Експертни мнения

„За и против промените в модела на плоския данък“ – едно мнение

28 Ное. , 2013  

Във връзка с обявената от СИБ дискусия по предложението на Правителството  за връщане през 2015 г. на събрания ДОД през 2014 г. от носителите на минимални работни заплати ( МРз),  в допълнение или в подкрепа на  основни критични бележки от ИПИ и БСК,  ще споделя следното :
                Намирам това предложение на Правителството за непрофесионално, фрагментарно, необосновано и  вредно по своите социални, икономически, административни и финансови обосновки и последици..

     1. Социално необосновано най-вече защото :

     – няма ясно определена и добре обоснована социална цел в рамките на мандата на сегашното правителство, а именно – гарантиране на минимално необходимите и обществено приемливи  за страната на дадения етап от нейното развитие  разполагаеми лични средства за издръжка и възпроизводство на носителите на ниско образована и ниско квалифицирана работна сила.. Обратно, то запазва разполагаемите размери на минималните работни заплати през тази и следващата година под Линията на бедността, определяна от Евростат по възприетата  единна методология за всички страни членки на ЕС. Това означава, че :

     – нормативно определяните размери на МРз остават под ЛБ за носителите на ниско образована и квалифицирана работна сила и не съдържа нито стотинка от допълнително необходимите лични средства за нейното възпроизводство, т.е. за отглеждането, здравеопазването, образованието и пр. на едно единствено дете на родител;

     – че през 2014 и може и през следващите още една – две календарни години  се продължава провежданата през последните 24 г. политика на занижени ( под възможните при произвеждания БВП на глава от населението и средно на заето лице) размери на работните заплати, в т.число и конкретно на минималната работна заплата  – една от множеството причини за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване в България. В тази връзка ще напомня, че по последите данни на Евростат броят на българските граждани с разполагаеми доходи под Линията на бедността е 1.7 млн., а на гражданите в риск от бедност и социалното изключване – 3.7 млн.

     2. Вредно, защото :

     – поражда да толерира и продължава  наблюдавани и до сега и в момента негативни административни, финансови, демографски и пр. последици, отбелязани и в становищата на ИПИ и БСК. Например:

     – то допълнително увеличава административни разходи на държавата, свързани : веднъж – с административните разходи по текущото през 2014 г. събирането на ДОД от носителите на МРз; и втори път – по връщане на същите суми на същите лица в началото на следващата 2015 г.;

       в този си вид необосновано – от социална и икономическа гледна точка – задълбочава  подоходните различия в разполагаемите размери на личните доходи на лицата с размери на работната заплата  до и с  1 лев или 50 стотинки  над нормативно определяния размер на МРз;

– стимулира укриване на частта от работните заплати от нормативно определения размер на МРЗ от 340 лв. до кръгло 377.70 лв., тъй като разполагаемите размери и на работните заплати в този диапазон – от 340 до 377.70 лв.- остават под разполагаемия размер на МРз от 340 лв. възлизащ на  297,16 лв. в общия случай (  за заети и осигурени лица  по условията за 3-та категория труд, родени до 1 януари 1959 г.) ; или снижението им до нормативно определения размер на МРЗ от 340 лв. Това безспорно ще има негативни финансови последици за приходната част на консолидирания бюджет на страната.

     Моето предложение е:
                (1) Възстановяване още през 2014-2015 г. на прогресивното данъчно облагане в обществено приемливи размери и въвеждане на възможност за семейно подоходно облагане на лица и семейства с непълнолетни деца и други неработоспособни и издържани лица.

     Това възстановяване може да стане примерно на следните три стъпки :

       първа стъпка, възстановяване още от 1 януари 2014 г. на разумен и обществено приемлив размер на необлагаем минимум за носители на минимална и близки до минималната размери на работната заплата, съчетано с едновременно и задължително въвеждане на специален механизъм за работни заплати над нормативно определения размер на минималната; този механизъм може и трябва да преодолее напълно иначе неизбежната инверсията в разполагаемите размери на близки, но по-високи с около 37-38 лв.  размери на работни заплати през 2014 г.;

Примерно : за всеки 1 лев от работната заплата над нормативно определения размер за МРЗ от 340 лв. данъкът е 0.2 %; за 2 лева горница – 0.4 % и т.н..При тази хипотеза, данъчната ставка от 10 % се достига прилага за работни заплати от и над 390 лв.

   втора стъпка, въвеждане през 2015 г. на по-високо данъчно облагане за доходите на физически лица над определен размер – примерно над 5 или 10 кратния размер на минималната работна заплата . При евентуално запазване на нормативно определения размер на МРз от 340 лв. това означава запазване на 10 процентния ДОД за работни заплати д диапазона от 390 лв. до примерно 5 или 10 кратния размер на минималната работна заплата. Ако минималната работна заплата бъде повишена примерно на 360 лв., това означава съответна корекция в тези граници.

