Съюз на икономистите в България

„БЯЛА КНИГА ЗА НОВА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНА ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ 2015-2025 Г.” ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ НА 07.04.2014г.,
ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ АВТОРСКИЯ ЕКИП В БТА НА 10 АПРИЛ ОТ 13 Ч.

„Бялата книга” има за цел да инициира всенародно обсъждане на темата за нова високотехнологична индустриализация на България с цел постигането на единомислие и разработването на Стратегия за нейната успешна реализация.
Авторите на книгата са 28 икономисти, финансисти, учени и експерти от Пловдив, България и „Бизнесмрежа за българите по света”. По същество това е първа проява на  нова българска „тинк танк” група.
Издател на книгата е  „Атлас Финанс” АД, а инициативата за нейното написване е на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”, под  водещата  редакция  на д-р  ик. Петър  Нейчев, Dr. rer.soc.oec. Тоде Тодев и проф. д.ик.н. Асен Конарев.
Желанието на авторите и „Гражданското сдружение за нова високотехнологична индустриализация” е да предизвикат обществен консенсус за индустрията, като важен елемент на българската икономика за да е в съзвучие с европейския призив „За възраждане на европейската промишленост”, обявен в съобщението на Европейската Комисия от 22.01.2014г. и в редица други европейски документи от 2010г. до сега.

В книгата не се обсъжда реставрация на социалистическата индустрия, а прилагане на европейските концепции за укрепване на българската индустриална база.  

Авторите предлагат да се разработи дългосрочна Стратегия (Програма)  с  две основни направления – нова високотехнологична индустриализация на приоритетни отрасли  и високотехнологична реиндустриализация на „историческата” индустрия.
Първото и основно направление е фокусирано в три приоритетни отрасъла, и по-специално някои високотехнологични ниши от тях:  ИКТ – софтуер за интернет приложения и мобилни разработки; Преработвателна индустрия – еко-, био-, нанотехнологии в хранително-вкусова, парфюмерийна и фармацевтична промишленост, както и Туристически отрасъл – СПА, уелнес и балнео като комплексен потребител на индустриални продукти и вътрешен износител.

Второто направление е високотехнологична реиндустриализация на така наречената „историческа” индустрия – традиционни предприятия, създадени и възстановени от български и чужди инвеститори, които все още имат жизнен цикъл. Чрез внедряване на иновации и високи технологии да се постигне по висока принадена стойност и да се осигурят работни места и прилични заплати.

Двете направления се различават както във времето, така и в съдържанието.

За „историческата” индустрия има достатъчно ресурси за успешно начало и се изисква държавата да осигури  условия на бизнеса и като не му пречи. Докато за „приоритетните” отрасли е необходимо повече време за науката, кадрите и интернационализацията на бизнеса.
От една страна в България е приета тезата  за приоритета и решаващата роля на капиталистическото пазарно стопанство като единствена алтернатива за развитие на България. От друга страна целият свят признава, че катастрофата на неолибералния икономически модел е пълна. За съжаление у нас пазарните фундаменталисти са много активни, а останалите икономисти много предпазливи. Намесата на държавата в страни с развит капитализъм няма да приключи в близките 10 години, докато не отшумят последиците от световната криза – както в банките, така и в производствения сектор, затрупан с планини от дългове.

Нужна е и ефективна система от държавни субсидии, защото те са сред най-важните средства за бързо повишаване на конкурентоспособността на българската индустрия. Не само в ЕС, но и в множество страни по света има ефективни практики и примери за предоставяне на държавни помощи за насърчаване на индустриалното производство.
Държавните субсидии трябва да достигнат 1.2% от БВП, колкото е средния за ЕС. Най-вече с фондове за развитие на науката, държавните поръчки за ВУЗ-овете, дуално обучение, фонд за хардуер, софтуер и безжичен интернет.

В същото време, българската индустрия все още не се разглежда като едно от най-важните средства за измъкване от дълбоката икономическа и социална криза, обхванала страната. Очевидно е, че съществуващата структура на икономиката, както и изключително силната зависимост от чуждестранни инвестиции не могат да осигурят икономически растеж, който да позволи повишаване на заетостта и жизненото равнище, за да може да се ограничи, спре и направи обратим процеса на емиграция, на изтичане на най-важния производствен фактор – човешкия капитал. Страната се нуждае от висок  и интелигентен икономически растеж.

Ако в този исторически момент българското правителство бездейства и реши да остави стратегическото развитие на съществуващите пазарни механизми, ще постави българския народ отново в неравностойно положение спрямо другите европейски народи, чиито правителства работят в това направление. Необходими са бързи действия – комплекс от реформи, Стратегия и Проект.

Авторите набелязват серия от политики за възраждане на българската индустрия. Те са свързани с инвестиции от страна на държавата и частния сектор в системна иновационна политика, специализирани държавни банки, форсиране на дуалната система на техническо и професионално образование, създаване на високотехнологични зони и клъстери, създаване на Министерство на индустрията и т.н.

В „Бялата книга” се  изтъква ключовата роля на неправителствените организации (НПО) и гражданското общество, които могат да бъдат коректив на „слабостите” на държавата. В тази връзка „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация” предвижда организирането на ежегодна среща на страните от „Четириъгълния форум” – Държава и общини, Бизнес, Наука, Медии.

10 април, 2014 г.

