Съюз на икономистите в България

Н О М И Н А Ц И И

на носителите на наградите на Управителния съвет на Съюза на икономистите в България по Националния конкурс „Млад икономист – 2013г.” на тема „Електронна търговия и интернет маркетинг” в категориите „ученици”, „студенти”, „ млади специалисти и докторанти”

Първо, категория „Ученици”:

            Първо място – Атанаска Стаменова Георгиева, Сафие Байрам Ибрям, „Характеристика на „облачните” технологии в електронната търговия”, Финансово-стопанска гимназия „Атанас Буров”-Хасково

  Второ място – Марина Иванова Ангелова, Петя Антонова Божикова,

„Електронна търговия и интернет маркетинг”, Финансово-стопанска гимназия „Атанас Буров” – Хасково

Трето място – Вилиана Младенова Камбурова, „Електронна търговия и

интернет маркетинг”, Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети” – Русе

         Трето място – Диляна Бориславова Стоилова, Надя Цветославова

Неделкова, „Електронна търговия и интернет маркетинг“, Професионална гимназия „Асен Златаров” – Видин

1. Специална награда на Холдинг „Стара планина” – Окан Ивелинов

Моллов, Елиз Юзджан Юсеин, Електронна търговия и интернет маркетинг, Професионална гимназия по икономика „Алеко Константинов” – Кърджали

1. Специална награда на д-р Петър Нейчев, зам. председател на УС на СИБ

– Хава Васви Исмаил, „Електронна търговия и интернет маркетинг”, СОУ, „Йордан Йовков” – Кърджали

Второ, категория „Студенти”:

           Първо място – Петър Илиев Биволарски, „Интернет маркетингът като двигател на растежа на българската туристическа индустрия в лицето на новата рекламна парадигма”, VIAUniversityCollege, Chr. M. OestergaardsVej 4, DK-8700 Horsens, Denmark

          Първо място – Камелия Тодорова Рупска, „Някои ключови фактори за развитието на електронен бизнес от типа „BUSINESS-TO-CONSUMER” в България”, УНСС, София

         Второ място – Пенка Иванова Колева,  „Особености на електронния магазин”, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, В. Търново

  Трето място –  Павлин Петров Бонев, Бизнес моделиране в електронната

търговия, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, София

Трето място – Александрина Борисова Александрова, Васил Михайлов

Костов – „Електронна търговия и интернет маркетинг”, Стопанска академия „Д. А. Ценов”, Свищов

1. Специална награда на „ЕНЕРГО-ПРО” –  Камелия Тодорова Рупска, „Някои

ключови фактори за развитието на електронен бизнес от типа „BUSINESS-TO-CONSUMER” в България”, УНСС, София

2. Специална награда на Фондация „Атанас Буров” – Муси Славчов Стоянов,

„Онлай Банкиране”, Европейски колеж по икономика и управление, София

3. Специална награда на Холдинг „Стара планина”- Мария Благоева Йолова,

Електронна търговия и интернет маркетинг, УНСС, София

Трето, категория „Млади специалисти и докторанти”:

          Първо място – Зорница Борисова Йорданова, „Иновационен бизнес модел за повишаване значението на електронната търговия и използване възможностите на интернет маркетинга сред българските предприятия”, докторант, УНСС,

София

  Второ място – Милен Стефчов Митков, „Електронната търговия в

застраховането – фактор за намаляване разноските на застрахователните дружества”, докторант, Стопанска академия „Д.А.Ценов”, Свищов

        Трето място – Михаил Атанасов Атанасов, „Електронна търговия и интернет маркетинг”, фирма „Ексел”,  Свищов

          1.  Специална награда на Международен панаир Пловдив – Зорница Борисова Йорданова, „Иновационен бизнес модел за повишаване значението на електронната търговия и използване възможностите на интернет маркетинга сред българските предприятия”, докторант, УНСС, София

        2. Специална награда на Фондация „проф. д-р Велеслав Гаврийски” – Милен Стефчов Митков, „Електронната търговия в застраховането – фактор за намаляване разноските на застрахователните дружества”, докторант, Стопанска академия „Д.А.Ценов”, Свищов

Специалната награда на Ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р ик. н. Стати Статев –  „Едноседмичен безплатен академичен семинар” в Университетската почивна база на морето – с. Равда се присъжда на номинираните участници на призовите първо, второ и трето място.

С почетна грамота за успешно представяне в Националния конкурс „Млад икономист–2013г.”се награждават:

Първо, категория „Ученици”

Ивайло Атанасов Атанасов – ПГИ „Рачо Стоянов” гр. Дряново

Митко Николаев Чаушев – ПГИ „Ал. Константинов” гр. Кърджали

Лъчезар Руменов Фотев – ПГ по транспорт и транспортен мениджмънт

                                                                                                                       гр. Казанлък

Вилиана Юлиева Танева – ПГИ гр. Перник

Недялка Георгиева Петрова– ФСГ „Ат. Буров” Хасково

Борис Петров Петров – ФСГ „Ат. Буров” гр. Хасково

Второ, категория „Студенти”:

Венелина Георгиева Филипова и Иван Диянов Георгиев –  ИУ Варна                                                                                                              

Николинка Иванова Михайлова и Гочо Иванов Михайлов –

                                                                                                                      ИУ Варна

Евгени Маринов Ангелов и Стоян Йорданов Йорданов – ИУ Варна

Василен Емилов Ангелов – ТУ Варна

Росен Благовестов Димитров и Оля Огнянова Григорова –

                                                                                          СА „Д.А. Ценов” Свищов

Борислав Емилов Боянов – СА „Д.А. Ценов” Свищов

Михаела Маркова Маркова и Венелин Емилов Ангелов –

                                                                                          СА „Д.А. Ценов” Свищов

София Василева Филева – ПУ „П. Хилендарски” Пловдив

Зорница Димитрова Каварджикова – ПУ „П. Хилендарски” Пловдив

Борислав Сергеев Стойков – ПУ „П. Хилендарски” Пловдив

Божидар Вихренов Горанчев – Aston University, Birmingham Великобритания

Катя Валентинова Моллова – СУ „Св. Кл. Охридски” София

Благовест Антонов Петров – СУ „Св. Кл. Охридски” София

Стела Георгиева Гаврилова и Стоимен Боянов Илиев

                                                                      СУ „Св. Кл. Охридски” София                                                                                                 

Венцислав Божидаров Ангелов и Георги Георгиев Георгиев –

                                                                                                                  УНСС София

Елиза Емилова Митрева – УНСС София

Владислава Николаева Икономова-Фиданова – УНСС София

Теодоси Данчев Господинов – УНСС София

Сафет Метин Кадир – УНСС София

Теодора Иванова Петрова – УНСС София

                                                                                   Организационен комитет

Изпълнението на консолидираната фискална програма и покриването на бюджетния дефицит насочи правителството към нови форми на финансиране, алтернативи на добре познатите емисии ДЦК на вътрешния пазар и облигации на международните капиталови пазари. Възможности, както традиционни, така и екзотични – много. Време – почти никакво! Ето защо фокусирането върху Schuldschein-darlehen несъмнено е удачно, далновидно решение спрямо конюнктурата, в която Министерството на финансите оперира в момента.

Инструментът е непознат в българската практика. Според юристи няма еквивалент в правния мир. Традиционен е за германският пазар на ценни книжа, където се използва от 1881 г. по §488 от Гражданския и §344 от Търговския кодекси. Отпускането му е сходно с банковия кредит. Има редица прилики с емитирането на облигации и практиката на частното пласиране в САЩ. Въпреки това Schuldscheindarlehen не е нито банков кредит, нито ценна книга, не е идентично със записа на заповед и менителницата по Търговския закон у нас заради различния обезпечителен режим, а изцяло нова, различна хибридна форма на финансиране – разписка, удостоверяваща издаден/поет дълг.

Сред емитентите на Schuldscheindarlehen са BMW, Strabag, Voerstalpine, Siemens, Heineken, Heidelberg Cement, Lufthansa, Lafarge, Lonza, Iberdrola, Telecom Italia Finance S.p.A., NRW.Bank, L-Bank, Kreditanstalt für Wiederaufbau и др., а в публичния сектор – местните власти в Германия, както и някои кантони от Конфедерация Швейцария. С него те набират необходимия им паричен ресурс за съфинансиране на проекти за устойчиво градско развитие и за покриване на социални ангажименти. Някои държави в света (напр. Словения, Австрия, Чехия, Полша) също използват Schuldscheindarlehen като форма на външен държавен дълг в малък размер. Финансиране по тази схема правят и почти всички банки за развитие в света.

Предимствата на Schuldscheindarlehen произтичат от инвестиционните му характеристики. Частното пласиране е бързо, „светкавично” финансиране с нестандартизирана форма, съобразена с нуждите на емитента и потенциалните „купувачи на дълга” и опростен юридически формат (двустранен договор) без да са необходими формуляри и удостоверителни документи. В сравнение със стандартната емисия облигации не се изисква изготвяне на инвестиционен проспект и присъждане на кредитен рейтинг от международна рейтингова агенция, не се популяризира чрез road show и не налага провеждане на индивидуални информационни сесии с тесния кръг инвеститори. Не е необходимо и издаването на удостоверения за собственост в налична форма (освен при изрично поискване). Инструментът не налага посредничеството на комисионери и дилър-мениджъри тъй като се договаря директно с банката-издател. Всички изброени преимущества правят Schuldscheindarlehen относително евтин и желан кредитен ресурс за емитента.

Интересът на инвеститорите произтича от търговската им стратегия, а именно „купуване и държане за търгуване до падеж”. Тя предполага лесно счетоводно отчитане и гарантирана нискорискова печалба на падежа. Освен това някои германски банки от тесния сегмент на бизнеса (Deutsche Bank, Commerzbank и Bayern LB), предлагат и допълнителна услуга, а именно секютиризиране на дълга за своя сметка. Банката продава задължението на вторичния ОТС пазар като обезпечена ценна книга (asset-backed security), с което не само печели, но и създава отделен под на ОТС пазара само за обезпечени книжа. Именно това, в съчетание с особеностите на капиталопокривните осигурителни системи в Западна Европа превръща частното пласиране на дълг в изключително апетитен инструмент за пенсионно-осигурителните и застрахователни компании. То им позволява да поддържат диверсифицирани и добре хеджирани инвестиционни портфейли и да гарантират на клиентите си висока доходност за вложенията им.

Последното предимство на Schuldscheindarlehen произтича от новата рамка на инструментите на паричната политика и процедурите на ЕЦБ от януари 2007 г., с която то беше включено в Списъка на финансовите активи, признати за обезпечение в рамките на кредитните операции на Евросистемата. Schuldscheindarlehen съответства и на Директива 2004/39/ЕС (MIFID), с което автоматично се превръща в първокласен финансов инструмент.

Сред недостатъците на частното пласиране несъмнено трябва да се отбележат непрозрачният му характер, който навява съмнения за предопределеност и скрити договорки. Изборът на банката-агент и на правния консултант са вътрешни, конкурентното начало е изключено. „Тайният” заем не се обявява публично в информационните масиви на Reuters и Bloomberg, а изтича само ако емитентът реши да оповести сделката след фактическото приключване на пласирането. Schuldscheindarlehen не се листва на фондовата борса, не подлежи на регистрация в клирингова или сетълмент система, не се комбинира с попечителски услуги от страна на съхранителя, търгува се без натрупаната лихва, а някои от инвестиционните му параметри са фиксирани без право на предоговаряне (валутна деноминация само в EUR и лихвен купон само на база EURIBOR).

Емитирането на външен държавен дълг под формата на Schuldscheindarlehen показва нужда от бързо финансиране в краткосрочен времеви хоризонт, при редуцирани други бизнес възможности. То обаче демонстрира пред инвестиционната общност добре балансиран, диверсифициран портфейл от секюритизирани ценни книжа и финансови задължения на държавата-емитент при относително нискорискови експозиции. Частното пласиране на дълг по немското право измества далновидно струпването на крупни плащания по външния дълг и изглажда календара на кредитните задължения в дългосрочен аспект.Последното важи с особена сила за България понеже страната ни, въпреки най-ниския дълг, е и с най-нисък остатъчен срок до падежа на същия този дълг. Почти 51% от външните ни задължения ни са краткосрочни, което означава, че в следващите 5 г. дължим над 3,6 млрд. лв.

За България този финансов инструмент е новост, пилотно пласиране и именно в това се заключава най-голямото му предимство. Очакванията са банките да предложат цена около 4.25% – 4.75% при среден матуритет 10 г., а инвестиционната общност да прояви висок интерес към него. На лице са достатъчно основания за това – стабилен дългосрочен кредитен рейтинг („ВВВ-„/ „ВВВ”), нулев валутен риск, произтичащ от функциониращия Валутен борд с резервна валута, съвпадаща с валутата на Еврозоната и на деноминацията на пласирането, най-ниско ниво на държавен дълг в ЕС (17%), стабилна законодателна основа (германско право, континентална правна система), добре капитализиран банков сектор, благоразумна и предпазлива фискална политика, членство в ЕС, което подпомага институционалната стабилност в страната. Не бива да забравяме и обстоятелството, че след присъединяването на България към Еврозоната частно-пласирания дълг посредством Schuldscheindarlehen ще може да се използва и като първокласно финансово обезпечение в паричните и кредитни операции на Евросистемата и ще увеличи пула от тези финансови активи в Еврозоната.

Имайки предвид планирания размер на частното пласиране (до 360 млн. EUR), очевидно е че правителството не е в състояние да поеме дълг чрез емисия облигации на външния пазар тъй като сумата е под долния бенчмарк. Същевременно трябва да се има предвид обстоятелството, че през 2015 г. се падежират глобални облигации за 1, 2 млрд. USD – задължение, което потенциално ще се рефинансира с нова емисия на международния капиталов пазар. Получаване на финансиране от официално признати кредитори (МВФ, Световна банка, ЕБВР и ЕИБ) също е неудачно за момента поради технологичните особености на финансовите им механизми и кратките срокове, с които България разполага. Сумата е и значително над горния бенчмарк за емитиране на лихвоносни съкровищни облигации чрез Аукциона на ДЦК в БНБ.

Отчитайки маркираните обстоятелства и в контекста на заложения лимит на дълга през 2013 г., като оптимален спрямо текущия момент се явява вариантът с частното пласиране на дълг. Остава открит въпросът за какво ще бъдат използвани средствата? Гарантиране на социалните плащания до края на 2013 г., обезпечаване на фискалния резерв, рефинансиране на стар дълг, съфинансиране на инвестиционни проекти?

Не би било излишно Министерството на финансите да помисли и над други възможности за дългово финансиране не само до края на 2013 г., а и през следващите години тъй като предстоят крупни плащания както по вътрешния, така и по външния дълг. Добър вариант е връщането към добре позабравената стара практика на целеви емисии ценни книжа, особено в контекста на повишените разходи за майчински и детски надбавки. Отлична възможност за това е емитирането на бебешки облигации. Те са изключително подходящи за малка по обем емисия и позволяват бързо набиране на необходимия капитал поради опростената им процедура на издаване. Имат отличен ефект върху фискалната дисциплина, тъй като дават възможност за легално намаление на данъците, до известна степен са форма на семейно подоходно облагане, а някои от тях предлагат и спестовна опция до навършване на пълнолетие на регистрирания приносител. Най-голямото им предимство обаче се заключава до строгото им целево предназначение – сумата на записаната емисия се използва само за покриване на разходите за майчинство и отглеждане на деца срещу задължението за редовно посещаване на образователна институция.

Друга възможност са самурайските облигации на Tokyo Stock Exchange, които правителството планираше да емитира през 2003 г., но се отказа заради ниският кредитен рейтинг. 10 г. по-късно профилът на България като емитент е значително подобрен, а ценните книжа в JPY значително ще диверсифицират валутната структура и инвеститорската база на дълга. Достъпът на България до третия по големина в света капиталов пазар ще се отрази положително и на инвестиционния имидж на страната. В тази връзка би било разумно правителството да възобнови преговорите с Daiwa Securities и Nomura Securities, които в миналото изразиха готовността си да съдействат за евентуална емисия. Разновидност на самурайските облигации, която не бива да бъде пренебрегвана, е облигацията шогун, която позволява емисия на ценни книжа на японския пазар във валута, различна от JPY.

Време е емитентът да помисли и над въвеждането на деривати върху ДЦК и глобалните и евро облигации – индексни облигации, лихвени опции и опции върху лихвени фючърси, съкровищни стрипове и др.

Каквито и мерки да предприеме правителството за покриване на дълговото финансиране, те ще си останат палиативни ако с тяхна помощ не се реши ключовият проблем с ниския растеж на икономиката. В противен случай България е заплашена от трайно влизане в дълговата спирала без възможност за изход.

Докторант Гергана ЙОРДАНОВА, финансист

Ръководството на СИБ кани своите членове и външни експерти да участват в онлайн осъждане на Проекто Бюджет 2014 г.

 
Обобщените становища ще бъдат връчени на среща с Министър председателя на Р България г-н Пламен Орешарски, която ще се състои на 29 октомври, 2013 година“

Документ 1

Документ 2

Статията е публикувана във в. „Преса“ , 15.10. 2013

Проф. Кръстьо Петков 

Кое от двете макроикономически явления: високата инфлация или дефлацията, е по-опасно? След средата на 80-те години отговорът (наложен от неолибералната доктрина) беше еднозначен: инфлацията. Но дойде кризата – коварна и упорита, прераснала в продължителна рецесия. Този обрат постави под въпрос догмата, че предотвратяването на високата инфлация е първа и неотменима задача на макроикономическото управление. През 2013 г. се получиха достатъчно емпирични доказателства, че не инфлацията, а дефлацията е тази, която поразява развитите икономики; нейната зараза се разпространява и във възникващите пазари в източната част на Европа.

За неблагоприятната тенденция няколкократно сигнализира влиятелният „Икономист”, а група световно известни анализатори влязоха в задочен спор относно мащабите, причините и последиците от поредния удар на кризата.

Съществува ли опасност и за България?