    трета стъпка , законова възможност за  семейно подоходно облагане за семейства и домакинства с непълнолетни деца и други неработоспособни и издържани членове – примерно от 2015 или 2016 г.

    Конкретните параметри на тези стъпки и промени в данъчното законодателство и облагането на личните доходи на физическите лица могат и следва да се определят през следващите няколко месеци , след широки експертни и публични дискусии.

               Във всички случай смятам за необходимо съставянето и одобряването с консенсус на специализирана правителствена програма ( съдържаща конкретните стъпки, срокове, отговорници, действия и мерки ) за реализиране на основната или главната цел на новата политика по минималната работна заплата през следващите няколко години,  а именно : бързо и добре обосновано повишаване и поддържане в бъдеще на такива размери и ниво на МРз, което покрива на 100 % размера на Линията на бедността, определян по методологията на  Евростат + необходимите лични средства за възпроизводство на носителите на ниско образована и квалифицирана работна сила, т.е. за отглеждане, образование, здравеопазване и пр. на едно дете на родител (ако общо приетия модел на съвременното българско семейство е двама родители с две деца).

 

Експертни мнения

Живеем в настръхнала държава

28 Ное. , 2013  

В България се шири медиен произвол.Чужди посланици си позволяват непозволеното. Страната ни се тресе от конфронтация. Правят се опити за метеж.

            Пристъпвам към писането на тези редове след продължителни размишления над това, което става у нас вече 24 години и особено през последните месеци, разтревожен за съдбата на моята родина. Ще се спра само на няколко аспекта.

Медиите у нас се държат като последни бастиони на неолиберализма.

            Джоузеф Стиглиц е един от най-големите съвременни световни икономисти, носител на Нобелова награда по икономика през 2001 г. Бивш ръководител на Съвета на икономическите съветници на президента Клинтън; бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка; настоящ професор в Колумбийския университет във Вашингтон. Той споделя съвременни кейнсиански възгледи. Силно критичен е към икономическата политика на американските президенти – републиканци и конструктивно критичен поддръжник на икономическата политика на президентите демократи. Препоръчва гъвкава икономическа политика, особено по време на криза. Споделя кейнсианското гледище, че по време на криза бюджетният дефицит e не само допустим, но и необходим. Не драматизира високата публична задлъжнялост на САЩ и се аргументира солидно за това.

            Като съветник на Президента Първанов той посети София преди десетина години и изнесе публична лекция в НДК. Медиите проявиха слаб интерес към нея – имаше само 2-3 телевизионни камери. Лекцията беше отразена пестеливо в медиите..

            Пол Кругман е друг световно известен американски икономист, Нобелов лауреат по икономика през 2008 г. Професор в Принстънския университет. Редовен коментатор в New York Times. Силно критичен към политиката на американските президенти – републиканци и конструктивно критичен поддръжник на президентите – демократи. Има сходни икономически възгледи с тези на Дж. Стиглиц.

            Преди десетина дни посети София във връзка с присъденото му от УНСС почетно звание Доктор хонорис кауза. Посещението му премина полулегално. Медиите проявиха към него още по-слаб интерес.

            Американският икономист Стив Ханке посещава България често. Принадлежи към консервативната икономическа школа. Привърженик е на рестриктивна икономическа политика. Професор е в университета Джон Хопкинс в Балтимор, САЩ. Публикува в консервативното списание Форбс. Подкрепя консервативните американски президенти – републиканци. Сервилните български медии го възхваляват като „баща на българския валутен борд”, макар че няма никакъв принос за въвеждането му. За всеобща изненада на специалистите ръководството на БАН му присъди миналото лято почетното звание Доктор хонорис кауза. Според някои информирани хора, това може би е станало по внушение на едно важно посолство.

            Дж. Стиглиц и Пол Кругман са утвърдени световни учени и не случайно са нобелови лауреати, хора с достойна гражданска позиция и убедени демократи. Стив Ханке е посредствен учен. Световната научна общност уважава Стиглиц и Кругман, но не обръща внимание на Ханке. В своя статия през 1998 г. Кругман критикува остро икономическите му възгледи и го обвинява в лъжа, че е бил съветник на бившия аржентински министър на финансите Карвальо. Той заблуждава хората и за България, като твърди, че е бил съветник на един от нашите президенти. Българските медии го почитат. Неговите посещения, лекции и прес конференции у нас са в центъра на тяхното внимание. Не мога да твърдя дали и тук има дял важното посолство.

            Помисли си, уважаеми читателю: Реномирана институция като Шведската академия на науките оценява високо постиженията на Стиглиц и Кругман и ги удостоява с нобелови награди по икономика, без да обръща внимание на Ханке. Нашите медии обаче правят обратното – пренебрегват големите научни приноси на Стиглиц и Кругман и не отразяват техните лекции и пресконференции у нас, а ограждат с внимание Ханке и повтарят многократно и упорито лъжата, че е „баща на валутния ни борд”, макар че няма никакъв принос за въвеждането му. Не е ли странно това разминаване!

            Каква е причината за този парадокс? Стиглиц и Кругман са учени, които твърдят, че икономическата наука трябва да служи на хората. Те са социално ориентирани икономисти и гледат на бюджетния дефицит, на държавния дълг и други подобни като средства на икономическата политика, а за нейна главна цел считат подобряване качеството на живота на хората. Те възразяват категорично срещу подмяната на целите със средствата на икономическата политика от консервативните икономисти, както Стиглиц се изразява “confusing ends with means”.

Ханке прави обратното. За него са важни балансираният бюджет, малкият публичен дълг, ниската инфлация и други подобни. Заетостта, доходите, социалната поляризация, демографските процеси, здравето, екологията, качеството на живота на хората не го интересуват. Средствата на икономическата политика той превръща в нейна цел и вижда във валутния борд най-ефикасното средство за управление на икономиката, макар че го прилагат само 3 страни в света – Естония, Литва и България. Странно, ако наистина е най-ефикасен инструмент за управление, защо другите 190 държави не го прилагат!

Подценяването на социалните измерения на икономическата политика и възторгът от пазарния фундаментализъм са дълбоките причини за пренебрежението на нашите медии към Стиглиц и Кругман и създаването на ореол около Ханке. Във време, когато дискредитираната неолиберална теория и практика, причинила, наред с всичко друго и поредната глобална криза, губи почва по света, десните медии и пазарните фундаменталисти в България правят отчаяни опити да я спасяват. Те са наистина безмислени, защото България е твърде малка, за да влияе върху хода на световните процеси.

            След като медиите у нас проявяват такова пренебрежително отношение към учени от калибъра на Стиглиц и Кругман, можем по-лесно да си обясним пренебрежението им към социално ориентираните български икономисти. Медиите обслужват щедро пазарните фундаменталисти и са почти закрити за социално ориентираните икономисти с кейнсиански възгледи. За тях и за любимите им десни приятели Кейнс е враг номер едно, въпреки че през 30-те години на миналия век и непосредствено след Втората световна война той изигра важна роля със своите идеи за смекчаване на световната криза, за създаването на Световната банка и на МВФ, за стабилизирането и развитието на следвоенната капиталистическа икономика. Сегашната медийна цензура у нас е не по-малка от тази до 1989 г. В някои отношения дори е по-вулгарна.

            Като българин се срамувам за посредствеността, примитивизма, сервилността и крайния консерватизъм на преобладаващата част от българската журналистика. Срамувам се също, че ръководството на БАН, може би единствено в света, присъди на Стив Ханке почетното звание Доктор хонорис кауза, макар че няма никакъв принос към българската икономическа наука и стопанска практика.

Медиите изопачават истината за протестите

            Живял съм 12,5 години като служител на ООН в Западна Европа и в други страни. Бил съм свидетел на много улични протести. Виждал съм как се смазва всеки опит на протестиращи за нарушаване на законите и съпротива срещу полицията. На този фон нашата полиция е най-кротката и най-толерантна от всичко, което съм виждал по света. Очудвам се на нейното търпение! И ги поздравявам!

            От преките телевизионни предавания виждам как протестиращите блъскат и бият полицаите, замерват ги с твърди предмети, с павета и дори с пиратки, разрушават металните заграждения, а медиите ни съобщават обратното – че полицията бие протестиращите. Това ни внушават и група преподаватели в Софийския университет. На кого да вярвам – на очите си или на медиите и на малката група преподаватели? Не се колебаят да ни лъжат за събития, които вече сме наблюдавали на живо. Медиите наверно ни лъжат още по-наедро за събития, на които не сме били свидетели.

А СЕМ наблюдава и мълчи многозначително, а уж главната му задача е да следи за балансирано представяне на различните мнения. Плевнелиев пък се възхищава от красивите и умни (както той пръв ги нарече) протестиращи, намеква недвусмислено за полицейско насилие, нажежава допълнително обстановката. Така той „обединява” нацията. Боже, пази България от такъв обединител и от неговия цинизъм!

Размислете и по поведението на водещите в частните и дори в държавните електронни медии. Вместо да са неутрални, както е в демократичните страни, те открито симпатизират на антиправителствените участници в студиата. Най-често канят само събеседници от протестиращите и далеч по-рядко, от кумува срама – хора с друго мнение, като ги прекъсват и не ги оставят да се доизкажат. Тази пристрастност доби потресаващи мащаби през последните месеци. И на всичко отгоре претендират, че са журналистика на обществото. Питам – на кое общество? Тяхното поведение се разминава тотално със записаното в моралния кодекс на медиите.

Притиснати от опоненти, протестиращите казват, че са против олигарсите и всички партии, управлявали страната през последните 24 години. На този фон обаче чакат отговор други въпроси: защо мълчаха до сега и особено през последните 4 години, когато бяхме свидетели на най-голям управленски произвол, мащабни подслушвания, корупция и задкулисие? Защо не протестират пред сградите на големи български и чуждестранни банки и други компании, т.е. срещу истинските олигарси? Защо започнаха протестите още на третия ден от управлението на това правителство, без да му дадат дори седмица, за да покаже какво ще прави? Защо се настоява за нови избори, след като такива бяха проведени само преди пет месеца и никой не оспори резултатите? Защо бяха възобновени антикомунистическите лозунги от преди 24 години и цялата отговорност за престъпленията (а такива имаше много) през така наречения „преход” се стоварва върху БСП, след като десните партии управляваха много по-дълго време от нея? Очевидно целта на задкулисните кукловоди е друга – сваляне на правителството с мандата на БСП и връщане на ГЕРБ и на други десни партии във властта. На чист български език това се нарича мащабен опит за държавен преврат.

Медиите преувеличават и преукрасяват ролята на гальовно наричаните „ранобудни студенти”. Те системно заблуждават хората в провинцията и българите в чужбина за истината по протестите в София. Използват се различни операторски прийоми за прикриване на силно оределите групи протестиращи. Неслучайно в западните медии не се обръща внимание на протестите на малката група студенти. Акредитираните в София западни журналисти намират техните протести за бутафорни и фалшиви. Протестиращите нямат позиция по нито един от кардиналните проблеми в дневния ред на България: престъпната приватизация, не по-малко престъпните концесионни договори, злоупотребите на монополите и на големите търговски вериги, укриването на печалби от големите компании, фалитите на дребните предприятия, огромната безработица, масовата бедност, социалната поляризация, мизерията на два милиона пенсионери, демографската катастрофа, обезкръвяващата ни емиграция, окаяното здравеопазване, западащото образование, загиващата наука, разрушаването на околната среда, престъпността, корупцията. Повтарят като папагали само една дума „Оставка”, без да казват какво идва след това – кой и как ще управлява България? С други думи, искат ни да подпишем празен чек на доверие.

Оплакват се, че нямало чуваемост от страна на властите. Но за да има чуваемост е нужен диалог. А възможен ли е диалог, когато протестиращите не желаят да разговарят с управляващите, „за да не ги легитимират” и искат ултимативно тяхната оставка още на третия ден от поемането на властта след свободни и демократични избори! Оказва се, че 50-60 „ранобудни окупатори” или няколко хиляди протестиращи в София са по-легитимни от 1,34 млн. души, гласували само преди 5 месеца за двете управляващи партии. А помнят ли как Ал Гор загуби изборите за президент на САЩ през ноември 2001 г. Твърде меко е ставащото у нас да се нарече арогантност! Но медиите се възхищават, героизират и поощряват циничното поведение на протестиращите, защото били „по-качествени”. Наричат ги дори „нови будители”, сравняват ги с Левски и Ботев. А СЕМ мълчи ли мълчи!

В окупирания от малка група Софийски университет, където 25 хиляди студенти, преподаватели и служители нямаха достъп няколко седмици, бяха поканени бивш и настоящ посланик на чужди държави за разговор с окупаторите. Нашата общественост и до сега не знае какво е говорено и договорено между височайшите гости и окупаторите, които протестират срещу „задкулисието”. Това е флагрантно нарушение на международните норми за поведение на дипломатите, на българските закони и на правилника на Софийския университет. В медиите няма и нотка от упрек по тази постъпка на „ранобудните окупатори” и на посланиците. А защо мълчи и правителството? Или сме окупирана държава!

Борците срещу задкулисието ни поднесоха класически урок по задкулисие, а изискват от властите пълна откритост за вземаните решения. Какво ли ще ни покажат един ден тези хора, ако, не дай боже, застанат на държавното кормило! Представяте ли си какво би станало сега ако това се беше случило в най-престижния университет на друга страна от Европейския съюз, например в Западна Европа, в САЩ или Япония! Толкова ли е закърняло чувството ни за достоинство, че националните медии, а и правителството навеждат покорно глава, когато се поругават световни норми за междудържавно поведение и националната ни чест! Има ли все още българска държава или не?

Внушават ни, че протестите са мирни и спонтанни. Това са приказки за наивници. Да се превръщат в заложници депутатите в Народното събрание няма нищо общо с мирния протест. Шепа хора да блокират най-важни кръстовища в центъра на София и да затрудняват придвижването на стотици хиляди други граждани против волята им от и до техните домове в продължение на месеци, няма нищо общо с мирния протест. Група от 50-60 души да окупира централната сграда на Софийския университет и въпреки осъдителното решение на Академичния съвет и изричната забрана в правилника на университета, да блокира достъпа на 25 хиляди души, също няма нищо общо с мирния протест. Що за мирен протест е: съставянето на списъци на граждани с друго мнение, деленето на хората на „количество” и „качество”, блокирането на кортежа на премиера, насилственото премахване на огражденията, хвърлянето на твърди предмети, павета и пиратки срещу полицаите, обръщането на контейнери за боклук пред Народното събрание, поругаването на скулптура на антифашисти пред сградата на БСП и т.н. А добрата организация на протестите, координацията в издиганите лозунги, маршрутите и останалото показват, че има всичко друго, освен спонтанност.

Свободата на един човек свършва там, където започва свободата на другите хора. Да се нарушава този фундаментален принцип на демокрацията означава да се толерира хаосът, вакханалията и да се подготвя бъдеща диктатура. Това не е демокрацията за която мечтаят милиони българи! А опитите да се натрапва, че на елита, за разлика от простолюдието, е позволено всичко, навяват страшни спомени от недалечното минало. Нима искат да ни го върнат! Пази боже от такъв елит!

Политическият цинизъм в България няма граници. Мнозинството на ГЕРБ и другите десни партии в Столичния съвет протестира на 21 ноември срещу блокирането на центъра с прекомерна концентрация на полиция, защото пречело на свободното придвижване на гражданите. Същото направи с театрални жестове и група преподаватели в университета.

Тези хора изглежда ни смятат за малоумни. Те се дразнят от присъствието на полиция в центъра, но се възторгват от агресивното присъствие на протестиращите и създаваните от тях затруднения за хиляди мирни граждани. Добре е, според тях, че там има агресивни протестиращи, но е лошо, че присъства полиция! Толкова ли е трудно да се разбере, че ако нямаше агресивни тълпи, целящи погром или окупация на Народното събрание, нямаше да се налага присъствие на полиция! Не виждат причината, а само следствието. А какво да кажем за блокирането на важни кръстовища в центъра, понякога само от десетина души, което затруднява придвижването на десетки хиляди хора, живеещи в „Младост”. Полицията в случая може би е укорима, че допуска блокирането.

Очевидно, някои искат по-слабо присъствие на полиция, за да се улесни планираният погром или окупация на Народното събрание. На български език това се нарича опит за метеж. Кукловодите са недоволни, че няколкото замислени от тях опити не успяват, поради наличието на полиция. Поздравявам полицията!

Надявам се, че властите няма да се хванат на тази уловка и в центъра на София ще има толкова полиция, колкото е необходима, за да респектира кукловодите и да защити спокойствието и сигурността на гражданите!

Политическата конфронтация

Казаното до тук може да се обобщи в една дума – КОНФРОНТАЦИЯ. Нашето общество се тресе от растяща конфронтация, чиито дълбоки корени са в престъпната реставрация от тоталитарен държавен социализъм към див балкански капитализъм, потопил страната в бедност и остра социална поляризация. Милиони българи са смазани от материалната и духовната нищета, от произвола на монополите, на престъпността и корупцията, от масовата покупко-продажба на съвести, от ширещата се крещяща несправедливост, налагана от олигархията, съвместно с политиците. И понеже обикновените хора са безпомощни да си отмъстят за униженията на олигарсите и на политиците, намразиха всичко и всички около себе си. Омразата раздели приятелите, роднините, проникна дори в семействата. България отдавна не е била така настървена, озлобена и разделена.

Конфронтацията у нас се подхранва и от личните качества на най-висшите политици. При сходни икономически и социални условия през последните 24 години, спомнете си каква конфронтация имаше по времето на Филип Димитров (1991-1992 г.), на Иван Костов (1997-2001 г.). След това дойде Кобургът. Без да съм негов симпатизант, обективността налага да се признае, че той внесе известно успокоение в обществената атмосфера. По-късно дойде неговият бодигард – Бойко Борисов. Той отново отрови, ожесточи и опростачи политическия климат и изостри конфронтацията. До такава степен, че тя продължава и след падането му, дори се засилва през последните месеци с прякото му участие.

Никое общество не може да прогресира в условията на конфронтация. Още по-малко икономиката. А без съживяване на икономиката не е възможно подобряване на качеството на живота на хората. Продължаващата бедност, дублирана с все по-остра социална поляризация, ще води до още по-голяма конфронтация. Поради това една от главните непосредствени задачи е постигането на минимум от съгласие по най-важни национални приоритети и преди всичко за възстановяване на поруганата социална справедливост, което трови всичко наоколо. Само така може да се постигне постепенно смекчаване на конфронтацията, която ерозира дълбоко основите на обществения организъм и заплашва с много сериозни последствия. Дано декларацията на Консултативния съвет за национално съгласие от 20 ноември 2013 г. не остане само пожелание, а се превърне в реалност! Тежко ни ако конфронтацията продължи и през следващите месеци и години! Наистина, тежко ни!

26 ноември 2013 г.

