Съюз на икономистите в България

           

               СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ                                          АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ

                                                                  СЕВЕРОИЗТОЧНА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

 

„ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ И РИСКОВЕ ПРЕД ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА В РЕГИОНИТЕ”

Защо Северна България изостава

в конкурентната надпревара за привличане

на индустриални инвестиции?

Гр. Велико Търново, 20.02.2014 г.,четвъртък, 10.30-15.00 ч.,

Интерхотел „Велико Търново”, ул. Александър Пенчев” №2

ПРОГРАМА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА ТЕМА:

„ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ И РИСКОВЕ ПРЕД ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА В РЕГИОНИТЕ”

10.30 -10.40 ч.

Откриване и приветствие от кмета на Велико Търново г-н Даниел Панов

10.40- 11.15 ч.

Омагьосаният кръг на деиндустриализацията и демографската катастрофа в Северна България,

Встъпление: Проф. Кръстьо Петков, Председател на СИБ

Дискусия: Гледните точки на общините и регионите /изказвания на кметове и експерти/.

Презентация :“Деиндустриализацията на „Ръждивия пояс“ в САЩ – контрастът между Детройт и Питсбърг: поуки за България“, Валентин Хаджийски, икономист-блогър, Ню Йорк

11.15-11.50 ч.

Причини за ниския инвестиционен интерес, особено в периферните общини и селища.

Защо инвеститорите бягат в други страни?

Встъпление: Д-р Венцислав Трифонов

Дискусия: Конкретни случаи на оттегляне на перспективни инвеститори

а/ Случаят в Търговище-Коментар: Йовчо Яков, председател на СТПП 

11.50- 12.25 ч.

Състояние на електроенергийната мрежа и качеството на енергийните услуги за населението и бизнеса в Северна България – достатъчно ли е то за реалните индустриални инвеститори?

Встъпление: Д-р Либерт Явашев

Дискусия:

а/ Една провокация: Може ли да стане с.Бъзън, Русенско, атрактивно място за индустриални инвестиции;

б/  Случаят в Алфатар- Коментар: Георги Мумджиев.

12.25-13.00 ч.

Влияние на регулаторния механизъм върху цените на тока и инвестициите в електрическите мрежи в изоставащите региони,

Д-р Богомил Николов, изп. директор на Асоциация «Активни потребители»

Дискусия: Ползите и вредите от административния ценови модел. Защо при свръхпроизводство на енергия има срив във веригата производство – пренос – разпределение – снабдяване?

Поканени дискутанти:

а/представители на ЧЕЗ, Енерго-Про и ЕВН;

б/представител на ДКЕВР.

13.00-13.30 ч.

Обобщение: Може ли да се очаква успешна индустриализация в Северна България?

В капана между дефицита на квалифицирана работна сила, енергийния популизъм и законовата безпътица – как да се разкъса омагьосаният кръг?

Проф. Кръстьо Петков

Успешни чуждестранни практики :

а/ Опитът на Южна Франция – презентация на Геролф Якобс, Грийн бизнес;

б/ Опитът на Фламандия- видеопрезентация на Проф. Николай Денчев, Свободен университет-Брюксел;

в/ Опитът на Силвамаш-Левски;

13.30-14.00 ч.: Пресконференция

14.00 ч. Коктейл за участниците в конференцията.

Форум „Демографската ситуация и развитието на България”

26.02.2014 г. (сряда) – Конферентен център „Венус“

София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 9 (вход откъм ул. „Бачо Киро”)

08:30 – 18:00 ч.

Заседания по работни групи

„Раждаемост и семейна политика“ – 09:00-13:00 ч., зала № 2, ет. 3. Модератор: чл. кор. проф. д.с.н. Атанас Атанасов, доц. д-р Татяна Коцева

„Здраве, продължителност на живота, смъртност“ – 14:00-18:00.ч., зала № 1, ет. 3. Модератор: проф. д.с.н. Марта Сугарева, гл. ас. д-р Камелия Лилова

„Динамика на миграционните движения“ – 09:00-13:00 ч., зала № 3, ет. 2. Модератор: проф. д.ик.н. Пенка Найденова

„Уязвими групи и общности и тяхната интеграция“ – 09:00-13:00 ч., зала № 1, ет. 3. Модератор: проф. д-р Илона Томова

„Териториални различия и депопулация“ – 14:00-18:00 ч., зала № 4, ет. 2. Модератор: гл. ас. Николай Цеков

„Исторически аспекти на демографското развитие по българските земи“ – 14:00-18:00 ч., зала № 3, ет. 2. Модератор: доц. д-р Венцислав Мучинов, гл.ас. д-р Даниела Ангелова

„Заетост и пазар на труда“ – 09:00-13:00 ч., зала № 4, ет. 2. Модератор: доц. д-р Кремена Борисова-Маринова

„Стареене на населението“ – 14:00-18:00 ч., зала № 2, ет. 3. Модератор: доц. д-р Геновева Михова

27.02.2014 г. (четвъртък) – Големия салон на БАН

 София, ул. „15 ноември“ № 1

09:30-13:30 ч.

Пленарно заседание

Обобщаващи доклади на модераторите с представяне на изводите от дискутираните в съответните работни групи проблеми

26.02.2014 г. (сряда) – Конферентен център „Венус“

08:30 – 18:00 ч.

08.30 – 9.00 ч. – Регистрация на участниците – етаж 2, фоайе

Заседания по работни групи

09:00-13:00 ч., зала № 1, ет. 3

Работна група „Уязвими групи и общности и тяхната интеграция “

Модератори: проф. д-р Илона Томова, ас. Любомир Стойчев

●проф. д.с.н. Майя Грекова, СУ – За интеграция на българското общество по етнически признак

доц. д-р Йоланда Зографова, ИИНЧ – Възможности за развитие на толерантни междугрупови представи и отношения 

● Петър Живков, Институт за социални изследвания и маркетинг- Териториално разпространение на маргинализацията сред етническите малцинства (с фокус върху ромите)

● гл. ас. д-р Алексей Пампоров, ИИОЗ – Цикличната заетост на ромите: причини и социални последици

● доц. д-р Ергюл Таир, гл. ас. д-р Диана Бакалова, ИИНЧ – Предизвикателства и перспективи пред назначаването и професионалната реализация на представители на малцинствата в България

● проф. д.с.н. Саша Тодорова, БАН – Възможности за интеграция на ромите

● Росица Иванова – НССЕИВ – Ефективен мониторинг и оценка на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.)

Дискусия 

10.40 – 11:00 ч. – Кафе пауза 

● д-р Антонина Желязкова, МЦИМКВ – Религията и образованието като интеграционни практики в градските ромски гета

● Лили Ковачева, МОН – Добри практики в образователната интеграция на ромски деца

● проф. д-р Илона Томова, ИИНЧ – Джендърни проблеми при образователната интеграция на ромите

● д-р Галина Маркова, Арсо Ганев, Анжела Филипова – фондация KnowHow – Източници за подкрепа на ромски деца, завършили средно образование в училищата в Кюстендил

● д-р Елена Кабакчиева, д-р Силвия Василева, Зорница Стоичкова, фондация „Здраве и социално развитие“ – Интегриран модел за работа с уязвими общности

● доц. д-р Елена Андонова, НБУ – Оценка на детско развитие и междукултурни различия

● Светла Проданова-Ялъмова – докторант, СУ – Проблеми на психодиагностичното оценяване на деца със специални образователни потребности, насочени за интегрирано обучение

Дискусия

Участници в дискусиите: д-р Емилия Войнова, доц. Михаил Иванов, д-р Елена Гюрова, доц. д-р Ева Папазова, д-р Антония Григорова, Десислава Стоянова, Миглена Кислева, Христо Доков

09:00-13:00 ч., зала № 2, ет. 3

Работна група „Раждаемост и семейна политика“

Модератори: чл. кор. проф. д.с.н. Атанас Атанасов, доц. д-р Татяна Коцева, ас. Станислава Моралийска-Николова

● чл. кор. проф. д.с.н. Атанас Атанасов, БАН – За стълбовете в демографското трасе на България

● Иван Балев, НСИ – Кайро – плюс 20? (Изпълнение на Решенията на международната конференция за развитие на населението от Кайро 1994 г. )

● Росица Балъкова, НСИ – Отражение на семейните политики върху семействата в Р. България (Анализ на Преброявания 2001 и 2011)

● доц. д-р Татяна Коцева, БСУ, ИИНЧ – Детските надбавки като инструмент на социалната политика – от популизъм към ефективност

● Мая Фотева, НСИ – Сравнителен анализ на репродуктивното поведение и нагласите на жените

● доц. д-р Алла Кирова, ИИкИ – Джендър анализ на релацията „академична кариера – семейство/родителство”

Дискусия

10.40 – 11.00 ч. – Кафе пауза

● ас. Станислава Моралийска-Николова, ИИНЧ – Отложените раждания – същност, последици, политики

● Калина Илиева, ИИНЧ –Преходите към първо и второ раждане: факторни влияния

● доц. д-р Мария Семерджиева, МУ-Пловдив – Влияние на семейното планиране върху формирането на турския семеен модел

● Евгения Николова – докторант, ИИНЧ – Ценностни трансформации при младите хора в България след 1990 г.

● Любослава Костова – докторант, СУ – Пренатална диагностика и раждаемост на деца с увреждания

Дискусия

Участници в дискусиите: проф. д-р Тодор Калоянов, проф. д.с.н. Марта Сугарева, доц. д-р Никола Чолаков, доц. д-р Гена Грънчарова, доц. д-р Силвия Александрова, доц. д-р Мариана Керемидчиева, д-р Емилия Войнова, д-р Антония Григорова, Зорница Стоичкова,

09:00-13:00 ч., зала № 3, ет. 2

Работна група „Динамика на миграционните движения “

Модератори: проф. д.ик.н. Пенка Найденова, Ивелина Диамандиева

● доц. д-р Йордан Калчев, ЮЗУ – Миграционните и възпроизводствените процеси за структурните изменения на населението

● проф. д.ик.н. Нина Янкова, ИИкИ – Регионално развитие и миграционни движения на населението

● Яна Генчева-Димова – докторант, ИИНЧ – Оценка на динамиката на миграционните движения за постоянното население на страната и Пловдивска област, 1991-2025 г.

● Ивайло Гавазки, НСИ – Прогноза за миграционните потоци на Р България в перспектива до 2060 г.

● ас. Спас Ташев, ИИНЧ – Имиграция и проекции на населението в България до 2060 г.

