Предстоящи събития

ЗАСЕДАНИЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ В КЛУБ „МЛАД ИКОНОМИСТ”

22 май , 2014  

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

 

СВИКВА ЗАСЕДАНИЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ В КЛУБ „МЛАД ИКОНОМИСТ”

НА 11 ЮНИ 2014 Г. ОТ 14.00 Ч. В ЗАЛА № 1 НА НДНТ

 

Д Н Е В Е Н   Р Е Д

 

ПРИЕМАНЕ НА РАБОТНАТА ПРОГРАМА ЗА 2014 Г. И ИЗБИРАНЕ НА НОВО РЪКОВОДСТВО НА КЛУБА

 

за информация: СИБ, тел.:02 9871847

 

Предстоящи събития

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ ПОКАНА

22 май , 2014  

До всички участници в конкурса и техните преподаватели  и родители, всички победители от конкурсите през последните 9 години, всички редовни индивидуални и колективни членове на СИБ

 

за участие в ЦЕРЕМОНИЯТА ПО НАГРАЖДАВАНЕТО НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ В ДЕСЕТИ ЮБИЛЕЕН КОНКУРС „МЛАД ИКОНОМИСТ-2014 г.” на тема:

  „ЗЕЛЕНАТА ИКОНОМИКА –ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА”

И ТЪРЖЕСТВЕНО ОТБЕЛЯЗВАНЕ

НА ДЕНЯ НА ИКОНОМИСТА

11 юни 2014 г. от 11.30 часа, зала №4 „Проф. Асен ЗЛАТАРОВ”, ет. 2, НДНТ

София, ул. „Г. С. Раковски”, № 108, за информация: СИБ, тел.:02 9871847

Конкурсът  „Млад икономист 2014” се провежда с финансовата подкрепа на Стопанска академия  „Д.А.Ценов”-Свищов

П Р О Г Р А М А:

   

    

  • МУЗИКАЛНО ВЪВЕДЕНИЕ

  • ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ФНТС , проф. Иван Ячев,

  •  ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УС на СИБ ,  проф. КРЪСТЬО ПЕТКОВ

  • ВРЪЧВАНЕ НАГРАДИТЕ НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ В КОНКУРСА „МЛАД ИКОНОМИСТ – 2014”

  • ТЪРЖЕСТВЕНА НАЗДРАВИЦА                                              

   

Предстоящи събития

Покана за Конференция за Евразийския съюз

14 май , 2014  

ДО

Г-Н КРЪСТЬО ПЕТКОВ 

Относно: Покана за Конференция за Евразийския съюз 

Уважаеми г-н Петков, 

Изпращам Ви настоящето писмо във връзка с Конференция на 20.05.2014 г на тема: „Евразийският съюз – нови възможности за бизнес“. Идеята за провеждане на конференцията е на Софийска търговско-промишлена камара. Нашата цел е да проведем поредица от срещи по темата както в България, така и в страните от Евразийския съюз и да работим за разкриване на нови възможности за бизнес на българските фирми с фирмите от Евразийския съюз. Тази цел е дългосрочна и тя ще включва и организиране на бизнес делегации, отразяване на резултатите от сътрудничеството в сайта на Софийска камара, в Търговски вестник и публикуване на книги с доклади. Софийска камара публикува след всяка кръгла маса книги в печатен и електронен вид. 

Конференцията ще се проведе на 20 май т.г. в РКИЦ, ул. Шипка 34, София, зала 204, от 10.00 до 12.00 ч. Специално за Конференцията от Москва ще дойде Виктор Спаский, който е директор Департамент в Евразийския съюз, който ще изнесе доклад. 

Ще се радвам, да Ви поканя да присъствате на Конференцията и да потвърдите на  chernev@scci.bg , защото местата са ограничени.

 

С уважение,

Георги Чернев

Председател

 

Предстоящи събития

Управителният съвет обявява конкурс

11 Апр. , 2014  

 „ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 – ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

 на тема

 „Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;

Докладите трябва да бъдат написани на български език;

Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;

В текста да не се посочва името на автора;

 Участниците посочват личните си данни*  на отделна страница:
o    име, презиме и фамилия;
o    адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;e-mail;
o    име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност;

Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт Times New Roman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;

Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител  и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg;

Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:
Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България,  За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;e-mail: info@bgeconomist.bg ;

Награди по конкурса: първо, участниците заели първо място в четирите категории  получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса.

Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.”  ще се състои на 11 юни 2014г.,  Ден на икономиста, в гр. София, в зала 4 в Дом на науката и техниката, ул. Г.С.Раковски” 108;

Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;

   Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomist.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

Проф. дфн Кръстьо  Петков, Председател на УС на СИБ
Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,  Зам. председател на УС на СИБ, координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

Предстоящи събития

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

4 Апр. , 2014  

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ /СИБ/ 

 

Управителният съвет обявява конкурс

„ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 –

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА” 

на тема

 

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

 

  • Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка; 

  • Докладите трябва да бъдат написани на български език; 

  • Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците; 

  • В текста да не се посочва името на автора; 

  • Участниците посочват личните си данни*  на отделна страница:

    • име, презиме и фамилия;

    • адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;e-mail;

    • име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност; 

  • Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт Times New Roman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване; 

  • Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител  и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg; 

  • Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България,  За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;e-mail:  info@bgeconomist.bg ;

  • Награди по конкурса: първо,участниците заели първо място в четирите категории  получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса. 

  • Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.”  ще се състои на 11 юни 2014г.,  Ден на икономиста, в гр. София, в зала 4 в Дом на науката и техниката, ул. Г.С.Раковски” 108; 

  • Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес; 

  • Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

Проф. дфн Кръстьо  Петков, Председател на УС на СИБ

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,  Зам. председател на УС на СИБ, координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

 

Предстоящи събития

Конкурс „Млад икономист – 2014г.“

1 Апр. , 2014  

Управителният съвет на СИБ обявява конкурс

„ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 –

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

 

на тема

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

  • Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;
  • Докладите трябва да бъдат написани на български език;
  • Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;
  • В текста да не се посочва името на автора;
  • Участниците посочват личните си данни* на отделна страница:
  1. име, презиме и фамилия;
  2. адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;email;
  3. име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност;
  • Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт TimesNewRoman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;
  • Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg;
  • Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България, За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;email:  info@bgeconomist.bg ;

  • Награди по конкурса: първо, участниците заели първо място в четирите категории получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса.

Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.” ще се състои на 11 юни 2014г., Ден на икономиста, в гр. София, ул. Г.С.Раковски” 108, Национален дом на науката и техниката, в зала 4

  • Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;
  • Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

 

Проф. дфн Кръстьо Петков, Председател на УС на СИБ

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов, Зам. председател на УС на СИБ,            координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

„Гласът на младите за силна икономика!”

Конкурс за есе на тема:

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Анотация: Настъпващите динамични промени в съвременния глобализиращ се свят, в който живеем, както и рисковете, пред които е изправена световната икономика – ускорената промяна на климата, енергийната несигурност и екологичния недостиг – изискват фундаментално преосмисляне на подхода, стратегиите и политиките за развитие на националните стопанства. Повечето стратегии за икономическо развитие и растеж, насърчаващи бързото натрупване на физически, финансов и човешки капитал, но за сметка на прекомерното разходване, изчерпване и деградиране на природния капитал оказват вредно влияние върху благосъстоянието на настоящите поколения, създават огромни рискове и предизвикателства пред бъдещето.

Зелената икономика предлага път за развитие, който намалява зависимостта от въглеродните емисии, насърчава енергийната и ресурсната ефективност, ограничава влошаването на околната среда. Тя е преход от традиционното индустриално към зеленото производство, отказ от „удобството” на щедрата култура на масово, неефективно използване и „прахосване” на природните ресурси. Т.е. промяна в посока развитието на добра за природата ефективна икономика, базирана на създаването на по-вече добавена стойност с по-малка употреба и без загуба на природни ресурси, с дългосрочен хоризонт на планиране и целеполагане, със значително намаляване на рисковете пред околната среда и екологичните дефицити. Заключението на Европейската комисия е, че светът губи повече от разрушаването на природната среда, отколкото от последиците на продължаващата глобална финансова криза.

