Съюз на икономистите в България

Статията е публикувана във в. „Преса“ , 15.10. 2013

 

 

Проф. Кръстьо Петков 

Кое от двете макроикономически явления: високата инфлация или дефлацията, е по-опасно? След средата на 80-те години отговорът (наложен от неолибералната доктрина) беше еднозначен: инфлацията. Но дойде кризата – коварна и упорита, прераснала в продължителна рецесия. Този обрат постави под въпрос догмата, че предотвратяването на високата инфлация е първа и неотменима задача на макроикономическото управление. През 2013 г. се получиха достатъчно емпирични доказателства, че не инфлацията, а дефлацията е тази, която поразява развитите икономики; нейната зараза се разпространява и във възникващите пазари в източната част на Европа.

За неблагоприятната тенденция няколкократно сигнализира влиятелният „Икономист”, а група световно известни анализатори влязоха в задочен спор относно мащабите, причините и последиците от поредния удар на кризата.

Съществува ли опасност и за България?

Данните от НСИ показват следното:

Индексът на потребителските цени
за месец Август 2013 г. спрямо месец Май 2013 г. е 98.4%,
т.е. инфлацията е -1.6%
Индексът на потребителските цени
за месец Август 2013 г. спрямо месец Януари 2013 г. е 97.4%,
т.е. инфлацията е -2.6%
Индексът на потребителските цени
за месец Август 2013 г. спрямо месец Октомври 2008 г. ( когато се появиха първите кризисни симптоми), е 109.8%, т.е. инфлацията е 9.8%

Ако съдим по публичните изявления на експертите, обслужващи държавното управление, няма причини за тревога. Макро-рамката и проектобюджетът за 2014 г. са готови, но в съпътстващите ги анализи и първите реакции на управляващите и опозицията доминира темата за фискалната стабилност и преразпределението на ресурса. Единствено министърът на финансите спомена мимоходом, че навлизаме в дефлационна фаза; синдикатите също алармираха за нея, но дискусия в НСТС не се води; спотайват се и иначе гласовитите пазарни фундаменталисти.

На този фон стряска предсказанието на група медийни коментатори, че ни чака нова „Виденова зима”, белязана от „кървави протести”. От икономическа гледна точка не са прави, защото при Виденов имахме ликвидна криза, последвана от хиперинфлация. Днес данните от НСИ говорят за друг обрат: от ликвидна криза към дефлация. Нека да го кажем направо:

Дефлацията е вече тук!

След Япония, САЩ, част от Западна Европа, болестта прониква и в България. Защо се случи това? Ще повторим ли грешката от 2008-2009 г., когато историкът-премиер Сергeй Станишев се произнесе, че глобалната криза не ни засягала, защото сме защитени от валутния борд (!); и още – че кризата се отнасяла за капиталистическата система (сякаш България е на друга планета и строи развит социализъм, а не постиндустриален капитализъм!)

Ако се вслушаме в мнението на независими макроикономисти, доказали нееднократно прогностичните си способности, дефлацията е поредното изпитание (след ипотечната и дълговата криза), което може да превърне рецесията във Велика депресия. В поредица от публикации проф. Пол Кругман отбелязва, че глобалната дефлация е нестандартна. Вярно е, че тя не се разви според неговото предвиждане: като възпроизведе японския стил на постепенен и устойчив спад на потребителските цени (апропо, Кругман е впечатляващо коректен, признавайки публично своята грешка!) . Различното днес е, че националните икономики са подложени на натиск не само от ценовия спад и свиващото се потребление, но и още от висока безработица, намаляващи реални доходи, затихваща инвестиционна активност и растеж на спестяванията.

Кои от симптомите на дефлационния синдром са валидни за България?

Краткият отговор е: всичките накуп!

Първо, безработицата при кризата нарасна двойно (oт 5,6 на 12,9%); най-значителен е скокът след 2010 г. когато делът на незаетите надмина 11% и от тогава упорито се държи на високо равнище (обезкуражените, нерегистрираните и емигриралите не ги броим);

Второ, разполагаемите доходи намаляват с най-бързи темпове в ЕС; през 2012 г. по показателя „реална работна заплата” България твърдо окупира последното място в европейските класации; това се случва независимо от растежа на номиналната заплата и периодичните увеличения на минималната заплата, за което се вдига толкова шум напоследък;

Трето, инвестициите паднаха на символично равнище (след 2010 годишната сума на преките чуждестранни инвестиции е 4- 5 пъти по-малка, отколкото през последната пред-кризисна година); кредитната дейност практически е парализирана, от което страда най-много малкият и среден бизнес;

Четвърто, спестяванията достигнаха рекордни равнища. В началото на 2013 г. общата сума на влоговете надмина 35 милиарда лева. Ръстът на депозитите достигна 12% на годишна база.

Визираните промени са белег и на трайно променящо се поведение на икономическите агенти. Безработните вече свикват със съдбата си да стоят години наред извън пазарите на труда и се препитават от помощи и случайна работа. Средните слоеве орязват домакинските разходи, купуват най-необходимото и спестяват пари за неотложни потребности. Заможните са най-активните спестители, защото разбират, че за предпочитане е да държат парите в кеш, отколкото да залагат на несигурни бизнес-инвестиции. Най-богатите изнасят капиталите си навън (справка – огромните по размери влогове на българи в Кипър и други офшорни зони).Чуждестранните стратегически инвеститори не се впечатлиха от райските данъчни условия, които им предлага България. Единствено банките регистрират растящи приходи и печалби, но лъвският пай от тях репатрират в чужбина или го раздават на топ-мениджмънта чрез приказни бонуси. Изводът е: българинът е усвоил психологията на дефлацията преди държавата да се е усетила.

Ефектите от намаляването на цените и на парите в оборот и от дефлационното поведение са многопосочни; но в крайна сметка те задълбочават ликвидната криза, в която навлезе българската икономика след 2010 г. Макроикономистите знаят, че комбинацията: устойчива дефлация плюс ликвиден капан, какъвто е българският случай, е възможно най-лошият вариант. Имам предвид трите разновидности: добра, лоша и ужасна дефлация. Ужасът се подклажда от обстоятелството, че България не разполага с ресурс и инструменти, за да захрани изнемощялата икономика и съживи потреблението.

Никак не е случайно, че

симптомите на дефлационния синдром се появиха след 2010 г.

Тоест, дефлационната зараза я прихванахме по време на управлението на ГЕРБ. Преносителят е бившият ни сънародник, днес натурализиран англосаксонец Симеон Дянков. Той инжектира погрешен серум в изнемощелия организъм на българската икономика и след това я подложи на изтощителна диета чрез пакета «Остерити». Направи го непрофесионално, но съзнателно, обзет от митичната идея, че ще бъде обявен за Спасител на нацията. В крайна сметка заслужи друго прозвище – Гробокопач на икономиката. Пренебрегна многократните предупреждения от български икономисти за идващата ликвидна криза, макроикономическите дисбаланси, структурната безработица и лавинообразните бизнес-фалити. Върна се в истинската си родина –САЩ, без да му бъде потърсена сметка за нанесените щети. Сега берем плодовете от престараването на набедения супер-спец по антикризисни стратегии.

В развитите страни (главно САЩ) като антикризисна мярка се ползва т.нар. количествено облекчаване (quantative easing) , т.е. пускане на пари в оборот. У нас заради Валутния борд БНБ е лишена от емисионна функция. Оставени на свобода, търговските банки подгониха длъжниците, присвоявайки техни имоти и пари без съдебни процедури. Лихвари плъзнаха навсякъде, предлагайки лесни пари срещу заробващи лихви. Приходите в бюджета остават значително под капацитета на икономиката. Заради стриктното спазване на задълженията по наложения от ЕК пакет „Остерити” (затягане на коланите) , допълнителните разходи не може да се финансират чрез съществено покачване на дефицита, нито на външния заем. България след 2010 г. дори преизпълни индикативния план, спуснат от Меркел и Саркози и работи по насрещния план: да държи бюджетния дефицит не на 3%, а под 2% ; външния дълг- не под 60%, а не повече от 20%!

Слава богу, отървахме се от Дянков (да му мислят братушките, които щял да учи на макроикономика – удивително ролево превъплъщение, след като само преди година се канеше да ги напляска!). В битката срещу коварните набези на кризата влезе отрядът на Орешарски. Ситуацията не е проста: Дянков признаваше само един Началник: Б.Б. и заради него изгоря без остатък. Кабинетът „Орешарски” има колективно началство: БСП, ДПС и АТАКА. Досега единствено социалистите поискаха нова философия на бюджета и активна социална политика, с приоритет младежката безработица. Какво значи „нова философия” , така и не се разбра. На последния пленум, състоял се на „Позитано-20, нямаше и помен от стратегически дебат по темата за възможните изходи от кризата. Депутатите на ДПС, окупирали ключови позиции в парламентарните комисии, по инерция бдят за спазването на фискалната дисциплина. АТАКА се е посветила на задачата да дразни и надхитря ГЕРБ в осигуряването на парламентарен кворум. От стратегическия вакуум се възползва извънпарламентарната десница, която атакува правителството за липса на стратегическа алтернатива (изпаднали в амнезия, и ГЕРБ-ерите не пропускат случая да нападат управляващото мнозинство, че след като с измама е взело властта, финансово-бюджетната ситуация се влошила).

Какво да се прави?

Споровете за вината и отговорността на управляващите изглеждат примитивни и дори смешни, но на практика биха довели до полезен резултат. Няма как да се отлага въпросът: какъв е изходът? Всяко забавяне с противодействието на дефлацията създава предпоставки за нейното задълбочаване. По-неприятно развитие на кризата от упорита и самовъзпроизвеждаща се дефлация едва ли може да има.

Ако не се влее свеж ресурс за преструктуриране на икономиката и пробуждане на деловата активност, цените ще продължат да се сриват, а бизнесът ще се въздържа от инвестиции. Няма как да не се обслужват и държавните заеми, по които пикът на плащанията ще е след година. Общо по двете направления са нужни между 6 и 9 милиарда долара, за да се възстанови равновесието и държавата да не изпадне в несъстоятелност. Не се ли повишат реалните доходи, потреблението, ще продължи да се свива ( за повечето българи-под екзистенц-минимума).Не се ли въведе необлагаем минимум, тежестите от плоския данък ще продължат да лежат върху нискодоходните групи. При липсата на изгодни опции за инвестиране, корпоративните и личните спестявания на по-заможните ще продължат да растат (заради очакванията за по-нататъшно снижаване на цените, най-вече на недвижимите имоти).

Такава е логиката на нестандартната дефлация, за която говори проф. Пол Кругман. Веднъж навлязла в низходяща ценова спирала, попаднала и в ликвидационен капан, една национална икономика с години не може да се възстанови. И тъй като при нестандартни ситуации се прилагат необичайни сценарии, същият автор препоръчва следната рецепта: всяко авторитетно правителство е длъжно да обещае и поеме отговорност, че цените ще се върнат на предишните си равнища (друг виден макроикономист – Оливие Бланшар смята, че инфлация от около 4% е за предпочитане пред дефлацията!)

Проф. Кругман определя своята идея като “ctazy”. Което не означава, че е действително налудничава. Спасението не е в обещанията, а в делата. Във високорискови ситуации, предвещаващи непознати опасности, някой трябва да предложи спасителна платформа. В България по конституция това са парламентът и правителството. Не блокадите на протестиращите, а заразената с дефлация икономика е техният най-опасен противник днес. След седмица-две ще проличи дали имат управленски потенциал и експертна готовност да се преборят с коварната болест!

София-Женева-Брюксел
12 октомври, 2013

 

Въто Христов

Вестник Дума , 1. Октомври 2013, брой 227

 

Напоследък отново се появиха съобщения, че МЗХ обмисля и разработва проект за създаване на структура, която да се занимава с държавните земи, предназначени за земеделие. Концепцията щяла да бъде представена по-късно. Обсъждат се различни варианти какво да представлява тази структура – агенция, дружество или нещо друго, и какъв да бъде предметът на нейната дейност Идеята заслужава не само обсъждане, а и решение. Всъщност идеята не е нова. Преди 15 години (1998 г.) у нас дойдоха елитни френски експерти с цел да споделят френския опит в земеделието и по този начин да ни посочат как да се развива нашето земеделие. В един пространен материал (163 стр.), озаглавен „Политика, организация и развитие на Земеделието във Франция“, четвъртият раздел (от всичко 30) е „Регулиране на пазара за земеделски земи“. Но ние сме верни на себе си, захвърлихме този буквар за земеделска политика и си я караме по нашенски. Не взехме почти нищо от богатия френски опит по законодателство, структурите и технологията на управление на земеделието на национално, областно и общинско равнище.
През януари 2009 г. МЗХ одобри Стратегия за комасация на земеделските земи, като в нея беше залегнало създаването на поземлена банка и в нея да влязат земите от държавния поземлен фонд. Идеята беше тези държавни земи да се продават, заменят или да се предоставят на разсрочено плащане на земеделски стопани за създаване на нови или разширяване на съществуващи стопанства. От тази стратегия не последва нищо. Трябва да се знае една „малка“ подробност, че идеята беше на фондовете за недвижими имоти, които са закупили на безценица безброй маломерни парчета и искат да ги комасират (уедрят), и по този начин да увеличат продажната им цена. Тяхната основна цел и сега не е производство, а купувай евтино и продавай скъпо, за да спечелиш. Но уедряването да стане за сметка на държавата.
Сега сагата по този въпрос се повтаря. ДПС говори, че повдига темата от години. В предизборната програма на БСП също е записано създаването на Агенция за земята. Изглежда, че е трудно като управляващи (Коалиция за България и ДПС) да се разберат какво и как да направят заедно, за да решат един кардинален въпрос.
Създаването на една структура, която да се грижи и отговаря за земеделската земя, е абсолютно необходима по няколко причини:

-Земята със селскостопанско предназначение е 54,8 млн. дка – 49,4% от територията на страната. Използваема се води 50,9 млн. дка, реално се използват 36,2 млн. дка. Използването на земеделската земя и търговията с нея трябва да бъде първостепенна грижа на държавата;
– Държавната собственост по преброяването от 2010 г. е 776 хил. дка и общинска 1629 хил. дка, всичко – 2405 хил. дка, представляващи 6,6%  от използваната. Част от нея е безстопанствена или се използва неефективно. Такъв висок процент държавна земя от общия поземлен фонд няма нито една държава членка на ЕС;
– Пазарът на земеделска земя у нас е толкова либерализиран, че е оставен на стихията, а държавата нехае. Намират се хора, които твърдят, че пазарът е запушен. Вече са продадени – купени над 9 млн. дка, в т.ч. повече от 1,8 млн. дка от фондовете за недвижими имоти. Отделни физически лица са купили десетки, а някои и стотици хиляди декари земя.

