Предстоящи събития

Национален форум

9 Мар. , 2014  

 

pokana 13.03.14

         ПОКАНА ТЕКСТ

 

  Уважаеми колеги,      

Съюзът на икономистите в България има удоволствието да Ви покани да участвате в Националния форум, който ще се проведе на 13 март т.г. от 10.00 ч. в часа в Нaционалния дом на науката и техниката – София, ул. „Г.С Раковски” 108. Предвижда се форумът  да протече в рамките на една обща пленарна сесия,  след която  участниците ще бъдат разделени в три основни панела със следната тематика:

ПАНЕЛ 1:„Икономическите и техническите науки – двигател за динамично и конкурентоспособно развитие на икономиката”;

     ПАНЕЛ 2:„Иновации, наука и образование – основен фактор за интелигентен растеж и висока добавена стойност”;

ПАНЕЛ 3:„Актуални задачи пред ФНТС и неправителствените организации за постигане на националните цели за икономическото развитие”. 

Следва програмата на Панел 1 с моделатор проф.Кръстьо Петков – Председател на УС на СИБ, в който ще вземат участие с презентации български и чуждестранни лектори.

ПАНЕЛ 1:

Икономическите и техническите науки – двигател за динамично и конкурентоспособно развитие на икономиката

Модератор: проф. Кръстьо ПЕТКОВ, председател на УС на СИБ

14:00 – 14:15 ч.

Реакциите на трудовите пазари на антикризисните стратегии – белгийската ситуация в европейския контекст,  

проф. д-р Жак ВИЛРОКСБелгийски свободен университет

14:15 – 14:30 ч.

Проект на Оперативна програма за развитие на селските райони /2014-2017 г./, Д-р инж. Мая НИНОВА, Дирекция „Развитие на селските райони”, Министерство на земеделието и горите

14:30 – 14:45 ч.

14.45 – 15.00 ч.

15.00 – 15.15 ч.      

Високотехнологични   индустриални паркове – двигател на чуждестранни инвестиции и устойчиви работни места

инж. Пламен ПАНЧЕВ, Индустриална зона „Тракия”, Пловдив

Методология за идентифициране и превенция на финансовите и регулаторните рискове в енергетиката, д-р Либерт ЯВАШЕВ

Трансфер на работна сила при организационно преструктуриране –Казусът с „Практикер” ,

д-р Детлеф КУХЕНБЕКЕР,   Интеграл Консулт, Германия

15.15 – 15.30 ч.      

Ролята на Съвета за иновации и енергийна ефективност при БТПП за осъществяване на контактите между представители на бизнеса и на науката, г-н Йосиф АВРАМОВ – БТПП

15.30 – 15.45 ч.        

Промените в политиката на подпомагане на ЕС и влиянието върху отделни сектори на българското земеделие

доц. д-р Божидар ИВАНОВ- Институт за аграрна икономика, Селскостопанска академия – София

Пресконференция

 

Предложение

за преструктуриране на селското-стопанство в Р. България

Преди разбиването и „преструктурирането“ на селското-стопанство, България беше нетен износител на селскостопанска продукция. В момента, страната изнася единствено зърно, в което като стока няма принадена стойност. В същото време се осъществява внос на такива важни суровини като краве мляко, зеленчуци, плодове, месо – свинско, телешко, агнешко и др.

            Излизането от тази кризисна ситуация изисква необходимост да се вземат спешни мерки в различните направления и сектори. Първата стъпка е изграждането на една обща структура.

1. Създаване на национална структура от типа „кооперативен съюз“ с централа в гр. София и офиси във всички областни градове. Поради факта, че малките и средни земеделски производители (МСЗП) не са обхванати и не членуват в асоциации, те в много от случаите не могат да стигнат до финансиране и субсидиране. В същото време МСЗП дават около 60-70% от селскостопанската продукция на държавата.

2. Към този „кооператив“ да се създаде търговска организация с цел обслужване на вътрешния и международния пазар. Търговската организация на кооперативния съюз ще спомага изкупуването и реализацията на продукцията, преди всичко от малки и средни земеделски производители.

3. Създаване на центрове за изкупуване, съхранение и обработка (подготовка) на земеделска продукция. Чрез търговската организация вече подготвената продукция ще достига до локалната (вътрешната) магазинна мрежа и ще се предлага на външни пазари.

Пример: в гр. Самоков и Чепеларе да се изградят складове за картофи; в гр. Кюстендил склад за череши и ябълки; в гр. Пазарджик и гр. Силистра – складове за зеленчуци и плодове.

4. Поради факта, че с този „кооператив“ ще се обхванат преди всичко малки и средни земеделски производители, да се изгради към центровете структурата, която да продава на селските стопани торове, препарати и семена на ниски цени. По този начин ще се намалят техните разходи и ще се подобри качеството на продукта (или ще има гарантирано ниво на качество). Този механизаъм също така ще насочи МСЗП да продадат продукцията си на „кооператива“. Когато „кооперативът“ договаря количествата за цялата страна, то ще търси максимално добри цени на база количествата.

5. Изграждане на малки преработвателни предприятия в различните области като мандри, консервни фабрики, птицекланици, месопреработвателни фабрики и т.н., с което голяма част от продукцията да се преработи и изкара на пазара като завършен продукт. Тук целта е също да се подобри микроклимата и миграцията от малките населени места.

6. Подпомагане на всички „кооператори“ с необходимите финансови средства за производство (преработка). За целта „кооперативът“ трябва да има собствена финансова институция (възстановяване на земеделската банка), с която да се оперира и гарантира за МСЗП. Тази институция можеда създаде работещ механизъм, с който „кооперативът“ оказва съдействие на фермерите при закупуване на земеделска земя, техника, животни и др.

7. „Кооперативът“ да участва в договарянето на земеделско оборудване с големи производители и изграждане на завод за малогабаритна техника и трактори до 100 к.с. за постигане на ниски цени на машините, а в последствие и задоволяване на пазара с такава техника.

8. Съдействие от страна на „кооперативи“ да се подобрят условията на живот в селата и малките населени места като с част от печалбата се ре-инвестира в проекти от обществен значение – детски градини, подпомагане на читалища, библиотеки и др.

Това са само няколко от мерките, които трябва да се приложат с цел бързо обхващане на големи маси от населението живеещо в малките населени места, да произвежда продукция на ниски цени и се задоволи нуждата на пазара.

Направленията в „кооператива“ няма да се ограничават само в рамките на традиционните производства, тук може да се стигне до директно договаряне на външно-търговската организация с компании, които търсят специфична продукция. България е една от страните богата на цялата гама от горски и планиски билки, и известна с производството на мед—продукти търсени в цял свят. Другият сектор е бубарството – отрасъл, който бе унищожен в години, когато цената на коприната в световен мащаб се е покачваше. Интересно на каква база рибарството и рибовъдството дава продукция, която е два пъти по-скъпа като завършен продукт от продукцията на отрасъл свиневъдството. Рибарството и рибовъдството са отрасли с бъдеще, а в България могат да се намерят такива производители.

Този текст обхваща само една част от производителите в сектор селскостопанство. Въпреки това, при съществуващата система на окрупняване на земите и създаване на зърнопроизводители от голям мащаб ще доведе до още по-голям разпад на такива структури като животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството и др. Някои предложенията за излизане от тази криза са:

1. Очертаване рамката на субсидиране на зърнопроизводителите на декар площ като гласуваната в момента максималната сума (31 лв./дка) да се превежда на земеделци обработващи до 19,000 дка (или по-малко). Селските стопани обработващи площи надвишаващи тази стойност да получават 80%, 50%, 30% от максималната допустима субсидия на площ. Спестените средства да се реинвестират в слабо финансирани отрасли, а именно зеленчукопроизводството, овощарството и др.

При обработвани (грубо) 36 млн. дка, годишно се изплащат над 1.1 млрд. лева субсидии. Помислете какъв тласък на слабо развитите сектори в земеделието ще дадат само 10% пренасочени средства от горепосочената сума.

2. Да се остави цялата субсидия на зърнопроизводителите, но при условие, че те развият преработка или животновъдство.

Примерно, при даден арендатор, който обработва 60,000 дка, той/тя да получава пълната гласувана субсидия, ако гледа 500 дойни крави или 2,000 овце майки; също така, от производителя да се изиска да има преработвателно предприятие за олио, брашно, фураж и т.н.

3. Да се преразгледат още в началото на програмния период мерките, по които се отпускат средства и да се направи правилно разпределение по отделните оси—продиктувани от вътрешните и външните пазарни условия, а не лобистки интереси.

4. Към ДФ „Земеделие“ има Служба за съвети в земеделието, която е базирана във всички областни градове. Функцията на тази служба е омаловажена като това трябва да се промени, а също така към нея се направят и лаборатории за изследвания на земята и други такива.

Най-важното е службата да изработва бизнес плановете на всички земеделци на минимално заплащане до 0,5% от стойността на проекта. С тази стъпка ще се намалят корупционните процеси в ДФ „Земеделие“, ще се засили контрола върху проектите, службата ще има пряк контакт със земеделския производител, който в последствие ще прерасне в съвместна работа за постигане на по-високи резултати.

***

Естествено в този бранш има толкова много проблеми, че не могат да се обхванат, но според нас това са спешните мерки, които трябва да се вземат, за да започне излизането от кризата.

28-ми Януари, 2014

 

Eastern Europe needs joined-up policy as well as topped-up pay

By Michael Galsworthy

Research Europe  20-02-2014

EU bonuses can help to level the playing field. But other reforms will be needed for Europe as a whole to maximise its scientific potential, says Michael Galsworthy.

