Известно е, че данъците се делят на преки и косвени. Преките (върху ) печалбата и върху доходите на физическите лица) се плащат предимно от богатите и заможните. В ЕС те осигуряват 33,4% от бюджетните приходи, а в България едва 16,02%. Косвените данъци (главно ДДС и акцизите) се плащат от всички, които потребяват продукти и услуги, независимо дали са бедни или богати.
Всички хора се нуждаят от храна, облекло, обувки, жилище, отопление,осветление, транспорт, здравно обслужване, лекарства, образование, почивка и т.н., чиито цени включват 20% ДДС. Още…
Половината от годишния доход на всеки българин се връща в хазната като лична данъчна тежест. Изчисленията са на икономистите от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Данъчноосигурителната тежест на всеки работещ българин достига до 45 процента от това, което заработва с труда си. Като се добавят и общинските данъци и такси, процентът се доближава до 50 на сто. Най-голямата тежест идва от осигуровките, ДДС и от акциза. Пример дава Петър Ганев от Института за пазарна икономика: Между другото цигарите са доста голямо перо, тоест, ако не искате да плащате данъци, не пушете цигари. В този случай цигарите продават данъци. При алкохола не е чак така, виждате доста по-малка е сумата – 8 лева са някъде данъците. Още…
Иновациите са приоритет за младите хора и затова такива компании се създават и успяват с такива ръководители. Още…
Алюзията, която правя с гениалното произведение на Уилям Шекспир, в случая е доста условна. Дания е малка европейска държава, а тук ще става дума за процес с планетарни измерения. Обозначих полето на действие като „Банкленд“, за да покажа, че територията, в която доминират глобалните банки, на практика е без национални граници. На външни ограничения и контрол не се поддават както успехите/печалбите, така и зараждащите се трусове. Още…
Няма намерение за борба с корупцията, която спъва икономическото развитие и създава несигурност в населението и инвеститорите. България продължава да се управлява без ясни правила, прозрачност и предвидимост. А има необходимост от превенция срещу корупцията и проверка на процедурите за обществени поръчки, което да доведе до повишаване на доверието на инвеститорите. Още…
Настоящото Становище е разработено от експертен екип с координатор проф. дфн Кръстьо Петков, председател на УС на Съюза на икономистите в България. В него са отчетени и позициите, застъпени от социални партньори и специалисти по финанси и бюджетиране, изразени публично в медиите или на дискусионни форуми.
1. Обща оценка на проекта за Бюджет-2017
Оценката на одобрения на първо четене проект на бюджет може да се даде от две гледни точки: първо – приемствеността с предхождащите държавни бюджети; второ – съответствието с макроикономическата ситуация и състоянието на публичните финанси. Още…
С появата на проектобюджета за 2017 и на бюджетната прогноза за 2018-2019 г. започнаха и коментарите по тях. Както обикновено, преобладават критичните бележки. Изразяват се съмнения по очаквания растеж на БВП, на прогнозираните бюджетни приходи и разходи, по минималната и средната заплата, по мизерно ниските пенсии и тяхната стагнация, по минималния и максималния осигурителен доход, по несъответствията между декларираните приоритети и липсата на ресурси за постигането им, по продължаващото от години силно подценяване на труда, по недостатъчните обезщетения за безработица, по слабото финансиране на образованието, науката и културата, по нарастващия дефицит на квалифицирани кадри и т.н. Още…
безработица, бюджет 2017, наука, образование, пенсии, съюз на икономистите в България
До
Членовете
на Съюз на икономистите в България
П О К А Н А
за свикване на Отчетно-изборна Конференция
на Съюза на икономистите в България
Уважаеми колеги,
На 12.12.2016 год. (понеделник) от 13.00 часа в зала 3 на НДНТ гр. София, ул. «Раковски» №108 ще се проведе Отчетно-изборна Конференция на Съюза на икономистите в България при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д: Още…
Отчетен доклад, отчетно-изборна конференция, съюз на икономистите