Безконтролната продажба на земя е опасно явление и не може да бъде сравнявано с приватизацията на едно предприятие, защото тя е едно вечно национално богатство и не е без значение кой ще я притежава и използва. В разработения проект на „Стратегия за устойчиво развитие на българското земеделие за периода 2014-2020 г.“ този въпрос е подминат. В историята на човечеството (и в България) са известни много сблъсъци, предизвикани от прекомерно съсредоточаване на големи площи земя в едри собственици;
– В момента на дневен ред е въпросът за продължаване мораториума за продажба на земя на чужденци до края на 2020 г., тъй като тази забрана изтича в края на тази година. Предложения валят от много посоки. Дано мораториумът се удължи, в противен случай последствията ще бъдат непредвидими и може би катастрофални. Тази ситуация задължава още повече изпълнителната и законодателната власти да се заемат с регулиране на пазара на земеделска земя, защото ще изминат и тези седем години (седем вече изминаха) и ние можем да се окажем в същото положение;
– Сега се предприема ку насърчава и подпомага създаване и разширяване на дребните земеделски стопанства.
В началото на статията посочих, че френските експерти ни показаха как е решен този въпрос при тях. През март 2009 г. направих писмено предложение до МС и МЗХ, основаващо се на френския опит. Глас в пустиня. Позволявам си, макар и в резюме, да повторя това предложение, за да го научи нашата общественост.
Във Франция със закон от 5 август 1960 г. са създадени т.нар. „Дружества за земеустройство и земеделско настаняване“ (САФЕР). Те имат вече повече от 50-годишна история. Ето какви са били техните първоначални задачи:
– Да улеснят настаняването на нови земеделски стопани;
– Да увеличат площите на прекалено малките стопанства;
– Да извършат комасация на малките и изоставени площи с цел тяхното включване в производствения процес;
– Да контролират пазара на земята и да не допускат спекула.
Едва ли е нужно да обосновавам необходимостта от решаването на тези въпроси за нашето земеделие. За да изпълнят тези задачи, САФЕР разполагат с правото да изкупуват предлаганата за продажба земя, да я съхраняват до 5 години и да я продават по целесъобразност, съгласно изискванията на закона. В последните години САФЕР изкупуват по 1 млн. дка земя, което представлява 20% от националния пазар на земеделски земи. Освен това те имат правото да контролират пазара на земя чрез специфичен механизъм – те получават задължителна информация за всички проекти за покупко-продажба на земеделски земи и могат да станат приоритетен купувач в случай, че покупко-продажбата не отговаря на политиката за подобряване на поземлените структури. Чрез този механизъм пазарът на земя става изключително чрез САФЕР и дава възможност за контрол на появяващи се аномалии – голяма концентрация на площи, закупуване на отдалечени земи. В същото време САФЕР разполагат с данни за пазарите – цени на земята, продадени площи, имената на продавачите и купувачите. В отделни случаи, когато предлаганите цени нарушават равновесието на пазара, САФЕР могат да предложат по-ниска, контролирана от съдебните власти цена.
На територията на Франция има 26 дружества САФЕР, съответстващи на административното и териториално деление на страната.  Дружествата са независими, а държавата упражнява единствено контрол, и то чрез своите регионални структури.
Регионалните дружества на САФЕР са обединени в Национална федерация, която разработва глобалната политика на групировката и има представителна функция пред държавната власт. Националната федерация се финансира от регионалните дружества чрез съответни отчисления.
Регионалните дружества за земеустройство и земеделско настаняване разполагат с административни служби и Генерална дирекция, като във всеки департамент действа и оперативна група, състояща се от ръководител и определен брой технически персонал. Този технически персонал събира информация от земеделските стопанства, от собствениците на земя и от нотариусите, прави експертен анализ на стопанствата, преценява потенциалните възможности на освобождаващите се стопанства. Техниците от тази оперативна група решават дали може да се настани нов земеделски стопанин или да се извърши размяна на парцели и уедряване на стопанствата, те определят цената на земята заедно с продавача, като в този случай продавачът подписва декларация, че се задължава да продаде земята.
Окончателното решение за извършване на продажбата се взема в САФЕР, където представителите на държавата могат и да не се съгласяват с тази продажба.
След като закупи земята, САФЕР осигурява нейното поддържане чрез временно отдаване под аренда. През това време започва подготовката за нейната продажба. Всички молби за закупуване на земя се разглеждат от компетентните служби на САФЕР, след което се провеждат консултации с представители на земеделските организации, на общинските и департаментни власти. Накрая управителният съвет определя най-добрия проект за стопанисване на предлаганата земя и прави предложение за продажба чрез съответните държавни власти.
През 1990 г. сферата на действие на САФЕР е била разширена с включване на представители и от други териториални структури – горско стопанство, опазване на природната среда, създаване на обществен поземлен фонд за гражданското строителство и др. В началото финансиранетона дружествата е ставало по следния начин:
– Държавата е субсидирала дружествата с 0% от административните разходи, а останалите 50% са събирани от такси върху закупени земи;
– По-късно Земеделската кредитна банка е осигурила преференциални кредити (2% лихва) за закупуване и временно съхраняване на придобитата от САФЕР земя, като разликата между основния лихвен процент и предоставената преференциална лихва е покривала държавата.
Днес условията на финансиране на САФЕР са доста различни:
– Държавата осигурява едва 15% от административните разходи, останалите се натрупват под форма на на комисионно отчисление върху извършените продажби – около 8% от продажната цена;
– Преференциалните лихви вече не съществуват освен в случаите, когато САФЕР натрупват обществен поземлен фонд (например за пътища и др.).
Ето защо дружествата финансират своите покупки чрез натрупаните през изминалите години резервни фондове и чрез депозираните авансови плащания от бъдещи потенциални купувачи.
 Когато купувачът на земя я купува от САФЕР, той се освобождава от данъчно облагане, което при нормални условия на покупко-продажба е около 16% от цената на земята. Подобно данъчно облекчение се прави и на млади земеделски стопани, и на арендатори, които искат да придобият право на собственост върху обработваната от тях земя.
 
Пазарите на земя и намесата на САФЕР

При създаването си САФЕР са срещнали съпротива от страна на собствениците на земя и на търговските посредници. Собствениците са се опасявали от въвеждането на фиксиирани цени, а посредниците са се страхували от появата на по-голяма прозрачност на сделките. Такава прозрачност наистина се е появила, но за сметка на това цената на земята се е променила в много широки граници, тъй като САФЕР извършва едва 20% от покупко-продажбите на земя и те не са в състояние да попречат на ценообразуването.
Независимо от редица пазарни затруднения, възникнали от създаването досега, САФЕР продължават да бъдат актуални и да изпълняват своите фунции, тъй като френските земеделски стопанства продължават да бъдат разпокъсани и са принудени да се адаптират към новите условия на пазарната икономика. През последните години е започнала кампания за настаняване на млади земеделски стопани, тъй като не винаги се осъществява предаването на стопанство от баща на син и затова се стимулира пристигането на нови млади хора. В същото време се ограничава прекаленото уедряване на някои стопанства.
Основаната през 1960 година във Франция система за регулиране на пазарите на земеделски земи функцио Запазване на правото на собственост и свободен избор за продажба на земи и сгради;
– Наличие на една регулираща институция – САФЕР, която притежава достатъчно мощни финансови и юридически средства, за да насочва една част от предлаганите за продажба земи към приоритетни програми с национално значение;
– Управление на дружествата САФЕР се извършва едновременно от активно мобилизираните в този регулиращ процес земеделски професионални организации и от държавната власт, която изпълнява чисто контролни функции. Тази особеност е много важна, тъй като земеделската професия сама поема отговорността за бъдещето на земеделските земи, а държавата осигурява прозрачност на сделките и спазване на законността;
– Днес, когато земеделските земи все повече се използват и за други видове дейност, редица извънземеделски професии се обръщат към САФЕР за съдействие и за бързо и безконфликтно решаване на поземлените проблеми.
Въз основа на изложеното си позволявам да препоръчам на МЗХ да проучи задълбочено френския опит за регулиране пазара на земеделски земи и начина на изграждане и функциониране на дружествата за земеустройство и земеделско настаняване. Внедряването у нас на този богат – повече от 50-годишен опит, ще ни помогне да се разработи и приеме национална политика, подкрепена законодателно, и по този начин да решим такива проблеми като:
– Какви по размер фамилни стопанства да изграждаме със собствена и закупена земя (в т.ч. и държавна);
– Земеустройство на тяхна територия;
– Ограничаване размера на развихрилата се стихия на крупното арендаторство;
– Безконтролното и неограничено закупуване на земя и ниските цени, на които се изкупува;
– Увеличаване броя на животните, особено преживните, производството на плодове и зеленчуци.
Изучаването на френския опит може да стане най-добре чрез изпращане на 2-ма – 3-ма човека, за да се запознаят на място как функционират дружествата, тяхната организационна структура, да вземат законите, уставите, наредбите и правилниците, как са съоръжени с техника и инвентар, настаняване и т.н. Командировани да са лицата, които ще внедряват системата за земеустройство и земеделско настаняване чрез изграждане на дружества. След като са направени разработките – проектозакон, устав, наредби, правилници, брой и организационна структура на тези единици, добре ще бъде да се поканят френски специалисти – ръководители на национално, областно и департаментно равнище за предпоследно обсъждане преди внасяне в Министерския съвет и Народното събрание.нира на следните принципи:

– Запазване на правото на собственост и свободен избор за продажба на земи и сгради;
– Наличие на една регулираща институция – САФЕР, която притежава достатъчно мощни финансови и юридически средства, за да насочва една част от предлаганите за продажба земи към приоритетни програми с национално значение;
– Управление на дружествата САФЕР се извършва едновременно от активно мобилизираните в този регулиращ процес земеделски професионални организации и от държавната власт, която изпълнява чисто контролни функции. Тази особеност е много важна, тъй като земеделската професия сама поема отговорността за бъдещето на земеделските земи, а държавата осигурява прозрачност на сделките и спазване на законността;
– Днес, когато земеделските земи все повече се използват и за други видове дейност, редица извънземеделски професии се обръщат към САФЕР за съдействие и за бързо и безконфликтно решаване на поземлените проблеми.
Въз основа на изложеното си позволявам да препоръчам на МЗХ да проучи задълбочено френския опит за регулиране пазара на земеделски земи и начина на изграждане и функциониране на дружествата за земеустройство и земеделско настаняване. Внедряването у нас на този богат – повече от 50-годишен опит, ще ни помогне да се разработи и приеме национална политика, подкрепена законодателно, и по този начин да решим такива проблеми като:
– Какви по размер фамилни стопанства да изграждаме със собствена и закупена земя (в т.ч. и държавна);
– Земеустройство на тяхна територия;
– Ограничаване размера на развихрилата се стихия на крупното арендаторство;
– Безконтролното и неограничено закупуване на земя и ниските цени, на които се изкупува;
– Увеличаване броя на животните, особено преживните, производството на плодове и зеленчуци.
Изучаването на френския опит може да стане най-добре чрез изпращане на 2-ма – 3-ма човека, за да се запознаят на място как функционират дружествата, тяхната организационна структура, да вземат законите, уставите, наредбите и правилниците, как са съоръжени с техника и инвентар, настаняване и т.н. Командировани да са лицата, които ще внедряват системата за земеустройство и земеделско настаняване чрез изграждане на дружества. След като са направени разработките – проектозакон, устав, наредби, правилници, брой и организационна структура на тези единици, добре ще бъде да се поканят френски специалисти – ръководители на национално, областно и департаментно равнище за предпоследно обсъждане преди внасяне в Министерския съвет и Народното събрание.

 

        ФЕДЕРАЦИЯ НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ     СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ     ЕВРОПЕЙСКИ КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ-ПЛОВДИВ

ПРОГРАМА 

ФНТС, СИБ И ЕКИУ Пловдив
организират
Национална конференция
„Регионални стратегии за индустриално и аграрно преструктуриране“
Пловдив, 4 октомври 2013г., Международен панаир Пловдив
Пловдив 4003 , бул. „Цар Борис III Обединител“ 37
(Участници: членове на СИБ и ФНТС, представители на ЕКИУ, държавната и областна администрация, научната общност, работодателски, синдикални и бизнес организации от Централен южен район и др.)
Откриване 10:00ч. – проф. дсн Димитър Греков, Министър на
земеделието и храните
Областен управител на Пловдивска област
Венцислав Каймаканов

І-ви панел 10:15ч. Модератор проф. Кр. Петков

Презентации 10.15-12.00 ч.:
Встъпителна лекция: Варианти за устойчиво развитие на регионите: европейски и български измерения – лектори :
1.1. арх. Кристиян Миленков, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво развитие и евроинтеграция и
1.2.Павел Миленов, експерт ГИС и земно наблюдение

 

Европейският и българският опит: перспективни бизнес-проекти

2.1. Пловдивска индустриална зона и нейните перспективи –
Пламен Панчев, председател на съвета на директорите на „Сиенит Холдинг” АД.
2.2Проект за изграждане на земеделско тържище в гр. Пловдив – Стефан Цанков, зам.кмет Община Марица.
2.3Проект за изграждане на регионален център за международна търговия, проф. д-р инж. Д. Димитров, ректор на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, Пловдив

3.Презентации на успешни бизнес проекти от Смолян, Хасково и други области на ЦЮР (по заявка на участниците)

12-12.30 ч. Обобщение
12.30-13.00 ч. Изявление за медиите
13.00 – Разговор на чаша вино

За контакти:

Благородна Веселинова
Съюз на икономистите в България
Тел. 02 987 18 47; 0878871847
http://bgeconomist.bg

МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА „ПОДКРЕПА“

 

Конференция на МОТ с международно участие

Предварителна програма

30 септември 2013 г. – понеделник

09.00 – 09.30 Регистрация на участниците

Водещ: г-н Чавдар Христов, Вицепрезидент на КНСБ

09.30-10.30 Откриване на конференцията:

Ø     г-н Пламен Димитров, Президент на КНСБ

Ø     д-р Константин Тренчев, Президент на КТ „ПОДКРЕПА“

Ø     д-р Хасан Адемов, Министър на труда и социалната политика

Ø     Представител на работодателска организация

Ø     г-н Овидиу Журка, Старши специалист по работнически дейности ,

МОТ, Будапеща

 

10.30-11.15 Представяне на проведеното проучване за България:

Ø     г-н  Любен Томев, директор на ИССИ на КНСБ

Ø     г-жа Росица Янкова, заместник-министър, МТСП

Ø     г-н Николай Николов, старши съветник, КТ „ПОДКРЕПА“

Ø     г-н Адриан Илиев, юридически съветник, КТ „ПОДКРЕПА“

11.15 – 11.30 ч. Кафе-пауза

11.30-12.15 Прекариатът и съвещателната демокрация: бележка към елементите на Прекариатната Харта:

 

Ø     проф. Гай Стендинг, Университет „Бат“, Великобритания

12.15 – 13.00 Въпроси и отговори

13.00 – 13.30 Пресконференция

13.00 – 14.30 Обяд
Водещ: Димитър Манолов, Вицепрезидент на КТ „Подкрепа“

14.30 – 15.15 Международни трудови стандарти и несигурна работа:

 

Ø     г-н LucDemaret, МОТ, Женева

15.15 – 16.00 Борба срещу несигурните видове работа във Франция – стратегии и действия на синдикатите :

 

Ø     г-жа CecileCottereau, Конфедерален секретар, CFDT, Франция

16.00 – 16.30 ч. Кафе-пауза

16.30 – 17.30 Въпроси и отговори
Обобщение на първия ден и закриване на сесията

 

Ø    

1 октомври 2013 г. – вторник

09.30-10.15 Задълбочаващите се неравенства и различия в Европа – причина за безпокойство:

 

Ø     г-н RomualdJagodziński, старши изследовател, ЕСИ, Брюксел

 

10.15 – 11.00 „Неформалност“ и „корупция“ – пъзел за синдикалната политика:

 

Ø     г-н Григор Градев, старши изследовател, ЕСИ, Брюксел

 

11.00 – 11.30 ч. Кафе-пауза

11.30 – 13.00 Въпроси и отговори от предходните интервенции

 

Заключителна дискусия: Заключения от експертите на проучването за България

 

Заключителни бележки и закриване на конференцията от г-н Овидиу Журка, МОТ Будапеща.

13.00 Обяд

• Hide Keyboard

 

 

КРИЗА И ДЪЛГОВЕ В ЕВРОПА – 10 ФАЛШИВИ ОЧЕВИДНОСТИ, 
РАЗИСКВАНЕ НА 22 МЕРКИ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ БЕЗИЗХОДИЦАТА

                                                                                                      

 За разпространение и подписка

                                                                                                               http://www.atterres.org/manifeste

Въведение

Възстановяването на икономическата активност в света – резултат от инжектирането на колосални публични средства в икономическата сфера (от Съединените щати до Китай) е крехко, но реално. Един-единствен континент остава встрани – Европа.

Връщането към икономически растеж вече не е неин политически приоритет. Тя е тръгнала по друг път – пътя на борбата срещу публичните дефицити.

Вярно е, че в Европейския съюз тези дефицити са високи – средно 7% през 2010 г., но са доста по-ниски от отчетените 11% в Съединените щати. Докато някои североамерикански щати с по-голяма икономическа тежест, отколкото Гърция (Калифорния например), са почти в състояние на фалит, финансовите пазари се впуснаха в спекула с държавния дълг на европейските страни, най-вече на страните от Южна Европа. Всъщност Европа се хвана в собствения си институционален капан: държавите са задължени да взимат заеми от частни финансови институции, които получават евтини ликвидности от Европейската централна банка. Следователно ключът на финансирането на държавите се държи от пазарите. При това положение липсата на европейска солидарност открива поле за спекула, още повече че рейтинговите агенции допринасят за разпалване на недоверието.

Едва след понижаване на рейтинга на Гърция от страна на агенция „Мудис“ европейските ръководители отново заговориха за „нерационалност“ – термин, използван в началото на кризата с високорисковите ипотечни кредити (събпрайм). Сега открихме също, че Испания е много по-застрашена заради уязвимостта на своя модел на растеж и банковата си система, отколкото заради публичната си задлъжнялост.

С цел „успокояване на пазарите“ импровизирано беше създаден Фонд за стабилизиране на еврозоната, а европейските страни прие­ха драстични, често непремислени планове за съкращаване на публичните разходи. Най-напред бяха засегнати държавните служители, включително във Франция, където увеличаването на удръжките за пенсия представлява скрито намаляване на заплатите им. Броят на държавните служители намалява навсякъде, създавайки заплаха за обществените услуги. Социалните придобивки – от Холандия до Португалия, като се мине през Франция, с настоящата пенсионна реформа се орязват значително. През следващите години безработицата и несигурността на трудовия пазар положително ще нараснат. Тези мерки са безотговорни от политическа и социална гледна точка, та дори и в чисто икономически аспект.

Тази политика, която само временно укроти спекулата, предизвика изключително отрицателни социални последици в редица европейски страни, най-вече сред младежите, хората на труда и най-уязвимите слоеве на населението. С времето тя ще изостри напреженията в Европа и ще застраши самото европейско изграждане, което има далеч по-широк обхват от обикновен икономически проект. В Европа се предполага, че икономиката трябва да е в услуга на изграждането на демократичен, мирен и обединен континент. Вместо това навсякъде се налага своеобразна диктатура на пазарите, днес особено в Португалия, Испания и Гърция – три страни, които бяха диктатури до началото на 70-те години на XX век, т.е. само допреди четиридесет години.