Преходът към зелената икономика изисква политики и мерки в няколко ключови области: инвестирането в обществената сфера и човешките ресурси, насърчаващо развитието на природосъобразни производства и потребление, както и създаването на нови, зелени работни места; увеличаване на разходите за опазване на живота и биологичното разнообразие; максимално ограничаване на капиталовложенията, които независимо, че повишават качеството на живот вредят на човешкото здраве и околната среда; преминаване към използването на възобновяеми енергийни източници до постигане на пълна независимост от изкопаемите горива и атомната енергия; премахване на всички производства, застрашаващи околната среда и здравето на населението, задълбочаващи проблемите с отпадъците и вредните емисии на парникови газове.    

Публичните политики и реформи, провеждани от правителствата в съответните страни имат ключова роля за насърчаване на иновациите и устойчивия растеж, за мобилизирането на финансови ресурси и избора на посока за промяна, в контекста на ефектите на зелената икономика. Тяхното проявление и възпроизвеждане в големи мащаби е цел на прехода към модела „зелена икономика”.

По правило, инвестициите в редица сектори, които могат да бъдат характеризирани като „изграден капитал“ и традиционно се считат за „кафяви“ сектори на икономиката имат значителен потенциал за осъществяване на трансформациите към зелена икономика. Проучванията показват, че в сектори като транспорт, енергетика и индустрия са налице големи възможности за спестявания на енергия и ресурси. Твърди се, че тези спестявания могат да бъдат увеличени и да станат двигатели на икономически растеж и заетост, генерирайки важни капиталови ефекти. Производителното използване на ресурсите е процес с многообразни измерения, тъй като е свързан с енергийната ефективност в реалното производство и с ползването на сградите, с ефективността на производствените ресурси и по-доброто управление на отпадъците.

Това е само една малка част от основните въпроси, свързани с икономическата трансформация към „зеления“ модел на икономическо развитие. Зелената икономика не облагодетелства една политическа перспектива пред друга, нито е лукс само за богатите индустриални държави. Тя е от важно значение за всички икономики, независимо от това дали са повече държавно регулирани или пазарно ориентирани. В същото време, преходът към зелена икономика е различен между отделните страни, тъй като зависи, както от спецификата на природния и човешкия капитал на всяка една от тях, така и от нейното относително ниво на развитие, нагласи и ценности.

Колко далеч е България от зелената икономика?

Националният конкурс „Млад икономист – 2014г.” за есе на тема „Зелената икономика – възможности и предизвикателства“ има за цел да провокира мисленето и изследователското търсене на младите хора при отговора на важните въпроси на прехода към зелена икономика в РБългария, примерно:

  • Колко далеч е България от зелената икономика?
  • Зелената икономика: техническо предизвикателство или въпрос на политики?
  • Какъв модел на развитие и растеж стимулират публичните политики в България?
  • Казусът „кафява“ срещу „зелена“ икономика?
  • Как да преодолеем информационната асиметрия и как да развием екологичната интелигентност, ценности и нагласи в България?
  • „Зелените“ продукти и услуги – мираж или реалност; характеристики или процеси?
  • Какъв е пътят за преобразуването на компаниите в двигател на зелената икономика?
  • Кои са добрите практики за привличане на чуждестранни инвестиции в зелената икономика? и др.
  • Кои са особености на екологичния риск в застраховането?
  • Съществуват ли взаимозависимости между зелена икономика, устойчив растеж, заетост и доходи и др.?
  1.      Своите идеи, позиции и становища за предизвикателствата и възможностите на зелената икономка, участниците в конкурса могат да представят в свободно избрано тематично направление[1]:
    1. Зелената икономика в условията на криза

Ключови думи:кризи (климат, биоразнообразие, вода, горива, храна, глобална финансова криза); преструктуриране на капитала; зелена икономика; ефективно еко управление, устойчиво развитие, догонващо развитие; екологична цена; зелено кредитиране; екологична стабилност; зелена политика; енергийна ефективност; възобновяеми източинци; екологично оценяване.

