is

BgEconomist

In Memoriam: Напусна ни проф. д.ф.н. Кръстьо Петков

23 Дек. , 2016  

Днес, на 23.12.2016 г. почина председателя на Съюза на икономистите в България проф. д.ф.н. Кръстьо Петков, сполетян от неизлечима  болест.

Кръстьо Петков Петков е български учен и политик, председател на Обединения блок на труда, който основава през 1997 година. Бивш председател на КНСБ (1990-1997).
Той бе и народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 39-то Народно събрание.
Професор Петков е роден на 18 ноември 1943 година в село Княз Александрово (днес град Димово). Завършва Техникума по хидромелиорации в град Павликени, а през 1968 година се дипломира със специалност „Политическа икономия“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ – София (УНСС).
През 1986 година защитава докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и е избран за професор по социология в Софийския университет  „Св. Климент Охридски“.
Специализира социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск, в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономика и политически науки в Англия.
Участвал е в университетски програми и семинари в САЩ, в университетите в Мичиган, Бъркли, Дюк и др.
От 2012 година проф. Кръстьо Петков бе председател на Съюза на икономистите в България. През тези четири години той работи усилено за да превърне СИБ в една от малкото структури, която се опитва да поддържа баланса между различните теоретико-приложни направления – както онези, които са апробирани успешно в историята за преодоляване на временни катаклизми и циклични кризи, така и новите работещи модели на ускорено (догонващо или изпреварващо) икономическо и социално развитие, които се прилагат в отделни региони на света. В този период се проведоха редица събития на СИБ с участието на учени, лектори и общественици от Европа и света с личния принос на проф. Кр. Петков.

Като председател на СИБ той е и един от основателите на Ежегоден Национален конкурс за млади икномисти – „Гласът на младите за силна икономика“   привличайки интереса на младите хора в страната към възможностите за развитие на предприемаческата инициатива и творческите идеи за започване на собствен бизнес, както и да провокира иновативното мислене.

На 22.12.2016 год. на заседание на УС на Федерацията на НТС му бе присъден почетния знак на Федерацията с признание за неговата работа и приносът му в развитието на Федерацията.

Поклон, дълбок поклон  пред светлата памет на проф. д.ф.н. Кръстьо Петков!

Споделяме последното обръщение на проф. д.ф.н. Кръстьо Петков в чест на Деня на икономиста – 11.06.2016 г.:

 

Слово на проф. Кръстьо Петков,
Председател на Съюз на икономистите в България, по повод Деня на икономиста, 11 юни, 2016 г.