Независимо дали се аргументира като желание за „успокояване на пазарите“ от страна на изплашени управници или като претекст за налагане на решения, продиктувани от идеологически съображения, подчиняването на тази диктатура е неприемливо, още повече че нейната икономическа неефективност и разрушителен в политическо и социално отношение потенциал са категорично доказани. Именно по тази причина във Франция и Европа е необходимо да се организират същински демократични дебати за избор на икономическа политика. Повечето икономисти, участващи в публичните дебати, се мъчат да обосноват или оправдаят като разумен подхода на политиците за подчинение на изискванията на финансовите пазари. Вярно е, че навсякъде държавната власт бе принудена да прилага импровизирано кейнсиански планове за оживление на икономиката, понякога дори да национализира временно някои банки. Но тя се стреми бързо да затвори тази скоба. За единствено легитимна все още се смята неолибералната схема, въпреки очевидните ù неуспехи. Основана върху хипотезата за ефективност на финансовите пазари, тя повелява намаляване на публичните разходи, приватизиране на обществените услуги, освобождаване на пазара на труда, либерализация на търговията, финансовите услуги и капиталовите пазари, засилване на конкуренцията навсякъде и по всяко време…

Като икономисти, ние сме ужасени от факта, че тези политики са все още на дневен ред и че техните теоретични основи не са поставени под съмнение. А излаганите от тридесет години насам аргументи в подкрепа на прилаганите европейски икономически политики са отречени от фактите. Кризата показа наяве догматичния и необоснован характер на повечето от привидностите, преповтаряни до втръсване от управляващите и техните съветници. При разглеждане на въпросите за ефективността и рационалността на финансовите пазари, за необходимостта от свиване на разходите с цел намаляване на държавния дълг или за укрепване на Пакта за стабилност е необходимо тези фалшиви очевидности да бъдат подлагани на критичен анализ и да се подчертава възможността от прилагане на различни варианти на икономическа политика. Други алтернативи са възможни и желателни, при условие че най-напред бъде разхлабено „менгемето“, с което финансовата индустрия притиска държавните политики.

По-долу правим критичен анализ на десетте постулата, които продължават да вдъхновяват всекидневно решенията на публичните власти навсякъде в Европа, въпреки че тяхната несъстоятелност бе нагледно доказана от финансовата криза и нейните последици. Става дума за фалшиви очевидности, обосноваващи погрешни и неефикасни мерки, срещу които ние поставяме на разискване двадесет и две контрапредложения. Не всички от тях се споделят единодушно от подписалите настоящия текст, но те трябва да бъдат сериозно взети предвид, ако искаме да изведем Европа от безизходицата.

Фалшива очевидност № 1: 
финансовите пазари са ефективни

Днес пред всички наблюдатели се очертава един факт – първо­степенната роля, която играят финансовите пазари във функционирането на икономиката. Това е резултат от дълга еволюция, която започна в края на седемдесетте години. Както и да я разглеждаме, тази еволюция бележи дълбок разрив, както количествен, така и качествен, в сравнение с предишните десетилетия. Под натиска на финансовите пазари цялостната регулация на капитализма бе трансформирана из основи, пораждайки безпрецедентна форма на капитализъм, която някои нарекоха „патримониален капитализъм“, „финансов капитализъм“ или „неолиберален капитализъм“.

Тези промени намериха своето теоретично оправдание в хипотезата за информационна ефективност на финансовите пазари. Според тази хипотеза е важно да се развиват финансовите пазари, да им се осигури възможност да функционират колкото се може по-безпрепятствено, тъй като те представляват единствения механизъм за ефикасно вложение на капитала. Политиките, провеждани упорито от тридесет години насам, съответстват на тази препоръка. Целта беше да се изгради световно интегриран финансов пазар, на който всички действащи лица (предприятия, домакинства, държави, финансови институции) да могат да обменят ценни книжа от всякакви категории (акции, облигации, дългове, деривати, валута) с всякакъв матуритет (дългосрочни, средносрочни, краткосрочни). Финансовите пазари заприличаха на „съвършения пазар“ от учебниците – икономическото говорене създаде своя реалност. След като пазарите ставаха „все по-съвършени“ от гледна точка на доминиращата икономическа теория, анализаторите повярваха, че финансовата система е вече много по-стабилна, отколкото в миналото. Това като че ли бе потвърдено от „голямата умереност“ – период на икономически растеж без повишение на заплатите, характерен за Съединените щати между 1990 и 2007 г.

И до ден днешен Г-20 продължава да поддържа идеята, че финансовите пазари са добрият механизъм за влагане на капитали. Първенството и интегритетът на финансовите пазари остават крайна цел, към която е насочена неговата нова финансова регулация. Кризата се интерпретира не като неизбежен резултат от логиката на нерегулираните пазари, а като последица от нечестното поведение и безотговорността на някои финансови играчи, недостатъчно контролирани от публичната власт.

Кризата обаче дойде, за да докаже, че пазарите не са ефективни и не позволяват ефикасно вложение на капитали. Този факт има огромни последици за регулацията и икономическата политика. Теорията на ефективността почива на идеята, че инвеститорите търсят и намират възможно най-надеждната информация за стойността на различните проекти, които се конкурират за финансиране на пазара. Ако се вярва на тази теория, цената, която се формира на даден пазар, отразява мнението на инвеститорите и обобщава цялата налична информация: тя следователно е правилна оценка на реалната стойност на ценните книжа. Предполага се, че тази стойност концентрира цялата информация, необходима за насочване на икономическата дейност, оттам и на обществения живот. По такъв начин капиталът се инвестира в най-рентабилните проекти и изоставя най-неефикасните. Такава е централната идея на тази теория: финансовата конкуренция води до формиране на точни цени, които представляват надежден сигнал за инвеститорите и ефикасно насочват икономическото развитие.

Но кризата дойде да потвърди различните критични изследвания, които оспорваха тази теза. Финансовата конкуренция не формира непременно точни цени. Още по-лошо – финансовата конкуренция е често дестабилизираща и води до прекомерна и неразумна еволюция на цените – създаването на финансови балони.

Основната грешка на теорията за ефективност на финансовите пазари е, че по отношение на финансовите продукти прилага обичайната теория, валидна за обикновените стоки. При последните конкуренцията е отчасти саморегулираща поради това, което наричаме „закон“ за търсенето и предлагането – когато цената на дадена стока расте, производителите ще увеличат предлагането, а купувачите ще намалят търсенето; цената съответно ще спадне и ще се установи на равнище, близко до точката на равновесие. С други думи, когато цената на дадена стока расте, коригиращите сили ще са насочени към спиране и обръщане на тенденцията към покачване. Конкуренцията поражда това, което наричаме „негативна обратна връзка“ – коригиращи сили, които са насочени в обратна посока на първоначалната тенденция. Идеята за ефективност е породена от пряко пренасяне на този механизъм върху финансовия пазар.

Но при последния ситуацията е съвсем различна. Когато цената расте, често се наблюдава не намаляване, а увеличаване на търсенето! И наистина, увеличена цена означава увеличена рентабилност за притежателите на ценните книжа като последица от реализирана принадена стойност. Увеличената цена привлича нови купувачи, което още повече увеличава първоначалния ръст. Перспективата за бонуси кара брокерите да засилват още повече тенденцията. Така се стига до непредвидения, но неизбежен инцидент, предизвикващ промяна на прогнозите в обратна посока и финансов крах. Това явление, достойно за овцете на Панюрж, е процес на „позитивни обратни връзки“, който засилва дисбаланса. Това е спекулативен балон — кумулативен ръст на цените, който сам подхранва себе си. Този процес не формира точни цени, а напротив — неадекватни цени.

Следователно господстващото положение, заемано от финансовите пазари, не може да осигури ефикасност. Нещо повече – то е постоя­нен източник на нестабилност, както ясно показва непрекъснатата серия от балони, която наблюдаваме от 20 години насам: Япония, Югоизточна Азия, Интернет, бързо развиващи се пазари, недвижими имоти, секюритизация. Финансовата нестабилност се проя­вява чрез силни колебания на обменните курсове и борсовите цени, без връзка с фундаменталните икономически показатели. Тази нестабилност, породена от финансовия сектор, се разпростира върху реалната икономика чрез множество механизми.

За намаляване на неефективността и нестабилността на финансовите пазари, предлагаме четири мерки:

Мярка №1 — стриктно обособяване на финансовите пазари и дейността на финансовите играчи, забрана банките да спекулират за своя сметка с цел избягване разпространението на балоните и фалитите.

Мярка №2 — намаляване на ликвидността и дестабилизиращата спекула чрез контрол върху движението на капитали и налагане на такси върху финансовите транзакции.

Мярка №3 — ограничаване на финансовите транзакции до ниво, съответстващо на нуждите на реалната икономика (например: застраховка срещу неплатежоспособност – CDS, единствено за притежателите на застраховани ценни книжа и т. н.).

Мярка №4 — определяне на таван на заплатите на брокерите.

Фалшива очевидност №2:
финансовите пазари благоприятстват 
стопанския растеж

Финансовата интеграция доведе властта на финансите до кулминация поради това, че обединява и централизира капиталистическата собственост на световно равнище. Именно тя определя днес нормите за рентабилност, отнасящи се за всички капитали. Проек­тът имаше за цел пазарното финансиране да замени банковото финансиране на инвестициите. Но той всъщност се провали, тъй като днес общо взето предприятията финансират акционерите, а не обратното. Същевременно управлението на предприятията претърпя дълбоки промени, за да постигне нормите за рентабилност, налагани от пазара. Нарасналата роля на акционерската компонента доведе до ново схващане за предприятието и неговите мениджъри като работещи изключително в услуга на акционерите. Изчезна идеята за общ интерес на всички участници, допринасящи за дейността на предприятието. Първостепенна задача на ръководителите на предприятията, котирани на борсата, е да задоволят стремежа за обогатяване на акционерите и само това. Така те престават да бъдат наемни служители, както показва и прекомерният ръст на техните възнаграждения. Съгласно теорията за „агентския модел“ целта е да се постигне сходство на интересите на ръководителите на предприя­тията и на акционерите.

Възвращаемост на собствения капитал (ROE – Return on Equity) от 15% до 25% е вече норма, която финансовата власт налага на предприятията и наемните работници. Инструмент на тази власт е ликвидността, позволяваща на капитали, чието използване е незадоволително, във всеки момент да се пренасочат другаде. Изправени пред тази власт, наемните работници и политическите институции са разединени и поставени в неравностойно положение. Тази липса на равновесие води до неразумни претенции за печалба, които спъват стопанския растеж и причиняват постоянно задълбочаване на разликата в доходите. От една страна, изискванията за печалба силно потискат инвестициите – колкото изискваната рентабилност е по-висока, толкова по-трудно се намират достатъчно ефективни проекти за постигането ù. Размерът на инвестираните капитали остава на исторически ниско ниво в Европа и Съединените щати. От друга страна, тези изисквания водят до постоянен натиск за намаляване на заплатите и покупателната способност, което се отразява неблагоприятно върху търсенето. Едновременното възпиране на инвестициите и потреблението води до слаб растеж и ендемична безработица. Тази тенденция бе смекчена в англосаксонските страни посредством нарастващото задлъжняване на домакинствата и чрез финансови балони, създаващи фиктивно богатство, което позволява увеличаване на потреблението без ръст на заплатите, водещо в края на краищата до фалити.

За предотвратяване на отрицателните последици на финансовите пазари върху стопанската дейност поставяме на разискване три мерки:

Мярка №5 — значително укрепване на силите за противодействие в предприятията с цел да се задължат ръководствата да взимат предвид интересите на всички заинтересовани страни.

Мярка №6 — значително увеличаване на облагането на най-високите доходи, за да се обезсмисли надпреварата за постигане на непосилна рентабилност.

Мярка №7 — намаляване на зависимостта на предприятията от финансовите пазари чрез развиване на политика за публично кредитиране (с преференциални условия за приоритетни в социално и екологично отношение дейности).

Фалшива очевидност № 3:
пазарите са добри индикатори 
за платежоспособността на държавите

Според привържениците на тезата за ефективност на финансовите пазари, при оценка на риска от предоставяне на кредити на дадена държава, пазарните оператори взимат предвид обективното състояние на публичните ù финанси. Да разгледаме примера с гръцкия дълг: за оценка на ситуацията финансовите оператори и овластените за вземане на решения се опират единствено на финансовите анализи. Така например, когато лихвеният процент, изискван от Гърция, нарасна до над 10%, всички заключиха, че рискът от неплатежоспособност е голям — щом инвеститорите налагат подобна рискова премия, това означава, че опасността е изключително голяма.

Това е сериозна грешка, като се има предвид същинската природа на оценката от страна на финансовия пазар. Последният не е ефективен и често формира цени, лишени от всякаква връзка с фундаменталните принципи на икономиката. При това положение анализът на дадена ситуация е неразумно да почива единствено на финансовата оценка. Оценката на стойността на дадена ценна книга не е сравнима с измерването на обективна величина, като например тежестта на предмет. Ценната книга е право на бъдещ доход – за да се определи неговата стойност, е необходимо да се предвиди бъдещето. Това е въпрос на преценка, а не на обективно измерване, тъй като в дадения момент бъдещето по никакъв начин не е предопределено. На пазара на ценни книжа оценката съответства на това, което операторите смятат, че ще се получи в бъдеще. Финансовата стойност е резултат от преценка, от вярване, от залог в бъдещето – нищо не гарантира, че оценката на финансовия пазар е за предпочитане пред другите форми на оценяване.    

На всичкото отгоре финансовата оценка не е неутрална – тя оказва въздействие върху измервания обект, ангажира и изгражда бъдещето, за което само предполага. Това позволява рейтинговите агенции да допринасят съществено за определяне на лихвените проценти на облигационните пазари, като присъждат оценки, отличаващи се с голяма доза субективност, дори със стремеж за подхранване на нестабилността – източник на спекулативни печалби. Като понижават рейтинга на дадена държава, те увеличават лихвения процент, изискван от финансовите играчи за придобиване на ценни книжа от държавния дълг на съответната държава, и по такъв начин увеличават риска от фалит, който самите те са оповестили.

За да се намали въздействието на психологията на пазарите върху финансирането на държавите, поставяме на разискване две мерки :

Мярка №8 — на рейтинговите агенции не бива да се позволява да въздействат произволно върху лихвените проценти на облигацион­ните пазари, понижавайки рейтинга на държавите. Тяхната дейност трябва да бъде регламентирана, като се изисква оценката им да бъде резултат от прозрачен икономически анализ.

Мярка №8а — да се освободят държавите от заплахата на финансовите пазари, като се гарантира изкупуването на държавните ценни книжа от Европейската централна банка.

Фалшива очевидност № 4: 
нарастването на държавния дълг е резултат 
от прекомерни разходи

Мишел Пебро – един от „кръстниците“ на френската банка, описва през 2005 г. в един от поръчаните му официални доклади как Франция е хваната за гърлото от държавния си дълг и жертва бъдещите си поколения, като допуска непремерени социални разходи. Държава, потънала в дългове, подобно на баща алкохолик, който пие повече, отколкото му позволяват доходите – такава е картината, разпространявана обикновено в уводните статии на повечето вестници. Всъщност обаче констатираният отскоро експлозивен ръст на държавния дълг във Франция и по света се дължи на съвсем други причини – на плановете за спасяване на финансовия сектор и най-вече на рецесията, предизвикана от банковата и финансовата криза, започнала през 2008 г. Средният публичен дефицит в еврозоната възлизаше на само 0,6% от БВП през 2007 г., но кризата предизвика нарастването му на 7% през 2010 г. Същевременно държавният дълг се увеличи от 66% на 84% от БВП.

Вярно е, че нарастването на държавния дълг на Франция и на голям брой европейски държави започна с умерени темпове още преди рецесията. Причина за това не е ръстът на публичните разходи (напротив, като процент от БВП те са стабилни или намаляват в Европейския съюз от началото на 90-те години насам), а най-вече спадът на публичните приходи поради слабия стопански растеж през периода и фискалната контрареволюция, извършвана от повечето правителства от двадесет и пет години насам. Разглеждана в по-дългосрочен аспект, фискалната контрареволюция непрекъснато подхранваше ръста на дълга в периодите между отделните рецесии. Във Франция например неотдавнашен парламентарен доклад отчита, че приетите решения за намаляване на данъчната тежест между 2000 и 2010 г. са стрували 100 милиарда евро, без да се смята цената на освобождаване от социални удръжки (30 милиарда) и други „фискални разходи“. Предвид липсата на фискална хармонизация, европейските държави се впуснаха във фискална конкуренция, намалявайки корпоративния данък, данъка върху високите доходи и имотния данък. Макар относителната тежест на тези детерминанти да варира в различните страни, почти всеобщото увеличение на публичните дефицити и на коефициента на задлъжнялост на държавите в Европа през последните тридесет години не се дължи главно на отклонение от нормата на публичните разходи. Тази диагноза отваря естествено други възможности за решения освен вечно преповтаряните призиви за намаляване на публичните разходи.

За да се възстанови информираното публично разискване на източниците на задлъжняване и съответните средства за преодоляването му, поставяме на обсъждане следното предложение:

Мярка № 9 — извършване на публичен и граждански одит на държавния дълг с цел установяване на източниците му и определяне на основните притежатели на ценни книжа по дълга и тяхната стойност.

Фалшива очевидност №5:
необходимо е да се намалят разходите, 
за да се намали държавният дълг

Макар нарастването на държавния дълг да се дължи отчасти на увеличението на публичните разходи, орязването на последните не би спомогнало непременно за решаването на въпроса. Динамиката на държавния дълг няма голяма прилика с дълга на едно домакинство – макроикономиката не се свежда до икономиката на домакинствата. Динамиката на дълга зависи от няколко фактора: нивото на началния дефицит, а също и разликата между лихвения процент и номиналния темп на стопански растеж.

Ако последният е по-нисък от лихвения процент, дългът ще расте механично поради ефекта „снежна топка“ – сумата на лихвите расте, както и общият дефицит (включително лихвите по дълга). Така в началото на 90-те години политиката за силен франк, провеждана от Береговоа, продължи да се прилага въпреки рецесията от 1993-1994 г. и доведе до лихвен процент, трайно по-висок от темпа на стопански растеж, което обяснява резкия скок на държавния дълг на Франция през този период. Същият механизъм позволява да се обясни увеличаването на дълга през първата половина на 80-те години под въздействието на неолибералната революция и на политиката на високи лихвени проценти, провеждана от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър.

