Съюз на икономистите в България

Въпроси за предварително експертно обсъждане на

„Пакет от мерки за оптимизиране на държавния дълг”

Първо, За какво да се използва ресурсът, получен от евентуална нова емисия на облигации на международните капиталови пазари?

1. Предвидените 4 милиарда евро / 2 милиарда през 2014 и 2 милиарда през 2015 г./ са значителен ресурс, който следва да се използва предимно / над 50% / за преструктуриране и повишаване на конкурентоспособността на националната икономика;

останалата част няма да се ползва за целите на прякото разпределение, както и за административно, несъобразено с икономическия растеж и производителността на труда, повишаване на доходите.

2. За целта, преди взимане на решение от парламента и от правителството, следва да се очертаят приоритетите – отраслови, регионални и др., които ще са водещи при усвояването на инвестиционния ресурс;

3. Инвестиционните приоритети следва да бъдат определени въз основа на подготвяната Национална стратегия за високотехнологична индустриализация, която ще бъде готова до май, 2014 г.

4. Фокусът на инвестиционната дейност са МСП, високотехнологичните компании, както и иновативни индустриални проекти.

Второ: как да се управлява полученият от емисиите инвестиционен ресурс?

1. Контролът следва да се възложи на специално създаден за целта Експертен съвет. Усвояването на средствата да се извърши през Българска банка за развитие, а достъпът до нисколихвени или дори безлихвени кредити да се реализира срещу гаранции от страна на кредитополучателя ; за целта да се разработи пакет от финансово-икономически критерии за оценка на ефективността на даваните кредити;

2. Инвестиционният ресурс да се концентрира в специален Фонд за преструктуриране и нов растеж на икономиката;

3. Изграденият към фонда  независим национален Експертен съвет трябва да следи за спазването на приоритетите и критериите за стратегически инвестиции и недопускане на корупционни практики и други нарушения на правилата на работа.

Виж още

ДА СПАСИМ ЕНЕРГЕТИКАТА

Ние, частните инвеститори в енергетиката на България, подкрепени от отговорната, здравомислеща и активна част на българското общество, включително профсъюзите и индустриалните потребители, категорично се противопоставяме популизма да стои над Обществения интерес.

Изразяваме силно безпокойство, че днес, Държавата не спазва националните дългосрочни интереси и европейските политики и ангажиментивенергетиката. Регулираните цени на електроенергията определени от ДКЕВР не покриват разходите за нейното производство, пренос, разпределение със съпътстващи разходи и продажби. Популистката ценова политика декапитализира предприятията от енергийния сектор, включително държавните предприятия в него. Става невъзможно поддържането и обновяването на съоръженията и разплащанията с персонала и доставчиците. Лишава българската икономика от стимули за подобряване на енергийната й ефективност, създава нелоялна конкуренция между отделните видове горива и, като цяло, намалява нейната конкурентоспособност. Не на последно място, държавната намеса на пазара е лош сигнал към бизнеса и към потенциалните инвеститори. Подобни процеси са на път да бъдат пренесени и в други отрасли на икономиката.

С неадекватни политически мотивирани решения, ДКЕВР предизвика финансова и технологична криза в енергетиката. Той е абдикирал от задълженията си на независим Регулатор и води сектора към фалит. В момента процесите в енергетиката са върнати десетилетия назад към липса на диалог, непрозрачност, привидни мерки за реформиране. Ако не се приемат срочни мерки, тази криза ще се развие в енергийна катастрофа.

Опитът проблемът да се прехвърли върху частните инвеститори и участници в енергийния пазар, се проваля. Националната електрическа компания (НЕК) е във технически фалит. Енергийният отрасъл е в дълбока финансова криза.

В името на Обществения интерес, настояваме, незабавно да спре незаконния политически натиск върху частните инвеститори в българската икономика, в частност енергийния.

Призоваваме Правителството да се държи отговорно и да каже истината – за да се преодолее кризата в енергетиката е необходимо цените да покриват разходите за производството, разпределението и преноса на електрическата енергия. Ниската цена на електрическата енергия, облагодетелства богатите, а не бедните граждани на България. Липсата на инвестиции в сектора занапред обрича малките населени места на нискокачествено електроснабдяване. Едновременно с това, енергийно бедните домакинства се нуждаят от реална финансова подкрепа, а не от символично намаляване на сметките със стотинки.

Призоваваме ДКЕВР и изпълнителните органи в енергетиката да спазват принципите на върховенството на закона, конкурентното пазарно стопанство, независимостта на институциите и съблюдаване на обективния обществен интерес.

Общественият интерес изисква да се спре популизма и да се премине към спешни действия:

ФИНАНСОВА И ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПОДКРЕПА ЗА БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА

1. Незабавно въвеждане на енергиен борд с финансов ангажимент от международните финансови институции – като гарант за реформи и спазването на законността в енергетиката.
2. С участието на предприятията в енергетиката, изработване на матрица от реформи, одобрена и финансирана от международните финансови институции за изпълнение на европейските политики в енергийния сектор и дългосрочна финансова стабилност на системата.
3. Подготовка на защитен социален пакет за енергийно бедните домакинства, който да предвижда директна месечна финансова помощ.
4. Чрез процедура по одобрение от Съвета на европейските енергийни регулатори преучредяване на ДКЕВР като независим регулатор подчинен само на върховенството на закона в защита на обществения интерес.
5. Активен ангажимент на правоохранителната система за възстановяването на върховенството на закона в сектора, изкореняване на корупцията и конфликта на интереси в управлението на държавните фирми в енергетиката.

Призоваваме политиците и държавните институции да се ръководят само и единствено от Обществения интерес!

                                        ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Отворено писмо Да спасим енергетиката

1. СИБ принципно подкрепя следните оценки в отвореното писмо:

• за непоследователната държавна политика в енергийния отрасъл;
• за некомпетентната намеса на ДКЕВР във регулирането на финансовите взаимоотношения между енергийните дружества и непрозрачното определяне на цените;
• за проявите на популизъм и за политическа намеса в управлението на отрасъла;

2. Поддържаме следните предложения в Отвореното писмо, които съвпадат с изразени по-рано позиции от експертите на СИБ:

2.1. За преучредяване на ДЕКВР, с оглед превръщането му в действително независим регулатор;

2.2. За приемане на социален защитен пакет за енергийно бедните българи и домакинства;

3. Смятаме за ненужно включването на МФИ като участници в реформите в енергийния отрасъл и гарант за тяхното провеждане;

4. Предлагаме в по-нататъшните инициативи на авторите и подписалите Отвореното писмо да се имат предвид и следните аргументи:

4.1. Кризата в електроразпределението налага да се премине към кризисен мениджмънт. Смятаме за уместно това да стане с временно създаване на Европейски енергиен борд;

4.2.Кризата е системна. Което на свой ред означава, че мерки за оздравяване на отрасъла трябва да се вземат по цялата верига на производството, разпределението и снабдяването с електроенергия. В този контекст настояваме да се обсъдят публично въпросите за:

• прекратяване на неравноправните договори за производство на ел.енергия, облагодетелстващи инвеститорите в конвенционалното производство и в ЕИ /разбира се, действията в това отношение трябва да бъдат съобразени с правните процедури, вкл. международните актове и да се предшестват от точен/обективен анализ на финансово икономическите условия, при които са подписани договорите;
• изграждане на енергийна борса , съгласувано със заинтересованите стани и след консултации с независими експерти-преди либерализацията на електроенергийния пазар;
• статистическо изследване на структурата , динамиката и географското разпределение на енергийната бедност /също преди либерализацията на електроенергийния пазар;
• преразглеждане на политиката на доходите и социалното подпомагане, паралелно с либерализацията на електроенергийния пазар;
• публично обсъждане на новия статут на независимия регулатор и премахване/ограничаване на партийните квоти при административните назначения; гарантирано представителство на гражданския сектор в ръководството и експертната работа на новия независим регулатор;

4.3. Разработване на методология за оценка на финансовите и инвестиционните рискове в енергетиката ; осъществяване на систематични анализи и прогнози в тази област от независима институция;

4.5. Провеждане на национален форум за обмен на европейски практики в управлението на енергийния отрасъл, защита на инвеститорите и потребителите, демонополизация на услугите и премахване на схемите за гарантирани свръхпечалби в производството и търговията с електроенергия;

Проф. Кр. Петков дфн

                                               Председател на Управителния съвет на

                                                          Съюза на икономистите в България

Гр. София, 26 март 2014г.

През втората половина на Март, 2014 г. българската електроенергийна система навлезе в поредната кризисна ситуация. Този път – с реална опасност да се стигне до верижни

финансови фалити на енергийните дружества: държавни и частни. Което не изключва и сривове в подаването на електроенергия за крайните потребители. Стартирането на процедура за отнемане на лицензи , прекратяването на плащания и прихващането на дългове между компаниите в отрасъла са безпрецедентен акт в историята на българската енергетика.

За рисковете от рязко изостряне на кризисната ситуация в системата на електроразпределението СИБ предупреждаваше неколкократно още в началото на 2013 г. правителството, президента и други държавни институции. През януари 2014 г. внесохме в МС и Ранен Предупредителен Доклад (РПД), съдържащ сигнали и доказателства за предстоящия срив.

За съжаление експертната дискусия по този невралгичен проблем беше силно приглушена. На преден план излизат взаимните политически обвинения. Публикувайки своята експертиза, подготвена в края на 2013 г., специалистите от СИБ се надяват, че на национално равнище ще стартира конструктивен диалог между всички заинтересовани институции, с участието на неправителствени организации и представителите на енергопотребителите. Днес е нужен кризисен енергиен мениджмънт, в т.ч. с опция за привличане на международни специалисти. Колкото по-скоро, толкова по добре!

====================================

Е К С П Е Р Т НО С Т А Н О В И Щ Е

Относно:

• Опасността от финансов и технологичен колапс на енергетиката;
• Кризисен одит на състоянието на системни енергийни предприятия

Подготвено от експертен екип на :

• Съюз на икономистите в България
• Предоставено в МС на Р България на 10 януари, 2014 г..

***

Инициативата да излезем с настоящото ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ е то да послужи като Ранен Предупредителен Доклад (EarlyWarningReport) до висшите държавни институции.

С него бихме искали да привлечем вниманието на държавното ръководство към създадената високорискова ситуация в отрасъл „Енергетика” – а именно, възможен финансов колапс и свързан с него, последващ технологичен срив.

Симптомите на тази кризисна ситуация са следните:

1. Разширяване на участъците с крайно амортизирана материална база, особено в сектора на електропреноса и електроразпределението – в резултат на хронически недостиг на средства за модернизация на мрежите. В случай че недофинансирането продължи и занапред, техническите прекъсвания на електрозахранването ще зачестяват, а качеството на предоставяните услуги на крайните потребители ще пада непрекъснато;

2. Огромна задлъжнялост на държавните енергийни организации (общо над 4 милиарда лева!) При подобен размер на натрупаните загуби и очевидната невъзможност да бъдат покрити от държавния бюджет (т.е. за сметка на данъкоплатците), фалитът на държавния сегмент в енергетиката вече изглежда неизбежен;

3. Хаотично екстензивно изграждане на нови производствени мощности, главно в сегмента на ВЕИ, съпроводено с пълно отсъствие през последните седем години на стратегическо отраслово програмиране. Резултатът е: дисбаланс на разходите за енергия на вътрешния пазар, облагодетелстващ скъпи и неефективни производства в ущърб на българския потребител. В периода на кризата тази диспропорция се задълбочи, вследствие и на загубата на стратегически позиции на международния енергиен пазар;

4. Сключване на крайно неизгодни за българската икономика,обвързваши дългосрочни договори за производство на електроенергия с чуждестранни и местни инвеститори, което допълнително натоварва цените за крайните потребители. Успоредно с това, в резултат на лобистки кампании срещу ядрената енергетика, България беше изпреварена от регионални конкуренти и изтласкана в периферията на преструктурирането на енергийните мощности в Югоизточна Европа.

***

През изминалите седем години, но особено от пролетта на 2013 г. независими експерти, граждански организации и социални партньори многократно са сигнализирали за опасностите, които крие задълбочаващата се системна криза в отрасъл „Енергетика”:

–          Съюзът на икономистите в България двукратно алармира президента на републиката (респективно служебното правителство), както и новоизбрания кабинет след предсрочните парламентарни избори, за очертаващия се колапс в енергетиката;

–          Със свои анализи и предложения са излизали ИПИ, синдикатите и социалните партньори;професионални сдружения на енергетиците;

–          Категорични оценки за вероятността от срив в енергетиката се съдържат и в международната експертиза, представена на правителството в края на полугодието на 2013 г.;

Ако изключим новите назначения в административните структури и заведените съдебни искове срещу отделни фирми и мениджъри, реакцията на държавата по повод на независимите експертизи и предупредителните доклади се изрази в следното:

–въвеждане на нов данък за производителите на зелена енергия (стъпка в правилна посока!), който обаче не беше подкрепен нито от юридически анализ, нито от предварителни разчети на фиксираните/привилигеровани печалби на предприятията в сегмента на ВЕИ;

– необосновани промени в системата за финансиране на енергетиката.

Само през последните единадесет месеца цените за крайните потребители бяха коригирани от ДКВР три пъти; на практика беше изцяло променен ценовия модел и без обосновка – критериите за финансиране на технологичните и инвестиционни процеси в енергийния сектор!

***

В настоящото „ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ” фокусът е върху ефектите от ценовите мерки, наложени от ДКЕВР през 2013 г. Експертният анализ показва ясно, че при тяхното изработване и прокарване в парламента са натежали политически съображения, свързани главно със социалното недоволство в периоди на приближаващи избори – подход към енергетиката, категорично недопустим в действащото българско и европейско законодателство. Дори и да се тушира временно недоволството от високите цени на тока, най-вече при битовите потребители, това не решава кардиналния проблем на българската енергетика:

системната криза, породила верижни рискове и довела отрасъла до ръба на технически фалит.

Основанията за тази оценка са следните:

Първо, вместо да се направи цялостен анализ по веригата „производство-доставка-разпределение-потребление”, да се идентифицират рисковете и да се въведе режим на кризисен мениджмънт, вниманието на ДКЕВР е насочено единствено към намаляване на цените на енергията – за сметка на приходите, необходими за дейността на системни енергийни предприятия!

Намалението на цените на електроенергията от 30.12.2013 г. 1% или 1.5% е символично от гледна точка на финансовия ефект за българския потребител; но за засегнатите енергийни предприятия, които са обречени да субсидират с приходите си седем милиона български потребители, това намаление ще има крайно негативни последици.

Второ, еквилибристиката с числа, технологични норми и «ценови модели», която демонстрира ДКЕВР през изминалите 11 месеца, всъщност цели да прикрие пълното отсъствие на перспективна ценова концепция в енергетиката. В политиката и регулаторната практика на ДКЕВР отсъстват отговори на най-важните въпроси, от които зависи съдбата на енергийната система и в крайна сметка – качественото снабдяване с енергия на българските граждани. Например:

• Какви средства са ежегодно нужни за адвекватната поддръжка на националните преносна и разпределителна мрежа?
• Какви средства са необходими за адекватната технологична поддръжка на АЕЦ «Козлодуй» и на системните въглищни централи?
• Колко реално струва поддръжката на енергетиката, която потребителите и държавата трябва да заплащат ежегодно, за да остане енергетика в България след 4, 8 или 12 години?

Ако ДКЕВР не е в състояние да даде компетентен отговор на тези въпроси, независимите експерти са готови да го направят вместо държавния регулаторен орган.

Трето, подходът на държавния регулатор е чисто административен и по същество- антипазарен: най-напред се фиксират ценови равнища, без да се прави оценка на тяхното въздействие върху икономическата и технико-технологичните дейности на предприятията. Като резултат от последните ценови изменения се стигна до един финансов парадокс: административно фиксираните цени на електроенергията за крайните потребители са под реалната себестойност, по която българската енергийна система функционира!

Този акт означава, че социална политика продължава да се прави за сметка на икономическата ефективност, което е недопустимо в условията на едно функциониращо пазарно стопанство и крие огромни рискове за технологичното състояние на сектора.

Четвърто, административно понижените цени няма да доведат до повишаване на качеството на предоставяните услуги на битовите и корпоративните крайни потребители. Обратно, финансово-ценовите диспропорции водят до принудителни икономии при технологичното обновяване и поддържане на критична инфраструктура, в това число на производствени мощности, националните електропреносна и електроразпределителна мрежи. Вече са налице достатъчно факти и доказателства за нарастване на организационно-логистичните   рискове и технически сривове в енергийния отрасъл, което в крайна сметка нанася значителни вреди на гражданите и бизнеса.

Пето, определянето на цените на електроенергията от държавата чрез административни методи противоречи на европейските договорености и препоръки за либерализиране на енергийния пазар. България сериозно изостава в това отношение, а след предприетите напоследък мерки, на практика се отдалечава от европейската директива и утвърдените международни практики.

Шесто, особено сериозен е проблемът за връзката „доходи-цени на електроенергията”. Известно е, че над 65% от българските домакинства живеят в условия на енергийна бедност. Опитите да се тушира този проблем чрез селективно раздаване на ваучери или административно понижаване на цените на енергията имат палиативен характер; те по никакъв начин не решават проблема с енергийната бедност на българите.

Крайно време е енергийната бедност да се атакува чрез коренна промяна в политиката на доходите , в съответствие с европейските критерии и практики – корекции в методиката за определяне на линията на бедност у нас; въвеждане на задължителен подоходен минимум; нови, пазарно адекватни равнища на минималната работна заплата и др.

***

Експертните анализи показват, че енергетиката се намира в непосредствена опасност от финансово-технологичен колапс, който може да настъпи още през следващите месеци.

През най-тежките години на прехода енергетиката играеше ролята на стабилизатор и социален буфер на икономиката и обществото. Но само след месеци тя е на път да се превърне в онзи камък, който ще обърне българската икономика в пропастта.

Днес енергетиката е системен източник на финансово-стопанска дестабилизация и генератор на социалното недоволство на българските потребители и данъкоплатци.

Експертите от Съюза на икономистите в България заявяват готовност:

1. Да проведат независим  одит на състоянието на централите за производство на електроенергия и топлоенергия в България (по задание на Министерския съвет- със срок на реализация март 2014 г.) 
2. Да проведат независим одит на ценовите равнища в системните енергийни компании- преди всичко на тези, за които е известно, че са с натрупан дълг и бяха пряко засегнати от трите ценови промени през 2013 г.
3. Готови сме се включим и в изработването на алтернативна Стратегия и Програма за оздравяване на отрасъла, както и на концепция за тяхната реализация чрез кризисен мениджмънт.

09 януари, 2014 г.

гр. София

В. „СТАНДАРТ“ от 17.03.2014г.