Уважаеми членове на СИБ,
Драги колеги икономисти,

Най-напред: честит празник!
Желая на всички здраве, кураж и несекваща творческа мотивация. Доброто здраве ни е необходимо, за да сме енергични и професионално успешни; куражът – за да се справим с нарастващите предизвикателства пред професията на икономистите; мотивацията – за да отговорим на критиките, които се отправят напоследък към нашата гилдия, че носи вина за кризисното състояние на българската икономика.
Моето кратко слово е реакция на публичните упреци за упадък на икономическата теория и професията „икономист“. Те се чуват отвсякъде – от държавни институции и медии, граждански структури и социални партньори. Изостри се и дискусията вътре в икономическата теория и практика – между представителите на различните школи, традиции и нови постмодерни течения.
Конкретната причина за споровете е ясна: глобалната криза в продължение на осем години задушава растежа и блокира просперитета; краят на това изпитание не се вижда, независимо от периодично обявяваните оптимистични прогнози за възстановяване на пред-кризисните равнища.
В България, както обичайно се случва напоследък, сякаш по обща команда се премина от аргументирана критика към преднамерен негативизъм и плиткоумно отрицание.
Какво друго може да означава:
– обявеното решение специалността „икономист“ да се изключи от групата на приоритетните направления, по които се извършва обучението във ВУЗ!
– прочистването на висшите държавни институции ( вкл. НС, министерствата и агенциите) от високо-класни икономисти;
– отстраняването на социално-икономическите дисциплини от достъп до специализирани европейски програми за финансиране, за да се осигури предимство на природно-техническите науки;
– отказът да се финансират традиционни участия на български социолози и икономисти в утвърдени европейски изследователски платформи, каквото е например Европейското социално изследване;
– словесната агресия на ултра-неолибералните пропагандисти по медиите спрямо всеки, който се осмели да се ангажира с позиции, несъвпадащи с тези на рейгъномиката и татчъризма, Вашингтонския консенсус и либертарианството.
Дирижираното настъпление срещу достоверната икономика и нейните професионални представители става повсеместно и крие опасни последици. С другите форми на дискриминация в науката и академичните институции, каквито са напр. прекратяване на държавната подкрепа за професионалните асоциации като нашата, отдавна сме свикнали и сме принудени да се справяме сами.
Най-добрата защита на статуса, престижа и значението професията „икономист“ е самокритичната оценка на ситуацията. Нека да започнем със самите нас – като носители на знания, опит и иновативни търсения.
През последните 25 години гилдията допусна –пряко или косвено, един идеологизиран модел на икономиката да бъде изместен от друг. Отхвърли се концепцията за държавното планово стопанство, която в продължение на повече от четири десетилетия заемаше господстващо положение; на нейно място се появи друга доктрина , също така обявена за безалтернативна: неолибералната. Нови, войнстващи мрежовици и пропагандисти превзеха медийното пространство,инфилтрираха се в университетското образование, развиха изследователски (пазарно ориентирани и щедро финансирани) центрове, атакуваха социалните мрежи дори.
СИБ е една от малкото структури, която се опитва да поддържа баланса между различните теоретико-приложни направления –както онези, които са апробирани успешно в историята за преодоляване на временни катаклизми и циклични кризи; така и новите работещи модели на ускорено (догонващо или изпреварващо) икономическо и социално развитие, които се прилагат в отделни региони на света.
Но нашите усилия не са достатъчни. Имаме нужда от партниране и разбирателство със сродни социални науки, с бизнеса и синдикатите, с гражданските движения. Апелираме за коренна промяна в отношението на държавните институции и органите на местната власт към търсещата, креативната и плуралистична икономика.
А такава има –в Европа и в световните университетски и изследователски центрове, както и в България. Говоря за съвършено друго „агрегатно“ състояние на нашата научна и практическа област –противоположно на идейно-политическия моноцентризъм, при който неолибералните течения и разновидности са се самообявили за единствени притежатели на истината; при това на истината от последна инстанция.
Вече има какво да се противопостави на тази талмудистка школа, без да изпада в тематичен и вербален примитивизъм и да се профанизира за пореден път икономическата наука.
Най-важният ни аргумент е, че извън България и прилежащите региони на североизток, във водещите доскоро центрове и промотъри на Вашинтонсикя консенсус, неолибералната ортодоксия вече слиза от икономическия и управленския дневен ред. Световно известни учени, в т.ч. нобелисти коментират силните и слабите страни на концепциите за новата нормалност, количествените улеснения за хората, базовия доход, контролирания растеж, офшорните финанси, подоходното неравенство, и други. Фактът, че тази кожнцептуална промяна още не се е случила в България, е наш национален проблем, част от стигмата ни като провинция на постмодерния научен свят.
Въпросът е с какво да бъде заменен отиващият си неолиберализъм? С друг безалтернативен модел, който след време ще бъде провален и отречен! Това вече сме го виждали и изживяли!
Позволявам си да се позова на един от безспорните авторитети, харвардския професор по макроикономика Дан Родрик, който написа забележителната книга: ‘Economics Rules: Why Economics Works, When It Fails, and How To Tell The Difference” (2015) Проф. Родрик е прав със своето : „Икономиката не е вид наука, в която има един вечен истински модел, който работи най-добре във всеки контекст“ Следователно, продължава същият автор „въпросът не е „да се постигне консенсус за това кой модел е правилен“… а да обосновем кой модел е най-приложим в дадена среда“.
Нека се възползваме от този съвет. В него има рационално ядро и доказателства от текущата икономическа практика; има и перспектива за конкурентно научно мислене; има и предизвикателство към икономистите, особено от по-младото поколение, кото беха искали да се изградят като специалисти с демократичен и плуралистичен профил.
Конкурсът „Млад икономист“ , който СИБ организира за дванадесети пореден път през последните години е тематично ориентиран към авангардни и прогресивни теми, които развиват най-дефицитното качество у всеки творец: евристичното мислене.
Поздравявам победителите в конкурса ученици, студенти, докторанти и практици и им желая успешна професионална кариера!


https://bgeconomist.bg/%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/

 

 

,


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *