Забавяне на икономическия растеж в България в средносрочен план предвижда Международният валутен фонд. Докато за тази година мисията на фонда у нас, ръководена от Реза Бакир, повиши прогнозата си за икономическия растеж на страната до 3 на сто, в средносрочен план се очаква забавяне на растежа до 2,5 на сто заради недостатъчните структурни реформи. Още…
Каква ще е съдбата на безпрецедентния бойкот на работодателите срещу договарянето на минималните осигурителни прагове? Преди седмица, когато беше обявена тази амбициозна политическа акция, мненията бяха разделени: а) бойкотът ще успее и правителството ще отстъпи; б) бойкотът ще се провали; (проблемът обаче е другаде- в неприкрития опит на част от бизнес-върхушката за демонтаж на социалния диалог като цяло!). Още…
ПОЗИЦИЯ
Относно „Национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България“, разработени от екип от български учени и интелектуалци
(по инициатива на акад. Стефан Воденичаров)
Още…
Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров излиза пред обществото с концепция за национална доктрина.
„Национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България“ е заглавието на мащабния труд, върху който е работил от екип от български учени и интелектуалци по инициатива на акад. Воденичаров, с който Епицентър.бг разполага..
Близо 70-страничният документ е основа за сериозна обществена дискусия за бъдещето на България, за визията ни за развитието на страната, за пътищата, по които може да се оттласнем от дъното, където се намираме в момента. Още…
Задава се нова вълна на съпротива срещу привилегированото корпоративно законодателство
***
Настоящата статия е отглас от състоялата се дискусия около кръглата маса ( 30 август 2016 г. ) на тема „Банки и клиенти: реални и премълчани резултати от стрес-тестовете в България“. Форумът привлече вниманието на десетки изтъкнати икономисти, финансисти, юристи и бивши банкери. Инициатор и водещ организатор беше СИБ. Както се очакваше, корпоративно зависимите медии направиха всичко възможно да пренебрегнат изявата. Разбираемо е: банките и монополите поръчват рекламите, корпоративните собственици (повечето – неясни!) отблизо контролират какво се пише и говори в техните издания. Още…
Поздравявам в-к „24 часа“ за чудесната статия, посветена на уникалната биография и забележителната професионална реализация на проф. Павлина Чернева.
Имах късмета да се запозная лично с нея на конференцията, която СИБ организира през 2013 г., посветена на Модерната монетарна теория. Темата ни беше предложена от райчо Марков, български икономист и анализатор, работещ в Ню Йорк (чиито персонален блог е посветен в голямата си част на популяризиране на ММТ). В конференцята в София взе участие лично проф. Мозлер – изключителен специалист в областта на алтирнативните монетарни теории и тяхната връзка със заетостта, инвестициите, неравенството и доходите. Още…
безработица, доходи, модерна монетарна теория, Павлина Чернева, съюз на икономистите
Списание “Уик” я предлага в икономическия екип на Хилари Клинтън
Последната ѝ страст е летенето – вече пилотира без инструктор на борда
В медиите се появиха публикации, които спрягаха българката проф. д-р по икономика Павлина Чернева в екипа на Хилари Клинтън, ако на 8 ноември бившата първа дама стане президент на САЩ. Как момичето от силистренската езикова гимназия, вече ръководител на катедрата по икономика в Bard College, САЩ, научен сътрудник на икономическия институт “Леви”, се озова сред 8-те експерти, препоръчани от американското списание “Уик” за икономически екип на Хилари Клинтън? Статията на Джеф Спрос, кореспондент по икономика и бизнес на списанието, е озаглавена Hillary Clinton’s economic dream team. Според Спрос този икономически екип би бил мечта на Хилари Клинтън. Още…
безработица, доходи, модерна монетарна теория, неравенство, Павлина Чернева
Потенциалът у нас за финансиране на бизнеса, и то само по-едрият, зависи от капризите на големите банки, които са предимно с основно чуждестранно участие. Нека напомня, че формирането на децентрализирана пазарна банкова система в България започна с децентрализацията на БНБ (формиране на държавни търговски банки) и създаването на частни банки. Не беше направен опит за частично връщане към банково-кредитната структура, характерна за страната преди формирането на командно-административната система. Това, само по себе си, представлява стратегическа грешка с огромни негативни последици. Още…