Данните от НСИ показват следното:

Индексът на потребителските цени
за месец Август 2013 г. спрямо месец Май 2013 г. е 98.4%,
т.е. инфлацията е -1.6%
Индексът на потребителските цени
за месец Август 2013 г. спрямо месец Януари 2013 г. е 97.4%,
т.е. инфлацията е -2.6%
Индексът на потребителските цени
за месец Август 2013 г. спрямо месец Октомври 2008 г. ( когато се появиха първите кризисни симптоми), е 109.8%, т.е. инфлацията е 9.8%

Ако съдим по публичните изявления на експертите, обслужващи държавното управление, няма причини за тревога. Макро-рамката и проектобюджетът за 2014 г. са готови, но в съпътстващите ги анализи и първите реакции на управляващите и опозицията доминира темата за фискалната стабилност и преразпределението на ресурса. Единствено министърът на финансите спомена мимоходом, че навлизаме в дефлационна фаза; синдикатите също алармираха за нея, но дискусия в НСТС не се води; спотайват се и иначе гласовитите пазарни фундаменталисти.

На този фон стряска предсказанието на група медийни коментатори, че ни чака нова „Виденова зима”, белязана от „кървави протести”. От икономическа гледна точка не са прави, защото при Виденов имахме ликвидна криза, последвана от хиперинфлация. Днес данните от НСИ говорят за друг обрат: от ликвидна криза към дефлация. Нека да го кажем направо:

Дефлацията е вече тук!

След Япония, САЩ, част от Западна Европа, болестта прониква и в България. Защо се случи това? Ще повторим ли грешката от 2008-2009 г., когато историкът-премиер Сергeй Станишев се произнесе, че глобалната криза не ни засягала, защото сме защитени от валутния борд (!); и още – че кризата се отнасяла за капиталистическата система (сякаш България е на друга планета и строи развит социализъм, а не постиндустриален капитализъм!)

Ако се вслушаме в мнението на независими макроикономисти, доказали нееднократно прогностичните си способности, дефлацията е поредното изпитание (след ипотечната и дълговата криза), което може да превърне рецесията във Велика депресия. В поредица от публикации проф. Пол Кругман отбелязва, че глобалната дефлация е нестандартна. Вярно е, че тя не се разви според неговото предвиждане: като възпроизведе японския стил на постепенен и устойчив спад на потребителските цени (апропо, Кругман е впечатляващо коректен, признавайки публично своята грешка!) . Различното днес е, че националните икономики са подложени на натиск не само от ценовия спад и свиващото се потребление, но и още от висока безработица, намаляващи реални доходи, затихваща инвестиционна активност и растеж на спестяванията.

Кои от симптомите на дефлационния синдром са валидни за България?

Краткият отговор е: всичките накуп!

Първо, безработицата при кризата нарасна двойно (oт 5,6 на 12,9%); най-значителен е скокът след 2010 г. когато делът на незаетите надмина 11% и от тогава упорито се държи на високо равнище (обезкуражените, нерегистрираните и емигриралите не ги броим);

Второ, разполагаемите доходи намаляват с най-бързи темпове в ЕС; през 2012 г. по показателя „реална работна заплата” България твърдо окупира последното място в европейските класации; това се случва независимо от растежа на номиналната заплата и периодичните увеличения на минималната заплата, за което се вдига толкова шум напоследък;

Трето, инвестициите паднаха на символично равнище (след 2010 годишната сума на преките чуждестранни инвестиции е 4- 5 пъти по-малка, отколкото през последната пред-кризисна година); кредитната дейност практически е парализирана, от което страда най-много малкият и среден бизнес;

Четвърто, спестяванията достигнаха рекордни равнища. В началото на 2013 г. общата сума на влоговете надмина 35 милиарда лева. Ръстът на депозитите достигна 12% на годишна база.

Визираните промени са белег и на трайно променящо се поведение на икономическите агенти. Безработните вече свикват със съдбата си да стоят години наред извън пазарите на труда и се препитават от помощи и случайна работа. Средните слоеве орязват домакинските разходи, купуват най-необходимото и спестяват пари за неотложни потребности. Заможните са най-активните спестители, защото разбират, че за предпочитане е да държат парите в кеш, отколкото да залагат на несигурни бизнес-инвестиции. Най-богатите изнасят капиталите си навън (справка – огромните по размери влогове на българи в Кипър и други офшорни зони).Чуждестранните стратегически инвеститори не се впечатлиха от райските данъчни условия, които им предлага България. Единствено банките регистрират растящи приходи и печалби, но лъвският пай от тях репатрират в чужбина или го раздават на топ-мениджмънта чрез приказни бонуси. Изводът е: българинът е усвоил психологията на дефлацията преди държавата да се е усетила.

Ефектите от намаляването на цените и на парите в оборот и от дефлационното поведение са многопосочни; но в крайна сметка те задълбочават ликвидната криза, в която навлезе българската икономика след 2010 г. Макроикономистите знаят, че комбинацията: устойчива дефлация плюс ликвиден капан, какъвто е българският случай, е възможно най-лошият вариант. Имам предвид трите разновидности: добра, лоша и ужасна дефлация. Ужасът се подклажда от обстоятелството, че България не разполага с ресурс и инструменти, за да захрани изнемощялата икономика и съживи потреблението.

Никак не е случайно, че

симптомите на дефлационния синдром се появиха след 2010 г.

Тоест, дефлационната зараза я прихванахме по време на управлението на ГЕРБ. Преносителят е бившият ни сънародник, днес натурализиран англосаксонец Симеон Дянков. Той инжектира погрешен серум в изнемощелия организъм на българската икономика и след това я подложи на изтощителна диета чрез пакета «Остерити». Направи го непрофесионално, но съзнателно, обзет от митичната идея, че ще бъде обявен за Спасител на нацията. В крайна сметка заслужи друго прозвище – Гробокопач на икономиката. Пренебрегна многократните предупреждения от български икономисти за идващата ликвидна криза, макроикономическите дисбаланси, структурната безработица и лавинообразните бизнес-фалити. Върна се в истинската си родина –САЩ, без да му бъде потърсена сметка за нанесените щети. Сега берем плодовете от престараването на набедения супер-спец по антикризисни стратегии.

В развитите страни (главно САЩ) като антикризисна мярка се ползва т.нар. количествено облекчаване (quantative easing) , т.е. пускане на пари в оборот. У нас заради Валутния борд БНБ е лишена от емисионна функция. Оставени на свобода, търговските банки подгониха длъжниците, присвоявайки техни имоти и пари без съдебни процедури. Лихвари плъзнаха навсякъде, предлагайки лесни пари срещу заробващи лихви. Приходите в бюджета остават значително под капацитета на икономиката. Заради стриктното спазване на задълженията по наложения от ЕК пакет „Остерити” (затягане на коланите) , допълнителните разходи не може да се финансират чрез съществено покачване на дефицита, нито на външния заем. България след 2010 г. дори преизпълни индикативния план, спуснат от Меркел и Саркози и работи по насрещния план: да държи бюджетния дефицит не на 3%, а под 2% ; външния дълг- не под 60%, а не повече от 20%!

Слава богу, отървахме се от Дянков (да му мислят братушките, които щял да учи на макроикономика – удивително ролево превъплъщение, след като само преди година се канеше да ги напляска!). В битката срещу коварните набези на кризата влезе отрядът на Орешарски. Ситуацията не е проста: Дянков признаваше само един Началник: Б.Б. и заради него изгоря без остатък. Кабинетът „Орешарски” има колективно началство: БСП, ДПС и АТАКА. Досега единствено социалистите поискаха нова философия на бюджета и активна социална политика, с приоритет младежката безработица. Какво значи „нова философия” , така и не се разбра. На последния пленум, състоял се на „Позитано-20, нямаше и помен от стратегически дебат по темата за възможните изходи от кризата. Депутатите на ДПС, окупирали ключови позиции в парламентарните комисии, по инерция бдят за спазването на фискалната дисциплина. АТАКА се е посветила на задачата да дразни и надхитря ГЕРБ в осигуряването на парламентарен кворум. От стратегическия вакуум се възползва извънпарламентарната десница, която атакува правителството за липса на стратегическа алтернатива (изпаднали в амнезия, и ГЕРБ-ерите не пропускат случая да нападат управляващото мнозинство, че след като с измама е взело властта, финансово-бюджетната ситуация се влошила).

Какво да се прави?

Споровете за вината и отговорността на управляващите изглеждат примитивни и дори смешни, но на практика биха довели до полезен резултат. Няма как да се отлага въпросът: какъв е изходът? Всяко забавяне с противодействието на дефлацията създава предпоставки за нейното задълбочаване. По-неприятно развитие на кризата от упорита и самовъзпроизвеждаща се дефлация едва ли може да има.

Ако не се влее свеж ресурс за преструктуриране на икономиката и пробуждане на деловата активност, цените ще продължат да се сриват, а бизнесът ще се въздържа от инвестиции. Няма как да не се обслужват и държавните заеми, по които пикът на плащанията ще е след година. Общо по двете направления са нужни между 6 и 9 милиарда долара, за да се възстанови равновесието и държавата да не изпадне в несъстоятелност. Не се ли повишат реалните доходи, потреблението, ще продължи да се свива ( за повечето българи-под екзистенц-минимума).Не се ли въведе необлагаем минимум, тежестите от плоския данък ще продължат да лежат върху нискодоходните групи. При липсата на изгодни опции за инвестиране, корпоративните и личните спестявания на по-заможните ще продължат да растат (заради очакванията за по-нататъшно снижаване на цените, най-вече на недвижимите имоти).

Такава е логиката на нестандартната дефлация, за която говори проф. Пол Кругман. Веднъж навлязла в низходяща ценова спирала, попаднала и в ликвидационен капан, една национална икономика с години не може да се възстанови. И тъй като при нестандартни ситуации се прилагат необичайни сценарии, същият автор препоръчва следната рецепта: всяко авторитетно правителство е длъжно да обещае и поеме отговорност, че цените ще се върнат на предишните си равнища (друг виден макроикономист – Оливие Бланшар смята, че инфлация от около 4% е за предпочитане пред дефлацията!)

Проф. Кругман определя своята идея като “ctazy”. Което не означава, че е действително налудничава. Спасението не е в обещанията, а в делата. Във високорискови ситуации, предвещаващи непознати опасности, някой трябва да предложи спасителна платформа. В България по конституция това са парламентът и правителството. Не блокадите на протестиращите, а заразената с дефлация икономика е техният най-опасен противник днес. След седмица-две ще проличи дали имат управленски потенциал и експертна готовност да се преборят с коварната болест!

София-Женева-Брюксел
12 октомври, 2013

Въто Христов

Вестник Дума , 1. Октомври 2013, брой 227

Напоследък отново се появиха съобщения, че МЗХ обмисля и разработва проект за създаване на структура, която да се занимава с държавните земи, предназначени за земеделие. Концепцията щяла да бъде представена по-късно. Обсъждат се различни варианти какво да представлява тази структура – агенция, дружество или нещо друго, и какъв да бъде предметът на нейната дейност Идеята заслужава не само обсъждане, а и решение. Всъщност идеята не е нова. Преди 15 години (1998 г.) у нас дойдоха елитни френски експерти с цел да споделят френския опит в земеделието и по този начин да ни посочат как да се развива нашето земеделие. В един пространен материал (163 стр.), озаглавен „Политика, организация и развитие на Земеделието във Франция“, четвъртият раздел (от всичко 30) е „Регулиране на пазара за земеделски земи“. Но ние сме верни на себе си, захвърлихме този буквар за земеделска политика и си я караме по нашенски. Не взехме почти нищо от богатия френски опит по законодателство, структурите и технологията на управление на земеделието на национално, областно и общинско равнище.
През януари 2009 г. МЗХ одобри Стратегия за комасация на земеделските земи, като в нея беше залегнало създаването на поземлена банка и в нея да влязат земите от държавния поземлен фонд. Идеята беше тези държавни земи да се продават, заменят или да се предоставят на разсрочено плащане на земеделски стопани за създаване на нови или разширяване на съществуващи стопанства. От тази стратегия не последва нищо. Трябва да се знае една „малка“ подробност, че идеята беше на фондовете за недвижими имоти, които са закупили на безценица безброй маломерни парчета и искат да ги комасират (уедрят), и по този начин да увеличат продажната им цена. Тяхната основна цел и сега не е производство, а купувай евтино и продавай скъпо, за да спечелиш. Но уедряването да стане за сметка на държавата.
Сега сагата по този въпрос се повтаря. ДПС говори, че повдига темата от години. В предизборната програма на БСП също е записано създаването на Агенция за земята. Изглежда, че е трудно като управляващи (Коалиция за България и ДПС) да се разберат какво и как да направят заедно, за да решат един кардинален въпрос.
Създаването на една структура, която да се грижи и отговаря за земеделската земя, е абсолютно необходима по няколко причини:

-Земята със селскостопанско предназначение е 54,8 млн. дка – 49,4% от територията на страната. Използваема се води 50,9 млн. дка, реално се използват 36,2 млн. дка. Използването на земеделската земя и търговията с нея трябва да бъде първостепенна грижа на държавата;
– Държавната собственост по преброяването от 2010 г. е 776 хил. дка и общинска 1629 хил. дка, всичко – 2405 хил. дка, представляващи 6,6%  от използваната. Част от нея е безстопанствена или се използва неефективно. Такъв висок процент държавна земя от общия поземлен фонд няма нито една държава членка на ЕС;
– Пазарът на земеделска земя у нас е толкова либерализиран, че е оставен на стихията, а държавата нехае. Намират се хора, които твърдят, че пазарът е запушен. Вече са продадени – купени над 9 млн. дка, в т.ч. повече от 1,8 млн. дка от фондовете за недвижими имоти. Отделни физически лица са купили десетки, а някои и стотици хиляди декари земя.

Безконтролната продажба на земя е опасно явление и не може да бъде сравнявано с приватизацията на едно предприятие, защото тя е едно вечно национално богатство и не е без значение кой ще я притежава и използва. В разработения проект на „Стратегия за устойчиво развитие на българското земеделие за периода 2014-2020 г.“ този въпрос е подминат. В историята на човечеството (и в България) са известни много сблъсъци, предизвикани от прекомерно съсредоточаване на големи площи земя в едри собственици;
– В момента на дневен ред е въпросът за продължаване мораториума за продажба на земя на чужденци до края на 2020 г., тъй като тази забрана изтича в края на тази година. Предложения валят от много посоки. Дано мораториумът се удължи, в противен случай последствията ще бъдат непредвидими и може би катастрофални. Тази ситуация задължава още повече изпълнителната и законодателната власти да се заемат с регулиране на пазара на земеделска земя, защото ще изминат и тези седем години (седем вече изминаха) и ние можем да се окажем в същото положение;
– Сега се предприема ку насърчава и подпомага създаване и разширяване на дребните земеделски стопанства.
В началото на статията посочих, че френските експерти ни показаха как е решен този въпрос при тях. През март 2009 г. направих писмено предложение до МС и МЗХ, основаващо се на френския опит. Глас в пустиня. Позволявам си, макар и в резюме, да повторя това предложение, за да го научи нашата общественост.
Във Франция със закон от 5 август 1960 г. са създадени т.нар. „Дружества за земеустройство и земеделско настаняване“ (САФЕР). Те имат вече повече от 50-годишна история. Ето какви са били техните първоначални задачи:
– Да улеснят настаняването на нови земеделски стопани;
– Да увеличат площите на прекалено малките стопанства;
– Да извършат комасация на малките и изоставени площи с цел тяхното включване в производствения процес;
– Да контролират пазара на земята и да не допускат спекула.
Едва ли е нужно да обосновавам необходимостта от решаването на тези въпроси за нашето земеделие. За да изпълнят тези задачи, САФЕР разполагат с правото да изкупуват предлаганата за продажба земя, да я съхраняват до 5 години и да я продават по целесъобразност, съгласно изискванията на закона. В последните години САФЕР изкупуват по 1 млн. дка земя, което представлява 20% от националния пазар на земеделски земи. Освен това те имат правото да контролират пазара на земя чрез специфичен механизъм – те получават задължителна информация за всички проекти за покупко-продажба на земеделски земи и могат да станат приоритетен купувач в случай, че покупко-продажбата не отговаря на политиката за подобряване на поземлените структури. Чрез този механизъм пазарът на земя става изключително чрез САФЕР и дава възможност за контрол на появяващи се аномалии – голяма концентрация на площи, закупуване на отдалечени земи. В същото време САФЕР разполагат с данни за пазарите – цени на земята, продадени площи, имената на продавачите и купувачите. В отделни случаи, когато предлаганите цени нарушават равновесието на пазара, САФЕР могат да предложат по-ниска, контролирана от съдебните власти цена.
На територията на Франция има 26 дружества САФЕР, съответстващи на административното и териториално деление на страната.  Дружествата са независими, а държавата упражнява единствено контрол, и то чрез своите регионални структури.
Регионалните дружества на САФЕР са обединени в Национална федерация, която разработва глобалната политика на групировката и има представителна функция пред държавната власт. Националната федерация се финансира от регионалните дружества чрез съответни отчисления.
Регионалните дружества за земеустройство и земеделско настаняване разполагат с административни служби и Генерална дирекция, като във всеки департамент действа и оперативна група, състояща се от ръководител и определен брой технически персонал. Този технически персонал събира информация от земеделските стопанства, от собствениците на земя и от нотариусите, прави експертен анализ на стопанствата, преценява потенциалните възможности на освобождаващите се стопанства. Техниците от тази оперативна група решават дали може да се настани нов земеделски стопанин или да се извърши размяна на парцели и уедряване на стопанствата, те определят цената на земята заедно с продавача, като в този случай продавачът подписва декларация, че се задължава да продаде земята.
Окончателното решение за извършване на продажбата се взема в САФЕР, където представителите на държавата могат и да не се съгласяват с тази продажба.
След като закупи земята, САФЕР осигурява нейното поддържане чрез временно отдаване под аренда. През това време започва подготовката за нейната продажба. Всички молби за закупуване на земя се разглеждат от компетентните служби на САФЕР, след което се провеждат консултации с представители на земеделските организации, на общинските и департаментни власти. Накрая управителният съвет определя най-добрия проект за стопанисване на предлаганата земя и прави предложение за продажба чрез съответните държавни власти.
През 1990 г. сферата на действие на САФЕР е била разширена с включване на представители и от други териториални структури – горско стопанство, опазване на природната среда, създаване на обществен поземлен фонд за гражданското строителство и др. В началото финансиранетона дружествата е ставало по следния начин:
– Държавата е субсидирала дружествата с 0% от административните разходи, а останалите 50% са събирани от такси върху закупени земи;
– По-късно Земеделската кредитна банка е осигурила преференциални кредити (2% лихва) за закупуване и временно съхраняване на придобитата от САФЕР земя, като разликата между основния лихвен процент и предоставената преференциална лихва е покривала държавата.
Днес условията на финансиране на САФЕР са доста различни:
– Държавата осигурява едва 15% от административните разходи, останалите се натрупват под форма на на комисионно отчисление върху извършените продажби – около 8% от продажната цена;
– Преференциалните лихви вече не съществуват освен в случаите, когато САФЕР натрупват обществен поземлен фонд (например за пътища и др.).
Ето защо дружествата финансират своите покупки чрез натрупаните през изминалите години резервни фондове и чрез депозираните авансови плащания от бъдещи потенциални купувачи.
 Когато купувачът на земя я купува от САФЕР, той се освобождава от данъчно облагане, което при нормални условия на покупко-продажба е около 16% от цената на земята. Подобно данъчно облекчение се прави и на млади земеделски стопани, и на арендатори, които искат да придобият право на собственост върху обработваната от тях земя.
 