Проф. Кръстьо Петков
Председател на УС на Съюза на икономистите в България

Електроразпределителите, заедно с държавния монополен доставчик НЕК заявиха, че трябва да се повишат приходите им, за да могат да работят без прекъсване.Според пазарната логика, постъпленията може да се осигурят, ако се повишат цените на тока. Група депутати от управляващото мнозинство твърдят обратното: токът следва да поевтинее още, за да са доволни потребителите. Тяхната позиция, подчинена на социално-популистката логика, се споделя от ДКЕВР – регулаторния орган, който по закон би трябвало да е независим, но на практика е послушно оръдие на политиците.
Тихата/студена война между регулатори и ЕРП-тата се води от години. Но през последните 18 месеца тя прерасна в гореща. Без много да се церемони с партньорите от електроразпределението, ДКЕВР свали на три пъти цената на тока. Говори се и за четвърто намаление. Както при всяка война, наблюдавахме открити сблъсъци(справка, миналогодишните януарски протести). Имаше и временни примирия, контактни групи, дипломатически совалки.Към днешна дата държавата силово надделява в ценовата битка.Министърът на икономиката и депутати дори заплашиха частните енергийни дружества, че ще сезират прокуратурата, ако не се издължат към държавната НЕК!
Само че победата на политиците над бизнеса може да се окаже пирова. Заигравайки с потребителите, лобистите от парламента и ДКЕВР нанасят неотразим удар върху енергоикономиката. Свалянето на цените под себестойността неминуемо ще предизвика срив по цялата верига на доставките и разпределението. Което окончателно ще постави националната икономика на колене. Задава се втори кръг на кризата, съпроводен със загуба на работни места, стагнация, бедност, емиграция.
Може ли да се избегне тази високорискова ситуация и да се предотврати нова вълна от социално недоволство и политическа дестабилизация? Да, но при едно условие: диалогът с ДКЕВР и неговите политически надзорници да се води оттук нататък на езика на икономиката. Или – поне с аргументи, присъщи на здравия разум. Това е причината, поради която в следващите редове си позволявам директно да назовавам нещата със собствените им имена и да отправям преки питания към подстрекателите и участниците в ценовата война.
1. Факт е, че българските политици преднамерено генерират негативни обществени настроения към един финансово- технически проблем: цената на тока, за да го отклонят от истински важния за България дневен ред.
А той е: защо енергетиката е под контрола на политико-корпоративни лобита, които доведоха този ключов отрасъл до колапс; защо няма поминък в периферните градове и села; защо не расте икономиката и не се създават работни места; защо новите индустрии бягат от България, а заплатите са мизерни и несигурни?
Икономическата истина е, е цената на тока у нас е най-ниската в Европейския съюз. ( http://www.iiea.com/blogosphere/household-electricity-prices-in-the-eu?gclid=CM2gkdrTgr0CFenjwgodfnkA3A). Щеше ли някой в България да се интересува от това, колко струва електричеството, ако хората имаха доходи, които им позволяват да си купят лекарства, хляб, вода, светлина и топлина? И тъй като доходите на българите съзнателно се държат на най-ниско ниво в Европа, чрез аминистративни манипулации се субсидира енергийно бедното население. Икономическият анализ показва категорично – да отнемеш парите за инвестиции на електрическите мрежи(пряко следствие от поръчковото сваляне на цените), да спестиш левчета от разходите на всеки потребител, е не просто нонсенс – а гарантиран начин да убиеш мрежовата енергоиндустрия и да ограничиш още повече търсенето. Което вече се случва на енергийния пазар: вътрешен и външен.
Прикриването на истината за силовото намаление на цената на тока ще върне назад електроподаването в цели региони на България с десетилетия. Това ще се случи въпреки огромния излишък на електропроизводство, който имаме. Без редовни и адекватни по обем инвестиции авариите по мрежите с ниско, средно и високо напрежение бързо ще станат всекидневие. Първите симптоми вече са налице.
Българските политици носят отговорност и за това, че намалението на цените на тока под себестойността разделя българите на граждани и селяни по качество на живот. Да го кажем честно – именно малките и периферните населени места са големите потърпевши от командното намаляване на цената на тока. Инвестициите, необходими за качествено електрозахранване и сега не достигат до селските райони. Същевременно мрежите в големите градове бяха рехабилитирани през последните години и са в по-добро състояние. В периферните селища електроразпределителната мрежа е от времето на Априлския пленум.
2. Докога ДКЕВР и неговите работодатели ще държат регулацията в енергетиката напълно непрозрачна!
Какви тайни се съдържат в процедурите и разчетите и от кого се крият? Никой не знае обосновани ли са трите решения на ДКЕВР от 2013 г. за намаляване на цената на тока, защото са взети на тъмно. На обсъждания на цените в т.нар. обществени съвети държавни и частни енергийни компании вкупом доказваха с числа, че ценовите намаления ще разрушат финансовото равновесие в енергийната система. От другата страна на масата – никакъв отговор, никакъв експертен коментар. Маниерът на ДКЕВР е да мълчи- загадъчно! Наскоро ръководителят на държавната комисия си позволи да заяви на всеослушание, че знаел резултатите от одита на ЕРП-тата, но нямало да го съобщи публично! Не ни ли връща тази практика във времената, когато партията-държава взимаше единствено правилните решения, а народът, масите, бяха длъжни безропотно да ги изпълняват!
Купищата проверки и одити, които прави ДКЕВР на енергийните дружества са напълно административни и нямат нищо общо с изискването за обективен анализ на дейността на компаниите. Има ли случай Комисията да е направила полеви изследвания – на място, в генераторните зали, в подстанциите, в трафопостовете и складовете, а не на хартия – на реалните разходи, които правят НЕК, ЕСО и ЕРП-тата? Излиза, че ДКЕВР взима решения в кабинетите по документи, на око, без да проверява какво реално стои зад числата в таблиците?
3. Защо българското законодателство не изисква от ДКЕВР да посочва последиците от своите решения за цените.
Което означава, че европейските принципи за прозрачност и предвидимост на последствията грубо се потъпкват в енергийния сектор. ДКЕВР нито веднъж не е обявявал публично някакъв анализ на състоянието на централите и на електромрежите, за да обоснове защо намалява или увеличава цената. Искаме да знаем как например ще се отрази на поддръжката на АЕЦ Козлодуй намалението на цената за разполагаемост от 22,45 на 22,11 лв./МВтч, а на цената на пренос през мреждата високо напрежение на ЕСО от 9,71 на 4,15 лв./МВтч? Екпертите вече казаха своето мнение – този път води до финансова катастрофа, до спиране на инвестициите и безконтролно намаляване на средствата за рехабилитация. ДКЕВР продължава да мълчи по темата; а и законът не изисква от Комисията да излиза с прогнози, как фиксираните от нея цени ще рефлектират върху индустрията. Тогава – кой носи отговорност за некомпетентните решения?
Колективната безотговорност, затварянето между институционалните стени в определянето на цените на тока ще ни струва страшно скъпо. По-точно – ще ни струва шоково увеличение на цените на тока, в рамките на 1 до 3 години, броено от днес. Апропо, финансовата война между НЕК и ЕРП-тата, започнала преди дни, отначало докрай е провокирана от некомпетентните решения на ДКЕВР. Затова настоявам: решенията, вземани от държавния регулатор, да бъдат персонализирани. Да е ясно кой от членовете как е гласувал и защо е подкрепил един или друг ценови вариант.В крайна сметка при нанесени щети съдът е този, който трябва да реши: каква да е мярката на отговорност на комисарите, т.е. да установи от къде е дошла грешката: поради обективни обстоятелства, калпав анализ или просто заради професионална некомпетентност.
4. Предупреждавам, че цените в енергетиката, фиксирани административно и едностранно от ДКЕВР, убиват шансовете за високотехнологична индустриализация на България.
Няма нормативен акт, който да задължава ДКЕВР да гарантира чрез цените на тока безаварийна работа на енергийната система и на растящи инвестиции в нейното развитие. Няма обаче и луди инвеститори, които да строят цехове и заводи в градчета и села, които се захранват само от една електропроводна линия. Затова си тръгват от България. Светът е широк, конкуренцията за между държавите е жестока.
Постоянно ни пробутват нелепици за това, че енергийните дружества можели по някакъв магически начин да се самофинансират, да взимат милиарди кредити, за да инвестират за модернизация на енергийната система. Това е друг икономически нонсенс. Нито една банка по света няма да даде инвестиционен кредит за енергийна система, в която реалната норма на възвращаемост е отрицателна. А и как въпросната банка ще гарантира парите си? Като продаде реакторите на АЕЦ за скрап, или свали медните проводници от улиците и ги предаде за вторични суровини?
5. Може ли някой от управляващото мнозинство да обясни, защо у нас не се борави с понятието енергийна бедност?
В ЕС то служи за критерий при оценките за подпомагане домакинства, които най-трудно да покриват сметките си за ток, газ и топлинна енергия. У нас енергийно бедни по експертни оценки са над 65% от домакинствата. Само че специализирани изследвания за идентифициране на разпределението на тази категория от населението няма. Как ги разпознават на място институциите, когато дойде време да се дават енергийни помощи (ако изобщо се поддържа такава всеобхватна практика)? Как се планират и разпределят на регионално равнище средствата за помощи?
На тези трудни и неприятни въпроси няма отговор.Трябва да сме наясно: социално мотивираното намаляване на цените на тока е пагубно за енергетиката и в средносрочен план води до ерозия на националната икономика. Днес политическият популизъм печели, но утре всички ние, гражданите данъкоплатци, губим!
***Надявам се най-сетне ДКЕВР да се отзове на неколкократните покани за участие в дебат по невралгичната тема за цените на тока. Досега инициативите на Съюза на икономистите и сродни професионални гилдии не бяха удостоени с внимание от регулатора. Не казвам, че нежеланието за срещи се дължи на управленско високомерие; не твърдя, че служителите в Комисията се страхуват от сблъсък с компетентни и реално независими експерти. Поканата се отнася и за всички депутати от енергийната комисия, които в последно време се изживяват като второ правителство: заявяват преди всички специализирани институции кога, как и с колко щяла да падне цената на тока. Посоката е: все надолу!

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

 През последните 6-7 години многократно критикувах въвеждането на пропорционалните („плоските”) преки данъци у нас. Аргументите за това са много. Тяхната икономическа нецелесъобразност и социална несправедливост се потвърждава от ограниченото им прилагане по света. Нито една развита пазарна икономика, дори с най-дясно правителство, не прилага такива данъци. Допускате ли, че това щеше да се случи ако пропорционалните данъци бяха подходящи? Какво по-убедително доказателство за тяхната непригодност! Прилагат ги няколко източноевропейски държави и някои развиващи се страни извън Европа с много слаби и/или корумпирани данъчни администрации, а също и правителства на авторитарни режими, обслужващи открито местната олигархия.

       Непригодността на тези данъци се потвърди и у нас след тяхното въвеждане: „плосък корпоративен данък – от началото на 2007 г. и „плосък” данък върху доходите на физическите лица – от началото на 2008 г.

