Експертни мнения

План Орешарски

12 Авг. , 2013  

ДЪРЖАВНОСТ, РАЗВИТИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ
Национални приоритети на програмното правителство

България изживява труден период в своето развитие. В резултат на водената през последните четири години непоследователна и волунтаристична политика, днес страната се намира в дълбока институционална криза, икономическа депресия и задълбочаващ се дезинтегритет в обществото. Наложената и доминираща обществено-политическа, социална и институционална конфронтация поставя под заплаха самите устои на държавността и демокрацията. Тези процеси се подсилват от формираните негативни социално-икономически тенденции – стагнираща стопанска и инвестиционна активност, обезсърчено предприемачество, изтощени резерви и нарастващи дългове, както в публичния, така и в корпоративния сектори, бързо растяща безработица и влошаване на нейната структура, разширяваща се бедност и набираща скорост нова емиграционна вълна.

Днес страната се нуждае от спешни мерки за стабилизация и полагане на основите на един по-устойчив модел на възстановяване на икономическото развитие, от институционално укрепване и заздравяване на демократичните принципи на устройство и поведение, както и от повече солидарност в едно общество, разтърсвано от социално отчаяние и безперспективност.

Ръководени от тези потребности, ние предлагаме настоящите мерки за стабилизация и програмни намерения и полагане на основите на един бъдещ догонващ икономически растеж.

Най-неотложни са три групи стабилизационни мерки.

СТАБИЛИЗАЦИОННИ МЕРКИ

ЗА ГРАЖДАНИТЕ

  • Недопускане на ново увеличение на цената на електроенергията до цялостен преглед и промяна на методиката на ценообразуване. Въвеждане на двутарифна система с по-ниски цени за определен минимум използвана електроенергия.
  • Промяна в политиката на ценообразуване на лекарствата с цел овладяване на тенденцията на повишение на цените и стъпки за тяхното последващо намаление.
  • Разширяване на системата за енергийно подпомагане.
  • Увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лв на 310 лв.
  • Финансово подпомагане на домакинствата с ученици, които предстои да бъдат първокласници тази есен, чрез увеличаване на еднократните целеви помощи.
  • Разширяване на активните мерки на пазара на труда и разкриване на нови работни места за временна заетост, за смекчаване на ефектите от растящата безработица.
  • Незабавно възстановяване на диалога със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно партньорство.
  • Откритото участие на неправителствения сектор и професионалните организации при определянето на стратегическите и програмни приоритети в областта на правосъдието.

ЗА БИЗНЕСА

  • Незабавно преустановяване от страна на централните власти на административно-силовия натиск от рекетьорски тип върху бизнеса и „успокояване“ на стопанските среди за спечелване на инвеститорското доверие.
  • Анализ и информация за всички фирми и общини, спечелили обществени поръчки (2% от фирмите са спечелили 98% от всички ОП). При съмнения за злоупотреби – ревизия. Публичност на всички договори и анекси.
  • Погасяване на натрупаните задължения на държавата към бизнеса в рамките на 3 месеца.
  • Отказ от практиките за използване на приходните агенции за силов натиск върху данъкоплатците. Промяна в режима на глоби и санкции и замяната им с предписания при допуснати нарушения от формален характер.
  • Преглед и намаляване на държавните и ведомствени такси, особено за стартиращ бизнес.
  • Ускорено разплащане от страна на държавата по изпълнени договори и своевременно възстановяване на ДДС. Разработване на график за издължаване при просрочените задължения.
  • Установяване на права на данъкоплатеца да определя направленията на плащанията по единната сметка за плащане на задължения към бюджета.
  • Решителни мерки срещу контрабандата и необявените вътрешно общностни доставки, като противодействие срещу нелоялната конкуренция пред българските производители.
  • Стабилизиране на енергетиката и установяване на предвидимост в цените на електроенергията.
  • Възстановяване на условията за износ на електроенерия за по-добро натоварване на мощностите и на въгледобива.

ЗА ДЪРЖАВНОСТТА

  • Цялостен анализ и пълна ревизия на дейността във всички сфери на държавно управление и предприемане на законови мерки и действия за санкциониране на допуснатите нарушения.
  • Публично оповестяване на фактите и тенденциите за икономическото и финансово състояние на страната.
  • Нов модел на взаимодействие между Парламента и Правителството – редовни отчети на Правителството за изпълнение на програмата за управление, нов тип парламентарен контрол, периодично участие на министри в заседанията на съответните парламентарни комисии, задължително присъствие на министри при обсъждания на законопроекти от тяхната компетентност.
  • Незабавно изпълнение на препоръките на ЕС и ПАСЕ, които имат пряко отношение към защита и гарантиране на правата и свободите на гражданите и демократичното функциониране на институциите.
  • Конструктивно взаимодействие със съдебната власт за изпълнение на препоръките на ЕК в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, установен с Решение на ЕК от 13 декември 2006 г..
  • Предприемане на незабавни мерки за овладяване и ограничаване на битовата престъпност.
  • Възстановяване на баланса на фукционалност и компетенции между МВР и ДАНС.
  • Преустановяване на практиката на безразборно използване на СРС, чрез надежден и независим надзор върху тях.
  • Ефективно инвестиране на средствата от ЕС с максимално широк обществен ефект.
  • Спешно обсъждане и актуализиране на проекта за Споразумение за партньорство с ЕС за 2014-2020 г., с участие на неправителствения сектор.
  • Провеждане на форум „Оттоворен парламент“ с участието на граждански и браншови организации, парламентарни и извън парламентарни партии за постигане на национално съгласие за най-важните приоритети и мерки за излизане от кризата.
  • Интегриране на представители на малцинствата в полицейските структури и в звената от сектора на сигурността.
  • Създаване на гаранции за свободен печат и медии.
  • Предприемане на спешни мерки за разкриване на корупционни практики, строг контрол и санкциониране на корупцията на всички етажи на администрацията и властта, съвместни действия на държавните органи и гражданския сектор.
  • Прозрачност и достъпност до информация за работата на държавната администрация и привличане на представители на граждански сдружения при обсъждане на въпроси със значим обществен интерес.
  • Гаранция срещу купен и контролиран вот, за честни избори чрез промени в изборния кодекс. Действия за активизиране на гражданското участие в изборния процес. Изпълнение на препоръките на ОССЕ за бъдещи избори.

Тези стабилизационни мерки са част от цялостния пакет програмни намерения.

ИКНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ПРИОРИТЕТИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

I. Икономическо възстановяване и насърчаване на предприемачеството

Преодоляване на негативните последици от административния рекет върху бизнеса и нормализиране на стопанската среда

  • Стриктно изпълнение на принципа на 30-дневно плащане на задължения по договори от страна на държавата.
  • Ефективен контрол върху сключените договори за концесии.
  • Анализ на съществуващите концесионни договори и изработване на дългосрочна стратегия на държавата по отношение на природните богатства.
  • Ликвидиране на контрабандните канали.
  • Гаранции срещу произвола от страна на държавните органи и длъжностни лица. Правни механизми за защита на компаниите от произвол от страна на администрация, данъчни органи и полиция.
  • Равнопоставеност на фирмите и гражданите с държавните институции по отношение на икономическите дейности – министерства, агенции и общини трябва да са отговорни при неизпълнение на договори и забавяне на плащане с лихви за забава, с налагане на запор на сметки или с прихващане на задължения на фирмите и гражданите към данъчната система.
  • Реални действия по намаляване на административната тежест върху бизнеса – редуциране на лицензионните, разрешителните и одобрителните режими, въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, предвидимост на надзорните политики по сектори.
  • Прекратяване на административния натиск и произвол чрез санкции за държавните служители, включително министри, които превишават правомощията.
  • Възстановяване на добрите практики в работата на приходните агенции на основата на принципа на доброволното плащане на данъците. Замяна на повсеместните проверки с подобряване на работата на отделите за анализ и управление на риска и фокусиране на контролно-ревизионната дейност върху рисковия контингент данъкоплатци.

