Кои сме ние

УСТАВ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

22 Авг. , 2013  

РАЗДЕЛ I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

СЪЩНОСТ

Чл.1(1).Съюзът на икономистите в България е неправителствено, неполитическо, творческо-професионално сдружение с нестопанска цел.

(2) В Съюза на икономистите в България могат да членуват дееспособни физически и юридически лица, които приемат този Устав.

(3). Съюзът на икономистите в България е сдружение в частна полза, по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и осъществява дейност в полза на своите членове.

(4) Съюзът на икономистите в България е приемник на всички права, задължения и имущество на:

1. Дружеството на икономистите в България, учредено на 20 октомври 1964 г.

2. Съюза на икономистите в България, учреден на 3 май 1990 г. на състоялото се тогава заседание на Инициативен комитет за възстановяване на Съюза на икономистите в България.

(5) Съюзът на икономистите в България е исторически наследник на Първото Българско икономическо дружество, учредено на 11 юни 1895г.

(6). Съществуването на Съюза на икономистите в България не е ограничено със срок

УСТРОЙСТВО

Чл.2.(1). Съюзът на икономистите в България е юридическо лице и работи на самостоятелен баланс, със собствени сметки в банки в национална и чуждестранна валута. Има запазено и защитено право на собствена марка, знак и печат.

(2). Наименованието на сдружението е: „СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ”, съкратено „СИБ”.

Наименованието на сдружението на английски език се изписва така: „UNION OF ECONOMISТS IN BULGARIA”.

(3). Съюзът на икономистите в България е със седалище град София и адрес на управление: община „Средец”, ул.”Г.С.Раковски” №108.

(4). Съюзът на икономистите в България се изгражда и функционира на принципите на доброволността, равнопоставеността, демократичността, автономността и самофинансирането.

(5). Съюзът на икономистите в България осъществява своята дейност при спазване на Конституцията, законите на страната, настоящия Устав и решенията на Общото събрание и на Управителния съвет на сдружението.

Чл.3. Съюзът на икономистите в България:

1.Членува като редовен член във Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС);

2.Може да членува в други творческо-професионални организации и сдружения в страната и чужбина.

ЦЕЛИ

Чл.4. Главни цели на СИБ са:

1. Чрез своите членове да съдейства за социално-икономическия просперитет на страната.

2. Да отстоява интересите на своите членове пред държавни и местни органи на управление, професионално-творчески сдружения и търговски дружества в страната и чужбина.

3. Да участва, чрез своите членове, в разработване и внедряване на икономически иновации и технологии в стопанската дейност.

4. Да утвърждава СИБ като важна структура на гражданското общество, да повишава общественото влияние и престиж на своите членове в страната и чужбина.

5. Да подпомага професионалното израстване и реализация на членовете си.

6. Да укрепва и разширява международните контакти и да развива взаимноизгодно сътрудничество със сродни организации от чужбина.

7. Да съдейства за развитие на икономическата наука и усъвършенстване на практиката.

8. Да организира изучаването и разпространяването на икономическия опит на други страни.

9. Да участва и подпомага икономическите субекти при разработване и реализация на проекти, финансирани от Европейския съюз.

ПРЕДМЕТ НА ОСНОВНАТА ДЕЙНОСТ

Чл.5. Съюзът на икономистите в България:

1. Организира и провежда на макро – имикро-равнищемероприятия за разкриване на възможности за ускоряване икономическото развитие на страната, отраслите и фирмите с цел осигуряване на трайни и ефективни икономически и социални резултати.

2. Изготвя становища и участва в разработване на закони и подзаконови нормативни актове.

3. Оказва съдействие на своите членове за професионалното им израстване и повишаване на техния престиж в страната и в чужбина.

4. Изучава и разпространява икономическия опит на други страни.

5. Популяризира постиженията на членовете си у нас и в чужбина.

6. Организира и провежда различни форми на обучение за повишаване квалификацията и преквалификацията на своите членове.

7. Разработва анализи, прогнози, проекти, програми, бизнес планове и други експертни документи.

8. Осъществява проучвателна, експертна, консултантска и други дейности за решаване на конкретни задачи от икономическата теория и практика.

9. Развива информационна и издателска дейност.

10. Извършва и други дейности, разрешени от закона, свързани с целите на сдружението.

ДОПЪЛНИТЕЛНА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

Чл.6.(1). За постигане на целите си СИБ може да извършва допълнителна стопанска дейност.

(2). Предмет на допълнителната стопанска дейност е:

1.Научно-изследователска, проектантска, развойна, внедрителска, експертна и консултантска дейност.

2.Следдипломно икономическо обучение за повишаване на квалификацията.

3.Икономически анализи и прогнози, експертизи, икономически оценки, проучвания и други.

4.Информационна и издателска дейност.

5. Други дейности, разрешени от закона, свързани с предмета на основната дейност на сдружението.

(3). Допълнителната стопанска дейност се подчинява на условията и реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.

(4). Съюзът на икономистите в България не разпределя печалба. Приходите от допълнителната стопанска дейност се използват за постигане на определените в този Устав цели.

РАЗДЕЛ ІІ

ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

ЧЛЕНСТВО

Чл.7.(1). Членуването в Съюза на икономистите в България е доброволно.

(2). Ограничения за членуване в СИБ по етнически, политически и религиозен характер не се допуска.

(3).В СИБ членуват физически и юридически лица, които приемат този Устав.

ЧЛЕНОВЕ

Чл.8. Членовете на Съюза на икономистите в България са

1.Индивидуални членове;

2.Колективни членове.

ИНДИВИДУАЛНИ ЧЛЕНОВЕ

Чл.9.Индивидуални членове на СИБ могат да бъдат дееспособни физически лица,навършили 18-годишнавъзраст, които съдействат за икономическия и социален просперитет на страната.

ПРАВА НА НДИВИДУАЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ

Чл.10. Индивидуалните членове имат право:

1.Да бъдат представлявани в органите на СИБ.

2.Да търсят и получават съдействие от СИБ за защита на своите права.

3.Да участват в дейностите и мероприятията на СИБ.

4.Да имат достъп до всички съюзни документи и да получават исканата от тях информация.

5.Да избират и да бъдат избирани в органите на СИБ.

6.Да изказват и писмено да изразяват свои мнения, становища и предложения по въпроси, които се обсъждат в СИБ, както и по цялостната дейност на сдружението.

7.Да бъдат редовно информирани за решенията на органите на СИБ и неговото ръководство.

8.Да обжалват пред Общото събрание решенията на Управителния съвет за изключването им от сдружението.

9.Да следят за изпълнението на приетите решения и при неизпълнението им да искат обяснение.

10.Да ползват имуществото на СИБ за постигане на общи цели.

11.Да ползват печатните издания и други източници на информация на СИБ.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ

Чл.11. Индивидуалните членовете са длъжни:

1.Да спазватУстава на СИБ.

2. Да съдействат за постигане на общите цели

3.Да изпълняват решенията на органите на СИБ.

4. Да плащат редовно членски внос и да правят други вноски, съгласнорешение на Общото събрание.

КОЛЕКТИВНИ ЧЛЕНОВЕ

Чл.12.(1). Колективни членове на СИБ могат да бъдат юридически лица, които приемат този Устав, проявяват интерес към дейността на СИБ и съдействат за изпълнение на неговите цели.

(2) Колективните членове се представляват в органите на СИБ от упълномощено от техния ръководен орган лице.

3) Правата и задълженията на колективните членове на СИБ се уреждат с правилник, приет от УС на СИБ.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ЧЛЕНСТВО

Чл.13.(1). Приемането на членовете в СИБ става чрез:

1. За индивидуалните членове –подаване на лично писмено заявление до председателя на съответното дружество или клуб на СИБ, където лицето желае да членува.

2.За колективните членове – подаване на писмено заявление, от името на съответните органи на управление, до Управителния Съвет на сдружението.

(2) Възникването на членство по ал.1. става след положително решение на:

1. Ръководството на дружеството или клуба на СИБ – за индивидуални членове.

2. УС на СИБ, взето с мнозинство от присъстващите на заседанието членове на УС на СИБ – за колективните членове.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЧЛЕНСТВОТО

Чл.14..Членството в СИБ се прекратява при:

1.Прекратяване на юридическото лице на СИБ.

2.Прекратяване на юридическото лице – колективен член на СИБ

3.Едностранно волеизявление до СИБ.

4.Смърт или поставяне под пълно запрещение.

5.Изключване при действия, несъвместими с Устава на съюза и етичните норми и морал.

6.Отпадане, поради неплащане на членския внос за повече от една година и системно неучастие в дейността на сдружението.

(2). Прекратяване на членството по ал.1.т.6. се извършва въз основа на счетоводни и други вътрешни документи, съдържащи данни за организационния живот на сдружението – протоколи, стенограми и др.

РАЗДЕЛ ІІІ

ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА

ДРУЖЕСТВА И КЛУБОВЕ

Чл.15.(1). Организационна единица на СИБ за индивидуалните членове е дружеството или клубът.

(2). Дружеството или клубът се образува най-малко от 10 дееспособни физически лица и се утвърждава от УС на СИБ.

(3). Дружествата и клубовете се изграждат на производствен, браншов, териториален и други принципи.

(4) Общото събрание на дружеството или клуба избира ръководство за срок от 4 години в състав: председател, зам. – председател и секретар в зависимост от броя на членовете на дружеството или клуба.

(5). Дружествата и клубовете осъществяват дейността си по утвърдени от общото им събрание вътрешни правила и план за работата през съответната година, които се одобряват от УС на СИБ.

ГРАДСКИ И РЕГИОНАЛНИ РЪКОВОДСТВА

Чл.16.(1). В големите градове, при необходимост, се създават градски или регионални ръководства, които координират и подпомагат дейността на дружествата и клубовете, изградени на тяхната територия.

РАЗДЕЛ ІV

ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА И ИМУЩЕСТВО

Чл.17.(1). Съюзът на икономистите в България формира своето имущество от право на собственост, вещни права, право на интелектуална собственост и право на вземане.

(2). СИБ ползва материалната база на ФНТС и друга, предоставена му от неговите колективни членове.

Чл.18. Източници на доход за СИБ са:

1.Членски внос от неговите членове.

2.Имуществени вноски от членове.

3.Помощи, дарения, завещания и спонсорство.

4.Лихви и дивиденти, доходи от наем и рента.

5.Субсидии от държавата и от Европейски фондове и програми.

6.Доходи от консултантски, експертни, образователни и други услуги, които отговарят на предмета на дейност и целите на сдружението и не противоречат на този Устав и на законите на страната.

РАЗДЕЛ V

ОРГАНИ НА СИБ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

ОРГАНИ

Чл.19 Органи на Съюза на икономистите в България са:

1. Общо събрание – Върховен орган

2. Управителен съвет – Управителен орган

ОБЩО СЪБРАНИЕ

Чл.20.(1). В Общото събрание на Съюза на икономистите в България са представени всички индивидуални и колективни членове.

(2) Индивидуалните членове участват в Общото събрание на делегатски принцип, по норми на представителство, чрез организационните единици, в които членуват.

(3) Нормите на представителство по ал. /2/ и начинът на избиране на членовете на Общото събрание се определят от УС на СИБ.

(4) Колективните членове по право участват в Общото събрание с упълномощен представител от ръководството на юридическото лице, с право на един глас.

ПРАВА НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл.21.(1). Общото събрание:

1.Изменя и допълва Устава на СИБ.

2.Определя числения състав на Управителния съвет и избира и освобождава неговите членове.

3.Взема решение за преобразуване или прекратяване на СИБ.

4.Приема основни насоки и програма за дейността на СИБ.

5.Приема бюджета на СИБ.

6.Взема решения относно дължимостта и размера на членския внос и/или на имуществените вноски.

7.Приема отчета за дейността на Управителния съвет.

8.Отменя решения на другите органи на СИБ, които противоречат на закона, Устава или други вътрешни актове, регламентиращи дейността на сдружението.

9. При прекратяване (ликвидация) разпределя останалото имущество на СИБ след удовлетворяване на кредиторите

10. Удостоява със звание „Почетен член на СИБ” и „Почетен дарител на СИБ”.

(2). Решенията на Общото събрание са задължителни за другите органи на СИБ.

(3). Членовете на СИБ могат да обжалват по съдебен ред законосъобразността на решенията на Общото събрание и съответствието им с Устава на сдружението.

