурута и говорители; реанимирани политици от десницата; озлобени от понесените удари соцлидери и депутати; паравоенни кореспонденти, предаващи събитията на живо или коментиращи зад кадър.

За какво се спори сега, след президентското вето?

Първо, ще откраднат ли коалиционните партньори половината от новия заем, или да? Ръкавицата, в типично махленско-гангстерски езиков стил, беше хвърлена от детронирания експремиер Борисов. Като негов лоялен поддръжник, президентът също не вярва в почтеността на управляващите, само че него го е грижа повече за „бъдните поколения”, които щели да понесат тежестите от днешното неразумно харчене!

Второ, предвидените допълнителни социални разходи били малко (едва 4%) от увеличения дефицит; следователно – огромната част от допълнителните пари щели да бъдат разпределени според интереса (а той, както е известно, клати феса; така че , познайте кой ще раздава порциите, макар и от закътано място….)

Ако продължим в този дух, ще попаднем в клопката на неспиращите парламентарно-политически скандали, които наблюдаваме от години наред в сградата на парламента, в междуинституционалното пространство край Дондуков 1 и 2; в социалните мрежи и корпоративните издания. Повтори ли се и тази картина  през утрешния ден, чака ни нова агония: управление на инат и протести на инат. Не заради аргументиран спор, а заради контра-аргументите. Двубой заради удоволствието от самата битка. И –като шанс за демостриране на мускули, на силовото начало в политиката, на изтърваните нерви и изгубения разум. Тогава ще наблюдаваме сцени от бойното поле, които са запазен български и балкански патент.

Разбира се, възможни са и други сценарии. Например, част от полит-елита да се опомни и да предложи окрит, мъжки, гладиаторски двубой в дисциплината: „История на фиска”. В тази игра правилата са други…

Кой и как манипулира бюджета?

Ще започна пак с малко предистория. Преди няколко години край Министерството на финансите срещнах познат-стар и опитен бюджетар. „Уволниха ме”, оплака се той.  Беше ясно кой му е теглил секирата: фамозният Дянков. И понеже беше прочел моята студия „Мисионерът Дянков: от Doing Business до Doing Budget”, въпросният бюджетар с над 30-годишен стаж в МФ , днес свободно практикуващ пенсионер, сподели: „Прав си, че Дянков не разбира от бюджети. Но  пък е майстор в манипулирането на статистиката.  В МФ вече е изоставена практиката за изкуствено формиране на излишъци. Днес на мода е жонглирането с числата”!

Този наглед дребен епизод изплува в паметта ми по времето, когато започнаха първите публични дебати за актуализацията на Бюджет’2013. Няма как да не се доверим на преценката на един добросъвестен държавен чиновник, доказан експерт в своя занаят. Той съобщи информация, която се знае от мнозина, но никога, при нито едно правителство, управлявало България през последните 15 години, не е била предмет на парламентарно обсъждане. Затова моят въпрос-предизвикателство към малцината храбреци-депутати, които имат намерение да се включат в утрешната пледоария е:

готови ли сте да изнесете на показ  малките мръсни тайни на манипулираните бюджети след 1998 г.?

Подвъпросите са:

1. Залагани ли са системно, всяка финансова година, изкуствени излишъци в приеманите бюджети от парламента? И от кого?

Примерно, реалниятприход (най-близък до научната прогноза) да е 12 милиарда лева, но се залагат напълно съзнателно 1,5 миларда лева. Защо? Ами за да се преизпълни приходната част на бюджета и в края на годината управляващите да го разпределят по целесъобразност (припомням-според интереса и феса). По този начин кухият обем, заложен в проекта, впоследствие уплътнен с  милиони левчета, се превръща от фискален, в политически ресурс и се раздава по клиентелистката верига. Първопроходците са Иван Костов-Муравей Радев, но моделът на кухия обем беше прилаган и от следващите две правителства.

При Борисов-Дянков беше различно: няма значение какви са параметрите на бюджета. Мобифонът, т.е. едноличната воля на премиера решаваше как да се харчат парите: колко за магистрали, колко за спортни зали и църкви, колко за транспортиране на футболни съотборници и техни босове и т.н. Ходещият калкулатор Дянков (както го наричаше неговият благодетел Б.Б.) само променяше бюджетните пропорции и нареждаше транзакциите. Докато му писна и през зимата на 2013 г. се опълчи срещу командата да пусне скорострелен заем от 800 милиона лева- заради обещани от Единоначалника плащания  на едрите зърнопроизводители и приближени лица от финансовия кръг „ГЕРБ”.

2. Колко и какви заеми са вземани от държавата през споменатия период и за чия сметка?

По-специално, заемът „Велчев”, за който финансистът Пламен Орешарски преди 7 години пресметна, че е нанесъл вреди на държавната хазна за над 1 милиард долара. Не бъдещите, а сегашното поколение вече плаща неговата цена. Не външни, а главно вътрешни брокери се облажиха покрай тази култова афера. Следващият пример е заемът „Дянков”, рекламиран като перлата на дълговата политика. Този път хазната формално се обогати с над 800 милиона евро, но облигациите бяха изкупани не от местни банки, а от финансови спекуланти с изнесени капитали. И отново вътрешният брокерски кръг, работещ еднакво добре с всички власти, спечели добри пари за сметка на бюджета и данъкоплатците.

3. Какви дивиденти и в какъв размер са опрощаване от държавата – в полза на приватизатори и концесионери от енергетиката, телекомуникациите, добивната промишлености други отрасли?

Това питане има два аспекта: а)кой нарежда опрощаването и прибира комисионните;б) с колко се облагодетелстват инвеститорите, за сметка на българските данъкоплатци.

Спирам дотук, защото предугаждам традиционно възражение: това са минали истории и нямат общо с президентското вето. Имат и още как?

Нали затова протестиращи и пасивни данъкоплатци искат да получат отчет за всеки похарчен лев. Искат да знаят кой, как и кога се е обогатявал за тяхна сметка, за да произведе един крайно опасен икономически парадокс: колкото повече напредва кризата и обедняват 99-те процента българи , толкова повече забогатяват онези, които са в топ-категорията „1%” и  тяхната политическа прислуга. Еднопроцентниците са в задкулисието; слугите утре ще ни забавляват.

Освен ако някой не се престраши, не загърби интересите на своя партиен кръг и не заговори директно по формулираните по-горе въпроси. Тогава дебатът за ветото на президента ще получи не само политически, но и финансово- икономически смисъл. И ще стане трамплин към реализацията на всеобщия прицив от февруари т.г. до днес: тотално прочистване на  българската политическа арена от военолюбците- окупатори.

Вместо заключение

Както и да завърши утрешната парламентарна битка, войната продължава. Защото ние, българите, сме част от продължаващите вече шеста година баталии на територията на глобалните финанси.

Войната е идеологическа, защото се сблъскват две армии, на знамената на едната от които е изписан религиозния девиз: „Austerity Forever”( затягане на коланите-завинаги); противниковата армия развява отново кейнсианския флаг за освобождаването на икономиката от финансовата агресия, довела да повсеместна криминализация на добрите капиталистически практики за печелене и разпределението на пари в цивилизованите общества.

Войната е и социална, защото  гражданското общество в постмодерния свят дръзна да се изправи срещу властващите елити и да им поиска сметка за незапомнения в историята финансов грабеж.

На този фон бюджетната схватка в българския парламент и около него може да се превърне в емблематичен епизод от набиращата сила  „Битка на народите”.

За всичко това, в следваща статия:

„Войната срещу остеритианците и шансовете на България”