Координираща и регулираща роля на държавата за създаване на условия за истинска конкуренция

  • Ревизия и промяна на лобистки закони, които доведоха до или предпоставиха създаване на изкуствени монополи и картелни споразумения.
  • Задължителна оценка на въздействието на всички нови законови и нормативни актове, особено за оценка на тежестта върху малките и средни предприятия.
  • Стимулиране на конкуренцията чрез равен достъп до пазара на кредити и обществените поръчки.
  • Опростяване на процедурите за фалити и несъстоятелност с цел изчистване на пазарната среда.
  • Опростяване на процедурите, засилване на прозрачността и контрола за ефективно и полезно за икономиката усвояване на европейските фондове.
  • Укрепване на функционалния и административен капацитет на регулаторните органи чрез промяна на антимонополното и антитръстово законодателство.
  • Повишаване на отговорността на регулатолните органи.Въвеждане на граждански надзор върху регулаторните органи.
  • Нов Закон за Обществените Поръчки. Прозрачност, гарантиране на равни условия за участие и разширяване кръга от бенефициенти на обществени поръчки. Въвеждане на електронни търгове за обществените поръчки.
  • Ограничаване на нелоялните търговски практики, свързани с налагане на неизгодни търговски условия от страна на търговски вериги на техни контрагенти, особено при търговията с аграрни продукти.
  • Стъпки за реализация на стратегия „Произведено в България“, в съответствие с конкурентните предимства на страната. Целеви мерки за пресичане на нелоялната конкуренция на вътрешния пазар от внос и монополни практики.
  • Икономизиране на външната политика и дипломация за излизане на българските износители на пазарите на страни извън ЕС.

Координираща и регулираща роля на държавата в структуроопределящите отрасли на икономиката

Общи мерки

  • Стартиране на 10 годишна програма за реиндустриализация на икономиката.
  • Създаване на нови предприятия (или възстановяване) в сфери с висока добавена стойност.
  • Стартиране на преговори по предоговаряне на дългосрочните договори в енергетиката, концесиите и предоставянето на комунални услуги.
  • Участие на държавата в перспективни високотехнологични производства чрез апорт на активи и/или формиране на капитала на съответните търговски дружества в партньорство с иновативни компании със солидни пазарни позиции. Държавна подкрепа и финансиране на иновационно-внедрителската дейност.
  • Приемане на закон за ефективен контрол на държавата по отношение на структуроопределящи предприятия, при неспазване на регулаторните рамки.
  • Оценка на резултатите от приватизацията и концесиите в сектора на т. нар. естествени монополи. Въвеждане на ефективен контрол върху дейността на компаниите.
  • Отговорно управление на държавните предприятия и държавната собственост с цел предотвратяване на фалити и запазване на работни места.
  • Разработване на регионални планове за развитие за преодоляване на задълбочаващите се дисбаланси между различните региони в страната

Ребалансиране на енергетиката

  • Развитие на Енергетиката като основен индустриален сектор, създаващ значителна добавена стойност, притежаващ гарантиран външен пазар,в който страната ни има доказани сравнителни предимства.
  • Развитие на българската енергетика на основата на три приоритета-енергийна ефективност и ВЕИ, национални енергийни ресурси и ядрена енергетика.
  • При потвърждаване на технико-икономическите характеристики на проекта „Белене“ и прогнозите за електропотреблението в региона и България -рестартиране на проекта с ясна финансова структура.
  • Незабавни преговори с Росатом, с оглед минимизирането на последствията от иска за 2.5 млрд. лева.
  • Възстановяване на доверието на гражданите в системата за регулиране на енергетиката,чрез включване на представители на гражданското общество в ДКЕВР.
  • Отказ от намеса на изпълнителната власт в работата на ДКЕВР.
  • Гарантиране на достъп на всички български граждани до електроснабдяване. Въвеждане на двутарифна система за ценообразуване, разширяване на системата за енергийно подпомагане.
  • Възстановяване на професионалната квалификация и опита като определящи в кадровата политика в сектора.
  • Цялостно финансово-икономическо ребалансиране на сектора чрез използване на други механизми за финансово подпомагане на развитието на ВЕИ и освобождаване на гражданите от тази тежест.
  • Стартиране на преговори за предоговаряне на дългосрочните ангажименти за изкупуване на електрическа енергия.
  • Наваксване на изоставането при въвеждането на III-ия либерализационен пакет на ЕС и предотвратяване на санкции от страна на ЕК.
  • Цялостна оценка на ефекта от т.н. либерализация в сферата на естествените монополи и ясно дефиниране на правата и отговорностите на българската държава.

Устойчиво развитие на селското стопанство и насърчаване на дребните производители

  • Програма за изграждане/реновиране на хидромелиоративната инфраструктура на селското стопанство;
  • Насърчаване на балансираното развитие на секторите на аграрния отрасъл и производството на продукти с висока добавена стойност.
  • Стимулиране на българското селскостопанско производство чрез затваряне на веригата и развитие на хранително-вкусовата промишленост.
  • Субсидиране на секторите „Зеленчукопроизводство“, „Трайни насаждения“ и „Животновъдство“ до равнището на останалите страни-членки на ЕС, използвайки инструментите по Първи стълб на ОСП и по-специално възможността за заделяне на 15% от директните плащания за специфична обвързана подкрепа за сектори със затруднения през новия програмен период 2014 -2020 г.
  • Насърчаване развитието на биологичното земеделие.
  • Контрол върху качеството както на храните от внос, така и на местното производство, предпазване на населението от ГМО храни и култури.
  • Гъвкаво използване на интервенционните механизми на Общата селскостопанска политика в съответствие с нуждите и спецификата на българското земеделие.
  • Подкрепа на дребните и средните земеделски производители чрез осигуряване на европейско финансиране на стопанства чрез осигуряване на субсидия до 1250 евро/стопанство и въвеждане на таван на субсидията до 300 хил. евро на стопанство.
  • Създаване на условия за облекчен достъп на дребните земеделски производители до пазари за реализация на земеделска продукция.
  • Пресичане на контрабандата на храни.
  • Целево използване на Държавния поземлен фонд за стимулиране на продуктовото разнообразие и насърчаване на отглеждането на интензивни култури.

Зелена икономика

  • Превръщане на екологичните предимства на страната в национален ресурс за развитие.
  • Интегриране на екологичните политики, превенция на промените в климата с адаптирането им в общи политики за развитие и синергия в устойчивото развитие.
  • Изграждане и развитие на нисковъглеродна икономика на природата с нови,зелени работни места и максимално повишаване на енергийната ефективност.

Туризъм

България е предпочитана туристическа дестинация. Потенциалът й – културно-исторически и природни дадености, трябва да се реализира максимално като се предлагат различни видове специализирани туристически продукти, базирани на специфичните особености на различните пазари. Националната реклама ще се прецизира с цел ефективно разходване на средствата като се насочат различни послания към конкретни географски региони, възрастови групи, групи по интереси. Ще се залага на екологичните предимства, биологичните храни, минералните води, екологично щадящите атракции.

  • Разработване съвместно с бизнеса на дългосрочна стратегия за развитие на отрасъла с ясно посочен ангажимент на държавата.
  • Окончателно разрешаване проблемите със собствеността и държавното участие в туристическите курорти.
  • Трайно уреждане на проблемите с концесионирането на плажовете с цел да се разшири използваемостта на плажната ивица.
  • Осигуряване на туристическа услуга, достъпна за всички категории туристи.
  • Осигуряване на диверсифицирани транспортни схеми, които да гарантират ниски цени на транспортните услуги до курортните комплекси, включително чрез нови летища.
  • Ангажимент на държавата за осигуряване на по-евтин и бърз начин за издаване на български туристически визи за граждани на страни, нечленуващи в ЕС.
  • Законовата и подзаконовата нормативна база да се разработва в диалог с браншовите организации с цел:
  • Намаляване на административната тежест
  • Стриктен контрол за качеството на предоставяните туристически услуги без да се пречи на туристите.
  • Ангажимент на държавата за национална реклама с доказан ефект, съгласувана с браншовите организации и участието на националните медии.
  • Съхраняване и устойчиво използване на ресурсите за развитие на екологичния туризъм; Повишаване качеството на живот и благосъстоянието на местните общности и активното им участие във формирането на политиката на развитие на екотуризма.
  • Пълноценно използване на възможностите на здравния туризъм за позиционирането на България като туристическа дестинация от по-висок клас като качество и добавена стойност, като уникалност и утвърждаващи се във времето позиции чрез прилагане на международни стандарти и добри европейски практики. Въвеждане на иновации по отношение на продукти и технологии в здравния туризъм, при съхраняване и подобряване на качеството на природните, антропогенните и културните ресурси в сферата на туризма.
  • Развитие на културния туризъм. Ангажимент на държавата за изграждане на инфраструктура към културно-исторически забележителности.
  • Разработване на цялостна държавна политика за подготовка на кадри за туризма. Съгласуване на образователните програми и бройките студенти с нуждите на реалния бизнес. Задължителни стажове на студентите по държавна поръчка в българските туристически обекти.
  • Обсъждане на управленските решения за развитие на Черноморието и планинските курорти с представители на бизнеса, общинските власти и природозащитните организации.