Участници в пресконференцията
НА 10 АПРИЛ 2014 в БТА

д-р ик. инж. Петър Нейчев
·    Председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”;
·    Зам. председател на Съюз на икономистите в България;
·    Председател на Съвета на директорите на четири публични акционерни дружества листвани  на БФБ-София.
 проф. д.ик.н. Асен Конарев
·    Доктор на икономическите науки;
·    Преподавател в Университет по хранителни технологии – Пловдив;
·    Зам. председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”;
·    Главен редактор на Списание „Финанси” – www.financebg.com;
·    Член на управителните органи на три публични акционерни дружества листвани на БФБ-София.
 проф. д-р Ангел Гроздин
·    Председател на Земеделската камара – Пловдив;
·    Председател на Съвета на директорите на „Орфей клуб уелнес” АД – Пловдив;
·    Член на управителните органи на две публични акционерни дружества листвани на БФБ-София.
 маг. инж. Стефан Гълъбов
·    Член на управителния съвет на Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация;
·    Зам. председател на Съвета на директорите на „Оптела” АД- Пловдив;
·    Член на управителните органи на две публични акционерни дружества листвани на БФБ-София.
 маг. юрист Димитър Гишин
·    Изпълнителен директор на „Корпорация за технологии и иновации” АД – Пловдив;
·    Ръководител на проекта „Бизнесмрежа за българите по света”.
 маг. юрист Венелин Йорданов
·    Зам. председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”;
·    Изп. директор на „Атлас финанс” АД – Пловдив, издател на „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация”.

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ /СИБ/ 

Управителният съвет обявява конкурс

„ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 –

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА” 

на тема

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

• Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка; 

• Докладите трябва да бъдат написани на български език; 

• Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците; 

• В текста да не се посочва името на автора; 

• Участниците посочват личните си данни*  на отделна страница:

  • име, презиме и фамилия;

  • адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;e-mail;

  • име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност; 

• Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт Times New Roman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване; 

• Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител  и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg; 

• Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България,  За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;e-mail:  info@bgeconomist.bg ;

• Награди по конкурса: първо,участниците заели първо място в четирите категории  получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса. 

• Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.”  ще се състои на 11 юни 2014г.,  Ден на икономиста, в гр. София, в зала 4 в Дом на науката и техниката, ул. Г.С.Раковски” 108; 

• Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес; 

• Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

Проф. дфн Кръстьо  Петков, Председател на УС на СИБ

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,  Зам. председател на УС на СИБ, координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

Управителният съвет на СИБ обявява конкурс

„ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 –

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

на тема

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

• Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;

• Докладите трябва да бъдат написани на български език;

• Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;

• В текста да не се посочва името на автора;

• Участниците посочват личните си данни* на отделна страница:

1. име, презиме и фамилия;
2. адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;e–mail;
3. име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност;

• Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт TimesNewRoman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;

• Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg;

• Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България, За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;e–mail:  info@bgeconomist.bg ;

• Награди по конкурса: първо, участниците заели първо място в четирите категории получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса.

Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.” ще се състои на 11 юни 2014г., Ден на икономиста, в гр. София, ул. Г.С.Раковски” 108, Национален дом на науката и техниката, в зала 4

• Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;

• Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

Проф. дфн Кръстьо Петков, Председател на УС на СИБ

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов, Зам. председател на УС на СИБ,            координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

„Гласът на младите за силна икономика!”

Конкурс за есе на тема:

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Анотация: Настъпващите динамични промени в съвременния глобализиращ се свят, в който живеем, както и рисковете, пред които е изправена световната икономика – ускорената промяна на климата, енергийната несигурност и екологичния недостиг – изискват фундаментално преосмисляне на подхода, стратегиите и политиките за развитие на националните стопанства. Повечето стратегии за икономическо развитие и растеж, насърчаващи бързото натрупване на физически, финансов и човешки капитал, но за сметка на прекомерното разходване, изчерпване и деградиране на природния капитал оказват вредно влияние върху благосъстоянието на настоящите поколения, създават огромни рискове и предизвикателства пред бъдещето.

Зелената икономика предлага път за развитие, който намалява зависимостта от въглеродните емисии, насърчава енергийната и ресурсната ефективност, ограничава влошаването на околната среда. Тя е преход от традиционното индустриално към зеленото производство, отказ от „удобството” на щедрата култура на масово, неефективно използване и „прахосване” на природните ресурси. Т.е. промяна в посока развитието на добра за природата ефективна икономика, базирана на създаването на по-вече добавена стойност с по-малка употреба и без загуба на природни ресурси, с дългосрочен хоризонт на планиране и целеполагане, със значително намаляване на рисковете пред околната среда и екологичните дефицити. Заключението на Европейската комисия е, че светът губи повече от разрушаването на природната среда, отколкото от последиците на продължаващата глобална финансова криза.

Преходът към зелената икономика изисква политики и мерки в няколко ключови области: инвестирането в обществената сфера и човешките ресурси, насърчаващо развитието на природосъобразни производства и потребление, както и създаването на нови, зелени работни места; увеличаване на разходите за опазване на живота и биологичното разнообразие; максимално ограничаване на капиталовложенията, които независимо, че повишават качеството на живот вредят на човешкото здраве и околната среда; преминаване към използването на възобновяеми енергийни източници до постигане на пълна независимост от изкопаемите горива и атомната енергия; премахване на всички производства, застрашаващи околната среда и здравето на населението, задълбочаващи проблемите с отпадъците и вредните емисии на парникови газове.    

Публичните политики и реформи, провеждани от правителствата в съответните страни имат ключова роля за насърчаване на иновациите и устойчивия растеж, за мобилизирането на финансови ресурси и избора на посока за промяна, в контекста на ефектите на зелената икономика. Тяхното проявление и възпроизвеждане в големи мащаби е цел на прехода към модела „зелена икономика”.

По правило, инвестициите в редица сектори, които могат да бъдат характеризирани като „изграден капитал“ и традиционно се считат за „кафяви“ сектори на икономиката имат значителен потенциал за осъществяване на трансформациите към зелена икономика. Проучванията показват, че в сектори като транспорт, енергетика и индустрия са налице големи възможности за спестявания на енергия и ресурси. Твърди се, че тези спестявания могат да бъдат увеличени и да станат двигатели на икономически растеж и заетост, генерирайки важни капиталови ефекти. Производителното използване на ресурсите е процес с многообразни измерения, тъй като е свързан с енергийната ефективност в реалното производство и с ползването на сградите, с ефективността на производствените ресурси и по-доброто управление на отпадъците.