Форуми на СИБ

Договор за съвместна дейност

26 Ное. , 2013  

На 25 ноември т.г. бе подписан рамков договор между Съюз на икономистите в България и Национално сдружение русофили за осъществяване на съвместна обществена дейност по подпомагане на съществуващите и разкриване на нови възможности за икономическите връзки и икономическото сътрудничество между Република България и Руската Федерация.

УС на СИБ

Експертни мнения

Прогнози за икономиката през 2014

25 Ное. , 2013  

Посочените прогнози се отнасят за растежа на БВП и са актуални към ноември 2013 година се отбелязва в блогът за икономика – ikonomika.org.

Информация се публикува от EconomyNews.bg

Виж още

 

Експертни мнения

Скок при назначените на минимална заплата очакват експерти

25 Ное. , 2013  

„Хората, назначени на минимална работна заплата, ще се увеличат многократно, ако се приеме възстановяването на данъка върху минималните доходи”, прогнозираха единодушно в предаването „Факторът Кошлуков” по TV7 вицепрезидентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов, икономистът Владимир Каролев и зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков.

И тримата експерти недоумяват защо кабинетът е възприел това предложение на десницата от Реформаторския блок и смятат, че с такава промяна работещите на заплата, малко над минималната, сами ще искат да получават минималното възнаграждение от 340 лв., за да увеличат доходите си.

Димитър Манолов припомни, че синдикатите са за падането на „плоския” данък, „но не по този начин”. Той смята, че ходът с възстановяването на авансовия данък за минималните доходи е „глупав” и си го обяснява единствено с нежеланието да бъде въведено прогресивното данъчно облагане.

Димитър Бранков изрази негативната позиция на БСК, която се обяви категорично против това данъчно предложение. „За нас това е вид прогресивен данък и промяната може да доведе до увеличаване на сивия сектор в икономиката”, каза Бранков.

Владимир Каролв е изчислил, че „ако се въведе този необлагаем минимум, това означава над 1,5 милиарда лева по-малко приходи в бюджета, макар и за 2015 г.”.

Експертите посочиха, че промяната ще доведе и до „непарични загуби”, когато в НАП на опашка за подаване на декларации се наредят многократно повече хора, а данъчната администрация и бездруго е затрупана.

Експертни мнения

„За и против промените в модела на плоския данък“

22 Ное. , 2013  

Онлайн дискусия на Съюза на икономистите в България

Ръководството на СИБ кани своите членове и експерти да представят своята позиция по повод на дебата за промяна в данъчния модел, обявен от правителството на Р България. Става дума за намерението за връщане след 1 януари, 2014 г. на платения данък върху доходите на физическите лица, които са на минимална работна заплата.

Желаещите да се включат в дискусията  може да ползват вече публикуваните на сайта на СИБ материали по темата за плоския данък, както и мненията, изразени на кръглата  маса по ММТ,състояла се на 9 ноември, 2013 г. по инициатива на СИБ.
Във връзка с обявената онлайн дискусия прилагаме и две статии, публикувани в сайта „Economy News“.

Вредни идеи за плоския данък

Институт за пазарна икономика

Тези дни представители на управляващите споделиха планове за сериозна промяна в плоския подоходен данък, която да влезе в сила от 2014 г. Предлага се въвеждането на своеобразен необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Своеобразен, защото ако беше традиционен необлагаем минимум (прилаган и в България само преди няколко години), тогава щеше да се отнася за всички данъкоплатци.
Това, което се предлага обаче, е всички да продължат да плащат 10% данък върху облагаемия си доход, но платеният данък да се връща на тези с най-ниски доходи. Замисълът е всички, които получават минимална заплата (340 лв. за 2014 г.), да получат обратно платените си данъци в началото на 2015 г. Сумата, която ще се връща на човек, по наши сметки е 355,37 лв. на година. Това означава и че всички, които искат да си получат парите, ще трябва да подадат данъчна декларация. Защо това е вредна идея?

• Предложението не е данъчна мярка, а прикрита разходна такава – под формата на данъчно облекчение държавата всъщност ще субсидира хората на минимална заплата. Най-добрият лакмус дали става дума за данъчна или разходна мярка е да видим дали се влияе приходната или разходната част на бюджета – държавата ще си събира данъците, тоест (в статика) приходите не се променят, а после превежда пари на определени данъкоплатци, тоест натоварва се разходната част на бюджета – в рамките на около 140 млн. лв., ако се засегнат около 400 000, както в момента се пресмята от правителството (на базата на изцяло статични сметки, които отчитат само сега заетите на заплати до 340 лева). Ако ще се субсидират групи от обществото, то по-разумно е това да не се случва през данъчната система, а директно и откровено през бюджета посредством целеви социални помощи;