● проф. д.ик.н. Пенка Найденова, ИИНЧ – Изселванията и вселванията в България – статистически категории и синтетични показатели

Дискусия

10.40 – 11.00 ч. – Кафе пауза

● гл. ас. д-р Румяна Буджева, ИИОЗ – Нагласите за емигриране сред младите хора – предизвикателство пред демографското бъдеще на България

● д-р Стойка Калчева, ИИНЧ – Непридружените деца бежанци в България и Европейския съюз: психологически и социални проблеми

● Ивелина Диамандиева – докторант, ИИНЧ – Миграция и семейство

● Баки Хюсеинов – Проблеми на ромската емиграция от България

● гл. ас. д-р Стоянка Черкезова, ИИНЧ – Потенциалните ромски емигранти от България – нагласи, мотиви и профили

Дискусия

Участници в дискусиите: проф. д.ик.н. Росица Рангелова, д-р Антония Григорова, Боян Василев, Катя Матева

09:00-13:00 ч., зала № 4, ет. 2

Работна група „Заетост и пазар на труда“

Модератори: доц. д-р Кремена Борисова-Маринова, Адриана Христова

● проф. д-р Катя Владимирова, УНСС – Пазарът на труда, заетостта и демографското развитие: нови предизвикателства и възможности

● проф. д-р Искра Белева, ИИкИ – Отражение на демографските проблеми върху пазара на труда в България

● доц. д-р Кремена Борисова-Маринова ИИНЧ – Изследване на демографското възпроизводство на работната сила в България

● д-р Елка Димитрова, МТСП – Търсенето на работна сила и демографските предизвикателства

● д-р Десислава Димитрова, НСИ – Използване на данни от Наблюдението на доходите и условията на живот (SILC) за анализ и формиране на политики

● гл. ас. д-р Диана Съботинова, НБУ – Демографските реалности и бъдещето на труда

Дискусия

10:40 – 11:00 ч. – Кафе пауза 

● проф. д-р Маргарита Атанасова, УНСС – Участие на младежите в заетост и учене в България – съвременни предизвикателства и перспективи

● доц. д-р Ирена Зарева, ИИкИ – Младежите с висше образование на пазара на труда в България

● Станислава Иванова, НСИ – Влияние на образованието и обучението върху възможностите за реализация на пазара на труда (резултати от изследването на Образованието и обучението за възрастни – 2011 година) 

● доц. д-р Мария Стоянова, УНСС – Ролята на трудовопроизводителните кооперации за инвалиди като фактор за преодоляване на бедността

● гл. ас. д-р Камелия Петкова, ИИОЗ – Възрастните хора на пазара на труда – реалност и перспективи

● проф. д.с.н. Цветан Давидков, СУ – Индивидуални стратегии на пазара на труда – културни ориентири

● д-р Пламен Попиванов, дм, МУ, доц. д-р Здравка Тонева – Неравенства в доходите – неравенства в смъртността

Дискусия

Участници в дискусиите: доц. д-р Мария Николова, Мариела Манукова-Стефанова, Росица Масларова

13:00 – 14:00 ч. – Обедна почивка

14:00-18:00 ч., зала № 1, ет. 3

Работна група „Здраве, продължителност на живота, смъртност“

Модератори: проф. д.с.н. Марта Сугарева, гл.ас. д-р Камелия Лилова

● доц. д-р Росица Георгиева, гл. ас. Николай Бавро, ИИНЧ – Екзистенциалната неизбежност на смъртта и продължителността на живота

● проф. д-р Николай Големанов, дмн, БАН – Преждевременната смърт, развитието, държавата и обществото

● гл. ас. Красимира Дикова, НЦОЗА– Преждевременна смъртност по причини в Р България

● гл. ас. д-р Маргарита Русева, ПУ – Статистико-демографско изследване на детската смъртност в България – минало, настояще и перспектива

● гл. ас. д-р Мариана Мургова, УНСС – Продължителност на живота и смъртност по причини (сравнителен анализ с някои европейски страни)

● Ивайло Гавазки, НСИ, доц. д-р Здравка Тонева – Промени в очакваната средна продължителност на предстоящия живот при редукция на някои социално значими заболявания

● гл. ас. д-р Камелия Лилова, проф. д.с.н. Марта Сугарева, ИИНЧ, ПУ – Съвременни тенденции на смъртността в България в контекста на Европа

Дискусия 

15.40 – 16.00 ч. – Кафе пауза 

● проф. Петко Салчев, дм , НЦОЗА – Оценка на заболеваемостта – фактори и тенденции

● проф. д.с.н. Елка Тодорова, гл.ас. Поли Рукова, УНСС, НИГГГ – „Самоуправление на болестта“ при  болни от диабет тип 2: новата европейска практика

● проф. д.с.н. Елка Тодорова, гл.ас. Поли Рукова, УНСС, НИГГГ – Социологическата информация в полза на здравната политика: проектът „EUWISE“

● Евелин Йорданова, НСИ – Обществено здравеопазване – България в ЕС (равносметка в цифри)

● проф. д.м.н. Божимир Давидов, ИИНЧ – Някои демографски и други проблеми на здравната система

● доц. д-р Минчо Христов, ТУ – Корупция, здравна политика и демографският проблем в България

Дискусия

Участници в дискусиите: доц. д-р Никола Чолаков, проф. д-р Тодор Калоянов, доц. д-р Гена Грънчарова, доц. д-р Силвия Александрова, доц. д-р Мариана Керемидчиева, доц. д-р Невяна Фесчиева, д-р Антония Григорова,

14:00-18:00 ч., зала № 2, ет. 3

Работна група „Стареене на населението“

Модератори: доц. д-р Геновева Михова, гл. ас. д-р Анна Александрова-Караманова

● доц. д-р Геновева Михова, ИИНЧ – Оползотворяването на потенциала на възрастното население – основен фокус на политиките за стареенето

● проф. д.ик.н. Пенка Найденова, ИИНЧ – Европейски визии за стареенето на населението

● доц. д-р Гена Грънчарова , доц. д-р Силвия Александрова, МУ – Плевен – Териториални различия в процеса на застаряването на българското население

● д-р Тодор Черкезов, дм, МБАЛ ”Д-р Атанас Дафовски” – Влияние на социално –икономическите фактори върху регионалните демографски характеристики

● проф. д.ик.н. Росица Рангелова, ИИкИ – Джендър аспекти при пенсионната възраст в България

● проф. д.м.н. Божимир Давидов, ИИНЧ – Икономика на стареенето – млада наука ?

● доц. д-р Капка Стоянова, ИИкИ –Политики за ограничаване бедността на възрастните хора – фактор за продължителността на техния живот

Дискусия 

15.40 – 16.00 ч. – Кафе пауза 

● доц. дм Ванина Михайлова, МУ – Дeтерминанти на здравето в процеса на стареене

● доц. д-р Красимир Визев, МУ – Социални и здравни проблеми на стареенето и старостта

● гл. адм. ас. дм Параскева Манчева, МУ-Варна – Възрастните пациенти в общата практика и проблемите на медицинската експертиза на работоспособността

● доц. д-р Невяна Фесчиева, НПО „Обществено здравеопазване-99” – Мрачната картина на старостта – митове и реалност?

● проф. д.с.н. Веска Кожухарова-Живкова, БСА – Ролята на бабите за повишаване на раждаемостта

● Соня Койчева – докторант, ИИНЧ – Средното поколение и политиките за справяне с бъдещата реалност

● гл. ас. д-р Стоянка Черкезова, ИИНЧ – Социалното изключване на хората в третата възраст в България

Дискусия

Участници в дискусиите: проф. д-р Николай Големанов, дмн, д-р Емилия Войнова, Зоя Славова, доц. дм Мариана Льочкова, доц. дм Полина Балканска, доц. д-р Никола Чолаков, проф. д-р Тодор Калоянов

14:00-18:00 ч., зала № 3, ет. 2

Работна група „Исторически аспекти на демографското развитие по българските

земи“

Модератори: доц. д-р Венцислав Мучинов, гл.ас. д-р Даниела Ангелова

● гл. ас. д-р Теодор Димитров, СУ – Юстиниановата чума (541–750) и нейното въздействие върху демографската структура на Византийската империя

● проф. д.ист.н. Георги Атанасов, РИМ–Силистра– Етнодемографски процеси в Средновековна България VІІ–ХVІ в.

● доц. д-р Борис Борисов, ВТУ – Етнодемографски промени на територията на днешна Южна България през ХІ–ХІІ в.

● гл. ас. д-р Виктория Русева, ИЕМПАМ – Смъртност и преживяемост, здравословно състояние и инвалидизация в българските средновековни популации. Методи за реконструкция на демографските процеси по резултатите от анализ на палеоантропологичен материал от археологически контекст

● проф. д.ист.н. Христо Матанов, СУ – „Черната смърт“: демографска ситуация и проблемите на прехода към времето на османското владичество

● доц. д-р Румен Ковачев, НБКМ – За някои особености на демографската картина по българските земи ХV–ХVІ век според османския кадастър

● ас. д-р Кръстьо Йорданов, ИИстИ – Демографското състояние на някои селища с войнушко население в българските земи според данните на османските войнушки, тимарски и вакъфски регистри от XVI век

Дискусия

15:40 – 16:00 – Кафе пауза 

● проф. д.ист.н. Щелиян Д. Щерионов, ИИНЧ – Методи за изследване на демографското развитие на българските земи през Възраждането

● гл. ас. д-р Даниела Ангелова, ИИНЧ – Бракът по българските земи през ХІХ век – ролята на изворите за демографското изследване

● доц. д-р Венцислав Мучинов, ИИНЧ – Политика на османската власт за справяне с бежанската криза в българските земи от края на 50-те и 60-те години на XIX век.

● ас. д-р Мария Левкова-Мучинова, ИИстИ – Родовите изследвания като източник за проучване на историко-демографското развитие на българското население през Възраждането (по примера на рода Чалъковци)

● Теодора Бакърджиева, РИМ–Русе – За подходите към демографската проблематика в краеведските проучвания на селищата със смесено население в Русенско

● доц. д-р Мартин Иванов, секретар на Президента на Р България по култура, образование и национална идентичност – Изчисляване на БВП и на населението в днешните български граници от 1500 до 1870 г. (представяне на резултати от научно-изследователски проект)

● гл. ас. д-р Инна Манасиева, ИИстИ – Аспекти от демографската характеристика на българските общности в Новорусия в края на XIX век

● Марио Александров – докторант,ИИНЧ – Изследване на миграционната политика в законодателството на следосвобожденска България – състояние и перспективи

Дискусия

Участници в дискусиите: проф. д-р Николай Големанов, д.м.н., Проф. д-р Стоянка Кендерова, доц. д-р Петко Христов, Милена Колева-Звънчарова

14:00-18:00 ч., зала № 4, ет. 2

Работна група „Териториални различия и депопулация“

Модератори: гл. ас. Николай Цеков, Калина Илиева

● доц. д-р Румен Янков, ВТУ – Съвременната динамика на населените места – от локални към регионални проблеми

● проф. д-р Чавдар Младенов, НИГГГ – Обезлюдяването – „чумата“ на селищната мрежа в България

● д-р Боян Захариев, Инст. Отворено общество – Солидарност, модели на съжителство и начин на живот в смаляващо се общество (микро модели на демографските промени в България)

● гл.ас. Виржиния Василева, МУ-Варна – Регионални здравни неравенства

Дискусия 

15.40 – 16.00 ч. – Кафе пауза 

● гл. ас. Николай Цеков, ИИНЧ – Селската депопулация в България 1946-2011г.

● гл. ас. Александра Равначка, НИГГГ – Демографските процеси и отражението им върху Пазара на труда в Благоевградска област (2001-2011 г.)