Модерна транспортна инфраструктура

  • Развитие на транспортната инфраструктура като важен фактор на конкурентната способност на българската икономика. Транспортният сектор в България през следващите 10 години трябва да бъде основен лост за икономическото развитие на страната. Необходимо е разработване и провеждане на национална транспортна политика, основана на приемственост, ефективност и експертност.
  • Стратегия за развитие на транспортния сектор в пълен синхрон с общоевропейската визия, дадена в т.нар. „Бяла книга“.
  • Изграждане на модерна, балансирана и интегрирана транспортна инфраструктура по направленията на Основната и Разширената транс-европейски транспортни мрежи и националните транспортни коридори чрез разработване на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ за периода 2014 – 2020 г.
  • Приоритетно развитие на железопътния транспорт като евтин, достъпен, екологичен. Оздравяване на БДЖ. Оздравяване на „Български пощи“ ЕАД.
  • Изработване и приемане на програма и правила за цялостна модернизация на ж.п. инфраструктурата в съответствие с директивите на ЕС. Анализ на икономическия ефект от нея и изработване на финансовата рамка за нейното постигане. Ефективно използване на европейско финансиране – МАС (многогодишно финансово споразумение, което гарантира съфинансиране на модернизацията на железопътната инфраструктура ).
  • Интегриране на българската ж.п. транспортна мрежа в единнатата европейска ж.п. структура с цел постигане на икономическа ефективност, конкурентоспособност, социална насоченост, екологични стандарти и високи нива на сигурност, водещи да икономическа интегрираност в ЕС.
  • Изграждане на контейнерни терминали на пристанищата ни и международните пътни коридори.
  • Осигуряване на качествени транспортни услуги на населението при по-добри социални условия, равнопоставен достъп до всички видове транспорт, сигурност, безопастност и опазване на околната среда.
  • Изграждане на интегрирани системи за обществен транспорт в зоните на големите градове.
  • Защита правата на пътниците в отделните видове транспорт.
  • Развитие на комбиниран интермодален транспорт чрез изграждане на товарни логистични центрове, интегриращи различни видове транспорт на базa политика на развитие на транспортната логистика и интелигентни транспортни системи (ITS).
  • Стимулиране на диалога между държавата и общините с браншовите организации от транспортния сектор. Аутсорсинг на административни услуги на национално представени организации на транспортния бизнес.
  • Очертаване на основните приоритетни инфраструктурни проекти в сектор транспорт, определящи развитието на регионите:

– Северозападен регион – модернизация на линията Видин-София, скоростен път Враца-Видин, модернизация на пристанищата във Видин и Лом, нов ГКПП Салаш-Корито.

– Черноморски регион – ускоряване завършването на Коридор №8 до Бургас и Варна (в това число автомагистрала „Черно море“), контейнерни терминали във Варна и Бургас, фериботна линия до Русия, Грузия и Турция, развитие на синя зона Черно море – Средиземно море.

– Югозападен район – приоритети са автомагистрала Струма, модернизацията на ж.п. линията София – Благоевград.

  • Изграждане чрез публично-частно партньорство на нови товарни логистични центрове в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.
  • Внедряване на „интелигентни транспортни системи“ (ITS) в транспортната система за достигане на европейските стандарти в сектора – интегрирано приложение на информационни и телекомуникационни технологии във всички видове транспорт (електронен ТОЛ, железопътен ERTMS, електронна навигация, билети и информация по интернет, електронна товарителница и др.).

Ефективна защита на потребителите

  • Гарантиране на достъп на гражданите до ел. енергия чрез въвеждане на двутарифна система на ценообразуване и разширяване на системата от енергийно подпомагане. Преглед и промени в системата за изчисляване и заплащане на потребената електрическа енергия – заплащане на реално потребени количества, а не прогнозни, възможности за разсрочено плащане, по-дълги срокове за изясняване на спорове преди прекъсване на доставката на ток.
  • Промени в Закона за кредитните институции и Закона за потребителския кредит за създаване на ясни и прозрачни обективни критерии при определяне на лихвите по договори за кредит, прекратяване на възможността за едностранна и произволна промяна на лихвата от банката – кредитор по сключен договор за кредит въз основа на субективни критерии,премахване на такси, които са необосновани и допълнително оскъпяват кредита.
  • Отмяна правото на банките, електроразпределителните и телекомуникационните дружества и топлофикациите да получават изпълнителни листа по кратката процедура (валидна само за държавните институции) срещу физически лица, чрез промени в заповедното производство в ГПК.
  • Преразглеждане на необходимостта и статута на органите за защита на правата на гражданите и потребителите.
  • Закон за личния фалит и абсолютна давност за погасяване на задължения.
  • Законодателни промени за приравняване на дружествата със значително пазарно влияния – над определен брой потребители, над определен дял спечелени обществени поръчки и др., към публичните дружества относно разпоредителни сделки със значителни активи, изисквания към управителните и контролните органи и разкриване на информация.

Насърчаване на инвестициите

За насърчаване на вътрешните и външните инвестиции е необходима стабилна политическа среда, устойчиво развитие на икономиката, ясна и благоприятна данъчна рамка и спокойствие, че в нормативната основа за правенето на бизнес има приемственост и няма чести и спорни промени. Акценти ще бъдат поставени върху:

  • Инвестиции във високотехнологични предприятия.
  • Увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност.
  • Намаляване на политическия риск и възстановяване на доверието на инвеститорите в политическата стабилност на законодателната и данъчна рамка.
  • Бърз старт на големи енергийни проекти.
  • Създаване на икономически и данъчни стимули за инвестиции в производства и мощности, които да са насочени към местния пазар в райони с висока безработица.
  • Активна роля на държавата като инициатор и по-активен координатор на частните инвестиции. Насърчаване на местната инвестиционна активност и целенасочени усилия за привличане на чужди инвестиции.

Роля на Българска банка за развитие и облекчаване на достъпа до евтин финансов ресурс за малкия и среден бизнес

Българската банка за развитие ще се трансформира в истинска банка за раз-витие на българския бизнес, без да дублира ролята на търговските банки. Ней-ната дейност ще бъде в три основни направления: финансиране за започване на бизнес, финансиране на експорт и микрокредитиране. Ще бъдат финансирани и големи проекти на базата на съфинансиране.

  • Разширяване на кредитните инструменти на Българската банка за развитие.
  • Създаване на кредитни инструменти за подпомагане усвояването на еврофондовете.
  • Осигуряване на евтин ресурс за МСП чрез механизмите на ББР.
  • Промяна на функциите на ББР в посока на банка, работеща директно с МСП сектора и рефинансираща се на международните пазари.
  • Ново допълнително капитализиране на ББР – подобно на периода 2008 г. – 2009 г. Само при голяма по обем кредитна линия може да се постигне рязко понижаване на лихвите по кредити и реално да се подкрепят малките и средните предприятия.
  • Създаване на клонова мрежа. ББР в средносрочен план.Липсата на такава затруднява малките и средни предприятия, създава се междинно звено, което ненужно оскъпява дейността по кредитиране и влияе върху пазарния дял на ББР.
  • Активизиране на Банката за развитие за привличане на външни финансови ресурси и облекчаване на достъпа на малки и средни предприятия до източниците за финансиране.
  • По-тясна координация на Банката за развитие и Българската агенция за експортно застраховане.
  • Координация на основните направления на европейските фондове за подобряване на конкурентноспособността на икономиката с активностите на Банката за развитие.
  • Институционализиране на специализирани фондове към Банката за развитие за финансиране на стартиращи/рискови/ стопански инициативи и експортно ориентирани производства. Разработване на правила за участие на същите фондове в капитала на стартиращи частни компании и компании с потребност от капиталови реорганизации при определени условия и за определен срок.
  • Оптимизиране на дейността на „Национален гаранционен фонд“ ЕАД.
  • Създаване на Фонд за капиталови инвестиции – за финансиране на бизнес идеи с по-висок риск и ограничени активи, но с добра перспектива и потенциал за развитие в приоритетни за националната икономика области, което в условията на икономическа криза е необходима мярка.