Това е само една малка част от основните въпроси, свързани с икономическата трансформация към „зеления“ модел на икономическо развитие. Зелената икономика не облагодетелства една политическа перспектива пред друга, нито е лукс само за богатите индустриални държави. Тя е от важно значение за всички икономики, независимо от това дали са повече държавно регулирани или пазарно ориентирани. В същото време, преходът към зелена икономика е различен между отделните страни, тъй като зависи, както от спецификата на природния и човешкия капитал на всяка една от тях, така и от нейното относително ниво на развитие, нагласи и ценности.

Колко далеч е България от зелената икономика?

Националният конкурс „Млад икономист – 2014г.” за есе на тема „Зелената икономика – възможности и предизвикателства“ има за цел да провокира мисленето и изследователското търсене на младите хора при отговора на важните въпроси на прехода към зелена икономика в РБългария, примерно:

• Колко далеч е България от зелената икономика?
• Зелената икономика: техническо предизвикателство или въпрос на политики?
• Какъв модел на развитие и растеж стимулират публичните политики в България?
• Казусът „кафява“ срещу „зелена“ икономика?
• Как да преодолеем информационната асиметрия и как да развием екологичната интелигентност, ценности и нагласи в България?
• „Зелените“ продукти и услуги – мираж или реалност; характеристики или процеси?
• Какъв е пътят за преобразуването на компаниите в двигател на зелената икономика?
• Кои са добрите практики за привличане на чуждестранни инвестиции в зелената икономика? и др.
• Кои са особености на екологичния риск в застраховането?
• Съществуват ли взаимозависимости между зелена икономика, устойчив растеж, заетост и доходи и др.?

1.      Своите идеи, позиции и становища за предизвикателствата и възможностите на зелената икономка, участниците в конкурса могат да представят в свободно избрано тематично направление[1]:
2. 1. Зелената икономика в условията на криза

Ключови думи:кризи (климат, биоразнообразие, вода, горива, храна, глобална финансова криза); преструктуриране на капитала; зелена икономика; ефективно еко управление, устойчиво развитие, догонващо развитие; екологична цена; зелено кредитиране; екологична стабилност; зелена политика; енергийна ефективност; възобновяеми източинци; екологично оценяване.

       2. Пътят към зелената икономика: изграждане на политически стратегии

Ключови думи:зелени сектори; зелени инвестиции, растеж и работни места; инвестиции в природен капитал; инвестиране в енергия и ресурсова ефективност; сценарии на инвестиции в зелена икономика; създаване на условия за „позеленяване на икономиката”; финансиране на зелената икономика, зелено кредитиране; еко застраховане; екологичният риск в застраховането; еко мениджмънт; еко образование.    

       3. Модели на икономическо развитие

Ключови думи: „кафява икономика“, зелена икономика; ограничения за икономически растеж; двигател на устойчив растеж; фактори на БВП; измерители на икономическото развитие; природен, физически и социален капитал; благосъстояние и качество на живот; оценка на околната среда и отчитане на природния капитал; екологични ограничения; защита на екологичните възможности; публични политики; пазарни стимули; предпоставки за преход към зелена икономика; източници на благосъстояние и др.

       4. Корпорациите – двигател в прехода към зелена икономика

Ключови думи: зелени инвестиции; корпоративна отчетност; екологични стандарти; „зелени“ продукти; екоданъци; „екоизмиване“ (greenwashing); отговорна реклама – рекламна хитрост; екологична прозрачност; оценка на жизнения цикъл на продукта; екологична осведоменост; информационна асиметрия; модернизиране на икономиката; нови подходи за управление на информацията; субсидии в зелена икономика; зелена политика.

      5. Зелената икономика като специфичен вид управление на предлагането:  

           на труд, продукти и услуги

           Ключови думи: зелена икономическа политика; зелени работни места; зелени продукти; зелени услуги; екологични практики; екологични мигранти; еко практики; еко цели; зелени общестевени поръчки; природосъобразни производства; екологични организации; зелени проекти; екологичен туризъм; зелено производство.

         Организационният комитет на конкурса „Млад икономист – 2014г.” под надслов „Гласът на младите за силна икономика!”, пожелава на всички участници – ученици, студенти, докторанти, млади специалисти и предприемачи, дръзновена и успешна творческа работа в търсенето на нови решения в областта на икономиката на бъдещето!

                                               Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,

                                                зам. председател на УС на СИБ,

           координатор на конкурса „Млад икономист-2014”

Въпроси за предварително експертно обсъждане на

„Пакет от мерки за оптимизиране на държавния дълг”

Първо, За какво да се използва ресурсът, получен от евентуална нова емисия на облигации на международните капиталови пазари?

1. Предвидените 4 милиарда евро / 2 милиарда през 2014 и 2 милиарда през 2015 г./ са значителен ресурс, който следва да се използва предимно / над 50% / за преструктуриране и повишаване на конкурентоспособността на националната икономика;

останалата част няма да се ползва за целите на прякото разпределение, както и за административно, несъобразено с икономическия растеж и производителността на труда, повишаване на доходите.

2. За целта, преди взимане на решение от парламента и от правителството, следва да се очертаят приоритетите – отраслови, регионални и др., които ще са водещи при усвояването на инвестиционния ресурс;

3. Инвестиционните приоритети следва да бъдат определени въз основа на подготвяната Национална стратегия за високотехнологична индустриализация, която ще бъде готова до май, 2014 г.

4. Фокусът на инвестиционната дейност са МСП, високотехнологичните компании, както и иновативни индустриални проекти.

Второ: как да се управлява полученият от емисиите инвестиционен ресурс?

1. Контролът следва да се възложи на специално създаден за целта Експертен съвет. Усвояването на средствата да се извърши през Българска банка за развитие, а достъпът до нисколихвени или дори безлихвени кредити да се реализира срещу гаранции от страна на кредитополучателя ; за целта да се разработи пакет от финансово-икономически критерии за оценка на ефективността на даваните кредити;

2. Инвестиционният ресурс да се концентрира в специален Фонд за преструктуриране и нов растеж на икономиката;

3. Изграденият към фонда  независим национален Експертен съвет трябва да следи за спазването на приоритетите и критериите за стратегически инвестиции и недопускане на корупционни практики и други нарушения на правилата на работа.

Виж още

Българската банка за развитие цели да запознае възможно най- голям кръг от представители на корпоративния сектор, малките и средните предприятия, както и микропредприятията с възможностите за ниско-лихвено кредитиране и всички останали инструменти на банката, които могат да им бъдат полезни.
В качеството ми на областен управител и модератор на събитието, Ви каня да вземете активно в информационната среща, която ще се проведе на 27 март от 10:30 часа в зала „Пресклуб“ в Конгресния център на Международен панаир Пловдив. На събитието ще присъстват Петър Чобанов – министър на финансите, Димо Спасов- главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие и експерти.
Надявам се на Вашата висока активност, която ще подобри информираността на местната бизнес общественост за възможностите, с които може да разрасне своята дейност, а това ще благоприятства общото икономическото развитие на Област Пловдив.

С уважение,
Венцислав Каймаканов
Областен управител на област Пловдив

ДА СПАСИМ ЕНЕРГЕТИКАТА

Ние, частните инвеститори в енергетиката на България, подкрепени от отговорната, здравомислеща и активна част на българското общество, включително профсъюзите и индустриалните потребители, категорично се противопоставяме популизма да стои над Обществения интерес.

Изразяваме силно безпокойство, че днес, Държавата не спазва националните дългосрочни интереси и европейските политики и ангажиментивенергетиката. Регулираните цени на електроенергията определени от ДКЕВР не покриват разходите за нейното производство, пренос, разпределение със съпътстващи разходи и продажби. Популистката ценова политика декапитализира предприятията от енергийния сектор, включително държавните предприятия в него. Става невъзможно поддържането и обновяването на съоръженията и разплащанията с персонала и доставчиците. Лишава българската икономика от стимули за подобряване на енергийната й ефективност, създава нелоялна конкуренция между отделните видове горива и, като цяло, намалява нейната конкурентоспособност. Не на последно място, държавната намеса на пазара е лош сигнал към бизнеса и към потенциалните инвеститори. Подобни процеси са на път да бъдат пренесени и в други отрасли на икономиката.

С неадекватни политически мотивирани решения, ДКЕВР предизвика финансова и технологична криза в енергетиката. Той е абдикирал от задълженията си на независим Регулатор и води сектора към фалит. В момента процесите в енергетиката са върнати десетилетия назад към липса на диалог, непрозрачност, привидни мерки за реформиране. Ако не се приемат срочни мерки, тази криза ще се развие в енергийна катастрофа.

Опитът проблемът да се прехвърли върху частните инвеститори и участници в енергийния пазар, се проваля. Националната електрическа компания (НЕК) е във технически фалит. Енергийният отрасъл е в дълбока финансова криза.

В името на Обществения интерес, настояваме, незабавно да спре незаконния политически натиск върху частните инвеститори в българската икономика, в частност енергийния.

Призоваваме Правителството да се държи отговорно и да каже истината – за да се преодолее кризата в енергетиката е необходимо цените да покриват разходите за производството, разпределението и преноса на електрическата енергия. Ниската цена на електрическата енергия, облагодетелства богатите, а не бедните граждани на България. Липсата на инвестиции в сектора занапред обрича малките населени места на нискокачествено електроснабдяване. Едновременно с това, енергийно бедните домакинства се нуждаят от реална финансова подкрепа, а не от символично намаляване на сметките със стотинки.

Призоваваме ДКЕВР и изпълнителните органи в енергетиката да спазват принципите на върховенството на закона, конкурентното пазарно стопанство, независимостта на институциите и съблюдаване на обективния обществен интерес.

Общественият интерес изисква да се спре популизма и да се премине към спешни действия:

ФИНАНСОВА И ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПОДКРЕПА ЗА БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА

1. Незабавно въвеждане на енергиен борд с финансов ангажимент от международните финансови институции – като гарант за реформи и спазването на законността в енергетиката.
2. С участието на предприятията в енергетиката, изработване на матрица от реформи, одобрена и финансирана от международните финансови институции за изпълнение на европейските политики в енергийния сектор и дългосрочна финансова стабилност на системата.
3. Подготовка на защитен социален пакет за енергийно бедните домакинства, който да предвижда директна месечна финансова помощ.
4. Чрез процедура по одобрение от Съвета на европейските енергийни регулатори преучредяване на ДКЕВР като независим регулатор подчинен само на върховенството на закона в защита на обществения интерес.
5. Активен ангажимент на правоохранителната система за възстановяването на върховенството на закона в сектора, изкореняване на корупцията и конфликта на интереси в управлението на държавните фирми в енергетиката.

Призоваваме политиците и държавните институции да се ръководят само и единствено от Обществения интерес!