            Богатата и заможната прослойка (5-10% от населението у нас), разбира се, е доволна от тези данъци, защото с тях се облекчава няколкократно данъчната им натовареност. Малка група икономисти – пазарни фундаменталисти, се е заела с неблагодарната задача да обосновава целесъобразността им, като не се свени да злоупотребява с истината, със здравата икономическа логика и да прави неверни изводи на базата на неверни данни и дори с фалшификации. Това пролича за пореден път в предаването „Референдум” на БНТ на 11 февруари 2014 г. и в коментарите на същите пазарни фундаменталисти по сериозната статия на г-н Валери Найденов „Как изхвърлихме 10% БВП на боклука” от 14 февруари във в. 24 часа. Това ме накара да се върна отново към темата.

Нито едно от твърденията на опонентите на г-н Найденов не заслужава внимание. „Плоските” данъци не решават никакви проблеми на икономиката и на обществото, те ги създават. Затова предпочитам да спра вниманието на читателите върху по-смислени теми в областта на данъчната политика, вместо да си губя времето с очевидни неистини, опровергавани вече многократно през последните години и десетилетия у нас и в чужбина, както от световната практика, така и от нобелови лауреати по икономика и от други световно известни икономисти. Какъв е смисълът да повтарям известни до втръсване факти и аргументи, доказващи непригодността на „плоските” преки данъци без необлагаем минимум? Все едно, няма да убедя фанатично предубедените доморасли пазарни фундаменталисти. Това би означавало да обиждам читателите, като им губя времето с недомислия. Големите проблеми са другаде.

Предлаганите от мен и от други икономисти промени в данъчната система: отказ от „плоските” преки данъци и възстановяване на умереното прогресивно облагане с необлагаем минимум, както и въвеждането на семейно облагане на доходите, не е подаяние за бедните. С това целим да започне възстановяване на отнетите или недодадени на трудовите хора десетки милиарди лева през последните 24 години и особено след 2007-2008 г., чрез жестоко методично потискане на заплатите и пенсиите и прилагане на несправедлива данъчна система. Това не е подарък, а корекция на натрапена ни от неолибералите погрешна политика.

В резултат на тази политика по доходите трудовите хора (наемният труд, дребният бизнес и интелигенцията) в България, които и по-рано бяха между най-бедните в Европа,сега са бетонирани за дълго в европейското дъно. А богатите получаваха много по-голям дял от обществената баница, отколкото им се полагаше. С предлаганите промени се цели по-балансирана държавна политика към труда и капитала, защото те са еднакво нужни на обществото и то не може без тях. Цели се също сближаване на нашата антисоциална данъчна система с тази в ЕС и смекчаване на данъчния дъмпинг на България спрямо общността. Защото, освен антисоциална, данъчната ни система е и антиевропейска и това няма да бъде толерирано дълго в ЕС. С постепенната интеграция на икономическата политика в общността ще се сближават и данъчните ни системи, навярно до пълното им уеднаквяване в бъдеще.

Странно е, че у нас все още има хора, които ни губят времето в спорове кое облагане на доходите е по-рационално – пропорционалното или прогресивното! И противно на здравия разум и на икономическата логика твърдят, че пропорционалното облагане е по-справедливо. Светът отдавна е дал категоричен отговор на този фундаментален въпрос. Прогресивно облагане е въведено във Великобритания в 1435 г, а в САЩ – в 1862 г. То се прилага отдавна във всички развити пазарни икономики в различни варианти – от умерено до много високо. Максималните ставки на данъка върху доходите в развитите европейски страни са между 45 и 55%, а за корпоративния данък – между 25 и 35%. България е една от малкото европейски страни с „плоски” преки данъци. Заедно с Албания имаме най-ниския данък върху доходите (10%); заедно с Албания, Босна, Кипър и Македония прилагаме най-ниския данък върху печалбата (10%) и заедно с Грузия – работим без необлагаем минимум. Както се вижда, компанията ни е елитна с примитивния си провинциализъм!

Главна цел на предлаганата реформа е преразпределение на данъчното бреме от бедните и средните слоеве към заможните и богатите чрез по-справедливо облагане с данъци. Ако от 1 януари 2014 г. беше възстановен необлагаемият минимум от 340 лв. и данъкът върху него се приспадаше веднага, това би оставило предимно на бедните и среднодоходни домакинства над 500 млн. лв. и би натоварило богатите и заможните с предлаганата умерена данъчна прогресия до 20%.При необлагаем минимум тричленно семейство с един работещ с брутна заплата 800 лв. и 10% данък, в домакинството щяха да остават още 408 лв. годишно, а с двама работещи – 816 лв. Ако бъде въведено семейно облагане на дохода от 1 юли 2014 г. за тричленно семейство с един работещ при същите условия, за половин година в домакинството ще останат допълнително 276 лв, а при двама работещи – 552 лв. Милиони хора щяха да почувстват незабавно, макар и скромно подобрение. И щяха да бъдат доволни, защото разбират в колко трудни времена живеем.

Известно е, че преобладаващата част от българите живеят в мизерия. Освен че бедността е масова, около 50% от хората у нас живеят под границата на бедността, при 24% средно за ЕС. Поради далеч по-ниското общо равнище на доходите в България тази граница означава много по-голяма мизерия. Бедният българин живее много по-зле, например от бедния австриец. На тези хора трябва да се помогне. Най-добрата и най-здравословна помощ ще бъде съживяването на икономиката – по-висок растеж, по-голяма заетост, повече доходи. Това обаче е сложен и труден процес и изисква години. Бедните хора, лъгани повече от две десетилетия, че България ще се превърне в Швейцария на Балканите, не могат да чакат толкова дълго и разчитат на някакво, макар и скромно, подобрение сега – през тази и следващата година.

Такова подобрение може да се постигне само чрез данъците. Те са един от най-ефикасните преразпределителни инструменти с незабавен ефект. В продължение на две десетилетия основното бреме беше стоварено върху хората с ниски и средни доходи, поради избрания тип данъчна система – с преобладаващи високи косвени данъци (ДДС и акцизи), плащани от всички, дори и от най-бедните и малък дял на ниските преки данъци (данък върху доходите и върху печалбата), плащани предимно от заможните и богатите. През 2013 г. приходите в бюджета от преки данъци са били 3,89 млрд. лв. (24,9% от данъчните постъпления), а от косвени данъци – 11,73 млрд. лв. (75,1%). В европейските страни съотношението е обратно. Дори само тази социална структура на данъчното бреме е достатъчна, за да се види колко небалансирана и несправедлива е данъчната политика на българската държава спрямо труда и капитала, за разлика от европейската. С предлаганата реформа данъчното бреме се премества от бедните и средните слоеве, както е сега у нас, към заможните и богатите, както е в европейските страни.

Това е икономически целесъобразно и социално справедливо. Налага се и от елементарна солидарност с най-нуждаещите се в тези тежки времена. То е толкова очевидно! Няма да го разбере само този, който не желае да го разбере. Държавата трябва да наложи тази промяна в името на икономическата целесъобразност, социалната справедливост и политическата стабилност, въпреки очакваната съпротива на най-богатите. Съвременната европейска държава не може да си позволи да пренебрегва трайно и грубо интересите на 70-75% от населението, в угода на 5-10%. Хората няма да й позволят да го прави дълго! Ако правителството не чува неприятния (за него) социален тътен от дълбините на обществото, между него и гражданите има огромна социална пропаст и дните му са преброени! Цялата история на човечеството потвърждава тази жестока истина.

И още по-важно – такава страна не може да се развива успешно. През последните 25 години България е учебникарски пример за такава държава – със силно деформирана късогледа икономическа и социална политика, с разгул на престъпността и корупцията, с разградена държавност. Аз не пледирам интересите на една социална група да се жертват в полза на другата. Защото историята ни показва, че такава политика създава много повече и по-остри проблеми, отколкото решава. Твърдя, че трябва да се търси взаимно приемлив компромис между тях, а държавата да бъде обективен арбитър в този процес. Друг изход няма! Алтернативата са икономическата стагнация, социалното напрежение, масовото отчуждение, политическата нестабилност, уличните бунтове.