Ефективност на публичните финанси

  • Запазване на Валутния борд и фиксирания курс до пълното членство в Еврозоната.
  • Ориентиране на фискалната политика към поддържане на широкобалансирани бюджети на консолидирана основа, които отчитат фазите на икономическия цикъл и съдействат за смекчаване и неутрализиране на евентуални макроикономически дисбаланси.
  • Реалистични цели на фискалната политика. Средно и дългосрочна устойчивост на основните фискални параметри за създаване на прогнозируема инвестиционна и стопанска среда.
  • Повишаване на събираемостта на бюджетните приходи. Пресичане на контрабандните канали.
  • Подобряване на ефективността на публичните разходи на основата на анализи на постиганите цели от бюджетните финансирания и прилагане на програмния подход и нулевото финансиране.
  • Възстановяване на процеса на фискална децентрализация, като поетапно се преотстъпват функции и ресурси от централната към местните власти.
  • Дългово финансиране само на продуктивни публични разходи и на програми за подкрепа на бизнеса.

Европейски фондове – гарантиране на усвояването

  • Извънредни мерки по усвояване на средствата по всички оперативни програми.
  • Срочно обсъждане и актуализация на проекта за Споразумение за партньорство между Р България и ЕС, за финансовата рамка 2014-2020.
  • Кризисен план за спасяване на изпълнението по проектите за пътна инфраструктура по ОП „Транспорт 2007-2013″, Лот 1 и Лот 2 на АМ „Марица“, „Кърджали-Маказа – II етап“.
  • Активно включване на заинтересовани субекти от частния сектор и сектора на търговските банки в цялостния процес на управление и усвояване на европейските фондове.

Публичната администрация и административни услуги за гражданите и бизнеса

  • Провеждане на комплексна административна реформа на базата на функционален анализ на институциите и общата рамка – оптимизиране на броя на административните звена.
  • Съкращаване на щатове и насочване на човешки ресурс към стратегически държавни компании.
  • Привличане и изграждане на високо квалифицирани специалисти в публичния сектор.
  • Анализ на дейността на 136 държавни и национални агенции и разпределяне на техните отговорностти по министерствата.

Въвеждане на електронно правителство, дигитална България

  • Консолидиране и унифициране на електронната информация от министерства, агенции, общини.
  • Техническа и финансова оптимизация на комуникационната свързаност на министерства, агенции, общини.
  • Законодателни и административни промени за преминаване към електронен архив.
  • Проект за покриване на страната с Интернет свързаност с безплатен (там където е възможно) достъп на публични обществени места.
  • Надграждане на проект за Електронна автентификация и идентификация на граждани за използване на услуги, част от Електронното правителство. .
  • Анализ и поддръжка на съществуващите компоненти и тези в процес на изграждане, част от Електронното Правителство.
  • Вграждане на Електронна Идентификация в документите за самоличност. Разработване на Национален план за достъп от следващо поколение (NGA).
  • Изготвяне на доклад за напредъка на изпълнението на Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп в Р.България (2012 – 2015г.).
  • Изготвяне на анализ и доклад за напредъка на изпълнение на дейностите по националната програма „Цифрова България 2015″ и тяхното актуализиране и допълване.
  • Усъвършенстване на секторната законова (Закон за електронните съобщения, Закон за пощенските услуги) и подзаконова нормативна база, в резултат на взаимодействието между институциите и неправителствения сектор в рамките на Обществените съвети.
  • Актуализиране на секторните политики в областта на електронните съобщения и пощенските услуги, очертаващи тенденциите и приоритетите в секторите.
  • Приключване на процеса на цифрово телевизионно радиоразпръскване в Република България, което включва и снабдяване на лица със специфични социални потребности с декодиращи устройства (до 210 711 за сезон 2012/2013).

Част втора от разширения „План Орешарски“, с който „Стандарт“ разполага.

II. За повече солидарност и социална справедливост

Труд и заетост

  • Интегриране на всички приоритети и мерки в управленската програма въз основа на критерия – възможност за разкриване на нове работни места.
  • Стриктно спазване на трудовото законодателство и търсене на отговорност на работодатели, които го нарушават. Гарантиране на безопасни условия и охрана на труда.
  • Създаване на възможност за гъвкав трудов пазар чрез въвеждане на минимална часова работна ставка и за работа на 2-3 и повече места.
  • Регламентация на Европейската гаранция за младежка заетост (стаж по време на обучението, първо работно място и т.н. ).
  • Недопускане на дискриминационни мерки и условия за наемане на български работници в страните членки на ЕС.
  • Намаляването на младежката безработица чрез прилагане на т.нар. „Гаранция за младежта“ – трудовите посредници да предоставят възможност за включване в обучение или заетост, стажуване или чиракуване на безработни младежи до 4 месеца от регистрацията им в бюрото по труда или след завършване на училище.
  • Насърчаване на предприемачеството в аграрния сектор и селските райони за стабилизиране на местната икономика и създаване на нови работни места.
  • Постигане на 250 000 нови работни места до края на управленския мандат.

Стимулиране на раждаемостта и отглеждането на деца

  • Увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 годишна възраст до размера на минималната работна заплата.
  • Увеличаване размера на детските добавки.
  • Увеличаване стимулите за отглеждането на деца с увреждания в семейна среда.
  • Подкрепата за семействата с месечни помощи за деца до завършване на средно образование (до 20-годишна възраст. Целта е насърчаване на отговорното родителство, стимулиране редовното посещаване на училище от децата в задължителна училищна възраст и от 1 септември 2013 г. редовното посещаване на задължителна предучилищна подготовка.

Политика по доходите

  • Повишаване на минималната работна заплата при отчитане на ръста на продуктивността на труда, инфлационните темпове и конкурентноспособността на българската икономика, с цел достигане до 450 лв. в рамките на управленския мандат.
  • Увеличаване на разполагаемия доход в домакинствата чрез въвеждането на Семейното подоходно облагане през втората половина на мандата, след анализ на социалните и фискални ефекти.
  • Оценка на нормите на печалби и нивото на заплащане на труда в някои сектори на икономиката и преговори чрез механизмите на тристранното сътрудничество.

Образование и квалификация

  • Срочни мерки за създаване на среда, насърчаваща качествен учебен процес. Стандарти, нови учебни планове, програми, учебници.
  • Обвързване на финансирането на държавните висши училища с оценка на качеството наобучение и на изследователската работа в тях и с практическата реализация на подготвяните кадри.
  • Държавно съфинансиране на програми, обезпечаващи първо работно място за завършили висшето си образование.
  • Реформиране на професионалното образование в съответствие с изискванията на пазара на труда и приоритетите на държавата за развитие на икономиката.
  • Усъвършенстване на системата на делегираните бюджети в образованието чрез въвеждането на т.нар. добавена стойност на обучението в основните и средните училища. Въвеждане на допълнителни фактори за оценяване на развитието на учебния процес. С въвеждането на тази система, финансирането на училищата ще бъде в зависимост от приноса им за развитието на учениците.
  • Реформиране на професионалното образование в съответствие с изискванията на пазара на труда и приоритетите на държавата за развитие на икономиката. – в проекта на ЗИД на ЗПОО се предвиждат текстове, свързани с привеждане на закона в съответствие с очакванията на обществото за повишаване качеството на професионалното образование и обучение, за постигане равенство на възможностите за професионална квалификация и реализация на пазара на труда, за осигуряване възможност за професионално обучение през целия живот, за засилване участието и отговорностите на всички заинтересовани страни, за осигуряване на кадри с необходимата за икономиката квалификация, за модернизиране на националната система за ПОО чрез прилагане на европейските политики и инструменти. Конкретни мерки:
  1. Въвеждане на нови гъвкави пътеки за придобиване на професионална квалификация – възможност за организиране на обучение чрез работа (дуално обучение) като форма на партньорство между професионална гимназия и работодател, която съчетава обучение в реална работна среда под ръководството на наставник чрез наемане на работа в предприятие и обучение в професионална гимназия.
  2. Въвеждане на модулна организация на професионалната подготовка – за постигане на единство между теоретичното и практическото обучение с приоритет на учебната и производствената практика.
  3. Въвеждане на Списък на защитените от държавата професии – с цел осигуряване на необходимите кадри за стратегически за страната отрасли на икономиката.
  4. Осигуряване на качество на професионалната подготовка.
  5. Изграждане на система за валидиране на компетентности.
  6. Изграждане на система за кариерно ориентиране чрез функциониращи регионални и училищни центрове за кариерно ориентиране и чрез национална информационно-търсеща система за ориентиране с инструментариум за диагностика и консултиране. Основната цел на кариерното ориентиране е да се избегне създаването на т.нар. „интелигентни безработни“, чиито процент, според последните изследвания на Евростат, се увеличава.
  7. Осигуряване на професионална подготовка на лица със специални образователни потребности – за интегриране на ученици със специални образователни потребности в паралелки за придобиване на професионално образование и обучение и създаване на условия за професионално обучение на възрастни със специални образователни потребности.
  8. Въвеждане на кредитна система в професионалното образование и обучение за натрупване и трансфер на придобити резултати от учене.
  9. Засилване включването на работодателите и синдикалните организации в системата на професионалното образование.
  • Мерки за връщане на доверието към българския учител и запазване на неговият личен, а и на образователната институция авторитет:
  1. Осигуряване на стаж на над 60 000 студента и над 40 000 ученика
  2. Планиране на мерки и дейности за намаляване на дела на отпадналите ученици под 11% до 2020 г.
  3. Повишаване квалификацията на учителите, чрез непрекъснато обучение и усъвършенстване на уменията.
  4. Мерки за по-високо заплащане, чрез кариерно израстване на учителите, обвързано с добавената стойност на обучението.
  • Обвързване на финансирането на държавните висши училища с практическата реализация на подготвяните кадри – ежегодно увеличаване на тежестта на финансирането на държавните висши училища в зависимост от оценка за качество на обучението и реализация на завършилите студенти. Повишаване на стимулите за държавните висши училища за подобряване на качеството на висшето образование и усилване на връзката му с потребностите на икономиката. Предвиждат и промени в Закона за академичния състав, които ще включват изработване на държавни стандарти за получаването на степени и звания, без това да наруши автономията на висшите училища.
  • Насърчаване на двигателната активност и практикуването на спорт и со-циален туризъм от гражданите като фактор за подобряване на общест-веното здраве и създаване на условия за развитие на спорта за всички.
  • Създаване на условия за развитие на талантливите спортисти и утвърж-даване на елитния спорт като средство за повишаване националния престиж на Република България

