До: Председателя на НС – Михаил Миков
На Ваш изх. № ПГ-3194-В-41/21.08.2013
ОТНОСНО: Предложения за Преодоляване на Кризата в България чрез баланс на активите.
Уважаеми г-н Михаил Миков,
Благодаря много за Вашия учтив отговор ПГ-3194-В-41/21.08.2013 на нашето писмо от 20.08.2013.
Хубаво е, че се приема тезата, че кризата в страната се дължи на дефицит на интелектуален капитал в икономиката, който дефицит е породен от законова дискриминация и е изразен в огромен дисбаланс на отношението на активите ДНМА/ДМА. Повече за дисбаланса на активите може да се види на линка http://capitalbg.wix.com/capital#!-/c21v1.
Освен Вас, уважаеми г-н Миков, по същия начин мислят и други активни българи (за сега 86 % от провеждащо се проучване) съгласно линка: http://www.news359.bg/2013/08/24/smyatate-li-tche-u-nas-ima-diskriminatsiya-spryamo-intelektualniya-potentsial-na-natsiyata/ Навярно по същия начин мислят и 3-4 милиона родители, баби, дядовци, роднини и близки на интелигентни български емигранти.
Във връзка с Вашите намерения за внасяне на предложенията ни за проучване и анализ, моля да се информирате, че тези предложения се разглеждаха от политици и експерти от предното и сегашното правителства повече от година. Не се намери отрицателен мотив до момента, което е нормално, след като Германия, Англия, САЩ, Япония и др. държави ползват подобни подходи, осъществени от успешни политици. Въпреки че не се взе отношение до момента, не допускам умишлено дискриминационно отношение към интелектуалния капитал, защото наличието на такова би било квалифицирано, като културен геноцид, състоящ се от харчене на огромни обществени разходи за образование на подрастващите, за да бъдат те лесно асимилирани от чужди икономики. По-скоро смятам, че това е наследствена грешка на прехода от социалистическото ни минало и грешката може да се поправи, след като всички с единомислие я осъзнаваме.
По тези причини е време веднага да се пристъпи към следните практически действия:
1. Въвеждане на предложенията по европейските оперативни програми, за което доколкото е известно, не е необходимо разглеждане в НС. Това са така наречения ПАКЕТ ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ, съгласно Приложение 1 с цел възстановяване на националния капитал. Тези мерки могат да се приложат по ОП РКБИ и други програми незабавно, преди да е започнал следващия програмен период, за да има време да се подготвят бъдещите кандидат – бенефициенти. Релевантния министър може да се само-сезира от настоящото писмо.
2. Успоредно с действията по т. 1, предлагам наши Експерти да участват през втората или третата седмица на септември тази година за обсъждане и приемане на текстовете, съгласно Приложение 2, за ПАКЕТ СТИМУЛИРАЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ. Тези текстове постигат същите цели, както текстовете от Приложение 1, но са в о обхвата на ЗОП. Тъй като повече от година (най-вероятно поради липса на капацитет в предходното правителство), се бави старта за балансирането на активи, се рискува провокиране на недоволство в обществото, стачкуващите и европейските партньори и създаване на ненужно допълнително напрежение. В тази връзка предлагам да се доверите на доказани Експерти от Клуб „ИнКо“, предложенията на който клуб са подкрепени от признати дейци на науката и техниката, на художествено-творческата интелигенция, ерудити и видни общественици.
Действията по т. 1 и 2 на настоящото писмо за балансиране на национален капитал чрез ДНМА следва да са национален приоритет, да се заложат в национална доктрина, което полезно дело предвиди за септември 2013 депутатката Татяна Буруджиева. Бихме й помогнали, ако има нужда от консултации.
В очакване на положително развитие и реални стъпки във взаимно желаната посока, оставам
С уважение,
Инж. В. Стефанов
Приложения:
1. ПАКЕТ ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ по отношение на европейското финансиране – 1 стр.
2. ПАКЕТ СТИМУЛИРАЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ по отношение на ЗОП и ЗКПО – 1 стр.
Промяна в обстоятелствата публикуваме на линка http://capitalbg.wix.com/capital#!untitled/c2fx
–––––––––––––––––––––––––––––-
Приложение 1
ПАКЕТ ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ
По отношение на европейското финансиране
1. Кандидатите за финансиране по Европейски програми да са обучени за икономическите и юридически ползи от вписване на ДНМА в капитала.
2. Бенефициентите по Европейски програми да са участници в схема за финансиране на разходите за повишаване на капитал на база ДНМА.
3. На бенефициенти по Европейски програми да се постави минимален праг на ДНМА в капитала на дружеството.
Цели се:
a) Използване на Евро-фондовете за възстановяване на отсъстващия паричен еквивалент – капитал от ДНМА.
b) Създаване на конкурентна среда за МСП по ОП
––––––––––––––––––––––––––––––––
Приложение 2
ПАКЕТ СТИМУЛИРАЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ
По отношение на ЗОП и ЗКПО
1. При избор на изпълнител по ЗОП, в зависимост от спецификата на поръчката, възложителя поставя изискване за съотношението на ДНМА/ДМА в капитала на кандидатите за поръчката. (ЗОП в момента се обсъжда в НС)
2. При увеличение на капитал на база ДНМА, с размера на намаления данък по чл. 54 от ЗКПО, се сформира Фонд за Разплащане с Авторите на Интелектуална и Индустриална Собственост, с която е увеличен капитала на съответното дружество. (ЗКПО в момента се обсъжда в НС)
3. Да се ускори възвръщаемостта на инвестиции в ДНМА, като се увеличи амортизационната норма и се въведе диференциация на ДНМА, както например е в Япония, съгласно линка http://capitalbg.wix.com/capital#!-/c21v1 . (ЗКПО в момента се обсъжда в НС)
4. Юридическо лице, което увеличи годишно с над 15% капитала си чрез ДНМА се освобождава от данък за период от 1 година от датата на влизането на увеличението в сила.
Цели се:
a) Възстановяване на отсъстващия от икономиката паричен еквивалент ДНМА
b) Създаване на конкурентна среда за МСП по ЗОП
29.08.2013
Николай Вълканов, ИПИ
Уважаеми членове на СИБ, уважаеми агроикономисти, молим за Вашето мнение.
През изминалата седмица оставаме с впечатлението, че депутатите от БСП са в луда надпревара кой да предложи по-вредна и популистка законодателна промяна. Върхът дойде в петък (30 август), когато Янаки Стоилов съобщи, че се готвят промени в Закона за арендата, с които да се определят минимални граници на рентните плащания. Целта изглежда е да се осигури „защита” на дребните собственици на земи.
Социалистите търсят бърз начин да си осигурят подкрепата на нискодоходните социални групи и възнамеряват да го направят по най-лесния, но и най-опасен начин – чрез повишаването или гарантирането на определени минимални плащания. В случая с рентите, те са на път да нанесат сериозен удар на земеделието – сектор, който уж е приоритетен.
Тук е излишно да говорим за принципни неща като пазар, конкуренция, алтернативен избор и пр. Ще боравим с факти.
От 2005 г. насам рентата бързо нараства – и като стойност на единица площ и като дял от общите разходи на земеделците. Влизането в ЕС и европейските субсидии повишиха значително интереса към земеделската земя, нарасна търсенето, а заедно с това и конкуренцията при наемането на земя. Това доведе до над двоен ръст на рентата на декар за периода 2005-2012 г. Арендата заема все по-голям дял в общите разходи в селското стопанство (виж графиката).
Източник: НСИ
При това трябва да се има предвид, че горната графика взема предвид общите разходи в селското стопанство, т.е. включва и подсектори, в които делът на арендуваната земя е много нисък (например зеленчукопроизводство, лозарство и др.). Затова може да се допусне, че специално при зърнопроизводството, което е основен арендатор, делът на рентата е още по-висок.
