Без категория

100 години успешен български икономически модел

16 Дек. , 2013  

20081211_0671

ВЕЦ „Енина” /Казанлък/ – 100 години успешен български икономически модел

гл. ас. д-р Атанас Владиков

Катедра „Икономически и политически науки”

Факултет по икономически и социални науки, ПУ „П. Хилендарски”

Член на Съюза на икономистите в България Още…

Експертни мнения

Среща-конференция в Бояна

6 Дек. , 2013  

3525_fullimage_it_and_controls_support_02

На 26.11.2013 год., бе проведена среща – конференция в Резиденция „Бояна”, под патронажа на Заместник министър – председателя по икономическото развитие на Република България доц. Даниела Бобева на тема „Регулаторна рамка и политика на управление в държавните предприятия с над 50% държавно участие”. Още…

Икономика за всички

Проф. Петков стана „Доктор хонорис кауза” на Европейския колеж

5 Дек. , 2013  

20081211_0671

Председателят на Съюза на икономистите и създател на КНСБ и модерния синдикализъм в България проф. Кръстьо Петков днес бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Още…

Експертни мнения

Нови макроикономически решения за преодоляване на системните финансово-икономически рискове

3 Дек. , 2013  

DKEVR

гл. ас. д-р Атанас Владиков

Катедра „Икономически и политически науки”

Факултет по икономически и социални науки /ФИСН/

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Още…

Експертни мнения

Брюксел и синдикалният часовник в края на 2012 г.

3 Дек. , 2013  

20081211_0671

18 – 20 декември 2012 г

Брюксел – Пловдив

гл. ас. Атанас Владиков Още…

Експертни мнения

„За и против промените в модела на плоския данък“ – едно мнение

28 Ное. , 2013  

Във връзка с обявената от СИБ дискусия по предложението на Правителството  за връщане през 2015 г. на събрания ДОД през 2014 г. от носителите на минимални работни заплати ( МРз),  в допълнение или в подкрепа на  основни критични бележки от ИПИ и БСК,  ще споделя следното :
                Намирам това предложение на Правителството за непрофесионално, фрагментарно, необосновано и  вредно по своите социални, икономически, административни и финансови обосновки и последици..

     1. Социално необосновано най-вече защото :

     – няма ясно определена и добре обоснована социална цел в рамките на мандата на сегашното правителство, а именно – гарантиране на минимално необходимите и обществено приемливи  за страната на дадения етап от нейното развитие  разполагаеми лични средства за издръжка и възпроизводство на носителите на ниско образована и ниско квалифицирана работна сила.. Обратно, то запазва разполагаемите размери на минималните работни заплати през тази и следващата година под Линията на бедността, определяна от Евростат по възприетата  единна методология за всички страни членки на ЕС. Това означава, че :

     – нормативно определяните размери на МРз остават под ЛБ за носителите на ниско образована и квалифицирана работна сила и не съдържа нито стотинка от допълнително необходимите лични средства за нейното възпроизводство, т.е. за отглеждането, здравеопазването, образованието и пр. на едно единствено дете на родител;

     – че през 2014 и може и през следващите още една – две календарни години  се продължава провежданата през последните 24 г. политика на занижени ( под възможните при произвеждания БВП на глава от населението и средно на заето лице) размери на работните заплати, в т.число и конкретно на минималната работна заплата  – една от множеството причини за високото равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване в България. В тази връзка ще напомня, че по последите данни на Евростат броят на българските граждани с разполагаеми доходи под Линията на бедността е 1.7 млн., а на гражданите в риск от бедност и социалното изключване – 3.7 млн.