● гл ас. Борис Казаков, НИГГГ – Депопулация на селата в Югоизточна България

Дискусия 

Участие с постер:

Доц. д-р Румен Янков – Пространствени измерения на концентрацията на населението и депопулацията в България

27.02.2014 г. (четвъртък) – Големия салон на БАН

09:30 ч.-13:30 ч.

Пленарно заседание

Откриване

Приветствия

Обобщаващи доклади:

• чл. кор. проф. д.с.н. Атанас Атанасов, БАН –Раждаемост и семейна политика
• проф. д.с.н. Марта Сугарева, ИИНЧ – Здраве, продължителност на живота, смъртност
• проф. д.ик.н. Пенка Найденова, ИИНЧ –Динамика на миграционните движения
• проф. д-р Илона Томова, ИИНЧ – Уязвими групи и общности и тяхната интеграция
• гл. ас. Николай Цеков, ИИНЧ – Териториални различия и депопулация
• доц. д-р Венцислав Мучинов, ИИНЧ – Исторически аспекти на демографското развитие по българските земи
• доц. д-р Кремена Борисова-Маринова, ИИНЧ – Заетост и пазар на труда
• доц. д-р Геновева Михова, ИИНЧ – Стареене на населението

Закриване на форума

 

Интервюто е публикувано в сайта „News.bg“, 15.02.2014
Автор Николай Драганов
Професор Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България, пред news.bg

-Проф. Петков, оценихме ли реално ефекта от въвеждането на плоския данък и време ли е това решение да бъде ревизирано?

-За разлика от преди 6 години, сега ситуацията е по-различна и привържениците на плоския данък са значително повече. Поради тази причина твърдя, че въвеждането е далеч по-лесен акт от отказването от плоския данък.

Кои са негови поддръжници? Всички, които получават от средните нива на доходите нагоре, но най-вече това са заможните българи, които бяха разтоварени от данъчната тежест на прогресивната скала с очакването, че ще реинвестират парите, което не се случи.

Що се отнася до нискодоходните групи и онези, които са с доходи на домакинства, които ги поставят в риск от бедност, те би трябвало да са твърди привърженици на една промяна, която да върне предишната прогресивна скала и постепенно да се мине чрез умерена прогресивна скала към един по-справедлив начин за разпределение на данъчните тежести. Това е европейският модел и това трябва да се случи и в България.

-Колко тежък удар се оказа за най-бедните премахването на необлагаемия минимум и не се ли оказа всъщност, че допълнителните приходи в бюджета идват именно от удара по най-бедните, а не от „изсветляване“ на доходите на най-богатите?

-На първо място поставям под съмнение статистиката, която ползват авторите на намеренията или на промените в текстовете в данъчното законодателство. Те казват, че благодарение на необлагаемият минимум някакви 600, 800 млн. лв и дори 1 млрд. лв влизат в бюджета, което е скалъпена статистика. Нашите изследвания показват следното – само през първите две години след въвеждането на плоския данък, точно върху тези хора с ниски доходи е наложена допълнителна тежест в размер на 600 до 650 млн. лв годишно. Толкова те плащат агрегатно повече, отколкото преди да се въведе плоският данък.

И тук вече се вижда смисълът от едно решение, което навремето политиците, респективно БСП, ДПС и НДСВ, се отказаха да въведат – необлагаем минимум, за да можем поне по това да се равняваме с другите европейски страни.

Същевременно е много интересно, че хората във високите подоходни групи от 5000 лв. нагоре плащат агрегатно около 450 – 500 млн. лв по-малко в държавния бюджет. Само че, на равнището на индивидуалното съзнание, хората разсъждават така – да, аз вместо да плащам 25-30% по-добре да давам 10%, без да ме интересува какво се случва. Той обаче губи два пъти – веднъж, защото заедно с нископлатените дава повече на държавата, вместо тези пари да дойдат от богатите или една средна класа, която за съжаление не съществува в България. И втори път (малко хора се замислят върху това) – след като държавата не осигурява достатъчно приходи в бюджета, тя не може да изпълнява функциите и отговорностите, които има по линия на публичните услуги. Те стават бедни, нискокачествени, а понякога имаме и отказ от публични услуги, традиционни за Европа.

Вземете здравеопазването и хроничното недофинансиране на тази сфера или образованието… Тогава бумерангът се завръща – дали сме всички по-малко, а най-много са облекчени най-богатите, но в крайна сметка бюджетът закъсва и всички ние патим заради нискокачествени и недостъпни публични услуги.

-Пропуска ли се удобно фактът, че парите на най-бедните са с най-висок мултипликатор – те веднага се връщат обратно в икономиката, защото всеки по-беден човек веднага си плаща всички сметки, купува си киселото мляко и брашното и това печелят по-богатите и собствениците на фирми, които в противен случай внасят все по-малко средства от корпоративен данък заради свиващата се икономика? Или греша?

-Това е много вярно и е доказано многократно в изследването на домакинствата и тяхното поведение. Хората, които получават до средни доходи и малко над тях не спестяват, а харчат парите си, вкарват ги обратно в оборот за най-необходимото, което подхранва и създава динамика в бизнеса.
Кой обаче ти мисли за подобни неща – бизнес егоизмът и груповият егоизъм доминират над подобни разсъждения, които са на първо място икономически логични и на второ място математически доказани.

Като гледам няма кой знае каква активност сред управляващите, особено тези, които в момента контролират ресурсите на нацията, нито специализираните медии имат афинитет да разясняват това. Медиите се „неолиберализираха“ до крайност и в един глас повтарят – ниски данъци, свобода на бизнеса, малка държава…

-Преди дни Георги Ангелов от ИПИ и Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии защитиха тезата, че няма никаква връзка между корпоративен данък и данъкът върху доходите на физическите лица…

-Как да няма връзка? Нека изследват данъчното поведение на корпоративните играчи. Една голяма част от тези хора крият данъци, при това ползвайки се от вратичките в законодателството легално – чрез счетоводните сметки на своите фирми. Има пряка връзка по отношение избягване плащането на данъци, а понякога и чисти злоупотреби.
Втори път, ако раз
съждаваме макроикономически, от гледна точка на икономиката на фиска и социологията на фиска, след като в България за шест години делът на данъците върху корпоративната печалба спрямо БВП е паднал, а не се е увеличил, това означава, че тежестта се пренася върху онези, които плащат като физически лица, както и върху косвените данъци. Е, тогава възниква въпросът – това ли е най-справедливата данъчна система? Това ли е моделът, за който у нас и от ляво, и от дясно ни натякват, че е най-добрият данъчен модел в света. Категорично възразявам срещу една такава теза, която вече става и догма.

-Колко страни в света разчитат на плосък данък?

-До скоро ги броихме 32. Сред тях няма нито една развита страна, нито страната „родина“ на плоския данък – САЩ. Когато ваши колеги зададоха на Барак Обама при първата му пресконференция въпроса „ще въведете ли плосък данък“ той каза „на несериозни въпроси не отговарям“. Никой сериозно в развитите страни не разговаря на тези тема, защото знаят следното – намали ли се под определени нива данъчната тежест и освободиш ли онези, които печелят повече (оставям настрани доколко са легитимни печалбите), тогава закъсва държавата, обществото, гражданите. Лъжа е това, че се облекчават всички данъкоплатци. Това са измислици на неолибералните идеолози.

-Една друга тяхна теория бе, че няма връзка между плоския данък и неравенството…

-Естествено, че има връзка. Плоският данък формално изглежда справедлив – от всеки по 10%. Но справедливо е онова, което намалява подоходното неравенство, ножицата между най-бедните и най-богатите – това е прогресивната данъчна система. Разбира се, подобни крайни варианти като 75%, които се опита да въведе Франсоа Оланд са неприемливи за България, без да се опитвам да давам акъл на французите…

-Какъв трябва да бъде процентът за България?

-Аз имам заедно с колеги конкретно предложение, което съм оповестил. Първо, още със следващия закон за бюджета да се въведе необлагаем минимум. Второ, да се свали ставката за хората с доходи до 400 лв. от 10 на 7% и след това да се въведе една умерена скала с 10, 15, 20, 25 до 30% в зависимост от доходите, като най-високата ставка ще касае онези, които имат доходи над 10 000 лв. месечно. Това ще бъде справедливо и няма да ги натовари толкова.

Що се отнася до данъка върху корпоративната печалба, би трябвало да поизчакаме година, две или три, преди да се премине към една още по-умерена скала, защото сега е ценен всеки бизнесмен и инвеститор, особено средният и малкият.

Аз бях консултант на сегашното ново правителство в Албания, които трябваше да се върнат от плосък към прогресивен данък и там разсъждавахме по същия начин. Това е и мнението, което преобладава сред редица колеги, които са „позитивни критици“ на безумната идея за плосък данък в Европа.

-Кажете ни малко повече за решението и пътя на Албания?

-Там се въвеждат промени в законодателството и новото ляво-центристко правителство върви по този път. В Тирана още в началото, сядайки да разсъждаваме с колегите депутати и икономисти, си дадохме сметка, че след като албанците са свикнали 5-6 години да плащат по 10%, трудно ще ги накараме да се върнат към прогресивната скала. Което отново ни връща на мнението, че много по-лесно се въвежда плосък данък, отколкото се отменя. Поради тази причина трябва на първо време да се търси хибриден вариант.

-Неолибиралите в България на практика се опитват да отрекат дори факта, че тук неравенството се е увеличило в последните години. Какво показват вашите изследвания и наблюдения?

-Слушам, гледам какво говорят колегите пазарни фундаменталисти. Понякога се ядосвам, но си овладявам емоциите. Не ползвам техни данни и ги смятам за ненадеждни. Това, което заявяват в публичното пространство ми прилича на едно време, когато имаше изявления от партийната учебна година – имаше такава Мрежа за разпространение на знанията „Георги Кирков“. Същият език, същата категоричност, същата липса на конкретни професионално изработени аргументи.

Доверявам се на доц. Мария Желязкова, която пусна може би най-доброто изследване по темата социалното неравенство в България. То констатира няколко неща. Първо, България е съзнателно изключение от европейския модел на преразпределение, социално неравенство и социално изключване – ние сме винаги на дъното независимо кой ни управлява, поради което тя издига тезата за изключителността.

Второ, когато вкараме общоприетите международни индикатори за неравенство – коефициентът „Джини“, процентът на онези, които живеят в риск от изпадане в бедност и т.н., ние отново статистически сме на върха на класацията, но с обратен знак.

-Къде стоим в Европа по отношение на неравенството?

-Или сме първи или втори по неравенство. С кого се съревноваваме? С Румъния и Латвия – това ли е нашата непосредствена група, с която се мерим, а би трябвало да догонваме средата, където отидоха Словения, Хърватия и където са Чехия, Полша и тн.

-Как стои въпросът с неравенството в Европа като цяло и готова ли е тя да се откаже генерално от неолибералния консенсус?