                                        ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Отворено писмо Да спасим енергетиката

1. СИБ принципно подкрепя следните оценки в отвореното писмо:

• за непоследователната държавна политика в енергийния отрасъл;
• за некомпетентната намеса на ДКЕВР във регулирането на финансовите взаимоотношения между енергийните дружества и непрозрачното определяне на цените;
• за проявите на популизъм и за политическа намеса в управлението на отрасъла;

2. Поддържаме следните предложения в Отвореното писмо, които съвпадат с изразени по-рано позиции от експертите на СИБ:

2.1. За преучредяване на ДЕКВР, с оглед превръщането му в действително независим регулатор;

2.2. За приемане на социален защитен пакет за енергийно бедните българи и домакинства;

3. Смятаме за ненужно включването на МФИ като участници в реформите в енергийния отрасъл и гарант за тяхното провеждане;

4. Предлагаме в по-нататъшните инициативи на авторите и подписалите Отвореното писмо да се имат предвид и следните аргументи:

4.1. Кризата в електроразпределението налага да се премине към кризисен мениджмънт. Смятаме за уместно това да стане с временно създаване на Европейски енергиен борд;

4.2.Кризата е системна. Което на свой ред означава, че мерки за оздравяване на отрасъла трябва да се вземат по цялата верига на производството, разпределението и снабдяването с електроенергия. В този контекст настояваме да се обсъдят публично въпросите за:

• прекратяване на неравноправните договори за производство на ел.енергия, облагодетелстващи инвеститорите в конвенционалното производство и в ЕИ /разбира се, действията в това отношение трябва да бъдат съобразени с правните процедури, вкл. международните актове и да се предшестват от точен/обективен анализ на финансово икономическите условия, при които са подписани договорите;
• изграждане на енергийна борса , съгласувано със заинтересованите стани и след консултации с независими експерти-преди либерализацията на електроенергийния пазар;
• статистическо изследване на структурата , динамиката и географското разпределение на енергийната бедност /също преди либерализацията на електроенергийния пазар;
• преразглеждане на политиката на доходите и социалното подпомагане, паралелно с либерализацията на електроенергийния пазар;
• публично обсъждане на новия статут на независимия регулатор и премахване/ограничаване на партийните квоти при административните назначения; гарантирано представителство на гражданския сектор в ръководството и експертната работа на новия независим регулатор;

4.3. Разработване на методология за оценка на финансовите и инвестиционните рискове в енергетиката ; осъществяване на систематични анализи и прогнози в тази област от независима институция;

4.5. Провеждане на национален форум за обмен на европейски практики в управлението на енергийния отрасъл, защита на инвеститорите и потребителите, демонополизация на услугите и премахване на схемите за гарантирани свръхпечалби в производството и търговията с електроенергия;

Проф. Кр. Петков дфн

                                               Председател на Управителния съвет на

                                                          Съюза на икономистите в България

Гр. София, 26 март 2014г.

През втората половина на Март, 2014 г. българската електроенергийна система навлезе в поредната кризисна ситуация. Този път – с реална опасност да се стигне до верижни

финансови фалити на енергийните дружества: държавни и частни. Което не изключва и сривове в подаването на електроенергия за крайните потребители. Стартирането на процедура за отнемане на лицензи , прекратяването на плащания и прихващането на дългове между компаниите в отрасъла са безпрецедентен акт в историята на българската енергетика.

За рисковете от рязко изостряне на кризисната ситуация в системата на електроразпределението СИБ предупреждаваше неколкократно още в началото на 2013 г. правителството, президента и други държавни институции. През януари 2014 г. внесохме в МС и Ранен Предупредителен Доклад (РПД), съдържащ сигнали и доказателства за предстоящия срив.

За съжаление експертната дискусия по този невралгичен проблем беше силно приглушена. На преден план излизат взаимните политически обвинения. Публикувайки своята експертиза, подготвена в края на 2013 г., специалистите от СИБ се надяват, че на национално равнище ще стартира конструктивен диалог между всички заинтересовани институции, с участието на неправителствени организации и представителите на енергопотребителите. Днес е нужен кризисен енергиен мениджмънт, в т.ч. с опция за привличане на международни специалисти. Колкото по-скоро, толкова по добре!

====================================

Е К С П Е Р Т НО С Т А Н О В И Щ Е

Относно:

• Опасността от финансов и технологичен колапс на енергетиката;
• Кризисен одит на състоянието на системни енергийни предприятия

Подготвено от експертен екип на :

• Съюз на икономистите в България
• Предоставено в МС на Р България на 10 януари, 2014 г..

***

Инициативата да излезем с настоящото ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ е то да послужи като Ранен Предупредителен Доклад (EarlyWarningReport) до висшите държавни институции.

С него бихме искали да привлечем вниманието на държавното ръководство към създадената високорискова ситуация в отрасъл „Енергетика” – а именно, възможен финансов колапс и свързан с него, последващ технологичен срив.

Симптомите на тази кризисна ситуация са следните:

1. Разширяване на участъците с крайно амортизирана материална база, особено в сектора на електропреноса и електроразпределението – в резултат на хронически недостиг на средства за модернизация на мрежите. В случай че недофинансирането продължи и занапред, техническите прекъсвания на електрозахранването ще зачестяват, а качеството на предоставяните услуги на крайните потребители ще пада непрекъснато;

2. Огромна задлъжнялост на държавните енергийни организации (общо над 4 милиарда лева!) При подобен размер на натрупаните загуби и очевидната невъзможност да бъдат покрити от държавния бюджет (т.е. за сметка на данъкоплатците), фалитът на държавния сегмент в енергетиката вече изглежда неизбежен;

3. Хаотично екстензивно изграждане на нови производствени мощности, главно в сегмента на ВЕИ, съпроводено с пълно отсъствие през последните седем години на стратегическо отраслово програмиране. Резултатът е: дисбаланс на разходите за енергия на вътрешния пазар, облагодетелстващ скъпи и неефективни производства в ущърб на българския потребител. В периода на кризата тази диспропорция се задълбочи, вследствие и на загубата на стратегически позиции на международния енергиен пазар;

4. Сключване на крайно неизгодни за българската икономика,обвързваши дългосрочни договори за производство на електроенергия с чуждестранни и местни инвеститори, което допълнително натоварва цените за крайните потребители. Успоредно с това, в резултат на лобистки кампании срещу ядрената енергетика, България беше изпреварена от регионални конкуренти и изтласкана в периферията на преструктурирането на енергийните мощности в Югоизточна Европа.