Разбира се, съществуват значителни разлики в плащаната рента в отделните райони на страната. Това отразява качеството на земята, големината на индивидуалните парцели, селскостопанската активност в района и т.н. Това е и основната причина все още да има райони на страната, където рентата на декар е 15 лева, на места в Северна и Южна България се покачва до 40-50 лева, докато в Добруджа достига зашеметяващите 80-100 лева на декар. Именно от краищата на Северозападна България, където рентите са ниски, още миналата година дойде предложение за въвеждането на минимална рента. Изглежда Янаки Стоилов се е нагърбил с изправянето на именно тази несправедливост.
Подобна мярка обаче ще усили натиска върху земеделските производители (основно зърнопроизводителите). Първо, защото субсидията на единица площ след две години ще достигне тавана си (няма да нараства повече, тъй като 2016 г. България ще може да разпределя 100% от националния си пакет за директни плащания), а с промените в новата Обща селскостопанска политика този таван няма да бъде много по-висок от субсидията на единица площ през 2013 г. Иначе казано основната причина за ръста на рентата досега – субсидията на площ, скоро ще спре да движи пазара.
Второ, щастливото стечение на обстоятелствата през 2011-2012 г. (сравнително добра реколта и много високи международни цени на основните култури) допълнително спомогна за надуването на балона на пазара на земя. През настоящата стопанска година цените на зърното и маслодайния комплекс се сринаха с около 40% при нарастващи разходи за производство. Това изправя пред сериозни затруднения българските производители, част от които не са заделили достатъчно резерви, правили са необмислени инвестиции и са се нагърбвали със сериозни задължения към арендодателите си. В това, само по себе си, няма проблем, защото лошите бизнес решения ще бъдат наказани, някои фермери ще ограничат производството си, други вероятно ще излязат от пазара. Въпросът е, че по естествен път цената на рентата и земята тръгва надолу още през тази година и това ще важи поне и през следващата. Ако административно бъдат наложени минимални ренти по региони това по всяка вероятност само ще ускори процеса на отпадане на пазарни играчи. Или най-просто казано, минималната рента примерно във Видинско може да стане и 30 лева, само че няма да има кой да я плаща.
Препечатва се от Economy News. BG, 30 август
Проф. Кръстьо Петков
Астрономическото и биологичното време не може да променим или измамим – това е аксиома. Не е така със социалното време, в двете му измерения: икономическо и политическо. Там с действията се намесват множество сценаристи, режисьори и актьори, които предлагат различни интерпретации на установения ред. Едни от изпълненията са дело на отговорни, компетентни и талантливи люде. За тях може да съдим по ситуацията в успешните нации, оглавяващи световните социално-икономически класации. Други са продукт на хитри, недозрели и недоучени субекти , които обричат нациите си на вековна мизерия.
Ясно е, че и в двата случая става дума за човешки действия в сферата на властта, т.е. там, където се взимат или оспорват решенията за развитието на обществото. Ние, българите, сме сред шампионите по опитите да работим не по правилата и срещу времето. Ще илюстрирам това твърдение с примери от близкото минало и настоящото всекидневие.
Социалните илюзии
Хората от моето поколение вероятно си спомнят, че преди около четири десетилетия на мода беше Голямата идеологическа илюзия: предстои да живеем във времето на комунизма. Той бил „ей там, отвъд хоризонта”. И понеже не сме в състояние да го докоснем с ръка и да го видим с очите си, трябвало да ускорим движението.
Минаха десетилетия, но чудото не се случваше. Илюзорните представи, усърдно подхранвани и поливани от официалната пропаганда, постепенно се стопиха. На всички им стана ясно, че версията за комунизма, която ни пробутваха, е чиста измислица, красива утопия. Вярно е, че в западните общества участието в труда не е според способностите, а разпределението-според потребностите; но стандарта на живот там се оказа многократно по-висок от този в териториите, доминирани от Голямата илюзия. Затова, когато падна Берлинската стена, в нито една страна от съветския блок работническата класа и неговият авангард – комунистическата партия- не се вдигна да защити с оръжие в ръка своя идеал. Беше дошло времето да се прегърне следващия идеал: за либералния/демократичен капитализъм.
Днес новото поколение отхвърля прехода. И с основание, защото мнозинството от младите хора останаха излъгани, че ще живеят в общество на всеобщото благополучие. Вместо това, те станаха поданици в държава, където разцъфтяваше олигархичния/частен просперитет. Затова протестиращите, изчерпили търпението, искат незабавни оставки: през февруари на десни, сега – на леви, центристи, технократи и прочее властимащи. Искането е безалтернативно. Когато питат активистите и говорителите на протеста какво се случва след оставката, отговорът е: задавате неправилен въпрос. Важното е да има незабавни нови избори, после ще решим какво да правим.
Именно „после-то” ме безпокои най-много. Защото то подхранва друга илюзия, че икономиката може да почака в името на свободата и демокрацията, т.е. на политиката. А в реалния и демократичен свят е обратното: икономическият просперитет е първостепенна грижа и на управляващите, и на недоволните от управлението. Първите са длъжни да спазват времевия цикъл на стопанската дейност (бюджетите се правят навреме, стратегическите програми не се отлагат, при мини-кризи се реагира на мига и т.н.); вторите контролират своите избранници и реагират без забавяне на грешките, гафовете и закононарушенията на властимащите. Как? Преди –веднъж на четири години, чрез упражняване на правото на глас; напоследък – чрез перманентен натиск от улицата. Упражняван без колебание и без илюзии.
Опасявам се, че протестното движеие у нас, поело в правилна посока, днес се обръща с лице към нова Голяма илюзия. Този път –гражданска. Щом се искат избори без отлагане, тук и сега; щом искат да се спре актуализацията на бюджета, значи трябва да сме готови не за ускоряване, а за спиране на икономическото време. Ако това се случи, ще се замразят плащания за над 1,5 милиарда лева (социални, по заеми и др.); Бюджет’2014 ще се приеме най-рано през януари ( решение, отнасящо се за 15 милиарда лева); струващото 15 милиарда лева споразумение с ЕК за следващия програмен период (2014-2020 г.) ще увисне и т.н.
„Времето е пари” твърдят мъдри и опитни хора. Тази извечна истина изглежда не е валидна за обществата на Големите илюзии, сред които горделиво се е наредила Майка България.
Социалните манипулации
В тази категория влизат онези постъпки на управляващите, които съзнателно изкривяват обичайните представи за социалното време. Знае се например, че от изостаналост и криза се излиза най-малко за четвърт век. Но дотук двукратно българите се подадоха на внушения, че този срок може да бъде многократно намален.
В единия случай авторът на манипулацията беше ексмонархът Симеон. При завръщането си в България той обеща за 800 дни да направи българите европейци по жизнен стандарт. Почти 50% от избирателите се хванаха на въдицата и избраха бившия цар за премиер. Три месеца след триумфа бях поканен на разговор при него.”Обезпокоен съм, господин професоре-каза ми той. Народът е схванал буквално моето предизборно обещание, че след 800 дни тук ще цари благополучие!”. Отвърнах: „А как иначе! Вие публично изрекохте тези думи и половината от българите им повярва. Сега предстои да изтърпите тяхното недоволство”. Цената, която плати политикът-манипулатор е известна…
В другия случай тази роля беше изпълнена от ученика на Симеон: Бойко Борисов. Помним, че и той се зарече: „Ще извадя България от тресавището за 500 дни”. Вместо това за 1200 дни той и ходещият калкулатор – Дянков, завлякоха страната на второ икономическо дъно, откъдето излизането ще отнеме цяло десетилетие.
Кой е големият губещ от въпросните манипулации? И царственият Симеон, и храбрият Б.Б. са преходни фигури. Загубите се инкасират от непреходен субект- народът български (с малобройни, но емблематични изключения, защото при царския и бодигардския режим плутокрацията окончателно утвърди своя статутна недосегаема прослойка). Днес тя не пропуска шансовете да дирижира протестите – по време, място и послания. През февруари-март пратиха протестиращите в шеста глуха: да правят избори по никое време и по неизгодни правила. През юни-юли ги извеждат на челния перон, но отново със същата невъзможна мисия: да бутнат едно правителство и да възкачат на трона следващото, конструирано отново от олигархичното задкулисие.