Но самият темп на стопански растеж не е независим от публичните разходи – в краткосрочен аспект стабилизирането на публичните разходи намалява дълбочината на рецесията („автоматични стабилизатори“); в дългосрочен аспект публичните инвестиции и разходи (образование, здравеопазване, наука, инфраструктура…) стимулират растежа. Погрешно е да се твърди, че всеки публичен дефицит увеличава със същата сума държавния дълг или че всяко стопяване на дефицита позволява съответно да се намали дългът. Ако намаляването на дефицита възпира икономическата активност, дългът още повече ще нарасне. Либералните коментатори се аргументират с факта, че някои страни (Канада, Швеция, Израел) рязко преразгледаха публичните си разходи през 90-те години и незабавно след това постигнаха мощно възстановяване на растежа. Но това е възможно само ако преструктурирането на разходите се извърши в отделна страна, която незабавно възстановява конкурентоспособността си в сравнение със своите конкуренти. Това, което очевидно забравят привържениците на европейското преструктуриране, е, че основни клиенти и конкуренти на европейските страни са другите европейски страни, като в общи линии ЕС не е особено отворен навън. Едновременно и масово намаляване на публичните разходи във всички държави-членки на ЕС може само да задълбочи рецесията и съответно да увеличи още повече държавния дълг.

За да предотвратим преразглеждане на публичните разходи, което би довело до социална и политическа катастрофа, поставяме на разискване следните две мерки:

Мярка №10 — да се запази, дори увеличи, нивото на социална закрила (застраховка срещу безработица, жилищно настаняване…).

Мярка №11 — да се увеличат бюджетите на образованието и нау­ката, както и инвестициите в екологията, с цел създаване на условия за устойчив растеж, позволяващ голямо понижаване на безработицата.

Фалшива очевидност №6:
държавният дълг прехвърля финансовите последици 
от нашата разточителност върху внуците ни

Съществува и друго погрешно твърдение, което смесва икономиката на домакинствата с макроикономиката. Според него държавният дълг представлявал прехвърляне на богатство в ущърб на бъдещите поколения. Държавният дълг действително представлява механизъм за трансфер на богатство, но най-вече от обикновените данъкоплатци към рентиерите.

По силата на логика, която рядко се потвърждава от практиката и според която намаляването на данъците стимулира растежа и води в крайна сметка до увеличаване на публичните приходи, европейските държави от 1980 г. насам подражават на Съединените щати, като се надпреварват да определят все по-ниски данъци. Многократно бяха понижавани данъци и социални вноски (върху корпоративната печалба, върху високите доходи, върху имуществото, социалните вноски за сметка на работодателите и др.), но ефектът върху стопанския растеж е доста съмнителен. Тези антипреразпределителни фискални мерки влошиха едновременно и кумулативно социалните неравенства и публичния дефицит.

Подобни фискални политики принудиха публичните администрации да задлъжнеят към състоятелните семейства и финансовите пазари, за да могат да финансират така създадените дефицити. Получи се „ефект джакпот“ – с парите от икономисаните данъци богатите успяха да придобият ценни книжа (носещи лихва) от държавния дълг, емитирани за финансиране на публичния дефицит, предизвикан от намаляването на данъците… Във Франция обслужването на държавния дълг струва 40 милиарда евро годишно, почти колкото приходите от данък общ доход. Брилянтното провеждане на маневрата се подсили и от успешното убеждаване на населението, че държавният дълг е нараснал по вина на чиновниците, пенсио­нерите и болните.

Следователно увеличаването на държавния дълг в Европа и Съединените щати не е резултат от експанзионистични кейнсиански политики или от разточителни социални политики, а по-скоро от политика в полза на привилегированите слоеве – „фискалните разходи“ (намаления на данъци и социални вноски) увеличават разполагаемите доходи на най-малко нуждаещите се, които могат да увеличат капиталовложенията си, по-специално в съкровищни бонове, носещи лихви, плащани с данъците, удържани от всички данъкоплатци. В резултат се получава механизъм за обратно преразпределение – от народните към състоятелните класи чрез държавния дълг, който при всички случаи носи рента на частни лица.

За справедливо възстановяване на баланса на публичните финанси в Европа и Франция поставяме на разискване следните две мерки:

Мярка №12 — да се възстанови силно преразпределящият характер на преките данъци върху доходите (премахване на данъчните отстъпки, създаване на нови стъпки в данъчната скала и увеличаване на ставките на данък общ доход..…).

Мярка №13 — премахване на въведените за предприятията данъчни отстъпки, които нямат достатъчен ефект върху заетостта.

Фалшива очевидност №7:
необходимо е да възстановим доверието на финансовите пазари, за да финансираме държавния дълг

На световно ниво нарастването на държавните дългове трябва да се анализира в съотношение с развитието на финансовите пазари. През последните тридесет години благодарение на тоталната либерализация на движението на капитали финансите значително увеличиха влиянието си върху икономиката. Големите фирми прибягват все по-малко до банкови кредити и все повече до финансовите пазари. Домакинствата също отбелязват как растяща част от техните спестявания се влива във финансовите пазари за пенсии чрез различни видове капиталовложения или в някои страни посредством финансирането на жилището им (ипотечни кредити). Управляващите портфейли се стремят да разнообразят риска и залагат не само на частни, но и на държавни ценни книжа. Те са лесно достъпни на пазара, тъй като правителствата прилагат политика, водеща към увеличение на дефицита: високи лихвени проценти, данъчни облекчения, насочени към високите доходи, масово стимулиране на спестовността на домакинствата за благоприятстване на пенсионните режими чрез капитализация и т.н.

В рамките на ЕС финансиаризацията на държавния дълг е записана в договорите: след Маастрихт на централните банки се забранява да финансират пряко държавите, които са длъжни да взимат заеми на финансовите пазари. Тази „парична репресия“ съпътства„финансовата либерализация“ и е точно обратна на политиките на „финансова репресия“ (драстично ограничаване на свободата на действие на финансите) и „парична либерализация“ (след края на златния еталон), възприети след голямата криза от 30-те години на XX век. Целта е държавите, за които се предполага, че по природа са прекомерно разточителни, да бъдат подложени на дисциплината на финансовите пазари, за които се предполага, че по природа са ефективни и всезнаещи.

В резултат на този доктринерски похват Европейската централна банка (ЕЦБ) няма право да изкупува пряко държавни облигации, емитирани от европейските държави. Лишени от гаранция, че могат винаги да получат финансиране от Централната банка, страните от Южна Европа станаха жертва на спекулативни атаки. Вярно е, че от няколко месеца насам, въпреки че досега е била безрезервно вярна на ортодоксалните схващания, ЕЦБ изкупува държавни облигации с пазарен лихвен процент, за да успокои напрежението на европейския облигационен пазар. Но не се знае дали това ще бъде достатъчно, в случай че кризата с дълга се задълбочи и пазарната лихва полети нагоре. Тогава би било трудно да се поддържа този ортодоксален монетаризъм, лишен от сериозни научни основания.

За преодоляване на проблема с държавния дълг поставяме на разискване две мерки:

Мярка №14 — да се разреши на Европейската централна банка да финансира пряко държавите (или да задължава търговските банки да записват държавни облигации) с нисък лихвен процент, като по този начин отпусне менгемето, с което ги притискат финансовите пазари.

Мярка №15 — ако е необходимо, държавният дълг да бъде преструктуриран, като например се определи таван на обслужването на дълга до определен процент от БВП и като се диференцират кредиторите в зависимост от броя на притежаваните ценни книжа: най-големите рентиери (частни лица или институции) трябва да приемат значително удължаване на профила на дълга, дори частичното му или пълно анулиране. Необходимо е също да бъдат предоговорени прекомерните лихвени проценти по ценните книжа, емитирани от държавите в затруднение по време на кризата.

Фалшива очевидност №8:
Европейският съюз брани европейския социален модел

Европейското изграждане се явява противоречив процес. Съвместно съществуват две визии за Европа, които не смеят да се сблъскат открито. Според социалдемократите Европа би трябвало да поощрява европейския социален модел – плод на постигнатия след Втората световна война социален компромис, с неговата социална закрила, обществени услуги и промишлени политики. Тя трябваше да изгради стена срещу либералната глобализация, да подкрепи и осигури жизненост и напредък на този модел. Европа трябваше да защити специфична визия за организацията на световната икономика – глобализация, регулирана чрез световни органи за управление. Трябваше да позволи на държавите членки да запазят високо ниво на публични разходи и на преразпределение, като осигури способността им да ги финансира чрез хармонизация на данъчното облагане на гражданите, предприятията и доходите от капитал.

Но Европа не пожела да съхрани своята специфика. Доминиращата визия понастоящем в Брюксел и сред повечето национални правителства е, напротив, визия в полза на либерална Европа, чиято цел е да приспособи европейските общества към изискванията на глобализацията – европейското изграждане става повод за оспорване на европейския социален модел и за дерегулация на икономиката. На Европейския единен пазар върховенството на правото на конкуренция спрямо националните регулации и социалните права позволява да се упражнява по-голяма конкуренция на пазарите на стоки и услуги, да се намалява ролята на обществените услуги и да се създава конкуренция между европейските трудещи се. Социалната и фискалната конкуренция позволи да се намалят данъците, особено върху корпоративните и капиталовите доходи („променливите основи“), и да се упражни натиск върху социалните разходи. Европейските договори гарантират четири основни свободи: свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали. Но свободното движение на капитали далеч не е запазено за вътрешния пазар, а се прилага за инвеститорите от цял свят, което налага европейските производители да се съобразяват с възвръщаемостта на капиталите на международно ниво. Европейското изграждане се оказва средство за налагане на неолиберални реформи на европейските народи.

Формирането на макроикономическата политика (независимост на ЕЦБ по отношение на политиката, Пакт за стабилност) е белязано от недоверие към демократично избраните правителства. Стремежът е държавите да бъдат лишени от всякаква автономия в областта на паричната политика, както и в областта на бюджета. Трябва да бъде постигнат балансиран бюджет; забранени са всякакви самоволни мерки за стопанско оживление; необходимо е да действа единствено „автоматическата стабилизация“. Не се прилага никаква обща конюнктурна политика в зоната, не се набелязват никакви общи цели в областта на растежа и заетостта. Различията в положението на отделните страни не се отчитат, тъй като пактът не се интересува нито от процента инфлация, нито от националния външнотърговски дефицит; целите по публичното финансиране не държат сметка за националните икономически ситуации.

Европейските инстанции се опитаха да подтикнат към структурни реформи (чрез Основни насоки на икономическата политика, Отворен метод за координация или Лисабонската програма) с доста променлив успех. Методът на разработването им не беше нито демократичен, нито мобилизиращ, а либералната им ориентация не съвпадаше непременно с политиките, провеждани на национално ниво, във връзка със съществуващото съотношение на силите във всяка отделна страна. Възприетата насока не доведе незабавно до блестящи успехи, които биха я легитимирали. Движението по пътя на икономическата либерализация бе оспорено (неуспех на директивата „Болкенщайн“); някои държави се помъчиха да придадат национален характер на индустриалната си политика, а повечето се противопоставиха на поевропейчването на фискалната или социалната им политика. Социална Европа остана лишена от съдържание, единствено реално утвърждаване получи Европа на конкуренцията и финансите.

За да може Европа наистина да осигури развитието на европейския социален модел, поставяме на разискване следните две мерки:

Мярка №16 — да се преразгледа свободното движение на капитали и стоки между Европейския съюз и останалия свят, като при необходимост да се договорят многостранни или двустранни споразумения.

Мярка №17 — водеща нишка на европейското изграждане да бъде не политиката на конкуренция, а „хармонизацията, съпътствана от напредък“. Да се заложат общи цели със задължителен характер в областта на социалния прогрес, както и в макроикономическата област (Основни насоки на социалната политика).

Фалшива очевидност №9:
еврото е щит срещу кризата

Еврото трябваше да бъде фактор за защита срещу световната финансова криза. В края на краищата премахването на несигурността, свързана с обменния курс на националните валути, отстранява един значителен фактор на нестабилност. Но това въобще не се случи: Европа е по-тежко и по-продължително засегната от кризата, отколкото останалия свят. Това се дължи на самите начини на изграждане на валутния съюз.

От 1999 г. насам еврозоната отбеляза относително слаб растеж и увеличаване на различията между държавите членки в областта на растежа, инфлацията, безработицата и външнотърговския дисбаланс. Рамките на икономическата политика на еврозоната, която се стреми да налага сходни макроикономически политики за страни, намиращи се в различни ситуации, увеличи различията в растежа между държавите членки. В повечето страни, най-вече в най-големите, въвеждането на еврото не предизвика очакваното ускорение на растежа. В други растежът бе факт, но с цената на трудно поносими дисбаланси. Паричната и бюджетна строгост, подсилени от еврото, позволи цялата тежест на преустройството да бъде прехвърлена върху труда. Насърчени бяха гъвкавостта на трудовия пазар и икономията в областта на заплатите, намаля частта на трудовото възнаграждение в общата сума на доходите, задълбочи се неравенството.

Тази надпревара в снижаването на социалните разходи бе спечелена от Германия, която успя да натрупа значителни търговски излишъци за сметка на съседите си и най-вече на собствените си наемни работници и служители, като наложи понижаване на цената на труда и ограничаване на социалните придобивки. Това и дава търговско предимство пред съседите ù, които не успяха да притиснат толкова тежко трудещите се. Германският търговски излишък спъва растежа на другите страни. Бюджетният и търговският дефицит на едните е за сметка на излишъците на другите… Държавите членки не бяха способни да дефинират координирана стратегия.

Еврозоната по принцип трябваше да бъде по-малко засегната от финансовата криза, отколкото Съединените щати и Обединеното кралство. Нейните домакинства са доста по-малко свързани с финансовите пазари, а последните не са толкова развити и усложнени. Публичните финанси бяха в по-добро състояние; общият дефицит на групата страни от еврозоната беше 0,6% от БВП през 2007 г. срещу близо 3% в Съединените щати, Обединеното кралство или Япония. Но еврозоната страдаше от задълбочаване на дисбалансите – страните от Севера (Германия, Австрия, Холандия, скандинавските страни) задържаха заплатите и вътрешното търсене, като трупаха излишъци във външнотърговския обмен, докато страните от Юга (Испания, Гърция, Ирландия) регистрираха мощен растеж, подсилен от относително ниски лихвени равнища спрямо темповете на растеж, като същевременно трупаха дефицити във външнотърговския стокообмен.

Когато кризата тръгна от Съединените щати, последните се погрижиха да приложат реална политика за бюджетно и валутно възстановяване, като същевременно инициираха мерки за затягане на финансовата регулация. Европа, напротив, не успя да приложи достатъчно реактивна политика. Между 2007 и 2010 г. бюджетният тласък се равняваше на около 1,6% от БВП в еврозоната, 3,2% в Обединеното кралство, 4,2% в Съединените щати. Еврозоната изпита по-скоро нарастване на дефицитите, отколкото резултати от активна политика.

Същевременно Комисията продължи да налага процедури за прекомерен дефицит срещу държавите членки, при което в средата на 2010 г. практически всички страни от еврозоната бяха засегнати от тях. Тя поиска държавите членки да се ангажират да сведат дефицита под 3% в срок до 2013 или 2014 г., независимо от постигнатото икономическо развитие. Европейските инстанции продължиха да изискват рестриктивни политики по отношение на заплащането на труда, както и преразглеждане на публичните пенсионни и здравни системи, създавайки очевидния риск континентът да заседне още по-продължително в депресията, а отношенията между държавите да се изострят. Тази липса на координация и най-вече отсъствието на същински европейски бюджет, който би позволил реална солидарност между държавите членки, подтикна финансовите оператори да се отклонят от еврото, дори да спекулират открито срещу него.

За да може еврото реално да защитава европейските граждани срещу кризата, поставяме на разискване две мерки:

Мярка №18 — да се осигури реална координация на макроикономическите политики и съгласувано намаляване на външнотърговския дисбаланс между европейските страни.

Мярка №19 — да се компенсира външнотърговският дисбаланс в Европа чрез създаване на Банка за плащания (организираща сключването на заеми между европейските страни).

Мярка №20 — в случай че кризата доведе до отказ от еврото и докато бъде създаден европейски бюджет (вж. по-горе), да се установи вътрешноевропейски валутен режим(обща валута от типа „банкор“), който да организира възстановяването на външнотърговския баланс между европейските страни.

Фалшива очевидност №10:
гръцката криза най-сетне позволи да се напредне по пътя към икономическото правителство и същинската европейска солидарност

От средата на 2009 г. финансовите пазари започнаха спекула с дълговете на европейските страни. Общо взето, значителният ръст на дълга и на публичния дефицит в световен мащаб не доведе (все още) до нарастване на лихвите по дългосрочните заеми – финансовите оператори смятат, че централните банки ще запазят задълго реалните лихви на ниво, близко до нулата, и че не съществува риск от инфлация, нито от неплатежоспособност на голяма държава. Но спекулантите си дадоха сметка за слабостите в организацията на еврозоната. Докато правителствата на другите развити държави могат все още да получават финансиране от своята Централна банка, страните от еврозоната се отказаха от тази възможност и при необходимост от финансиране на дефицитите зависят изцяло от пазарите. Именно по тази причина спекулата започна да се развихря срещу най-уязвимите страни от зоната – Гърция, Испания, Ирландия.