       2. Пътят към зелената икономика: изграждане на политически стратегии

Ключови думи:зелени сектори; зелени инвестиции, растеж и работни места; инвестиции в природен капитал; инвестиране в енергия и ресурсова ефективност; сценарии на инвестиции в зелена икономика; създаване на условия за „позеленяване на икономиката”; финансиране на зелената икономика, зелено кредитиране; еко застраховане; екологичният риск в застраховането; еко мениджмънт; еко образование.    

       3. Модели на икономическо развитие

Ключови думи: „кафява икономика“, зелена икономика; ограничения за икономически растеж; двигател на устойчив растеж; фактори на БВП; измерители на икономическото развитие; природен, физически и социален капитал; благосъстояние и качество на живот; оценка на околната среда и отчитане на природния капитал; екологични ограничения; защита на екологичните възможности; публични политики; пазарни стимули; предпоставки за преход към зелена икономика; източници на благосъстояние и др.

       4. Корпорациите – двигател в прехода към зелена икономика

Ключови думи: зелени инвестиции; корпоративна отчетност; екологични стандарти; „зелени“ продукти; екоданъци; „екоизмиване“ (greenwashing); отговорна реклама – рекламна хитрост; екологична прозрачност; оценка на жизнения цикъл на продукта; екологична осведоменост; информационна асиметрия; модернизиране на икономиката; нови подходи за управление на информацията; субсидии в зелена икономика; зелена политика.

      5. Зелената икономика като специфичен вид управление на предлагането:  

           на труд, продукти и услуги

           Ключови думи: зелена икономическа политика; зелени работни места; зелени продукти; зелени услуги; екологични практики; екологични мигранти; еко практики; еко цели; зелени общестевени поръчки; природосъобразни производства; екологични организации; зелени проекти; екологичен туризъм; зелено производство.

         Организационният комитет на конкурса „Млад икономист – 2014г.” под надслов „Гласът на младите за силна икономика!”, пожелава на всички участници – ученици, студенти, докторанти, млади специалисти и предприемачи, дръзновена и успешна творческа работа в търсенето на нови решения в областта на икономиката на бъдещето!

                                               Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,

                                                зам. председател на УС на СИБ,

           координатор на конкурса „Млад икономист-2014”


Ключовите думи имат за цел да подскажат примерни аспекти от тематичното направление. Не е задължително участниците да използват всички ключови думи в есето, нито да съблюдават представените примерни тематични направления в анотацията.

Предстоящи събития

Покана за среща в Пловдив

26 Мар. , 2014  

Българската банка за развитие цели да запознае възможно най- голям кръг от представители на корпоративния сектор, малките и средните предприятия, както и микропредприятията с възможностите за ниско-лихвено кредитиране и всички останали инструменти на банката, които могат да им бъдат полезни.
В качеството ми на областен управител и модератор на събитието, Ви каня да вземете активно в информационната среща, която ще се проведе на 27 март от 10:30 часа в зала „Пресклуб“ в Конгресния център на Международен панаир Пловдив. На събитието ще присъстват Петър Чобанов – министър на финансите, Димо Спасов- главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие и експерти.
Надявам се на Вашата висока активност, която ще подобри информираността на местната бизнес общественост за възможностите, с които може да разрасне своята дейност, а това ще благоприятства общото икономическото развитие на Област Пловдив.

С уважение,
Венцислав Каймаканов
Областен управител на област Пловдив

Предстоящи събития

Национален форум

9 Мар. , 2014  

 

pokana 13.03.14

         ПОКАНА ТЕКСТ

 

  Уважаеми колеги,      

Съюзът на икономистите в България има удоволствието да Ви покани да участвате в Националния форум, който ще се проведе на 13 март т.г. от 10.00 ч. в часа в Нaционалния дом на науката и техниката – София, ул. „Г.С Раковски” 108. Предвижда се форумът  да протече в рамките на една обща пленарна сесия,  след която  участниците ще бъдат разделени в три основни панела със следната тематика:

ПАНЕЛ 1:„Икономическите и техническите науки – двигател за динамично и конкурентоспособно развитие на икономиката”;

     ПАНЕЛ 2:„Иновации, наука и образование – основен фактор за интелигентен растеж и висока добавена стойност”;

ПАНЕЛ 3:„Актуални задачи пред ФНТС и неправителствените организации за постигане на националните цели за икономическото развитие”. 

Следва програмата на Панел 1 с моделатор проф.Кръстьо Петков – Председател на УС на СИБ, в който ще вземат участие с презентации български и чуждестранни лектори.

ПАНЕЛ 1:

Икономическите и техническите науки – двигател за динамично и конкурентоспособно развитие на икономиката

Модератор: проф. Кръстьо ПЕТКОВ, председател на УС на СИБ

14:00 – 14:15 ч.

Реакциите на трудовите пазари на антикризисните стратегии – белгийската ситуация в европейския контекст,  

проф. д-р Жак ВИЛРОКСБелгийски свободен университет

14:15 – 14:30 ч.

Проект на Оперативна програма за развитие на селските райони /2014-2017 г./, Д-р инж. Мая НИНОВА, Дирекция „Развитие на селските райони”, Министерство на земеделието и горите

14:30 – 14:45 ч.

14.45 – 15.00 ч.

15.00 – 15.15 ч.      

Високотехнологични   индустриални паркове – двигател на чуждестранни инвестиции и устойчиви работни места

инж. Пламен ПАНЧЕВ, Индустриална зона „Тракия”, Пловдив

Методология за идентифициране и превенция на финансовите и регулаторните рискове в енергетиката, д-р Либерт ЯВАШЕВ

Трансфер на работна сила при организационно преструктуриране –Казусът с „Практикер” ,

д-р Детлеф КУХЕНБЕКЕР,   Интеграл Консулт, Германия

15.15 – 15.30 ч.      

Ролята на Съвета за иновации и енергийна ефективност при БТПП за осъществяване на контактите между представители на бизнеса и на науката, г-н Йосиф АВРАМОВ – БТПП

15.30 – 15.45 ч.        

Промените в политиката на подпомагане на ЕС и влиянието върху отделни сектори на българското земеделие

доц. д-р Божидар ИВАНОВ- Институт за аграрна икономика, Селскостопанска академия – София

Пресконференция

 

Предложение

за преструктуриране на селското-стопанство в Р. България

Преди разбиването и „преструктурирането“ на селското-стопанство, България беше нетен износител на селскостопанска продукция. В момента, страната изнася единствено зърно, в което като стока няма принадена стойност. В същото време се осъществява внос на такива важни суровини като краве мляко, зеленчуци, плодове, месо – свинско, телешко, агнешко и др.

            Излизането от тази кризисна ситуация изисква необходимост да се вземат спешни мерки в различните направления и сектори. Първата стъпка е изграждането на една обща структура.

1. Създаване на национална структура от типа „кооперативен съюз“ с централа в гр. София и офиси във всички областни градове. Поради факта, че малките и средни земеделски производители (МСЗП) не са обхванати и не членуват в асоциации, те в много от случаите не могат да стигнат до финансиране и субсидиране. В същото време МСЗП дават около 60-70% от селскостопанската продукция на държавата.

2. Към този „кооператив“ да се създаде търговска организация с цел обслужване на вътрешния и международния пазар. Търговската организация на кооперативния съюз ще спомага изкупуването и реализацията на продукцията, преди всичко от малки и средни земеделски производители.

3. Създаване на центрове за изкупуване, съхранение и обработка (подготовка) на земеделска продукция. Чрез търговската организация вече подготвената продукция ще достига до локалната (вътрешната) магазинна мрежа и ще се предлага на външни пазари.

Пример: в гр. Самоков и Чепеларе да се изградят складове за картофи; в гр. Кюстендил склад за череши и ябълки; в гр. Пазарджик и гр. Силистра – складове за зеленчуци и плодове.

4. Поради факта, че с този „кооператив“ ще се обхванат преди всичко малки и средни земеделски производители, да се изгради към центровете структурата, която да продава на селските стопани торове, препарати и семена на ниски цени. По този начин ще се намалят техните разходи и ще се подобри качеството на продукта (или ще има гарантирано ниво на качество). Този механизаъм също така ще насочи МСЗП да продадат продукцията си на „кооператива“. Когато „кооперативът“ договаря количествата за цялата страна, то ще търси максимално добри цени на база количествата.

5. Изграждане на малки преработвателни предприятия в различните области като мандри, консервни фабрики, птицекланици, месопреработвателни фабрики и т.н., с което голяма част от продукцията да се преработи и изкара на пазара като завършен продукт. Тук целта е също да се подобри микроклимата и миграцията от малките населени места.

6. Подпомагане на всички „кооператори“ с необходимите финансови средства за производство (преработка). За целта „кооперативът“ трябва да има собствена финансова институция (възстановяване на земеделската банка), с която да се оперира и гарантира за МСЗП. Тази институция можеда създаде работещ механизъм, с който „кооперативът“ оказва съдействие на фермерите при закупуване на земеделска земя, техника, животни и др.

7. „Кооперативът“ да участва в договарянето на земеделско оборудване с големи производители и изграждане на завод за малогабаритна техника и трактори до 100 к.с. за постигане на ниски цени на машините, а в последствие и задоволяване на пазара с такава техника.

8. Съдействие от страна на „кооперативи“ да се подобрят условията на живот в селата и малките населени места като с част от печалбата се ре-инвестира в проекти от обществен значение – детски градини, подпомагане на читалища, библиотеки и др.

Това са само няколко от мерките, които трябва да се приложат с цел бързо обхващане на големи маси от населението живеещо в малките населени места, да произвежда продукция на ниски цени и се задоволи нуждата на пазара.

Направленията в „кооператива“ няма да се ограничават само в рамките на традиционните производства, тук може да се стигне до директно договаряне на външно-търговската организация с компании, които търсят специфична продукция. България е една от страните богата на цялата гама от горски и планиски билки, и известна с производството на мед—продукти търсени в цял свят. Другият сектор е бубарството – отрасъл, който бе унищожен в години, когато цената на коприната в световен мащаб се е покачваше. Интересно на каква база рибарството и рибовъдството дава продукция, която е два пъти по-скъпа като завършен продукт от продукцията на отрасъл свиневъдството. Рибарството и рибовъдството са отрасли с бъдеще, а в България могат да се намерят такива производители.

Този текст обхваща само една част от производителите в сектор селскостопанство. Въпреки това, при съществуващата система на окрупняване на земите и създаване на зърнопроизводители от голям мащаб ще доведе до още по-голям разпад на такива структури като животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството и др. Някои предложенията за излизане от тази криза са:

1. Очертаване рамката на субсидиране на зърнопроизводителите на декар площ като гласуваната в момента максималната сума (31 лв./дка) да се превежда на земеделци обработващи до 19,000 дка (или по-малко). Селските стопани обработващи площи надвишаващи тази стойност да получават 80%, 50%, 30% от максималната допустима субсидия на площ. Спестените средства да се реинвестират в слабо финансирани отрасли, а именно зеленчукопроизводството, овощарството и др.

При обработвани (грубо) 36 млн. дка, годишно се изплащат над 1.1 млрд. лева субсидии. Помислете какъв тласък на слабо развитите сектори в земеделието ще дадат само 10% пренасочени средства от горепосочената сума.

2. Да се остави цялата субсидия на зърнопроизводителите, но при условие, че те развият преработка или животновъдство.

Примерно, при даден арендатор, който обработва 60,000 дка, той/тя да получава пълната гласувана субсидия, ако гледа 500 дойни крави или 2,000 овце майки; също така, от производителя да се изиска да има преработвателно предприятие за олио, брашно, фураж и т.н.

3. Да се преразгледат още в началото на програмния период мерките, по които се отпускат средства и да се направи правилно разпределение по отделните оси—продиктувани от вътрешните и външните пазарни условия, а не лобистки интереси.

4. Към ДФ „Земеделие“ има Служба за съвети в земеделието, която е базирана във всички областни градове. Функцията на тази служба е омаловажена като това трябва да се промени, а също така към нея се направят и лаборатории за изследвания на земята и други такива.