In the years preceding Horizon 2020, science in eastern Europe faced two main problems. First, the region’s participation rate in EU-funded projects was desperately low. Second, stagnant pay and rising living costs were compounded by austerity measures that cut into science jobs and salaries heavily.

 EU funding offered no respite. The European Commission would pay salaries at the local rate, even though the rate for doing the same work, on the same project, in a wealthier European country would be substantially more. As a result, scientists fled eastern Europe at a time when the region needed to retain them to replace an inefficient old guard left over from the communist era. With talent starved and driven out, the mood among young scientists was glum.

 For a long time, documents from the Commission noted the uncompetitive nature of eastern Europe and the strong salary inequalities across the continent, but offered little in-depth analysis. Generally, the patronising line was that there could be no compromise on the criterion of excellence for European science. This meant no tokenism or hand-outs for struggling eastern European research institutes and their scientists. Yet eastern Europe has a strong history in science and a huge reservoir of potential for a new, open Europe.

 Things changed late in 2012. Anyone employed on an EU project anywhere can now be paid a bonus of up to €8,000 a year. In addition, Horizon 2020 includes a €722-million fund called Spreading Excellence and Widening Participation, aimed at restructuring outmoded research organisations and bringing in talent. Structural funds, often misspent or unspent during Framework 7, will be targeted to substantial ICT, research and innovation efforts according to the plans for regional ‘smart’ specialisation that governments will put before the Commission. This regional development fund will be a colossal €100 billion, and money for centres of excellence in the east is attracting the interest of big western research institutions. It is an ambitious and multifaceted package, but is it enough to cure eastern Europe’s research and innovation ills for good?

 The pay problem

 Allow me to write of my own experience. When working in Slovenia on projects funded by Framework programmes 6 and 7, I loved being part of large international teams but the low salary made it impossible to make ends meet. I noted ruefully that although we divided up work months evenly, huge differences in salary meant that the bulk of the budget would be going to our western partners. If I had claimed my work hours from London, I would have tripled my net pay and lived comfortably. This observation triggered my return to the UK, and I knew that other colleagues in Slovenia were planning and implementing their escapes.

 Discontent in the most recent member states, known as the EU-12, reached the Commission via the permanent representations of those countries in Brussels. Things came to a head at a meeting of the Competitiveness Council in October 2012. Research ministers from all EU countries debated two potential solutions. One was to pay all scientists on international projects at the very generous Marie Curie rates. The other was rooted in the observation that during Framework 7, some of the wilier institutions in poorer regions had been paying their researchers bonuses from EU funds. This was legal, although something of a grey area. The option was to formalise such top-ups, so that up to €8,000 in bonus payments could be claimed each year.

 The idea of paying everyone Marie Curie rates was ultimately discarded: it was prohibitively expensive, the cross-level rate setting was complex and the measure could be disruptive as many young researchers in poor countries would be earning more than their bosses. The €8,000 maximum bonus was agreed as a flexible, quick and simple fix.

 However, this is not the whole story. I had been exploring the salary issue as part of my academic work on mapping EU-funded health research. An impact assessment from the Commission showed that, during Framework 7, the EU-12 had participated in 6 per cent of health-related projects but received only 2.5 per cent of the total funds for this research. The notion that this ratio of participation to funds must have been the result of rock-bottom salaries in the east was confirmed by a Commission report from 2007, which found huge variation in scientists’ salaries across Europe, even after controlling for living costs. Yet there was a dearth of commentary in the impact assessment itself and in the Horizon 2020 plans. Even the 136-page Researchers’ Report 2012, published by Deloitte for the Directorate-General for Research and Innovation, said only: “Researchers’ remuneration levels differ substantially across European countries (correlating with the cost of living).” How irresponsible to deal with such a fundamental issue so offhandedly.

 The €8,000 bonus is an immediate solution but, with large salary differences remaining, it may be applying a bandage where an operation is needed. There are essentially two competing arguments: either scientists should receive equal pay for equal work, regardless of geography, or institutions must compete with each other like companies, with what they pay factoring into that competition. Both arguments have merit. However, if the latter becomes policy then institutions must be genuinely permitted to compete, meaning that they can claim for their services more freely. Rules that effectively tie salaries to national wealth are anti-competitive.

 The structural problem

 Structural problems at my research institute were another reason for me to leave Slovenia. This issue, like salary, is something that a top-down analysis will not show. For example, Slovenia seems to be doing very well in EU-funded research, with high levels of participation. Yet no matter how many grants a country pulls in, if salaries are poor, bureaucracy heavy, resources for networking and support thin and the career path unattractive, many ambitious scientists will look elsewhere.

 Western Europe has had more time and money to build up international competitiveness, so eastern Europe now needs a jump-start to get in the race. One option is an infusion of western organisational know-how, so that local young talent can be nurtured in improved environments. The Spreading Excellence and Widening Participation fund should help struggling regions develop the structural and skill capacities to compete for greater access to Horizon 2020 funding. This means special posts to retain or win back top talent, and funds to team up with western counterparts, analyse and identify problems and get institutions into better shape. 

 Another major component to building the required infrastructure will come from structural funds. During Framework 7, the €350bn available was not channelled into research and innovation in eastern Europe, despite the Commission’s recommendations. Many governments felt that their priorities should be to put out economic fires, leaving them no capacity to apply for the funds. This will change as policy helpdesks assist governments in putting together smart specialisation plans that provide clarity on what development is needed. Essential infrastructure can be funded once a coherent vision is in place.

 These large funds can help to create centres of global excellence such as the Extreme Light Infrastructure, a laser facility based in the Czech Republic, Hungary and Romania. It would be politically dangerous for a struggling government to advocate such a big project on its own. But once established to global standards of excellence using EU funds, such projects become national treasures and magnets for talent and investment.

 The networking problem

 So far, so good—in theory. But there will be inertia to overcome. How do those who have never been in the habit of competing for EU grants suddenly change? Why would groups of western institutions that always apply together suddenly take on eastern partners?

 In some cases, outreach from western or Pan-European bodies can fit their own interests and mission. One example is in public health, where improving life expectancy and reducing inequalities is a Europe-wide mission. I have been drawing up plans with the European Public Health Association and the European Public Health Alliance to promote eastern European involvement in research programmes and conferences. Networking eastwards and building local research capacity helps health systems in critical need of strengthening, thus raising European standards and saving lives.

 Young researchers in the east also need more of a voice in policy. Anyone who has worked in eastern Europe has seen the cultural divide between the bright, eager youth and some of their elders in positions of power. Pan-European bodies and the Commission would benefit from contact with young eastern researchers who can talk about the situation on the ground. Such groups could help the Commission disseminate opportunities or gauge the impact of their efforts, such as whether the €8,000 bonus is making a difference.

 We now need a sustained effort to fully integrate eastern Europe into the European research and innovation ecosystem. I was delighted to hear two senior speakers at the UK’s Horizon 2020 launch say that eastern Europeans are no less bright than westerners. The Commission is also now putting money down in a way that indicates bold investment rather than trickles of charity. Now that we have the right sentiments and funds, we need to define the yardsticks of successful investment. It will all take hard work, but that work will bring everyone dividends a decade from now and onwards.

 Michael Galsworthy is in the Department of Applied Health Research at University College London.

 More to say? Email  comment@ResearchResearch.com

 

 

Предстоящи събития

Форум „Демографската ситуация и развитието на България”

19 Февр. , 2014  

Форум „Демографската ситуация и развитието на България”

26.02.2014 г. (сряда) – Конферентен център „Венус“

София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 9 (вход откъм ул. „Бачо Киро”)

08:30 – 18:00 ч.

Заседания по работни групи

„Раждаемост и семейна политика“ – 09:00-13:00 ч., зала № 2, ет. 3. Модератор: чл. кор. проф. д.с.н. Атанас Атанасов, доц. д-р Татяна Коцева

„Здраве, продължителност на живота, смъртност“ – 14:00-18:00.ч., зала № 1, ет. 3. Модератор: проф. д.с.н. Марта Сугарева, гл. ас. д-р Камелия Лилова

„Динамика на миграционните движения“ – 09:00-13:00 ч., зала № 3, ет. 2. Модератор: проф. д.ик.н. Пенка Найденова

„Уязвими групи и общности и тяхната интеграция“ – 09:00-13:00 ч., зала № 1, ет. 3. Модератор: проф. д-р Илона Томова

„Териториални различия и депопулация“ – 14:00-18:00 ч., зала № 4, ет. 2. Модератор: гл. ас. Николай Цеков

„Исторически аспекти на демографското развитие по българските земи“ – 14:00-18:00 ч., зала № 3, ет. 2. Модератор: доц. д-р Венцислав Мучинов, гл.ас. д-р Даниела Ангелова

„Заетост и пазар на труда“ – 09:00-13:00 ч., зала № 4, ет. 2. Модератор: доц. д-р Кремена Борисова-Маринова

„Стареене на населението“ – 14:00-18:00 ч., зала № 2, ет. 3. Модератор: доц. д-р Геновева Михова

27.02.2014 г. (четвъртък) – Големия салон на БАН

 София, ул. „15 ноември“ № 1

09:30-13:30 ч.

Пленарно заседание

Обобщаващи доклади на модераторите с представяне на изводите от дискутираните в съответните работни групи проблеми

26.02.2014 г. (сряда) – Конферентен център „Венус“

08:30 – 18:00 ч.