Пазарите на земя и намесата на САФЕР

При създаването си САФЕР са срещнали съпротива от страна на собствениците на земя и на търговските посредници. Собствениците са се опасявали от въвеждането на фиксиирани цени, а посредниците са се страхували от появата на по-голяма прозрачност на сделките. Такава прозрачност наистина се е появила, но за сметка на това цената на земята се е променила в много широки граници, тъй като САФЕР извършва едва 20% от покупко-продажбите на земя и те не са в състояние да попречат на ценообразуването.
Независимо от редица пазарни затруднения, възникнали от създаването досега, САФЕР продължават да бъдат актуални и да изпълняват своите фунции, тъй като френските земеделски стопанства продължават да бъдат разпокъсани и са принудени да се адаптират към новите условия на пазарната икономика. През последните години е започнала кампания за настаняване на млади земеделски стопани, тъй като не винаги се осъществява предаването на стопанство от баща на син и затова се стимулира пристигането на нови млади хора. В същото време се ограничава прекаленото уедряване на някои стопанства.
Основаната през 1960 година във Франция система за регулиране на пазарите на земеделски земи функцио Запазване на правото на собственост и свободен избор за продажба на земи и сгради;
– Наличие на една регулираща институция – САФЕР, която притежава достатъчно мощни финансови и юридически средства, за да насочва една част от предлаганите за продажба земи към приоритетни програми с национално значение;
– Управление на дружествата САФЕР се извършва едновременно от активно мобилизираните в този регулиращ процес земеделски професионални организации и от държавната власт, която изпълнява чисто контролни функции. Тази особеност е много важна, тъй като земеделската професия сама поема отговорността за бъдещето на земеделските земи, а държавата осигурява прозрачност на сделките и спазване на законността;
– Днес, когато земеделските земи все повече се използват и за други видове дейност, редица извънземеделски професии се обръщат към САФЕР за съдействие и за бързо и безконфликтно решаване на поземлените проблеми.
Въз основа на изложеното си позволявам да препоръчам на МЗХ да проучи задълбочено френския опит за регулиране пазара на земеделски земи и начина на изграждане и функциониране на дружествата за земеустройство и земеделско настаняване. Внедряването у нас на този богат – повече от 50-годишен опит, ще ни помогне да се разработи и приеме национална политика, подкрепена законодателно, и по този начин да решим такива проблеми като:
– Какви по размер фамилни стопанства да изграждаме със собствена и закупена земя (в т.ч. и държавна);
– Земеустройство на тяхна територия;
– Ограничаване размера на развихрилата се стихия на крупното арендаторство;
– Безконтролното и неограничено закупуване на земя и ниските цени, на които се изкупува;
– Увеличаване броя на животните, особено преживните, производството на плодове и зеленчуци.
Изучаването на френския опит може да стане най-добре чрез изпращане на 2-ма – 3-ма човека, за да се запознаят на място как функционират дружествата, тяхната организационна структура, да вземат законите, уставите, наредбите и правилниците, как са съоръжени с техника и инвентар, настаняване и т.н. Командировани да са лицата, които ще внедряват системата за земеустройство и земеделско настаняване чрез изграждане на дружества. След като са направени разработките – проектозакон, устав, наредби, правилници, брой и организационна структура на тези единици, добре ще бъде да се поканят френски специалисти – ръководители на национално, областно и департаментно равнище за предпоследно обсъждане преди внасяне в Министерския съвет и Народното събрание.нира на следните принципи:

– Запазване на правото на собственост и свободен избор за продажба на земи и сгради;
– Наличие на една регулираща институция – САФЕР, която притежава достатъчно мощни финансови и юридически средства, за да насочва една част от предлаганите за продажба земи към приоритетни програми с национално значение;
– Управление на дружествата САФЕР се извършва едновременно от активно мобилизираните в този регулиращ процес земеделски професионални организации и от държавната власт, която изпълнява чисто контролни функции. Тази особеност е много важна, тъй като земеделската професия сама поема отговорността за бъдещето на земеделските земи, а държавата осигурява прозрачност на сделките и спазване на законността;
– Днес, когато земеделските земи все повече се използват и за други видове дейност, редица извънземеделски професии се обръщат към САФЕР за съдействие и за бързо и безконфликтно решаване на поземлените проблеми.
Въз основа на изложеното си позволявам да препоръчам на МЗХ да проучи задълбочено френския опит за регулиране пазара на земеделски земи и начина на изграждане и функциониране на дружествата за земеустройство и земеделско настаняване. Внедряването у нас на този богат – повече от 50-годишен опит, ще ни помогне да се разработи и приеме национална политика, подкрепена законодателно, и по този начин да решим такива проблеми като:
– Какви по размер фамилни стопанства да изграждаме със собствена и закупена земя (в т.ч. и държавна);
– Земеустройство на тяхна територия;
– Ограничаване размера на развихрилата се стихия на крупното арендаторство;
– Безконтролното и неограничено закупуване на земя и ниските цени, на които се изкупува;
– Увеличаване броя на животните, особено преживните, производството на плодове и зеленчуци.
Изучаването на френския опит може да стане най-добре чрез изпращане на 2-ма – 3-ма човека, за да се запознаят на място как функционират дружествата, тяхната организационна структура, да вземат законите, уставите, наредбите и правилниците, как са съоръжени с техника и инвентар, настаняване и т.н. Командировани да са лицата, които ще внедряват системата за земеустройство и земеделско настаняване чрез изграждане на дружества. След като са направени разработките – проектозакон, устав, наредби, правилници, брой и организационна структура на тези единици, добре ще бъде да се поканят френски специалисти – ръководители на национално, областно и департаментно равнище за предпоследно обсъждане преди внасяне в Министерския съвет и Народното събрание.

        ФЕДЕРАЦИЯ НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ     СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ     ЕВРОПЕЙСКИ КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ-ПЛОВДИВ

ПРОГРАМА 

ФНТС, СИБ И ЕКИУ Пловдив
организират
Национална конференция
„Регионални стратегии за индустриално и аграрно преструктуриране“
Пловдив, 4 октомври 2013г., Международен панаир Пловдив
Пловдив 4003 , бул. „Цар Борис III Обединител“ 37
(Участници: членове на СИБ и ФНТС, представители на ЕКИУ, държавната и областна администрация, научната общност, работодателски, синдикални и бизнес организации от Централен южен район и др.)
Откриване 10:00ч. – проф. дсн Димитър Греков, Министър на
земеделието и храните
Областен управител на Пловдивска област
Венцислав Каймаканов

І-ви панел 10:15ч. Модератор проф. Кр. Петков

Презентации 10.15-12.00 ч.:
Встъпителна лекция: Варианти за устойчиво развитие на регионите: европейски и български измерения – лектори :
1.1. арх. Кристиян Миленков, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво развитие и евроинтеграция и
1.2.Павел Миленов, експерт ГИС и земно наблюдение

Европейският и българският опит: перспективни бизнес-проекти

2.1. Пловдивска индустриална зона и нейните перспективи –
Пламен Панчев, председател на съвета на директорите на „Сиенит Холдинг” АД.
2.2Проект за изграждане на земеделско тържище в гр. Пловдив – Стефан Цанков, зам.кмет Община Марица.
2.3Проект за изграждане на регионален център за международна търговия, проф. д-р инж. Д. Димитров, ректор на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, Пловдив

3.Презентации на успешни бизнес проекти от Смолян, Хасково и други области на ЦЮР (по заявка на участниците)

12-12.30 ч. Обобщение
12.30-13.00 ч. Изявление за медиите
13.00 – Разговор на чаша вино

За контакти:

Благородна Веселинова
Съюз на икономистите в България
Тел. 02 987 18 47; 0878871847
http://bgeconomist.bg

МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА „ПОДКРЕПА“

Конференция на МОТ с международно участие

Предварителна програма

30 септември 2013 г. – понеделник

09.00 – 09.30 Регистрация на участниците

Водещ: г-н Чавдар Христов, Вицепрезидент на КНСБ

09.30-10.30 Откриване на конференцията:

Ø     г-н Пламен Димитров, Президент на КНСБ

Ø     д-р Константин Тренчев, Президент на КТ „ПОДКРЕПА“

Ø     д-р Хасан Адемов, Министър на труда и социалната политика

Ø     Представител на работодателска организация

Ø     г-н Овидиу Журка, Старши специалист по работнически дейности ,

МОТ, Будапеща

10.30-11.15 Представяне на проведеното проучване за България:

Ø     г-н  Любен Томев, директор на ИССИ на КНСБ

Ø     г-жа Росица Янкова, заместник-министър, МТСП

Ø     г-н Николай Николов, старши съветник, КТ „ПОДКРЕПА“

Ø     г-н Адриан Илиев, юридически съветник, КТ „ПОДКРЕПА“

11.15 – 11.30 ч. Кафе-пауза

11.30-12.15 Прекариатът и съвещателната демокрация: бележка към елементите на Прекариатната Харта:

Ø     проф. Гай Стендинг, Университет „Бат“, Великобритания

12.15 – 13.00 Въпроси и отговори

13.00 – 13.30 Пресконференция

13.00 – 14.30 Обяд
Водещ: Димитър Манолов, Вицепрезидент на КТ „Подкрепа“

14.30 – 15.15 Международни трудови стандарти и несигурна работа:

Ø     г-н LucDemaret, МОТ, Женева

15.15 – 16.00 Борба срещу несигурните видове работа във Франция – стратегии и действия на синдикатите :

Ø     г-жа CecileCottereau, Конфедерален секретар, CFDT, Франция

16.00 – 16.30 ч. Кафе-пауза

16.30 – 17.30 Въпроси и отговори
Обобщение на първия ден и закриване на сесията

Ø    

1 октомври 2013 г. – вторник

09.30-10.15 Задълбочаващите се неравенства и различия в Европа – причина за безпокойство:

Ø     г-н RomualdJagodziński, старши изследовател, ЕСИ, Брюксел

10.15 – 11.00 „Неформалност“ и „корупция“ – пъзел за синдикалната политика:

Ø     г-н Григор Градев, старши изследовател, ЕСИ, Брюксел

11.00 – 11.30 ч. Кафе-пауза

11.30 – 13.00 Въпроси и отговори от предходните интервенции

Заключителна дискусия: Заключения от експертите на проучването за България

Заключителни бележки и закриване на конференцията от г-н Овидиу Журка, МОТ Будапеща.

13.00 Обяд

• Hide Keyboard