• Създава се изключително силен стимул за укриване на заплати – това не е необлагаем минимум, който по принцип важи за всички, а конкретна привилегия за тези на минимална заплата. На практика правителството обявява стимул (награда) от 355 лв. на година, ако си на минимална заплата. И сега получаването на минимално възнаграждение официално, а всичко друго – на ръка, е разпространена практика, но тази идея дава огромен стимул на много хора, които получават над минимална заплата, да започнат да послъгват за заплащането. Злоупотребите тук са гарантирани – могат да се облагодетелстват и работодатели, ако влезнат в договорки с работниците си, нещо което сме виждали често при отворени вратички в законодателството;

• Силният стимул за укриване на доходи и преминаване в сивата икономика има и конкретен измерител под формата на т.нар. пределна данъчна ставка. Колкото по-голяма е тази пределна ставка, толкова по-силен е стимулът за укриване на доходи. Така например, ако някой взема заплата от 341 лева на месец, той ще трябва да плати 10% върху цялата сума, а именно 356,41 лева или над една допълнителна заплата за цялата година (след приспадане на осигуровките). По този начин, пределната данъчна ставка за този допълнителен доход от само 1 лев на месец става умопомрачителните 2970% (изчислени като %-тното отношение между данъка от 356,41 и допълнителният доход от 12 лева на година над минималната заплата от 340 лева). При месечна заплата от, например, 350 лева, пределната данъчна ставка на допълнителния доход от 10 лева на месец (120 на година) става 304,85%;

• Създава се огромна неравнопоставеност и съответно социално противопоставяне между тези, които се класират за привилегията, и всички останали данъкоплатци – каквато и граница да сложим, винаги ще има такива две групи. Заради дори един лев допълнителна заплата, всеки от втората група работещи ще плаща 355 лв. или повече данък на година срещу нулев данък за първата група, тоест тези от втората група, които взимат месечна заплата до около 377 лева, ще бъдат реално по-бедни спрямо привилегированите с по-ниска заплата – тяхната нетна заплата след плащане на данъци и осигуровки ще е по-ниска от тази на хората с минимална заплата. Нетната заплата на работещ за 340 лева (след плащане на осигуровки и 0% данък общ доход), става 296,14, а тази на човек със заплата 377 лева – около 295,53, т.е. вторият е с по-нисък нетен доход;

• Веднъж дадена тази привилегия, тя само ще се разширява – опитът ни учи, че подобни привилегии много трудно се отнемат, а постоянният натиск за покачване на минималната заплата ще товари допълнително разходната част на бюджета през следващите години;

• Генерират се административни разходи и главоболие за привилегированите – новата практика означава, че няколкостотин хиляди българи ще започнат да подават данъчни декларации (никой на минимална заплата не го е правил досега, тъй като е на трудов договор), което носи и работа на данъчните власти. Тази административна тежест също ще носи неефективност на системата;

• Разтурване на плоското облагане – това безспорно е първа стъпка към отмяна на плоското облагане. Преди 2008 г. в страната имаше прогресивни ставки и множество дупки в подоходното облагане, което не водеше до добри резултати. Тази система беше заменена от най-простата възможна – имаш заплата, делиш на десет и плащаш данък. Новата система очевидно работи, ако се съди по това, че повече хора плащат (спрямо работещите, тоест отчитаме кризата на пазара на труда) и се събират повече пари в бюджета. Нека пак отбележим – с двойно по-ниска обща ставка от най-ниската преди това се събират повече (дори в кризата) пари в хазната. Подоходното облагане се доказа като най-ефективното и устойчиво облагане в страната в тежките години на кризата. Новата идея прави подоходното облагане по-сложно и дава грешни стимули, тоест в дългосрочен план поставя основата за връщане на прогресивната ставка.

Ако трябва да обобщим, идеята на правителството не е толкова социална, колкото опорочаване на концепцията за плоския данък и стъпка към неговата промяна. Не само ще натовари разходната част на бюджета под формата на субсидии за определена група данъкоплатци, но и дава изключително лош стимул да се укриват реалните заплати и повече хора да декларират минимална такава. Получаването на малко по-висока от минималната заплата на практика се превръща в наказание за работника. Това ще донесе много неефективности в начина на облагане и е предпоставка за разтурването на работещата система на плоско облагане.

 

Данъчен популизъм за 340 лв.

 

Що е то е :
1.Ноември 2013 година – правителството обяви данъчни облекчения за хората на минимална работна заплата.* Към момента в България минималната работна заплата е 310 лв., но от 1-ви януари 2014 година тя ще стане 340 лева.
2.От 1 –ви януари 2014 година се очаква съответните промени в закона  да влязат в сила.
3. Април – май 2015 година – всеки работещ на трудов договор български данъкоплатец подава данъчна декларация, на базата на която държавата да възстанови платения вече данък от хората с МРЗ, който е удържан за 2014 година.
*Техниката на този тип данъчен кредит предполага възстановяване на данъка, реализиран след подаване на годишна данъчна декларация в началото на 2015 г., което означава еднократно връщане на всички 12 данъчни плащания, осъществени през 2014 г., обясни премиерът в началото на седмицата. По думите му така бюджетът за следващата година няма да се коригира, като ефектът от въведения данъчен кредит ще се планира в бюджета за 2015 г. Грубите сметки показват, че това са около 150 млн. лв. от бюджета за 2015 г. Мярката ще обхване около 200 хил. души.