(4). Решенията на органите на СИБ, които са взети в противоречие със закона, Устава или предходно решение на Общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред Общото събрание, по искане на заинтересовани членове на СИБ или негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

СВИКВАНЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл.22.(1) Общото събрание се свиква от Управителния съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на СИБ, в населеното място, в което се намира седалището на сдружението. Ако в последния случай Управителният съвет в двуседмичен срок не отправи писмено покана за свикване на Общото събрание, то се свиква от съда в седалището на СИБ, по писмено искане на заинтересованите членове или натоварено от тях лице.

(2). Поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждане на Общото събрание и по чия инициатива то се свиква.

(3) Поканата се обявява в интернет страницата на Съюза на икономистите в България, публикува се в печатно издание на ФНТСи се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на СИБ, най-малко един месец преди насрочения ден.

КВОРУМ

Чл.23.(1) Общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината от всички негови членове. При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно и се провежда на същото място и при същия дневен ред, колкото и членове да се явят.

ГЛАСУВАНЕ

Чл.24.(1). Всеки член на Общото събрание има право на един глас.

(2). Член на Общото събрание няма право на глас при решаване на въпроси, отнасящи се до:

1. Него, неговия съпруг/а или роднини по права линия – без ограничение, по съребрена линия – до четвърта степен, или по сватовство – до втора степен включително.

2. Юридически лица, в които той е управител или може да наложи или възпрепятства вземането на решения.

(3). Едно лице може да представлява не повече от трима члена на Общото събрание, въз основа на писмено пълномощно.

(4). В Общото събрание не се допуска гласуване чрез преупълномощаване.

ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Чл.25.(1). Решенията на Общото събрание се вземат с явно или тайно гласуване. Начинът на гласуване се определя с обикновено мнозинство от присъстващите.

(2). Решенията на Общото събрание се вземат с мнозинство от присъстващите.

(3) Решенията по чл.21(1), т.т. 1 и 3 се вземат с мнозинство 2/3 от присъстващите.

(4). По въпроси, които не са били включени предварително в обявения в поканата дневен ред, не може да се взема решение.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ СЪСТАВ

Чл.26.(1). Управителният съвет е управителен орган на СИБ, който представлява сдружението.

(2). Управителният съвет се състои от 13 физически лица.

(3). Членовете на Управителния съвет се избират за срок от 4 години.

(4). Юридическите лица – колективни членове на СИБ, могат да посочват за членове на Управителния съвет и лица, които не са членове на сдружението.

(5). Членовете на Управителния съвет носят отговорност за взетите решения по време на своя мандат, в съответствие с действащото в Република България законодателство, Устава и правилниците на СИБ.

ПРАВОМОЩИЯ

Чл.27.(1). Управителният съвет:

1.Представлява СИБ и определя правата и задълженията на своите членове.

2.Осигурява изпълнението на решенията на Общото събрание.

3.Избира от своя състав и освобождава председател, заместник-председател/и/ и секретар на УС.

4.Управлява и се разпорежда с имуществото, средствата и фондовете на СИБ, при спазване изискванията на Устава.

5. Подготвя и внася в общото събрание проект на бюджет на СИБ и отчет за неговото изпълнение.

6. Приема и прекратява членството наколективните членове на СИБ.

7.Взема решения за членуване на СИБ в други организации.

8.Подготвя и внася в Общото събрание отчет за дейността на УС на СИБ.

9.Определя реда и организира извършването на дейността на СИБ и носи отговорност за това.

10.Определя адреса на СИБ.

11.Взема решения за сключване на заеми и условията по тях.

12.Утвърждава щатното разписание и размера на трудовото възнаграждение на лицата, заети по трудов договор към Управителния съвет.

13.Приема вътрешни актове – правилници, наредби, правила, инструкции и др.

14.Учредява съюзни награди, съгласно утвърден правилник.

15.Извършва ликвидация на СИБ или определя ликвидатор.

16.Изпълнява задълженията, предвидени в Устава.

17.Изгражда свои работни органи, съвети, комисии, работни групи и др.

18.Взема решения за учредяване, преобразуване, ликвидация и продажба на търговски дружества към СИБ. Назначава и освобождава ръководния им състав и приема отчетите за тяхната дейност.

19.Взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно Устава, не спадат в правата на Общото събрание.

20.Координира и подпомага дейността на членовете на СИБ.

21.Взема решения за издаване на печатен орган на СИБ и за друга издателска дейност.

22. Избира и освобождава председател и членове на Комисията за контрол и етика (ККЕ).

23. Одобрява създаванетои закриването на дружества иклубове на СИБ.

24. Приема общи вътрешните правила за дейността на дружествата и клубовете на СИБ.

(2) Управителният съвет е първостепенен разпоредител с имуществото на СИБ.

(3). Комисията по контрол и етика (ККЕ) работи по правилник, приет от Управителния съвет.

ЗАСЕДАНИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

СВИКВАНЕ

Чл.28.(1). Заседанията на Управителния съвет се свикват и ръководят от председателя, най-малко веднъж на три месеца.

(2). Председателят е длъжен да свиква Управителния съвет на извънредно заседание, при писмено искане на 1/3 от членовете му, в седмичен срок от постъпване на искането.

В искането задължително се посочват причините за свикването на заседанието на УС и въпросите, които трябва да се решават. Ако в този срок председателят не свика заседание на УС, то може да се свика от всеки един от заинтересованите членове на Управителния съвет.

(3). При отсъствие на председателя, заседанието се ръководи от заместник-председател или от избран от Управителния съвет негов член.

ПРАВО НА ГЛАС

Чл.29.(1). Всеки член на Управителния съвет има право на един глас.

(2). Отсъстващ от заседанието член на УС не може да се представлява по пълномощие от друго лице.

(3) Председателите на дружествата и клубовете на СИБ:

1. участват в заседания на УС на СИБ, с право на съвещателен глас.

2. могат да предлагат за обсъжданеотУправителния съвет на становища по важни въпроси от дейността на сдружението и вземане на съответни решения.

3. предложенията по т.2. се включват за обсъждане в дневния ред на заседанието на Управителния съвет, след одобрението им от председателството на съвета.

РЕШЕНИЯ

Чл.30.(1). Управителният съвет може да взема решения, ако на заседанието присъстват повече от половината от неговите членове.

(2) Присъстващ по ал.1 е и член, с който има двустранна телефонна връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и вземането на решения.

Гласуването на този член се удостоверява в протокола от председателстващия заседанието.

(3). Управителният съвет взема решения с явно гласуване.

(4). Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите, а решенията по чл.27, ал.1, т.т. 3, 4, 6, 7, 9, 11, 15 и 18 се вземат с мнозинство от всички членове на Управителния съвет.

(5). Управителният съвет може да вземе решение и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за взетото решение бъде подписан без забележка и възражения за това от всички членове на Управителния съвет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ, СЕКРЕТАР

НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

Чл.31.(1). Председателят на УС:

1.Представлява Съюза на икономистите в България.

2.Ръководи работата на УС и контролира изпълнението на неговите решения.

3.Внася в Общото събрание и в Управителния съвет проект на бюджет на СИБ, както и отчет за неговото изпълнение.

4.Внася в Общото събрание отчет за дейността на УС на СИБ.

5.Упражнява правата и задълженията на работодател на наетите по трудов договор към Управителния съвет.

6.Взема всички необходими решения в съответствие с Устава и задълженията му, конкретизирани с изпълнението на чл.27, ал.1, т.1.

(2). Заместник-председателят(ите) на УС изпълнява(т) функции, делегирани от УС и замества(т) председателя при неговото отсъствие.

(3). Секретарят на УС:

1. Представлява СИБ, съобразно предоставените му правомощия от Устава и Управителния съвет.

2.Организира работата на УС;

3. Организира работата по изпълнението на решенията на УС;

4. Изпълнява функции на първостепенен разпоредител на бюджета на УС на СИБ, в съответствие с решенията на органите на сдружението;

5. Отговаря за изпълнението на бюджета на УС;

6. Подпомага и координира в организационен аспект дейността на членовете на УС на СИБ;

7. Замества председателя и заместник-председателя при тяхно отсъствие или по тяхно пълномощие;

8.Извършва плащания в рамките на предоставените му права от УС на СИБ.

9. Работи на трудов договор сУС на СИБ.

(4) Председателят, зам.-председателят(ите) и секретарят на УС на СИБ са председателство на УС на СИБ.

(5) На председателството, като цяло и на всеки негов член Управителният съвет може да поставя задачи и да делегира права за вземане на решения по конкретни въпроси и тяхното изпълнение.

(6). Не могат да бъдат избирани за председател, зам.-председател и секретар на УС на СИБ:

1. Членове на националните ръководства на политически партии и движения;

2. Ръководители на областни и общински партийни структури;

3. Членове на политическите кабинети на Министерския съвет, министерствата и други държавни структури.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СИБ

Чл.32. Съюзът на икономистите в България се представлява от председателя и секретаря на Управителния съвет, заедно и поотделно, съобразно предоставените им правомощия от Устава и Управителния съвет.

РАЗДЕЛ VІ. ОТЛИЧИЯ И НАГРАДИ

Чл.33.(1). За активна работа и заслуги в развитието и усъвършенстването дейността на СИБ, се присъждат колективни и индивидуални награди.

(2). Наградите, както и редът и условията за присъждането им, се уреждат с правилник, приет от УС на СИБ.

(3) Управителният съвет може да предлага членове на СИБ за награждаване от Федерацията на научно-техническите съюзи и от други органи и сдружения.

РАЗДЕЛ VІІ. ПРЕОБРАЗУВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДАЦИЯ

Чл.34.(1). Преобразуването на СИБ се извършва при условията и по реда на чл.12 на ЗЮЛНЦ.

(2). Прекратяването на СИБ се извършвапри условията и редана чл.13 от ЗЮЛНЦ.

(3). При прекратяване на СИБ по решение на Общото събрание, ликвидацията се извършва от Управителния съвет или от определено от него лице.

(4.) Управителният съвет може да определя за ликвидатор лице, което не е член на СИБ.

(5). Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, редът за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон и ЗЮЛНЦ.

(6).При ликвидация на СИБ, останалото след удовлетворяване на кредиторите имущество се разпределя съобразно решението по чл.21, ал.1, т.9 от настоящия Устав.

(7). Средствата, необходими за посрещане на разходите по ликвидацията, включително и възнаграждение на ликвидатора, се осигуряват от УС на СИБ.

РАЗДЕЛ VІІІ. ЗАПАЗЕН ЗНАК,

ПЕЧАТ И ОБРАЗЕЦ НА ЧЛЕНСКА КАРТА.

Чл.35. (1). Съюзът на икономистите в България има запазен знак и кръгъл печат.

1. На знака се изписва в кръг наименованието на сдружението „Съюз на икономистите в България” и надпис в средата „СИБ 1895”.

2. На печата се изписва в кръг наименованието на сдружението „Съюз на икономистите в България”, а в средата се поставя абревиатурата „СИБ”.

(2). На индивидуалните членове на СИБ се издават членски карти, които съдържат и символите на ФНТС.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф 1. Настоящият устав се счита за приет и Съюзът на икономистите в България учреден на 3 май 1990 г., на състоялото се заседание на Инициативния комитет за възстановяване на СИБ, изменен и допълнен от ІІІ-ия конгрес на СИБ, състоял се на 09.06.1995 г., от ІV-ия конгрес на СИБ, състоял се на 29.05.1998 г.,от V-ия конгрес на СИБ, състоял се на 19.06.2004 г., когато Уставът е приведен в съответствие със ЗЮЛНЦ, от Общото събрание на СИБ, състояло се на 18.06.2004 г. и от Общото събрание на СИБ, състояло се на 26.09.2008 г.