***

През изминалите седем години, но особено от пролетта на 2013 г. независими експерти, граждански организации и социални партньори многократно са сигнализирали за опасностите, които крие задълбочаващата се системна криза в отрасъл „Енергетика”:

–          Съюзът на икономистите в България двукратно алармира президента на републиката (респективно служебното правителство), както и новоизбрания кабинет след предсрочните парламентарни избори, за очертаващия се колапс в енергетиката;

–          Със свои анализи и предложения са излизали ИПИ, синдикатите и социалните партньори;професионални сдружения на енергетиците;

–          Категорични оценки за вероятността от срив в енергетиката се съдържат и в международната експертиза, представена на правителството в края на полугодието на 2013 г.;

Ако изключим новите назначения в административните структури и заведените съдебни искове срещу отделни фирми и мениджъри, реакцията на държавата по повод на независимите експертизи и предупредителните доклади се изрази в следното:

–въвеждане на нов данък за производителите на зелена енергия (стъпка в правилна посока!), който обаче не беше подкрепен нито от юридически анализ, нито от предварителни разчети на фиксираните/привилигеровани печалби на предприятията в сегмента на ВЕИ;

– необосновани промени в системата за финансиране на енергетиката.

Само през последните единадесет месеца цените за крайните потребители бяха коригирани от ДКВР три пъти; на практика беше изцяло променен ценовия модел и без обосновка – критериите за финансиране на технологичните и инвестиционни процеси в енергийния сектор!

***

В настоящото „ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ” фокусът е върху ефектите от ценовите мерки, наложени от ДКЕВР през 2013 г. Експертният анализ показва ясно, че при тяхното изработване и прокарване в парламента са натежали политически съображения, свързани главно със социалното недоволство в периоди на приближаващи избори – подход към енергетиката, категорично недопустим в действащото българско и европейско законодателство. Дори и да се тушира временно недоволството от високите цени на тока, най-вече при битовите потребители, това не решава кардиналния проблем на българската енергетика:

системната криза, породила верижни рискове и довела отрасъла до ръба на технически фалит.

Основанията за тази оценка са следните:

Първо, вместо да се направи цялостен анализ по веригата „производство-доставка-разпределение-потребление”, да се идентифицират рисковете и да се въведе режим на кризисен мениджмънт, вниманието на ДКЕВР е насочено единствено към намаляване на цените на енергията – за сметка на приходите, необходими за дейността на системни енергийни предприятия!

Намалението на цените на електроенергията от 30.12.2013 г. 1% или 1.5% е символично от гледна точка на финансовия ефект за българския потребител; но за засегнатите енергийни предприятия, които са обречени да субсидират с приходите си седем милиона български потребители, това намаление ще има крайно негативни последици.

Второ, еквилибристиката с числа, технологични норми и «ценови модели», която демонстрира ДКЕВР през изминалите 11 месеца, всъщност цели да прикрие пълното отсъствие на перспективна ценова концепция в енергетиката. В политиката и регулаторната практика на ДКЕВР отсъстват отговори на най-важните въпроси, от които зависи съдбата на енергийната система и в крайна сметка – качественото снабдяване с енергия на българските граждани. Например:

• Какви средства са ежегодно нужни за адвекватната поддръжка на националните преносна и разпределителна мрежа?
• Какви средства са необходими за адекватната технологична поддръжка на АЕЦ «Козлодуй» и на системните въглищни централи?
• Колко реално струва поддръжката на енергетиката, която потребителите и държавата трябва да заплащат ежегодно, за да остане енергетика в България след 4, 8 или 12 години?

Ако ДКЕВР не е в състояние да даде компетентен отговор на тези въпроси, независимите експерти са готови да го направят вместо държавния регулаторен орган.

Трето, подходът на държавния регулатор е чисто административен и по същество- антипазарен: най-напред се фиксират ценови равнища, без да се прави оценка на тяхното въздействие върху икономическата и технико-технологичните дейности на предприятията. Като резултат от последните ценови изменения се стигна до един финансов парадокс: административно фиксираните цени на електроенергията за крайните потребители са под реалната себестойност, по която българската енергийна система функционира!

Този акт означава, че социална политика продължава да се прави за сметка на икономическата ефективност, което е недопустимо в условията на едно функциониращо пазарно стопанство и крие огромни рискове за технологичното състояние на сектора.

Четвърто, административно понижените цени няма да доведат до повишаване на качеството на предоставяните услуги на битовите и корпоративните крайни потребители. Обратно, финансово-ценовите диспропорции водят до принудителни икономии при технологичното обновяване и поддържане на критична инфраструктура, в това число на производствени мощности, националните електропреносна и електроразпределителна мрежи. Вече са налице достатъчно факти и доказателства за нарастване на организационно-логистичните   рискове и технически сривове в енергийния отрасъл, което в крайна сметка нанася значителни вреди на гражданите и бизнеса.

Пето, определянето на цените на електроенергията от държавата чрез административни методи противоречи на европейските договорености и препоръки за либерализиране на енергийния пазар. България сериозно изостава в това отношение, а след предприетите напоследък мерки, на практика се отдалечава от европейската директива и утвърдените международни практики.

Шесто, особено сериозен е проблемът за връзката „доходи-цени на електроенергията”. Известно е, че над 65% от българските домакинства живеят в условия на енергийна бедност. Опитите да се тушира този проблем чрез селективно раздаване на ваучери или административно понижаване на цените на енергията имат палиативен характер; те по никакъв начин не решават проблема с енергийната бедност на българите.

Крайно време е енергийната бедност да се атакува чрез коренна промяна в политиката на доходите , в съответствие с европейските критерии и практики – корекции в методиката за определяне на линията на бедност у нас; въвеждане на задължителен подоходен минимум; нови, пазарно адекватни равнища на минималната работна заплата и др.