Европейските инстанции и правителствата реагираха със закъснение, като не искаха да се създава впечатление, че страните членки разполагат с безгранична подкрепа от страна на своите партньори, и желаеха да санкционират Гърция, виновна, че с помощта на „Голд­ман Сакс“ е прикрила реалните стойности на своя дефицит. Но през май 2010 г. все пак на ЕЦБ и държавите членки се наложи да създадат по спешност Фонд за финансова стабилност, за да покажат на пазарите, че на застрашените страни ще бъде оказана неограничена помощ. В замяна на това последните трябваше да приемат планове за безпрецедентни бюджетни ограничения, които ще ги осъдят на рязко свиване на икономическата дейност и на продължителна рецесия. Под натиска на МВФ и на Европейската комисия Гърция трябва да приватизира обществените услуги, а Испания да смекчи регулацията на трудовия си пазар. Дори Франция и Германия, които не са подложени на спекула, съобщиха за налагането на ограничителни мерки.

При това търсенето в Европа въобще не е прекомерно. Публичните финанси са в по-добра ситуация, отколкото в Съединените щати или Великобритания и позволяват маневриране в рамките на бюджета. Необходимо е липсата на равновесие да се смекчи чрез прилагане на съгласувани мерки: страните с излишъци от Северна и Средна Европа да водят експанзионистични политики – увеличаване на заплатите, на социалните разходи и т.н., за компенсиране на рестриктивните политики на страните от Южна Европа. Като цяло бюджетната политика в еврозоната не бива да бъде рестриктивна, докато европейската икономика не почне да се доближава със задоволителни темпове до пълна заетост.

Но днес привържениците на автоматична и рестриктивна бюджетна политика в Европа разполагат за съжаление с укрепнали позиции. Гръцката криза позволи да се забравят същинските източници на финансовата криза. Тези, които приеха да подкрепят финансово страните от Юга, искат в замяна втвърдяване на Пакта за стабилност. Комисията и Германия искат да наложат на всички страни-членки целта за балансиран бюджет да бъде вписана в техните конституции, а бюджетната им политика да бъде надзиравана от комитети на независими експерти. Комисията иска да подложи страните на продължителна терапия на ограничения, за да се сведе държавният дълг под 60% от БВП. Ако съществува напредък към европейско икономическо правителство, то той води към правителство, което вместо да отслаби „менгемето“ на финансите, желае да наложи ограничения и да задълбочи „структурните“ реформи в ущърб на социалната солидарност във всяка отделна страна и между страните.

Кризата изкушава финансовите елити и европейските технократи да приложат „шокова стратегия“, като се възползват от кризата, за да радикализират неолибералната програма. Но тази политика не разполага с големи шансове за успех:

– Намаляването на публичните разходи ще ограничи необходимите на европейско ниво усилия за поддържане на разходите за бъдеще време (наука, образование, семейна политика), които биха помогнали на европейската промишленост да се укрепи и да инвестира в перспективни сектори (зелена икономика).

– Кризата ще даде повод за въвеждане на силни ограничения на социалните разходи – неуморно преследвана цел от привържениците на неолиберализма – с риск да се постави под заплаха социалното сближаване, да се намали реалното търсене, да се насърчават домакинствата да спестяват за пенсия и здравеопазване, влагайки средствата си във финансовите институции, отговорни за кризата.

– Правителствата и европейските инстанции отказват да поемат по пътя на хармонизация на фискалните закони, която би позволила по-високо облагане на финансовия сектор, големите имоти и високите доходи.

– Европейските страни въвеждат неотклонно рестриктивни бюджетни политики, които ще възпират растежа. Данъчните приходи ще намаляват. Бюджетното салдо няма да бъде подобрено, коефициен­тът на задлъжнялост ще се влоши, спокойствието на пазарите няма да бъде осигурено.

– Не всички европейски страни, предвид разнообразието на техните политически и социални култури, се подчиниха на желязната дисциплина, въведена с Договора от Маастрихт; не всички от тях ще се подчинят на затягането му, което се подготвя в момента. Съществува реален риск от предизвикване на динамика на всеобщо обръщане към вътрешните задачи на всяка отделна страна.

За осигуряване на напредък към същинско икономическо правителство и европейска солидарност поставяме на разискване две мерки:

Мярка №21 — разработване на европейски фискални норми (такса въглерод, данък печалба и др.) и същински европейски бюджет с цел съгласуване на икономиките и уеднаквяване на условията за достъп до обществените и социалните услуги в различните държави-членки на базата на най-добрите практики.

Мярка №22 — да се пристъпи към осъществяване на широк европейски план, финансиран чрез публичен заем от населението с ниска, но гарантирана лихва и/или чрез създаване на пари от ЕЦБ с цел екологично преустройство на европейската икономика.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Да се подложи на разискване икономическата политика, да се начертаят пътища за преосноваване 
на Европейския съюз

Европа се изграждаше от три десетилетия насам на технократична база, изключваща населението от разискването на икономическата политика. Неолибералната доктрина, почиваща на незащитимата днес хипотеза за ефективност на финансовите пазари, следва да бъде изоставена. Необходимо е да се разкрепости пространството за други възможни политики и да се разискват предложения за алтернативни и смислени предложения, възпиращи властта на финансите и осигуряващи хармонизация при по-нататъшното развитие на европейските икономически и социални системи. Това предполага съвместно използване на значителни бюджетни ресурси, осигурени от въвеждането на силно преразпределяща европейска фискална система. Само при такива условия проектът за европейско изграждане ще може да се надява на възстановяване на народната демократична легитимност, която днес му липсва.

Естествено, не е реалистично да си представим, че 27 страни ще решат едновременно да извършат подобен разрив в методите и целите на европейското изграждане. Европейската икономическа общност започна с шест страни – преосноваване на Европейския съюз също ще премине през фаза на споразумение между няколко страни, желаещи да проучат алтернативни пътища. Успоредно с осъзнаване на все по-очевидните катастрофални последици от възприетите днес политики дебатът по алтернативите ще се развие навсякъде в Европа. Социални борби и политически промени ще се извършат с различни темпове в различните страни. Национални правителства ще взимат новаторски решения. Тези, които пожелаят, ще трябва да приемат засилено сътрудничество, за да прибягнат до смели мерки в областта на финансовата регулация, фискалната или социалната политика. Със своите конкретни предложения те ще подадат ръка на другите народи, които също да се присъединят към развитието.

Ето защо ни изглежда важно да очертаем и поставим за разискване още сега големите насоки на алтернативните икономически политики, които ще направят възможно това преосноваване на европейското изграждане.

Д.Нинов, доктор по икономика, член на СИБ

Димитър Нинов e доктор по икономика и старши научен сътрудник. През 1974-1975 г. специализира в Англия, а през 1992-2001 г.- в Австрия, Белгия, Швейцария и САЩ. Заемал е ръководни длъжности в МТСП и МФ.Бил е представител на Р.България в Направляващия Комитет по социална защита на Съвета на Европа; участник в подготовката на пенсионната реформа и КЗСО ( сега КСО); участник в преговорите по три годишното споразумение с МВФ;  консултант на мисии на Св.Банка и МВФ в България; представител на МФ в Комисията по труда и социалната политика при НС; съветник на Президента на КНСБ, член на Събранието на представителите и Контролния съвет на НЗОК Научните му интереси са в областта на  финансите, социалната политика и жизненото равнище. Има десетки участия в национални и международни научни конференции и кръгли маси и над 150 научни публикации, в т.число 2 самостоятелни книги :”Социалната справедливост в пенсионното осигуряване”, издадена през 1998 г. на български и английски език; и ”Социални цели и последици на бюджета и икономическата политика в България през 2000-2006 г.”, публикувана през 2008 г.

Предварително ще напомня, че :

– В доминиращия в света и Европа модел на здравеопазване¹` се преплитат сложни система от обществени, професионални, бизнес и лични . взаимоотношения и противоречиви интереси. Тяхното динамично балансиране е сложен процес, зависещ от множество конкретни научно-технически, икономически, екологични, географски и социални фактори и обстоятелства. В анализите, проектирането на законодателството, организацията, функционирането и контрола върху здравните дейности  част от тях съзнателно или несъзнателно се изпускат или подценяват, а други – надценяват, което води до съществени и многобройни пропуски и слабости в здравното законодателството, финансирането, организацията, информационното и кадрово обслужване и функционирането на здравната система като цяло, в т.число до : незадоволителни приходи;нерационално и неефективно разпределение и разходване на предоставяните й публични и лични средства; и пр.; и като последица – до ежегодни и неефективни преразходи на средства и в същото време – ограничен достъп на населението до необходимата му здравна помощ, повишена заболеваемост, незадоволителен здравен статус и общо недоволство – както от страна на ИМП, така и най-вече от страна   пациентите и здравно осигурените лица.

– Натрупаните през последните 21-22 години нерешени или незадоволително решени проблеми на здравеопазването у нас са  многобройни, взаимно свързани и сложни, а оценките и предложенията за тяхното решаване  често са фрагментарни, различни, противоречиви и нерядко противоположни. Да се обхванат и изброят изчерпателно в една статия е невъзможно. По тези причини нямаме  претенции за изчерпателност, пълнота или безспорност на  направените констатации, оценки и препоръки. Нещо повече, съзнателно ще подминем споровете по възприетия модел и механизъм ) чрез КП) за финансиране на публичното здравеопазване, в т.число решението на МЗ и предстоящото въвеждане на ДСГ; или конкретното влияние върху системата на здравеопазването, разходите за нейната издръжка и тяхната ефективност на протичащите демографски процеси и ускорено стареене на населението; бързо развитие на  медицинската наука и нарастващ брой на нови и все по-скъпи лекарства,  медицински продукти и медицинска апаратура; нерешените проблеми на опазването на околната среда и условията на труда и множеството други външни условия и фактори , определящи здравния статус и равнището на живота у нас.

Нашата цел е по-скромна  – да  насочим  вниманието към част от: основните нерешени или незадоволително решени проблеми на  политиката, организацията, управлението, финансирането, контрола, информационното обслужване  и функционирането на здравната система и пряко ангажираните институции с здравеопазването; към техните основни причини, в т.ч. пропуски и слабости в здравното законодателство, здравната реформа, занижените работни заплати – основа на здравните осигурителни вноски и пр.; както и да предложим насоки и конкретни мерки за тяхното комплексно и ефективно ограничаване и евентуално преодоляване в бъдеще – условие за повишаване здравния статус на населението.

I.Актуални нерешени проблеми на здравеопазването в България

Както е известно, протичащите у нас през изминалите 21 години  процесите на демократизация, преход и изграждане на пазарна икономика и реформи в здравеопазването, социалното осигуряване и пр. се влияеха от множество фрагментарни, конюнктурни и неефективни решения, което доведе до множество негативни социални и икономически последици. До последици, които съществено се разминават не само с първоначалните очаквания на болшинството от българския народ, но и с политиките и практиките във водещите страни членки на ЕС. В областта на здравеопазването те доведоха до такива негативни последици и процеси като : ограничен достъп на значителна част от населението и най-вече на ниско доходните групи от него до необходимите му здравни услуги- най-същественото отстъпление от модела на неефективната, но работеща система за здравеопазване до 1989 г. ( според Ричард Ран и Роберт Ът ²) и общо недоволство – както от страна на ИМП, така и на пациентите и здравно осигурените лица ; бърза комерсиализация и нарастване на „джобните” в общите разходи за издръжка на здравната система без забележим здравен, социален и икономически ефект и  при нарастваща неудовлетвореност както на ИМП, така и на здравно осигурените лица.

Основните причини за тези и множество други негативни последици в развитието на здравната система през последните 21 години търсим и виждаме в няколко най-общи и взаимно свързани и допълващи се негативни характеристикина здравната и по-общо на цялостната обществена  политика, в т.ч. в:

1. Доминирането на крайно неолиберални теории и практики във всички области на общественото развитие, включително в здравеопазването, представящи пазара като панацея на нерешените или незадоволително решени проблеми; отричащи или силно подценяващи официално подкрепяната от ЕК и Лисабонския договор теорията и практиката на социалната пазарна икономика и конкретно –  третирането на  здравеопазването (наред с образованието и социалната защита ) като   основни социални функции на съвременната европейска държава, в които   пазара и пазарните отношения имат ограничено място и роля

2. Запазващия се и доминиращ фрагментарен и конюнктурен подход към проблемите на общественото развитие, включително проблемите на здравеопазването, довели до продължаващо и днес частично реформиране на системата. И в тази връзка : неизпълнено и до днес решение и на сегашното Правителството за  преструктурира болничната помощ и преобразува на част от болниците в заведения за „долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация …или хосписи”, като  тяхната издръжка се поеме от  НЗОК/РЗОК – една от съществуващите множество относително самостоятелни причини за нарастващите разходи и снижаващата се ефективност на разходите за здравеопазване у нас; или за перманентно пренебрегваната необходимост от намилане на верния баланс между интересите на всички участници и пряко заинтересовани  лица и групи, в т.ч. между интересите на ИМП, от една страна,  и тези на здравно осигурените лица и  пациентите, от друга страна; или между частния и обществения  интерес и т.н.

3. Наличието на множество взаимно допълващи се пропуски, слабости и противоречия в действащото здравно законодателство³, в т.ч. : търговския статут на публичните ЛЗБП с доминиращо участие на държавата, както и търговският статут на физическите лица ИМП⁴ ; неефективна система за финансиране (най-вече на болничната помощ)
; липса на ясни и еднозначни правила относно правата и задълженията на участниците в проектирането на здравната реформа, управлението и контрола върху дейността  на системата ; отнето с закон право на НЗОК да контролира качеството на заплащаните от нея здравните услуги; законовото задължение за НЗОК/РЗОК да сключва договори със всяко болнично заведение, включително с частни  profit hospitals, които отговарят на определените условията в закона (по чл. 55, ал. 2, т. 1) и на критериите за осигуряване на достъпност  и качество на медицинската помощ  (по чл. 59г) – след като вече НЗОК е сключила договори с достатъчен брой лечебни заведения, които отговарят на въпросните условия и критерии, покриват потребностите на здравно осигурените лица от болнична помощ и изчерпват предвидените за целта средства в бюджета на НЗОК⁵ и т.н.

         4. Продължаващата политиката и практиката на хронично недофинансиране на здравеопазването – доколкото относителният дял в БВП на публичните разходи за неговата издръжка у нас се колебае около 4.1 %  през последните 5-6 г.- при средно 6.7 % за ЕС и 4.6 % за EU-10( Естония, Латвия, Литва, Полша, Република Чехия, Словения, Румъния и България) ⁵      

По данни  на МЗ в Националната здравна стратегия  2008-2013 г.  общите разходи за здравеопазване в ЕС са 8.2 % от БВП, докато публичните – 6.1 %.

С оглед на правилното тълкуване на тези различия ще отбележим, че недостигът на средства в здравеопазването, обусловен от ниското относително тегло на публичните средства в БВП у нас е само част от нерешените финансови проблеми на здравната система. Не по-малко негативни финансови, здравни и пр. последици за населението и здравно осигурените лица произтичат от погрешни подходи, слабости и пропуски в действащото здравно законодателство, организацията и управлението на системата, включително от нерационалното разпределение и неефективно разходване на предоставяния й финансов ресурс, липсата на ясни и еднозначни правила и формален и неефективен контрол върху разходите.

5. Продължаващото  подценяване на профилактиката на здравето и превенцията на заболеваемостта ; и от тази гледно точка –  неефективното разпределение на средствата на системата между здравната профилактика, лечение и рехабилитация, имаща относително самостоятелен принос за нарастващите потребности от финансови средства, хроничния им недостиг и недофинансиране на системата.

6. Високото (най-високото за страните членки на ЕС) и като тенденция нарастващо относително тегло на „джобните” в общите разходи (публични и лични) за издръжка на здравната система : 38 % през 2007 г. по оценките на Св.Банка ⁶;42 % през 2008 г.- по оценката на МЗ ⁷ ; и вероятно, ако тази тенденция се запази, около 45- 50 % в края на 2010 и първата половина на 2011 г.

Ще поясним, че това високо относително тегло на „джобните „ в общите разходи за издръжка на здравната система е сред основните непосредствени причини за : ниския и като тенденция снижаващ се достъп на все по-голяма част от населението до необходимата му здравна (медицинска и стоматологична); все по широкото разпространение на самолечението  и  случаите на късно търсене на лекарска помощ, когато развитието на болестта е напреднало,  срокът и разходите за нейното лечение  няколкократно по-големи; нарастваща заболеваемост – най-вече на социално значимите заболявания и влошаващ се здравен и зъбен статус на населението като цяло.

В тази връзка ще напомним резултатите от международните изследвания на МОТ, публикувани през 2007 г. в нейната здравна стратегия ⁸, които   показват и доказват по убедителен начин, че :

– колкото по-висок е относителният дял на личните ( т.нар. „джобни”) в общите разходи за здравеопазване, толкова по-ограничен е достъпа на толкова по-широки слоеве от населението до системата на здравеопазването  и  необходимите им  здравни услуги;

-и обратно, колкото по-малък е относителния дял на личните и по-голям този на публичните в общите разходи за здравеопазване, толкова по пълен е достъпа на  население до системата на здравеопазването.