Параграф 2. Неуредените в този Устав въпроси се решават от Управителния съвет на Съюза на икономистите в България

Кои сме ние

ОБРЪЩЕНИЕ От проф. д.ф.н. Кръстьо Петков, Председател на УС на Съюза на икономистите в България

22 Авг. , 2013  

11 юни – Ден на икономистите

Уважаеми колеги,

Днес, на своя официален празник, българските икономисти имат много основания за гордост и морално удовлетворение от изминатия път на нашата професионална общност:

– Съюзът на българските икономисти е наследник на едно от първите съсловни и професионални сдружения, създадени след Освобождението (1995 г.): Българското икономическодружество. Първоначалната цел на тази благородна инициатива – да се работи за „напредъка на народния поминък” – е актуална и днес. България изживява тежка икономическа криза. Благоденствието на мнозинството българи е поставено на сериозно изпитание. В  подобни исторически ситуации  икономическата наука е призвана да помогне на държавното управление и на своя народ в усилията им да предотвратят надвисналата стопанска и социална катастрофа ;

– На каузата на нашия Съюз в продължение на години са се посветили видни интелектуалци, държавници и съсловни водачи. Българският икономически елит се е доказал в историята като неразделна част от своята нация и е поемал с отговорност мисията на интелектуалното водачество в съдбовни времена. Днес ние сме изправени отново пред подобно предизвикателство: да очертаем пътя към  икономическото възстановяване, към  материалния и социалния просперитет на България;

– Българските икономисти никога не са се примирявали с тезата за развитието на България като периферна/буферна зона в Европа, като държава, която е обречена вечно да догонва богатите си партньори. През миналия 20 век като нация сме изживявали периоди на забележителен стопански възход, правили сме пробиви в ключови области на науката и техниката, на материалното производство, образованието и културата. В алтернативните стратегически решения, нестандартни и специфични за българските условия, е ключът към успеха и сега. Напредъкът ще зависи в решаваща степен от приноса на българската икономическа наука.

Следователно, професионалният празник е и повод за интелектуална мобилизация, за рязко активизиране на творческата и публичната дейност на гилдията на българските икономисти.

Постиженията от миналото не бива да служат като заместител и оправдание за криво разбрания експертен неутралитет в днешно време. Именно това убеждение е залегнало в календара за професионалните изяви  на СИБ, който е наситен с дискусионни форуми и участие в проекти, ангажиращи едни от най-подготвените изследователи и практици от България  и чужбина.

Само за шест месеца по инициатива на СИБ бяха организирани:

– две научни конференции по актуални теми –бедността и младежката безработица, с участие на колеги от ЕС;

– поредица от публични лекции на изтъкнати български и европейски икономисти;

– старта на конкурса за млади икономисти, който ще бъде финализиран през ноември т.г;

От името на СИБ изпратихме на висшите държавни институции алтернативни предложения за икономически стратегии. Осъществихме и първата независима експертиза на финансовата дейност и ценообразуването на стопанско дружество от системата на ЕРП.

За тези и други изяви на членовете и ръководството на СИБ информирахме всички интересуващи се институции и граждани чрез нашата уеб страница (до дни ще заработи и новаият интерактивен сайт на СИБ, което ще позволи да се поддържа онлайн връзка с наши членове, партньорски организации и медии в България и извън страната).

Уважаеми колеги,

За осми път общността на българските икономисти ще отбележи своя професионален празник 11 юни. На днешния ден ние, наследниците на  Българското икономическо дружество, сме длъжни да отдадем заслуженото уважение на неговите учредители.

И заедно с това, да бъдем достойни продължители на техния исторически завет: да бъдем заедно с българския народ, да сме проактивна част от гражданското общество – винаги, когато имат най-голяма нужда от националната творческа интелигенция.

Честит професионален празник на всички български икономисти!

11 юни, 2013г.

София

Експертни мнения

НАДХИТРЯНЕ С ВРЕМЕТО: ИГРА С ПРЕДИЗВЕСТЕН КРАЙ

15 Авг. , 2013  

Проф. Кръстьо Петков

Астрономическото и биологичното време не може да променим или измамим – това е аксиома. Не е така със социалното време, в двете му измерения: икономическо и политическо. Там с действията се намесват множество сценаристи, режисьори и актьори, които предлагат различни интерпретации на установения ред. Едни от изпълненията са  дело на отговорни, компетентни и талантливи люде. За тях може да съдим по ситуацията в успешните нации, оглавяващи световните социално-икономически класации. Други са продукт на хитри, недозрели и недоучени субекти , които обричат нациите си на вековна мизерия.

Ясно е, че и в двата случая става дума за човешки действия в сферата на властта, т.е. там, където се взимат или оспорват решенията за развитието на обществото. Ние, българите, сме сред шампионите по опитите да работим не по правилата и срещу времето. Ще  илюстрирам това твърдение с примери от близкото минало и настоящото всекидневие.

Социалните илюзии

Хората от моето поколение вероятно си спомнят, че преди около четири десетилетия на мода беше Голямата идеологическа илюзия: предстои да живеем във времето на комунизма. Той бил „ей там, отвъд хоризонта”. И понеже не сме в състояние да го докоснем с ръка и да го видим с очите си, трябвало да ускорим движението.

Минаха десетилетия, но чудото не се случваше. Илюзорните представи, усърдно подхранвани и поливани от официалната пропаганда, постепенно се стопиха. На всички им стана ясно, че версията за комунизма, която ни пробутваха, е чиста измислица, красива утопия. Вярно е, че в западните общества участието в труда не е според способностите, а разпределението-според потребностите; но стандарта на живот там се оказа многократно по-висок от този в териториите, доминирани от Голямата илюзия. Затова, когато падна Берлинската стена, в нито една страна от съветския блок работническата класа и неговият авангард – комунистическата партия- не се вдигна да защити с оръжие в ръка своя идеал. Беше дошло времето да се прегърне следващия идеал: за либералния/демократичен капитализъм.

Днес новото поколение отхвърля прехода. И с основание, защото мнозинството от младите хора останаха излъгани, че ще живеят в общество на всеобщото благополучие. Вместо това, те станаха поданици в държава, където разцъфтяваше олигархичния/частен просперитет. Затова протестиращите, изчерпили търпението,  искат незабавни оставки: през февруари на десни, сега – на леви, центристи, технократи и прочее властимащи. Искането е безалтернативно. Когато питат активистите  и говорителите на протеста какво се случва след оставката, отговорът е: задавате неправилен въпрос. Важното е да има незабавни нови избори, после ще решим какво да правим.

Именно „после-то” ме безпокои най-много. Защото то подхранва друга илюзия, че икономиката може да почака в името на свободата и демокрацията, т.е. на политиката. А в реалния и демократичен свят е обратното: икономическият просперитет е първостепенна грижа и на управляващите, и на недоволните от управлението. Първите са длъжни да спазват времевия цикъл на стопанската дейност (бюджетите се правят навреме, стратегическите програми не се отлагат, при мини-кризи се реагира на мига и т.н.); вторите контролират своите избранници и реагират без забавяне на грешките, гафовете и закононарушенията на властимащите. Как? Преди –веднъж на четири години, чрез упражняване на правото на глас; напоследък – чрез перманентен натиск от улицата. Упражняван без колебание и без илюзии.

Опасявам се, че протестното движеие у нас, поело в правилна посока, днес се обръща с лице към нова Голяма илюзия. Този път –гражданска. Щом се искат избори без отлагане, тук и сега; щом  искат да се спре актуализацията на бюджета, значи трябва да сме готови  не за ускоряване, а за спиране на икономическото време. Ако това се случи, ще се замразят плащания за над 1,5 милиарда лева (социални, по заеми и др.); Бюджет’2014  ще се приеме най-рано през януари ( решение, отнасящо се за 15 милиарда лева); струващото 15 милиарда лева споразумение  с ЕК за следващия програмен период (2014-2020 г.) ще увисне и т.н.

„Времето е пари”  твърдят мъдри и опитни хора. Тази извечна истина изглежда не е валидна за обществата на Големите илюзии, сред които горделиво се е наредила Майка България.

 

Социалните манипулации

В тази категория влизат онези постъпки на управляващите, които съзнателно изкривяват обичайните представи за социалното време. Знае се например, че от изостаналост и криза се излиза най-малко за четвърт век. Но дотук двукратно българите се подадоха на внушения, че този срок може да бъде многократно намален.

В единия случай авторът на манипулацията беше ексмонархът Симеон. При завръщането си в България той обеща за 800 дни да направи българите европейци по жизнен стандарт. Почти 50% от избирателите се хванаха на  въдицата и избраха бившия цар за премиер. Три месеца след триумфа бях поканен на разговор при него.”Обезпокоен съм, господин професоре-каза ми той. Народът е схванал буквално моето предизборно обещание, че след 800 дни тук ще цари благополучие!”. Отвърнах: „А как иначе! Вие публично изрекохте тези думи и половината от българите им повярва. Сега предстои да изтърпите тяхното недоволство”. Цената, която плати политикът-манипулатор е известна…

В другия случай тази роля беше изпълнена от ученика на Симеон: Бойко Борисов. Помним, че и той се зарече: „Ще извадя България от тресавището за 500 дни”. Вместо това за 1200 дни той и ходещият калкулатор – Дянков, завлякоха страната на второ икономическо дъно, откъдето излизането ще отнеме цяло десетилетие.

Кой е големият губещ от въпросните манипулации? И царственият Симеон, и храбрият Б.Б. са преходни фигури. Загубите се инкасират от непреходен субект- народът  български (с малобройни, но емблематични изключения, защото при царския и бодигардския режим плутокрацията окончателно утвърди своя статутна недосегаема прослойка). Днес тя не пропуска шансовете да дирижира протестите – по време, място и послания. През февруари-март пратиха протестиращите в шеста глуха: да правят избори  по никое време и по неизгодни правила. През юни-юли ги извеждат на челния перон, но отново със същата невъзможна мисия: да бутнат едно правителство и да възкачат на трона следващото, конструирано отново от олигархичното задкулисие.

Социалната деструктивност

Имам предвид не съзидателното разрушение, проповядвано от идола на Дянков:Йозеф Шумпетер, а типичната българо/балканска нагласа да се посяга на утвърдени ценности и безценни ресурси, без да се мисли за текущите ползи и вреди, както и за последиците. И тук най-новата политическа история на България предлага цял набор от образци на темпорална деструкция.

а)Образецът, сътворен от Тодор Живков. След като 34 години водеше българите по пътя към развития социализъм, после към илюзорния комунизъм , изненадващо направи завой към „вграждане на капиталистически форми в социалистическата икономика”а в края на живота си обяви социализЪмаза „недоносче”. Излезе, че сме пропиляли цели 45 години за износване на един плод, който е заченат погрешно.

б)Образецът на СДС. След знаменателната фраза: „45 години стигат!” сините издигнаха нов лозунг:”Времето е наше!”.Дали по внушение на пиар-маестрото Жорж Сегела или поради незрялост, бивши дисиденти и новоизлюпени демократи поискаха да приватизират едно благо, което не е достъпно всекиму: социалното и политическото време. За икономическото време се погрижи Иван Костов, който по-късно го жертва в името на другата, материалната приватизация. И чрез Валутния борд постави началото на 15- летна мизерия на българите…

в) Образецът на Бойко. Той поиска да управлява 35 години- е една повече от своя настойник Живков. Историята му отпусна десет пъти по-малко, но той го използва най-ефективно, за да задълбочи кризата и разрухата (четвърта година сме в рецесия, по безработица сме в челото, а по бедност и социално неравенство- първенци). Но ГЕРБ-ерската олигархия взе своето.

***

Апостолът на свободата Васил Левски е оставил на поколенията безценна мисъл: „Времето е в нас и ние сме във времето!”

Няма как да го отделим от себе си и да го надхитрим! Крайно време е да проумеем тази истина…

Експертни мнения

БЮДЖЕТНАТА БИТКА В БЪЛГАРИЯ И ФИНАНСОВИТЕ ВОЙНИ ПО СВЕТА

15 Авг. , 2013  

Проф. Кръстьо Петков

Размишления върху актуализацията на бюджета и президентското вето/

Утре(15 август, 2013 г.) ще наблюдаваме заключителната схватка от  тримесечната битка „За и против актуализация на бюджета”. Предисторията е известна: временно колебание на кабинета „Орешарски”- дали да ревизира заварения бюджет; публични пререкания между привържениците и противниците на фискалната промяна; скоростна флангова атака чрез парламента, довела до промени в  закона за бюджета; вето на президента. В битката се включиха институциите и (естествено)  набедените за топ-политици. Професионалният дебат отстъпи на заден план. По всичко изглежда, че тази тактика ще се повтори и на утрешното, финално  сражение в пленарна зала на парламента.

Не си спомям друг републикански бюджет да е предизвикал толкова много страсти и да е ангажирал така дълго вниманието на медиите. Дори провалът на Дянков през 2010 г., когато се наложи форсмажорна корекция на базисни параметри на бюджета преди да е изтекло полугодието, мина при по-слаб публичен интерес. Сега е като на война, която приближава своя край ; всичко е заложено на карта; принципът е „или-или” (спечелилите ще се закрепят на позициите, загубилите задълго ще бъдат лишени от възможността за реванш).