Уверяват ни, че с решението за отложено връщане на платения данък от хората с ниски заплати (до 340 лв.) през 2015 г. се решавал проблемът за възстановяване на необлагаемия минимум, та дори и на семейното облагане. Това не е вярно! 1/ Тези хора ще получат някакво облекчение не веднага, а след 15-18 месеца, защото данъчните декларации се подават до 30 април и надвзетите от държавата суми ще се възстановяват към средата и втората половина на 2015 г. 2/ Тези бедни хора се превръщат в безлихвени кредитори на държавата, без да са питани и без да го съзнават сега. 3/ Ако се прилагаше класически необлагаем минимум получените 34 лв. месечно работещите биха могли да консумират или да спестяват и да получават съответната лихва. При тази система, освен че са превърнати в безлихвени кредитори на правителството, те са лишени и от възможността да получават лихва като спестители. Държавата ще печели скришом от това десетки милиона лева годишно за тяхна сметка. 4/ Всеки запознат с „фактора време” знае, че един лев доход сега е по-ценен от един лев след година или след 15-18 месеца. Така отново се отнема част от обещаното на работещите, без те да го съзнават сега. 5/ Стотици хиляди неопитни хора ще трябва да попълват данъчни декларации през пролетта на 2015 г. със свързаните с това неудобства 6/ И в този случай текущите интереси на бюджета се поставят над всичко – обещава се сега, за да се печелят симпатии на избирателите, а финансовият товар се пренася мълчаливо в 2015 г. И това се представя като жест на държавата към бедните! Да, отложеното връщане на данъка е нещо, което е по-добро от нищото, но значението му не бива да се преувеличава и да се представя като „пробив в системата на „плоското” облагане”. Това е груба злоупотреба с икономическата истина.

Всички се тревожим от продължаващата икономическа стагнация. Ако се ограничим в разсъжденията си за тази и следващата година скромен растеж е възможен само чрез активизиране на вътрешното потребление (домакинско, колективно и инвестиционно) и на външното търсене. За сериозен подем във външното търсене е все още рано да се надяваме. Освен това, при сегашната примитивна структура на нашия износ ( над 50% суровини и материали, значителен дял първично обработени стоки с посредствено качество и ниска експортна цена, голям дял на ишлемето и т.н.) евентуалното му увеличение не е основание за гордост, по-скоро обратното. Нашата икономика засега не е способна за значим високотехнологичен износ с висока добавена стойност. Нужни са много години и огромни инвестиции, за да се подготви за това.

Най-бързи резултати могат да се постигнат чрез по-голямо потребителско търсене на домакинствата, което осигурява над 60% от БВП у нас. Това обаче е възможно само при повишение на доходите на бедните и среднодоходните домакинства, които купуват предимно насъщни местни стоки, докато богатите купуват повече вносни стоки и с това създават работни места и доходи в чужбина. Скромното повишаване на доходите на бедните и средните слоеве (около 5,0-5,5 млн. души), освен чрез пенсиите и различни социални програми, може да стане най-бързо с възстановяване на необлагаемия минимум и въвеждане на семейно облагане при данъка върху доходите, а също и необлагаем минимум при корпоративния данък за малките фирми. Ако не се повишат забележимо доходите на бедните и средните слоеве през тази и следващата година не може да се очаква повишение на потребителското търсене, а чрез него и на растежа на БВП. За това могат да помогнат вътрешните и външните инвестиции, но те не са сигурни.

            Казват, че ниските „плоски” данъци привличали чуждестранните инвеститори. Това може да важи до някъде само за корпоративния данък. Привлекателността на една страна обаче се определя от взаимодействието на цял пакет фактори и ниският корпоративен данък е само един от тях. Достатъчно е да не сме привлекателни по няколко други фактора (какъвто е нашият случай), за да се неутрализира ефекта от ниския данък. Това се случи и у нас. През 2007 г. ПЧИ са били 17,7 млрд. лв, а през 2012 г. – 2,5 млрд. лева, въпреки рекордно ниския корпоративен данък. За това са повлияли и неблагоприятни външни фактори, но вътрешните са решаващи.

Казват ни, че ниските „плоски” данъци осигурявали по-големи постъпления в бюджета от „изсветляване” на сивата икономика. Това също не е вярно (виж таблицата).

Постъпления в републиканския бюджет от преки данъци- в млн. лева

Източник: Сайт на Министерство на финансите, раздел Статистика.

Пояснение: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година.

Няма права причинно-следствена връзка между въвеждането на ниските „плоски” данъци и размера на постъпленията. По-скоро обратното – поради премахването на необлагаемия минимум при данъка върху доходите, едновременно с рязкото намаление на максималната данъчна ставка и отказа от данъчната прогресия за по-високите доходи, бремето се премества от богатите към бедните.

Богатите сега плащат поради отмяната на необлагаемия минимум, но печелят всяка година многократно повече от премахването на данъчната прогресия: от 40% в 2000 г., на 24% в 2005 г. и 10% в 2008 г. Това е най-важният резултат от въвеждането на този данък. През 2007 г. (преди въвеждането му) прирастът на постъпленията в бюджета е бил 484,1 млн. лв., а през 2008 г. (с въвеждането му) прирастът е 141,9 млн. лв., главно от премахването на необлагаемия минимум, а не от „осветляване” на икономиката. През 2009 г. прирастът на постъпленията намалява рязко, а през 2010 г. има реален спад. Нестабилното увеличение през последните три години се дължи главно на повишението на номиналните доходи, а също и по-добра работа на данъчната администрация, което е нормално да се очаква.

И още нещо, клишето за намаляване на данъците, за да се плащат се използва само от слаби правителства. То означава официално признаване на собствената им неспособност и безпомощност да въведат ред в данъчната администрация. И затова правят по-лесното – намаляват ставките, вместо да вземат мерки за подобряване на данъчната дисциплина и на ефикасността на администрацията.Удобствата на данъчната администрация се задоволяват и нейните дефекти се компенсират приоритетно пред потребностите на обществото за по-добра събираемост на държавните вземания.

Може да се говори по-скоро за обратна причинно-следствена връзка – въвеждането на „плоския” корпоративен данък намали постъпленията от 2059,6 млн. лв. в предкризисната 2008 г. до 1496,8 млн. лв. в 2013 г., когато, според официалните твърдения, сме вече излезли от кризата и обемът на БВП превишава предкризисното равнище. Това се потвърждава и от световния опит. По времето на президента Рейгън намаляват драстично преките данъци в САЩ. Последва рязък спад на данъчните постъпления и висок бюджетен дефицит в продължение на години. Същото се случи и при президента Буш. Така постъпват и някои европейски правителства.

Достойно за съжаление е, че в най-пазарните икономики в света (Великобритания и САЩ) са разбрали преди векове, а в другите развити страни – преди много десетилетия, че прогресивното облагане е икономически по-рационално и социално по-справедливо, а нашите пазарни фундаменталисти ни натрапват „плоското” облагане с което ни отчуждават от съвременните данъчни стандарти и ни връщат в средновековието!

Достойно също за съжаление е, че най-изтъкнати световни личности надигнаха тревожен глас на последния икономически форум в Давос през януари 2014 г. поради растящото доходно неравенство в света, застрашаващо стабилността и дори съществуването на системата и препоръчаха прогресивното данъчно облагане като ефикасен коректив, а нашите пазарни фундаменталисти ни убеждават в обратното!

И понеже употребявам често понятието „пазарни фундаменталисти” може би дължа едно обяснение. Аз не съм автор на това понятие. Негов автор преди години е Джордж Сорош.

Отпечатана в съкратен вариант в в-к 24 часа на 25 февруари 2014 г.

Икономиката се засилва в края на 2013

Десислава Николова, ИПИ 24.02.2014

Икономиката е успяла отново да засили своя растеж през последното тримесечие на 2013 година, ако се съди от експресната оценка на НСИ, която беше публикувана преди дни. Сезонно изгладените данни за БВП показват реален растеж от 1% на годишна база през последното тримесечие, което го прави най-силното за икономиката тримесечие на 2013 година.

Мотор на икономиката отново е било външното търсене, т.е. износът (+9,4% на годишна база), докато вътрешното индивидуално потребление остава потиснато и за четвърто поредно тримесечие се свива на годишна база. Тук изненада надали би трябвало да има, предвид факта, че възстановяването на пазара на труда от кризата все още не се е случило.

Все пак трябва да се отчете фактът, че през 2013 година пазарът на труда излъчи няколко положителни сигнала – 1/ за първи път се наблюдава, макар и слабо, увеличение на броя на заетите на годишна база (през първото полугодие); 2/ броят на обезкуражените стабилно намаляваше на годишна база, а безработните продължиха да нарастват, т.е. все повече хора се окуражиха, че могат да намерят работа и започнаха активно да търсят такава; 3/ коефициентът на заетост продължи леко да нараства спрямо 2012 година, макар и това да се дължеше основно на неблагоприятните демографски процеси, а именно – по-бързо свиване на работната сила спрямо намалението на броя на заетите (особено през второто полугодие).

В същото време колективното потребление, т.е. бюджетните разходи, продължават да бележат ръст спрямо същия период на миналата година (2,9% за последното тримесечие), което отразява параметрите на бюджетната политика през 2013 година.

Може би най-голямата негативна изненада в данните за последното тримесечие е възобновеният спад на инвестициите (бруто капиталообразуването) на годишна база. След рязкото свиване на инвестициите до 2011 година, от 2012 година насам наблюдаваме един мъчителен опит за оттласкването им от дъното. За четири поредни тримесечия (от последното на 2012 година) имахме увеличение на инвестициите на годишна база, което даваше надежда, че е започнала една по-трайна положителна тенденция на възстановяване на капиталообразуването. Данните за последните три месеца на 2013 година обаче опровергаха тези очаквания, тъй като според тях инвестициите са се свили с 0,7% на годишна база. Това, на фона на относително ниската база от последното тримесечие на 2012 година (когато те отново спадат, с 0,8%), сигнализира, че инвестициите, подобно на пазара на труда, все още не са преодолели последствията от кризата. Това не е изненадващо, предвид това, че на база предварителните данни на БНБ нетните преки чужди инвестиции се свиват със 17% през 2013 година спрямо 2012 година. Възможно е и задържането на европейските разплащания по редица капиталови проекти в края на миналата година също да е повлияло негативно на инвестиционната активност, отразена в данните за последното тримесечие.

На база на последните данни и съдейки от традиционните сезонни колебания на произведения продукт, може да се изчисли реален растеж от около 0,6% на годишна база за миналата година. Този растеж всъщност представлява най-ниския темп на нарастване на икономиката от кризата насам и не би могъл да бъде повод за радост. Все пак преобладаващите очаквания за 2014 година са за засилване на растежа на европейската икономиката и съответно – на българската. Експресната оценка за икономиката през последното тримесечие на 2013 година подкрепя тези очаквания.

Растежът в България и тази година ще остане функция от икономиката на останалите страни в ЕС, тъй като към момента няма изгледи за чувствително подобрение на местния пазар на труда, а оттам – и на вътрешното потребление. Ако се сбъднат положителните прогнози на ЕК за икономиката на ЕС (която се очаква да отбележи растеж от 0,9% тази година), то ръстът на БВП на България има всички шансове да прехвърли 1% през 2014 година.

 Професор Ганчо Ганчев: Плоският данък забавя растежа

Плоският данък беше въведен на практика преди началото на кризата /2008 г./ със задачата да подпомогне намаляването на безработицата, за увеличаването на чуждестранните инвестиции и оживяването на икономиката.

Нищо подобно не се случи. Сега привържениците на плоския данък твърдят, че той не е могъл да сработи поради кризата, но всъщност точно заради кризата, той беше въведен, за да ни подпомогне.

Има направени сериозни изследвания, в това число и в България, които показват, че въвеждането на плоския данък никъде не е довело до подобни резултати. Правени са панелни изследвания с групи страни с плосък и неплосък данък. Плоският данък навсякъде води до забавяне на растежа, но дори не бих се концентрирал върху това, а върху един аспект, който у нас не се дискутира, а именно какви са първоначалните идеи на плоския данък, разработени от двама американски професори Хол и Рабушка. Вариантът на плосък данък, който те предлагат се различава коренно, от това, което ние прилагаме тук. Ние сме въвели данък, който противоречи дори на най-десните възгледи в икономиката.

Тези автори, които ние твърдим, че подкрепяме, не са против прогресивното подоходното облагане, но смятат, че стълбиците, които се прилагат в САЩ и другите страни са много сложни, водят до изключения и злоупотреби, затова те предлагат плосък данък с много голям необлагаем минимум, който да облекчи бедните слоеве и по-висок плосък данък за всички останали. Те заместват вертикалната прогресивност с хоризонтална т.е. със специална система от данъчни отстъпки на хората от средната класа. По подобен начин беше въведен плоският данък в Естония и той даде приемливи резултати. България, заедно с Грузия е единствената страна, в която плоският данък беше въведен, без каквито и да е необлагаеми доходи и по един доста примитивен начин. Ние сме в дясно от най-десните теории в областта на плоския данък.

Бих предложил промените да станат на два етапа. На първия етап можем да се върнем към базовата идея на американските професори и да имаме много съществен необлагаем минимум с малко по-висок подоходен плосък данък за останалите слоеве, които не са обхванати от необлагаемия минимум, а в последствие да се върнем към едно нормално прогресивно подоходно облагане с елементи на семейно подоходно облагане. Това за мен е оптималният вариант за България.

Очевидно е, че плоският данък е подарък за богатите. Отново се връщам към книгата „Цената на неравенството“ на професор Джоузеф Стиглиц, там се цитират трудовете на млада българска икономистка, която работи в САЩ. Става дума за много сериозни теоретични изследвания в областта на ролята на прогресивното подоходно облагане.

Що се отнася до конкретните резултати от подоходното облагане, нищо от това, което се обеща не се реализира – нито дойдоха чужди инвестиции, нито се стимулира вътрешно инвестиционния процес. По отношение на събираемостта, моите изследвания показват, че ние събираме малко по-малко данъци като процент, отколкото преди въвеждането на плоското облагане. Това се обяснява с факта, че при нашия вариант на плоското облагане, ние облагаме дори най-ниските доходи, а това доведе до разширяване на сивия сектор. Един факт, който се потвърждава от всички. Причината е, че голям брой хора с ниски доходи се стараят да избегнат това облагане, защото отнема част от необходимите им доходи. Ако облагаме хората с по-високи доходи и заплати, при един нормален данъчен контрол. Те много по-трудно могат да крият своите доходи, отколкото голям брой бедни хора, работещи в малки предприятия, които са в сивия сектор.

Идеята, че плоското облагане ще доведе до изсветляване не е вярна. Всички виждаме от докладите на ЕК и другите институции, че делът на сивата икономика в страната нараства, което е в пълно противоречие с твърденията, че има изсветляване. Няма изсветляване и всички факти показват, че сивият сектор става все по-мощен и все повече хора избягват плащането на данъци. /БГНЕС

––––-

Професор Ганчо Ганчев, икономист.

София / България

Ще я бъде ли?

проф. Кръстьо ПЕТКОВ

Ако се съди от реакциите по повод на тематичната серия от информации и анализи, които пусна „Преса“, идеята за реиндустриализация се посреща с интерес от деловите среди. Правителството на свой ред обяви намерението си да разработи концепция и средносрочна програма, съобразена с европейската визия от 2012 г. По инициатива на премиера се състоя и национална среща с бизнеса, на която се чуха трезви оценки и конструктивни предложения. Предстоят още публични и специализирани дискусии. Иначе казано, колелото се завъртя!

Българският индустриален парадокс

Той се състои в следното: след две десетилетия на безкритично налагана стратегия за деиндустриализация (от МФИ и правителствата, послушно приемана от националния бизнес) днес по дял на промишленото производство в БВП България се намира в челото на ЕС. В края на 90-те години по данни на НСИ делът на промишлената продукция в БВП е бил 27,1%, а броят на заетите в отрасъла – също над 27%. Тези равнища са малко по-ниски в края на 2013 г. (24,6% промишлен дял в БВП).

Ситуацията е наистина парадоксална! Във Визията на ЕК се предвижда делът на индустриалния сектор в европейската икономика да се увеличи от 16% през 2012 на 20% до 2020 г. Така че, формално погледнато, към настоящия момент България е реализирала индикативната цел на ЕС (дори я е надминала с 4,6%). Само че в макроикономическите анализи формалните/единични индикатори често са подвеждащи. Високият относителен дял на индустриалното производство в БВП автоматично не осигурява конкурентни предимства поради няколко съществени причини.

Първо, сравнително високото индустриално равнище не е продукт на прогресивно развитие, а е остатъчен резултат от продължителен срив, на т.нар. креативно разрушаване (creative destruction – по Шумпетер) на заварения потенциал в началото на реформите.
Българската икономика в началото на второто десетилетие на XXI век се доминира от сектора на услугите – при това нискокачествени и зле заплатени, които не създават висока добавена принадена стойност. Проблемът е дали е възможно да се оформи отново един висококонкурентен национален промишлен комплекс, да се намерят и завладеят нови пазари във и извън ЕС.

Второ, успоредно с деиндустриализацията протече процес на деквалификация и деградация на работната сила, заета преди време в промишлените дейности. Такава е картината на „преструктурираните“ регионални зони на „пълна“ заетост в крупните индустриални агломерации в Северна и Южна България. Особено разрушителни са последиците за Видин, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Ямбол, Сливен, Родопския минен басейн, Кремиковци, Перник и др. Краткото определение за засегнатите географски зони днес е „изоставащи и перманентно кризисни“.

Трето, в индивидуалните стратегии за образователна и професионална кариера на младите поколения все по-рядко се вписва ориентацията към промишления инженерно-технически, изпълнителски труд. Показателни за тази тенденция са незаетите места в специализираните университети, както и растящото търсене на кадри в посочените професионални направления, изпреварващо в пъти предлагането на работна сила.
Изводът от този кратък преглед е по-скоро песимистичен: реиндустриализацията върху заварената материална база и похабеният трудов потенциал може да се окаже значително по-трудна, отколкото ако се започне на чисто поле, разчитайки на т.нар. Greenfield предприятия.

Рестартът: откъде да се започне?

Едва ли има съмнение, че инициаторът на реиндустриализацията – като концепция, програма и средносрочен план за действие, трябва да е държавата. Думата „реиндустриализация“ се превърна в нещо като мобилизиращ слоган за предприемаческата прослойка у нас.

Ако инициаторът е държавата, първичният подбудител и реализаторът на стратегията за реиндустриализация би трябвало да е бизнесът. Кой бизнес обаче?
На първо място поставям онези индустриалци – мениджъри и инвеститори, които съхраниха българската традиция – знания, контакти, информационни механизми, пиетет към промишленото производство и иновациите. Днес ветераните се броят на пръсти. Но именно те доказаха, че в металургията (КЦМ-Пловдив), оръжейното производство („Аркус“ и „Арсенал“), металообработването („Силвамаш“-Левски), минодобива („Елаците“, „Асарел“-Медет, „Горубсо“-Мадан и Кърджали) и в други подотрасли българският бизнес може да поддържа конкурентоспособност по международни стандарти, да обновява технологии­те и да поддържа устойчиви работни места, в т.ч. да прави първи стъпки към преодоляване на екологичните рискове.
На второ място е новата високотехнологична индустрия, т.е. истинските Greenfields, построени с чуждестранни и/или български инвестиции или пък модернизирани с чуждестранна помощ. Такива са редица предприятия в микроелектрониката, преработващата промишленост, производството на вино, хранително-вкусовата промишленост и др. Тук водеща роля на двигатели на индустриалното развитие имаха новосъздадените икономически зони край Пловдив, Варна, Бургас, София.
На трето място са новите, вече заявени инвеститорски интереси от бързоразвиващите се икономически региони. Имам предвид преди всичко азиатските страни (най-вече Китай), но също държави от Близкия изток, бившата съветска зона, Латинска Америка и Австралия (и в по-малка степен – Западна Европа и САЩ). На фона на този нарастващ инвеститорски интерес към България като врата към еврозоната и с ключово геоикономическо местоположение ролята на държавата в избора и насърчаването на партньори и проекти е от решаващо значение.
Специално подчертавам тази особеност, защото България не е длъжна сляпо да следва очертаните приоритети за реиндустриализация в европейската визия (още повече че приоритетните области са очертани доста общо). Те са: а) инвестиции в нови технологии; б) подобряване на пазарната среда за нови продукти; в) улесняване на достъпа на средни и малки предприятия до финансови ресурси; г) повече инвестиции в човешки капитал.
На четвърто място идва реанимацията на части от старите промишлени гиганти – „Химко“, „Плама“, „Кремиковци“. Именно части, обновени участъци, а не пълно възстановяване на производствените площадки (което и на практика е невъзможно поради тоталното разрушаване и разпродажба на материалните активи). Свръхамбициозна ли е задачата за реиндустриализация на вече деиндустриализираната българска икономика? Отговорът на въпроса зависи в голяма степен от активността на националния бизнес и от политическата ситуация. По-точно: а) кой ще надделее в спора между поддръжници и противници на реиндустриализацията (което ще е политическа битка!); б) правилен ли ще е изборът на модел на диверсификация (би трябвало да се отчете най-напред в какво сме силни като нация – например интернет базираните технологии и производствата, изискващи високообразовани специалисти са по силите на една малка нация като българската, с подчертан афинитет на младото поколение към професионална реализация в авангардните отрасли на икономиката на знанието).

Не на последно място стои проблемът за осигуряване на инвестиционен ресурс. Може да се разчита на финансиране от европейските фондове (при всички случаи то ще е недостатъчно дори за успешен старт на инициативата; нещо повече, самата Европа няма пряк интерес от възраждането на индустрията в България). Друг източник е анемичното (засега) банково и небанково инвестиционно кредитиране.

Стратегически инструмент на инициативата
обаче може да стане една нова и смела политика за осигуряване на дългосрочен (външен и вътрешен) заем за преструктуриране на икономиката. Това е тема, по която Съюзът на икономистите в България има готова разработка, тя е предоставена на правителството за разглеждане. Времето не чака… 

(в. Преса, печатно издание, брой 48 (754 от 18 февруари 2014)