Социалната деструктивност
Имам предвид не съзидателното разрушение, проповядвано от идола на Дянков:Йозеф Шумпетер, а типичната българо/балканска нагласа да се посяга на утвърдени ценности и безценни ресурси, без да се мисли за текущите ползи и вреди, както и за последиците. И тук най-новата политическа история на България предлага цял набор от образци на темпорална деструкция.
а)Образецът, сътворен от Тодор Живков. След като 34 години водеше българите по пътя към развития социализъм, после към илюзорния комунизъм , изненадващо направи завой към „вграждане на капиталистически форми в социалистическата икономика”а в края на живота си обяви социализЪмаза „недоносче”. Излезе, че сме пропиляли цели 45 години за износване на един плод, който е заченат погрешно.
б)Образецът на СДС. След знаменателната фраза: „45 години стигат!” сините издигнаха нов лозунг:”Времето е наше!”.Дали по внушение на пиар-маестрото Жорж Сегела или поради незрялост, бивши дисиденти и новоизлюпени демократи поискаха да приватизират едно благо, което не е достъпно всекиму: социалното и политическото време. За икономическото време се погрижи Иван Костов, който по-късно го жертва в името на другата, материалната приватизация. И чрез Валутния борд постави началото на 15- летна мизерия на българите…
в) Образецът на Бойко. Той поиска да управлява 35 години- е една повече от своя настойник Живков. Историята му отпусна десет пъти по-малко, но той го използва най-ефективно, за да задълбочи кризата и разрухата (четвърта година сме в рецесия, по безработица сме в челото, а по бедност и социално неравенство- първенци). Но ГЕРБ-ерската олигархия взе своето.
***
Апостолът на свободата Васил Левски е оставил на поколенията безценна мисъл: „Времето е в нас и ние сме във времето!”
Няма как да го отделим от себе си и да го надхитрим! Крайно време е да проумеем тази истина…
Проф. Кръстьо Петков
Размишления върху актуализацията на бюджета и президентското вето/
Утре(15 август, 2013 г.) ще наблюдаваме заключителната схватка от тримесечната битка „За и против актуализация на бюджета”. Предисторията е известна: временно колебание на кабинета „Орешарски”- дали да ревизира заварения бюджет; публични пререкания между привържениците и противниците на фискалната промяна; скоростна флангова атака чрез парламента, довела до промени в закона за бюджета; вето на президента. В битката се включиха институциите и (естествено) набедените за топ-политици. Професионалният дебат отстъпи на заден план. По всичко изглежда, че тази тактика ще се повтори и на утрешното, финално сражение в пленарна зала на парламента.
Не си спомям друг републикански бюджет да е предизвикал толкова много страсти и да е ангажирал така дълго вниманието на медиите. Дори провалът на Дянков през 2010 г., когато се наложи форсмажорна корекция на базисни параметри на бюджета преди да е изтекло полугодието, мина при по-слаб публичен интерес. Сега е като на война, която приближава своя край ; всичко е заложено на карта; принципът е „или-или” (спечелилите ще се закрепят на позициите, загубилите задълго ще бъдат лишени от възможността за реванш).
Поемайки риска да остана нечут, по-долу ще се опитам да върна спора на полето на аргументите: икономически, финансови и едва тогава-политически.
Защо актуализация?
Авторите и поддръжниците на промяната, макар и със закъснение, извадиха на показ своите аргументи: приходите в бюджета ще надхвърлят заложения дефицит от 1,3%; неотложни разходи по договори с бизнеса и общините, за връщане на ДДС, за социални плащания и др. няма да бъдат покрити; обслужването на наследени заеми ще спре и т.н.
Противниците на ремонта се опитаха да оспорят финансовата статистика, но , стреснати от числата в отчетите след юни т.г., смениха тактиката. Техните контра-аргументи са: няма прозрачност за предвидените разходи; не е ясно за какво ще се използва новят едномилиарден заем; не работили приходните агенции, затова приходите спадали и т.н.
Дотук спорът протичаше в нормални рамки. Докато не се намеси президентът, със своята лекокавалерийска атака: не по фланговете, а фронтално, срещу парламента и правителството.
Формално той повтори част от възраженията на неолибералните коментатори: за липсата на конкретика в предстоящите харчове (въпреки че като държавен глава има право да поиска подробен списък, с точност до стотинка, за набелязаните плащания до края на 2013 г.); несъгласие с политиката за увеличаване на дълга и т.н.
Но на практика именно президентът застана начело на последната/институционална атака срещу ревизирания бюджет. Нещо повече, той пренесе сблъсъка от полето на фиска на политическата арена, около която се бяха струпали всички воюващи отряди – редови протестиращи , техни гурута и говорители; реанимирани политици от десницата; озлобени от понесените удари соцлидери и депутати; паравоенни кореспонденти, предаващи събитията на живо или коментиращи зад кадър.
За какво се спори сега, след президентското вето?
Първо, ще откраднат ли коалиционните партньори половината от новия заем, или да? Ръкавицата, в типично махленско-гангстерски езиков стил, беше хвърлена от детронирания експремиер Борисов. Като негов лоялен поддръжник, президентът също не вярва в почтеността на управляващите, само че него го е грижа повече за „бъдните поколения”, които щели да понесат тежестите от днешното неразумно харчене!
Второ, предвидените допълнителни социални разходи били малко (едва 4%) от увеличения дефицит; следователно – огромната част от допълнителните пари щели да бъдат разпределени според интереса (а той, както е известно, клати феса; така че , познайте кой ще раздава порциите, макар и от закътано място….)
Ако продължим в този дух, ще попаднем в клопката на неспиращите парламентарно-политически скандали, които наблюдаваме от години наред в сградата на парламента, в междуинституционалното пространство край Дондуков 1 и 2; в социалните мрежи и корпоративните издания. Повтори ли се и тази картина през утрешния ден, чака ни нова агония: управление на инат и протести на инат. Не заради аргументиран спор, а заради контра-аргументите. Двубой заради удоволствието от самата битка. И –като шанс за демостриране на мускули, на силовото начало в политиката, на изтърваните нерви и изгубения разум. Тогава ще наблюдаваме сцени от бойното поле, които са запазен български и балкански патент.
Разбира се, възможни са и други сценарии. Например, част от полит-елита да се опомни и да предложи окрит, мъжки, гладиаторски двубой в дисциплината: „История на фиска”. В тази игра правилата са други…
Кой и как манипулира бюджета?
Ще започна пак с малко предистория. Преди няколко години край Министерството на финансите срещнах познат-стар и опитен бюджетар. „Уволниха ме”, оплака се той. Беше ясно кой му е теглил секирата: фамозният Дянков. И понеже беше прочел моята студия „Мисионерът Дянков: от Doing Business до Doing Budget”, въпросният бюджетар с над 30-годишен стаж в МФ , днес свободно практикуващ пенсионер, сподели: „Прав си, че Дянков не разбира от бюджети. Но пък е майстор в манипулирането на статистиката. В МФ вече е изоставена практиката за изкуствено формиране на излишъци. Днес на мода е жонглирането с числата”!
Този наглед дребен епизод изплува в паметта ми по времето, когато започнаха първите публични дебати за актуализацията на Бюджет’2013. Няма как да не се доверим на преценката на един добросъвестен държавен чиновник, доказан експерт в своя занаят. Той съобщи информация, която се знае от мнозина, но никога, при нито едно правителство, управлявало България през последните 15 години, не е била предмет на парламентарно обсъждане. Затова моят въпрос-предизвикателство към малцината храбреци-депутати, които имат намерение да се включат в утрешната пледоария е:
готови ли сте да изнесете на показ малките мръсни тайни на манипулираните бюджети след 1998 г.?
Подвъпросите са:
1. Залагани ли са системно, всяка финансова година, изкуствени излишъци в приеманите бюджети от парламента? И от кого?
Примерно, реалниятприход (най-близък до научната прогноза) да е 12 милиарда лева, но се залагат напълно съзнателно 1,5 миларда лева. Защо? Ами за да се преизпълни приходната част на бюджета и в края на годината управляващите да го разпределят по целесъобразност (припомням-според интереса и феса). По този начин кухият обем, заложен в проекта, впоследствие уплътнен с милиони левчета, се превръща от фискален, в политически ресурс и се раздава по клиентелистката верига. Първопроходците са Иван Костов-Муравей Радев, но моделът на кухия обем беше прилаган и от следващите две правителства.
При Борисов-Дянков беше различно: няма значение какви са параметрите на бюджета. Мобифонът, т.е. едноличната воля на премиера решаваше как да се харчат парите: колко за магистрали, колко за спортни зали и църкви, колко за транспортиране на футболни съотборници и техни босове и т.н. Ходещият калкулатор Дянков (както го наричаше неговият благодетел Б.Б.) само променяше бюджетните пропорции и нареждаше транзакциите. Докато му писна и през зимата на 2013 г. се опълчи срещу командата да пусне скорострелен заем от 800 милиона лева- заради обещани от Единоначалника плащания на едрите зърнопроизводители и приближени лица от финансовия кръг „ГЕРБ”.
2. Колко и какви заеми са вземани от държавата през споменатия период и за чия сметка?
По-специално, заемът „Велчев”, за който финансистът Пламен Орешарски преди 7 години пресметна, че е нанесъл вреди на държавната хазна за над 1 милиард долара. Не бъдещите, а сегашното поколение вече плаща неговата цена. Не външни, а главно вътрешни брокери се облажиха покрай тази култова афера. Следващият пример е заемът „Дянков”, рекламиран като перлата на дълговата политика. Този път хазната формално се обогати с над 800 милиона евро, но облигациите бяха изкупани не от местни банки, а от финансови спекуланти с изнесени капитали. И отново вътрешният брокерски кръг, работещ еднакво добре с всички власти, спечели добри пари за сметка на бюджета и данъкоплатците.
3. Какви дивиденти и в какъв размер са опрощаване от държавата – в полза на приватизатори и концесионери от енергетиката, телекомуникациите, добивната промишлености други отрасли?
Това питане има два аспекта: а)кой нарежда опрощаването и прибира комисионните;б) с колко се облагодетелстват инвеститорите, за сметка на българските данъкоплатци.
Спирам дотук, защото предугаждам традиционно възражение: това са минали истории и нямат общо с президентското вето. Имат и още как?
Нали затова протестиращи и пасивни данъкоплатци искат да получат отчет за всеки похарчен лев. Искат да знаят кой, как и кога се е обогатявал за тяхна сметка, за да произведе един крайно опасен икономически парадокс: колкото повече напредва кризата и обедняват 99-те процента българи , толкова повече забогатяват онези, които са в топ-категорията „1%” и тяхната политическа прислуга. Еднопроцентниците са в задкулисието; слугите утре ще ни забавляват.
Освен ако някой не се престраши, не загърби интересите на своя партиен кръг и не заговори директно по формулираните по-горе въпроси. Тогава дебатът за ветото на президента ще получи не само политически, но и финансово- икономически смисъл. И ще стане трамплин към реализацията на всеобщия прицив от февруари т.г. до днес: тотално прочистване на българската политическа арена от военолюбците- окупатори.
Вместо заключение
Както и да завърши утрешната парламентарна битка, войната продължава. Защото ние, българите, сме част от продължаващите вече шеста година баталии на територията на глобалните финанси.
Войната е идеологическа, защото се сблъскват две армии, на знамената на едната от които е изписан религиозния девиз: „Austerity Forever”( затягане на коланите-завинаги); противниковата армия развява отново кейнсианския флаг за освобождаването на икономиката от финансовата агресия, довела да повсеместна криминализация на добрите капиталистически практики за печелене и разпределението на пари в цивилизованите общества.
Войната е и социална, защото гражданското общество в постмодерния свят дръзна да се изправи срещу властващите елити и да им поиска сметка за незапомнения в историята финансов грабеж.
На този фон бюджетната схватка в българския парламент и около него може да се превърне в емблематичен епизод от набиращата сила „Битка на народите”.
За всичко това, в следваща статия:
„Войната срещу остеритианците и шансовете на България”
ДЪРЖАВНОСТ, РАЗВИТИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ
Национални приоритети на програмното правителство
България изживява труден период в своето развитие. В резултат на водената през последните четири години непоследователна и волунтаристична политика, днес страната се намира в дълбока институционална криза, икономическа депресия и задълбочаващ се дезинтегритет в обществото. Наложената и доминираща обществено-политическа, социална и институционална конфронтация поставя под заплаха самите устои на държавността и демокрацията. Тези процеси се подсилват от формираните негативни социално-икономически тенденции – стагнираща стопанска и инвестиционна активност, обезсърчено предприемачество, изтощени резерви и нарастващи дългове, както в публичния, така и в корпоративния сектори, бързо растяща безработица и влошаване на нейната структура, разширяваща се бедност и набираща скорост нова емиграционна вълна.
Днес страната се нуждае от спешни мерки за стабилизация и полагане на основите на един по-устойчив модел на възстановяване на икономическото развитие, от институционално укрепване и заздравяване на демократичните принципи на устройство и поведение, както и от повече солидарност в едно общество, разтърсвано от социално отчаяние и безперспективност.
Ръководени от тези потребности, ние предлагаме настоящите мерки за стабилизация и програмни намерения и полагане на основите на един бъдещ догонващ икономически растеж.
Най-неотложни са три групи стабилизационни мерки.
СТАБИЛИЗАЦИОННИ МЕРКИ
ЗА ГРАЖДАНИТЕ
ЗА БИЗНЕСА
ЗА ДЪРЖАВНОСТТА
Тези стабилизационни мерки са част от цялостния пакет програмни намерения.
ИКНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ПРИОРИТЕТИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО
I. Икономическо възстановяване и насърчаване на предприемачеството
Преодоляване на негативните последици от административния рекет върху бизнеса и нормализиране на стопанската среда
Координираща и регулираща роля на държавата за създаване на условия за истинска конкуренция
Координираща и регулираща роля на държавата в структуроопределящите отрасли на икономиката
Общи мерки
Ребалансиране на енергетиката
Устойчиво развитие на селското стопанство и насърчаване на дребните производители
Зелена икономика
Туризъм
България е предпочитана туристическа дестинация. Потенциалът й – културно-исторически и природни дадености, трябва да се реализира максимално като се предлагат различни видове специализирани туристически продукти, базирани на специфичните особености на различните пазари. Националната реклама ще се прецизира с цел ефективно разходване на средствата като се насочат различни послания към конкретни географски региони, възрастови групи, групи по интереси. Ще се залага на екологичните предимства, биологичните храни, минералните води, екологично щадящите атракции.
Модерна транспортна инфраструктура
– Северозападен регион – модернизация на линията Видин-София, скоростен път Враца-Видин, модернизация на пристанищата във Видин и Лом, нов ГКПП Салаш-Корито.
– Черноморски регион – ускоряване завършването на Коридор №8 до Бургас и Варна (в това число автомагистрала „Черно море“), контейнерни терминали във Варна и Бургас, фериботна линия до Русия, Грузия и Турция, развитие на синя зона Черно море – Средиземно море.
– Югозападен район – приоритети са автомагистрала Струма, модернизацията на ж.п. линията София – Благоевград.