Най-важното е службата да изработва бизнес плановете на всички земеделци на минимално заплащане до 0,5% от стойността на проекта. С тази стъпка ще се намалят корупционните процеси в ДФ „Земеделие“, ще се засили контрола върху проектите, службата ще има пряк контакт със земеделския производител, който в последствие ще прерасне в съвместна работа за постигане на по-високи резултати.

***

Естествено в този бранш има толкова много проблеми, че не могат да се обхванат, но според нас това са спешните мерки, които трябва да се вземат, за да започне излизането от кризата.

28-ми Януари, 2014

 

Eastern Europe needs joined-up policy as well as topped-up pay

By Michael Galsworthy

Research Europe  20-02-2014

EU bonuses can help to level the playing field. But other reforms will be needed for Europe as a whole to maximise its scientific potential, says Michael Galsworthy.

In the years preceding Horizon 2020, science in eastern Europe faced two main problems. First, the region’s participation rate in EU-funded projects was desperately low. Second, stagnant pay and rising living costs were compounded by austerity measures that cut into science jobs and salaries heavily.

 EU funding offered no respite. The European Commission would pay salaries at the local rate, even though the rate for doing the same work, on the same project, in a wealthier European country would be substantially more. As a result, scientists fled eastern Europe at a time when the region needed to retain them to replace an inefficient old guard left over from the communist era. With talent starved and driven out, the mood among young scientists was glum.

 For a long time, documents from the Commission noted the uncompetitive nature of eastern Europe and the strong salary inequalities across the continent, but offered little in-depth analysis. Generally, the patronising line was that there could be no compromise on the criterion of excellence for European science. This meant no tokenism or hand-outs for struggling eastern European research institutes and their scientists. Yet eastern Europe has a strong history in science and a huge reservoir of potential for a new, open Europe.

 Things changed late in 2012. Anyone employed on an EU project anywhere can now be paid a bonus of up to €8,000 a year. In addition, Horizon 2020 includes a €722-million fund called Spreading Excellence and Widening Participation, aimed at restructuring outmoded research organisations and bringing in talent. Structural funds, often misspent or unspent during Framework 7, will be targeted to substantial ICT, research and innovation efforts according to the plans for regional ‘smart’ specialisation that governments will put before the Commission. This regional development fund will be a colossal €100 billion, and money for centres of excellence in the east is attracting the interest of big western research institutions. It is an ambitious and multifaceted package, but is it enough to cure eastern Europe’s research and innovation ills for good?

 The pay problem

 Allow me to write of my own experience. When working in Slovenia on projects funded by Framework programmes 6 and 7, I loved being part of large international teams but the low salary made it impossible to make ends meet. I noted ruefully that although we divided up work months evenly, huge differences in salary meant that the bulk of the budget would be going to our western partners. If I had claimed my work hours from London, I would have tripled my net pay and lived comfortably. This observation triggered my return to the UK, and I knew that other colleagues in Slovenia were planning and implementing their escapes.

 Discontent in the most recent member states, known as the EU-12, reached the Commission via the permanent representations of those countries in Brussels. Things came to a head at a meeting of the Competitiveness Council in October 2012. Research ministers from all EU countries debated two potential solutions. One was to pay all scientists on international projects at the very generous Marie Curie rates. The other was rooted in the observation that during Framework 7, some of the wilier institutions in poorer regions had been paying their researchers bonuses from EU funds. This was legal, although something of a grey area. The option was to formalise such top-ups, so that up to €8,000 in bonus payments could be claimed each year.

 The idea of paying everyone Marie Curie rates was ultimately discarded: it was prohibitively expensive, the cross-level rate setting was complex and the measure could be disruptive as many young researchers in poor countries would be earning more than their bosses. The €8,000 maximum bonus was agreed as a flexible, quick and simple fix.