 

Експрети на БСК смятат, че тези данъчни идеи на кабинета ще доведат до:
1. Предложението е стъпка към неприемлива отмяна на пропорционалното облагане на доходите на физическите лица и т.нар. плосък данък, която не е консултирана в НСТС по процедурния ред, определен в Кодекса на труда.
2. Това ще увеличи натиска за заплащане на труда на границата на минималната заплата и за непрекъснато административно увеличаване на минималната работна заплата, и ще доведе до пряко нарастване на разходите за фирмите за труд, при продължаваща стагнация в редици сектори на промишлеността, услугите и строителството, намаляване на конкурентоспособността и увеличаване на безработицата.
3. Създават се стимули за сивия пазар на труда и допълнителен финансов дебаланс в системите на социалното и здравно осигуряване при очакван значителен ръст на заетите на минимална работна заплата и на физически лица, декларирали по-нисък от т.нар. „чист доход“ от 4080 лв. от източници извън работна заплата при приспадане на данъчно признати разходи и платени осигуровки.
4. Администрирането на целия процес от НАП (подаване, регистрация и проверка на увеличен брой декларации, подписване на актове за възстановяване, обжалване, трансфери към банковите сметки на лицата с право на възстановяване и др.) се усложнява, изисква привличането на допълнителни финансови и човешки ресурси и отклонява данъчната администрация от упражняване на контрол и предотвратяване на мащабни данъчни и осигурителни нарушения и измами.

 

5. Вместо предлаганото данъчно облекчение, предлагаме при предварителна подготовка и обсъждане с експертната общност и социалните партньори въвеждането на семейно подоходно облагане и критерии за освобождаване от плащане в съответствие със заявените програмни намерения.
БСК се обявява против популистки и прибързани решения, под натиска на протестите и текущата политическата ситуация, без задълбочена оценка за въздействие върху конкурентоспособността на българската икономика и, в частност – на осигурителните системи.

 

Експертни мнения

Конференция в Резиденция „Бояна“

19 Ное. , 2013  

На 18 ноември т.г. в Резиденция „Бояна“ под патронажа на заместник министър-председателя по икономическо развитие Даниела Бобева в резиденция Бояна се състоя конференция на тема „Ролята на международните финансови институции и достъпът на българския бизнес до финансовите инструменти, които те предлагат“.

 

Програма

 

„Ролята на международните финансови институции и достъпът на българскиябизнес до финансовите инструменти, които те предлагат“

18 Ноември, Резиденция Бояна

 

Под патронажа на заместник министър-председателя по икономическото развитие

 

Официално откриване

Доц. Даниела Бобева

Заместник министър-председател по икономическото развитие

 Доц. Петър Чобанов

Министър на финансите

 Модератор: проф. Татяна Хубенова

09:20 –9:40

„ЕБВР – възможности за по-ефективно сътрудничество с българския  бизнес“

г-жа Стефка Славова

Директор за България в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие

 

9:40-10:00

„ЕИБ – Банката на Европейския съюз за инфраструктурно финансиране“

г-н Стефан Сотиров

Началник на отдел „Европейски финансови институции”

Дирекция „МФИС”, Министерство на финансите

 

10:00 – 10:20 – Дискусия         

 10:20 – 10:40 – Кафе пауза

 Модерато: проф. дфн Кръстьо Петков

10:40 -11:00

„IFC – В подкрепа на частния сектор – възможности и предизвикателства“

г-н Владимир Михайловски

Представител на Международната финансова корпорация от  групата на Световната банка в България

 

11:00  –11:20        

„ЧБТР – Банката, насърчаващаикономическото и социалното развитиев черноморскиярегион“

г-жа Милена Бойкова

Директор за България в Черноморска банка за търговия и развитие

 

11:20 – 11:40 – Дискусия

 

11:40 – 12:00

„ИнструментитенаБългарскабанказаразвитие – средствазаподкрепанабългарскиябизнес”

г-н Билян Балев – изп. директор

 

12:00-12:20

Банката за развитие на Съвета на Европа – Социалната банка на Европа

г-н Стефан Сотиров – Началник на отдел „Европейски финансови институции”

Дирекция „МФИС”, Министерство на финансите

12:20 – 12:40 – Дискусия

Конференция в Бояна

 

Експертни мнения

Дискусия на BG ON AIR

19 Ное. , 2013  

На 17 ноември т.г.на BG ON AIR се състоя дискусия на тема: „Какво е бъдещето пред паричната политика?“, в която взе участие председателя на УС на СИБ проф. дфн Кръстьо Петков

.Дискусия на BG ON AIR