Форуми на СИБ

Нека стилът да бъде с теб

12 Дек. , 2011  

В книгата си The Shift („Промяната“) Линда Гратън, преподавателка по мениджмънт в London Business School, която Financial Times включва в списъка Top 15 Бизнес мислители в света за 2011 г., анализира петте фактора в основата на големите промени в близките петнайсет години: глобализация, общество, демография, технология и енергия.

Авторка на осем книги (на български е преведена „Жизнена стратегия“), тя е основател на Hot Spot Movement, изследователска и консултантска компания, подпомагаща връзките между академичните среди и бизнеса. През 2006 г. създава и оглавява Lehman Centre for Women in Business в London Business School. Гратън е консултант на Royal Bank of Scotland и на правителството на Сингапур.

И все пак никой не е перфектен. Линда Гратън владее единствено родния си английски. „Имам къща в град Ситджес близо до Барселона. Срам ме е, но принадлежа на поколението, което говори само английски. Оправдавам се с това, че в Барселона съм заета да пиша книгите си и затова не ми остава време да науча испански. А близките ми казват, че има доста по-ефикасен начин – да си хвана гадже испанец.“

Разговаряме в Мадрид, на премиерата на испанското издание на „Промяната“.

Към кого е адресирана книгата ви?
За пръв път пиша мотивирана от синовете ми. Всеки родител би трябвало да насочи децата в посоката, която смята за правилна. Единият иска да става лекар – добро решение, в крайна сметка хората винаги ще умират. (Смее се.) По-малкият обаче иска да е журналист, о, боже! Пратих го за една година в Шанхай, да му се изяснят малко нещата.
Книгата ми беше преведена първо в Китай, така че заблуждаваме се, когато на Запад смятаме, че те не мислят за подобни предизвикателства и не се подготвят за бъдещето. За да сме адекватни, трябва да променим начина, по който виждаме себе си, работата си, живота си.

Какво ново може да научи човек?
Като изследовател събирам и анализирам фактите чрез нашите офиси в Лондон, Ню Йорк и Сингапур. В първата част се опитвам да кажа неудобните истини, които бизнесмените премълчават, подобно на правителствата, защото искат да бъдат преизбирани. Никой не смее да каже на глас това, което простата математика показва: ако живеем до 90 години, ще работим до 70-годишна възраст, че и отгоре. Малко внимание се обръща и на факта, че в Китай и в Индия има милиони хора, които купуват нашите продукти, а са готови да работят за десет пъти по-ниска надница. В книгата разказвам фиктивната история на шест души през 2025 г., за да илюстрирам тенденциите, както аз ги виждам. В края давам някои препоръки за промени, които всеки би могъл да започне да прави. Не са никак догматични, просто насоки, върху които човек да се замисли. Онзи ден получих много забавен имейл от Ница, от група 70-годишни хора, които се събрали да четат и обсъждат книгата.

Форуми на СИБ

Как получихте тази работа?

12 Дек. , 2011  

Каква е идеята ви за идеално всекидневно облекло?
Всичко с много аксесоари. Под аксесоари имам предвид пръстени, винтидж медальони, смесени с още пръстени, така че да оформят огърлици, гривни, направени от разни дрънкулки, подарени от приятелите ми, случайни предмети, открити в антикварните магазини. Наистина вярвам, че малките детайли правят тоалета.

Как дефинирате екстравагантност?
Мисля, че екстравагантността понякога е открита демонстрация на здравословен егоизъм. Колекцията ми от обувки попада чудесно в категорията на почти здравословни пристрастявания.

Кое е най-ценното в гардероба ви?
Чифт обувки Alexander Wang, които ми струваха почти цялата месечна заплата… И съм ги обула само веднъж!

Най-откаченото нещо, което сте правили за модата?
Да съм на път през цялото време. Наистина станах експерт по смяната на тоалети за нула време. Най-новото ми умение е да си променя тотално стила, без да стана от мястото си във влака!

Има ли място, на което винаги обичате да се връщате?
Естествено обичам да ходя на гръцките острови – Хидра и Сифнос са ми любимите, но мястото, което никога няма да ме умори, е Калифорния. Все по-често се хващам да мисля за преместване там. Токио също е град, на който не мога да се наситя. Всеки път ми е все по-трудно да си тръгна оттам.

Консултации и експертизи

От бюрото на редактора

8 Дек. , 2011  

От бюрото на редактора ще бъде светът края преди FIJET? Джим размишлява този въпрос и други световни разклащане въпроси, включително Световната 2012 конгреса, програмата на Младите журналисти и предстоящите избори за Изпълнителния комитет.

FIJET Новини – FIJET в FITUR-късно на FIJET 2012 World Congress в Египет; FIJET Съвета на директорите ще се проведе в Чешката република през март 2012 млади журналисти академия ще се проведе в Марибор, доклад за Златната церемония Apple в Сицилия; покана към Глобалния форум за медиите, покана да се присъединят към европейските журналисти петдесетия конгрес; правила, регламентиращи изискванията за публикуване след конгрес или среща.

Новини от цял FIJET – доклад за края на годината на гала партия в Тунис, интервю за принц Чарлз Англия на посещение в Румъния.