Подкрепа на възрастните хора

  • Спиране увеличаването на изискуемия за пенсиониране осигурителен стаж и възраст и въвеждането на гъвкави условия за пенсиониране при недостиг на 2 години осигурителен стаж и/или възраст,след консултации със социалните партньори.
  • Възстановяване на швейцарското правило за индексиране на пенсиите от 2014 г.
  • Постепенно установяване на трайно съотношение (1/10) между минималния и максималния осигурителен доход, с оглед подобряване приходите, повишаване интереса на осигурените лица с по-високи доходи и установяване на естествен автоматизъм при определяне максималния размер на пенсията.

Мерки за интеграция на хора с увреждания

  • Усъвършенстване процедурата по освидетелстване на трайна неработоспособност.
  • Социалните плащания да се обвържат към Линията на бедността, вместо досегашното съотнасяне към Гарантирания минимален доход.
  • Да не се допуска проектиране, въвеждане в експлоатация или започване на ново строителство, както и основен ремонт без проект, отговарящ на изискванията за достъпна среда.

Разширяване на достъпа до здравеопазване

  • Широка обществена дискусия за насоките на реформа на системата на здравеопазване, която да гарантира на всеки гражданин нова и надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и медицинско обслужване при условия и по ред, определен със закон.
  • Въвеждане на единна интегрирана информационна система на електронно здравеопазване с цел пълна прозрачност и ефективно използване на финансовия ресурс.
  • Рационализиране на системите за финансово управление и контрол в здравеопазването.
  • Укрепване и модернизиране на системата на Спешната помощ,съпроводено с разширявана на територията на общини без лечебни заведения. Инкриминиране на нападения срещу медицински специалисти.
  • Подкрепа за държавните и общински лечебни заведения в по-малките и отдалечени населени места.
  • Специално внимание към майчиното,детското и училищното здравеопазване.
  • Намаляване на потребителска такса за пенсионери в размер на 1 лев.
  • Улесняване на специализацията на лекарите.
  • Преориентиране на здравната система към профилактика и предотвратяване на социалнозначимите заболявания.

Развитие на културата

  • Възстановяване и стабилизиране на културния статус чрез:
  1. Завършване работата по Националната стратегия за култура съвместно с творческите съюзи, професионалните и неправителствените организации в областта на културата и изкуството.
  2. Решаване на проблеми със собствеността, реставрацията и консервацията на знакови храмове на БПЦ, свързани с българската история и богослужебния цикъл, в това число, съвместно със Столична община и други министерства, окончателно уреждане на собствеността (актуване) на Храм-паметник „Св. Александър Невски“, „Св. София“ и други църкви и манастири.
  3. Координиране и участие в програмите за възстановяване на паметници на културата на традиционни за страната деноминации, при спазване на високи естетически и канонични норми и на действащото законодателство.
  4. Оптимизиране на процеса за провеждане на аварийни археологически разкопки по трасета на магистрали, пътища и др., с цел заснемане и опис на находките без спиране на ключови за държавата транспортни, инфраструктурни и други проекти. Иницииране на междуведомствена работна група (съвместно с МРРБ, МФ, МОСВ и др.), която да решава възникващите проблеми в оперативен порядък.
  5. Изработване на концепция за „екология“ на междукултурния диалог, промяна на визията за ролята на малцинствата в съвременното демократично европейско общество.
  • Демократизиране и прозрачност на управлението на културните институции и субсидирането (финансирането) на културата чрез:
  1. Широко обществено обсъждане при изработване на приоритети за работа със структурните фондове на ЕС с оглед реализация на проекти хармонично покриващи всички сектори на културната сфера.
  2. Конструиране на Обществен съвет към Министерство на културата.
  3. Срещи със експертно – обществените съвети с Министерството по творчески направления – анализ на ситуацията и систематизация на проблемите.
  4. Въвеждането на мандатност и времеви лимит за ръководния и техническия състав на културните центрове в чужбина. Изменения и допълнения на Наредбата за провеждане на конкурси за директори на културни институти.
  5. Експертен дебат с творчески съюзи, професионални и неправителствени организации с последващо широко обществено обсъждане на целесъобразността от възстановяване на Центровете по изкуства при Министерство на културата.
  6. Доразвиване на концепциите за „Музей на съвременното изкуство“ и „Музей на тоталитарното изкуство“.
  7. Изработване на структурата и експозиционните измерения на Националния музеен комплекс. Завършване на комплекса и отваряне на новия музей за посетители.
  8. Приоритетно включване на Националния музеен комплекс за довършително финансиране в следващия програмен период.
  9. Установяване на ефективно сътрудничество с Асоциацията за фасилити мениджмънт с оглед по-ефикасни ремонти и експлоатация на сградния фонд в областта на културата.
  10. Организиране на сесии за финансово подпомагане на творчески проекти в областта на всички видове изкуства.
  • Разнообразяване и разширяване на формите за подпомагането на творците и творческата дейност чрез:
  1. Преглед на ефективността на Методиката за финансиране на сценичните изкуства съвместно с творческите съюзи, професионалните и неправителствените организации в областта на изкуството и културата, с цел избягване на констатирани в годините на въвеждането ѝ несъвършенства.
  2. Присъединяване към Декларацията за достъп до култура на младите хора, инициирана от Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) и Българската асоциация на младежките работници (БАМРА).
  3. „Младежки инициативи“ – целеви програми за подкрепа на дейности и проекти създадени от млади творци във всички области на изкуствата.
  4. Намаляване на тарифите на износ на художествени произведения – промени в Тарифата за таксите, които събират музеите, Националния институт за недвижимо културно наследство и националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати“.
  5. Промени в закона за Авторското право и сродните му права и Закона за меценатството.
  6. Подписване на Спогодба между правителствата на Р.България и Австрия за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката.
  7. Подписване на Меморандум за разбирателство между правителството на Р.България и правителството на САЩ относно налагането на ограничения върху вноса на категории археологически и църковно-етноложки материали от България.

Път към стабилизация и развитие

Реализацията на тези програмни управленски намерения ще доведе до стабилизация на обществено-икономическата ситуация в страната и ще отвори път за по-нататъшно изграждане на една по-конкурентна икономика и по-солидни възможности на държавата да води активни социални политики. Във времеви аспект, намеренията и мерките изискват 18-месечен хоризонт, който включва един пълен фискален /бюджетен/ период. Разбира се, пълното прилагане и особено, позитивните резултати при част от мерките имат средно- и дългосрочни очертания.

Програмните управленски намерения са разработени на база на съществуващата публична информация за финансовото и икономическо състояние на страната. При наличие на скрити дефицити и задължения в публичния сектор прилагането на част от мерките с финансово изражение ще се затрудни, а ефектите ще се разтеглят във времето.