Като пример за постигнат универсален достъп на населението до необходимата му качествена здравна помощ – основната цел на новата здравна стратегия на МОТ – се посочват  Великобритания, Франция и Германия, в които относителният дял на „джобните” в общите разходи за издръжка на здравеопазването се колебае около 10-12 %, т.е. приблизително толкова, колкото те бяха у нас до 1990 г.

7. Ниската и ситемно пренебрегвана здравна, социална и икономическа ефективност на бързо нарастващите общи разходи ( публични и  „джобни”) за издръжка на здравната система в официалните анализи и отчети на МЗ, НЗОК и Правителството като цяло.

Накратко, бързо нарастващи общи разходи за издръжка на системата при : непроменени или влошаващи се като тенденция здравни показатели, нарастваща здравна несигурност, нарастващи социално значими заболявания ( най-вече сърдечно съдови, по които сме на първо место в ЕС) и дестабилизация на здравеопазването като цяло.

По данни в доклада на Св.Банка от м.септември 2009 г. и наши допълнителни разчети, основани на тях и данни на НСИ от наблюденията върху домакинските бюджети , през 2011 г. спрямо 1999 г. :

– общите разходи за издръжка на здравеопазването у нас  са увеличени номинално 4.2 пъти ( от 1236.3 млн.лв. на 5 242 млн.лв.) и реално (при средногодишна инфлация за същия период от 203.47 %, включително планираната средногодишна инфлация ма 2001 г. от 3.6 %)– около 2.06 пъти;

– в същото време публичните разходи са нараснали номинално  3.38 пъти ( от 933.2 млн.лв. на 3 250 млн.лв. включително резерва) и реално 1.66 пъти, докато „джобните” разходи на населението за здравеопазване  са нараснали  номинално  6.57 пъти  ( от 303.1 млн.лв. на 1 992. млн. лв.) и реално   3,23 пъти;

– през същия период равнището на заболеваемостта на населението и здравния му статут остават практически същите или се влошават в определени направления; и остават най-високи в ЕС.

Например, по данни в цитирания доклад на Св. Банка от м. септември 2009 г.,броят на сърдечно съдовите заболявания на 100 000 души от населението в България е 685, в ЕС – 242, т.е. 2.71 пъти по – малък, а в EU- 468 или 1.46 пъти-по малък.

Показателна е и оценката на д-р Шарков, председател на Съюза на стоматолозите до преди няколко години, според която около 90 до 95 % от населението на страната е без зъби или с влошен зъбен статус.

         Накратко, системата на здравеопазването у нас страда не само от  хроничното й недофинансиране , но в същата и дори в по-голяма степен от  нерационалното разпределение на финансовия ресурс между здравната профилактика, лечение и рехабилитация и неефективното им и на практика  безконтролно разходване.

8. Доминиращо място и  роля в системата на здравеопазването  на корпоративните интереси на производителите и доставчиците на лекарства и медицински изделия – една от водещите причини за бързо нарастващите корупция в здравеопазването, „потребности” и претенцииза все повече финансови средства, от една страна, и все по-незадоволителната здравна и социална ефективност от тяхното разпределение и разходване, от друга страна.

Ще поясним, че според болшинството специалисти, през последните години търговията с лекарства и медицинска изделия в световен мащаб  е по-печеливша от търговията с наркотици и съперници на търговията с оръжие. Особено като се има предвид, че : фармацевтичната индустрия бълва нови и все по-скъпи медикаменти за симптомите, но не и за лечение на причините на заболеваемостта; или че много от тези лекарства имат негативни странични ефекти, които се премълчават или се пренебрегват от лекарите под давление на стоящите зад фармацевтичната индустрия финансови акули и допълнителни комисионни за самите лекари.

Ето малка чест от тези становища на водещи български и болшинството от световно известни познавачи и анализатори на съвременния модел на здравеопазване :

• Според д.р Атанас Гълъбов (виж  неговата книга под надслов  „Световната конспирация срещу здравето”), в медицината от десетилетия господстват различни митове, т.е. заблуди, създадени и поддържани с користни цели и насаждани ловко в съзнанието както на лекарите, така и на широката общественост. Целта на тази манипулация в световен мащаб е обслужване на бизнес интересите на медицинската и фармацевтичната индустрия (курсива – Д.Н.). Скритата, но същинска  цел на здравните институции и финансовата мощ, която стои зад тях, е да има повече болни хора и съответно по-големи печалби.
• Според друг световно известен познавач и анализатор на съвременния модел на здравеопазване, д-р Гилен Ланкто :

          -„Корпоративни интереси разболяват и убиват хората….“. „…Под прикритието на научноизследователска работа и грижа за обществото, тя (фармацевтичната индустрията и стоящите зад нея финансови акули – бел.- Д.Н..) пръска семената на болестта и жъне печалбите… Тя контролира всеки аспект на медицината”… „Цялата медицинска система е устроена така, че да прави хората все по-болни. Когато осъзнах това, аз бях изправена пред избора или да се подчинявам на медицинските власти и да си държа устата затворена, или да се подчиня на моята съвест и да говоря…И така написах книгата „Медицинската мафия“. Тази книга не е отрицание на медицината, а обяснява как работи системата. Ако не знаем това, няма да разберем нищо… Целта на медицинската система е да бъде сложна. Аз реших да назова истинските играчи и да покажа на обществеността кой каква роля изпълнява и как се играе играта…”

           ”. Моделът на медицинско обучение и обслужване… поставя лекаря в подчинено положение  да изпълнява нерядко и против волята си вредни за болния практики.” И пояснява : „Повечето от т.нар. епидемии, които изискват спешни медицински мерки, не са нищо друго освен безсърдечен търговски заговор, чиято цел е да се стимулират продажбите на произведеното от фармацевтичната индустрия, всявайки силен страх от различни болести. Тъй като медиите са в ръцете на финансово-индустриалната олигархия, въобще не е трудно да се прокара определена политика или да се създаде ситуация, която да ни накара да се почувстваме смъртно заплашени. Вместо да се подобряват стандартът и условията на живот, фокусът на общественото внимание се измества в погрешна посока, а на хората се предлага решение, което няма нищо общо с истинския проблем!”

         Типичен пример в това отношение у нас е т.нар. „пандемия” на птичи и свинския грип през 2009 г. По този повод в ефира на БНР( http://neverojatno.wordpress.com/2010/02/12/hipokrat/)евродепутатът Антония Първанова прави следния коментар : „Оказа се, че от птичи грип, въпреки  насаждането на страх за пандемия, което означава огромна епидемия в цял свят, след заплахите за милиони заболели са заболели само около 250 човека потвърдени, което очевидно доказва, че има спекулация.“ …” малко повече са заболелите от т. нар. „свински грип“ – около 1 600 души, но на фона на 200 000 от обикновен грип (което все още не се смята за пандемия), отново цифрите са несериозни….„Става въпрос за злоупотреба и най-вече манипулиране на общественото мнение, за да могат хората да се ваксинират, да купуват определени ваксини на определени фармацевтични компании, както и съответно да използват противогрипни средства, също на определени фармацевтични компании“.

• Принципно същите становища споделя и известният американски професор по имунология д-р Алън Лъвийн от Калифорнийския университет в Сан Франциско. Според него : „Лекарите са принудени чрез заплаха да прилагат методи, за които те знаят, че не действат. Един от най-ярките примери е химиотерапията, която няма ефект при повечето раково болни… Независимо от факта, че по-голямата част от лекарите са съгласни с безрезултатността на химиотерапията като цяло, те са заставени да я прилагат от групировки, които са особено заинтересовани от това и които получават огромни печалби от лекарствената индустрия…“
• Преди години Джърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън (JAMA) публикува обобщаваща статистика, която показва, че „западното здравеопазване понастоящем е третата водеща причина за смъртността в Америка (курсива – Д.Н.).
• Според д-р Джулиън Голд от „Нешънъл хелт сървейлънс юнит“ към Института по здравето на Британската общност, чието задължение като епидемиолог е да наблюдава цялостно здравната обстановка, до 40% от всички пациенти в Австралия може би са жертва на ятрогенни заболявания. Поне половината от тях са от усложнения от медикаменти”- причина за т.нар. лекарствена болест.

        „Лекарствената болест е уникален парадокс и един от най-сложните феномени в медицинската наука и практика. Тя е отражение на голямото противоречие в съвременния свят, а именно: средства и препарати, които медицината е изградила и създала за борба срещу разнообразните болести в човешкия организъм, при определени условия причиняват разнообразни и в редица случаи много тежки болестни състояния. Отнася се за патология, която заема ежегодно все по-големи размери в целия свят”.

          Авторите поясняват, че „Докато епидемиите от инфекциозни заболявания възникват внушително остро, плътно изпълват определени населени райони и имат временен характер с различна продължителност, лекарствените заболявания изпълват „мълчаливо“ и безшумно всекидневието на населението по цялата планета…. Тази епидемия все още няма бариери пред себе си, тя няма периодичност и регионални ограничения. Тя е навсякъде..“

• „Един от най-вредните митове в здравеопазването, е този за лекаря супермен, който едва ли не държи ключовете на живота и смъртта. По този начин, от една страна, се слага непосилно бреме върху плещите му, а от друга – се премахва необходимостта от поемане на отговорност за собственото здраве от страна на болния. Насажда се култура, стимулираща саморазрушително поведение, а на хората в бели престилки е отредена ролята на „спасители“, които естествено си служат с помощта на „достиженията“ на фармацията и хирургията. Лекарите обаче са хора като всички останали със своите общочовешки проблеми, слабости и грешки и освен това прилагащи често неподходящи терапевтични методи. Затова митологизирането на професията е еднакво вредно както за практикуващите я, така и за тези, които разчитат на помощ от нея”.
• И още нещо. Дори у нас множество данни подсказват, че основната част от общите разходи за здравеопазването (публични и джобни) потъват в касите на производителите и доставчиците на лекарства и медицински изделия, след което , по предварителни договорки , малка част от тях се пренасочват „под масата” към  ИМП, предписващи лекарства и медицински изделия на определени производители и доставчици..

9. Необоснована, неоправдала доверието иочакванията на обществото доминираща роля на представителите на лекарската бизнес върхушка ( мафията в бели престилки) при проектирането на здравната реформа, организацията и управлението на здравеопазването – без необходимата системна и задълбочена подготовка, знания и опит по икономика на здравеопазването и сложните взаимоотношения в здравната система – непосредствена причина за множеството пропуски и  слабости на действащото здравно законодателство, в управлението и  функционирането на здравната ни система и образно казано – в превръщането на НЗОК и МЗ в „каче дето все тече”без необходимия здравен и социален ефект и ефективност. И като „капак” на всичко – публични изявления на представители на лекарската бизнес върхушка ,  които свеждат проблемите на здравеопазването до чисто медицински проблеми и до проблеми, които са и трябва да останат изцяло и единствено в компетенцията на професионални медици.

Ето един пример и доказателство в това отношение.

        Както е известно, в проекта на ЗИД на ЗЗО от 2009 г. се предлагаше  :

         – „Обемите, цените и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т.2  се разработват от Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози  към министъра на финансите”;

– При тяхното определяне  да се „взема становището на националните консултанти по чл. 6а от Закона за здравето и други водещи специалисти по отделните медицински специалности”; 

– Създаване на   Консултативен съвет към министъра на финансите, който да „разглежда и дава становища по обемите, цените и методиките, разработени по реда на чл. 55а”.

         Както можеше и да се очаква, срещу това предложение категорично се обяви сегашния председател на БЛС (тогава и.д. председател) г-н Райчинов . Основните му аргументи  публикуван в „zdrave.net” от 13.10.2009 г .бяха :

         „ Познавам много лекари, които са изключително добре запознати и разбират от финанси. Но все още не съм срещнал финансист, който да разбира от медицина”.

         „ Регулация може да има, ако тя е чисто медицинска, професионална”.

По този начин и по същество г-н Райчинов свежда проблемите на общественото  здравеопазване до чисто медицински проблеми и регулация. Както до сега, така и в бъдеще д-р Райчинов и стоящите зад него представители на лекарската бизнес върхушка смятат, че проектирането, регулирането и управлението на системата на здравеопазването трябва да се остави изцяло в ръцете на  лекари, включително  лекари, които по неговото мнение са „изключително добре запознати и разбират от финанси”; че както и до сега, така и в бъдеще лекарите и най-вече представителите на лекарската бизнес върхушка трябва за запазят правото си на вето върху всеки член от здравното законодателство и НРД.

         Последиците от подобна роля на медиците в формирането на здравната политика и управлението на здравната система са  добре известни и най-общо се свеждат до наблюдаваното днес : трагично състояние на системата на здравеопазването; силно подценена здравна профилактика и превенция; ниска и незадоволителна ефективност на разпределението и разходите; нереформирана болнична помощ;  необосновани и демотивиращи  вътрешни и външни различия в доходите на лекарското съсловие и средния медицински персонал – между тях и вътре в тях; корупция и ежегодно  пренасочване ( всъщност източване) на десетки милиони от предоставените на здравеопазването публични и лични средства; висока заболеваемост и  нисък здравен и зъбен  статус на населението; общо недоволство както  сред основната част от  лекарите и  медицинските сестри,от една страна, така и сред  пациентите, от друга . 

         10. Ширеща се корупцията в здравеопазването и монополно завишени цени на лекарствата и медицинските изделия.

          Нашите изследвания показват,драстичен и необоснован от икономическа и социална гледна точка скок на цените на лекарствата и медицинските изделия още през първите няколко години след появата на НЗОК на пазара⁹ , както и ограниченото  реимбурсиране от НЗОК на лекарствата за домашно лечение, което допълнително ограничава достъпа на значителни групи от населението и най-вече на пенсионерите и ниско доходните групи от активните лица до необходимата им здравна помощ..

Официални данни на НСИ показват, че през 2002 г. спрямо 1999 г., приета за база 100 % :

– средната номинална работна заплата в страната нараства  с 25.2 процентни пункта;

– средногодишна инфлация за потребителските стоки и услуги възлиза на 25.3 % ( от 100% на 125.2 %; 

– средната реална работна заплата намалява с 2,3 процентни пункта ( от 100 % на 97.7 %);

–  цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти  нарастват над 2.1 пъти  – от 100 % през 1999 г. до  214.5 % през 2002 г.

– средните разходи на домакинствата за лекарства и други фармацевтични продукти  нарастват 2.46 пъти – от 100 % на 245.9 %;

В тази връзка  припомним и обърнем внимание и на факта, че:

– въпреки значително по-ниските лични доходи на населението е нас, цените на лекарствата са по-високи от тези в Полша , Гърция, Турция ;

– въпреки яростната съпротива  производители и доставчици на лекарства, още през 2005 г. Турското правителство налага тяхното намаление с 50 до 70 %.

През м.септември 2011 г. в TV предаване, журналистката Валя Ахчиева изнесе и документира конкретни случай , при които пациенти са принудени за заплащат медицински изделия по многократно по-високи цени от техните пазарни цени . И това е масова практика сред хирурзите в националните ЛЗБП, носещи им регулярни месечни доходи от десетки хиляди лева.

В интерес на истината ще споменем, че след тези журналистически разкрития Министър на здравеопазване, г-н Стефан Константинов, обеща в TV  предаване , че ще предложи изменение в ЗЗО, което да  задължава  ЛЗБП да доставят необходимите за оперираните пациенти медицински изделия ( имплантанти, стендове и пр.) чрез тръжни процедури, провеждани от аптеките към тях. Но…не обеща и дори не спомена въвеждането на  неприемливо високи санкции за потенциалните нарушители на тази нова  законова уредба . Което  на практика  означава  ненаказуемост  или символични наказания ( както в 99 на сто от случаите на определените в здравното законодателство санкции за законови нарушения и нарушители )  при констатирани от контролните органи на МЗ и НЗОК  нарушения .

          Добре известно правило е, че за да се спазват определени законови норми, санкциите за потенциалните им нарушители трябва да се неприемливо високи.

         Пример : В САЩ ( ако нещо не греша в цифрите) санкцията за пушене на обществено место е до 1000 щ.долара и лишаване от свобода до 1 месец. Когато запитах защо финансовата санкция е допълнена с затвор, т.е.  е криминализира, ми бе пояснено, че в САЩ има богати хора, за които финансовата санкция е приемлива. Но да отидат зад решетките за 1 месец е неприемлива санкция. Затова никои не си позволява да пуши на подробно изброените в закона  публични места .

         Това правило се съблюдава в законодателството и практика на  всички развити страни, във всички области на обществения живот. България е рядко изключение вече 21-22 години и то ако не във всички, то поне в  много области на обществения живот.

Според нас това драстично повишаване цените на лекарствата и фармацевтичните продукти още през първите няколко години след създаването и появата на пазара им на НЗОК се дължи основно на корупция при договаряне цените за закупуваните от  НЗОК  лекарства за домашно лечение на здравно осигурените лица. Само един – два примери в това отношение :

   

            – Близо 3 години / 2005-2007 / по силата на предварително сключен договор от специализирана комисия, НЗОК заплаща глюкомерите по 144 лв. за бройка, въпреки че на свободния пазар в аптеките те се предлагат и продават по около 20-23 лв. за бройка. Ще напомним, че: (а) по силата надействащата  Наредба за реда и условията за договаряне на цените на лекарствата, медицинските изделия и диетичните  храни за специални медицински цели от 2005 г. / ДВ бр.61 от 2005 г. /; (б) в Комисията по договаряне на лекарствата участват 10 представители на НЗОК, 7 на БЛС и 3 на СЗБ. Но в течение на над 2 години  представителите на БЛС бойкотират нейната работа с неприсъствие на заседанията й. Без тях  комисията няма изисквания от наредбата кворум, за да промени силно завишената им стара цена.По тази причина  НЗОК губи  милиони.