-Европа направи завой към неолиберализма още в средата или втората половина на 90-те години, не без съдействието на смятаните за ляво-центристи и социалдемократи политически лидери като Герхард Шрьодер и Тони Блеър. Сегашната комисия, водена от Барозу е открит поддръжник и пропагандатор на неолиберализма. Виждате какви пакости нанесоха с така наречения пакет „austerity“ за строги безкомпромисни икономии в бюджета, наложени отгоре – надолу – от Брюксел към нациите и от правителствата към населението.

Има обаче една цяла група европейски страни, които не се подчиняват на тази логика – това са Скандинавските държави. И отговарям директно на въпроса: математически и икономически е доказано, че страните с най-малко неравенство са най-добри в световната конкурентна борба. При тях сред първите 10 винаги присъстват 5-6 от Скандинавия – Дания, Норвегия, Швеция, Финландия.

Тогава възниква въпросът – господа пазарни фундаменталисти, къде ви е икономическата логика? Очевидно тезите, които ни пробутват, обслужват една част от обществото и това са мегакорпорациите; да си го кажем направо – олигарсите и хората, които държат контрола върху големите пари.

-Има ли основа Европа да потегли по друг път?

-Да, аз смятам, че следващата Европейска комисия, дори да се запази доминацията на Европейската народна партия, под напора на европейските граждани и надигащото се недоволство ще коригира мерника. Сигнал за това беше даден на форума на Г-20 преди половин година в Русия. Очаквам корекция на стратегията назад към стратегия за развитие, основано на нов растеж и заетост на хората, а не на безсмислени икономии, ниски дефицити и ограничение върху вземането на външни заеми.

-Какви са опасностите, ако това не се случи? Има ли опасност от все повече краен евроскептицизъм и национализъм?

-Това е първият видим резултат, за него не е необходимо въоръжено око. Националистите от всякакъв род ще вземат между 20 и 25% от гласовете през май. Имаме ренесанс на етнонационализма в Европа, а кому е изгодно това?

На второ място се случва нещо, което все още се подценява в международните дебати и у нас – гражданските протестни движения рано или късно ще усетят кой е истинският им враг. Ще пренасочат гнева си от отделни персони точно към това, което Зигмунд Баумън нарича „големите пари“. Те са истинските разбойници. Те са тези, които създадоха глобалната мрежа, благодарение на която могат да се присвоят пари за милиарди от Гърция, Испания, Исландия, България и т.н., за сметка на гражданите, данъкоплатците и местния бизнес.

Ще дойде международният „Видовден“ и това вече е опасно за капитализма. Не случайно Барак Обама през декември, а след това през януари сложи в центъра на едно доста патетично слово проблемът за прекомерното неравенство. То заплашва капитализма, заплашва цялата система.

-Преди време проф. Станислав Станилов сподели в този дух, че това може да доведе до крайно леви течения и направо до комунизъм?

-Ами те се появиха. Аз бях на международен форум в Киев десет дни преди последвалите събития-протести и там доминираха анархо-синдикалисти, чисти анархисти и крайно леви от 12 страни, в това число от Канада и от САЩ. Трудно можеше да кажеш нещо по-близко към левия център, което да е приемливо…

-Какъв е отговорът на всичко това, има ли го заложен във възгледите на Кейнс и неокейнсианците?

-Отговор е неокейнсианската, но разбира се в модерен вариант „нова икономика“, за която пише Анатол Калецки, препоръките, които дадоха хора като Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц, или докладът внесен при Саркози от Стиглиц и Амартия Сен – това са вариантите за намиране на решение, без да се стига до класова борба и кръвопролитие. Трябва да се изнамери новата икономика, която ще е пост-неолиберална.

Обосновано ли е размразяването на възнагражденията на народните представители от 1 януари 2014 ?

Д. Нинов, доктор по икономика, член на СИБ

Отговор на този въпрос търсим в характерни решения на парламентарно представените политически партии, разкриващи доминиращия сред техните ръководства и членове, включително сред народните представители морал, етика, професионални качества и отговорности пред избирателите и обясняващи основни обществено значимите последици от управлението на страната през последните 24-25 г.

По-конкретно, нашият анализ ще стартира с подробен анализ на установените в действащото законодателство и подзаконова нормативна уредба качествено различни критерии, честота и механизми за осъвременяване на основните и чрез тях на брутните възнаграждения на народните представители, от една страна, и на пенсиите на пенсионерите, от друга страна. Направените оценки ще бъдат подкрепени от добре познати и обществено значими последици и резултати от дейността на законодателната, изпълнителната и съдебната власт през последните 24-25 години и в момента – последици и резултати, в които се оглежда доминиращия морал, етика, професионални качества, чувство за социална справедливост и реални отговорности пред обществото и държавата на парламентарно представените политически партии през целия т.нар. „преходен период”- от 10 ноември 1989 г. до наши дни.

1. Основните факти и сравнения

1.1. Относно осъвременяването на възнаграждения на народните представители

След четири годишно замразяване, през последните дни на м. януари и първите няколко дни на м. февруари 2014 г. стана известно, че народните представители се готвят да възобновят осъвременяването на основните си възнаграждения , а чрез тях – и на свързаните и зависими от тях доплащания и безотчетни пари по Кодекса на труда (КТ) и Правилника за организацията дейността на Народното събрание (НС) , и по-конкретно – на приложените към него „Финансови правила по бюджета на Народното събрание”.

Дни по-късно – на 6.02.2014 г. – се появиха съобщения за контра предложение на народни представите за продължаване срока на тяхното замразяване. Появиха се и протестиращи в подкрепа на тези контрапредложения.

В скоро време народните представител ще обсъдят и приемат едно от тези две предложения.

По този именно повод решихме да анализираме основанията за евентуално възобновяване преизчисляването на възнагражденията на народните представите по действащите критерии и механизми – като ги сравним с критериите и механизмите за осъвременяване на пенсиите, и мимоходом – с критериите и механизмите за осъвременяване на работните заплати на наетите лица в обществения сектор (в системата на здравеопазването, социално осигуряване и подпомагане, образованието, науката, културата и пр.). И разбира се, като маркираме и по този начин припомним основни и обществено значими социални и икономически последици от дейността и управлението на страната от парламентарно представените политически сили през последните 24-25 години.

• И така, ако решението за осъвременяване на заплатите на народните представите е положително, конкретно през 2014 г. то би означавало четири кратното им повишение : от 1 януари, от 1 април, от 1 юли и от 1 октомври същата година.
• Ако средната месечна заплата в обществения сектор от 850 лв. се запази и през м. декември, повишението им от 1 януари 2014 г. ще възлезе на 354 лв. , а общия основен месечен размер от 2 196 лв. през 2010 г. ще достигне 2 550 лв. Но ще подлежи на осъвременяване по същия механизъм от първия ден на всяко следващо тримесечие.

           Тъй като няма официални прогнози за очакваното нарастване на средната работна заплата в обществения сектор до края на 2014 г.- общо и спрямо средният й размер през м. декември 2009 г., възлизащ на 732 лв.-, за илюстрация на възможното, макар и хипотетично увеличение на основните възнаграждения на народните представители по този механизъм през следващите три тримесечия нека допуснем, че средната работна заплата в обществения сектор ще продължи да нараства и през м. март 2014 г. ще възлиза на 858 лв.; през м. юни – на 867 лв.; и през м. септември – на 875 лв.

При тези предпоставки допускания :

–       увеличението на основното възнаграждение на народните представители спрямо размерът му през 2010 г. ще възлезе на : 380 лв. през второто; 405 лв. през третото; и 431 лв. през четвъртото тримесечие;

–       от 2 550 лв. през първото, общият размер на основните им възнаграждения на народните представители през второто, третото и четвъртото тримесечие на 2014 г. ще възлиза на : 2 576 лв., 2 601 лв. и съответно на 2 627 лв..

– средното му месечно увеличение в рамките на 2014 г. ще възлезе на 392.50 лв.,, а средният му месечен размер – на 2 588.50 лв.

• Подобно повишаване на основното възнаграждение на народните представите ще доведе до повишаване на полагащите им се по силата на Правилника за организацията и дейността на НС и Кодекса на труда (КТ) добавки и други средства, които ще наречем условно и не без известни основания безотчетни средства. И с това – до повишаване и на техните брутни възнаграждения и общия размер на средствата, на които имат право и с които ще разполагат и харчат.
• Без да влизаме в подробности ще отбележим полагащите им се допълнителни възнаграждения в размер на :                                                

–15 % от основното им възнаграждение, което прави допълнителни 382.5 лв. през първото тримесечие и хипотетично около : 386,4 лв. през второто, 390,15 лв. през третото и 394,05 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г. ;

– 1 % от основното възнаграждение   за всяка година трудов стаж, което, при среден трудов стаж на народните представители от около 15 години прави още около : 382 лв. през първото, 386,4 лв. през второто, 390,15 лв. през третото и 394,05 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.;

– 5 % за участие в подкомисии, временни комисии и работни групи (, което прави още 127,5 лв. месечно през първото тримесечие и съответно още 128.80 лв. през второто, 130.05 лв. през третото и 131.35 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.

– 10 % от основното възнаграждение за научна степен „доктор” и 15 % за научна степен „доктор на науките, което за народните представители с научна степен „доктор на науките” прави още 255 лв. през първото до около 262,5 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.; а за народни представители с научна степен „доктор” – 354 лв. през първото до около 431 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.;

С тях, средното брутно месечно възнаграждение на народен представител ( без възнагражденията на председателя и зам. Председателите, чиито основни възнаграждения са с 55 % и съответно с 45 % по-високи) ще достигне и вероятно ще надхвърли 3 000 – 3100 лв.., а средният му разполагаем месечен размер ( брутният след приспадане на задължителните лични социални и здравни осигурителни вноски и дължимия ДОД) – около 2 422 лв. до 2 512 лв.¹.

• Наред със всички тези основни и допълнителни възнаграждения,             всеки народен представител имат право още на :

– 2/3 от основните им възнаграждения за сътрудници, консултации, експертизи, посещения и други дейности свързани с работата им като народни представители. При актуализация на основите възнаграждения, техния размер ще възлиза от 1 700 лв. през първото, до 1 751 лв. през четвъртото тримесечие на 2014 г.Друга важна тяхна особеност е, че те се получават чрез парламентарните групи , а разходването им се отчита тримесечно. Народните представите не са задължени да ги отчитат дори пред Сметната палата. Това ни дава основание да ги наричаме „безотчетни”. Още повече, че по неофициални данни значителна част от тях влизат в личните джобове на самите народни представители.

– командировъчни (на квартирни и дневни) за сметка на НС – при посещения в избирателните райони ;

– квартирни и дневни за сметка на НС –ако не живеят в София;

– работни помещения и свързаните с тях разходи за телефон, уеб страница и пр – за сметка на НС.;

– безвъзмездно жилище в София и дължимите по закон за него данъци и такси – ако нямат собствено такова в столицата;

– безплатен транспорт в цялата страна .

Не разполагаме с конкретна информация за размерите на командировъчните, квартирните и пр. Но ще подчертаем, че тези средства и разходи :

–              са за сметка на бюджета на НС и за тях на практика няма строга отчетност ;

–              сумарно и средно месечно на народен представител те надхвърлят две хиляди ;

–              част от тях реално спестяват лични разходи на народните представители и техните семейства.