Неизменно условие за успешното прилагане на представените мерки от цялостната управленска програма е наличие на начален толеранс от страна на политическите сили, социално-икономическите партньори, гражданските сдружения и всички, които имат отношение към пътя на развитие на нашата страна. Екипът, подготвил програмните насоки, остава отворен за диалог, както при утвърждаване на същите, така и по всяко време в хода на тяхното изпълнение.

 

Предстоящи събития

Изявление на държавния глава по повод наложеното от него вето върху текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2013 година

8 Авг. , 2013  

Днес подписах указ, с който връщам за повторно разглеждане в парламента някои текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2013 г. Пълният текст на мотивите за това вето, както винаги досега, ще намерите на сайта на президентската институция.

Аз уважавам правото на всяко правителство да осъществява политиките, които счита за полезни за страната и за които му е гласувано доверие от гражданите. Нямам нищо против, ако тези политики се реализират чрез актуализация на бюджета и дори чрез поемане на нов дълг. Подкрепям заложеното завишаване на средствата, с които държавата подпомага семействата на деца с увреждания, дори считам, че е недостатъчно. Но категорично не приемам аргументите и опитите да се спекулира именно с нашите съграждани, които са в тежко материално и социално положение. Не бива да се внушава на обществото, че едва ли не само това е целта на актуализацията, която е предвидена, защото социалният пакет, който е включен в нея, е една много малка част от предвидените разходи.

Искаме да знаем повече за всички разходи и искаме да знаем повече за предвидения нов дълг и, разбира се, как ще се управлява този публичен ресурс до края на годината.

Същевременно не виждам в приетия от Народното събрание закон за актуализацията на бюджета сериозна заявка за политики и реформи в подкрепа на заетостта, конкурентоспособността и растежа на българската икономика. Не разходите и дефицитът трябва да растат, а икономиката трябва да расте, за да живеем по-добре. Така по устойчив начин ще се произведе повече, а управляващите ще могат да разпределят чрез бюджета повече за заплати, за пенсии и за социални програми.

Реших да наложа частично, а не цялостно вето, за да подчертая ясно, че подкрепям предвидените 40 млн. лв. допълнително, които ще бъдат изразходвани за социални мерки. Ще припомня, че служебното правителство в своите първи дни отдели допълнително 41 млн. лв. също за подпомагане на най-уязвимите групи и то не като увеличи разходите, а като намери икономии и оптимизира публичните разходи. Повтарям, наложеното от мен днес вето е частично, като връщам за повторно разглеждане текстове, които са свързани с приходите, с разходите и с предвидения нов дълг.

Считам изменението на приходната част за преждевременно и неамбициозно, тъй като на практика държавата в средата на годината смъква летвата и занижава изискванията към приходните администрации. По време на политическите консултации за съставяне на правителството обърнах внимание на партиите, които заявиха готовност да управляват, че са поели конкретни ангажименти към своите избиратели и това не са празни приказки, които удобно забравяме веднага след сформиране на правителството.

Ако погледнем поетите предизборно от управляващите ангажименти за борба със сивата икономика, с контрабандата, за повече приходи, всъщност в тази актуализация констатираме точно обратното. Нещо повече, митническата администрация и Националната агенция за приходите вече повече от месец и половина са в непълен състав или дори без ръководство, а ДАНС и ГДБОП са в процес на трансформация, която се планира да продължи до края на октомври месец.

Очаквам правителството да положи необходимите усилия и да подобри работата на приходните администрации, преди да ги освободи от отговорността за повече приходи. Надявам се сектори, които са доказано неефективни и в които потъват милиарди, да бъдат реформирани, а не просто да им предоставяме нови и нови публични средства.

По отношение на разходите генерално липсва прозрачност, липсват аргументи, защитени с цифри и записани в закона. Нека да стане ясно на всеки, в този закон, който Народното събрание прие в частта „Разходи”, се коригира единствено резервът за непредвидените и неотложни разходи. Какво означава това? Означава, че нищо от записаното в мотивите, както и от изговореното в парламента и в публичното пространство във връзка с предвидената актуализация, не се съдържа в закона, а правителството може да изхарчи завишените разходи на практика, както намери за добре. Дори и предвиденият социален пакет, който аз категорично одобрявам, не е в бюджета на Министерство на труда и социалната политика.

Коректният подход е друг. Разходите да са прозрачни, в закона да е записано кой какви средства допълнително ще получи и за какво. Това е логиката да има бюджет и той да се приема със закон, а не в началото на годината всички държавни пари да се дадат в правителството и то просто да харчи едни 30 млрд. през годината, както намери за добре. Затова е законът, затова е бюджетът, за да се разпишат точно разходите кой колко.

Подкрепям тезата, че държавата трябва да се разплаща с бизнеса навреме. Всеки, който си е свършил коректно работата, трябва да си получи парите в срок. Но не само държавата, а и общините са важни, защото те дължат много повече и то специално на малките и средни компании, а те понасят най-тежко кризата.

Какво прави впечатление в закона? Най-ярката липса е именно по отношение на задълженията на общините. За тях няма нито дума нито в мотивите, нито в разясненията, които управляващите дават. На мен това ми се вижда странно, нелогично, но и вярвам, че е в разрез с обявените намерения държавата да се разплати с бизнеса. Питам – на кой бизнес? Законът не отговаря.

И по тази тема се постъпва по същия начин. Предвидени са едни допълнителни средства, които са за непредвидени разходи и които Министерски съвет ще разпредели, както намери за добре. Това заобикаля един от най-важните принципи на правовата държава. Разходите на държавните органи да се определят законно, за да е ясно на цялото общество кой колко харчи и за какво. Надявам се Народното събрание да разпише конкретно кой орган колко дължи на бизнеса и необходимите средства да бъдат предвидени по съответните пера в бюджета.

Без да повтарям същите аргументи, ще кажа, че те са валидни и за задълженията за възстановяване на ДДС. Не е сложно Министерство на финансите да обяви колко се дължи за ДДС и съответно тези пари да се предвидят в бюджета на министерството. В противен случай едва ли можем да говорим за прозрачност. Натрупването на стотици милиони в резерв за непредвидени разходи буди съмнение.

Какво казват вносителите в мотивите си? Необходими са още пари за ДДС, за издължаване към бизнеса и за социални нужди. Добре, кажете ми вие на мен кой от тези разходи е извънреден, кой от тях може да бъде класифициран като непредвиден, кой? Връщането на ДДС ли, разплащането с бизнеса ли? Вярвам, че когато разходите се посочат в конкретните пера, ще бъде много по-добре и от гледна точка на прозрачността и надеждността в управлението на публичния ресурс.

Налагам вето и върху текстовете, които са свързани с предвидената в закона възможност правителството да вземе нов дълг в размер до 1 млрд. лв. Не съм против вземането на дълг, може да е 1 млрд., може да са 2 млрд. Но съм против, ако този дълг се използва за генериране не на икономически растеж и не за създаване на работни места, т.е. той не се използва за политики и реформи за заетост и конкурентоспособност, а този кредит от 1 млрд. се използва за финансиране само на текущи разходи. Тогава съм против.

Вярвам, че правилният път, по който трябва да се развиваме, да забогатяваме, а и да спечелим средствата, с които да върнем този дълг, е не просто да го прехвърлим към следващото поколение, а да го изработим с конкурентоспособност и с реформи. Вярвам, че финансирането на текущи разходи на кредит е пагубно в дългосрочен план. Има много държави в криза, които са пример за това. Не е добре да тръгваме по този път. Затова аз съм против не самото теглене на кредит от 1 млрд., а начина, по който се предвижда той да бъде изхарчен, а именно за финансиране на текущи разходи.

Вярвам, че основната цел на всеки един от нас като отговорни държавници е да работим, не да се увеличават разходите и дефицитът, и дългът, а да расте икономиката, да се увеличава брутният национален продукт. И, разбира се, разходите и дефицитът да бъдат под контрол. Това е правилният подход. Вярвам, че всички ще се обединим около това и вярвам, че културата на стабилност в България ще бъде запазена.

Това са моите аргументи. Те са принципни. Те не са плод на каквото и да било политическо заиграване или задкулисни намерения. С това вето се придържам стриктно към конституционните си правомощия. През последните дни чух много анализи кое е редно и кое не е, кое може да се прави и кое не бива. Чух, разбира се, и анализи за „запазени територии“ –  запазена територия за правителството и за кого ли още не. На всички тези въпроси нашата конституция е дала много ясни отговори, а именно, че президентът има право да налага вето върху всички закони не само при противоречия с конститцията, а и по целесъобразност.