Ефективна защита на потребителите
Насърчаване на инвестициите
За насърчаване на вътрешните и външните инвестиции е необходима стабилна политическа среда, устойчиво развитие на икономиката, ясна и благоприятна данъчна рамка и спокойствие, че в нормативната основа за правенето на бизнес има приемственост и няма чести и спорни промени. Акценти ще бъдат поставени върху:
Роля на Българска банка за развитие и облекчаване на достъпа до евтин финансов ресурс за малкия и среден бизнес
Българската банка за развитие ще се трансформира в истинска банка за раз-витие на българския бизнес, без да дублира ролята на търговските банки. Ней-ната дейност ще бъде в три основни направления: финансиране за започване на бизнес, финансиране на експорт и микрокредитиране. Ще бъдат финансирани и големи проекти на базата на съфинансиране.
Ефективност на публичните финанси
Европейски фондове – гарантиране на усвояването
Публичната администрация и административни услуги за гражданите и бизнеса
Въвеждане на електронно правителство, дигитална България
Част втора от разширения „План Орешарски“, с който „Стандарт“ разполага.
II. За повече солидарност и социална справедливост
Труд и заетост
Стимулиране на раждаемостта и отглеждането на деца
Политика по доходите
Образование и квалификация
Подкрепа на възрастните хора
Мерки за интеграция на хора с увреждания
Разширяване на достъпа до здравеопазване
Развитие на културата
Път към стабилизация и развитие
Реализацията на тези програмни управленски намерения ще доведе до стабилизация на обществено-икономическата ситуация в страната и ще отвори път за по-нататъшно изграждане на една по-конкурентна икономика и по-солидни възможности на държавата да води активни социални политики. Във времеви аспект, намеренията и мерките изискват 18-месечен хоризонт, който включва един пълен фискален /бюджетен/ период. Разбира се, пълното прилагане и особено, позитивните резултати при част от мерките имат средно- и дългосрочни очертания.
Програмните управленски намерения са разработени на база на съществуващата публична информация за финансовото и икономическо състояние на страната. При наличие на скрити дефицити и задължения в публичния сектор прилагането на част от мерките с финансово изражение ще се затрудни, а ефектите ще се разтеглят във времето.
Неизменно условие за успешното прилагане на представените мерки от цялостната управленска програма е наличие на начален толеранс от страна на политическите сили, социално-икономическите партньори, гражданските сдружения и всички, които имат отношение към пътя на развитие на нашата страна. Екипът, подготвил програмните насоки, остава отворен за диалог, както при утвърждаване на същите, така и по всяко време в хода на тяхното изпълнение.
Съюзът на икономистите в България изпрати до президента Плевнелиев Отворено писмо, с което го призовава да не се подава на политически внушения и да не налага вето на ремонтирания бюджет, защото това ще съдаде проблеми на икономиката.
Ето и пълния текст на писмото:
ОТВОРЕНО ПИСМО
До г-н Росен Плевнелиев,
Президент на Република България
Не се подавайте на политически внушения, г-н Президент!
От евентуално вето ще пострада най-вече икономиката.
Уважаеми г-н Президент,
Обръщам се към Вас по повод на поредния опит в публичното пространство да се атакува и забави решението на правителството и парламента за актуализация на Бюджет’2013.
Разбираемо е, че съществуват различни гледни точки за бюджетната политика в условия на продължаваща депресия.
Давам си сметка, че като държавен глава Вие сте длъжен да отчитате разнообразието от интереси и мнения в обществото по ключовия въпрос за управлението на публичните финанси. Не отричам и конституционно регламентираното право на президента да налага отлагателно вето върху закони, които , по негова преценка, нанасят ущърб върху обществените интереси. Подкрепям искането Ви да се предсатви точна справка за разходите извън социалния пакет, които правителството възнамерява да направи до края на 2013г.
Но тези дни в България не се спори по принцип, а върху конкретен проект за законодателни промени, който беше одобрен от парламента.
За съжаление, депутатите и ръководството на НС подцени важността на проблема, като взе решение да ползва в една кризисна и критична обстановка пълна лятна ваканция. Така че отговорността за съдбата на актуализирания закон за бюджета пада в голяма степен върху президентската институция и върху Вас лично!
В качеството си на председател на Съюза на българските икономисти /СИБ/ се обръщам към Вас с изрична молба: не се поддавайте на външни, политически внушения!
От евентуално президентско вето ще пострада на първо място икономиката.
Позицията на ръководството и група експерти от СИБ по този въпрос е известна още от март 2013 г. Тогава ние сигнализирахме чрез медиите и чрез писмени становища до държавните институции, че:
Бюджет’2013 е нереалистично изработен върху нереалистична прогноза за макроикономическата марка, страда от сериозни структурни несъответствия, а приходната част няма да бъде изпълнена;
Фискалният резерв периодично слиза на опасно ниски равнища, под т.нар. санитарен минимум и критично свитите средства за текущо разплащане в него застрашават финансовата стабилност;
Двата заема, взети от кабинета „Борисов” – през 2012 г. и през януари т.г. са нецелесъобразни и натоварват в непосилна степен държавната хазна.
В резултат на тези и редица други некомпетентни действия, България навлезе в ликвидна криза. Без промени в бюджета и нови заеми трудно може да обслужва редовно своите задължения по реализираните външни и вътрешни дългови сделки. Отделно стои изключително важната задача държавата да се върне към договорната дисциплина и пазарната практика и да обслужва коректно своите задължения към бизнеса, общините и ключови социални сфери.
Предупредителните сигнали на СИБ, които изпратихме своевременно и до президентската институция през мандата на служебното правителство, се потвърдиха. Така че всяко едно правителство, независимо от неговия политически профил, беше длъжно да предприеме актуализация на бюджета, както и и други мерки за стабилизиране на публичните финанси – още преди края на 2013 г.
За съжаление, сегашното правителство показа колебание по тази необходимост през първите седмици на своя мандат. Забави се и с поготвянето на ясен и публично оповестен отчет за състоянието на българската хазна , изпълнението на приходната част и разходите от републиканския бюджет.
Всичко това създаде атмосфера на подозрение, че оповестеното през юли т.г намерение за актуализация на бюджета ще обсужва други –неикономически- цели и ще работи в интерес на заинтересовани корпоративни кръгове. В този смисъл критиките на опонентите на приетия от парламента закон за актуализация на Бюджет’2013 г. са основателни.
Уважаеми г-н Президент,
Министерството на финансите вече излезе с публично становище по намерението за налагане на президентско вето. Експертите от СИБ поддържат повечето от аргументите, изразени в това становище. Но спорът за икономическата рационалност на заварената и ревизираната бюджетна политика не е в детайлите, а в стратегията. Още повече, че вече се закъснява с реалната подготовка и консултации по изработване на макрорамката за 2014 г. , и в съпътстващите данъчни закони.
Позволявам си да Ви обърна внимание върху факта, че в настоящата критична икономическа и финансова ситуация, на фона на продължаващите граждански протести, и растящото социално недоволство сред уязвимите групи /пенсионери, майки с деца, лица с увреждания, безработни и др./, по-нататъшното забавяне и евентуално спиране на решението за актуализация на бюджета ще задълбочи кризисните процеси и ще удължи още повече проточилата се депресия.
Ние, експертите от СИБ, разбираме защо алтернативната икономическа школа на пазарните фундаменталисти така агресивно атакува одобрения законопроект и мотивите за него.
Обяснението е просто: първо, неолибералните лобита у нас са съотговорни за провала на бюджета, тъй като участваха активно в консултациите по неговото изработване през м.г.; второ, набелязаните от правителството мерки за промяна в параметрите и част от приоритетите в разходната част на бюджета са сигнал за възприемане на нова, различна от неолибералната парадигма, бюджетна философия.
Само че именно господстващата парадигма на т.нар. Остерити /затягане на коланите-на всяка цена!/ вече се преосмисля от водещите страни и икономики в света. За това свидетелстват последните договорености на министрите на финансите , постигнати на срещата на Г-20 в Москва.