За съжаление, приетият от самите народни представители и действащ

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Повишаването на основните възнаграждения на народните представители ще доведе до съответно повишаване на основните заплати на ръководните кадри в още 27

институции, в т.число на Президента, Председателя на МС, министрите и пр.

закон и утвърдените от самите народни представители финансови правила по бюджета на НС не изисква от политическите партии тяхното официално отчитане дори пред Сметната палата. Затова не е възможно да направим прецизна и точна оценка каква част от тях действително спестяват лични и семейни разходи на народните представители и каква част се присвояват скрито и всъщност увеличават брутните им възнаграждения.

           Така или иначе, макар и с определяна вероятност, не е трудно да се пресметне, че заедно с тези средства общия средномесечен размер на сумата от възнагражденията и финансовите средства, с които разполага и харчи или може да похарчи народен представител, възлизат на около 5 000 лв.

1. 2. Относно осъвременяването на пенсиите

За разлика от възнагражденията на народните представители, осъвременяването на замразените размери на пенсиите стартира 9 месеци по-рано – още на 1 април 2013 г. и бе осъществено чрез тяхната индексация с процент, определен по така нареченото „златно швейцарско правило” (50 % от индекса на инфлацията и 50 процента от ръста на средния осигурителен доход).

През настоящата 2014 г. се планира повторната им индексация по същото швейцарско правило.

Ще поясним че :

– През 2013 г. пенсиите бяха индексирани от 1 април същата година с различен процент, в зависимост от годината на тяхното отпускане, определен по така нареченото „швейцарско правило” :.Средната им месечната индексация възлезе на 8.4 %, а средномесечното увеличение на техните размери – на  20.26 лв. .Но тъй катотова увеличение влиза в сила от 1 април 2013 г., то средномесечният му размер на цялата 2013 г. възлиза на 15.12 лв. Под влияние на индексацията и на т.нар. „ движение” на пенсионерите и пенсиите ( отпадането на стари пенсионери с по-ниски пенсии; преизчисляването на стари пенсии в нови размери; и отпускането на нови пенсии с по-високи размери), в края на 2013 г. и по-конкретно – към 31.12.2013 г. средният основен размер на пенсиите достига 263,,44 лв. , а средния размер на пенсията и ксомпенсациите към нея пенсионер – 293,96 лв.

– През 2014 г. Законът за бюджета на ДОО предвижда нова индексация на пенсиите от 1 юли същата година, отново по така нареченото „швейцарско правило ” , с 3 % . Ако като основа приемем средният размер на пенсиите на пенсионер към 31.12.2013 г. възлизащ на 293,96 лв., тези 3 % индексация биха означавали увеличение на средните им месечни размери от 1 юли същата година с 8.82 лв. Всъщност, очертава се средното им увеличение от 1 юли 2014 г. да достигне 9 лв., тъй като база за абсолютното им увеличение ще послужи средният им размер за юни същата година, който се очаква да достигне 300 лв. Но дори и в този случай, средното месечната им индексация – средна за 12-те месеци на годината – ще възлиза на 1.5 % , а средно увеличение на техните размери – на около 4.5 лв.

Общото средно месечно увеличение на пенсиите от индексацията им през 2013 и 2014 г. се очертава да възлезе на около 29 лв. ( 20,26 лв. + 8,8 до 9 лв. ), а относителните му размери – на около 11.4 % ( 8.4 % + 3 % ).

Сборът от средномесечно увеличение на пенсиите от 1 април 2013 г. и от планираното им увеличение от 1 юли 2014 г. ще възлиза на около 29.26 лв. ( 20.26 лв. + 9 лв. ). Срещу очертаваща се средномесечно увеличение на основните възнаграждения на народните представители през 2014 г. спрямо 2009 г. с около 392.5 лв. ( (354 лв. + 386 лв. + 405 лв.+ и 431 лв.) : 4).

• Непосредственитепричини за тези различия в размерите на очертаващото се осъвременяване на основните възнаграждения на народните представители, от една страна, и на пенсиите на пенсионерите, от друга страна,   са две :

– различията в техните базисни размери;

– различията в критериите, честотата и начините (механизмите) за тяхното осъвременяване и някои техни особености.

Ще поясним, че приемаме базисните размери на възнагражденията на народните представите, пенсиите и работните заплати на заетите лица не само в обществения, но и в частния сектор и страната¹ като цяло за занижени спрямо възможните им размери при официално отчитания размер на БВП и БДС на глава от населението и / или средно на заето лице и едните и другите са занижени.

Но пряко интересуващия ни тук въпрос се отнася до обосноваността или необосноваността на :

– размразяването и преизчисляването възнагражденията на народните представители през настоящата 2014 г. на фона на добре обществено значимите резултати от дейността на народните представители и парламентарно представените политически партии през изминалите 24-25 години;

– очертаните съществени различия в критериите, честота и механизмите за тяхното осъвременяване;

           на фона на високия относителен дял – около 70 % през последното десетилетие – на пенсионерите с пенсии под Линията (прага) на бедността по единната методология на ЕС, известна като “Statistics of income, social inclusion and living conditions” (SILC), възлизащ на 295 лв. през 2009 г., 284 лв. през 2010 и 280 лв. през 2011 г. г. (последната година с данни на Евростат ) ; и множеството добре известни и общественозначими негативни последици от управлението на страната от парламентарно представените политически партии през последните 24-25 години., който ще маркираме след малко.

2. Нашият отговор на поставения принципен и конкретен въпрос и45 неговите основания

Приведените разчети и сравнения показват, че определените и узаконени от народните представители (като представители на парламентарно представените политически партии ) качествено различни критерии, честота и механизми за осъвременяване на собствените си основни възнаграждения, от една страна, и на пенсиите на пенсионерите, от друга страна:

(а) носят изцяло субективен характер, тъй като не са обвързани с конкретни качества, характеристики и обществено значими резултати и последици от дейността на народните представители и парламентарно представените политически партии през последните две и половина десетилетия.

(б) поставят народните представители в значително по-благоприятни условия и означават безспорен приоритет на личните им икономически и

социални интересни пред интересите на пенсионерите( а принципно това се отнася и за интересите на заетите лица в обществения и частния сектор);

 

• Когато говорим за обективен критерии или комбинация от обективни критерии за резултатите от дейността на народните представители и чрез тях – на парламентарно представените политически сили като цяло, имаме предвид най-вече познати, количествено измерими и обществено значими резултати от тяхната дейност и политики през последните 24-25 години като :

 

(а) реалният икономически растеж в страната през даден период и /или календарна година ;

 

(б) реалният ръста на БВП и БДС на глава от населението и/ или средно на заето лице;

 

(в) нарастването (или намалението) на определяния от Евростат и одобряван от ЕК размер на линията (праг) на бедността ;

 

(г) промените в равнището на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване;

 

(д) добре обоснована и одобрена с консенсус комбинация от някой от тези или други подобни количествено измерими индикатори, характеризиращи обществено значими резултати от дейността на народните представите (НС) и парламентарно представените политически партии.

 

• Когато говорим за доминиращите морални, етични, професионални и пр. качества и обществено значими резултати от политиката и дейността на парламентарно представените политически партии в законодателната, изпълнителната и съдебната власт през последните 24-25 години имаме предвид още :

 

– ширещата се корупция и най-вече на безнаказана корупция по високите етажи на законодателната, съдебната и изпълнителна власт у нас;

 

– перманентното и безнаказано ползване на политическата власт за лично обогатяване, пълнене на черни партийни каси, купуване на избиратели и манипулиране на избори;

 

– законната, но грабителска по същество приватизация, поставила основите на трайна и неприемливо високо подоходно разслоение и социална поляризация сред населението;

 

– необосновано ограничителната подоходна политика и най-вече – на политиката по работните заплати и пенсиите, довела до около 2 пъти по-ниските им размери от обективно възможните до сега и в момента при официално отчитания БВП и/ или БДС на глава от населението и средно на заето лица² ;

 

– необоснованата антисоциална замяна на прогресивното облагане доходите на физическите лица с плоско (пропорционално) в неговия чист вид ( с премахване на необлагаемия минимум);

 

– крайно неизгодните концесионни договори за експлоатация на природните богатства на страната;

 

– хроничното недофинансирано здравеопазване ; монополно високите цени на лекарства и медицински изделия; високият – най-висок в ЕС – относи-

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

1.  За подробности виж нашите статии : „Политиката по работните заплати в България през последните две десетилетия в сп. „Панорама на труда”, бр.10/2011 г. + 4 За минималната работна заплата у нас след въвеждането на плоския данък и премахването на необлагаемия минимум – в бр.10/213 г. на същото списание.

 

телен дял на „джобните” в общите разходи за неговата издръжка – един от решаващите фактори за ограничения достъп на преобладаващата част от населението до необходимите му качествени здравни и стоматологични услуги, както и за   високата заболеваемост и смъртност; 

 

– недофинансиране на науката и образование, водещо и довело до висока и нарастваща като тенденция неграмотност сред населението и „източване на мозъци” от страната;

 

– провежданата необоснована силно ограничителна подоходна политика,

 

в т.ч. политика по отношение на двете основни форми на лични доходи –

 

работните заплати и пенсиите; и като последица – официално формиращите се и отчитани около 2 пъти по-ниските им размери спрямо възможните при произвеждания БВП и БДС на глава от населението и средно на заето лице¹;

 

– значителната и продължаваща от години нетна емиграция на предимно 

 

млади и добре образовани лица, водеща и довела до огромни (над 1 млн.) и трудно възстановими загуби на човешкия капитал,   ежегодно задълбочаваща се

 

демографска криза, нарастващ дефицит на средно и високо образована и квалифицирана работна сила и пр.; и като последици – ограничени иновации, нисък относителен дял на производствата с висока добавена стойност, ниска

 

производителност на труда, ниска конкурентна способност на българските стоки и услуги ;

 

           – високото и всъщност най – високо в ЕС равнище на бедността, ако изключим Румъния : : 21.8 % или 1657 млн. лица през 2008 г.; 20,7 % или 1 564.1 млн. лица през 2009 г.; 22,2 % или 1 671.9 млн. лица през 2010 г. и 21.2 % или общо 1 558.8 млн. лица през 2011 г.³ ;

 

           – още по-високият (и всъщност най-висок в ЕС) относителен дял на населението в у нас в риск от бедност и социално изключване: 46,2 % или 3 511,2 млн. лица през 2008 г.; 49.2 % или общо 3 718,7 млн. лица през 2009 г.; 49.1 % или 3 693,2 млн. лица през 2010 г.; и 49.3 % или 3 611.1 млн. лица през 2011 г. – 49.1 % по последните данни на ЕК или 3 621 100 лица³;

 

             – високата подоходна диференциация и социална поляризация сред населението;

 

           – високата безнаказана битова престъпност, особено в селата;

 

– високият ( всъщност най-висок в ЕС) относителен дял на „сивия” сектор в икономиката, водещ до ежегодни загуби на приходи в консолидираната бюджетна програма на страната в размер на милиарди лева;

 

– погрешна кадрова политика и практика ;

 

– неефективната съдебна система;

 

– монополитизирането на политическата власт и средствата за масова информация от политическата върхушка;

 

– купуването на избиратели и манипулиране на избори от политически партии;

 

– формалният характер на основни граждански, политически и социални права за лицата с разполагаеми доходи под линията на бедност и в риск от бедност и социално изключване;

 

– задълбочаващата се демографска криза ;

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

3.Източник – НСИ, „ Индикатори за бедност и социално включване (Отворен метод за координация)”.Виж още нашата статия под надслов :”Бедността в България – критерии, равнище и необходими промени” , публикувана уеб страницата на Съюза на икономистите в България (bgeconomist.bg); и със съкращения – .в сп. „Панорама на труда”, бр. 3-4 /2012 г.