Тя е предвидила разделението на властите и принципът власт власт възпира. Не самоцелно, а защото само така можем да гарантираме интересите на нацията, която от февруари месец протестира. И тя протестира от февруари срещу монополите, включително, вярвам, и срещу монопола във властта. Добре е да има баланс на властите и добре е да се чуят аргументите на всеки. Разбира се, в крайна сметка всеки ще носи отговорност в рамките на своята компетентност.

Въпреки опитите през последните месеци да ми се прехвърли отговорността за много неща и почти всичко, с което управляващите към момента не могат да се справят, аз няма да се поколебая и в бъдеще ще продължавам да действам с аргументи и по конституция. Днес се води кампания на очерняне, на делегитимиране на държавния глава. Ще понеса всичко това в името на хората, в името на активното гражданско общество, което има правото да бъде информирано, когато се харчат държавните милиарди.

Не е прецедент, че ще върна бюджета. Президентът Желев също е направил подобно действие през 1996 г. Надявам се, без истерично и излишно противопоставяне, да се чуят моите аргументи, да се дебатира в парламента и да се финализира предвидената актуализация отговорно и прозрачно.

Благодаря ви.

Експертни мнения

Съюзът на икономистите: Ветото на президента ще създаде проблеми на икономиката

8 Авг. , 2013  

Съюзът на икономистите в България изпрати до президента Плевнелиев Отворено писмо,  с което го призовава да не се подава на политически внушения и да не налага вето на ремонтирания бюджет, защото това ще съдаде проблеми на икономиката.

Ето и пълния текст на писмото:

ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-н Росен Плевнелиев,

Президент на Република България

Не се подавайте на политически внушения, г-н Президент!

От евентуално вето ще пострада най-вече икономиката. 

Уважаеми г-н Президент,

Обръщам се към Вас по повод на поредния опит в публичното пространство да се атакува и забави решението на правителството и парламента за актуализация на Бюджет’2013. 

Разбираемо е, че съществуват различни гледни точки за бюджетната политика в условия на продължаваща депресия.

Давам си сметка, че като държавен глава Вие сте длъжен да отчитате разнообразието от интереси и мнения в обществото по ключовия въпрос за управлението на публичните финанси. Не отричам и конституционно регламентираното право на президента да налага отлагателно вето върху закони, които , по негова преценка, нанасят ущърб върху обществените интереси. Подкрепям искането Ви да се предсатви точна справка за разходите извън социалния пакет, които правителството възнамерява да направи до края на 2013г.

Но тези дни в България не се спори по принцип, а върху конкретен проект за законодателни промени, който беше одобрен от парламента.

За съжаление, депутатите и ръководството на НС подцени важността на проблема, като взе решение да ползва в една кризисна и критична обстановка пълна лятна ваканция. Така че отговорността за съдбата на актуализирания закон за бюджета пада в голяма степен върху президентската институция и върху Вас лично!

В качеството си на председател на Съюза на българските икономисти /СИБ/ се обръщам към Вас с изрична молба: не се поддавайте на външни, политически внушения!

 От евентуално президентско вето ще пострада на първо място икономиката.

 Позицията на ръководството и група експерти от СИБ по този въпрос е известна още от март 2013 г. Тогава ние сигнализирахме чрез медиите и чрез писмени становища до държавните институции, че:

 Бюджет’2013 е нереалистично изработен върху нереалистична прогноза за макроикономическата марка, страда от сериозни структурни несъответствия, а приходната част няма да бъде изпълнена;

Фискалният резерв периодично слиза на опасно ниски равнища, под т.нар. санитарен минимум и критично свитите средства за текущо разплащане в него застрашават финансовата стабилност;

Двата заема, взети от кабинета „Борисов” – през 2012 г. и през януари т.г. са нецелесъобразни и натоварват в непосилна степен държавната хазна.

В резултат на тези и редица други некомпетентни действия, България навлезе в ликвидна криза. Без промени в бюджета и нови заеми трудно може да обслужва редовно своите задължения по реализираните външни и вътрешни дългови сделки. Отделно стои изключително важната задача държавата да се върне към договорната дисциплина и пазарната практика и да обслужва коректно своите задължения към бизнеса, общините и ключови социални сфери.

Предупредителните сигнали на СИБ, които изпратихме своевременно и до президентската институция през мандата на служебното правителство, се потвърдиха. Така че всяко едно правителство, независимо от неговия политически профил, беше длъжно да предприеме актуализация на бюджета, както и и други мерки за стабилизиране на публичните финанси – още преди края на 2013 г.

За съжаление, сегашното правителство показа колебание по тази необходимост през първите седмици на своя мандат. Забави се и с поготвянето на ясен и публично оповестен отчет за състоянието на българската хазна , изпълнението на приходната част и разходите от републиканския бюджет.

  Всичко това създаде атмосфера на подозрение, че оповестеното през юли т.г намерение за актуализация на бюджета ще обсужва други –неикономически- цели и ще работи в интерес на заинтересовани корпоративни кръгове. В този смисъл критиките на опонентите на приетия от парламента закон за актуализация на Бюджет’2013 г. са основателни.

Уважаеми г-н Президент,

Министерството на финансите вече излезе с публично становище по намерението за налагане на президентско вето. Експертите от СИБ поддържат повечето от аргументите, изразени в това становище. Но спорът за икономическата рационалност на заварената и ревизираната бюджетна политика не е в детайлите, а в стратегията. Още повече, че вече се закъснява с реалната подготовка и консултации по изработване на макрорамката за 2014 г. , и в съпътстващите данъчни закони.

Позволявам си да Ви обърна внимание върху факта, че в настоящата критична икономическа и финансова ситуация, на фона на продължаващите граждански протести, и растящото социално недоволство сред уязвимите групи /пенсионери, майки с деца, лица с увреждания, безработни и др./, по-нататъшното забавяне и евентуално спиране на решението за актуализация на бюджета ще задълбочи кризисните процеси и ще удължи още повече проточилата се депресия.

Ние, експертите от СИБ, разбираме защо алтернативната икономическа школа на пазарните фундаменталисти така агресивно атакува одобрения законопроект и мотивите за него.

 Обяснението е просто: първо, неолибералните лобита у нас са съотговорни за провала на бюджета, тъй като участваха активно в консултациите по неговото изработване през м.г.; второ, набелязаните от правителството мерки за промяна в параметрите и част от приоритетите в разходната част на бюджета са сигнал за възприемане на нова, различна от неолибералната парадигма, бюджетна философия.

Само че именно господстващата парадигма на т.нар. Остерити /затягане на коланите-на всяка цена!/ вече се преосмисля от водещите страни и икономики в света. За това свидетелстват последните договорености на министрите на финансите , постигнати на срещата на Г-20 в Москва.

 Време е България да се приобщи към тях – още повече, че през последните пет години именно политиките „Острити” бяха главната причина за задълбочаващата се депресия, спада в потреблението и недоволството на гражданите и данъкоплатците.

Следователно спорът „За и против актуализацията на Бюджет’2013 г., е само началото на реконцептуализация на антикризисните стратегии в развитите икономически страни.

 Не допускайте чрез отлагателно вето или други инструменти на президенстките правомощия да попречите, отлагате или спрете тази стратегическа промяна.

В крайна сметка именно ориентацията към насърчаване на потреблението, устойчив икономически растеж и нови перспективно работни места, постепенно увеличаване на доходите и по-справедливо разпределение на данъчните тежести е магистралният път за излизане от тресавището на кризата, в което попадна България преди пет години.

Растежът изисква ресурс и нови вложения в конкурентноспособни , преструктурирани отрасли на икономиката. Именно в тази насока, а не в процедурните ходове за отлагане, връщане и публично оспорване на законопроекти в областта на управлението на публичните финанси, президентската институция може да бъде изключително полезна.

Станете инициатор в КСНС да бъдат разгледани час по-скоро /като правителството даде отчет/ , обещани, но забавени и/или незадвижени ангажименти за премахване на черните дупки във финансите, които обезкървиха работещия бизнес и задълбочиха рецесията:

 безкомпромисни мерки за пресичане на контрабандата, още през тази година /тук държавната хазна губи годишно над 2 милиарда лева/;

нулева толерантност към политическата корупция /където потъват годишно над 1,5 милиарда лева/;

прекратяване на практиката на дирижирани публични търгове в интерес на крупните, приближени на властта корпорации /и във вреда на СМП/;

задкулисно подготвените сделки по вземане на нови заеми / от лятото на 2012 г. и през януари 2013 г./, които облагодателства приближени на властта облигационери

привилегированите сделки по т.нар. заменки на държавни земи, в полза на олигархични кръгове и т.н.