Време е България да се приобщи към тях – още повече, че през последните пет години именно политиките „Острити” бяха главната причина за задълбочаващата се депресия, спада в потреблението и недоволството на гражданите и данъкоплатците.
Следователно спорът „За и против актуализацията на Бюджет’2013 г., е само началото на реконцептуализация на антикризисните стратегии в развитите икономически страни.
Не допускайте чрез отлагателно вето или други инструменти на президенстките правомощия да попречите, отлагате или спрете тази стратегическа промяна.
В крайна сметка именно ориентацията към насърчаване на потреблението, устойчив икономически растеж и нови перспективно работни места, постепенно увеличаване на доходите и по-справедливо разпределение на данъчните тежести е магистралният път за излизане от тресавището на кризата, в което попадна България преди пет години.
Растежът изисква ресурс и нови вложения в конкурентноспособни , преструктурирани отрасли на икономиката. Именно в тази насока, а не в процедурните ходове за отлагане, връщане и публично оспорване на законопроекти в областта на управлението на публичните финанси, президентската институция може да бъде изключително полезна.
Станете инициатор в КСНС да бъдат разгледани час по-скоро /като правителството даде отчет/ , обещани, но забавени и/или незадвижени ангажименти за премахване на черните дупки във финансите, които обезкървиха работещия бизнес и задълбочиха рецесията:
безкомпромисни мерки за пресичане на контрабандата, още през тази година /тук държавната хазна губи годишно над 2 милиарда лева/;
нулева толерантност към политическата корупция /където потъват годишно над 1,5 милиарда лева/;
прекратяване на практиката на дирижирани публични търгове в интерес на крупните, приближени на властта корпорации /и във вреда на СМП/;
задкулисно подготвените сделки по вземане на нови заеми / от лятото на 2012 г. и през януари 2013 г./, които облагодателства приближени на властта облигационери
привилегированите сделки по т.нар. заменки на държавни земи, в полза на олигархични кръгове и т.н.
Такава намеса никой разумен човек няма да оспори.
Защото става въпрос за националната сигурност на България-финансова, икономическа, социална. Нещо повече, позицията Ви да не се вземат нови заеми без солидна обосновка и решително противодействие на криминалните икономически агенти и
на политическите корупционни схеми заслужава пълна подкрепа.
Включването Ви, обаче, в процедурните спорове по актуализацията на бюджета и исканията за вето върху приетия закон вкарва президентската институция в друга спирала: на политизация на темата, на заиграване със заинтересовани лобистки и олигархични кръгове, на злепоставяне на страната пред ЕС и пр.
В случай, че проявите интерес, ръководството на СИБ е готово да изложи допълнителни аргументи в подкрепа на тезите, застъпени в настоящото Отворено писмо!
Проф. КРЪСТЬО ПЕТКОВ,
Председател на УС на СИБ
Уважаеми г-н
Имаме удоволствието да Ви поканим да станете член на Съюза на икономистите в България.
Предложения на Съюза на икономистите в България
остигането на забележими резултати в смекчаването на икономическата, финансовата, социалната и моралната криза в нашата страна не е възможно в рамките на мандата на служебното правителство. Постигането на съществени резултати не е възможно и в рамките на текущата и следващите 2-3 години с мандата на новото Народно събрание и излъченото от него редовно правителство.
С настоящата разработка в първата част предлагаме на вашето внимание най-спешни икономически мерки за подпомагане на най-нуждаещите се, които могат да бъдат предприети от служебното правителство без действащо Народно събрание.
Във втората част предлагаме по-широк кръг от радикални мерки, които да бъдат предприети след изборите от Народното събрание и правителството и да се прилагат през втората половина на 2013 и началото на 2014 г. Те включват и мерките, посочени в първата част на предложението, повечето от които ще се прилагат и през втората половина на 2013, а също и през следващите години.
* * *
Първа част:
Най-спешни икономически мерки –
на вниманието на служебното правителство
Препоръчваме на служебното правителство да предриеме някои най-неотложни мерки, в отговор на исканията на протестиращите и на огромните очаквания на хората. Целта на тези мерки е да отговорят на настойчивите искания за разкриване на истината в областта на приватизацията, концесиите, дейността на монополите и картелирането, изострянето на социалната поляризация и само най-скромни подобрения за най-бедните и уязвими слоеве от населението, в рамките на разполагаемите ресурси. С други думи, като първа крачка за възстановяване на потъпканатата у нас справедливост. Тези мерки не налагат наличието на действащо Народно събрание:
1. Да започне цялостна проверка на всички монополи в България от създаването им до сега. В зависимост от резултатите от проверката, да предприеме произтичащите действия по адрес на самите монополи и на евентуални виновни лица при пълна публичност. Тази работа да се продължи и довърши бързо от правителството след изборите.
2. Да се проверят договорите (и анексите) за приватизация на електро-разпределителните дружества (ЕРД) по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, на продажбата на остатъчните дялове през 2012 г. и да се направи одит на цялостната им дейност до сега. Ако се установят очевидно неизгодни за България клаузи в договорите и системни груби нарушения в дейността им, да се пристъпи към разваляне на договорите и търсене на наказателна отговорност от виновните лица при пълна публичност.
3. Да се проверят и публикуват договорите и анексите към тях за ТЕЦ Марица изток 1 и 3 и ако се установят очевидно неизгодни за България клаузи, договорите да се анулират и да се търси наказателна отговорност от виновните лица при пълна публичност.
4. Да провери работата на топлофикационните дружества и на „Софийска вода” през последните десетина години, формулите за изчисляване на сметките за крайните потребители и да вземе произтичащите мерки.
5. Да прекрати веднага приватизацията на важни обекти (БДЖ-товарни
превози, ВМЗ-Сопот и др.) и на други обекти в монополни и социално ориентирани дейности, докато новото Народно събрание актуализира държавната политика по приватизацията. Същото важи и за концесиите.
6. Да преработи формулата за определяне цената на електроенергията, като от нея отпаднат квотите за нови източници на енергия, за по-високите цени на изкупуваната енергия от ТЕЦ Марица изток 1 и 3, а също и да бъдат намалени рязко таксите за пренос през разпределителната мрежа. Да се преразгледа целесъобразността от включването на цена за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Стимулирането на развитието на нови източници на енергия да се поеме от европейските фондове и от бюджета. За целта да се направят веднага постъпки пред Европейската комисия. Да не се изключват от енергийния „mix”, ТЕЦ работещи на местни въглища, защото това ще предизвика голяма безработица на миньори, железничари и работещи в други свързани дейности. Ако се приложат предлаганите мерки е възможно ново намаление на цената на електрическата енергия от началото на април или май 2013 г.
7. Да направи комплексна проверка на дейността на ДКЕВР, на агенцията за защита на конкуренцията, агенцията за защита на потребителите, комисията по съобщенията от създаването им до сега и да се вземат произтичащите мерки. Да се преразгледат техните функции и да се обновят с нови хора.
8. Да се отворят досиетата на така наречения преход. За целта да започне веднага цялостен преглед на недвижимото имущество (къщи, вили, земя и други подобни у нас и в чужбина) на най-забогателите българи през последните двадесетина години. Да се поиска от тях да докажат произхода на парите с които е придобито имуществото и за платените данъци върху тези доходи. В зависимост от резултатите от проверката, която навярно ще завърши след изборите, да се предприемат съответните действия, като обществото бъде информирано за това.
9. Да изработи и приложи програма за финансово подпомагане на най-бедните граждани, ползващи централно отопление, считано от 1 януари 2013 г. Също такава програма да се изработи за подпомагане на най-бедните граждани, ползващи електрическа енергия. За малките потребители да се прилага по-ниска цена от нормалната.
10. Да направи незабавна проверка на завареното състояние в държавните и общинските финанси, на техните взаимоотношения с бизнеса и гражданите и да публикува резултатите от нея.
11. Да прекратят всички процедури и действия за строителство по Черноморското крайбрежие и в планинските курорти извън населените места, до изработването на осъвременена държавна политика в тази област след изборите.