Поемайки риска да остана нечут, по-долу ще се опитам да  върна спора на полето на аргументите: икономически, финансови и едва тогава-политически.

Защо актуализация?

Авторите и поддръжниците на промяната, макар и със закъснение, извадиха на показ своите аргументи: приходите в бюджета ще надхвърлят заложения дефицит от 1,3%; неотложни разходи по договори с бизнеса и общините, за връщане на ДДС, за социални плащания и др. няма да бъдат покрити; обслужването на наследени заеми ще спре и т.н.

Противниците на ремонта се опитаха да оспорят финансовата статистика, но , стреснати от числата в отчетите след юни т.г., смениха тактиката. Техните контра-аргументи са: няма прозрачност за предвидените разходи; не е ясно за какво ще се използва новят едномилиарден заем; не работили приходните агенции, затова приходите спадали и т.н.

Дотук спорът протичаше в нормални рамки. Докато не се намеси президентът, със своята лекокавалерийска атака: не по фланговете, а фронтално, срещу парламента и правителството.

Формално той повтори част от възраженията на неолибералните коментатори: за липсата на конкретика в предстоящите харчове (въпреки  че като държавен глава  има право да поиска подробен списък, с точност до стотинка, за набелязаните плащания до края на 2013 г.); несъгласие с политиката за увеличаване на дълга и т.н.

Но на практика именно президентът застана начело на последната/институционална атака срещу ревизирания бюджет. Нещо повече, той пренесе сблъсъка от полето на фиска на политическата арена, около която се бяха струпали всички воюващи отряди – редови протестиращи , техни гурута и говорители; реанимирани политици от десницата; озлобени от понесените удари соцлидери и депутати; паравоенни кореспонденти, предаващи събитията на живо или коментиращи зад кадър.

За какво се спори сега, след президентското вето?

Първо, ще откраднат ли коалиционните партньори половината от новия заем, или да? Ръкавицата, в типично махленско-гангстерски езиков стил, беше хвърлена от детронирания експремиер Борисов. Като негов лоялен поддръжник, президентът също не вярва в почтеността на управляващите, само че него го е грижа повече за „бъдните поколения”, които щели да понесат тежестите от днешното неразумно харчене!

Второ, предвидените допълнителни социални разходи били малко (едва 4%) от увеличения дефицит; следователно – огромната част от допълнителните пари щели да бъдат разпределени според интереса (а той, както е известно, клати феса; така че , познайте кой ще раздава порциите, макар и от закътано място….)

Ако продължим в този дух, ще попаднем в клопката на неспиращите парламентарно-политически скандали, които наблюдаваме от години наред в сградата на парламента, в междуинституционалното пространство край Дондуков 1 и 2; в социалните мрежи и корпоративните издания. Повтори ли се и тази картина  през утрешния ден, чака ни нова агония: управление на инат и протести на инат. Не заради аргументиран спор, а заради контра-аргументите. Двубой заради удоволствието от самата битка. И –като шанс за демостриране на мускули, на силовото начало в политиката, на изтърваните нерви и изгубения разум. Тогава ще наблюдаваме сцени от бойното поле, които са запазен български и балкански патент.

Разбира се, възможни са и други сценарии. Например, част от полит-елита да се опомни и да предложи окрит, мъжки, гладиаторски двубой в дисциплината: „История на фиска”. В тази игра правилата са други…

Кой и как манипулира бюджета?

Ще започна пак с малко предистория. Преди няколко години край Министерството на финансите срещнах познат-стар и опитен бюджетар. „Уволниха ме”, оплака се той.  Беше ясно кой му е теглил секирата: фамозният Дянков. И понеже беше прочел моята студия „Мисионерът Дянков: от Doing Business до Doing Budget”, въпросният бюджетар с над 30-годишен стаж в МФ , днес свободно практикуващ пенсионер, сподели: „Прав си, че Дянков не разбира от бюджети. Но  пък е майстор в манипулирането на статистиката.  В МФ вече е изоставена практиката за изкуствено формиране на излишъци. Днес на мода е жонглирането с числата”!

Този наглед дребен епизод изплува в паметта ми по времето, когато започнаха първите публични дебати за актуализацията на Бюджет’2013. Няма как да не се доверим на преценката на един добросъвестен държавен чиновник, доказан експерт в своя занаят. Той съобщи информация, която се знае от мнозина, но никога, при нито едно правителство, управлявало България през последните 15 години, не е била предмет на парламентарно обсъждане. Затова моят въпрос-предизвикателство към малцината храбреци-депутати, които имат намерение да се включат в утрешната пледоария е:

готови ли сте да изнесете на показ  малките мръсни тайни на манипулираните бюджети след 1998 г.?

Подвъпросите са:

1. Залагани ли са системно, всяка финансова година, изкуствени излишъци в приеманите бюджети от парламента? И от кого?

Примерно, реалниятприход (най-близък до научната прогноза) да е 12 милиарда лева, но се залагат напълно съзнателно 1,5 миларда лева. Защо? Ами за да се преизпълни приходната част на бюджета и в края на годината управляващите да го разпределят по целесъобразност (припомням-според интереса и феса). По този начин кухият обем, заложен в проекта, впоследствие уплътнен с  милиони левчета, се превръща от фискален, в политически ресурс и се раздава по клиентелистката верига. Първопроходците са Иван Костов-Муравей Радев, но моделът на кухия обем беше прилаган и от следващите две правителства.

При Борисов-Дянков беше различно: няма значение какви са параметрите на бюджета. Мобифонът, т.е. едноличната воля на премиера решаваше как да се харчат парите: колко за магистрали, колко за спортни зали и църкви, колко за транспортиране на футболни съотборници и техни босове и т.н. Ходещият калкулатор Дянков (както го наричаше неговият благодетел Б.Б.) само променяше бюджетните пропорции и нареждаше транзакциите. Докато му писна и през зимата на 2013 г. се опълчи срещу командата да пусне скорострелен заем от 800 милиона лева- заради обещани от Единоначалника плащания  на едрите зърнопроизводители и приближени лица от финансовия кръг „ГЕРБ”.

2. Колко и какви заеми са вземани от държавата през споменатия период и за чия сметка?

По-специално, заемът „Велчев”, за който финансистът Пламен Орешарски преди 7 години пресметна, че е нанесъл вреди на държавната хазна за над 1 милиард долара. Не бъдещите, а сегашното поколение вече плаща неговата цена. Не външни, а главно вътрешни брокери се облажиха покрай тази култова афера. Следващият пример е заемът „Дянков”, рекламиран като перлата на дълговата политика. Този път хазната формално се обогати с над 800 милиона евро, но облигациите бяха изкупани не от местни банки, а от финансови спекуланти с изнесени капитали. И отново вътрешният брокерски кръг, работещ еднакво добре с всички власти, спечели добри пари за сметка на бюджета и данъкоплатците.

3. Какви дивиденти и в какъв размер са опрощаване от държавата – в полза на приватизатори и концесионери от енергетиката, телекомуникациите, добивната промишлености други отрасли?

Това питане има два аспекта: а)кой нарежда опрощаването и прибира комисионните;б) с колко се облагодетелстват инвеститорите, за сметка на българските данъкоплатци.

Спирам дотук, защото предугаждам традиционно възражение: това са минали истории и нямат общо с президентското вето. Имат и още как?

Нали затова протестиращи и пасивни данъкоплатци искат да получат отчет за всеки похарчен лев. Искат да знаят кой, как и кога се е обогатявал за тяхна сметка, за да произведе един крайно опасен икономически парадокс: колкото повече напредва кризата и обедняват 99-те процента българи , толкова повече забогатяват онези, които са в топ-категорията „1%” и  тяхната политическа прислуга. Еднопроцентниците са в задкулисието; слугите утре ще ни забавляват.

Освен ако някой не се престраши, не загърби интересите на своя партиен кръг и не заговори директно по формулираните по-горе въпроси. Тогава дебатът за ветото на президента ще получи не само политически, но и финансово- икономически смисъл. И ще стане трамплин към реализацията на всеобщия прицив от февруари т.г. до днес: тотално прочистване на  българската политическа арена от военолюбците- окупатори.

Вместо заключение

Както и да завърши утрешната парламентарна битка, войната продължава. Защото ние, българите, сме част от продължаващите вече шеста година баталии на територията на глобалните финанси.

Войната е идеологическа, защото се сблъскват две армии, на знамената на едната от които е изписан религиозния девиз: „Austerity Forever”( затягане на коланите-завинаги); противниковата армия развява отново кейнсианския флаг за освобождаването на икономиката от финансовата агресия, довела да повсеместна криминализация на добрите капиталистически практики за печелене и разпределението на пари в цивилизованите общества.

Войната е и социална, защото  гражданското общество в постмодерния свят дръзна да се изправи срещу властващите елити и да им поиска сметка за незапомнения в историята финансов грабеж.

На този фон бюджетната схватка в българския парламент и около него може да се превърне в емблематичен епизод от набиращата сила  „Битка на народите”.

За всичко това, в следваща статия:

„Войната срещу остеритианците и шансовете на България”

Предстоящи събития

СИБ В ДИСКУСИЯ ПО НАЦИОНАЛНИЯ БЮДЖЕТ НА 16 АВГУСТ

15 Авг. , 2013  

СИБ В ДИСКУСИЯ ПО НАЦИОНАЛНИЯ БЮДЖЕТ

На 16 август т.г. от 9:30 ч. до 11:30ч. по Нова Българска телевизия – NBT, в рубрика „Здравей, България“ проф. Кръстьо Петков, председател на УС на СИБ, Красен Станчев и Иво Христов ще участват в онлайн дискусия по актуализация на НАЦИОНАЛНИЯ БЮДЖЕТ

Форуми на СИБ

Покана за дискусия онлайн.

12 Авг. , 2013  

СЪОБЩЕНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СИБ

Каним членове на СИБ и колеги икономисти да се включат в онлайн експертен форум за обсъждане „План Орешарски“.

За улеснение на желаещите да участват в дискусията публикуваме „План Орешарски“.

Проф. Кр. Петков, дфн

Председател на УС на СИБ

Експертни мнения

План Орешарски

12 Авг. , 2013  

ДЪРЖАВНОСТ, РАЗВИТИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ
Национални приоритети на програмното правителство

България изживява труден период в своето развитие. В резултат на водената през последните четири години непоследователна и волунтаристична политика, днес страната се намира в дълбока институционална криза, икономическа депресия и задълбочаващ се дезинтегритет в обществото. Наложената и доминираща обществено-политическа, социална и институционална конфронтация поставя под заплаха самите устои на държавността и демокрацията. Тези процеси се подсилват от формираните негативни социално-икономически тенденции – стагнираща стопанска и инвестиционна активност, обезсърчено предприемачество, изтощени резерви и нарастващи дългове, както в публичния, така и в корпоративния сектори, бързо растяща безработица и влошаване на нейната структура, разширяваща се бедност и набираща скорост нова емиграционна вълна.

Днес страната се нуждае от спешни мерки за стабилизация и полагане на основите на един по-устойчив модел на възстановяване на икономическото развитие, от институционално укрепване и заздравяване на демократичните принципи на устройство и поведение, както и от повече солидарност в едно общество, разтърсвано от социално отчаяние и безперспективност.

Ръководени от тези потребности, ние предлагаме настоящите мерки за стабилизация и програмни намерения и полагане на основите на един бъдещ догонващ икономически растеж.

Най-неотложни са три групи стабилизационни мерки.

СТАБИЛИЗАЦИОННИ МЕРКИ

ЗА ГРАЖДАНИТЕ

  • Недопускане на ново увеличение на цената на електроенергията до цялостен преглед и промяна на методиката на ценообразуване. Въвеждане на двутарифна система с по-ниски цени за определен минимум използвана електроенергия.
  • Промяна в политиката на ценообразуване на лекарствата с цел овладяване на тенденцията на повишение на цените и стъпки за тяхното последващо намаление.
  • Разширяване на системата за енергийно подпомагане.
  • Увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лв на 310 лв.
  • Финансово подпомагане на домакинствата с ученици, които предстои да бъдат първокласници тази есен, чрез увеличаване на еднократните целеви помощи.
  • Разширяване на активните мерки на пазара на труда и разкриване на нови работни места за временна заетост, за смекчаване на ефектите от растящата безработица.
  • Незабавно възстановяване на диалога със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно партньорство.
  • Откритото участие на неправителствения сектор и професионалните организации при определянето на стратегическите и програмни приоритети в областта на правосъдието.