Този факт става достояние на средствата за масова информация през октомври 2007 г. от  представителите на КНСБ в Събранието на представителите на НЗОК. Чрез средствата за масова информация той  достига и се разисква и в Комисията по здравеопазване, в присъствието на министъра на здравеопазването и тогавашния  председател и членове на УС на БЛС. Последните не отричат факта, че от няколко години бойкотират работата на въпросните комисия, нито  негативните му финансови последици за НЗОК и здравно осигурените лица . Но правят опит за защитят своето поведение с други обстоятелства, нямащи нищо общо с проблема. Това им поведение  амбицира членовете на Комисията и министъра на здравеопазването. След около месец въпросната наредбата за договаряне цените на лекарствата и медицинските изделия е променена по начин,който дава възможност на НЗОК и въпросните комисии да вземат необходимите решения въпреки продължаващия бойкот на представителите на БЛС. Като последица цената на глюкомерите е свалена от 144 лв. на 17.54 лв

– Много са примерите, при които НЗОК договаря и заплаща различни лекарства по цени значително по-високи от цената им на свободния пазар.

-. И до сега нямаме информация дали за този и подобни на него случай е сезирана прокуратурата, дали са установени виновни лица, дали са предявявани претенции за възстановяване на източените средства на НЗОК по този  и други подобни  случаи по същата схема.

1. Необоснованите различия в цените на КП и липсва каквато и да било връзка между и цените на КП и останалите здравни услуги с развитието на болестта, действително необходимите разходи  и качество, здравен, социален икономически ефект  и ефективност на лечението.

Непроучени и недоизяснени до край остават и финансовите последици  от правителственото  решение за подмяна на КП като инструмент за финансиране на болничната помощ  с  т.нар. Диагностично свързаните групи (ДСГ), както и на мерките за ограничаване свръх предлагането на болнична помощ с цел  допълнителни приходи.

Тези констатации се потвърждават в новата Концепция на МЗ и преди това – в бележките на Световната Банка от м.септември 2009 г. Под надслов : Improving quality and sustainability of the health system”, Нealth Sector Reform Policy Note, September 2009. Но което според нас е по-важно –  връзка между качеството и цената на здравните услуги у нас на практика за сега е по-скоро добронамерено пожелание, тъй като липсва  необходимите предпоставки и условия, в т.число обосновани и утвърдени критерии и специализирано звено за независим външен контрол върху качеството на здравните услуги. А такова звено липсва, защото бизнес върхушката на лекарската гилдия, която проектира и ръководеше здравната реформа и продължава да доминира в БЛС,  Комисията по здравеопазване в НС и ръководствата на МЗ и НЗОК, мълчаливо, но на практика системно и успешно до сега  саботират  изграждането на подобен независим и ефективен контрол върху качеството на здравните услуги и обвързването им с тяхната цена.  Доколкото ми е известно България е една от малкото развити страни в света, ако не единствената, в която здравната статистика не отчита смъртни случаи поради лекарски грешки..

Неизяснени остават и множество въпроси , свързани с необходимите условия и предпоставки за замяната на КП с ДСГ като инструмент за финансиране на болничната помощ.;  с отражението им върху необходимите  допълнителни средства и разходи за издръжка на системата; с  техните източници или платци; както и с отражението им върху  изпълнението и напредъка в реализацията на основните цели на здравната концепция и стратегия.

1. Формираните и запазващи се и необосновано големите различия в възнагражденията и месечните доходи на лекарите с различни специалности, както и между висшия и средния медицински персонал, водещи до нарастващо недоволство, емиграция и нарастващ дефицит на лекари с определени специалности – например от анастезиолози и медицински сестри.

Не е тайна например, че  лекари по инвазивна кардиология , неврохирурзи и пр. в публични болнични заведения с доминиращо държавно участие имат месечни възнаграждения и доходи от по 25 000- 30 000 лв. , включително регламентирате и нерегламентирани доплащания и комисионни, докато преобладаващата част от лекарите с други специалности – от по 1000 до 1600 лв. Да не говорим за възнагражденията и доходите на средния и нисшия медицински персонал, който у нас на лекар е два и над два пъти по.малко в сравнение с този в останалите страни членки на ЕС.

1. 14. Нерешени и ежегодно задълбочаващи се кадрови проблеми на здравната система у нас, свързани с : неблагоприятни и не отговарящи на съвременните изисквания условия на труда;  ниско заплащане и големи различия в заплащането за труда на различните специалисти;  свободното движение на хора след влизането ни в ЕС и значително по-високите възнаграждения и социална защита на лекарите и сестрите във водещите страни членки на ЕС и вън от ЕС. И в тази връзка и по-тези причини – ежегодно нарастваща и все по-реална опасност от оголване и все по-остър недостиг на здравната ни система откъм необходимите й  медицински кадри, компенсиран и туширан за сега и в обозримо бъдеще от лекари и медицински сестри – пенсионери, които продължават да упражняване на своята професия след навършване на пенсионна възраст и след своето пенсиониране.

15. Узаконен от новия министър на здравеопазването, предлаган от ЛЗБП  и в болшинството от случаите принудителен или под натиск избор на лекуващ лекар и/или екип – без предварително участието на всички заинтересовани страни, без сериозни анализи и оценки и обосновки за неговите цени, здравни и социални последици и без предварително  информиране на пациентите за качествата на лекарите, респ. на екипите, между които трябва да избират. В този си вид и по тези причини ние определяме тази  мярка като морално и социално необоснован рекет; бъркаща в джоба на значителен брой от пациентите със ниски и средни доходи и водещ до допълнително ограничаване достъпа на преобладаващата част от населението до необходимите му здравни услуги.

Най-малкото, което може и трябва да се направи по отношение на условията, реда и критериите за т.нар. избор на лекуващ лекар/екип е ограничаването му до външни за здравното заведение лекуващи лекари и /или лекарски екипи. Вън от това, преди влизането в Болница пациента следва да е наясно какво ще му струва предлагания избор.

Ще припомним, че :

– избор на лекуващ лекар и/или екип в болнични заведения се практикува и в други страни(например в Чехия), но само когато става въпрос за избор на външни лекари, т.е. на лекари и екипи  на свободна практика или работещи в други болнични заведения;

– проверки на НЗОК/РЗОК през 2008 г. в столично болнично заведениеустановиха, че всеки или почти всеки пациент се принуждава на прави „избор” на лекуващ  екип и да доплаща по 1100 лв., като условие да получи заплащана от НЗОК лекарска помощ..

16. Запазената и до днес потребителска такса, която по закон се дължи при „всяко посещение при лекар” и която, при запазващите се ниски размери на работните заплати и пенсиите, завишените и растящи като тенденция цени на лекарствата и медицинските изделия и пр. допълнително ограничава достъпа на работещите бедни, на пенсионерите и други ниско доходни групи от населението до необходимата им здравна помощ; разширява обхвата и случаите на сомолечение, което от своя страна няколкократно оскъпява и удължава срока на лечението. Затова се питаме : Не е ли социално и икономически по-обосновано и ефективно решение нейното премахване и включване в цената на дейността на ИМП, заплащана от НЗОК. Още повече, че много ОПЛ, които я събират, не я отчитат в данъчните си декларации; в селата тя въобще не се събира; не се начислява и събира и от преобладаващия брой частни болници.

                                               

17. Тревожна е и продължаващата практика за промени в здравното законодателство „на парче”, без необходимия предварителен, цялостен, добре аргументиран и приет с консенсус от заинтересованите страни анализ и систематизация на нерешените и незадоволително решени проблеми и на техните  основни причини, както и без необходимата последваща комплексна оперативна програма (или система от конкретни оперативни програми) за налагащите се законодателни, организационни, финансови, кадрови, информационни и пр. действия и мерки за тяхното постепенно, но успешно решаване и евентуално предотвратяване в бъдеще¹⁰, с предварително определени отговорности и срокове. Дори без да се ползват и припомнят съществуващите по-кратки или по-обстойни анализи върху състоянието, функционирането, управлението и пр. на здравната система, изготвени по повод подготовката и утвърждаването на налични  правителствени  здравни концепции и стратегии.

18. Тревожно е  : широко разпространение на тютунопушенето; нарастващата употреба на алкохол и наркотици; замърсяването на въздуха и водата; некачествените храни, плодове, зеленчуци; нездравословното хранене и хранителни навици; некачествените жилищни условия ; обездвижването на работната място; ограниченото спортуване; лошите условия на труд; некачествения градски транспорт.

19. Сред причините за хроничния недостиг на средства в здравеопазването и конкретно в ЛЗБП трябва да причислим още :

– високия относителен дял в БВП на „сивия” сектор в икономиката и свързаните с нея негативни явления като : безнаказаната повсеместна корупция и най-вече безнаказаната корупция по високите етажи на властта; източването на ДДС; злоупотребите с обществените поръчки  и пр.

Ако възприемем предварителната оценка на НСИ за произведения през 2010 г. БВП по текущи цени от 70,5 млрд.лв. и доминиращите оценки за относителния дял на „сивия” сектор в икономиката от 30 % ще установим, че абсолютния размер на БВП в „сивият” сектор в икономиката възлиза на около 21,15 млрд.лв. БВП. При положение че около 40 % от БВП на страната  през последните години се  преразпределя чрез консолидирания  бюджет на страната, това означава загубени приходи за консолидирания бюджет на страната за 2010 г. от около 8.46 млрд.лв.При тези предпоставки, дори ограничаването на „сивия” сектор в икономиката и свързаната с него корупция, източване на ДДС, контрабанда на акцизни стоки, злоупотреби с обществени поръчки и пр. наполовина, би осигурило допълнителни данъчни и осигурителни приходи за държавата , НЗОК, НОИ и общинските бюджети в размер на  около 4.23 млрд.лв. – сума, достатъчно да ликвидирана планирания бюджетен дефицит за настоящата година и  едновременно за допълнителни средства за повишаване на работните заплати и пенсиите и подобрено финансиране на здравеопазването, образованието, науката и социалната защита.

– успешното противодействие на лекарската бизнес върхушка и нейното лоби в НС и Правителствата до сега на опитите за изграждане на  независим външен контрол върху качеството на здравните (медицински и стоматологични) услуги;

– изкривената здравна статистика за размерите и структурата на заболеваемостта – последица най-вече от стимулираното от възприетия механизъм за финансиране на болничните заведения ( КП) свръх предлагане на здравни услуги с цел повишени приходи и, работни заплати ;

– липсващата у нас статистика за смъртните случаи, резултат на лекарски грешки;

– неработеща информационна система на НЗОК и липсваща съвременна (изградена и работеща) интегрална информационна система на здравеопазването като цяло;

– изискването на Закона за съсловните организации към лекарите за задължителното членство в БЛС като условие за правото им да упражняват своята професия; фактическата им забрана от Кодекса за професионална етика на лекарите да дискутират или споделят където и два било, още по-малко в публични полемики, своите наблюдения, професионални преценки и критики за лечебната дейност и грешките в нея на свои колеги – една от основните причини за незадоволителния имидж на лекаря в очите на здравно осигурените лица и пациентите.

Не тайна, че :

– Кодексът за професионална етика на БЛС на практика забранява на своите членове да споделят  лекарски грешки на свои колеги, в които са убедени или на които са станали свидетели. А членството в БЛС и спазването на неговите изисквания са задължително условия за упражняване на лекарската професия в България ¹¹;

– е изключително трудно да се намери лекар при съдебни спорове с пациенти, който е готов да признае лекарска грешка, когато е убеден или дори свидетел на същата;

– че няма или поне аз не зная случаи, при които проверка за лекарски грешки довели до смъртни случаи  да е инициирана от БЛС или Комисията по професионална етика при БЛС преди да станат обществено достояние.

И като крайна и обществено най-значима последица и резултат – влошен имидж на лекаря и ограничен достъп на населението до необходимите му здравни услуги, незадоволително качество на същите,  ниска ефективност на разходите, ръст на здравната несигурност; дестабилизация на здравеопазването като цяло, нарастващи социални значими заболявания, нисък и незадоволителен здравен и зъбен статус на населението, ниска ефективност и недоволство от системата на пациенти и ИМП. Изходът – комплексен подход, цялостна ревизия и отстраняване на отбелязаните и неотбелязани, но известни на специалистите от и вън от МЗ и НЗОК пропуски и слабости в здравното законодателство, организация и управлението на системата. И по-общо – качествено нова философия на социалната и икономическата политика, съобразена с философията, принципите, целите и подходите на Лисабонския договор.

                   

              

II. Нашите конкретни препоръки и предложения

Те се съдържат в изложените причини за незадоволително състояние на системата за здравеопазването и нейната ниска здравна, социална и икономическа ефективност. Все пак, нека ги маркираме :

1. Отказ и замяна  на доминиращата до сега философия, принципи и практика на пазарния фундаментализъм с философията, принципите и практиката на социалната пазарна икономика; и заедно с това – възприемане на характерното за ЕС и водещите страни членки на ЕС крайно разпределение и използване на БВП, позволяващо, при произвеждания у нас до сега и сега реален БВП на глава от населението и средно на заето лице, около 2 пъти по-високи реални работни заплати, водещо от своя страна до повишаване на данъчната основа и от там  на общите данъчни приходи (включително тези от ДОД и задължителните здравни и социални осигурителни вноски)  за държавата, НОИ , НЗОК и общините, при запазване на финансовата стабилност и балансираност на консолидирания бюджет на страната.

2. Качествено промяна в философията и съдържанието на здравното законодателство, организацията, финансирането, регулацията и контрола върху дейността на ИМП и пряко ангажираните институции.

        3. Цялостен (системен), задълбочен и прозрачен анализ и официално систематизиране на основните законодателни, организационни, финансови, кадрови , информационни и пр. слабости на здравната система и системен подход към тяхното преодоляване.

        4. Пълна прозрачност в дейността на здравните институции (МЗ и НЗОК), на Правителството и Комисията по здравеопазване при равнопоставено участие на медици, доставчици на лекарства,  икономисти, финансисти, юристи и пр. като представители на ИМП, здравно осигурените лица (работещи и пенсионери), работодателски, синдикални, пенсионерски и пациентски организации и държавата при обсъждане и вземане на законодателни,  управленски и пр. решения. И в тази връзка – качествена промяна в състава на Комисията по здравеопазване, доминсиращ до сега от медици.

5. Цялостна ревизия на действащото здравно законодателство, включително ускорено премахване на търговския статут на ЛЗБП с доминиращо участие на държавата и на физическите лица – ИМП, обещано в новата здравна стратегия на МЗ.

Наблягаме на Комплексна оперативна програма като условие и начин за преодоляване на все още доминиращия у нас фрагментарен и конюнктурен подход към нерешените или незадоволително решените проблеми на здравеопазването.

6. Актуализирани  и одобрени с консенсус Здравна Концепция, Стратегия и Национална здравна карта, последвани от изградена на тяхна основа и одобрена с консенсус от управляващата и опозиционните  политически партии и всички останали заинтересовани страни  Комплексна оперативна програма, с конкретни действия и мерки, срокове и отговорници за повишаване за реализация на заложените мерки , включително универсален достъп на всички слоеве от населението  и повишаване на здравния, социалния и икономическия ефект и ефективност на системата на здравеопазването.

7. Ясни правила и неприемливи за изпълнителните санкции в ЗЗО при тяхното нарушаване.

8. Финансова и кадрова стабилизация на здравната система чрез :

8.1. Критичен преглед на сегашния модел за финансиране на здравеопазването, способен да доведе до подобрено финансиране и повишена здравна, социална и икономическа ефективност, в т.ч. чрез  по обосновано разпределение на средствата; ефективен контрол върху разходите;  повишени  изисквания и ежегодно отчитане  ефективното разпределение и разходване на предоставяните му публични и лични средства.

8.2. Ускорено и обосновано преструктуриране на болничната помощ и нов механизъм за нейното финансиране в рамките на предвидените в консолиди4рания бюджет средства и гарантиран относителен дял на „джобните” в общите разходи  под примерно  20 % .

8.3. Въвеждане на ясни правила, ефективен контрол и неприемливо високи  санкции за всички потенциални нарушители.

8.4. Приоритетна  ориентация на здравната помощ към причините, вместо единствено или приоритетно към симптомите на различните заболявания.

  8.5. Адекватно на сложните взаимоотношения и проблеми на здравеопазването участие на икономисти, финансисти, медици, юристи, информатори и пр. в управление и състава на ръководните органи, организации, комисии пр. в областта на здравеопазването.

8.6. Ефективна държавна регулация и правила, пълна прозрачност, държавен и обществен контрол върху общите – публични и лични – разходи за издръжка на системата и тяхната ефективност.

8.7. Изграждане на институция за независим външен контрол върху качеството на здравните услуги и обвързване на техните цени с тяхното качество , здравна и социална ефективност.

8.8. Законово класифициране на частните болници като „PROFIT”и„NON PROFIT”болнични заведения, съчетано с право на НЗОК да сключва договори единствено с болнични заведения с доминиращо участие на държавата и с частни non profit болнични заведения, които „предлагат най-добри показатели при най-ниски цени, при определен обем дейност и гарантирано качество срещу определен годишен бюджет  на принципа на съревнованието ( конкуренцията – Д.Н.) между лечебните  заведения” ¹²

8.9. Повишено внимание, средства и роля на профилактиката на здравето и превенцията на заболеваемостта;

8.10. Програма за ограничаване относителния дял на „джобните” и повишаване това на публичните в общите разходи за здравеопазване  до онова ниво, което при равнището на личните доходи гарантира универсален достъп на всички слоеве от населението до необходимите му здравни услуги.