     2. Вредно, защото :

     – поражда да толерира и продължава  наблюдавани и до сега и в момента негативни административни, финансови, демографски и пр. последици, отбелязани и в становищата на ИПИ и БСК. Например:

     – то допълнително увеличава административни разходи на държавата, свързани : веднъж – с административните разходи по текущото през 2014 г. събирането на ДОД от носителите на МРз; и втори път – по връщане на същите суми на същите лица в началото на следващата 2015 г.;

       в този си вид необосновано – от социална и икономическа гледна точка – задълбочава  подоходните различия в разполагаемите размери на личните доходи на лицата с размери на работната заплата  до и с  1 лев или 50 стотинки  над нормативно определяния размер на МРз;

– стимулира укриване на частта от работните заплати от нормативно определения размер на МРЗ от 340 лв. до кръгло 377.70 лв., тъй като разполагаемите размери и на работните заплати в този диапазон – от 340 до 377.70 лв.- остават под разполагаемия размер на МРз от 340 лв. възлизащ на  297,16 лв. в общия случай (  за заети и осигурени лица  по условията за 3-та категория труд, родени до 1 януари 1959 г.) ; или снижението им до нормативно определения размер на МРЗ от 340 лв. Това безспорно ще има негативни финансови последици за приходната част на консолидирания бюджет на страната.

     Моето предложение е:
                (1) Възстановяване още през 2014-2015 г. на прогресивното данъчно облагане в обществено приемливи размери и въвеждане на възможност за семейно подоходно облагане на лица и семейства с непълнолетни деца и други неработоспособни и издържани лица.

     Това възстановяване може да стане примерно на следните три стъпки :

       първа стъпка, възстановяване още от 1 януари 2014 г. на разумен и обществено приемлив размер на необлагаем минимум за носители на минимална и близки до минималната размери на работната заплата, съчетано с едновременно и задължително въвеждане на специален механизъм за работни заплати над нормативно определения размер на минималната; този механизъм може и трябва да преодолее напълно иначе неизбежната инверсията в разполагаемите размери на близки, но по-високи с около 37-38 лв.  размери на работни заплати през 2014 г.;

Примерно : за всеки 1 лев от работната заплата над нормативно определения размер за МРЗ от 340 лв. данъкът е 0.2 %; за 2 лева горница – 0.4 % и т.н..При тази хипотеза, данъчната ставка от 10 % се достига прилага за работни заплати от и над 390 лв.

   втора стъпка, въвеждане през 2015 г. на по-високо данъчно облагане за доходите на физически лица над определен размер – примерно над 5 или 10 кратния размер на минималната работна заплата . При евентуално запазване на нормативно определения размер на МРз от 340 лв. това означава запазване на 10 процентния ДОД за работни заплати д диапазона от 390 лв. до примерно 5 или 10 кратния размер на минималната работна заплата. Ако минималната работна заплата бъде повишена примерно на 360 лв., това означава съответна корекция в тези граници.

    трета стъпка , законова възможност за  семейно подоходно облагане за семейства и домакинства с непълнолетни деца и други неработоспособни и издържани членове – примерно от 2015 или 2016 г.

    Конкретните параметри на тези стъпки и промени в данъчното законодателство и облагането на личните доходи на физическите лица могат и следва да се определят през следващите няколко месеци , след широки експертни и публични дискусии.

               Във всички случай смятам за необходимо съставянето и одобряването с консенсус на специализирана правителствена програма ( съдържаща конкретните стъпки, срокове, отговорници, действия и мерки ) за реализиране на основната или главната цел на новата политика по минималната работна заплата през следващите няколко години,  а именно : бързо и добре обосновано повишаване и поддържане в бъдеще на такива размери и ниво на МРз, което покрива на 100 % размера на Линията на бедността, определян по методологията на  Евростат + необходимите лични средства за възпроизводство на носителите на ниско образована и квалифицирана работна сила, т.е. за отглеждане, образование, здравеопазване и пр. на едно дете на родител (ако общо приетия модел на съвременното българско семейство е двама родители с две деца).

 

Експертни мнения

Живеем в настръхнала държава

28 Ное. , 2013  

В България се шири медиен произвол.Чужди посланици си позволяват непозволеното. Страната ни се тресе от конфронтация. Правят се опити за метеж.

            Пристъпвам към писането на тези редове след продължителни размишления над това, което става у нас вече 24 години и особено през последните месеци, разтревожен за съдбата на моята родина. Ще се спра само на няколко аспекта.

Медиите у нас се държат като последни бастиони на неолиберализма.

            Джоузеф Стиглиц е един от най-големите съвременни световни икономисти, носител на Нобелова награда по икономика през 2001 г. Бивш ръководител на Съвета на икономическите съветници на президента Клинтън; бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка; настоящ професор в Колумбийския университет във Вашингтон. Той споделя съвременни кейнсиански възгледи. Силно критичен е към икономическата политика на американските президенти – републиканци и конструктивно критичен поддръжник на икономическата политика на президентите демократи. Препоръчва гъвкава икономическа политика, особено по време на криза. Споделя кейнсианското гледище, че по време на криза бюджетният дефицит e не само допустим, но и необходим. Не драматизира високата публична задлъжнялост на САЩ и се аргументира солидно за това.

            Като съветник на Президента Първанов той посети София преди десетина години и изнесе публична лекция в НДК. Медиите проявиха слаб интерес към нея – имаше само 2-3 телевизионни камери. Лекцията беше отразена пестеливо в медиите..

            Пол Кругман е друг световно известен американски икономист, Нобелов лауреат по икономика през 2008 г. Професор в Принстънския университет. Редовен коментатор в New York Times. Силно критичен към политиката на американските президенти – републиканци и конструктивно критичен поддръжник на президентите – демократи. Има сходни икономически възгледи с тези на Дж. Стиглиц.

            Преди десетина дни посети София във връзка с присъденото му от УНСС почетно звание Доктор хонорис кауза. Посещението му премина полулегално. Медиите проявиха към него още по-слаб интерес.

            Американският икономист Стив Ханке посещава България често. Принадлежи към консервативната икономическа школа. Привърженик е на рестриктивна икономическа политика. Професор е в университета Джон Хопкинс в Балтимор, САЩ. Публикува в консервативното списание Форбс. Подкрепя консервативните американски президенти – републиканци. Сервилните български медии го възхваляват като „баща на българския валутен борд”, макар че няма никакъв принос за въвеждането му. За всеобща изненада на специалистите ръководството на БАН му присъди миналото лято почетното звание Доктор хонорис кауза. Според някои информирани хора, това може би е станало по внушение на едно важно посолство.

            Дж. Стиглиц и Пол Кругман са утвърдени световни учени и не случайно са нобелови лауреати, хора с достойна гражданска позиция и убедени демократи. Стив Ханке е посредствен учен. Световната научна общност уважава Стиглиц и Кругман, но не обръща внимание на Ханке. В своя статия през 1998 г. Кругман критикува остро икономическите му възгледи и го обвинява в лъжа, че е бил съветник на бившия аржентински министър на финансите Карвальо. Той заблуждава хората и за България, като твърди, че е бил съветник на един от нашите президенти. Българските медии го почитат. Неговите посещения, лекции и прес конференции у нас са в центъра на тяхното внимание. Не мога да твърдя дали и тук има дял важното посолство.

            Помисли си, уважаеми читателю: Реномирана институция като Шведската академия на науките оценява високо постиженията на Стиглиц и Кругман и ги удостоява с нобелови награди по икономика, без да обръща внимание на Ханке. Нашите медии обаче правят обратното – пренебрегват големите научни приноси на Стиглиц и Кругман и не отразяват техните лекции и пресконференции у нас, а ограждат с внимание Ханке и повтарят многократно и упорито лъжата, че е „баща на валутния ни борд”, макар че няма никакъв принос за въвеждането му. Не е ли странно това разминаване!

            Каква е причината за този парадокс? Стиглиц и Кругман са учени, които твърдят, че икономическата наука трябва да служи на хората. Те са социално ориентирани икономисти и гледат на бюджетния дефицит, на държавния дълг и други подобни като средства на икономическата политика, а за нейна главна цел считат подобряване качеството на живота на хората. Те възразяват категорично срещу подмяната на целите със средствата на икономическата политика от консервативните икономисти, както Стиглиц се изразява “confusing ends with means”.

Ханке прави обратното. За него са важни балансираният бюджет, малкият публичен дълг, ниската инфлация и други подобни. Заетостта, доходите, социалната поляризация, демографските процеси, здравето, екологията, качеството на живота на хората не го интересуват. Средствата на икономическата политика той превръща в нейна цел и вижда във валутния борд най-ефикасното средство за управление на икономиката, макар че го прилагат само 3 страни в света – Естония, Литва и България. Странно, ако наистина е най-ефикасен инструмент за управление, защо другите 190 държави не го прилагат!

Подценяването на социалните измерения на икономическата политика и възторгът от пазарния фундаментализъм са дълбоките причини за пренебрежението на нашите медии към Стиглиц и Кругман и създаването на ореол около Ханке. Във време, когато дискредитираната неолиберална теория и практика, причинила, наред с всичко друго и поредната глобална криза, губи почва по света, десните медии и пазарните фундаменталисти в България правят отчаяни опити да я спасяват. Те са наистина безмислени, защото България е твърде малка, за да влияе върху хода на световните процеси.

            След като медиите у нас проявяват такова пренебрежително отношение към учени от калибъра на Стиглиц и Кругман, можем по-лесно да си обясним пренебрежението им към социално ориентираните български икономисти. Медиите обслужват щедро пазарните фундаменталисти и са почти закрити за социално ориентираните икономисти с кейнсиански възгледи. За тях и за любимите им десни приятели Кейнс е враг номер едно, въпреки че през 30-те години на миналия век и непосредствено след Втората световна война той изигра важна роля със своите идеи за смекчаване на световната криза, за създаването на Световната банка и на МВФ, за стабилизирането и развитието на следвоенната капиталистическа икономика. Сегашната медийна цензура у нас е не по-малка от тази до 1989 г. В някои отношения дори е по-вулгарна.

            Като българин се срамувам за посредствеността, примитивизма, сервилността и крайния консерватизъм на преобладаващата част от българската журналистика. Срамувам се също, че ръководството на БАН, може би единствено в света, присъди на Стив Ханке почетното звание Доктор хонорис кауза, макар че няма никакъв принос към българската икономическа наука и стопанска практика.

Медиите изопачават истината за протестите

            Живял съм 12,5 години като служител на ООН в Западна Европа и в други страни. Бил съм свидетел на много улични протести. Виждал съм как се смазва всеки опит на протестиращи за нарушаване на законите и съпротива срещу полицията. На този фон нашата полиция е най-кротката и най-толерантна от всичко, което съм виждал по света. Очудвам се на нейното търпение! И ги поздравявам!

            От преките телевизионни предавания виждам как протестиращите блъскат и бият полицаите, замерват ги с твърди предмети, с павета и дори с пиратки, разрушават металните заграждения, а медиите ни съобщават обратното – че полицията бие протестиращите. Това ни внушават и група преподаватели в Софийския университет. На кого да вярвам – на очите си или на медиите и на малката група преподаватели? Не се колебаят да ни лъжат за събития, които вече сме наблюдавали на живо. Медиите наверно ни лъжат още по-наедро за събития, на които не сме били свидетели.

А СЕМ наблюдава и мълчи многозначително, а уж главната му задача е да следи за балансирано представяне на различните мнения. Плевнелиев пък се възхищава от красивите и умни (както той пръв ги нарече) протестиращи, намеква недвусмислено за полицейско насилие, нажежава допълнително обстановката. Така той „обединява” нацията. Боже, пази България от такъв обединител и от неговия цинизъм!

Размислете и по поведението на водещите в частните и дори в държавните електронни медии. Вместо да са неутрални, както е в демократичните страни, те открито симпатизират на антиправителствените участници в студиата. Най-често канят само събеседници от протестиращите и далеч по-рядко, от кумува срама – хора с друго мнение, като ги прекъсват и не ги оставят да се доизкажат. Тази пристрастност доби потресаващи мащаби през последните месеци. И на всичко отгоре претендират, че са журналистика на обществото. Питам – на кое общество? Тяхното поведение се разминава тотално със записаното в моралния кодекс на медиите.