ЗА БИЗНЕСА

  • Незабавно преустановяване от страна на централните власти на административно-силовия натиск от рекетьорски тип върху бизнеса и „успокояване“ на стопанските среди за спечелване на инвеститорското доверие.
  • Анализ и информация за всички фирми и общини, спечелили обществени поръчки (2% от фирмите са спечелили 98% от всички ОП). При съмнения за злоупотреби – ревизия. Публичност на всички договори и анекси.
  • Погасяване на натрупаните задължения на държавата към бизнеса в рамките на 3 месеца.
  • Отказ от практиките за използване на приходните агенции за силов натиск върху данъкоплатците. Промяна в режима на глоби и санкции и замяната им с предписания при допуснати нарушения от формален характер.
  • Преглед и намаляване на държавните и ведомствени такси, особено за стартиращ бизнес.
  • Ускорено разплащане от страна на държавата по изпълнени договори и своевременно възстановяване на ДДС. Разработване на график за издължаване при просрочените задължения.
  • Установяване на права на данъкоплатеца да определя направленията на плащанията по единната сметка за плащане на задължения към бюджета.
  • Решителни мерки срещу контрабандата и необявените вътрешно общностни доставки, като противодействие срещу нелоялната конкуренция пред българските производители.
  • Стабилизиране на енергетиката и установяване на предвидимост в цените на електроенергията.
  • Възстановяване на условията за износ на електроенерия за по-добро натоварване на мощностите и на въгледобива.

ЗА ДЪРЖАВНОСТТА

  • Цялостен анализ и пълна ревизия на дейността във всички сфери на държавно управление и предприемане на законови мерки и действия за санкциониране на допуснатите нарушения.
  • Публично оповестяване на фактите и тенденциите за икономическото и финансово състояние на страната.
  • Нов модел на взаимодействие между Парламента и Правителството – редовни отчети на Правителството за изпълнение на програмата за управление, нов тип парламентарен контрол, периодично участие на министри в заседанията на съответните парламентарни комисии, задължително присъствие на министри при обсъждания на законопроекти от тяхната компетентност.
  • Незабавно изпълнение на препоръките на ЕС и ПАСЕ, които имат пряко отношение към защита и гарантиране на правата и свободите на гражданите и демократичното функциониране на институциите.
  • Конструктивно взаимодействие със съдебната власт за изпълнение на препоръките на ЕК в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, установен с Решение на ЕК от 13 декември 2006 г..
  • Предприемане на незабавни мерки за овладяване и ограничаване на битовата престъпност.
  • Възстановяване на баланса на фукционалност и компетенции между МВР и ДАНС.
  • Преустановяване на практиката на безразборно използване на СРС, чрез надежден и независим надзор върху тях.
  • Ефективно инвестиране на средствата от ЕС с максимално широк обществен ефект.
  • Спешно обсъждане и актуализиране на проекта за Споразумение за партньорство с ЕС за 2014-2020 г., с участие на неправителствения сектор.
  • Провеждане на форум „Оттоворен парламент“ с участието на граждански и браншови организации, парламентарни и извън парламентарни партии за постигане на национално съгласие за най-важните приоритети и мерки за излизане от кризата.
  • Интегриране на представители на малцинствата в полицейските структури и в звената от сектора на сигурността.
  • Създаване на гаранции за свободен печат и медии.
  • Предприемане на спешни мерки за разкриване на корупционни практики, строг контрол и санкциониране на корупцията на всички етажи на администрацията и властта, съвместни действия на държавните органи и гражданския сектор.
  • Прозрачност и достъпност до информация за работата на държавната администрация и привличане на представители на граждански сдружения при обсъждане на въпроси със значим обществен интерес.
  • Гаранция срещу купен и контролиран вот, за честни избори чрез промени в изборния кодекс. Действия за активизиране на гражданското участие в изборния процес. Изпълнение на препоръките на ОССЕ за бъдещи избори.

Тези стабилизационни мерки са част от цялостния пакет програмни намерения.

ИКНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ПРИОРИТЕТИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

I. Икономическо възстановяване и насърчаване на предприемачеството

Преодоляване на негативните последици от административния рекет върху бизнеса и нормализиране на стопанската среда

  • Стриктно изпълнение на принципа на 30-дневно плащане на задължения по договори от страна на държавата.
  • Ефективен контрол върху сключените договори за концесии.
  • Анализ на съществуващите концесионни договори и изработване на дългосрочна стратегия на държавата по отношение на природните богатства.
  • Ликвидиране на контрабандните канали.
  • Гаранции срещу произвола от страна на държавните органи и длъжностни лица. Правни механизми за защита на компаниите от произвол от страна на администрация, данъчни органи и полиция.
  • Равнопоставеност на фирмите и гражданите с държавните институции по отношение на икономическите дейности – министерства, агенции и общини трябва да са отговорни при неизпълнение на договори и забавяне на плащане с лихви за забава, с налагане на запор на сметки или с прихващане на задължения на фирмите и гражданите към данъчната система.
  • Реални действия по намаляване на административната тежест върху бизнеса – редуциране на лицензионните, разрешителните и одобрителните режими, въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, предвидимост на надзорните политики по сектори.
  • Прекратяване на административния натиск и произвол чрез санкции за държавните служители, включително министри, които превишават правомощията.
  • Възстановяване на добрите практики в работата на приходните агенции на основата на принципа на доброволното плащане на данъците. Замяна на повсеместните проверки с подобряване на работата на отделите за анализ и управление на риска и фокусиране на контролно-ревизионната дейност върху рисковия контингент данъкоплатци.

Координираща и регулираща роля на държавата за създаване на условия за истинска конкуренция

  • Ревизия и промяна на лобистки закони, които доведоха до или предпоставиха създаване на изкуствени монополи и картелни споразумения.
  • Задължителна оценка на въздействието на всички нови законови и нормативни актове, особено за оценка на тежестта върху малките и средни предприятия.
  • Стимулиране на конкуренцията чрез равен достъп до пазара на кредити и обществените поръчки.
  • Опростяване на процедурите за фалити и несъстоятелност с цел изчистване на пазарната среда.
  • Опростяване на процедурите, засилване на прозрачността и контрола за ефективно и полезно за икономиката усвояване на европейските фондове.
  • Укрепване на функционалния и административен капацитет на регулаторните органи чрез промяна на антимонополното и антитръстово законодателство.
  • Повишаване на отговорността на регулатолните органи.Въвеждане на граждански надзор върху регулаторните органи.
  • Нов Закон за Обществените Поръчки. Прозрачност, гарантиране на равни условия за участие и разширяване кръга от бенефициенти на обществени поръчки. Въвеждане на електронни търгове за обществените поръчки.
  • Ограничаване на нелоялните търговски практики, свързани с налагане на неизгодни търговски условия от страна на търговски вериги на техни контрагенти, особено при търговията с аграрни продукти.
  • Стъпки за реализация на стратегия „Произведено в България“, в съответствие с конкурентните предимства на страната. Целеви мерки за пресичане на нелоялната конкуренция на вътрешния пазар от внос и монополни практики.
  • Икономизиране на външната политика и дипломация за излизане на българските износители на пазарите на страни извън ЕС.

Координираща и регулираща роля на държавата в структуроопределящите отрасли на икономиката

Общи мерки

  • Стартиране на 10 годишна програма за реиндустриализация на икономиката.
  • Създаване на нови предприятия (или възстановяване) в сфери с висока добавена стойност.
  • Стартиране на преговори по предоговаряне на дългосрочните договори в енергетиката, концесиите и предоставянето на комунални услуги.
  • Участие на държавата в перспективни високотехнологични производства чрез апорт на активи и/или формиране на капитала на съответните търговски дружества в партньорство с иновативни компании със солидни пазарни позиции. Държавна подкрепа и финансиране на иновационно-внедрителската дейност.
  • Приемане на закон за ефективен контрол на държавата по отношение на структуроопределящи предприятия, при неспазване на регулаторните рамки.
  • Оценка на резултатите от приватизацията и концесиите в сектора на т. нар. естествени монополи. Въвеждане на ефективен контрол върху дейността на компаниите.
  • Отговорно управление на държавните предприятия и държавната собственост с цел предотвратяване на фалити и запазване на работни места.
  • Разработване на регионални планове за развитие за преодоляване на задълбочаващите се дисбаланси между различните региони в страната

Ребалансиране на енергетиката

  • Развитие на Енергетиката като основен индустриален сектор, създаващ значителна добавена стойност, притежаващ гарантиран външен пазар,в който страната ни има доказани сравнителни предимства.
  • Развитие на българската енергетика на основата на три приоритета-енергийна ефективност и ВЕИ, национални енергийни ресурси и ядрена енергетика.
  • При потвърждаване на технико-икономическите характеристики на проекта „Белене“ и прогнозите за електропотреблението в региона и България -рестартиране на проекта с ясна финансова структура.
  • Незабавни преговори с Росатом, с оглед минимизирането на последствията от иска за 2.5 млрд. лева.
  • Възстановяване на доверието на гражданите в системата за регулиране на енергетиката,чрез включване на представители на гражданското общество в ДКЕВР.
  • Отказ от намеса на изпълнителната власт в работата на ДКЕВР.
  • Гарантиране на достъп на всички български граждани до електроснабдяване. Въвеждане на двутарифна система за ценообразуване, разширяване на системата за енергийно подпомагане.
  • Възстановяване на професионалната квалификация и опита като определящи в кадровата политика в сектора.
  • Цялостно финансово-икономическо ребалансиране на сектора чрез използване на други механизми за финансово подпомагане на развитието на ВЕИ и освобождаване на гражданите от тази тежест.
  • Стартиране на преговори за предоговаряне на дългосрочните ангажименти за изкупуване на електрическа енергия.
  • Наваксване на изоставането при въвеждането на III-ия либерализационен пакет на ЕС и предотвратяване на санкции от страна на ЕК.
  • Цялостна оценка на ефекта от т.н. либерализация в сферата на естествените монополи и ясно дефиниране на правата и отговорностите на българската държава.

Устойчиво развитие на селското стопанство и насърчаване на дребните производители

  • Програма за изграждане/реновиране на хидромелиоративната инфраструктура на селското стопанство;
  • Насърчаване на балансираното развитие на секторите на аграрния отрасъл и производството на продукти с висока добавена стойност.
  • Стимулиране на българското селскостопанско производство чрез затваряне на веригата и развитие на хранително-вкусовата промишленост.
  • Субсидиране на секторите „Зеленчукопроизводство“, „Трайни насаждения“ и „Животновъдство“ до равнището на останалите страни-членки на ЕС, използвайки инструментите по Първи стълб на ОСП и по-специално възможността за заделяне на 15% от директните плащания за специфична обвързана подкрепа за сектори със затруднения през новия програмен период 2014 -2020 г.
  • Насърчаване развитието на биологичното земеделие.
  • Контрол върху качеството както на храните от внос, така и на местното производство, предпазване на населението от ГМО храни и култури.
  • Гъвкаво използване на интервенционните механизми на Общата селскостопанска политика в съответствие с нуждите и спецификата на българското земеделие.
  • Подкрепа на дребните и средните земеделски производители чрез осигуряване на европейско финансиране на стопанства чрез осигуряване на субсидия до 1250 евро/стопанство и въвеждане на таван на субсидията до 300 хил. евро на стопанство.
  • Създаване на условия за облекчен достъп на дребните земеделски производители до пазари за реализация на земеделска продукция.
  • Пресичане на контрабандата на храни.
  • Целево използване на Държавния поземлен фонд за стимулиране на продуктовото разнообразие и насърчаване на отглеждането на интензивни култури.

Зелена икономика

  • Превръщане на екологичните предимства на страната в национален ресурс за развитие.
  • Интегриране на екологичните политики, превенция на промените в климата с адаптирането им в общи политики за развитие и синергия в устойчивото развитие.
  • Изграждане и развитие на нисковъглеродна икономика на природата с нови,зелени работни места и максимално повишаване на енергийната ефективност.

Туризъм

България е предпочитана туристическа дестинация. Потенциалът й – културно-исторически и природни дадености, трябва да се реализира максимално като се предлагат различни видове специализирани туристически продукти, базирани на специфичните особености на различните пазари. Националната реклама ще се прецизира с цел ефективно разходване на средствата като се насочат различни послания към конкретни географски региони, възрастови групи, групи по интереси. Ще се залага на екологичните предимства, биологичните храни, минералните води, екологично щадящите атракции.