 

 – необоснованото противопоставяне на държавната на частната собственост ;

 

– масови отсъствия на народни представители и цели парламентарни групи от пленарни заседания;

 

– липсата или редките дискусии в НС по нерешени или зле решени въпроси на националната и социална сигурност в страната и нейното добре балансирано и устойчиво научно-техническо, икономическо, екологично и социалното развитие и др..

 

• Когато говорим за необосновани различия в механизмите за осъвременяване на възнагражденията на народните представите, от една

 

страна, и на пенсиите на пенсионерите, от друга страна, имаме предвид различията в :

 

         – броя на осъвременяването на възнагражденията и пенсиите в рамките

 

на една и съща календарна година – четири пъти за възнагражденията и само един път за пенсиите;

 

–              различията в конкретните периоди и дати, на които стартира осъвременяване на възнагражденията на народните представители –от 1 януари 2014 г.; и на осъвременяването на пенсиите – от 1 юли същата година., т.е. 6 месеци по-късно;

 

–              различия конкретните формули и начини за тяхното осъвременяване : възнаграждения на народните представите – чрез преизчисляване на основните им размери на основата на средните заплати в обществения сектор; за пенсиите – чрез индексирането им по т.нар. „златно швейцарско правило” което води до необосновано „стареене”, т.е. изоставане на размерите на старите пенсии в сравнение с размерите на новите; и по този начин – до противопоставяне на новите и старите пенсионери с един и същ осигурителен принос ( еднакъв осигурителен стаж и пенсионерски коефициенти) и задълбочаване на бедността пряко сред пенсионерите и косвено след населението като цяло.

 

Не е справедливо и обществено приемливо, а и със всеки изминат ден ще става обществено все по-неприемливо и несправедливо ако и в бъдеще :

 

– възнагражденията на народните представители (и на свързаните с тях възнаграждения на високо поставени лица в изпълнителната и съдебната власт) продължат да се осъвременяват от 1 януари на всяка календарна година, а пенсиите и работните заплати на останалите заети лица в обществения сектор – от 1 юли същата календарна година;

 

         – още по неприемливо и социално несправедливо би било ако се запази сегашната нормативна уредба и практика възнагражденията на народните представители да се осъвременяват няколко пъти, а на пенсиите и работните заплати на останалите наети лица в обществения сектор – един път в рамките на една и съща календарна година;

 

– не по-малко несправедливо и обществено неприемливо е основните възнаграждения на народните представите да продължат и в бъдеще да се осъвременяват чрез тяхното преизчисляване по принцип и единствено на основата на средната заплата на заетите лица в обществения сектор, а пенсиите – чрез индексацията им по т.нар. „швейцарско правило, и без връзка с какъвто и да е обществено значим резултат /и/ от тяхната и дейността на парламентарно представените политически сили като цяло.

 

От тази гледна точка например, обществено приемливо и справедливо би било ако и в бъдеще се запази сегашния механизъм за осъвременяване на основните възнаграждения на народните представите чрез преизчисляването им на основата на растящите размери на средната работна заплата в обществения сектор( а защо не на основата на средната заплата в страната, която основа относително по-добре отразява резултатите от тяхната дейност) , осъвременяването на пенсиите да ползва принципно същия механизъм, т.е. да се осъвременяват чрез преизчисляването им по формулата в КСО на специфичната им основа – средния осигурителен доход. Ако по финансови съображения това не може да се въведе като ежегодна мярка , при това още през настоящата 2014 г. , то да подготви неговото въвеждане през следващата 2015 г. и на всеки следващи две или максимум три години; или като основа за ежегодното преизчисляване на пенсиите в бъдеще се приеме средния осигурителен доход с лаг от 2 или максимум три години. Необходимите за целта допълнителни финансови средства в пенсионния фонд и държавния бюджет могат да се осигурят както от очаквания икономически растеж, но поне на първо време и от решителни мерки за ограничаване на : „сивия” сектор в икономиката; на контрабандата; злоупотребите с обществените поръчки; източването на ДДС; ревизия на крайно неизгодните концесионни договори за експлоатация на природни богатства на страната ( например – на златните залежи в Челопеч); ефективен държавен и обществен контрол върху разходите в различните сфери на обществения живот; намаляване броя на народните представители наполовина и др. Съществен принос в това отношение би имало и повсеместното въвеждане на програмния период в бюджетирането, изискващ ясно формулирани и количествено измерими цели от тяхната дейност и разходването на предоставените им публични средства; и съответно – обвързване заплатите на разпоредителите с бюджетни средства с резултатите от тяхната дейност..

 

               

 

• Всички тези факти и съображения отново поставя и множество въпроси, в това число :

 

(1) Какъв е доминиращият действителен ( а не за декларирания ) морал, етика, чувство за социална справедливост, компетентност, прозрачност, задкулисие и пр. на парламентарно представените политически партии, техните ръководства и доминиращия брой от техните членове през последните 24-25 г. и как може тези им качества да бъдат променени в позитивна посока, при това бързо и ефективно?

 

(2) Заслужават ли сегашните народни представители (и свързаните с тях високо поставени лица в 27 публични институции) размразяване на своите възнаграждения и възобновяване на тяхното преизчисляването в момента ?

 

(3) Обосновани ли са предложенията за намаляване броя на народните представители наполовина и размера на субсидията за избран кандидат?

 

(4) Трябва ли да се търси и как може в близко бъдеще да се постигне необходимата коренна промяна в изброените и доминиращи през последните 24 години качества на ръководствата и активните членове на парламентарно представените политически сили, в т.число качествена промяна в доминиращата до сега :

 

(а) философия на „пазарния фундаментализъм” и замяната й с философията на съвременна европейска социална пазарна икономика;

 

(б) фрагментарни и конюнктурни подходи към предизвикателствата пред общественото развитие на страната, ангажиращи основните ресурси и сили на досегашните правителства в „гасене на пожари”, вместо в лекуване на техните причини; и замяната им със системни (интегрални) и перспективни подходи;

 

(в) пренебрегване на съвременните възгледи за сложната пирамидално – йерархична връзка и зависимост между основните цели на общественото развитие : научно-технически, икономическите, екологични и социални, явяващи се едновременно и самоцели на общественото развитие, – довело до перманентна подмяна местата на целите и средствата на общественото развитие;

 

(г) необосновано противопоставяне на държавната и частната собственост- вместо равнопоставеното им конкуриране;

 

(д) ширещо се задкулисие, ниска прозрачност и отчетност на парламентарно представените политически ;

 

(е) ширеща се безнаказана битова престъпност в страната и най-вече в селата и т.н.;

 

(ж) продължаваща безнаказана контрабанда на акцизни стоки и злоупотреби с обществените поръчки;

 

(з) в  дейността на съдебната система ;

 

(и) в купуването на гласове и манипулация на избори ;

 

(й) в политическото кадруване и пр.

 

• Без претенции за изчерпателност и безспорност, такива видяхме и виждаме обществено значимите качества и последици от дейността и управлението на страната от парламентарно представените политически партии през последните 24-25 години. Убедени сме, че трябва да бъдат променени в позитивна посока, както и че ако не се намерят достатъчни вътрешни сили за това :

 

– България е обречена да остане „заден двор” на Европа и Европейския Съюз и най-бедната страна за десетилетия напред;

 

– броят и относителния дял на гражданите на България, които смятат че живеят в „социално несправедлива държава”, както и че „ако другите държави си имат мафия, то мафията в Българя си има държава” ще продължи да расте;

 

– нетната емиграция на предимно млади и образовани български граждани ще продължи; ниската раждаемост, високата смъртност на населението и демографската криза ще се задълбочат.

 

Вярно е, че през последните десетина месеци сегашното правителство и НС предприеха редица необходими и полезни социални и икономически мерки, насочени към подобряване на социалната защита на най-уязвимите слоеве от населението, подобряване на бизнес средата, поощряване на бизнеса и възстановяване на икономическия растеж. Но макар и полезни, като цяло тези мерки и техните позитивни социални и икономически последици определяме като козметични.

 

Това е нашият отговор на поставения въпрос и неговите аргументи.

 

– А какъв е Вашият отговор и Вашите аргументи?

 

До нови срещи.

 

София, 4.02.2014 г.

 

 Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката?

В това предаване сблъскахме икономически аргументи за плюсовете и минусите на плоския данък. Причината е, че отново се появи идея той да бъде преразгледан. Темата беше засегната и на среща на бизнеса с премиера Орешарски. На нея той заяви, че данъците не трябва да се пипат, защото те гарантират конкурентноспособност на икономиката ни.

Основният въпрос тази вечер: Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката?

Участниците в дискусията бяха:

– Икономисти, които смятат, че плоският данък трябва да остане – Георги Ангелов –  старши икономист в институт „Отворено общество”, Георги Ганев – член на Управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, Владимир Каролев – финансист;

– Експертите, които защитават идеята за премахване на плоския данък – проф. Гарабед Минасян – Институт по икономически изследвания на БАН, проф. Духомир Минев – икономист от Институт по социология на БАН, проф. Боян Дуранкев – икономист, преподавател по маркетинг в УНСС.
 
“Плоският данък събира повече приходи отколкото останалите, дори и в криза. Нещо подобно трябва да направим и за акцизите, които не се събират, за контрабандата, за ДДС и тогава ще имаме достатъчно пари, за да можем да инвестираме в хората, които нямат образование, нямат квалификация да излязат от тази упорита бедност”, категоричен е Георги Ангелов.

 

  “Аз мисля, че данъчната въобще система е част от проблемите на България”, заяви проф. Минасян. 

“Обикновеният българин разбира много добре на къде отиват нещата и кое е по-добре за него. Със сигурност тези 99%, които са ощетени от системата, ще проумеят и те го проумяват, че премахването на плоския данък е добро за тях и добро за държавата”, коментира проф. Дуранкев.

 “Единственото, което е добро за всеки, независимо къде живее, е да работи повече, да се учи повече и да не вярва на митове. Това е единственото, което е добре”, заяви Каролев.

 

 

 

“Не знам дали трябва да има референдум, но ако случайно има, което е малко вероятно, със сигурност няма да са тези числа, които показа изследването. Защото 70% поне от тези, които са под издръжката на живота, ще гласуват за промяна в данъка”, категоричен бе проф. Минев.