08.30 – 9.00 ч. – Регистрация на участниците – етаж 2, фоайе

Заседания по работни групи

09:00-13:00 ч., зала № 1, ет. 3

Работна група „Уязвими групи и общности и тяхната интеграция “

Модератори: проф. д-р Илона Томова, ас. Любомир Стойчев

●проф. д.с.н. Майя Грекова, СУЗа интеграция на българското общество по етнически признак

доц. д-р Йоланда Зографова, ИИНЧВъзможности за развитие на толерантни междугрупови представи и отношения 

● Петър Живков, Институт за социални изследвания и маркетинг- Териториално разпространение на маргинализацията сред етническите малцинства (с фокус върху ромите)

● гл. ас. д-р Алексей Пампоров, ИИОЗ – Цикличната заетост на ромите: причини и социални последици

● доц. д-р Ергюл Таир, гл. ас. д-р Диана Бакалова, ИИНЧ – Предизвикателства и перспективи пред назначаването и професионалната реализация на представители на малцинствата в България

● проф. д.с.н. Саша Тодорова, БАНВъзможности за интеграция на ромите

Росица Иванова – НССЕИВ – Ефективен мониторинг и оценка на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.)

Дискусия 

10.40 – 11:00 ч. – Кафе пауза 

● д-р Антонина Желязкова, МЦИМКВ – Религията и образованието като интеграционни практики в градските ромски гета

● Лили Ковачева, МОНДобри практики в образователната интеграция на ромски деца

● проф. д-р Илона Томова, ИИНЧДжендърни проблеми при образователната интеграция на ромите

д-р Галина Маркова, Арсо Ганев, Анжела Филипова – фондация KnowHow – Източници за подкрепа на ромски деца, завършили средно образование в училищата в Кюстендил

● д-р Елена Кабакчиева, д-р Силвия Василева, Зорница Стоичкова, фондация „Здраве и социално развитие“ – Интегриран модел за работа с уязвими общности

● доц. д-р Елена Андонова, НБУ – Оценка на детско развитие и междукултурни различия

● Светла Проданова-Ялъмова – докторант, СУПроблеми на психодиагностичното оценяване на деца със специални образователни потребности, насочени за интегрирано обучение

Дискусия

Участници в дискусиите: д-р Емилия Войнова, доц. Михаил Иванов, д-р Елена Гюрова, доц. д-р Ева Папазова, д-р Антония Григорова, Десислава Стоянова, Миглена Кислева, Христо Доков

09:00-13:00 ч., зала № 2, ет. 3

Работна група „Раждаемост и семейна политика“

Модератори: чл. кор. проф. д.с.н. Атанас Атанасов, доц. д-р Татяна Коцева, ас. Станислава Моралийска-Николова

● чл. кор. проф. д.с.н. Атанас Атанасов, БАН – За стълбовете в демографското трасе на България

● Иван Балев, НСИКайро – плюс 20? (Изпълнение на Решенията на международната конференция за развитие на населението от Кайро 1994 г. )

● Росица Балъкова, НСИ – Отражение на семейните политики върху семействата в Р. България (Анализ на Преброявания 2001 и 2011)

● доц. д-р Татяна Коцева, БСУ, ИИНЧДетските надбавки като инструмент на социалната политика – от популизъм към ефективност

● Мая Фотева, НСИ – Сравнителен анализ на репродуктивното поведение и нагласите на жените

● доц. д-р Алла Кирова, ИИкИ – Джендър анализ на релацията „академична кариера – семейство/родителство”

Дискусия

10.40 – 11.00 ч. – Кафе пауза

● ас. Станислава Моралийска-Николова, ИИНЧ – Отложените раждания – същност, последици, политики

● Калина Илиева, ИИНЧПреходите към първо и второ раждане: факторни влияния

● доц. д-р Мария Семерджиева, МУ-ПловдивВлияние на семейното планиране върху формирането на турския семеен модел

● Евгения Николова – докторант, ИИНЧ – Ценностни трансформации при младите хора в България след 1990 г.

● Любослава Костова – докторант, СУ – Пренатална диагностика и раждаемост на деца с увреждания

Дискусия

Участници в дискусиите: проф. д-р Тодор Калоянов, проф. д.с.н. Марта Сугарева, доц. д-р Никола Чолаков, доц. д-р Гена Грънчарова, доц. д-р Силвия Александрова, доц. д-р Мариана Керемидчиева, д-р Емилия Войнова, д-р Антония Григорова, Зорница Стоичкова,

09:00-13:00 ч., зала № 3, ет. 2

Работна група „Динамика на миграционните движения “

Модератори: проф. д.ик.н. Пенка Найденова, Ивелина Диамандиева

● доц. д-р Йордан Калчев, ЮЗУ – Миграционните и възпроизводствените процеси за структурните изменения на населението

● проф. д.ик.н. Нина Янкова, ИИкИРегионално развитие и миграционни движения на населението

● Яна Генчева-Димова – докторант, ИИНЧ – Оценка на динамиката на миграционните движения за постоянното население на страната и Пловдивска област, 1991-2025 г.

● Ивайло Гавазки, НСИ – Прогноза за миграционните потоци на Р България в перспектива до 2060 г.

● ас. Спас Ташев, ИИНЧ – Имиграция и проекции на населението в България до 2060 г.

● проф. д.ик.н. Пенка Найденова, ИИНЧ – Изселванията и вселванията в България – статистически категории и синтетични показатели

Дискусия

10.40 – 11.00 ч. – Кафе пауза

● гл. ас. д-р Румяна Буджева, ИИОЗ – Нагласите за емигриране сред младите хора – предизвикателство пред демографското бъдеще на България

● д-р Стойка Калчева, ИИНЧ Непридружените деца бежанци в България и Европейския съюз: психологически и социални проблеми

● Ивелина Диамандиева – докторант, ИИНЧМиграция и семейство

● Баки ХюсеиновПроблеми на ромската емиграция от България

гл. ас. д-р Стоянка Черкезова, ИИНЧ – Потенциалните ромски емигранти от България – нагласи, мотиви и профили

Дискусия

Участници в дискусиите: проф. д.ик.н. Росица Рангелова, д-р Антония Григорова, Боян Василев, Катя Матева

09:00-13:00 ч., зала № 4, ет. 2

Работна група „Заетост и пазар на труда“

Модератори: доц. д-р Кремена Борисова-Маринова, Адриана Христова

● проф. д-р Катя Владимирова, УНССПазарът на труда, заетостта и демографското развитие: нови предизвикателства и възможности

проф. д-р Искра Белева, ИИкИ – Отражение на демографските проблеми върху пазара на труда в България

доц. д-р Кремена Борисова-Маринова ИИНЧ – Изследване на демографското възпроизводство на работната сила в България

● д-р Елка Димитрова, МТСП – Търсенето на работна сила и демографските предизвикателства

д-р Десислава Димитрова, НСИ – Използване на данни от Наблюдението на доходите и условията на живот (SILC) за анализ и формиране на политики

гл. ас. д-р Диана Съботинова, НБУ – Демографските реалности и бъдещето на труда

Дискусия

10:40 – 11:00 ч. – Кафе пауза 

проф. д-р Маргарита Атанасова, УНСС – Участие на младежите в заетост и учене в България – съвременни предизвикателства и перспективи

доц. д-р Ирена Зарева, ИИкИ – Младежите с висше образование на пазара на труда в България

Станислава Иванова, НСИ – Влияние на образованието и обучението върху възможностите за реализация на пазара на труда (резултати от изследването на Образованието и обучението за възрастни – 2011 година) 

● доц. д-р Мария Стоянова, УНССРолята на трудовопроизводителните кооперации за инвалиди като фактор за преодоляване на бедността

● гл. ас. д-р Камелия Петкова, ИИОЗ – Възрастните хора на пазара на труда – реалност и перспективи

● проф. д.с.н. Цветан Давидков, СУ – Индивидуални стратегии на пазара на труда – културни ориентири

● д-р Пламен Попиванов, дм, МУ, доц. д-р Здравка ТоневаНеравенства в доходите – неравенства в смъртността

Дискусия

Участници в дискусиите: доц. д-р Мария Николова, Мариела Манукова-Стефанова, Росица Масларова

13:00 – 14:00 ч. – Обедна почивка

14:00-18:00 ч., зала № 1, ет. 3

Работна група „Здраве, продължителност на живота, смъртност“

Модератори: проф. д.с.н. Марта Сугарева, гл.ас. д-р Камелия Лилова

● доц. д-р Росица Георгиева, гл. ас. Николай Бавро, ИИНЧ – Екзистенциалната неизбежност на смъртта и продължителността на живота

● проф. д-р Николай Големанов, дмн, БАН – Преждевременната смърт, развитието, държавата и обществото

● гл. ас. Красимира Дикова, НЦОЗА– Преждевременна смъртност по причини в Р България

● гл. ас. д-р Маргарита Русева, ПУСтатистико-демографско изследване на детската смъртност в България – минало, настояще и перспектива

● гл. ас. д-р Мариана Мургова, УНСС – Продължителност на живота и смъртност по причини (сравнителен анализ с някои европейски страни)

● Ивайло Гавазки, НСИ, доц. д-р Здравка Тонева – Промени в очакваната средна продължителност на предстоящия живот при редукция на някои социално значими заболявания

● гл. ас. д-р Камелия Лилова, проф. д.с.н. Марта Сугарева, ИИНЧ, ПУСъвременни тенденции на смъртността в България в контекста на Европа

Дискусия 

15.40 – 16.00 ч. – Кафе пауза 

● проф. Петко Салчев, дм , НЦОЗА – Оценка на заболеваемостта – фактори и тенденции

● проф. д.с.н. Елка Тодорова, гл.ас. Поли Рукова, УНСС, НИГГГ – „Самоуправление на болестта“ при  болни от диабет тип 2: новата европейска практика

● проф. д.с.н. Елка Тодорова, гл.ас. Поли Рукова, УНСС, НИГГГСоциологическата информация в полза на здравната политика: проектът „EUWISE“