***

Експертните анализи показват, че енергетиката се намира в непосредствена опасност от финансово-технологичен колапс, който може да настъпи още през следващите месеци.

През най-тежките години на прехода енергетиката играеше ролята на стабилизатор и социален буфер на икономиката и обществото. Но само след месеци тя е на път да се превърне в онзи камък, който ще обърне българската икономика в пропастта.

Днес енергетиката е системен източник на финансово-стопанска дестабилизация и генератор на социалното недоволство на българските потребители и данъкоплатци.

Експертите от Съюза на икономистите в България заявяват готовност:

1. Да проведат независим  одит на състоянието на централите за производство на електроенергия и топлоенергия в България (по задание на Министерския съвет- със срок на реализация март 2014 г.) 
2. Да проведат независим одит на ценовите равнища в системните енергийни компании- преди всичко на тези, за които е известно, че са с натрупан дълг и бяха пряко засегнати от трите ценови промени през 2013 г.
3. Готови сме се включим и в изработването на алтернативна Стратегия и Програма за оздравяване на отрасъла, както и на концепция за тяхната реализация чрез кризисен мениджмънт.

09 януари, 2014 г.

гр. София

В. „СТАНДАРТ“ от 17.03.2014г.

Проф. Кръстьо Петков
Председател на УС на Съюза на икономистите в България

Електроразпределителите, заедно с държавния монополен доставчик НЕК заявиха, че трябва да се повишат приходите им, за да могат да работят без прекъсване.Според пазарната логика, постъпленията може да се осигурят, ако се повишат цените на тока. Група депутати от управляващото мнозинство твърдят обратното: токът следва да поевтинее още, за да са доволни потребителите. Тяхната позиция, подчинена на социално-популистката логика, се споделя от ДКЕВР – регулаторния орган, който по закон би трябвало да е независим, но на практика е послушно оръдие на политиците.
Тихата/студена война между регулатори и ЕРП-тата се води от години. Но през последните 18 месеца тя прерасна в гореща. Без много да се церемони с партньорите от електроразпределението, ДКЕВР свали на три пъти цената на тока. Говори се и за четвърто намаление. Както при всяка война, наблюдавахме открити сблъсъци(справка, миналогодишните януарски протести). Имаше и временни примирия, контактни групи, дипломатически совалки.Към днешна дата държавата силово надделява в ценовата битка.Министърът на икономиката и депутати дори заплашиха частните енергийни дружества, че ще сезират прокуратурата, ако не се издължат към държавната НЕК!
Само че победата на политиците над бизнеса може да се окаже пирова. Заигравайки с потребителите, лобистите от парламента и ДКЕВР нанасят неотразим удар върху енергоикономиката. Свалянето на цените под себестойността неминуемо ще предизвика срив по цялата верига на доставките и разпределението. Което окончателно ще постави националната икономика на колене. Задава се втори кръг на кризата, съпроводен със загуба на работни места, стагнация, бедност, емиграция.
Може ли да се избегне тази високорискова ситуация и да се предотврати нова вълна от социално недоволство и политическа дестабилизация? Да, но при едно условие: диалогът с ДКЕВР и неговите политически надзорници да се води оттук нататък на езика на икономиката. Или – поне с аргументи, присъщи на здравия разум. Това е причината, поради която в следващите редове си позволявам директно да назовавам нещата със собствените им имена и да отправям преки питания към подстрекателите и участниците в ценовата война.
1. Факт е, че българските политици преднамерено генерират негативни обществени настроения към един финансово- технически проблем: цената на тока, за да го отклонят от истински важния за България дневен ред.
А той е: защо енергетиката е под контрола на политико-корпоративни лобита, които доведоха този ключов отрасъл до колапс; защо няма поминък в периферните градове и села; защо не расте икономиката и не се създават работни места; защо новите индустрии бягат от България, а заплатите са мизерни и несигурни?
Икономическата истина е, е цената на тока у нас е най-ниската в Европейския съюз. ( http://www.iiea.com/blogosphere/household-electricity-prices-in-the-eu?gclid=CM2gkdrTgr0CFenjwgodfnkA3A). Щеше ли някой в България да се интересува от това, колко струва електричеството, ако хората имаха доходи, които им позволяват да си купят лекарства, хляб, вода, светлина и топлина? И тъй като доходите на българите съзнателно се държат на най-ниско ниво в Европа, чрез аминистративни манипулации се субсидира енергийно бедното население. Икономическият анализ показва категорично – да отнемеш парите за инвестиции на електрическите мрежи(пряко следствие от поръчковото сваляне на цените), да спестиш левчета от разходите на всеки потребител, е не просто нонсенс – а гарантиран начин да убиеш мрежовата енергоиндустрия и да ограничиш още повече търсенето. Което вече се случва на енергийния пазар: вътрешен и външен.
Прикриването на истината за силовото намаление на цената на тока ще върне назад електроподаването в цели региони на България с десетилетия. Това ще се случи въпреки огромния излишък на електропроизводство, който имаме. Без редовни и адекватни по обем инвестиции авариите по мрежите с ниско, средно и високо напрежение бързо ще станат всекидневие. Първите симптоми вече са налице.
Българските политици носят отговорност и за това, че намалението на цените на тока под себестойността разделя българите на граждани и селяни по качество на живот. Да го кажем честно – именно малките и периферните населени места са големите потърпевши от командното намаляване на цената на тока. Инвестициите, необходими за качествено електрозахранване и сега не достигат до селските райони. Същевременно мрежите в големите градове бяха рехабилитирани през последните години и са в по-добро състояние. В периферните селища електроразпределителната мрежа е от времето на Априлския пленум.
