Българската икономика: На крилете на потреблението
Когато има попътен вятър, се плава с надежда, казва един от героите на Габриел Гарсия Маркес. Това е много точно описание на състоянието на европейската икономика в момента – по ред причини скоростта й се ускорява и дори най-проблемните държави отчитат подобрение на куп показатели. Миналата година беше първата, в която всички държави в ЕС пораснаха. Още…
Проф. Иван Ангелов за присъединяването ни към ЕС: Разгром на българската икономика!
На 1 януари тази година се навършиха 10 години от присъединяването ни към Европейския съюз. По този повод в последното си Новогодишно приветствие Росен Плевнелиев изрече поредната си лъжа пред българския народ. Той каза, че след присъединяването ни към ЕС нашият БВП, т.е. съвокупното ни годишно производство на продукти и услуги, е нараснало три пъти. Плевнелиев не за първи път ни лъже. По официални данни през годината на присъединяването ни 2007 г. нашият БВП е бил 56,5 млрд. лева (виж НСИ. Статистически справочник 2008 г., с. 211), а през 2015 г. (за 2016 г. още няма данни) по текущи цени, т. е. с натрупаната през тези години инфлация, е бил 86,4 млрд. лева (виж НСИ. Статистически справочник 2016 г., с 121). Още…
Правителствата, домакинствата и финансовият сектор задължняват най-много
Между 2001 – 2008 дългът в света се увеличи до приблизително 56 трилиона долара. В следващите седем години се наблюдава ръст, насочен вече и към 58 трилиона долара. Очевидно нарастването в периода 2001 – 2008 съвпада с развитието на световната финансова криза, а следващият период на практика съвпада със самата криза, или точно в окото на бурята, както се казва.
Глобалният дълг и неговото нарастване има отношение към развитието на самата финансова криза. Според анализаторите основни елементи на дълга в световен мащаб са дълговете, свързани с тези произтичащи от държавните харчове, след това на домакинствата и на трето място – финансовия сектор.
Още…
Как държавният дълг надхвърли 30 на сто от БВП
Консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ за първото тримесечие на 2016 г. възлиза на 26 473 млн. лв. или 30,3 % от БВП, съгласно публикуваните данни от Евростат.
През последните години рязко се увеличи дългът на България, ето как е ставало това:
За 2011 г. държавният и държавно гарантиран дълг е 12.8 млрд. лв. съответно 15.3 % към БВП.
За 2012 г. съответно – 14.7 млрд. лв. и 17.6 %;
за 2013 г. – 14.9 млрд. лв. и 18.0 % ;
за 2014 г. – 22.7 млрд. лв. и 27.10%.
През 2015 г. правителството поиска от народните представители да одобрят тригодишен договор за дълг от 8 милиарда евро. В Закона за Държавния бюджет за 2016 г. е определен лимит за нов дълг в размер на 5.3 млрд., от който 3.9 млрд. лв. от външни пазари, отбелязва БГНЕС.
Тези данните потвърждават изразените опасения от много специалисти, че тенденцията за нарастване на дълга остава. Същото се потвърждава и от данните за разходите за лихви по дълга. За 2016 г. разходите за лихви са в размер на 774 млн. лв.
www.financebg.com
Новите работни места поддържат растежа на икономиката на 3%
През второто тримесечие БВП расте заради потреблението, но инвестициите продължават да потъват.
Българската икономика е нараснала с още 3% през второто тримесечие. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) за годишния растеж на брутния вътрешен продукт (БВП). На тримесечна база увеличението е 0.7%, като и двете числа са едни от най-високите в Европейския съюз. Подобен темп на растеж икономиката запазва вече пето поредно тримесечие. Разликата е, че през миналата година той беше движен от износа и държавните разходи, докато през последните две тримесечия растежът се поддържа от потреблението.
Постигнатото ниво на БВП надвишава значително прогнозите на международните институции, които в голямата си степен очакват покачване за цялата година около 2%. Приблизително толкова е официалната прогноза и на Министерството на финансите, но министър Владислав Горанов вече няколко пъти публично е заявявал, че има предпоставки за по-висок от планирания растеж.
Какво движи растежа
Още…
Икономиката през 2016: Повече потребление, по-малко износ и инвестиции
Според пролетната прогноза на МФ приносът на капиталовите разходи към БВП ще бъде отрицателен.
През тази и следващите няколко години основният двигател на българската икономика ще бъде вътрешното потребление. Надеждите на правителството за него са свързани предимно с увеличаващата се заетост и повишаващите се доходи. Още…
Проф. Митко Димитров: 3% ръст на българската икономика не е достатъчен
Икономиката трябва да расте с поне 4-5%, за да повлияе на безработицата и възнагражденията, смята ръководителят на Института за икономически изследвания към БАН
3% ръст на българската икономика не е достатъчен, за да намери отражение върху богатството на хората. Икономическият растеж трябва да достига поне 4-5%, за да повлияе на безработицата и възнагражденията и да намери отражение върху усещането на хората, че нещо се е променило. Това каза проф. Митко Димитров, ръководител на Института за икономически изследвания към БАН, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria. Още…