● Евелин Йорданова, НСИ – Обществено здравеопазване – България в ЕС (равносметка в цифри)

● проф. д.м.н. Божимир Давидов, ИИНЧ – Някои демографски и други проблеми на здравната система

доц. д-р Минчо Христов, ТУ – Корупция, здравна политика и демографският проблем в България

Дискусия

Участници в дискусиите: доц. д-р Никола Чолаков, проф. д-р Тодор Калоянов, доц. д-р Гена Грънчарова, доц. д-р Силвия Александрова, доц. д-р Мариана Керемидчиева, доц. д-р Невяна Фесчиева, д-р Антония Григорова,

14:00-18:00 ч., зала № 2, ет. 3

Работна група „Стареене на населението“

Модератори: доц. д-р Геновева Михова, гл. ас. д-р Анна Александрова-Караманова

● доц. д-р Геновева Михова, ИИНЧ – Оползотворяването на потенциала на възрастното население – основен фокус на политиките за стареенето

● проф. д.ик.н. Пенка Найденова, ИИНЧ – Европейски визии за стареенето на населението

● доц. д-р Гена Грънчарова , доц. д-р Силвия Александрова, МУ – Плевен – Териториални различия в процеса на застаряването на българското население

● д-р Тодор Черкезов, дм, МБАЛ ”Д-р Атанас Дафовски” – Влияние на социално –икономическите фактори върху регионалните демографски характеристики

● проф. д.ик.н. Росица Рангелова, ИИкИ – Джендър аспекти при пенсионната възраст в България

● проф. д.м.н. Божимир Давидов, ИИНЧИкономика на стареенето – млада наука ?

● доц. д-р Капка Стоянова, ИИкИ –Политики за ограничаване бедността на възрастните хора – фактор за продължителността на техния живот

Дискусия 

15.40 – 16.00 ч. – Кафе пауза 

● доц. дм Ванина Михайлова, МУ Дeтерминанти на здравето в процеса на стареене

● доц. д-р Красимир Визев, МУ – Социални и здравни проблеми на стареенето и старостта

● гл. адм. ас. дм Параскева Манчева, МУ-Варна – Възрастните пациенти в общата практика и проблемите на медицинската експертиза на работоспособността

● доц. д-р Невяна Фесчиева, НПО „Обществено здравеопазване-99” – Мрачната картина на старостта – митове и реалност?

● проф. д.с.н. Веска Кожухарова-Живкова, БСА Ролята на бабите за повишаване на раждаемостта

● Соня Койчева – докторант, ИИНЧ – Средното поколение и политиките за справяне с бъдещата реалност

● гл. ас. д-р Стоянка Черкезова, ИИНЧ – Социалното изключване на хората в третата възраст в България

Дискусия

Участници в дискусиите: проф. д-р Николай Големанов, дмн, д-р Емилия Войнова, Зоя Славова, доц. дм Мариана Льочкова, доц. дм Полина Балканска, доц. д-р Никола Чолаков, проф. д-р Тодор Калоянов

14:00-18:00 ч., зала № 3, ет. 2

Работна група „Исторически аспекти на демографското развитие по българските

земи“

Модератори: доц. д-р Венцислав Мучинов, гл.ас. д-р Даниела Ангелова

● гл. ас. д-р Теодор Димитров, СУ – Юстиниановата чума (541–750) и нейното въздействие върху демографската структура на Византийската империя

● проф. д.ист.н. Георги Атанасов, РИМ–Силистра– Етнодемографски процеси в Средновековна България VІІ–ХVІ в.

● доц. д-р Борис Борисов, ВТУЕтнодемографски промени на територията на днешна Южна България през ХІ–ХІІ в.

● гл. ас. д-р Виктория Русева, ИЕМПАМ – Смъртност и преживяемост, здравословно състояние и инвалидизация в българските средновековни популации. Методи за реконструкция на демографските процеси по резултатите от анализ на палеоантропологичен материал от археологически контекст

● проф. д.ист.н. Христо Матанов, СУ – „Черната смърт“: демографска ситуация и проблемите на прехода към времето на османското владичество

● доц. д-р Румен Ковачев, НБКМ – За някои особености на демографската картина по българските земи ХV–ХVІ век според османския кадастър

● ас. д-р Кръстьо Йорданов, ИИстИ – Демографското състояние на някои селища с войнушко население в българските земи според данните на османските войнушки, тимарски и вакъфски регистри от XVI век

Дискусия

15:40 – 16:00 – Кафе пауза 

● проф. д.ист.н. Щелиян Д. Щерионов, ИИНЧ – Методи за изследване на демографското развитие на българските земи през Възраждането

● гл. ас. д-р Даниела Ангелова, ИИНЧ – Бракът по българските земи през ХІХ век – ролята на изворите за демографското изследване

● доц. д-р Венцислав Мучинов, ИИНЧПолитика на османската власт за справяне с бежанската криза в българските земи от края на 50-те и 60-те години на XIX век.

● ас. д-р Мария Левкова-Мучинова, ИИстИ – Родовите изследвания като източник за проучване на историко-демографското развитие на българското население през Възраждането (по примера на рода Чалъковци)

● Теодора Бакърджиева, РИМ–РусеЗа подходите към демографската проблематика в краеведските проучвания на селищата със смесено население в Русенско

● доц. д-р Мартин Иванов, секретар на Президента на Р България по култура, образование и национална идентичност Изчисляване на БВП и на населението в днешните български граници от 1500 до 1870 г. (представяне на резултати от научно-изследователски проект)

● гл. ас. д-р Инна Манасиева, ИИстИАспекти от демографската характеристика на българските общности в Новорусия в края на XIX век

● Марио Александров – докторант,ИИНЧ Изследване на миграционната политика в законодателството на следосвобожденска България – състояние и перспективи

Дискусия

Участници в дискусиите: проф. д-р Николай Големанов, д.м.н., Проф. д-р Стоянка Кендерова, доц. д-р Петко Христов, Милена Колева-Звънчарова

14:00-18:00 ч., зала № 4, ет. 2

Работна група „Териториални различия и депопулация“

Модератори: гл. ас. Николай Цеков, Калина Илиева

● доц. д-р Румен Янков, ВТУ – Съвременната динамика на населените места – от локални към регионални проблеми

● проф. д-р Чавдар Младенов, НИГГГ – Обезлюдяването – „чумата“ на селищната мрежа в България

● д-р Боян Захариев, Инст. Отворено обществоСолидарност, модели на съжителство и начин на живот в смаляващо се общество (микро модели на демографските промени в България)

● гл.ас. Виржиния Василева, МУ-Варна – Регионални здравни неравенства

Дискусия 

15.40 – 16.00 ч. – Кафе пауза 

● гл. ас. Николай Цеков, ИИНЧ – Селската депопулация в България 1946-2011г.

● гл. ас. Александра Равначка, НИГГГ Демографските процеси и отражението им върху Пазара на труда в Благоевградска област (2001-2011 г.)

● гл ас. Борис Казаков, НИГГГ – Депопулация на селата в Югоизточна България

Дискусия 

Участие с постер:

Доц. д-р Румен ЯнковПространствени измерения на концентрацията на населението и депопулацията в България

27.02.2014 г. (четвъртък) – Големия салон на БАН

09:30 ч.-13:30 ч.

Пленарно заседание

Откриване

Приветствия

Обобщаващи доклади:

  • чл. кор. проф. д.с.н. Атанас Атанасов, БАН –Раждаемост и семейна политика
  • проф. д.с.н. Марта Сугарева, ИИНЧ – Здраве, продължителност на живота, смъртност
  • проф. д.ик.н. Пенка Найденова, ИИНЧ –Динамика на миграционните движения
  • проф. д-р Илона Томова, ИИНЧ – Уязвими групи и общности и тяхната интеграция
  • гл. ас. Николай Цеков, ИИНЧ – Териториални различия и депопулация
  • доц. д-р Венцислав Мучинов, ИИНЧ – Исторически аспекти на демографското развитие по българските земи
  • доц. д-р Кремена Борисова-Маринова, ИИНЧ – Заетост и пазар на труда
  • доц. д-р Геновева Михова, ИИНЧ – Стареене на населението

Закриване на форума

Предстоящи събития

Международна конференция – 14 февруари 2014г.

10 Февр. , 2014  

Conference on international migration

14th February 2014

 

Economic Research Institute at BAS

Aksakov str. No 3, Sofia

Registration: 09:00 – 09:30 h (Big Hall, II floor)

Opening session: 09:30 – 10:00 h

Migration in Europe – General Framework

I session: 10:00 – 11:30 h

Bulgarian Migration – Some New Empirical Evidences

Moderator:

“New evidences on potential and return migration from/to Bulgaria – main destinations and remittances’ behavior” – Prof. Vesselin Mintchev (ERI-BAS) and Assist. Prof. Venelin Boshnakov (UNWE)

“Changes in the socioeconomic status and transnational networking among Bulgarian migrants” – Dr. Dotcho Mihailov (ASA)

“Between Germany and Bulgaria – evidences from bus survey” – Assist. Prof. Venelin Boshnakov (UNWE) and Prof. Vesselin Mintchev (ERI-BAS)

Discussion

Coffee break: 11:30 – 12:00 h

II session: 12:00 – 13:00 h

Albanian Migration

Moderator:

“Albanian migration – between brain drain and remittances” – Dr. Ilir Gedeshi (CESS, Albania)

“Albanians in Greece – actual situation” – Eda Gemi (ELIAMEP, Greece)

Discussion

Lunch: 13:00 – 14:00 h (IV floor Hall)



III session: 14:00 – 16:00 h

Germany and Spain – Challenges for the Receiving Countries

Moderator:

“Immigration of highly qualified labour force to Germany: policy strategies, status and perspectives” – Prof. Dr. Beatrice Knerr (University of Kassel, Germany)

“Coping with unemployment – migrants’ survival strategies during the economic crisis in Spain” – Dr. Mikolaj Stanek (GEPS, Spain)

“Bulgarians in Germany” – Assist.Prof. Pavlinka Ileva and Prof. Iskra Balkanska (ERI-BAS)

“Bulgarians in Spain” – Assist. Prof. Irena Zareva, Assist. Prof. Iordan Kalchev and Prof. Vesselin Mintchev

Discussion

Coffee break: 16:00 – 16:30 h

IV session: 16:30 – 18:00 h

Migration and Transnationalism between Switzerland and the Balkans

Moderator:

“Migration and Transnationalism between Switzerland and Bulgaria: Assessing social inequalities and regional disparities in the context of changing policies” – Dr. Marina Richter (University of Fribourg, Switzerland)

“Emigration from Macedonia to Switzerland” – Prof. Verica Janeska (Institute of Economics, Macedonia)

“Migration and translocality: The Albanians from Macedonia between receiving Swiss society and local community of origin” – Assist. Prof. Ivaylo Markov (Institute of Ethnology and Folklore Studies with Ethnographic Museum – BAS)
Discussion

Concluding session

International Cooperation expert:

Diana Dimitrova

Phone: +359-2-8104019

Fax: +359-2-9882108

E-mail:  diana@iki.bas.bg

Secretariat:

Rozalina Tsvetarska

Phone: +359-2-8104018

Fax: +359-2-9882108

E-mail:  r.tsvetarska@iki.bas.bg

Предстоящи събития

Конкурс „Млад икономист – 2014“

5 Февр. , 2014  

Управителният съвет на СИБ обявява конкурс

„ МЛАД ИКОНОМИСТ 2014 –

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

на тема

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

Участници в конкурса – категории: ученици; студенти и докторанти в български и европейски университети, млади предприемачи до 35 годишна възраст.

  • Всеки автор може да участва в конкурса индивидуално или в екип с една разработка;
  • Докладите трябва да бъдат написани на български език;
  • Пълният текст на разработката следва да бъде до 10 стандартни номерирани компютърни страници, вкл. фигурите и таблиците;
  • В текста да не се посочва името на автора;
  • Участниците посочват личните си данни* на отделна страница:
  1. име, презиме и фамилия;
  2. адрес за кореспонденция, телефон, мобилен телефон;email;
  3. име и адрес на учебно заведение, ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ/фирма-длъжност/администрация – длъжност;
  • Разработката трябва да бъде подготвена за пряко репродуциране на лист А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде на лазерен принтер с шрифт TimesNewRoman, 14 пункта. Заглавието е с главни букви, центрирано и с удебелен шрифт. Изложението започва след три празни реда, като всеки абзац е с 1 см отстъп и двустранно изравняване;
  • Докладите се представят в два екземпляра на хартиен носител и по електронен път на адрес: info@bgeconomist.bg;
  • Разработките се представят до 05 май 2014г. на адрес:

Гр.София 1000, ул.”Г.С.Раковски” №108, Съюз на икономистите в България, За конкурса „Млад икономист-2013г.”, За справка: тел. 029871847; моб. тел: 0878 871 847;email: info@bgeconomist.bg ;

  • Награди по конкурса: първо, участниците заели първо място в четирите категории получават парична награда; второ, носителите на специална награда получават предметна награда от отделни институции, съобразно връзката на направеното изследване с техния предмет на дейност; трето, заелите призовите първо, второ и трето място, и специална награда от всяка категория участници получават грамота; четвърто, на участниците придобили над 30 точки се присъжда сертификат за добро представяне в конкурса.

Церемонията по награждаването на участниците в конкурса „Млад икономист 2014г.” ще се състои на 11 юни 2014г., Ден на икономиста, в гр. София, ул. Г.С.Раковски” 108, Национален дом на науката и техниката, в зала 4

  • Неполучените на 11.06.2014г. награди могат да бъдат потърсени в офиса на СИБ, на посочения по-горе адрес;
  • Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерени и на интернет страницата на СИБ: bgeconomists.bg

*Личните данни ще се използват само и единствено за целите на конкурса и няма да бъдат предоставени на трети лица.

 

Проф. дфн Кръстьо Петков, Председател на УС на СИБ

 

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов, Зам. председател на УС на СИБ,            координатор на конкурса „Млад икономист 2014”

София, 04.02. 2014г.

 

 

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

„Гласът на младите за силна икономика!”

 

Конкурс за есе на тема:

 

„Зелената икономика– възможности и предизвикателства“

 

Анотация: Настъпващите динамични промени в съвременния глобализиращ се свят, в който живеем, както и рисковете, пред които е изправена световната икономика – ускорената промяна на климата, енергийната несигурност и екологичния недостиг – изискват фундаментално преосмисляне на подхода, стратегиите и политиките за развитие на националните стопанства. Повечето стратегии за икономическо развитие и растеж, насърчаващи бързото натрупване на физически, финансов и човешки капитал, но за сметка на прекомерното разходване, изчерпване и деградиране на природния капитал оказват вредно влияние върху благосъстоянието на настоящите поколения, създават огромни рискове и предизвикателства пред бъдещето.

 

Зелената икономика предлага път за развитие, който намалява зависимостта от въглеродните емисии, насърчава енергийната и ресурсната ефективност, ограничава влошаването на околната среда. Тя е преход от традиционното индустриално към зеленото производство, отказ от „удобството” на щедрата култура на масово, неефективно използване и „прахосване” на природните ресурси. Т.е. промяна в посока развитието на добра за природата ефективна икономика, базирана на създаването на по-вече добавена стойност с по-малка употреба и без загуба на природни ресурси, с дългосрочен хоризонт на планиране и целеполагане, със значително намаляване на рисковете пред околната среда и екологичните дефицити. Заключението на Европейската комисия е, че светът губи повече от разрушаването на природната среда, отколкото от последиците на продължаващата глобална финансова криза.

 

Преходът към зелената икономика изисква политики и мерки в няколко ключови области: инвестирането в обществената сфера и човешките ресурси, насърчаващо развитието на природосъобразни производства и потребление, както и създаването на нови, зелени работни места; увеличаване на разходите за опазване на живота и биологичното разнообразие; максимално ограничаване на капиталовложенията, които независимо, че повишават качеството на живот вредят на човешкото здраве и околната среда; преминаване към използването на възобновяеми енергийни източници до постигане на пълна независимост от изкопаемите горива и атомната енергия; премахване на всички производства, застрашаващи околната среда и здравето на населението, задълбочаващи проблемите с отпадъците и вредните емисии на парникови газове.    

 

Публичните политики и реформи, провеждани от правителствата в съответните страни имат ключова роля за насърчаване на иновациите и устойчивия растеж, за мобилизирането на финансови ресурси и избора на посока за промяна, в контекста на ефектите на зелената икономика. Тяхното проявление и възпроизвеждане в големи мащаби е цел на прехода към модела „зелена икономика”.

 

По правило, инвестициите в редица сектори, които могат да бъдат характеризирани като „изграден капитал“ и традиционно се считат за „кафяви“ сектори на икономиката имат значителен потенциал за осъществяване на трансформациите към зелена икономика. Проучванията показват, че в сектори като транспорт, енергетика и индустрия са налице големи възможности за спестявания на енергия и ресурси. Твърди се, че тези спестявания могат да бъдат увеличени и да станат двигатели на икономически растеж и заетост, генерирайки важни капиталови ефекти. Производителното използване на ресурсите е процес с многообразни измерения, тъй като е свързан с енергийната ефективност в реалното производство и с ползването на сградите, с ефективността на производствените ресурси и по-доброто управление на отпадъците.

 

Това е само една малка част от основните въпроси, свързани с икономическата трансформация към „зеления“ модел на икономическо развитие. Зелената икономика не облагодетелства една политическа перспектива пред друга, нито е лукс само за богатите индустриални държави. Тя е от важно значение за всички икономики, независимо от това дали са повече държавно регулирани или пазарно ориентирани. В същото време, преходът към зелена икономика е различен между отделните страни, тъй като зависи, както от спецификата на природния и човешкия капитал на всяка една от тях, така и от нейното относително ниво на развитие, нагласи и ценности.

 

Колко далеч е България от зелената икономика?

 

Националният конкурс „Млад икономист – 2014г.” за есе на тема „Зелената икономика – възможности и предизвикателства“ има за цел да провокира мисленето и изследователското търсене на младите хора при отговора на важните въпроси на прехода към зелена икономика в РБългария, примерно:

 

  • Колко далеч е България от зелената икономика?
  • Зелената икономика: техническо предизвикателство или въпрос на политики?
  • Какъв модел на развитие и растеж стимулират публичните политики в България?
  • Казусът „кафява“ срещу „зелена“ икономика?
  • Как да преодолеем информационната асиметрия и как да развием екологичната интелигентност, ценности и нагласи в България?
  • „Зелените“ продукти и услуги – мираж или реалност; характеристики или процеси?
  • Какъв е пътят за преобразуването на компаниите в двигател на зелената икономика?
  • Кои са добрите практики за привличане на чуждестранни инвестиции в зелената икономика? и др.
  • Кои са особености на екологичния риск в застраховането?
  • Съществуват ли взаимозависимости между зелена икономика, устойчив растеж, заетост и доходи и др.?

 

  1.      Своите идеи, позиции и становища за предизвикателствата и възможностите на зелената икономка, участниците в конкурса могат да представят в свободно избрано тематично направление[1]:
    1. Зелената икономика в условията на криза

 

Ключови думи:кризи (климат, биоразнообразие, вода, горива, храна, глобална финансова криза); преструктуриране на капитала; зелена икономика; ефективно еко управление, устойчиво развитие, догонващо развитие; екологична цена; зелено кредитиране; екологична стабилност; зелена политика; енергийна ефективност; възобновяеми източинци; екологично оценяване.

 

       2. Пътят към зелената икономика: изграждане на политически стратегии

 

Ключови думи:зелени сектори; зелени инвестиции, растеж и работни места; инвестиции в природен капитал; инвестиране в енергия и ресурсова ефективност; сценарии на инвестиции в зелена икономика; създаване на условия за „позеленяване на икономиката”; финансиране на зелената икономика, зелено кредитиране; еко застраховане; екологичният риск в застраховането; еко мениджмънт; еко образование.    

 

       3. Модели на икономическо развитие

 

Ключови думи: „кафява икономика“, зелена икономика; ограничения за икономически растеж; двигател на устойчив растеж; фактори на БВП; измерители на икономическото развитие; природен, физически и социален капитал; благосъстояние и качество на живот; оценка на околната среда и отчитане на природния капитал; екологични ограничения; защита на екологичните възможности; публични политики; пазарни стимули;  предпоставки за преход към зелена икономика; източници на благосъстояние и др.

 

       4. Корпорациите – двигател в прехода към зелена икономика

 

Ключови думи: зелени инвестиции; корпоративна отчетност; екологични стандарти; „зелени“ продукти; екоданъци; „екоизмиване“ (greenwashing); отговорна реклама – рекламна хитрост; екологична прозрачност; оценка на жизнения цикъл на продукта; екологична осведоменост; информационна асиметрия; модернизиране на икономиката; нови подходи за управление на информацията; субсидии в зелена икономика; зелена политика.

 

      5. Зелената икономика като специфичен вид управление на предлагането:  

 

           на труд, продукти и услуги

 

           Ключови думи: зелена икономическа политика; зелени работни места; зелени продукти; зелени услуги; екологични практики; екологични мигранти; еко практики; еко цели; зелени общестевени поръчки; природосъобразни производства; екологични организации; зелени проекти; екологичен туризъм; зелено производство.

 

         Организационният комитет на конкурса „Млад икономист – 2014г.” под надслов „Гласът на младите за силна икономика!”, пожелава на всички участници – ученици, студенти, докторанти, млади специалисти и предприемачи, дръзновена и успешна творческа работа в търсенето на нови решения в областта на икономиката на бъдещето!

 

                                               Проф. д-р ик.н. Нено Павлов,

 

                                                зам. председател на УС на СИБ,

 

           координатор на конкурса „Млад икономист-2014”

 


 

Ключовите думи имат за цел да подскажат примерни аспекти от тематичното направление. Не е задължително участниците да използват всички ключови думи в есето, нито да съблюдават представените примерни тематични направления в анотацията.

 

Предстоящи събития

РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНКУРСА „МЛАД ИКОНОМИСТ 2013“

25 Окт. , 2013  

Н О М И Н А Ц И И

на носителите на наградите на Управителния съвет на Съюза на икономистите в България по Националния конкурс „Млад икономист – 2013г.” на тема „Електронна търговия и интернет маркетинг” в категориите „ученици”, „студенти”, „ млади специалисти и докторанти”

 

Първо, категория „Ученици”:

            Първо място – Атанаска Стаменова Георгиева, Сафие Байрам Ибрям, „Характеристика на „облачните” технологии в електронната търговия”, Финансово-стопанска гимназия „Атанас Буров”-Хасково

  Второ място – Марина Иванова Ангелова, Петя Антонова Божикова,

„Електронна търговия и интернет маркетинг”, Финансово-стопанска гимназия „Атанас Буров” – Хасково

Трето място – Вилиана Младенова Камбурова, „Електронна търговия и

интернет маркетинг”, Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети” – Русе

         Трето място – Диляна Бориславова Стоилова, Надя Цветославова

Неделкова, „Електронна търговия и интернет маркетинг“, Професионална гимназия „Асен Златаров” – Видин

  1. Специална награда на Холдинг „Стара планина” – Окан Ивелинов

Моллов, Елиз Юзджан Юсеин, Електронна търговия и интернет маркетинг, Професионална гимназия по икономика „Алеко Константинов” – Кърджали

  1. Специална награда на д-р Петър Нейчев, зам. председател на УС на СИБ

– Хава Васви Исмаил, „Електронна търговия и интернет маркетинг”, СОУ, „Йордан Йовков” – Кърджали

 

Второ, категория „Студенти”:

           Първо място – Петър Илиев Биволарски, „Интернет маркетингът като двигател на растежа на българската туристическа индустрия в лицето на новата рекламна парадигма”, VIAUniversityCollege, Chr. M. OestergaardsVej 4, DK-8700 Horsens, Denmark

          Първо място – Камелия Тодорова Рупска, „Някои ключови фактори за развитието на електронен бизнес от типа „BUSINESS-TO-CONSUMER” в България”, УНСС, София

         Второ място – Пенка Иванова Колева,  „Особености на електронния магазин”, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, В. Търново

  Трето място –  Павлин Петров Бонев, Бизнес моделиране в електронната

търговия, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, София

Трето място – Александрина Борисова Александрова, Васил Михайлов

Костов – „Електронна търговия и интернет маркетинг”, Стопанска академия „Д. А. Ценов”, Свищов

  1. Специална награда на „ЕНЕРГО-ПРО” –  Камелия Тодорова Рупска, „Някои

ключови фактори за развитието на електронен бизнес от типа „BUSINESS-TO-CONSUMER” в България”, УНСС, София

  1. Специална награда на Фондация „Атанас Буров” – Муси Славчов Стоянов,

„Онлай Банкиране”, Европейски колеж по икономика и управление, София

  1. Специална награда на Холдинг „Стара планина”- Мария Благоева Йолова,

Електронна търговия и интернет маркетинг, УНСС, София

 

Трето, категория „Млади специалисти и докторанти”:

          Първо място – Зорница Борисова Йорданова, „Иновационен бизнес модел за повишаване значението на електронната търговия и използване възможностите на интернет маркетинга сред българските предприятия”, докторант, УНСС,

София

  Второ място – Милен Стефчов Митков, „Електронната търговия в

застраховането – фактор за намаляване разноските на застрахователните дружества”, докторант, Стопанска академия „Д.А.Ценов”, Свищов

        Трето място – Михаил Атанасов Атанасов, „Електронна търговия и интернет маркетинг”, фирма „Ексел”,  Свищов

 

          1.  Специална награда на Международен панаир Пловдив – Зорница Борисова Йорданова, „Иновационен бизнес модел за повишаване значението на електронната търговия и използване възможностите на интернет маркетинга сред българските предприятия”, докторант, УНСС, София

        2. Специална награда на Фондация „проф. д-р Велеслав Гаврийски” – Милен Стефчов Митков, „Електронната търговия в застраховането – фактор за намаляване разноските на застрахователните дружества”, докторант, Стопанска академия „Д.А.Ценов”, Свищов

 

Специалната награда на Ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р ик. н. Стати Статев –  „Едноседмичен безплатен академичен семинар” в Университетската почивна база на морето – с. Равда се присъжда на номинираните участници на призовите първо, второ и трето място.

 

С почетна грамота за успешно представяне в Националния конкурс „Млад икономист–2013г.”се награждават:

Първо, категория „Ученици”

Ивайло Атанасов Атанасов – ПГИ „Рачо Стоянов” гр. Дряново

Митко Николаев Чаушев – ПГИ „Ал. Константинов” гр. Кърджали

Лъчезар Руменов Фотев – ПГ по транспорт и транспортен мениджмънт

                                                                                                                       гр. Казанлък

Вилиана Юлиева Танева – ПГИ гр. Перник

Недялка Георгиева Петрова– ФСГ „Ат. Буров” Хасково

Борис Петров Петров – ФСГ „Ат. Буров” гр. Хасково

Второ, категория „Студенти”:

Венелина Георгиева Филипова и Иван Диянов Георгиев –  ИУ Варна                                                                                                              

Николинка Иванова Михайлова и Гочо Иванов Михайлов –

                                                                                                                      ИУ Варна

Евгени Маринов Ангелов и Стоян Йорданов Йорданов – ИУ Варна

Василен Емилов Ангелов – ТУ Варна

Росен Благовестов Димитров и Оля Огнянова Григорова –

                                                                                          СА „Д.А. Ценов” Свищов

Борислав Емилов Боянов – СА „Д.А. Ценов” Свищов

Михаела Маркова Маркова и Венелин Емилов Ангелов –

                                                                                          СА „Д.А. Ценов” Свищов

София Василева Филева – ПУ „П. Хилендарски” Пловдив

Зорница Димитрова Каварджикова – ПУ „П. Хилендарски” Пловдив

Борислав Сергеев Стойков – ПУ „П. Хилендарски” Пловдив

Божидар Вихренов Горанчев – Aston University, Birmingham Великобритания

Катя Валентинова Моллова – СУ „Св. Кл. Охридски” София

Благовест Антонов Петров – СУ „Св. Кл. Охридски” София

Стела Георгиева Гаврилова и Стоимен Боянов Илиев

                                                                      СУ „Св. Кл. Охридски” София                                                                                                 

Венцислав Божидаров Ангелов и Георги Георгиев Георгиев –

                                                                                                                  УНСС София

Елиза Емилова Митрева – УНСС София

Владислава Николаева Икономова-Фиданова – УНСС София

Теодоси Данчев Господинов – УНСС София

Сафет Метин Кадир – УНСС София

Теодора Иванова Петрова – УНСС София

 