  • Разработване съвместно с бизнеса на дългосрочна стратегия за развитие на отрасъла с ясно посочен ангажимент на държавата.
  • Окончателно разрешаване проблемите със собствеността и държавното участие в туристическите курорти.
  • Трайно уреждане на проблемите с концесионирането на плажовете с цел да се разшири използваемостта на плажната ивица.
  • Осигуряване на туристическа услуга, достъпна за всички категории туристи.
  • Осигуряване на диверсифицирани транспортни схеми, които да гарантират ниски цени на транспортните услуги до курортните комплекси, включително чрез нови летища.
  • Ангажимент на държавата за осигуряване на по-евтин и бърз начин за издаване на български туристически визи за граждани на страни, нечленуващи в ЕС.
  • Законовата и подзаконовата нормативна база да се разработва в диалог с браншовите организации с цел:
  • Намаляване на административната тежест
  • Стриктен контрол за качеството на предоставяните туристически услуги без да се пречи на туристите.
  • Ангажимент на държавата за национална реклама с доказан ефект, съгласувана с браншовите организации и участието на националните медии.
  • Съхраняване и устойчиво използване на ресурсите за развитие на екологичния туризъм; Повишаване качеството на живот и благосъстоянието на местните общности и активното им участие във формирането на политиката на развитие на екотуризма.
  • Пълноценно използване на възможностите на здравния туризъм за позиционирането на България като туристическа дестинация от по-висок клас като качество и добавена стойност, като уникалност и утвърждаващи се във времето позиции чрез прилагане на международни стандарти и добри европейски практики. Въвеждане на иновации по отношение на продукти и технологии в здравния туризъм, при съхраняване и подобряване на качеството на природните, антропогенните и културните ресурси в сферата на туризма.
  • Развитие на културния туризъм. Ангажимент на държавата за изграждане на инфраструктура към културно-исторически забележителности.
  • Разработване на цялостна държавна политика за подготовка на кадри за туризма. Съгласуване на образователните програми и бройките студенти с нуждите на реалния бизнес. Задължителни стажове на студентите по държавна поръчка в българските туристически обекти.
  • Обсъждане на управленските решения за развитие на Черноморието и планинските курорти с представители на бизнеса, общинските власти и природозащитните организации.

Модерна транспортна инфраструктура

  • Развитие на транспортната инфраструктура като важен фактор на конкурентната способност на българската икономика. Транспортният сектор в България през следващите 10 години трябва да бъде основен лост за икономическото развитие на страната. Необходимо е разработване и провеждане на национална транспортна политика, основана на приемственост, ефективност и експертност.
  • Стратегия за развитие на транспортния сектор в пълен синхрон с общоевропейската визия, дадена в т.нар. „Бяла книга“.
  • Изграждане на модерна, балансирана и интегрирана транспортна инфраструктура по направленията на Основната и Разширената транс-европейски транспортни мрежи и националните транспортни коридори чрез разработване на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ за периода 2014 – 2020 г.
  • Приоритетно развитие на железопътния транспорт като евтин, достъпен, екологичен. Оздравяване на БДЖ. Оздравяване на „Български пощи“ ЕАД.
  • Изработване и приемане на програма и правила за цялостна модернизация на ж.п. инфраструктурата в съответствие с директивите на ЕС. Анализ на икономическия ефект от нея и изработване на финансовата рамка за нейното постигане. Ефективно използване на европейско финансиране – МАС (многогодишно финансово споразумение, което гарантира съфинансиране на модернизацията на железопътната инфраструктура ).
  • Интегриране на българската ж.п. транспортна мрежа в единнатата европейска ж.п. структура с цел постигане на икономическа ефективност, конкурентоспособност, социална насоченост, екологични стандарти и високи нива на сигурност, водещи да икономическа интегрираност в ЕС.
  • Изграждане на контейнерни терминали на пристанищата ни и международните пътни коридори.
  • Осигуряване на качествени транспортни услуги на населението при по-добри социални условия, равнопоставен достъп до всички видове транспорт, сигурност, безопастност и опазване на околната среда.
  • Изграждане на интегрирани системи за обществен транспорт в зоните на големите градове.
  • Защита правата на пътниците в отделните видове транспорт.
  • Развитие на комбиниран интермодален транспорт чрез изграждане на товарни логистични центрове, интегриращи различни видове транспорт на базa политика на развитие на транспортната логистика и интелигентни транспортни системи (ITS).
  • Стимулиране на диалога между държавата и общините с браншовите организации от транспортния сектор. Аутсорсинг на административни услуги на национално представени организации на транспортния бизнес.
  • Очертаване на основните приоритетни инфраструктурни проекти в сектор транспорт, определящи развитието на регионите:

– Северозападен регион – модернизация на линията Видин-София, скоростен път Враца-Видин, модернизация на пристанищата във Видин и Лом, нов ГКПП Салаш-Корито.

– Черноморски регион – ускоряване завършването на Коридор №8 до Бургас и Варна (в това число автомагистрала „Черно море“), контейнерни терминали във Варна и Бургас, фериботна линия до Русия, Грузия и Турция, развитие на синя зона Черно море – Средиземно море.

– Югозападен район – приоритети са автомагистрала Струма, модернизацията на ж.п. линията София – Благоевград.

  • Изграждане чрез публично-частно партньорство на нови товарни логистични центрове в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.
  • Внедряване на „интелигентни транспортни системи“ (ITS) в транспортната система за достигане на европейските стандарти в сектора – интегрирано приложение на информационни и телекомуникационни технологии във всички видове транспорт (електронен ТОЛ, железопътен ERTMS, електронна навигация, билети и информация по интернет, електронна товарителница и др.).

Ефективна защита на потребителите

  • Гарантиране на достъп на гражданите до ел. енергия чрез въвеждане на двутарифна система на ценообразуване и разширяване на системата от енергийно подпомагане. Преглед и промени в системата за изчисляване и заплащане на потребената електрическа енергия – заплащане на реално потребени количества, а не прогнозни, възможности за разсрочено плащане, по-дълги срокове за изясняване на спорове преди прекъсване на доставката на ток.
  • Промени в Закона за кредитните институции и Закона за потребителския кредит за създаване на ясни и прозрачни обективни критерии при определяне на лихвите по договори за кредит, прекратяване на възможността за едностранна и произволна промяна на лихвата от банката – кредитор по сключен договор за кредит въз основа на субективни критерии,премахване на такси, които са необосновани и допълнително оскъпяват кредита.
  • Отмяна правото на банките, електроразпределителните и телекомуникационните дружества и топлофикациите да получават изпълнителни листа по кратката процедура (валидна само за държавните институции) срещу физически лица, чрез промени в заповедното производство в ГПК.
  • Преразглеждане на необходимостта и статута на органите за защита на правата на гражданите и потребителите.
  • Закон за личния фалит и абсолютна давност за погасяване на задължения.
  • Законодателни промени за приравняване на дружествата със значително пазарно влияния – над определен брой потребители, над определен дял спечелени обществени поръчки и др., към публичните дружества относно разпоредителни сделки със значителни активи, изисквания към управителните и контролните органи и разкриване на информация.

Насърчаване на инвестициите

За насърчаване на вътрешните и външните инвестиции е необходима стабилна политическа среда, устойчиво развитие на икономиката, ясна и благоприятна данъчна рамка и спокойствие, че в нормативната основа за правенето на бизнес има приемственост и няма чести и спорни промени. Акценти ще бъдат поставени върху:

  • Инвестиции във високотехнологични предприятия.
  • Увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност.
  • Намаляване на политическия риск и възстановяване на доверието на инвеститорите в политическата стабилност на законодателната и данъчна рамка.
  • Бърз старт на големи енергийни проекти.
  • Създаване на икономически и данъчни стимули за инвестиции в производства и мощности, които да са насочени към местния пазар в райони с висока безработица.
  • Активна роля на държавата като инициатор и по-активен координатор на частните инвестиции. Насърчаване на местната инвестиционна активност и целенасочени усилия за привличане на чужди инвестиции.

Роля на Българска банка за развитие и облекчаване на достъпа до евтин финансов ресурс за малкия и среден бизнес

Българската банка за развитие ще се трансформира в истинска банка за раз-витие на българския бизнес, без да дублира ролята на търговските банки. Ней-ната дейност ще бъде в три основни направления: финансиране за започване на бизнес, финансиране на експорт и микрокредитиране. Ще бъдат финансирани и големи проекти на базата на съфинансиране.

  • Разширяване на кредитните инструменти на Българската банка за развитие.
  • Създаване на кредитни инструменти за подпомагане усвояването на еврофондовете.
  • Осигуряване на евтин ресурс за МСП чрез механизмите на ББР.
  • Промяна на функциите на ББР в посока на банка, работеща директно с МСП сектора и рефинансираща се на международните пазари.
  • Ново допълнително капитализиране на ББР – подобно на периода 2008 г. – 2009 г. Само при голяма по обем кредитна линия може да се постигне рязко понижаване на лихвите по кредити и реално да се подкрепят малките и средните предприятия.
  • Създаване на клонова мрежа. ББР в средносрочен план.Липсата на такава затруднява малките и средни предприятия, създава се междинно звено, което ненужно оскъпява дейността по кредитиране и влияе върху пазарния дял на ББР.
  • Активизиране на Банката за развитие за привличане на външни финансови ресурси и облекчаване на достъпа на малки и средни предприятия до източниците за финансиране.
  • По-тясна координация на Банката за развитие и Българската агенция за експортно застраховане.
  • Координация на основните направления на европейските фондове за подобряване на конкурентноспособността на икономиката с активностите на Банката за развитие.
  • Институционализиране на специализирани фондове към Банката за развитие за финансиране на стартиращи/рискови/ стопански инициативи и експортно ориентирани производства. Разработване на правила за участие на същите фондове в капитала на стартиращи частни компании и компании с потребност от капиталови реорганизации при определени условия и за определен срок.
  • Оптимизиране на дейността на „Национален гаранционен фонд“ ЕАД.
  • Създаване на Фонд за капиталови инвестиции – за финансиране на бизнес идеи с по-висок риск и ограничени активи, но с добра перспектива и потенциал за развитие в приоритетни за националната икономика области, което в условията на икономическа криза е необходима мярка.

Ефективност на публичните финанси

  • Запазване на Валутния борд и фиксирания курс до пълното членство в Еврозоната.
  • Ориентиране на фискалната политика към поддържане на широкобалансирани бюджети на консолидирана основа, които отчитат фазите на икономическия цикъл и съдействат за смекчаване и неутрализиране на евентуални макроикономически дисбаланси.
  • Реалистични цели на фискалната политика. Средно и дългосрочна устойчивост на основните фискални параметри за създаване на прогнозируема инвестиционна и стопанска среда.
  • Повишаване на събираемостта на бюджетните приходи. Пресичане на контрабандните канали.
  • Подобряване на ефективността на публичните разходи на основата на анализи на постиганите цели от бюджетните финансирания и прилагане на програмния подход и нулевото финансиране.
  • Възстановяване на процеса на фискална децентрализация, като поетапно се преотстъпват функции и ресурси от централната към местните власти.
  • Дългово финансиране само на продуктивни публични разходи и на програми за подкрепа на бизнеса.

Европейски фондове – гарантиране на усвояването

  • Извънредни мерки по усвояване на средствата по всички оперативни програми.
  • Срочно обсъждане и актуализация на проекта за Споразумение за партньорство между Р България и ЕС, за финансовата рамка 2014-2020.
  • Кризисен план за спасяване на изпълнението по проектите за пътна инфраструктура по ОП „Транспорт 2007-2013″, Лот 1 и Лот 2 на АМ „Марица“, „Кърджали-Маказа – II етап“.
  • Активно включване на заинтересовани субекти от частния сектор и сектора на търговските банки в цялостния процес на управление и усвояване на европейските фондове.

Публичната администрация и административни услуги за гражданите и бизнеса

  • Провеждане на комплексна административна реформа на базата на функционален анализ на институциите и общата рамка – оптимизиране на броя на административните звена.
  • Съкращаване на щатове и насочване на човешки ресурс към стратегически държавни компании.
  • Привличане и изграждане на високо квалифицирани специалисти в публичния сектор.
  • Анализ на дейността на 136 държавни и национални агенции и разпределяне на техните отговорностти по министерствата.