Специален доклад – журналист Боб Фишър (TravelJourno, FIJET Северна Америка) пише за брат Андре и богато наследство на католическата Квебек.

Консултации и експертизи

Фотогалерия: Зеленият остров на Дания

8 Дек. , 2011  

Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Галерията е част от фотоконкурса „Код Зелено“. Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория.

Икономика за всички

Концерт за пиано, виолончело и деца

8 Дек. , 2011  

Хайде, миличък, отиваме на концерт в неделя. Ще слушаме „Италианска сюита“ на Стравински и „Соната за виолончело и пиано“ на Рахманинов, ще бъде прекрасно, нали?“ На възрастен репликата може да изглежда нормална. У всяко нормално хлапе над седем годишна възраст обаче предизвиква отегчена физиономия, потропващ нервно крак и пълна, направо отчайваща, липса на ентусиазъм.!

Да запалиш малчуган по класическата музика е доста по-трудно, отколкото да го свикнеш да ходи на кино, например. Поради което склонните да направят усилието родители не са твърде много. Още повече, че в подобно начинание винаги има утежняващи приличното поведение обстоятелства – хлапетата биват обличани в официални (разбирай, неудобни) дрехи, седи се на столове, които имат навика издайнически да скърцат, ако мърдаш, а времето, в което се мълчи продължава понякога час и половина -два (разбирай, безкрайно).
За възрастните, които са наясно с проблема, но искат да въведат наследниците си в прекрасното изкуство на т.нар. сериозна музика, е „Концертът на възглавници“ тази неделя (13 май) от 11 ч. в Концертната зала на Централния военен клуб. Той е в рамките на фестивала „SM&RT: Музика със субтитри“, организиран от „Модо България“.

„Детски Дневник“ подарява на читателите си безплатно участие в това преживяване. Иска се само да пристигнете навреме с дете под ръка и настроение. И имайте предвид, все пак, че местата са ограничени.
Концертът ще започне с „Италианска сюита“ от Игор Стравински, която представя герои и събития от италианската комедия дел’арте. Пиеро, Арлекин и Коломбина ще участват в една живописна музикална приказка. Драматичният и мелодичен стил на Сергей Рахманинов пък може да бъде доловен в няколко части от неговата Соната за виолончело и пиано.

Изпълненията на пиано и виолончело ще бъдат на Венета Нейнска и Стефан Хаджиев. Виолончелистът е получил образованието си е престижното училище „Гилдхол“ в Лондон и вече повече от 10 години живее и работи във Великобритания. Пианистката Венета Нейнска пък е артистичен директор на фестивала „SM&RT“. Тя е получила музикалното си образование в Лос Анджелис и Лондон и е носител на над 10 международни награди.

За да бъде удобно и спокойно, столовете са заменени със 150 меки възглавници за сядане. А за да е по-пълно и приятно заниманието, до всеки посетител ще има цветни моливи и музикални листове.

Икономика за всички

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

8 Дек. , 2011  

Влашка сватба в Родопите. Пощенска картичка. Издание на Т.Ф. Чипев – София. Към 1900-1901 г.

Страницата е подготвена със съдействието наДържавна агенция „Архиви“ (ДАА) -институцията, която съхранява българското документалното богатство. Архивите са публична институция, достъпна за всички, които желаят да ползват архивните документи за научни, образователни и практически цели. Снимките са от архивните фондове на Централния държавен архив и държавните архиви в Пловдив и Русe.

Икономика за всички

Концертиране в парка

8 Дек. , 2011  

Две момиченца разучават пианото в парка „Заимов“

Тази снимка е от фотоконкурса „Свири, снимай, отиди на концерт с „Дневник“, наградите от който са билети за концертите от фестивала за класическа музика със субтитри SM&RT, започващ в края на седмицата.

Включете се и вие: снимайте своето изпълнение на някое от разположените в градинките на София пиана и се насладете на виртуозните изпълнения на музиканти от България, Литва, Великобритания, САЩ и Русия в дните от 12 до 22 май. 

Предприемачество

Новия филм Rising Hope

8 Дек. , 2011  

Работата на аниматора най-често е статична – на компютър или на просветка. Моят ден започва рано-рано в студиото. С колегите ми закусваме заедно и обсъждаме задачите за деня. Аз основно анимирам, но едновременно трябва да наблюдавам какво се случва във всички други области на продукцията. Обикновено си тръгвам в късните часове на вечерта. Ако имам късмет. (Смее се.) Случвало ми се е и да преспивам в студиото.
По принцип аниматорът рядко излиза от студиото си, но при продукцията на Rising Hope имаше и по-приключенски работни дни. Например, когато трябваше да записваме звуци с коне. В конюшнята всичко се оказа много по-сложно, отколкото си го представяхме. Трябваха ни звуци за нощна градска сцена. Можехме да записваме само денем, а наоколо имаше гнезда с чуруликащи птички. Трябваше непрекъснато да се местим и да правим много опити, за да ги избегнем. Мисля, че на коня не му хареса особено, въпреки че накрая ме остави да го пояздя малко. Това беше първият път, в който се качих на кон. Далеч не съм направил филма, защото съм страстен ездач.