                                                                                   Организационен комитет

Предстоящи събития

Конференция на МОТ с международно участие

25 Сеп. , 2013  

МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА „ПОДКРЕПА“

 

Конференция на МОТ с международно участие

Несигурни форми на работа – средства да се справим и подходи за действие от страна на синдикатите Top of Form

Предварителна програма

30 септември 2013 г. – понеделник

09.00 – 09.30 Регистрация на участниците

Водещ: г-н Чавдар Христов, Вицепрезидент на КНСБ

09.30-10.30 Откриване на конференцията:

Ø     г-н Пламен Димитров, Президент на КНСБ

Ø     д-р Константин Тренчев, Президент на КТ „ПОДКРЕПА“

Ø     д-р Хасан Адемов, Министър на труда и социалната политика

Ø     Представител на работодателска организация

Ø     г-н Овидиу Журка, Старши специалист по работнически дейности ,

МОТ, Будапеща

 

10.30-11.15 Представяне на проведеното проучване за България:

Ø     г-н  Любен Томев, директор на ИССИ на КНСБ

Ø     г-жа Росица Янкова, заместник-министър, МТСП

Ø     г-н Николай Николов, старши съветник, КТ „ПОДКРЕПА“

Ø     г-н Адриан Илиев, юридически съветник, КТ „ПОДКРЕПА“

11.15 – 11.30 ч. Кафе-пауза

11.30-12.15 Прекариатът и съвещателната демокрация: бележка към елементите на Прекариатната Харта:

 

Ø     проф. Гай Стендинг, Университет „Бат“, Великобритания

12.15 – 13.00 Въпроси и отговори

13.00 – 13.30 Пресконференция

13.00 – 14.30 Обяд
Водещ: Димитър Манолов, Вицепрезидент на КТ „Подкрепа“

14.30 – 15.15 Международни трудови стандарти и несигурна работа:

 

Ø     г-н LucDemaret, МОТ, Женева

15.15 – 16.00 Борба срещу несигурните видове работа във Франция – стратегии и действия на синдикатите :

 

Ø     г-жа CecileCottereau, Конфедерален секретар, CFDT, Франция

16.00 – 16.30 ч. Кафе-пауза

16.30 – 17.30 Въпроси и отговори
Обобщение на първия ден и закриване на сесията

 

Ø    

1 октомври 2013 г. – вторник

09.30-10.15 Задълбочаващите се неравенства и различия в Европа – причина за безпокойство:

 

Ø     г-н RomualdJagodziński, старши изследовател, ЕСИ, Брюксел

 

10.15 – 11.00 „Неформалност“ и „корупция“ – пъзел за синдикалната политика:

 

Ø     г-н Григор Градев, старши изследовател, ЕСИ, Брюксел

 

11.00 – 11.30 ч. Кафе-пауза

11.30 – 13.00 Въпроси и отговори от предходните интервенции

 

Заключителна дискусия: Заключения от експертите на проучването за България

 

Заключителни бележки и закриване на конференцията от г-н Овидиу Журка, МОТ Будапеща.

13.00 Обяд

  • Hide Keyboard

 

Предстоящи събития

ОБГАЗЯВАНЕТО НА ПЛОВДИВ И ПОРЕЧИЕТО НА РЕКА МАРИЦА: СОЦИАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ И ЕКОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ

20 Сеп. , 2013  

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА  НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ  В БЪЛГАРИЯ И

НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА  ГРАЖДАНСКИ И ЕКОЛОГИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ

ТЕМА: ОБГАЗЯВАНЕТО НА ПЛОВДИВ И ПОРЕЧИЕТО НА РЕКА МАРИЦА:

СОЦИАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ И ЕКОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ

Регионален пресклуб БТА – Пловдив
Площад „Централен“ 1, ПЛОВДИВ, 20.09.2013 Г., ПЕТЪК, 12.30 Ч.

Основните акценти на пресконференцията са представени в съпроводителния материал

Проф. Кр. Петков, председател на УС на СИБ ще ръководи пресконференцията.

ФАКТОР.БГ, 12.09.2013Г.,15.07

Вместо културна столица на Европа, Пловдив е на път да се превърне в най-зле ухаещият град в България, шегуват се хората под тепетата. Повод за зловещата ирония е фактът, че от няколко години градът периодично е обгазяван от задушливи миризми.
Последните два дни – вторник и сряда отново се оказаха фатални. Пловдивчани знаят, че започне ли да духа източен вятър от пречиствателната станция на отпадните води на града се понася задушлива миризма. Дишането става непоносимо, но особено силно се чувства в един от най-големите квартали „Тракия”.
Проблемът е ясен – при ежедневното пречистване на битовите отпадни води се отделят около 200 тона утайки, които трябва да бъдат съхранявани в специално депо. Но тъй като такова хранилище липсва, части от тях се изхвърлят във водите на река Марица. Това коментира пред Faktor.bg експертът към Съюза на икономистите в България Георги Мумджиев, който познава проблема.

Ако през изминалите пет години тези утайки се складираха някъде, щеше да се получи тепе, по-голямо от Пловдивските. За да може ВиК, които експлоатират пречиствателната станция, да се спасяват от натрупването на тези утайки, прибягват до едно незаконно и криминално деяние – изхвърлят се нерегламентирано във водите на река Марица. Това става в разрез с всички норми и закони. Но се касае и за престъпление. От една страна се нарушават еко законите, но от друга – от всеки един водоползвател се събира такса „пречистване”, но то реално се прави частично и неефективно, констатира Мумджиев.

Най-проблемни за пловдивчани са летните месеци, когато заради топлото време миризмите се усещат още по-силно, а изхвърлянето на утайките в реката, когато дебитът й е нисък, разпростира замърсяването на водата и речното корито чак до Свиленград.

Така можем да предизвикаме международен скандал, защото водите влизат в Турция. Но проблемът не е само за Пловдив, а опира до няколко съседни области, покрай които минава Марица. Така липсата на депо се превръща в национален проблем, който вече няколко години не може да бъде решен, казва експертът.
Той е категоричен, че преодоляването му е в компетенцията на кмета на града. Той се грижи за отпадъците, а ВиК е само оператор на пречиствателната станция. Но пловдивското кметство много ревниво пази проблема да не се раздухва, не се допускат чужди експерти да проследят причините, правят се опити да бъде замазан и прикрит скандалът, казват пловдивчани и предупреждават, че става дума за непреработени човешки екскременти и съществуването на реална опасност от инфекции и зарази.
Когато беше областен управител, Иван Тотев винаги посочваше, че проблемите с боклуците на града са работа и отговорност на кмета. Но сега като градоначалник топката е на негов терен и трябва да предприеме спешни мерки, настояват жителите на града.
Хиляди туристи посещават ежедневно Пловдив заради уникалната му архитектура, археология, етнография, култура. Но страшно е да посрещаме гостите с непоносима смрад, казва Мумджиев и обяснява, че Съюзът на икономистите в България е готов да предложи радикален и ефикасен вариант за справяне с кризата.
Има решение на въпроса, в рамките на Съюза сме създали експертна група, която е готова да даде пакет от мерки. Но преди всичко трябва да се извърши един мониторинг на пречиствателните съоръжения и на действащата в момента организация. Следващата седмица сме готови да дадем пресконференция, да обявим намеренията си и да поискаме от компетентните органи да се даде възможност да се направи този мониторинг. Готови сме при провеждането му да участват и заинтересованите страни РИОС – Пловдив, ВиК, представители на общината, предлага още Георги Мумджиев.

Предстоящи събития

КРЪГЛА МАСА ЗА ММТ: ОСНОВИ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКОТО СЧЕТОВОДСТВО

17 Сеп. , 2013  

Райчо Марков – лектор от САЩ, гост и основен докладчик в кръгла маса за ММТ. Някои материали за ММТ са препечатани от неговия блог. 

Материали от основния ММТ курс на проф. Рандъл Рей

Финансовите активи на един са финансовите пасиви за друг. Това е фундаментален принцип на счетоводството. За всеки финансов актив има финансов пасив на същата стойност, който го неутрализира. Чековият депозит е финансов актив на домакинството, неутрализиран от задължението на банката (или Аз Ви Дължа – I owe You или IOU). Правителствената или корпоративна облигация е актив за домакинството, но представлява задължение (пасив) на издателя (правителството или корпорацията). Домакинството също има задължения, включващи студентски заеми, ипотека или заем за кола. Те са държани като активи от кредитора, който може да е банка или някоя друга институция като пенсионен фонд, хедж фонд или застрахователна компания. Чистото финансово богатство на домакинството е равно на сумата от всичките му финансови активи (което е финансовото му богатство) минус сумата на всичките му финансови задължения (всички издадени от него деноминирани в пари IOUs). Ако това е положително число, то тогава домакинството притежава положително чисто финансово богатство.

Вътрешно богатство срещу външно богатство. Често е много полезно да правим разлика между видовете сектори в икономиката. Най-основната разлика е между публичния сектор (включвайки всички нива на правителството) и частния сектор (включвайки домакинствата и фирмите). Ако трябваше да разглеждаме всичките частно издадени финансови активи и задължения, въпрос на логика е, че сумата на финансовите активи трябва да е равна на сумата на финансовите задължения. С други думи, чистото финансово богатство би трябвало да е равно на нула, ако взимаме предвид само частно издадените IOUs. Това понякога е наричано “вътрешно богатство”, защото е “вътре” в частния сектор. За да може частният сектор да натрупа финансово богатство, то трябва да е под формата на “външно богатство”, т.е. финансови претенции към друг сектор. Вземайки предвид нашето основно деление на публичен и частен сектор, външното финансово богатство е във форма на правителствени задължения (IOUs). Частният сектор държи правителствена валута (включително монети и банкноти), а също и държавни ценни книжа (ДЦК) с различен срок на падеж като чисти финансови активи, част от тях като положително финансово богатство.