 However, this is not the whole story. I had been exploring the salary issue as part of my academic work on mapping EU-funded health research. An impact assessment from the Commission showed that, during Framework 7, the EU-12 had participated in 6 per cent of health-related projects but received only 2.5 per cent of the total funds for this research. The notion that this ratio of participation to funds must have been the result of rock-bottom salaries in the east was confirmed by a Commission report from 2007, which found huge variation in scientists’ salaries across Europe, even after controlling for living costs. Yet there was a dearth of commentary in the impact assessment itself and in the Horizon 2020 plans. Even the 136-page Researchers’ Report 2012, published by Deloitte for the Directorate-General for Research and Innovation, said only: “Researchers’ remuneration levels differ substantially across European countries (correlating with the cost of living).” How irresponsible to deal with such a fundamental issue so offhandedly.

 The €8,000 bonus is an immediate solution but, with large salary differences remaining, it may be applying a bandage where an operation is needed. There are essentially two competing arguments: either scientists should receive equal pay for equal work, regardless of geography, or institutions must compete with each other like companies, with what they pay factoring into that competition. Both arguments have merit. However, if the latter becomes policy then institutions must be genuinely permitted to compete, meaning that they can claim for their services more freely. Rules that effectively tie salaries to national wealth are anti-competitive.

 The structural problem

 Structural problems at my research institute were another reason for me to leave Slovenia. This issue, like salary, is something that a top-down analysis will not show. For example, Slovenia seems to be doing very well in EU-funded research, with high levels of participation. Yet no matter how many grants a country pulls in, if salaries are poor, bureaucracy heavy, resources for networking and support thin and the career path unattractive, many ambitious scientists will look elsewhere.

 Western Europe has had more time and money to build up international competitiveness, so eastern Europe now needs a jump-start to get in the race. One option is an infusion of western organisational know-how, so that local young talent can be nurtured in improved environments. The Spreading Excellence and Widening Participation fund should help struggling regions develop the structural and skill capacities to compete for greater access to Horizon 2020 funding. This means special posts to retain or win back top talent, and funds to team up with western counterparts, analyse and identify problems and get institutions into better shape. 

 Another major component to building the required infrastructure will come from structural funds. During Framework 7, the €350bn available was not channelled into research and innovation in eastern Europe, despite the Commission’s recommendations. Many governments felt that their priorities should be to put out economic fires, leaving them no capacity to apply for the funds. This will change as policy helpdesks assist governments in putting together smart specialisation plans that provide clarity on what development is needed. Essential infrastructure can be funded once a coherent vision is in place.

 These large funds can help to create centres of global excellence such as the Extreme Light Infrastructure, a laser facility based in the Czech Republic, Hungary and Romania. It would be politically dangerous for a struggling government to advocate such a big project on its own. But once established to global standards of excellence using EU funds, such projects become national treasures and magnets for talent and investment.

 The networking problem

 So far, so good—in theory. But there will be inertia to overcome. How do those who have never been in the habit of competing for EU grants suddenly change? Why would groups of western institutions that always apply together suddenly take on eastern partners?

 In some cases, outreach from western or Pan-European bodies can fit their own interests and mission. One example is in public health, where improving life expectancy and reducing inequalities is a Europe-wide mission. I have been drawing up plans with the European Public Health Association and the European Public Health Alliance to promote eastern European involvement in research programmes and conferences. Networking eastwards and building local research capacity helps health systems in critical need of strengthening, thus raising European standards and saving lives.

 Young researchers in the east also need more of a voice in policy. Anyone who has worked in eastern Europe has seen the cultural divide between the bright, eager youth and some of their elders in positions of power. Pan-European bodies and the Commission would benefit from contact with young eastern researchers who can talk about the situation on the ground. Such groups could help the Commission disseminate opportunities or gauge the impact of their efforts, such as whether the €8,000 bonus is making a difference.

 We now need a sustained effort to fully integrate eastern Europe into the European research and innovation ecosystem. I was delighted to hear two senior speakers at the UK’s Horizon 2020 launch say that eastern Europeans are no less bright than westerners. The Commission is also now putting money down in a way that indicates bold investment rather than trickles of charity. Now that we have the right sentiments and funds, we need to define the yardsticks of successful investment. It will all take hard work, but that work will bring everyone dividends a decade from now and onwards.

 Michael Galsworthy is in the Department of Applied Health Research at University College London.

 More to say? Email  comment@ResearchResearch.com