12. Да индексират заплатите и пенсиите от 1 април 2013 г. с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега, която е 12,5%, а не 9,3%.
13. Да се повиши от 1 април 2013 г. минималната работна заплата на 340 лв. месечно.
14. Да повишат от 1 април 2013 г. с още 20 лв. всички пенсии до 200 лв. месечно след индексирането им.
15. Да осигурят от 1 април 2013 г. хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 180 лв. на член от домакинството.
16. Да се повишат от 1 април 2013 г. с 50% детските добавки до две деца в семейство.
17. Да се предприемат крути мерки за подобряване събираемостта на данъците, особено на ДДС и акцизите, за ограничаване на контрабандата и сивия сектор. Това е много важно, защото събираемостта на данъците спада в смутни времена, като сегашното.
18. Да се отменят незабавно плановете на старото правителство да закупи самолети-изтребители – втора или трета употреба, които ще струват между 600 и 800 млн. лева. Сега и близките години не са време за подобни покупки.
19. Да се направи преглед на състоянието на общинските болници и неправилно закритите да се възстановят. Да се погрижи за планинските и граничните райони, където болниците и училищата са своеобразна социална котва за ограничаване на обезлюдяването им.
20. Да се провери състоянието на работите в Националната здравно-осигурителна каса, да се вземат мерки за отстраняване на евентуални нарушения и наказване на виновните лица.
21. Да се вземат бързи мерки за защита на българското земеделие срещу контрабанден внос на плодове, зеленчуци и други продукти от съседни и други страни.
22. Да предоставят допълнителни субсидии за 2013 г. на БАН, Селскостопанската академия и някои университети, спрямо които се провежда политика на финансово задушаване през последните 3-4 години.
23. Да се възобнови незабавно работата на Съвета за тристранно сътрудничество. Да се осигури квота от наблюдатели в този съвет за представители на гражданските движения. Всички мерки по икономическата и социалната политика, които засягат интересите на гражданите да се вземат само след консултации с този съвет.
Възможно е да се възрази, че това са извънредни, скъпи и прибързани мерки и че не бива да се предприемат. Вероятно ще се пуснат в действие и клишетата за „популизма”, за нарушаването на „финансовата стабилност”, за „срива на валутния борд”, че „няма пари” и т.н.
Отговорът е прост: извънредната кризисна ситуация в страната налага извънредни антикризисни мерки, които не заплашват финансовата стабилност, но помагат за възстановяване на социалната стабилност. Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Който абсолютизира едната, разрушава другата, а с това и двете заедно. Нужен е разумен баланс между тях. Гражданите очакват това от правителството. Предлаганите мерки допринасят за постигането му.
Тези мерки ще изискват по-големи бюджетни разходи от предвидените в бюджета за 2013 г. Те могат да се осигурят от фискалния резерв (ако има ресурс), чрез преразпределение на бюджетни разходи, или от емисия на държавни облигации на вътрешния пазар. Търговските банки са високо ликвидни и успехът на емисията е сигурен. Това превишение ще се уреди с предстоящата цялостна преработка на бюджета за 2013 г. от новото Народно събрание и правителството, каквато ние препоръчваме във втората част.
Предлаганите тук мерки ще бъдат последвани от още по-радикални промени, които ще трябва да извърши новото Народно събрание и правителството. Те наистина ще се нуждаят от съществен допълнителен финансов ресурс. Освен от данъчните и неданъчни приходи 18,4 млрд. лв., предвидени в бюджета за 2013 г., допълнителни ресурси през 2013 г. могат да се получат от:
– Извънредни мерки за подобряване събираемостта
на данъците, особено на ДДС и акцизи………………1,2 млрд. лв. (+10%)
– Съкращение на текущите разходи в бюджета
за 2013 г. с 10%…………………………………………………0,7 млрд. лв. (-10%)
– Въвеждане на умерено прогресивен данък
върху доходите на физическите лица и
възстановяване на необлагаемия минимум……….0,1 млрд. лв. (+4%)
– Въвеждане на умерено прогресивен
корпоративен данък…………………………………………..0,2 млрд. лв. (+13%)
– Плътно придържане към 3% бюджетен
дефицит, вместо предвидения 1,3% за 2013 г…….1,4 млрд. лв.
Общо…………………………………………………………………3,6 млрд. лв.
/Числата в скоби показват размера на увеличението или намалението в сравнение с предвиденото в бюджета за 2013 г./
Втора част
Мерки за смекчаване на икономическата, финансовата и социалната криза през 2013-2014 година*
1. Да се провери основно дейността на всички монополи, на договорите (с анексите) за приватизация на най-важните обекти и на концесионните договори и анексите към тях след 1990 г. Ако се установят очевидно неизгодни за държавата условия да се пристъпи към разваляне на договорите и да се търси наказателна отговорност от виновните лица.
2. Да се проверят и публикуват договорите и анексите към тях за ТЕЦ Марица изток 1 и 3 и ако се установят умишлено неизгодни за България клаузи, договорите да се анулират и да се търси наказателна отговорност от виновните лица.
3. Същото да се направи с договорите (и анексите) за приватизация на електро-разпределителните дружества (ЕРД) по време на правителството на Симеон Сакскобургготски и продажбата на остатъчните дялове през 2012 г. Да се провери цялостната дейност на трите ЕРД от началото до сега. В зависимост от резултатите от проверките да се предприемат произтичащите действия по договорите и по търсене на отговорност от виновните лица.
4. Да се прекрати веднага приватизацията на важни обекти (БДЖ-товарни превози, ВМЗ-Сопот и др.), особено в монополни и социално ориентирани дейности, докато се актуализира държавната политика по приватизацията от новото Народно събрание.
5. Да се преработи изцяло формулата за определяне цената на електроенергията, като от нея отпаднат квотите за финансиране развитието на нови източници на енергия и за по-високите цени на изкупуваната енергия от ТЕЦ Марица изток 1 и 3, а също и да се намали таксата за пренос. По-умереното стимулиране на развитието на нови източници на енергия да се поеме от бюджета и от европейските фондове.
6. Да се направи цялостна проверка на дейността на ДКЕВР, агенцията за защита на конкуренцията, агенцията за защита на потребителите, комисията по съобщенията от създаването им до сега и да се вземат произтичащите от проверката мерки. Да се преразгледат техните функции и да се обновят с нови хора.
7. Да се премахне институцията за топлинно счетоводство и нейните функции да се поемат от съответните топлофикации.
8. Да се прекратят всички процедури и действия за строителство по Черноморското крайбрежие и в планинските курорти извън населените места, до изработването на осъвременена държавна политика в тази област от новото Народно събрание.
9. Да се промени държавната политика от поголовни рестрикции към стимулиране на вътрешното потребление. Да се преработи веднага бюджетът за 2013 г., като се пренасочи към стимулиране потреблението на домакинствата, на държавата и инвестициите; да се отразят предлаганите по-долу промени в данъците, измененията в разходната част, начините за финансиране на дефицита и т.н. Новият бюджет да е с дефицит 3% от БВП, а не с 1,3%, какъвто е сегашният.
10. Народното събрание и правителството да приемат решение за постепенно управлявано повишение на държавния дълг до 25-27% от БВП до към 2018 г. Това не застрашава финансовата ни стабилност. В края на 2013 г. държавният дълг в ЕС ще е 88,5%, а нашият сега е около 16-17%.
11. Незабавно индексиране на всички заплати и пенсии от 1 юли 2013 г. с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега, която е 12,5%. От януари 2014 г. всички заплати и пенсии да се индексират с натрупаната инфлация през предходната година по малката кошница.
12. От 1 април 2013 г. минималната работна заплата да се повиши на 340 лв. месечно. Такова повишение да се прави в началото на всяка следваща година.
13. От 1 април 2013 г. минималната пенсия след индексирането да се повиши с 20 лв. месечно, а от 1 януари 2014 г. с още 30 лв.