Въвеждане на електронно правителство, дигитална България

  • Консолидиране и унифициране на електронната информация от министерства, агенции, общини.
  • Техническа и финансова оптимизация на комуникационната свързаност на министерства, агенции, общини.
  • Законодателни и административни промени за преминаване към електронен архив.
  • Проект за покриване на страната с Интернет свързаност с безплатен (там където е възможно) достъп на публични обществени места.
  • Надграждане на проект за Електронна автентификация и идентификация на граждани за използване на услуги, част от Електронното правителство. .
  • Анализ и поддръжка на съществуващите компоненти и тези в процес на изграждане, част от Електронното Правителство.
  • Вграждане на Електронна Идентификация в документите за самоличност. Разработване на Национален план за достъп от следващо поколение (NGA).
  • Изготвяне на доклад за напредъка на изпълнението на Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп в Р.България (2012 – 2015г.).
  • Изготвяне на анализ и доклад за напредъка на изпълнение на дейностите по националната програма „Цифрова България 2015″ и тяхното актуализиране и допълване.
  • Усъвършенстване на секторната законова (Закон за електронните съобщения, Закон за пощенските услуги) и подзаконова нормативна база, в резултат на взаимодействието между институциите и неправителствения сектор в рамките на Обществените съвети.
  • Актуализиране на секторните политики в областта на електронните съобщения и пощенските услуги, очертаващи тенденциите и приоритетите в секторите.
  • Приключване на процеса на цифрово телевизионно радиоразпръскване в Република България, което включва и снабдяване на лица със специфични социални потребности с декодиращи устройства (до 210 711 за сезон 2012/2013).

Част втора от разширения „План Орешарски“, с който „Стандарт“ разполага.

II. За повече солидарност и социална справедливост

Труд и заетост

  • Интегриране на всички приоритети и мерки в управленската програма въз основа на критерия – възможност за разкриване на нове работни места.
  • Стриктно спазване на трудовото законодателство и търсене на отговорност на работодатели, които го нарушават. Гарантиране на безопасни условия и охрана на труда.
  • Създаване на възможност за гъвкав трудов пазар чрез въвеждане на минимална часова работна ставка и за работа на 2-3 и повече места.
  • Регламентация на Европейската гаранция за младежка заетост (стаж по време на обучението, първо работно място и т.н. ).
  • Недопускане на дискриминационни мерки и условия за наемане на български работници в страните членки на ЕС.
  • Намаляването на младежката безработица чрез прилагане на т.нар. „Гаранция за младежта“ – трудовите посредници да предоставят възможност за включване в обучение или заетост, стажуване или чиракуване на безработни младежи до 4 месеца от регистрацията им в бюрото по труда или след завършване на училище.
  • Насърчаване на предприемачеството в аграрния сектор и селските райони за стабилизиране на местната икономика и създаване на нови работни места.
  • Постигане на 250 000 нови работни места до края на управленския мандат.

Стимулиране на раждаемостта и отглеждането на деца

  • Увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 годишна възраст до размера на минималната работна заплата.
  • Увеличаване размера на детските добавки.
  • Увеличаване стимулите за отглеждането на деца с увреждания в семейна среда.
  • Подкрепата за семействата с месечни помощи за деца до завършване на средно образование (до 20-годишна възраст. Целта е насърчаване на отговорното родителство, стимулиране редовното посещаване на училище от децата в задължителна училищна възраст и от 1 септември 2013 г. редовното посещаване на задължителна предучилищна подготовка.

Политика по доходите

  • Повишаване на минималната работна заплата при отчитане на ръста на продуктивността на труда, инфлационните темпове и конкурентноспособността на българската икономика, с цел достигане до 450 лв. в рамките на управленския мандат.
  • Увеличаване на разполагаемия доход в домакинствата чрез въвеждането на Семейното подоходно облагане през втората половина на мандата, след анализ на социалните и фискални ефекти.
  • Оценка на нормите на печалби и нивото на заплащане на труда в някои сектори на икономиката и преговори чрез механизмите на тристранното сътрудничество.

Образование и квалификация

  • Срочни мерки за създаване на среда, насърчаваща качествен учебен процес. Стандарти, нови учебни планове, програми, учебници.
  • Обвързване на финансирането на държавните висши училища с оценка на качеството наобучение и на изследователската работа в тях и с практическата реализация на подготвяните кадри.
  • Държавно съфинансиране на програми, обезпечаващи първо работно място за завършили висшето си образование.
  • Реформиране на професионалното образование в съответствие с изискванията на пазара на труда и приоритетите на държавата за развитие на икономиката.
  • Усъвършенстване на системата на делегираните бюджети в образованието чрез въвеждането на т.нар. добавена стойност на обучението в основните и средните училища. Въвеждане на допълнителни фактори за оценяване на развитието на учебния процес. С въвеждането на тази система, финансирането на училищата ще бъде в зависимост от приноса им за развитието на учениците.
  • Реформиране на професионалното образование в съответствие с изискванията на пазара на труда и приоритетите на държавата за развитие на икономиката. – в проекта на ЗИД на ЗПОО се предвиждат текстове, свързани с привеждане на закона в съответствие с очакванията на обществото за повишаване качеството на професионалното образование и обучение, за постигане равенство на възможностите за професионална квалификация и реализация на пазара на труда, за осигуряване възможност за професионално обучение през целия живот, за засилване участието и отговорностите на всички заинтересовани страни, за осигуряване на кадри с необходимата за икономиката квалификация, за модернизиране на националната система за ПОО чрез прилагане на европейските политики и инструменти. Конкретни мерки:
  1. Въвеждане на нови гъвкави пътеки за придобиване на професионална квалификация – възможност за организиране на обучение чрез работа (дуално обучение) като форма на партньорство между професионална гимназия и работодател, която съчетава обучение в реална работна среда под ръководството на наставник чрез наемане на работа в предприятие и обучение в професионална гимназия.
  2. Въвеждане на модулна организация на професионалната подготовка – за постигане на единство между теоретичното и практическото обучение с приоритет на учебната и производствената практика.
  3. Въвеждане на Списък на защитените от държавата професии – с цел осигуряване на необходимите кадри за стратегически за страната отрасли на икономиката.
  4. Осигуряване на качество на професионалната подготовка.
  5. Изграждане на система за валидиране на компетентности.
  6. Изграждане на система за кариерно ориентиране чрез функциониращи регионални и училищни центрове за кариерно ориентиране и чрез национална информационно-търсеща система за ориентиране с инструментариум за диагностика и консултиране. Основната цел на кариерното ориентиране е да се избегне създаването на т.нар. „интелигентни безработни“, чиито процент, според последните изследвания на Евростат, се увеличава.
  7. Осигуряване на професионална подготовка на лица със специални образователни потребности – за интегриране на ученици със специални образователни потребности в паралелки за придобиване на професионално образование и обучение и създаване на условия за професионално обучение на възрастни със специални образователни потребности.
  8. Въвеждане на кредитна система в професионалното образование и обучение за натрупване и трансфер на придобити резултати от учене.
  9. Засилване включването на работодателите и синдикалните организации в системата на професионалното образование.
  • Мерки за връщане на доверието към българския учител и запазване на неговият личен, а и на образователната институция авторитет:
  1. Осигуряване на стаж на над 60 000 студента и над 40 000 ученика
  2. Планиране на мерки и дейности за намаляване на дела на отпадналите ученици под 11% до 2020 г.
  3. Повишаване квалификацията на учителите, чрез непрекъснато обучение и усъвършенстване на уменията.
  4. Мерки за по-високо заплащане, чрез кариерно израстване на учителите, обвързано с добавената стойност на обучението.
  • Обвързване на финансирането на държавните висши училища с практическата реализация на подготвяните кадри – ежегодно увеличаване на тежестта на финансирането на държавните висши училища в зависимост от оценка за качество на обучението и реализация на завършилите студенти. Повишаване на стимулите за държавните висши училища за подобряване на качеството на висшето образование и усилване на връзката му с потребностите на икономиката. Предвиждат и промени в Закона за академичния състав, които ще включват изработване на държавни стандарти за получаването на степени и звания, без това да наруши автономията на висшите училища.
  • Насърчаване на двигателната активност и практикуването на спорт и со-циален туризъм от гражданите като фактор за подобряване на общест-веното здраве и създаване на условия за развитие на спорта за всички.
  • Създаване на условия за развитие на талантливите спортисти и утвърж-даване на елитния спорт като средство за повишаване националния престиж на Република България

Подкрепа на възрастните хора

  • Спиране увеличаването на изискуемия за пенсиониране осигурителен стаж и възраст и въвеждането на гъвкави условия за пенсиониране при недостиг на 2 години осигурителен стаж и/или възраст,след консултации със социалните партньори.
  • Възстановяване на швейцарското правило за индексиране на пенсиите от 2014 г.
  • Постепенно установяване на трайно съотношение (1/10) между минималния и максималния осигурителен доход, с оглед подобряване приходите, повишаване интереса на осигурените лица с по-високи доходи и установяване на естествен автоматизъм при определяне максималния размер на пенсията.

Мерки за интеграция на хора с увреждания

  • Усъвършенстване процедурата по освидетелстване на трайна неработоспособност.
  • Социалните плащания да се обвържат към Линията на бедността, вместо досегашното съотнасяне към Гарантирания минимален доход.
  • Да не се допуска проектиране, въвеждане в експлоатация или започване на ново строителство, както и основен ремонт без проект, отговарящ на изискванията за достъпна среда.

Разширяване на достъпа до здравеопазване

  • Широка обществена дискусия за насоките на реформа на системата на здравеопазване, която да гарантира на всеки гражданин нова и надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и медицинско обслужване при условия и по ред, определен със закон.
  • Въвеждане на единна интегрирана информационна система на електронно здравеопазване с цел пълна прозрачност и ефективно използване на финансовия ресурс.
  • Рационализиране на системите за финансово управление и контрол в здравеопазването.
  • Укрепване и модернизиране на системата на Спешната помощ,съпроводено с разширявана на територията на общини без лечебни заведения. Инкриминиране на нападения срещу медицински специалисти.
  • Подкрепа за държавните и общински лечебни заведения в по-малките и отдалечени населени места.
  • Специално внимание към майчиното,детското и училищното здравеопазване.
  • Намаляване на потребителска такса за пенсионери в размер на 1 лев.
  • Улесняване на специализацията на лекарите.
  • Преориентиране на здравната система към профилактика и предотвратяване на социалнозначимите заболявания.