8.11. Изключване възможността пациентите да закупуват самостоятелно медицински изделия и консумативи от фирми.

8.12. Бързо преструктуриране на болничната помощ и увеличаване броя на болниците за долекуване;

8.13. Ефективни мерки за противодействие на корпоративните интереси са фармацевтичната индустрия и лекарската бизнес върхушка върху системата на здравеопазването; и в тази връзка – регулиране на цените и задължителни  публични тръжни процедури за цевите цените на лекарствата и медицинските изделия, както и приоритетно лечение на причините, вместо на симптомите на заболяванията;

8.14. Бързо изграждане и внедряване на работеща интегрална информационна система на здравеопазването и лични досиета на здравно осигурените лица.Електронни досиета на ЗЗОЛ.

8.15. Ефективна програма за решаване на нерешените текущи и перспективни кадрови проблеми  на системата, включително размерите, равнището и съотношенията в размерите на работните заплати за различните групи здравни работници и медицински специалисти.

За да се случи всичко това е необходимо едно предварително, външно и липсващо до сега условие – наличието на реална (а не декларативна) политическа воля за ограничаване на повсеместната корупция и най-вече на безнаказаната корупция по-високите етажи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

  

        Послеслов :  С малки съкращения настоящата статия е публикуване в сп. „Панорама на труда”, бр. 8-9 / 2011 г.

             Източници на информация и допълнителни  пояснения

        1.Виж книгите : Health.bg – „.Световната конспирация срещу здравето”, д-р Атанас Гълъбов; Д-р Ричард Тейлър : „Медицината извън контрол”; Д-р Р. Менделсон : „Разногласия в медицината – девет лекари говорят без страх”, както и  .” Socialhealthprotection: anILOstrategytowardsuniversalaccessto healthcare”, ILO, Geneva, 2007.

        2. Виж „Доклад за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България”, подготвен от  Фондацията на Националната  Камара на САЩ, известен като „Програмата Ран – Ът”.

        3. За подробности виж нашата статия  под надслов :”Експертно становище по Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване” от 2009 г., публикувана в кн. 8-9 на сп.”Панорама на труда” през същата 2009 г.

        4. Специално внимание заслужава необоснования търговския статут на болничните  заведения с  доминиращо участие на държавата и на физическите лица, ИМП. Този статут е  парадокс в българското законодателство и  законова основа за голяма част от корупцията в здравеопазването, в т.число за  завишените цени на лекарствата и многократно завишените цени на медицинските изделия  използвани от хирурзи – изкуствени стави, стендове, лещи и т.н..

          В тази връзка и в интерес на истината  ще отбележим, че в новата „ Концепция за по-добро здравеопазване” на МЗ се предвижда  :” Промяна във формата на регистрация на болниците с доминиращо участие на държавата от търговски на публични дружества ( курсива – Д.Н.) и подобряване ефективността на тяхното управление”. В същото време не се определя максимално допустимия срок за тази и други набелязани промени в здравното законодателство, а само минимален срок  от минимум 2 години, който е към своя край. И което е още по-важно липсва  оперативна програма за изпълнение на тази и болшинството от останалите промени, предвидени в здравната концепция и стратегия, с точно определени срокове и отговорности за заявените в тях законодателни и други  и други промени, които трябва да направят здравеопазването по-достъпно, по-качествено и по-ефективно както за ИМП, така и за здравно осигурените лица .

        5. Интересно е да се знае, че в приетата от МЗ нова „Концепция  за по-добро здравеопазване”  отново се предвижда  необходимостта от законова промяна, която да позволи и задължи  НЗОК  да сключва  договори с болнични заведения, „предлагащи най-добри показатели при най-ниски цени, при определен обем дейност и при гарантирано качество  срещу определен годишен бюджет на принципа на съревнованието  между болничните заведения”.  Безспорно, това е отдавна необходима и според нас  задължителна законова промяна, която освен всичко друго ще принуди болничните заведения  към спазване на необходимата бюджетна дисциплина. Въпросът кога тази добра и обоснована препоръка ще се превърне в одобрена от НС законова норма? Или, както много други  обосновани предложения в досегашните Концепции и Стратегия за развитие на системата и по-добро здравеопазване  няма да остане само едно  пожелание  за неопределеното бъдеще?

        И още нещо. Нашето впечатление е, че медиците, които ръководят болничните заведения не си дават сметка за една важна последица от правото им да сключват договори с НЗОК –  гарантирания няколкократно по-голям приток на пациенти и по-голям обем медицински услуги, което им гарантира съществено снижение себестойността и цената на единица медицинска услуга.

1. 6.  Данните са от ред 4 и 2 на Таблица № 1 в становището на експертите на Световната Банка от м.септември 2009 г. под надслов : Bulgaria.Improving quality and sustainability of the health system”, Нealth Sector Reform Policy Note, September 2009.

1. Table 1  Selected health indicators: Bulgaria and the EU (latest available year)

	Bulgaria	EU-10	EU
Life expectancy at birth	72.6	74.5	79.1
Government health spending as % of GDP	4.1	4.6	6.7
Out-of-pocket payments as % of total health expenditure	38	25	17
% satisfied with availability of quality health care	33	51	67

Sources: WHO Health for All database, NHIF, Gallup

Note: EU-10 refers to Estonia, Latvia, Lithuania, Poland, Czech Republic, Slovakia, Hungary, Slovenia, Romania, and Bulgaria

7. В утвърдената от МЗ нова „Концепция за по-добро здравеопазване”, относителният дял на „джобните” в общите разходи за здравеопазване през 2008 г. се определят на 42 %, а на публичните разходи – 58 %

8. Виж нова здравна стратегия на МОТ  от 2007 г. озаглавена : „Social  heаlt protection : an  ILO strategy towards universal access to healt care”, ILO, Social Security Department, Geneva, 2007 .

9. За подробности виж т. 1.3.4 „Лекарствената политика и цените на лекарствата „ ,стр. 53-62 от нашата книга „ Социални цели и последици на бюджета и икономическите политики в България през 2000-2006 г”., издадена през 2008 г.

10.Като пример и илюстрация на тази констатация, според която здравните закони се правят и променят „на парче” ще посочим ЗИД на ЗЗО от 2009 г.

Изрично заявена цел на проектозакона на изменение и допълнение на ЗЗО от м.октомври 2009 г.3 посочена в  неговите мотиви е : „оптимизиране на нормативната уредба в областта на здравното осигуряване”.

Тази  цел  предполага : (1) системен подход, комплексен и перспективен подход  към нерешените и незадоволително решени проблеми на  общественото ( наричано още публично) здравеопазването у нас; (2) признаване на приоритетно социалния характер на общественото здравеопазване – една от основните социални функции на съвременната държава- и  ограниченото място и роля в него на пазарните принципи, правила и механизми; (3) признаване нанеизбежния конфликт между интересите на участниците в системата, в т.число и най-вече между интересите на ИМП, производителите и доставчици на лекарства и медицински изделия, от една страна, и здравно осигурените лица-потребите на медицинските и стоматологични услуги, от друга страна;(4)  ясно формулирани и обосновани критерии и механизми за балансиране интересите на всички участници в системата на общественото здравеопазване; (5) пълна прозрачност в дейността на НЗОК и МЗ; (6)  ясно формулирани и обосновани критерии за оценка на здравната, социална и икономическа  ефективност  и ефикасност на  обществената здравна система;  (7) цялостна  ревизия на здравното законодателство, включително на Закона за здравното осигуряване, мястото, ролята и взаимодействието между основните институции в системата на общественото здравеопазване и тези вън от него, имащи непосредствено отношение към околната среда, условията на труда, защитата  интересите на ИМП и на здравно осигурените лица и т.н..

За съжаление, обективния професионален анализ на ЗИДЗЗО показва, че  неговите автори продължават да робуват на фрагментарни и конюнктурни подходи и погрешна  философия и че те дори него не са направили дори опит да идентифицират и систематизират основните нерешени или незадоволително решени от законодателството проблеми на здравната реформа и системата на общественото  здравеопазване. Този им подход е запазил множеството съществени слабости и пропуски в ЗЗО и здравното законодателство като цяло и свел потенциално позитивния здравен, социален и косвено икономически ефект и ефективност на предлаганите позитивни сами за себе си промени до нула или до символични размери.Доказателство – задълбочаващите се нерешени и незадоволително решени проблеми на здравната система и незадоволителния здравен статус на населението и днес.

И още един факт. Както е известно, от няколко години МЗ разполага с актуализирана  Здравна Концепция, Стратегия и Национална здравна карта. Но все още няма разработена на тяхна основа и утвърдена с консенсус Комплексна оперативна програма за необходимите законодателни, организационни, финансови, кадрови , информационни и пр. конкретни действия и мерки, с конкретни срокове, отговорности и отговорници за тяхната реализация. По тази причина преобладаващата част от съдържащите се в тях  позитивни мерки остават  пожелания., а реализацията на част от тях няма и по понятни причини не би могло да има желания и необходим здравен, социален и икономически ефект и ефективност.

11. Според последната оценка на президента на VisaEurope, относителният дял на „сивия”сектор в икономиката е 38 %. Според други оценки,  у нас през последните десетина години той се колебае около 30 %.

Ако възприемем последната оценка и я наложим към планирания БВП по текущи цени за  2010 г. от 70,5 млрд.лв. ще установим, че „сивият” сектор в икономиката върти и укрива около 21,15 млрд.лв. БВП. При положение че около 40 % от БВП на страната  през последните години се  преразпределя чрез консолидирания  бюджет на страната, това означава загубени приходи за консолидирания бюджет на страната от около 8.46 млрд.лв.При тези предпоставки, дори ограничаването на „сивия” сектор в икономиката и свързаната с него корупция, източване на ДДС, контрабанда на акцизни стоки, злоупотреби с обществени поръчки и пр. наполовина, би осигурило допълнителни данъчни приходи за държавата , НЗОК, НОИ и общинските бюджети в размер на  около 4.23 млрд.лв. – сума, достатъчно да ликвидирана планирания бюджетен дефицит за настоящата година и  едновременно да осигури допълнителни средства за повишаване на работните заплати и пенсиите и подобрено финансиране на здравеопазването, образованието, науката и социалната защита.

Разбира се, ограничаването на „сивия”сектор в икономиката, на безнаказаната корупция по високите етажи на властта и пр. не е самоцелно. Вярно е, че при равни други условия то  ще  повиши значително (макар и не от един път) данъчната основа и приходи на държавния и останалите публични бюджети и ще позволи отделянето на по-големи финансови средства за работни заплати, здравеопазване, образование, социална защита, наука и пр. Но само по себе си това все още не гарантира  адекватно подобряване достъпа на населението и качеството на здравеопазването, образованието, социална защита и пр. Еднакво важни за тези желани и необходими последици са  ефективността на управлението, разпределението, разходването и контрола върху разходването на увеличените приходи. А последното зависи в крайна сметка от качеството и мотивацията на всички ангажирани кадри – законодатели, управленски и т.н. За съжаление, партийно силно оцветената кадрова, научно техническа, икономическа и социална политика и практики у нас до сега не обещават сериозен прогрес в това отношение –  поне в близко бъдеще.

12.Ще припомним, че :

– Съгласно чл. 3 от Закона за съсловните организации, лекари и зъболекари, които искат да упражняват своята професия,” са длъжни  да членуват в БЛС, съответно в БЗС”. Т.е. членството им в БЛС и БЗС е задължително условие за упражняване на тяхната професия, а с евентуалното им изключване от БЛС/БЗС те автоматично губят право да упражняват своята професия

-Задължителното членство на лекарите в БЛС се потвърждава и във въведението на Кодекса за професионална етика на лекарите, където е записано : „Всички лекари и зъболекари, които изпълняват професията си, членуват в БЛС…”.

Конкретната забрана за лекарите да споделят личните си мнения за грешки на свои колеги пред когото и да било, в т.ч. в съда и при публични дебати е разписана в чл. 41, ал. 1 и чл. 42 от КПЕ на лекаря, които гласят :

– Чл. 41, ул.3 : „Професионалните и лични разногласия между лекари не могат да бъдат предмет на публични полемики”.

– Чл. 42. „Недостойно е лекар да злепоставя колегата си чрез преценка и критика на неговата лечебна дейност или чрез изказвания срещу неговата личност”.

А „недостойните” по горната причина лекари се изключват от БЛС и губят право да упражняват своята професия.

13. Цитат от утвърдената от МЗ нова „Концепция за по-добро здравеопазване” и „Национална здравна стратегия 2008-2013 г. ”.

Ще поясним, че във водещите страни членки на ЕС болничните заведения се делят именно на „profit” и  “non profit” и че с публични средства се финансират единствено  т. нар. “non profit hospitаls” ( болници работещи без печалба). Защото за всеки е ясно, че основната цел на т.нар. “profit hospitals” е печалбата и дивидентите на акционерите, както и че те са предназначени за богатата прослойка от населението и пациентите. У нас, под натиска на лекарската бизнес върхушка законодателят е отхвърлил това деление и е задължил  НЗОК  да сключва договори със всички частни болници. Това задължение е още една от множеството причини за оскъпяване на здравеопазването и незадоволителната ефективност на разходите за здравеопазване.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА  НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ  В БЪЛГАРИЯ И

НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА  ГРАЖДАНСКИ И ЕКОЛОГИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ

ТЕМА: ОБГАЗЯВАНЕТО НА ПЛОВДИВ И ПОРЕЧИЕТО НА РЕКА МАРИЦА:

СОЦИАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ И ЕКОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ

Регионален пресклуб БТА – Пловдив
Площад „Централен“ 1, ПЛОВДИВ, 20.09.2013 Г., ПЕТЪК, 12.30 Ч.

Основните акценти на пресконференцията са представени в съпроводителния материал

Проф. Кр. Петков, председател на УС на СИБ ще ръководи пресконференцията.

ФАКТОР.БГ, 12.09.2013Г.,15.07

Вместо културна столица на Европа, Пловдив е на път да се превърне в най-зле ухаещият град в България, шегуват се хората под тепетата. Повод за зловещата ирония е фактът, че от няколко години градът периодично е обгазяван от задушливи миризми.
Последните два дни – вторник и сряда отново се оказаха фатални. Пловдивчани знаят, че започне ли да духа източен вятър от пречиствателната станция на отпадните води на града се понася задушлива миризма. Дишането става непоносимо, но особено силно се чувства в един от най-големите квартали „Тракия”.
Проблемът е ясен – при ежедневното пречистване на битовите отпадни води се отделят около 200 тона утайки, които трябва да бъдат съхранявани в специално депо. Но тъй като такова хранилище липсва, части от тях се изхвърлят във водите на река Марица. Това коментира пред Faktor.bg експертът към Съюза на икономистите в България Георги Мумджиев, който познава проблема.

Ако през изминалите пет години тези утайки се складираха някъде, щеше да се получи тепе, по-голямо от Пловдивските. За да може ВиК, които експлоатират пречиствателната станция, да се спасяват от натрупването на тези утайки, прибягват до едно незаконно и криминално деяние – изхвърлят се нерегламентирано във водите на река Марица. Това става в разрез с всички норми и закони. Но се касае и за престъпление. От една страна се нарушават еко законите, но от друга – от всеки един водоползвател се събира такса „пречистване”, но то реално се прави частично и неефективно, констатира Мумджиев.

Най-проблемни за пловдивчани са летните месеци, когато заради топлото време миризмите се усещат още по-силно, а изхвърлянето на утайките в реката, когато дебитът й е нисък, разпростира замърсяването на водата и речното корито чак до Свиленград.

Така можем да предизвикаме международен скандал, защото водите влизат в Турция. Но проблемът не е само за Пловдив, а опира до няколко съседни области, покрай които минава Марица. Така липсата на депо се превръща в национален проблем, който вече няколко години не може да бъде решен, казва експертът.
Той е категоричен, че преодоляването му е в компетенцията на кмета на града. Той се грижи за отпадъците, а ВиК е само оператор на пречиствателната станция. Но пловдивското кметство много ревниво пази проблема да не се раздухва, не се допускат чужди експерти да проследят причините, правят се опити да бъде замазан и прикрит скандалът, казват пловдивчани и предупреждават, че става дума за непреработени човешки екскременти и съществуването на реална опасност от инфекции и зарази.
Когато беше областен управител, Иван Тотев винаги посочваше, че проблемите с боклуците на града са работа и отговорност на кмета. Но сега като градоначалник топката е на негов терен и трябва да предприеме спешни мерки, настояват жителите на града.
Хиляди туристи посещават ежедневно Пловдив заради уникалната му архитектура, археология, етнография, култура. Но страшно е да посрещаме гостите с непоносима смрад, казва Мумджиев и обяснява, че Съюзът на икономистите в България е готов да предложи радикален и ефикасен вариант за справяне с кризата.
Има решение на въпроса, в рамките на Съюза сме създали експертна група, която е готова да даде пакет от мерки. Но преди всичко трябва да се извърши един мониторинг на пречиствателните съоръжения и на действащата в момента организация. Следващата седмица сме готови да дадем пресконференция, да обявим намеренията си и да поискаме от компетентните органи да се даде възможност да се направи този мониторинг. Готови сме при провеждането му да участват и заинтересованите страни РИОС – Пловдив, ВиК, представители на общината, предлага още Георги Мумджиев.