2. Докога ДКЕВР и неговите работодатели ще държат регулацията в енергетиката напълно непрозрачна!
Какви тайни се съдържат в процедурите и разчетите и от кого се крият? Никой не знае обосновани ли са трите решения на ДКЕВР от 2013 г. за намаляване на цената на тока, защото са взети на тъмно. На обсъждания на цените в т.нар. обществени съвети държавни и частни енергийни компании вкупом доказваха с числа, че ценовите намаления ще разрушат финансовото равновесие в енергийната система. От другата страна на масата – никакъв отговор, никакъв експертен коментар. Маниерът на ДКЕВР е да мълчи- загадъчно! Наскоро ръководителят на държавната комисия си позволи да заяви на всеослушание, че знаел резултатите от одита на ЕРП-тата, но нямало да го съобщи публично! Не ни ли връща тази практика във времената, когато партията-държава взимаше единствено правилните решения, а народът, масите, бяха длъжни безропотно да ги изпълняват!
Купищата проверки и одити, които прави ДКЕВР на енергийните дружества са напълно административни и нямат нищо общо с изискването за обективен анализ на дейността на компаниите. Има ли случай Комисията да е направила полеви изследвания – на място, в генераторните зали, в подстанциите, в трафопостовете и складовете, а не на хартия – на реалните разходи, които правят НЕК, ЕСО и ЕРП-тата? Излиза, че ДКЕВР взима решения в кабинетите по документи, на око, без да проверява какво реално стои зад числата в таблиците?
3. Защо българското законодателство не изисква от ДКЕВР да посочва последиците от своите решения за цените.
Което означава, че европейските принципи за прозрачност и предвидимост на последствията грубо се потъпкват в енергийния сектор. ДКЕВР нито веднъж не е обявявал публично някакъв анализ на състоянието на централите и на електромрежите, за да обоснове защо намалява или увеличава цената. Искаме да знаем как например ще се отрази на поддръжката на АЕЦ Козлодуй намалението на цената за разполагаемост от 22,45 на 22,11 лв./МВтч, а на цената на пренос през мреждата високо напрежение на ЕСО от 9,71 на 4,15 лв./МВтч? Екпертите вече казаха своето мнение – този път води до финансова катастрофа, до спиране на инвестициите и безконтролно намаляване на средствата за рехабилитация. ДКЕВР продължава да мълчи по темата; а и законът не изисква от Комисията да излиза с прогнози, как фиксираните от нея цени ще рефлектират върху индустрията. Тогава – кой носи отговорност за некомпетентните решения?
Колективната безотговорност, затварянето между институционалните стени в определянето на цените на тока ще ни струва страшно скъпо. По-точно – ще ни струва шоково увеличение на цените на тока, в рамките на 1 до 3 години, броено от днес. Апропо, финансовата война между НЕК и ЕРП-тата, започнала преди дни, отначало докрай е провокирана от некомпетентните решения на ДКЕВР. Затова настоявам: решенията, вземани от държавния регулатор, да бъдат персонализирани. Да е ясно кой от членовете как е гласувал и защо е подкрепил един или друг ценови вариант.В крайна сметка при нанесени щети съдът е този, който трябва да реши: каква да е мярката на отговорност на комисарите, т.е. да установи от къде е дошла грешката: поради обективни обстоятелства, калпав анализ или просто заради професионална некомпетентност.
4. Предупреждавам, че цените в енергетиката, фиксирани административно и едностранно от ДКЕВР, убиват шансовете за високотехнологична индустриализация на България.
Няма нормативен акт, който да задължава ДКЕВР да гарантира чрез цените на тока безаварийна работа на енергийната система и на растящи инвестиции в нейното развитие. Няма обаче и луди инвеститори, които да строят цехове и заводи в градчета и села, които се захранват само от една електропроводна линия. Затова си тръгват от България. Светът е широк, конкуренцията за между държавите е жестока.
Постоянно ни пробутват нелепици за това, че енергийните дружества можели по някакъв магически начин да се самофинансират, да взимат милиарди кредити, за да инвестират за модернизация на енергийната система. Това е друг икономически нонсенс. Нито една банка по света няма да даде инвестиционен кредит за енергийна система, в която реалната норма на възвращаемост е отрицателна. А и как въпросната банка ще гарантира парите си? Като продаде реакторите на АЕЦ за скрап, или свали медните проводници от улиците и ги предаде за вторични суровини?
5. Може ли някой от управляващото мнозинство да обясни, защо у нас не се борави с понятието енергийна бедност?
В ЕС то служи за критерий при оценките за подпомагане домакинства, които най-трудно да покриват сметките си за ток, газ и топлинна енергия. У нас енергийно бедни по експертни оценки са над 65% от домакинствата. Само че специализирани изследвания за идентифициране на разпределението на тази категория от населението няма. Как ги разпознават на място институциите, когато дойде време да се дават енергийни помощи (ако изобщо се поддържа такава всеобхватна практика)? Как се планират и разпределят на регионално равнище средствата за помощи?
На тези трудни и неприятни въпроси няма отговор.Трябва да сме наясно: социално мотивираното намаляване на цените на тока е пагубно за енергетиката и в средносрочен план води до ерозия на националната икономика. Днес политическият популизъм печели, но утре всички ние, гражданите данъкоплатци, губим!
***Надявам се най-сетне ДКЕВР да се отзове на неколкократните покани за участие в дебат по невралгичната тема за цените на тока. Досега инициативите на Съюза на икономистите и сродни професионални гилдии не бяха удостоени с внимание от регулатора. Не казвам, че нежеланието за срещи се дължи на управленско високомерие; не твърдя, че служителите в Комисията се страхуват от сблъсък с компетентни и реално независими експерти. Поканата се отнася и за всички депутати от енергийната комисия, които в последно време се изживяват като второ правителство: заявяват преди всички специализирани институции кога, как и с колко щяла да падне цената на тока. Посоката е: все надолу!