Развитие на културата

  • Възстановяване и стабилизиране на културния статус чрез:
  1. Завършване работата по Националната стратегия за култура съвместно с творческите съюзи, професионалните и неправителствените организации в областта на културата и изкуството.
  2. Решаване на проблеми със собствеността, реставрацията и консервацията на знакови храмове на БПЦ, свързани с българската история и богослужебния цикъл, в това число, съвместно със Столична община и други министерства, окончателно уреждане на собствеността (актуване) на Храм-паметник „Св. Александър Невски“, „Св. София“ и други църкви и манастири.
  3. Координиране и участие в програмите за възстановяване на паметници на културата на традиционни за страната деноминации, при спазване на високи естетически и канонични норми и на действащото законодателство.
  4. Оптимизиране на процеса за провеждане на аварийни археологически разкопки по трасета на магистрали, пътища и др., с цел заснемане и опис на находките без спиране на ключови за държавата транспортни, инфраструктурни и други проекти. Иницииране на междуведомствена работна група (съвместно с МРРБ, МФ, МОСВ и др.), която да решава възникващите проблеми в оперативен порядък.
  5. Изработване на концепция за „екология“ на междукултурния диалог, промяна на визията за ролята на малцинствата в съвременното демократично европейско общество.
  • Демократизиране и прозрачност на управлението на културните институции и субсидирането (финансирането) на културата чрез:
  1. Широко обществено обсъждане при изработване на приоритети за работа със структурните фондове на ЕС с оглед реализация на проекти хармонично покриващи всички сектори на културната сфера.
  2. Конструиране на Обществен съвет към Министерство на културата.
  3. Срещи със експертно – обществените съвети с Министерството по творчески направления – анализ на ситуацията и систематизация на проблемите.
  4. Въвеждането на мандатност и времеви лимит за ръководния и техническия състав на културните центрове в чужбина. Изменения и допълнения на Наредбата за провеждане на конкурси за директори на културни институти.
  5. Експертен дебат с творчески съюзи, професионални и неправителствени организации с последващо широко обществено обсъждане на целесъобразността от възстановяване на Центровете по изкуства при Министерство на културата.
  6. Доразвиване на концепциите за „Музей на съвременното изкуство“ и „Музей на тоталитарното изкуство“.
  7. Изработване на структурата и експозиционните измерения на Националния музеен комплекс. Завършване на комплекса и отваряне на новия музей за посетители.
  8. Приоритетно включване на Националния музеен комплекс за довършително финансиране в следващия програмен период.
  9. Установяване на ефективно сътрудничество с Асоциацията за фасилити мениджмънт с оглед по-ефикасни ремонти и експлоатация на сградния фонд в областта на културата.
  10. Организиране на сесии за финансово подпомагане на творчески проекти в областта на всички видове изкуства.
  • Разнообразяване и разширяване на формите за подпомагането на творците и творческата дейност чрез:
  1. Преглед на ефективността на Методиката за финансиране на сценичните изкуства съвместно с творческите съюзи, професионалните и неправителствените организации в областта на изкуството и културата, с цел избягване на констатирани в годините на въвеждането ѝ несъвършенства.
  2. Присъединяване към Декларацията за достъп до култура на младите хора, инициирана от Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) и Българската асоциация на младежките работници (БАМРА).
  3. „Младежки инициативи“ – целеви програми за подкрепа на дейности и проекти създадени от млади творци във всички области на изкуствата.
  4. Намаляване на тарифите на износ на художествени произведения – промени в Тарифата за таксите, които събират музеите, Националния институт за недвижимо културно наследство и националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати“.
  5. Промени в закона за Авторското право и сродните му права и Закона за меценатството.
  6. Подписване на Спогодба между правителствата на Р.България и Австрия за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката.
  7. Подписване на Меморандум за разбирателство между правителството на Р.България и правителството на САЩ относно налагането на ограничения върху вноса на категории археологически и църковно-етноложки материали от България.

Път към стабилизация и развитие

Реализацията на тези програмни управленски намерения ще доведе до стабилизация на обществено-икономическата ситуация в страната и ще отвори път за по-нататъшно изграждане на една по-конкурентна икономика и по-солидни възможности на държавата да води активни социални политики. Във времеви аспект, намеренията и мерките изискват 18-месечен хоризонт, който включва един пълен фискален /бюджетен/ период. Разбира се, пълното прилагане и особено, позитивните резултати при част от мерките имат средно- и дългосрочни очертания.

Програмните управленски намерения са разработени на база на съществуващата публична информация за финансовото и икономическо състояние на страната. При наличие на скрити дефицити и задължения в публичния сектор прилагането на част от мерките с финансово изражение ще се затрудни, а ефектите ще се разтеглят във времето.

Неизменно условие за успешното прилагане на представените мерки от цялостната управленска програма е наличие на начален толеранс от страна на политическите сили, социално-икономическите партньори, гражданските сдружения и всички, които имат отношение към пътя на развитие на нашата страна. Екипът, подготвил програмните насоки, остава отворен за диалог, както при утвърждаване на същите, така и по всяко време в хода на тяхното изпълнение.

 

Предстоящи събития

Изявление на държавния глава по повод наложеното от него вето върху текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2013 година

8 Авг. , 2013  

Днес подписах указ, с който връщам за повторно разглеждане в парламента някои текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2013 г. Пълният текст на мотивите за това вето, както винаги досега, ще намерите на сайта на президентската институция.

Аз уважавам правото на всяко правителство да осъществява политиките, които счита за полезни за страната и за които му е гласувано доверие от гражданите. Нямам нищо против, ако тези политики се реализират чрез актуализация на бюджета и дори чрез поемане на нов дълг. Подкрепям заложеното завишаване на средствата, с които държавата подпомага семействата на деца с увреждания, дори считам, че е недостатъчно. Но категорично не приемам аргументите и опитите да се спекулира именно с нашите съграждани, които са в тежко материално и социално положение. Не бива да се внушава на обществото, че едва ли не само това е целта на актуализацията, която е предвидена, защото социалният пакет, който е включен в нея, е една много малка част от предвидените разходи.

Искаме да знаем повече за всички разходи и искаме да знаем повече за предвидения нов дълг и, разбира се, как ще се управлява този публичен ресурс до края на годината.

Същевременно не виждам в приетия от Народното събрание закон за актуализацията на бюджета сериозна заявка за политики и реформи в подкрепа на заетостта, конкурентоспособността и растежа на българската икономика. Не разходите и дефицитът трябва да растат, а икономиката трябва да расте, за да живеем по-добре. Така по устойчив начин ще се произведе повече, а управляващите ще могат да разпределят чрез бюджета повече за заплати, за пенсии и за социални програми.

Реших да наложа частично, а не цялостно вето, за да подчертая ясно, че подкрепям предвидените 40 млн. лв. допълнително, които ще бъдат изразходвани за социални мерки. Ще припомня, че служебното правителство в своите първи дни отдели допълнително 41 млн. лв. също за подпомагане на най-уязвимите групи и то не като увеличи разходите, а като намери икономии и оптимизира публичните разходи. Повтарям, наложеното от мен днес вето е частично, като връщам за повторно разглеждане текстове, които са свързани с приходите, с разходите и с предвидения нов дълг.

Считам изменението на приходната част за преждевременно и неамбициозно, тъй като на практика държавата в средата на годината смъква летвата и занижава изискванията към приходните администрации. По време на политическите консултации за съставяне на правителството обърнах внимание на партиите, които заявиха готовност да управляват, че са поели конкретни ангажименти към своите избиратели и това не са празни приказки, които удобно забравяме веднага след сформиране на правителството.

Ако погледнем поетите предизборно от управляващите ангажименти за борба със сивата икономика, с контрабандата, за повече приходи, всъщност в тази актуализация констатираме точно обратното. Нещо повече, митническата администрация и Националната агенция за приходите вече повече от месец и половина са в непълен състав или дори без ръководство, а ДАНС и ГДБОП са в процес на трансформация, която се планира да продължи до края на октомври месец.

Очаквам правителството да положи необходимите усилия и да подобри работата на приходните администрации, преди да ги освободи от отговорността за повече приходи. Надявам се сектори, които са доказано неефективни и в които потъват милиарди, да бъдат реформирани, а не просто да им предоставяме нови и нови публични средства.

По отношение на разходите генерално липсва прозрачност, липсват аргументи, защитени с цифри и записани в закона. Нека да стане ясно на всеки, в този закон, който Народното събрание прие в частта „Разходи”, се коригира единствено резервът за непредвидените и неотложни разходи. Какво означава това? Означава, че нищо от записаното в мотивите, както и от изговореното в парламента и в публичното пространство във връзка с предвидената актуализация, не се съдържа в закона, а правителството може да изхарчи завишените разходи на практика, както намери за добре. Дори и предвиденият социален пакет, който аз категорично одобрявам, не е в бюджета на Министерство на труда и социалната политика.

Коректният подход е друг. Разходите да са прозрачни, в закона да е записано кой какви средства допълнително ще получи и за какво. Това е логиката да има бюджет и той да се приема със закон, а не в началото на годината всички държавни пари да се дадат в правителството и то просто да харчи едни 30 млрд. през годината, както намери за добре. Затова е законът, затова е бюджетът, за да се разпишат точно разходите кой колко.

Подкрепям тезата, че държавата трябва да се разплаща с бизнеса навреме. Всеки, който си е свършил коректно работата, трябва да си получи парите в срок. Но не само държавата, а и общините са важни, защото те дължат много повече и то специално на малките и средни компании, а те понасят най-тежко кризата.

Какво прави впечатление в закона? Най-ярката липса е именно по отношение на задълженията на общините. За тях няма нито дума нито в мотивите, нито в разясненията, които управляващите дават. На мен това ми се вижда странно, нелогично, но и вярвам, че е в разрез с обявените намерения държавата да се разплати с бизнеса. Питам – на кой бизнес? Законът не отговаря.

И по тази тема се постъпва по същия начин. Предвидени са едни допълнителни средства, които са за непредвидени разходи и които Министерски съвет ще разпредели, както намери за добре. Това заобикаля един от най-важните принципи на правовата държава. Разходите на държавните органи да се определят законно, за да е ясно на цялото общество кой колко харчи и за какво. Надявам се Народното събрание да разпише конкретно кой орган колко дължи на бизнеса и необходимите средства да бъдат предвидени по съответните пера в бюджета.

Без да повтарям същите аргументи, ще кажа, че те са валидни и за задълженията за възстановяване на ДДС. Не е сложно Министерство на финансите да обяви колко се дължи за ДДС и съответно тези пари да се предвидят в бюджета на министерството. В противен случай едва ли можем да говорим за прозрачност. Натрупването на стотици милиони в резерв за непредвидени разходи буди съмнение.

Какво казват вносителите в мотивите си? Необходими са още пари за ДДС, за издължаване към бизнеса и за социални нужди. Добре, кажете ми вие на мен кой от тези разходи е извънреден, кой от тях може да бъде класифициран като непредвиден, кой? Връщането на ДДС ли, разплащането с бизнеса ли? Вярвам, че когато разходите се посочат в конкретните пера, ще бъде много по-добре и от гледна точка на прозрачността и надеждността в управлението на публичния ресурс.

Налагам вето и върху текстовете, които са свързани с предвидената в закона възможност правителството да вземе нов дълг в размер до 1 млрд. лв. Не съм против вземането на дълг, може да е 1 млрд., може да са 2 млрд. Но съм против, ако този дълг се използва за генериране не на икономически растеж и не за създаване на работни места, т.е. той не се използва за политики и реформи за заетост и конкурентоспособност, а този кредит от 1 млрд. се използва за финансиране само на текущи разходи. Тогава съм против.

Вярвам, че правилният път, по който трябва да се развиваме, да забогатяваме, а и да спечелим средствата, с които да върнем този дълг, е не просто да го прехвърлим към следващото поколение, а да го изработим с конкурентоспособност и с реформи. Вярвам, че финансирането на текущи разходи на кредит е пагубно в дългосрочен план. Има много държави в криза, които са пример за това. Не е добре да тръгваме по този път. Затова аз съм против не самото теглене на кредит от 1 млрд., а начина, по който се предвижда той да бъде изхарчен, а именно за финансиране на текущи разходи.

Вярвам, че основната цел на всеки един от нас като отговорни държавници е да работим, не да се увеличават разходите и дефицитът, и дългът, а да расте икономиката, да се увеличава брутният национален продукт. И, разбира се, разходите и дефицитът да бъдат под контрол. Това е правилният подход. Вярвам, че всички ще се обединим около това и вярвам, че културата на стабилност в България ще бъде запазена.

Това са моите аргументи. Те са принципни. Те не са плод на каквото и да било политическо заиграване или задкулисни намерения. С това вето се придържам стриктно към конституционните си правомощия. През последните дни чух много анализи кое е редно и кое не е, кое може да се прави и кое не бива. Чух, разбира се, и анализи за „запазени територии“ –  запазена територия за правителството и за кого ли още не. На всички тези въпроси нашата конституция е дала много ясни отговори, а именно, че президентът има право да налага вето върху всички закони не само при противоречия с конститцията, а и по целесъобразност.

Тя е предвидила разделението на властите и принципът власт власт възпира. Не самоцелно, а защото само така можем да гарантираме интересите на нацията, която от февруари месец протестира. И тя протестира от февруари срещу монополите, включително, вярвам, и срещу монопола във властта. Добре е да има баланс на властите и добре е да се чуят аргументите на всеки. Разбира се, в крайна сметка всеки ще носи отговорност в рамките на своята компетентност.

Въпреки опитите през последните месеци да ми се прехвърли отговорността за много неща и почти всичко, с което управляващите към момента не могат да се справят, аз няма да се поколебая и в бъдеще ще продължавам да действам с аргументи и по конституция. Днес се води кампания на очерняне, на делегитимиране на държавния глава. Ще понеса всичко това в името на хората, в името на активното гражданско общество, което има правото да бъде информирано, когато се харчат държавните милиарди.

Не е прецедент, че ще върна бюджета. Президентът Желев също е направил подобно действие през 1996 г. Надявам се, без истерично и излишно противопоставяне, да се чуят моите аргументи, да се дебатира в парламента и да се финализира предвидената актуализация отговорно и прозрачно.

Благодаря ви.