 

 

 “Споровете за плоския данък по никакъв начин не адресират истинските проблеми на българската държава и на българската икономика. Приходната част на българския бюджет не е проблемът. Нито един проблем няма да се реши с промяна в начина, по който се облагат хората и в начина, по който се събират средствата в момента”, коментира Ганев.

 

 Измерихме и нагласите на обществото с експресни данни на “Алфа Рисърч” специално за “Референдум”. В допитването участваха хора от цяла България, които проследиха предаването от домовете си. Те отговориха на основния въпрос преди началото на дискусията и след нея, за да сравним дали експертите в студиото са повлияли на тяхното мнение и по какъв начин.

На основния въпрос – “Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката”, зрителите гласуваха така:

 Цялата предаване може да проследите на:

  http://bnt.bg/predavanyia/referendum/ochakvajte-referendum-11-fevruari-2014-premahvaneto-na-ploskiya-dana-k-shte-dovede-li-do-sa-zhivyavane-na-ikonomikata

 

 

 

Conference on international migration

14^th February 2014

 

Economic Research Institute at BAS

Aksakov str. No 3, Sofia

Registration: 09:00 – 09:30 h (Big Hall, II floor)
Opening session: 09:30 – 10:00 h Migration in Europe – General Framework
I session: 10:00 – 11:30 h Bulgarian Migration – Some New Empirical Evidences	Moderator: “New evidences on potential and return migration from/to Bulgaria – main destinations and remittances’ behavior” – Prof. Vesselin Mintchev (ERI-BAS) and Assist. Prof. Venelin Boshnakov (UNWE) “Changes in the socioeconomic status and transnational networking among Bulgarian migrants” – Dr. Dotcho Mihailov (ASA) “Between Germany and Bulgaria – evidences from bus survey” – Assist. Prof. Venelin Boshnakov (UNWE) and Prof. Vesselin Mintchev (ERI-BAS) Discussion
Coffee break: 11:30 – 12:00 h
II session: 12:00 – 13:00 h Albanian Migration	Moderator: “Albanian migration – between brain drain and remittances” – Dr. Ilir Gedeshi (CESS, Albania) “Albanians in Greece – actual situation” – Eda Gemi (ELIAMEP, Greece) Discussion
Lunch: 13:00 – 14:00 h (IV floor Hall)

III session: 14:00 – 16:00 h Germany and Spain – Challenges for the Receiving Countries	Moderator: “Immigration of highly qualified labour force to Germany: policy strategies, status and perspectives” – Prof. Dr. Beatrice Knerr (University of Kassel, Germany) “Coping with unemployment – migrants’ survival strategies during the economic crisis in Spain” – Dr. Mikolaj Stanek (GEPS, Spain) “Bulgarians in Germany” – Assist.Prof. Pavlinka Ileva and Prof. Iskra Balkanska (ERI-BAS) “Bulgarians in Spain” – Assist. Prof. Irena Zareva, Assist. Prof. Iordan Kalchev and Prof. Vesselin Mintchev Discussion
Coffee break: 16:00 – 16:30 h
IV session: 16:30 – 18:00 h Migration and Transnationalism between Switzerland and the Balkans	Moderator: “Migration and Transnationalism between Switzerland and Bulgaria: Assessing social inequalities and regional disparities in the context of changing policies” – Dr. Marina Richter (University of Fribourg, Switzerland) “Emigration from Macedonia to Switzerland” – Prof. Verica Janeska (Institute of Economics, Macedonia) “Migration and translocality: The Albanians from Macedonia between receiving Swiss society and local community of origin” – Assist. Prof. Ivaylo Markov (Institute of Ethnology and Folklore Studies with Ethnographic Museum – BAS) Discussion
Concluding session

International Cooperation expert:

Diana Dimitrova

Phone: +359-2-8104019

Fax: +359-2-9882108

E-mail:  diana@iki.bas.bg

Secretariat:

Rozalina Tsvetarska

Phone: +359-2-8104018

Fax: +359-2-9882108

E-mail:  r.tsvetarska@iki.bas.bg

Тони Баджаров за една нова икономика, за един оазис в ЕС. За да имаме работеща икономика на пазарен принцип, е нужен растящ пазар! Такъв пазар е възможен само, ако превърнем базовите човешки нужди в платежоспособно търсене за реалния сектор, който създава благата. Днес пазарът се създава заради волята на банките на принципа на кредита към държавата, потребителите и реалния сектор, като по този начин зависи изцяло от тесните корпоративни интереси на собствениците на банките. Безусловният базов доход на всеки гражданин (ББД) дава баланс, създавайки пазар чрез преразпределителната функция на държавата, но без чиновническа преценка – механизмът функционира автоматично като валутния борд. Освен всичко това ББД въплъщава човешки права по член 25 от Всеобщата декларация за права на човека. Съгласно член 6 от нея „Bсеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.“ Тоест правата ни произтичат от това, че сме хора. Съгласно член 25 „Bсеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Tой има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини. Mайките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Bсички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.“ Съгласно член 28 „Bсеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени.“
И за всичко това са отговорни държавите членки на ООН, в това число Р България от 1948 година насам!
Ето и самата декларация:  http://www.ohchr.org/en/udhr/pages/Language.aspx?LangID=blg.
Основание за получаване на ББД и механизъм за усвояване. Единственото основание за получаване на ББД е гражданството или позицията на чужденец с трайно установяване на територията на дадена държава – уседналост една или повече години (въпрос на преценка). Всичко това поражда задължение за спазване на законите, а те вменяват на всеки от нас насрещни задължения – например задължително образование и владеене на българския език, постановим и други, които са изпълними за всеки добросъвестен и законопослушен гражданин и други, които не са унизителни за човешкото достойнство – например лицата, които са в трудоспособна възраст не могат да докажат други законни доходи освен ББД,да бъдат задължени приемат всяко законно предложение на български работодател. Солидарността е двупосочен акт – един за всички и всички за един. Възможни са и други разумни изисквания към човека, член на дадено общество. Такива има и днес в съществуващите закони.
Всяка отговорна за своите ангажименти към хората и създателите на благата държава може и трябва да предложи ББД на своите граждани и трайно установилите се на нейна територия чужденци. ББД е поток на парите, който не зависи от волята на търговските банки и техните собственици, служи на хората, превръщайки в платежоспособно търсене базовите човешки потребности, а от тук стимулира реалния сектор на икономиката. Само трябва да освободим лева от свързаността еврото и да запазим забраната за БНБ да кредитира държавата и банките в лева, както и да извършим предложената от мене данъчна реформа, описана в примерната бюджетна рамка по-нататък в текста, която гарантира самофинансирането на системата. Така избягваме бедите от миналото. Управлението на този паричен поток през специални кредитни карти ни дава прогнозируемост и насочването му в желаната посока при минимален риск от злоупотреба. Механизмът за усвояването е прост – БНБ раздава специални кредитни карти с кредитен лимит, равен на размера на брутната месечна сума на ББД на всички пълнолетни граждани в България и допуснатите до системата чужденци.Кредитните лимити на не навършилите пълнолетие лица се добавят към лимита на единия родител по споразумение или на настойника/попечителя в случаите на спор, разведени родители или сираци.Всеки прави своите покупки за месеца, които следва да бъдат облагаеми доставки в лева на територията на България или да заплати свои публични задължения. Картата не допуска теглене в брой. Тези плащания по същество представляват резервации на суми в рамките на кредитния лимит. В началото на новия месец БНБ извършва сетълмент и закрива натрупаните дебитни салда по специалните кредитни карти за смета на приходите в бюджета, разплаща на търговците и бюджета дължимите към тях суми.Отделно от това БНБ трябва да поддържа такъв курс на лева, че да имаме леко положителен търговски баланс по тримесечия или дори на месечна база – въпрос на преценка.
Финансиране на модела ББД Моят модел за финансиране на ББД не товари икономиката – сметката се плаща от потребителя, а той може да носи много, ако всеки разполага с ББД 5 000 лева на месец, които имат покупателната сила на днешните 1200 лева.Но днес с тези пари на месечна база не разполага всеки! Ето как би изглеждал държавният бюджет за 2015 като рамка:
Приходи
ДДС 157.6 млрд лева – досегашните (2013) приходи от ДДС- 7.88 млрд. лева, преобразувани според новата ставка 400%
ДДС 336.0 млрд лева – от новата икономика 5000 лева бруто на месец за 7 млн граждани
Общо 493.6 млрд лева

Разходи
ББД 420.0 млрд лева – 5000*12*7 млн граждани
Държавни разходи 73.6 млрд лева
Общо 493.6 млрд лева

Дефицит – 0%
ДДС 400%
Акцизи – според данъчната и политическа задача

Имуществен плосък данък до 1% на годишна база за всички недвижими имоти и МПС на физически лица, както и върху капитала на юридическите лица.

ДДФЛ 0%
Корпоративен данък 0%
Данък дивидент 0%
Данък наследство 0%
Данък дарение 0%
Други данъци 0%
Задължителни осигуровки 0%
Приходите от акцизи и други приходи са оставени както резерв на системата. При обратно начислен ДДС държавата и регистрираните по ЗДДС търговци купуват с 0% ДДС и продават с пълна ставка- 400% ДДС на нерегистрираните лица. Ставките и сумите ББД могат да бъдат и други.

Последиците
Пенсията може да съществува и в бъдеще, но като частно начинание. Сегашните държавни пенсии са лицемерно ниски. Затова е оправдано пенсиите да ги заменим с ББД в името на човешките права на всички и в името на новия пазар за реалния сектор – ББД за всички е достатъчна компенсация. Можем да изплатим досегашните държавни пенсии, но без компенсации за инфлацията и новата ставка ДДС и при отчитането на натрупаните суми и за лицата, които не са добили право на пенсия… А можем да ги трансформираме в дълг в евро например по курса преди освобождаването на лева от връзката с еврото, за да ги спасим от инфлацията… Трябва да се търси баланс…
Спестителите могат да обърнат спестяванията си в евро или друга валута, злато, недвижими имоти и други активи или да си ги похарчат за здраве – въпрос на личен избор! Докато се приготвят законите имаме поне 6 месеца – В това време търговците могат да си купят ПОС – терминали и да се регистрират по ЗДДС… Но дори след въвеждането на данъчната реформа спестяванията могат да се инвестират при символични ставки или да се харчат за лична консумация в чужбина.
Идеята е да приложим реформата наведнъж, за да стихнат максимално бързо преходните процеси – само за една година от въвеждането на данъчната реформа и свободния курсна лева ще имаме стабилност на ново ниво. Но за мене е важно преди всичко развитието, което дава шанс на всички. Стабилността е само временно състояние.Хиперинфлация има само, ако емитираме неограничено пари и производството не може да компенсира притока на пари, а в допълнение кредитираме в лева финансовия сектор и държавата като по времето на Виденов… ББД емисията е виртуална и под условие – кредитна карта с териториално покритие на територията на България за плащане на облагаеми сделки в лева и публични задължения без право на теглене в брой. Натискът на високите ставки ДДС и акцизи върху цените на местния пазар е антиинфлационен след първоначалната корекция във връзка с новите ставки и корекцията на курса на лева при освобождаването от борда. В нашия случай всеки производител има резерви, които може да изразходи в кратък срок, ако има платежоспособно търсене. Има и много незаети жилищни площи заради липсата на платежоспособно търсене. Обезценката касае само потребителските цени – разходите за лична консумация на територията на България и затова е нужна висока ставка обратно начислен ДДС и акцизи – стеснява се кръга на облагаемите трансфери. Но ББД гарантира изцяло постигането на социалния минимум по текущи цени от всеки гражданин – от децата до най-възрастните. Производствените и експортните цени не се влияят от обратно начислен ДДС независимо от неговата ставка. Акцизът служи за акумулиране средства за зелени политики. Инвестициите се облагат символично – данък върху недвижими имоти и МПС за физическите лица и данък върху капитала за юридическите лица. Доходите, печалбите, дивидентите, наследеното идруги трансфери не се облагат.
Така получаваме социална държава и офшорна юрисдикция на територията на ЕС в едно! Бягството на капитала от България се обезмисля! Бягството на хората от България се обезмисля! Имаме възможност да купуваме умове от държавите с нисък стандарт на живота, които не са въвели ББД, както и да привличаме капитал от държавите извън ЕС, защото България се превръща в атрактивно предмостие към пазара на ЕС… Такава политика ще привлече и инвеститори от ЕС, защото пазарът ни ще бъде 84 млрд лева без ДДС годишно само от ББД при сегашните цени и 1000 лева нето на месец за всеки човек в България! Ресурси за стоките и услугите от базовия пакет в България дал Бог, колкото искаме! Спомнете си как хранехме СИВ и СССР със същите тези ресурси. А сегашните технологии и мотивацията на частната собственост ни дават шанс и за качество, което тогава нямахме.

Статията е от Търговски вестник

Автор Тони Баджаров
Тони Баждаров е роден на 14 февруари 1967 г. във Враца. Завършил е езиковата гимназия „Бертолд Брехт“ в Пазардик и ТУ-София със специалност инженер по електроника и автоматика. Развива собствен бизнес от 1991 г. Интереси в областта на производството на дървени детски играчки и пелети за огрев – изцяло за международен пазар. Председател е на политическа партия „Движение за единение на нацията“ (ДЕН).Общински съветник от името на партията в ОбС Пазарджик в мандата 2003-2007 г.
Бел. на редак. Т. Баджаров е поканен за участие в организираната на 18 февруари 2014г. от Софийска търговско-промишлена камара и Търговски вестник Кръгла маса „Новата икономика“.

Управителният съвет на СИБ обявява конкурс

„ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 –

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

на тема

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

• Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;

• Докладите трябва да бъдат написани на български език;

• Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;

• В текста да не се посочва името на автора;

• Участниците посочват личните си данни* на отделна страница:

1. име, презиме и фамилия;
2. адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;e–mail;
3. име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност;

• Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт TimesNewRoman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;

• Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg;

• Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България, За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;e–mail: info@bgeconomist.bg ;

• Награди по конкурса: първо, участниците заели първо място в четирите категории получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса.

Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.” ще се състои на 11 юни 2014г., Ден на икономиста, в гр. София, ул. Г.С.Раковски” 108, Национален дом на науката и техниката, в зала 4

• Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;

• Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

 

Проф. дфн Кръстьо Петков, Председател на УС на СИБ

 

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов, Зам. председател на УС на СИБ,            координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

 

 

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

„Гласът на младите за силна икономика!”

 

Конкурс за есе на тема:

 

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

 

Анотация: Настъпващите динамични промени в съвременния глобализиращ се свят, в който живеем, както и рисковете, пред които е изправена световната икономика – ускорената промяна на климата, енергийната несигурност и екологичния недостиг – изискват фундаментално преосмисляне на подхода, стратегиите и политиките за развитие на националните стопанства. Повечето стратегии за икономическо развитие и растеж, насърчаващи бързото натрупване на физически, финансов и човешки капитал, но за сметка на прекомерното разходване, изчерпване и деградиране на природния капитал оказват вредно влияние върху благосъстоянието на настоящите поколения, създават огромни рискове и предизвикателства пред бъдещето.

 

Зелената икономика предлага път за развитие, който намалява зависимостта от въглеродните емисии, насърчава енергийната и ресурсната ефективност, ограничава влошаването на околната среда. Тя е преход от традиционното индустриално към зеленото производство, отказ от „удобството” на щедрата култура на масово, неефективно използване и „прахосване” на природните ресурси. Т.е. промяна в посока развитието на добра за природата ефективна икономика, базирана на създаването на по-вече добавена стойност с по-малка употреба и без загуба на природни ресурси, с дългосрочен хоризонт на планиране и целеполагане, със значително намаляване на рисковете пред околната среда и екологичните дефицити. Заключението на Европейската комисия е, че светът губи повече от разрушаването на природната среда, отколкото от последиците на продължаващата глобална финансова криза.

 

Преходът към зелената икономика изисква политики и мерки в няколко ключови области: инвестирането в обществената сфера и човешките ресурси, насърчаващо развитието на природосъобразни производства и потребление, както и създаването на нови, зелени работни места; увеличаване на разходите за опазване на живота и биологичното разнообразие; максимално ограничаване на капиталовложенията, които независимо, че повишават качеството на живот вредят на човешкото здраве и околната среда; преминаване към използването на възобновяеми енергийни източници до постигане на пълна независимост от изкопаемите горива и атомната енергия; премахване на всички производства, застрашаващи околната среда и здравето на населението, задълбочаващи проблемите с отпадъците и вредните емисии на парникови газове.    

 

Публичните политики и реформи, провеждани от правителствата в съответните страни имат ключова роля за насърчаване на иновациите и устойчивия растеж, за мобилизирането на финансови ресурси и избора на посока за промяна, в контекста на ефектите на зелената икономика. Тяхното проявление и възпроизвеждане в големи мащаби е цел на прехода към модела „зелена икономика”.

 

По правило, инвестициите в редица сектори, които могат да бъдат характеризирани като „изграден капитал“ и традиционно се считат за „кафяви“ сектори на икономиката имат значителен потенциал за осъществяване на трансформациите към зелена икономика. Проучванията показват, че в сектори като транспорт, енергетика и индустрия са налице големи възможности за спестявания на енергия и ресурси. Твърди се, че тези спестявания могат да бъдат увеличени и да станат двигатели на икономически растеж и заетост, генерирайки важни капиталови ефекти. Производителното използване на ресурсите е процес с многообразни измерения, тъй като е свързан с енергийната ефективност в реалното производство и с ползването на сградите, с ефективността на производствените ресурси и по-доброто управление на отпадъците.

 

Това е само една малка част от основните въпроси, свързани с икономическата трансформация към „зеления“ модел на икономическо развитие. Зелената икономика не облагодетелства една политическа перспектива пред друга, нито е лукс само за богатите индустриални държави. Тя е от важно значение за всички икономики, независимо от това дали са повече държавно регулирани или пазарно ориентирани. В същото време, преходът към зелена икономика е различен между отделните страни, тъй като зависи, както от спецификата на природния и човешкия капитал на всяка една от тях, така и от нейното относително ниво на развитие, нагласи и ценности.

 

Колко далеч е България от зелената икономика?

 

Националният конкурс „Млад икономист – 2014г.” за есе на тема „Зелената икономика – възможности и предизвикателства“ има за цел да провокира мисленето и изследователското търсене на младите хора при отговора на важните въпроси на прехода към зелена икономика в РБългария, примерно:

 

• Колко далеч е България от зелената икономика?
• Зелената икономика: техническо предизвикателство или въпрос на политики?
• Какъв модел на развитие и растеж стимулират публичните политики в България?
• Казусът „кафява“ срещу „зелена“ икономика?
• Как да преодолеем информационната асиметрия и как да развием екологичната интелигентност, ценности и нагласи в България?
• „Зелените“ продукти и услуги – мираж или реалност; характеристики или процеси?
• Какъв е пътят за преобразуването на компаниите в двигател на зелената икономика?
• Кои са добрите практики за привличане на чуждестранни инвестиции в зелената икономика? и др.
• Кои са особености на екологичния риск в застраховането?
• Съществуват ли взаимозависимости между зелена икономика, устойчив растеж, заетост и доходи и др.?

 

1.      Своите идеи, позиции и становища за предизвикателствата и възможностите на зелената икономка, участниците в конкурса могат да представят в свободно избрано тематично направление[1]:
2. 1. Зелената икономика в условията на криза

 

Ключови думи:кризи (климат, биоразнообразие, вода, горива, храна, глобална финансова криза); преструктуриране на капитала; зелена икономика; ефективно еко управление, устойчиво развитие, догонващо развитие; екологична цена; зелено кредитиране; екологична стабилност; зелена политика; енергийна ефективност; възобновяеми източинци; екологично оценяване.

 

       2. Пътят към зелената икономика: изграждане на политически стратегии

 

Ключови думи:зелени сектори; зелени инвестиции, растеж и работни места; инвестиции в природен капитал; инвестиране в енергия и ресурсова ефективност; сценарии на инвестиции в зелена икономика; създаване на условия за „позеленяване на икономиката”; финансиране на зелената икономика, зелено кредитиране; еко застраховане; екологичният риск в застраховането; еко мениджмънт; еко образование.    

 

       3. Модели на икономическо развитие

 

Ключови думи: „кафява икономика“, зелена икономика; ограничения за икономически растеж; двигател на устойчив растеж; фактори на БВП; измерители на икономическото развитие; природен, физически и социален капитал; благосъстояние и качество на живот; оценка на околната среда и отчитане на природния капитал; екологични ограничения; защита на екологичните възможности; публични политики; пазарни стимули;  предпоставки за преход към зелена икономика; източници на благосъстояние и др.

 

       4. Корпорациите – двигател в прехода към зелена икономика

 

Ключови думи: зелени инвестиции; корпоративна отчетност; екологични стандарти; „зелени“ продукти; екоданъци; „екоизмиване“ (greenwashing); отговорна реклама – рекламна хитрост; екологична прозрачност; оценка на жизнения цикъл на продукта; екологична осведоменост; информационна асиметрия; модернизиране на икономиката; нови подходи за управление на информацията; субсидии в зелена икономика; зелена политика.

 

      5. Зелената икономика като специфичен вид управление на предлагането:  

 

           на труд, продукти и услуги

 

           Ключови думи: зелена икономическа политика; зелени работни места; зелени продукти; зелени услуги; екологични практики; екологични мигранти; еко практики; еко цели; зелени общестевени поръчки; природосъобразни производства; екологични организации; зелени проекти; екологичен туризъм; зелено производство.

 

         Организационният комитет на конкурса „Млад икономист – 2014г.” под надслов „Гласът на младите за силна икономика!”, пожелава на всички участници – ученици, студенти, докторанти, млади специалисти и предприемачи, дръзновена и успешна творческа работа в търсенето на нови решения в областта на икономиката на бъдещето!

 

                                               Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,

 

                                                зам. председател на УС на СИБ,

 

           координатор на конкурса „Млад икономист-2014”

 

---