 Такава намеса никой разумен човек няма да оспори.

 Защото става въпрос за националната сигурност на България-финансова, икономическа, социална. Нещо повече, позицията Ви да не се вземат нови заеми без солидна обосновка и решително противодействие на криминалните икономически агенти и

на политическите корупционни схеми заслужава пълна подкрепа.

 Включването Ви, обаче,  в процедурните спорове по актуализацията на бюджета и исканията за вето върху приетия закон вкарва президентската институция в друга спирала: на политизация на темата, на заиграване със заинтересовани лобистки и олигархични кръгове, на злепоставяне на страната пред ЕС и пр.

В случай, че проявите интерес,  ръководството на СИБ е готово да изложи допълнителни аргументи в подкрепа на тезите, застъпени в настоящото Отворено писмо!

 

Проф. КРЪСТЬО ПЕТКОВ,

Председател на УС на СИБ

Кои сме ние

Кои сме ние

23 Юли , 2013  

ДОБРЕ ДОШЛИ НА СТРАНИЦАТА НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ!

КОИ СМЕ НИЕ

Съюзът на икономистите в България (СИБ) е неправителствено, неполитическо, творческо-професионално сдружение с нестопанска цел.

В него могат да членуват дееспособни физически и юридически лица, които се занимават и извършват икономическа дейност в областта на науката, практиката и управлението.

ИСТОРИЯ

Съюзът на икономистите в България е наследник и продължител на дейността на първото Българско икономическо дружество (БИД), създадено на 11 юни 1895 г., което съществува под това название до м.януари 1950 г. На 20.10.1964 г. се изгражда

Дружество на икономистите в България, което след неколкократна промяна в наименованието си, на 3 май 1990 г. се регистрира като „Съюз на икономистите в България” (СИБ)

ЦЕЛИ

• Да съдейства за социално-икономическия просперитет на страната;

• Да участва в разработване и внедряване на икономически иновации и технологии в стопанската дейност;

• Да укрепва и разширява международните контакти и да развива взаимоизгодно сътрудничество със сродни организации от чужбина;

• Да съдейства за развитие на икономическата наука и усъвършенстване на практиката;

• Да организира изучаването и разпространяването на икономическия опит на други страни.

Форуми на СИБ

Учредителна харта на Граждански съюз за енергийна демокрация България

19 Юли , 2013  

Организациите от неправителствения сектор, подписали настоящата ХАРТА, обединяват своя експертен и граждански потенциал за реализиране на следните цели:

  1.  Преодоляване на климатичната криза;
  2.  Ограничаване на енергийната бедност;
  3. Преодоляване на вредите, които енергийните технологии нанасят на природата;
  4. Минимизиране на рисковете, които пораждат неолибералните политики за правата на гражданите – потребители и социалната защита на работниците и специалистите в енергетиката.
  5. За постигането на тези цели ГСЕД-БГ ще фокусира вниманието си върху следните приоритетни задачи:
  • Възстановяване на законността и здравия разум в управлението на енергийния сектор;
  • Демонополизация на енергетиката и сферата на публичните услуги;
  • Декартелизация на енергетиката и публичните услуги.

Учредяването на Граждански съюз за енергийна демокрация- България е част от Глобалното Движение за Енергийна Демокрация /TUED/, с координиращ център Глобален институт по труда, Университет Корнел, САЩ.

Българските партньори приемат  програмния документ на TUED, приет през Ноември, 2012 г. : RESIST, RECLAIM, RESTUCTURE: UnionsandtheStruggleforEnergydemocracy.

Програмата на TUEDe основа за реализиране на целите и задачите, залегнали в настоящата ХАРТА и е неразделна част от нея.

Учредители:

За Съюз на икономистите в  България

  1. проф. Кр. Петков, Председател на УС:

За Асоциация „Активни потребители”

Богомил Николов, Председател:

За Съюз на енергетиците  в България

Николай Драгомиров, Председател:

За Информационен център срещу бедността, Европейска антибедност мрежа –България

проф. Духомир Минев:

За Североизточна търговско-промишлена палата:

  1. Йовчо Яков,  Председател:

За Сдружение на надомните работници:

Виолета Златева,    Председател:

За „Европейски младежки инициативи”

Йордан Христов, Председател:

За „Студенти за енергийна демокрация”:

  1. Олег Йорданов

Експертни мнения

Покана

19 Юли , 2013  

Уважаеми г-н

Имаме удоволствието да Ви поканим да станете член на Съюза на икономистите в България.

Предстоящи събития

Обръщение по случай 11 юни по случай Ден на икономистите

19 Юли , 2013  

ОБРЪЩЕНИЕ

От проф. д.ф.н. Кръстьо Петков

Председател на УС на Съюза на икономистите в България

Уважаеми колеги,

Днес, на своя официален празник, българските икономисти имат много основания загордост и морално удовлетворение от изминатия път на нашата професионална общност:

Съюзът на българските икономисти е наследник на едно от първите съсловни и професионални сдружения, създадени след Освобождението ( 1895 г.): Българското икономическо дружество. Първоначалната цел на тази благородна инициатива – да се работи за „напредъка на народния поминък”- е актуална и днес. България изживява тежка икономическа криза.Благоденствието на мнозинството българи е поставено на сериозно изпитание. Вподобни исторически ситуацииикономическата наука е призвана да помогне на държавното управление и на своя народ в усилията им да предотвратят надвисналата стопанска и социална катастрофа ;

  • На каузата на нашия Съюз в продължение на години са се посветили видни интелектуалци, държавници и съсловни водачи. Българският икономически елит се е доказал в историята като неразделна част от своята нация и е поемал с отговорност мисията на интелектуалното водачество в съдбовни времена. Днес ние сме изправени отново пред подобно предизвикателство: да очертаем пътя къмикономическото възстановяване, къмматериалния и социалния просперитет на България;
  • Българските икономисти никога не са се примирявали с тезата за развитието на България като периферна/буферна зона в Европа, като държава, която е обречена вечно да догонва богатите си партньори. През миналия 20 век като нация сме изживявали периоди на забележителен стопански възход , правили сме пробиви в ключови области на науката и техниката, на материалното производство, образованието и културата. В алтернативнитестратегически решения, нестандартни и специфични за българскитеусловия , е ключът към успеха и сега. Напредъкът ще зависи в решаваща степен от приноса на българската икономическа наука.

Следователно, професионалният празник е и повод за интелектуална мобилизация, за рязко активизиране на творческата и публичната дейност на гилдията на българските икономисти.

Постиженията от миналото не бива да служат като заместител и оправдание за криво разбрания експертен неутралитет в днешно време . Именно това убеждение е залегнало в календара за професионалните изявина СИБ, който е наситен с дискусионни форуми и участие в проекти, ангажиращи едни от най-подготвените изследователи и практици от Българияи чужбина.

Само за шест месеца по инициатива на СИБ бяха организирани:

– две научни конференции по актуални теми –бедността и младежката безработица, сучастие на колеги от ЕС;

– поредица от публични лекции на изтъкнати български и европейски икономисти;

– старта на конкурса за млади икономисти, който ще бъде финализиран през ноември т.г;

От името на СИБ изпратихме на висшите държавни институции алтернативни предложения за икономически стратегии. Осъществихме и първата независима експертиза на финансовата дейност и ценообразуването на стопанско дружество от системата на ЕРП.

За тези и други изяви на членовете и ръководството на СИБ информирахме всички интересуващи се институции и граждани чрез нашата уеб страница (до дни ще заработи и новият интерактивен сайт на СИБ, което ще позволи да се поддържа онлайн връзка с наши членове, партньорски организации и медии в България и извън страната).

Уважаеми колеги,

За осми път общността на българските икономисти ще отбележи своя професионален празник 11 юни. На днешния ден ние, наследниците наБългарското икономическо дружество, сме длъжни да отдадем заслуженото уважение на неговите учредители.

И заедно с това, да бъдем достойни продължители на техния исторически завет: да бъдем заедно с българския народ, да сме проактивна част от гражданското общество- винаги, когато имат най-голяма нужда отнационалната творческа интелигенция.

Честит професионален празник на всички български икономисти!

11 юни 2013 г. , София

Икономика за всички

Българска макроикономическа асоциация

18 Юли , 2013  

Виенският Институт за Икономически изследвания търси икономист, който ще засили нашите експертни познания в макроикономическия анализ свързан с Турция и с интерес в сферата на Европейския Съюз. За повече информация, моля погледнете прикачения файл.

www.bma-bg.org