Бележка относно нефинансовото богатство (реалните активи). Финансовите активи на един са неутрализирани от финансовите задължения (пасиви) на друг. Като цяло, нетното финансово богатство трябва да е равно на нула. Както и да е, реалните активи представляват нечие богатство, което не е неутрализирано от задължението на някого другиго, откъдето следва , че, на агрегатно ниво, чистото богатство е равно на стойността на реалните активи. За да бъда ясен, вие може би сте купили автомобил като сте взели заем. Финансовото ви задължение (заемът за колата) е неутрализирано от финансовия актив, от компанията, издала заема за колата. Тъй като тези двете взаимно се неутрализират, сумата им е нула. Това, което остава е стойността на реалния актив – автомобила. В повечето от дискусиите, които следват, ще се занимаваме с финансови активи и задължения, но подсъзнателно ще знаем, че стойността на реалните активи доставя чисто богатство както на индивидуално, така и на агрегатно ниво. Веднъж извадили всички финансови пасиви от общите активи (реални и финансови) получаваме нефинансовите (реалните) активи, или общата чиста стойност.

Чистото частно финансово богатсво е равно на публичния дълг. Потоци (от доходи и разходи) натрупват запаси, резерви. Натрупаните от частния сектор чисти финансови активи през годините е станало възможно само поради факта, че разходите му са били по-малки от приходите му за този период. С други думи, спестяването му е позволило натрупването на запаси от богатство във формата на финансови активи. В нашия прост пример с наличието само на публичен и частен сектор, тези финансови активи са правителствени пасиви – правителсвено издавана валута и държавни ценни книжа. От своя страна тези правителствени задължения (IOUs) могат да бъдат натрупани само, когато правителството харчи повече, отколкото получава обратно като данъци. Това е правителствен дефицит, който е потока на правителствените разходи минус потока на правителствените данъчни приходи, измерен в паричните единици на съответната държава за определен период от време (обикновено 1 година). Този дефицит се натрупва във вид на запаси от правителствен дълг – равен на натрупаното финансово богатство на частния сектор за същия период. Важното е да разберем тук, че чистите финансови активи, държани от частния сектор, са точно равни на чистите финансови пасиви, издадени от правителството в нашия двусекторен пример. Ако правителството винаги прави балансиран бюджет, с разходите му винаги равни на данъчните приходи, чистото финансово богатство на частния сектор ще е нула. Ако правителството има продължителни правителствени излишъци (разходите са по-малки от приходите), чистото финансово богатство на частня сектор трябва да е отрицателно число. С други думи, частният сектор ще е в дълг спрямо публичния сектор.

Можем да формулиrame следната “дилема”: В нашия двусекторен модел не е възможно и двата сектора, публичният и частният да бъдат едновременно в излишък. И ако публичният сектор трябва да е в излишък то, по дефиниция, частният сектор би трябвало да бъде в дефицит. Ако публичният сектор трябва да постига достатачни излишъци, за да изплати целия правителствен дълг, по дефиниция, частният сектор ще бъде в точно толкова големи дефицити, намалявайки чистото си финансово богатство докато то (финансовото богатство) стане нула.

Дълговете на страните от останалия свят са домашни финансови активи. Друго полезно разделение е да формираме три сектора: домашен частен, домашен публичен и сектор “останалия свят”, който се състои от чуждестранните правителства, фирми и домакинства. В този случай е възможно домашният частен сектор да акумулира чисти финансови претенции (искания) към останалия свят, дори и когато домашният публичен сектор постига балансирани бюджети с разходите му точно толкова големи, колкото и данъчните приходи. Количеството акумулирани чисти финансови активи на домашния частен сектор е равно на издадените чисти финансови задължения на останалия свят. Накрая, и по-реалистично, домашният частен сектор може да акумулира чисто финансово богатство, състоящо се и от двете – както от домашните правителствени пасиви, так също и от пасивите на останалия свят. За домашния частен сектор е възможно също да натрупа правителствен дълг (добавящ към финансовото му богатство) докато в същото време издавайки дълг към останалия свят (намаляващ от финансовото му богатство). В следващата секция дискутираме в подробности секторните баланси.

Основи на секторното счетоводство, връзки с концепциите за поток и натрупани резерви. Нека продължим с нашето разделение на икономиката на три сектора: домашен частен сектор (домакинства и фирми), домашен правителствен сектор (включващ местни, държавни или провинциални и национални правителства), и чуждестранен сектор (останалия свят, включващ чуждестранните домакинства, фирми и правителства). Всеки един от тези сектори може да се разглежда като имащ поток от доходи и поток от разходи за счетоводния период от време, който ни ще приемем да бъде 1 година. Няма причина, която да кара всеки един от тези сектори да балансира потоците си на доходи и разходи всяка година. Ако изхарчи по-малко, отколкото е доходът му, това се нарича бюджетен излишък за годината. Ако изхарчи повече, отколкото е доходът му, това се нарича бюджетен дефицит за годината. Балансиран бюджет означава, че доходът е бил равен на разхода за годината.

От горната дискусия става ясно, че бюджетен излишък е същото нещо, както потока от спестявания и води до нетно натрупване на финансови активи. Секторът, който завършва с дефицит трябва или да използва финансовите си активи, натрупани от предишни години (когато е завършвал с излишъци) или трябва да издаде нови задължения, дълг (IOUs), за да компенсира дефицита си. На разбираем език, ние казваме, че той “плаща за” дефицитните си разходи чрез заменянето на активи с банкови депозити, които могат да се харчат. От друга страна, сектор, който завършва с бюджетен излишък, ще натрупа нетни (чисти) финансови активи. Този излишък ще вземе формата на финансови претенции към поне един от другите сектори.

Допълнителна бележка относно реалните активи. Възниква въпрос: Какво би станало, ако се използват спестявания (бюджетен излишък) за да се закупят реални активи вместо да стоят като натрупани финансови активи? В този случай финансовите активи само са предадени на някого другимо. Например ако изхарчим по-малко от дохода си, бихме акумулирали депозити в чековата си сметка. Ако решим, че не искаме да държим спестяванията си във формата на депозити в чековата сметка, бихме могли да напишем чек за покупката, да речем, на картина, антична кола, колекция от пощенски марки, недвижимо имущество, машина, или дори бизнес. Обръщаме финансов актив в реален актив. Както и да е обаче, продавачът е направил противоположната транзакция и сега държи финансов актив. Въпросът е, че ако частният сектор, като цяло, завърши с бюджетен излишък, някой ще акумулира нетни финансови активи (предявими към друг сектор), въпреки че дейностите вътре в частния сектор могат да преместят тези финансови активи от един “джоб” в друг.

Заключение: Дефицитът на един сектор е равен на изишъка на друг. Всичко това ни довежда до важния счетоводен принцип, че ако съберем дефицитите, получени от един или повече сектори, те биха били равни на излишъците, получени от други/я/те сектор/и. Следвайки пионерските трудове на Уин Годли (Wynne Godley), бихме могли да изразим този принцип под формата на просто тъждество:

Баланса на Домашния Частен Сектор + Баланса на Домашния Правитеслтвен Сектор + Баланса на Чуждестранния Сектор = 0

Нека например предположим, че чуждестранния сектор завършва с балансиран бюджет (в уравнението по-горе, балансът на чуждестранния сектор = 0). Нека предположим по-нататък, че доходът на домашния частен сектор е $100 милиарда, докато разходите му са равни на $90 милиарда, за постигането на бюджетен излишък за годината на стойност от $10 милиарда. Тогава, по идентичност, бюджетният дефицит на домашния правителствен сектор за годината е равен на $10 милиарда. От разискванията по-горе знаем, че през годината домашният частен сектор ще акумулира $10 милиарда чисто (нетно) финансово богатство, състоящо се от $10 милиарда задължения (пасиви) на домашния правителствен сектор.

Друг пример – сега нека предположим, че чуждестранният сектор харчи по-малко, отколкото е доходът му, и постига бюджетен излишък от $20 милиарда. В същото време домашният правителствен сектор също харчи по-малко, отколкото е доходът му, завършвайки с бюджетен излишък от $10 милиарда. От нашето счетоводно тъждество знаем, че за същия период от време домашният частен сектор трябва да е завъшил с бюджетен дефицит от $30 милиарда ($20 милиарда + $10 милиарда). И в същото време неговото нетно финансово богатство е трябвало да намалее с $30 милиарда, като е продавал активи и е издавал дълг. Междувременно домашният правителствен сектор трябва да е увеличил нетното си финансово богатство с $10 милиарда (намалявайки дължимия си дълг или увеличавайки финансовите си претенции към другите сектори), а чуждестранният сектор трябва да е увеличил нетната си финансова позиция с $20 милиарда (също намалявайки дължимия си от преди дълг или увеличавайки финансовите си претенции към другите сектори).

Ясно е, че ако един сектор ще завърши с бюджетен излишъл, поне един друг сектор трябва да завърши с бюджетен дефицит. Разглеждано като променлива величина на натрупани количества, за да може един сектор да натрупа нетно финансово богатство, поне един друг сектор трябва да увеличи задлъжнялостта си със същата сума. Не е възможно всички сектори едновременно да акумулират нетно финансово богатство чрез постигането на бюджетни излишъци едновременно. Можем да формулираме друга “дилема”: Ако единият от три сектора трябва да завърши с бюджетен излишък, поне един друг от останалите трябва да приключи с бюджетен дефицит.

Без значение колко силно бихме опитвали, не можем всички да завършим с излишъци. За всеки дефицит трябва да има излишък.