14. През 2013 г. да започне и през 2014-2015 г. да завърши връщането на отнетите в полза на бюджета и/или на фискалния резерв ресурси от здравната каса.
15. През 2013 г. да се подготви и от 1 януари 2014 г. да се въведе семейно данъчно облагане, което оставя повече доходи в семейството.
16. За смекчаване на негативните ефекти върху работниците при фалити на предприятия да се използва по-широко системата на гъвкаво работно време. Тя може да се използва и в други предприятия като средство за смекчаване на безработицата.
17. При ликвидация на предприятия изплащането на задълженията по заплати за работниците да се постави на първо място, наравно със задълженията към банки кредитори и бюджета.
18. От 1 юли 2013 г. да се криминализира укриването на осигурителни вноски.
19. От 1 април 2013 г. да се осигуряват хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 180 лв. на член от домакинството. Тази сума да се актуализира в началото на всяка следваща година.
20. Да се преразгледат направените преди година и наложени тогава едностранно от правителството, промени в пенсионната система и да се извършат налагащите се актуализации с оглед на натрупания опит и сегашната обстановка.
21. В края на 2013 г. да се предоставят коледни добавки на пенсионерите с ниски и средни пенсии. Това да се прави за всички пенсии всяка следваща година, като размерът им се определя ежегодно според възможностите на бюджета.
22. Да се запази сегашният таван за максималните пенсии до края на 2014 г., да се увеличи на 800 лв. от 1 януари 2015 г. и да бъде повишаван постепенно през следващите години до пълното му премахване.
23. От 1 април 2013 г. да се повишат детските добавки до две деца в семейство с 50% и с поне още 70% в началото на 2014 г.
24. Да се разработи система за предоставяне на нисколихвен кредит за млади семейства без собствено жилище. Разликата до пазарната лихва да се компенсира на търговските банки от бюджета.
25. От 1 юли 2013 г. пропорционалният (плоският) данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход до 360 лв. и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% в зависимост от размера на дохода.
26. От 1 юли 2013 г. пропорционалният данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка от 25%, диференцирана с по-ниски ставки според размера на печалбата, като и тук се остави необлагаем минимум за малките и средните предприятия. Това да се съчетае със: а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната част от печалбата за следващите 10 години; б/ право да се ползва ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2013-2018 г.
27. От 1 юли 2013 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 50 хил. лева на вложител, независимо в колко депозита или банки са вложени.
28. Да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи.
29. България да се присъедини към данъка върху финансовите транзакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.
30. Да се въведе прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100 хил. лева по данъчна оценка.
31. Еднократно съкращение на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 10% до края на 2013 г. и с още 15% през 2014 г.
32. Прекратяване на практиката на забавено разплащане на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и забавено възстановяване на ДДС. Забавените разплащания на държавата да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите и на юридическите лица.
33. Да се прекрати отнемането в полза на бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). От 1 юли 2013 г. дивидентът за държавата да се намали от 80% на 30%.
34. Да се увеличи субсидията за здравеопазване, образование и наука като процент от БВП в бюджета за 2014 г. и постепенно до няколко години да се изравнят с нивата в сравними с нас други европейски страни, членки на ЕС.
35. Да се направи преглед на състоянието на общинските болници и неправилно закритите да се възстановят с държавна помощ. Особено внимание да се обърне на планинските и граничните райони, където болниците и училищата са своеобразни социални котви за предотвратяване на обезлюдяването им.
36. Да се вземат бързи мерки за подобряване на профилактиката и на качеството на лечението на сърдечно-съдови, онкологични и други сериозни заболявания. Да се осигуряват повече средства за лечения в чужбина, които все още не могат да се извършват у нас.
37. Да се пристъпи към изработване на програма за бързо съживяване на българското земеделие и особено на производството на плодове и зеленчуци, на екологично чисти продукти и на животновъдството.
38. Да се отправят настойчиви искания пред Европейската комисия, заедно с други източноевропейски страни, за бързо изравняване на земеделските и други субсидии с тези на страните – стари членки на общността.
39. Да се ограничат европейските субсидии за най-големите земеделски стопанства (латифундии) над определен размер на обработваемата земя или по друг критерий и част от тях да се пренасочат към дребните и средни земеделски стопанства.
40. Да се пристъпи към изготвяне на стратегия и политика за регионално развитие, с оглед да се смекчи растящата регионална поляризация и обезлюдяването на цели региони. Специално внимание да се отдели на северозападния, североизточния, югоизточния и родопския регион.
41. Да се пристъпи към изготвяне на стратегия и политика за постепенно смекчаване на демографската криза, която взема застрашителни размери и заплашва съществуването на България към края на настоящото столетие. Да се изработи ресурсно осигурена програма с ешалонирани във времето мерки на държавната политика.
42. Да се отмени незабавно действащият закон за развитие на научния състав, който се отрича от цялата научна колегия и да се изработи нов закон, а също и закон за висшето образование.
43. Да се предоставят допълнителни субсидии за 2013 г. на БАН, Селскостопанската академия и някои университети, спрямо които се провежда политика на финансово задушаване през последните 3-4 години. Тези субсидии да се увеличават постепенно през следващите години.
44. През 2013 г. да се извърши подготовка и от 1 януари 2014 г. да започне постепенно намаление на студентските такси в държавните висши училища, с оглед те да бъдат премахнати до 2020 г.
45. Да се увеличи капиталът и клоновата мрежа на Българската банка за развитие и на тази основа да се увеличат инвестиционните и оборотните кредити за дребния и среден бизнес при по-ниска лихва. Разликата до пазарната лихва да се възстановява на банките от бюджета.
46. Незабавно възобновяване работата на Съвета за тристранно сътрудничество, с участие на представители на МСП и самозаетите. В бъдеще всички мерки по икономическата и социалната политика, които пряко или косвено засягат интересите на хората да се вземат само след консултации с тристранния съвет.
47. През втората половина на 2013 г. да се подготви и от януари 2014 г. да задейства държавно-частен инвестиционен фонд за иновации и изграждане на високо технологични и експортно ориентирани производства, с равни вноски от бюджета и частния бизнес, с начален капитал от 1,0 млрд. лева, който да нараства през следващите години.
48. Да се предоставят допълнителни субсидии през 2014 г. на общините в най-тежко положение, които нямат местни източници на средства за своите бюджети.
Нужни са и редица мерки за разширение на инвестиционната дейност, но това няма да е възможно през 2013 г., която се очертава да е много тежка. Вниманието към стратегическите инвестиции рязко да се повиши през 2014 и следващите години.
* * *
Както посочихме в края на първия раздел, предлаганите тук мерки ще се нуждаят от допълнителен финансов ресурс. Освен от данъчните и неданъчни приходи 18,4 млрд. лв., предвидени в бюджета за 2013 г., допълнителни ресурси през 2013 г. могат да се получат от:
– Извънредни мерки за подобряване събираемостта
на данъците, особено на ДДС и акцизи………………1,2 млрд. лв. (+10%)
– Съкращение на текущите разходи в бюджета
за 2013 г. с 10%…………………………………………………0,7 млрд. лв. (-10%)
– Въвеждане на умерено прогресивен данък
върху доходите на физическите лица и
възстановяване на необлагаемия минимум……….0,1 млрд. лв. (+4%)
– Въвеждане на умерено прогресивен
корпоративен данък…………………………………………..0,2 млрд. лв. (+13%)
– Плътно придържане към 3% бюджетен
дефицит, вместо предвидения 1,3% за 2013 г…….1,4 млрд. лв.
Общо…………………………………………………………………3,6 млрд. лв.
/Числата в скоби показват размера на увеличението или намалението в сравнение с предвиденото в бюджета за 2013 г./
–––––––
*Пояснение: за удобство на ползващите разработката във втората част са включени и част от мерките, препоръчани на служебното правителство.
София
18 март, 2013 г.