Притиснати от опоненти, протестиращите казват, че са против олигарсите и всички партии, управлявали страната през последните 24 години. На този фон обаче чакат отговор други въпроси: защо мълчаха до сега и особено през последните 4 години, когато бяхме свидетели на най-голям управленски произвол, мащабни подслушвания, корупция и задкулисие? Защо не протестират пред сградите на големи български и чуждестранни банки и други компании, т.е. срещу истинските олигарси? Защо започнаха протестите още на третия ден от управлението на това правителство, без да му дадат дори седмица, за да покаже какво ще прави? Защо се настоява за нови избори, след като такива бяха проведени само преди пет месеца и никой не оспори резултатите? Защо бяха възобновени антикомунистическите лозунги от преди 24 години и цялата отговорност за престъпленията (а такива имаше много) през така наречения „преход” се стоварва върху БСП, след като десните партии управляваха много по-дълго време от нея? Очевидно целта на задкулисните кукловоди е друга – сваляне на правителството с мандата на БСП и връщане на ГЕРБ и на други десни партии във властта. На чист български език това се нарича мащабен опит за държавен преврат.

Медиите преувеличават и преукрасяват ролята на гальовно наричаните „ранобудни студенти”. Те системно заблуждават хората в провинцията и българите в чужбина за истината по протестите в София. Използват се различни операторски прийоми за прикриване на силно оределите групи протестиращи. Неслучайно в западните медии не се обръща внимание на протестите на малката група студенти. Акредитираните в София западни журналисти намират техните протести за бутафорни и фалшиви. Протестиращите нямат позиция по нито един от кардиналните проблеми в дневния ред на България: престъпната приватизация, не по-малко престъпните концесионни договори, злоупотребите на монополите и на големите търговски вериги, укриването на печалби от големите компании, фалитите на дребните предприятия, огромната безработица, масовата бедност, социалната поляризация, мизерията на два милиона пенсионери, демографската катастрофа, обезкръвяващата ни емиграция, окаяното здравеопазване, западащото образование, загиващата наука, разрушаването на околната среда, престъпността, корупцията. Повтарят като папагали само една дума „Оставка”, без да казват какво идва след това – кой и как ще управлява България? С други думи, искат ни да подпишем празен чек на доверие.

Оплакват се, че нямало чуваемост от страна на властите. Но за да има чуваемост е нужен диалог. А възможен ли е диалог, когато протестиращите не желаят да разговарят с управляващите, „за да не ги легитимират” и искат ултимативно тяхната оставка още на третия ден от поемането на властта след свободни и демократични избори! Оказва се, че 50-60 „ранобудни окупатори” или няколко хиляди протестиращи в София са по-легитимни от 1,34 млн. души, гласували само преди 5 месеца за двете управляващи партии. А помнят ли как Ал Гор загуби изборите за президент на САЩ през ноември 2001 г. Твърде меко е ставащото у нас да се нарече арогантност! Но медиите се възхищават, героизират и поощряват циничното поведение на протестиращите, защото били „по-качествени”. Наричат ги дори „нови будители”, сравняват ги с Левски и Ботев. А СЕМ мълчи ли мълчи!

В окупирания от малка група Софийски университет, където 25 хиляди студенти, преподаватели и служители нямаха достъп няколко седмици, бяха поканени бивш и настоящ посланик на чужди държави за разговор с окупаторите. Нашата общественост и до сега не знае какво е говорено и договорено между височайшите гости и окупаторите, които протестират срещу „задкулисието”. Това е флагрантно нарушение на международните норми за поведение на дипломатите, на българските закони и на правилника на Софийския университет. В медиите няма и нотка от упрек по тази постъпка на „ранобудните окупатори” и на посланиците. А защо мълчи и правителството? Или сме окупирана държава!

Борците срещу задкулисието ни поднесоха класически урок по задкулисие, а изискват от властите пълна откритост за вземаните решения. Какво ли ще ни покажат един ден тези хора, ако, не дай боже, застанат на държавното кормило! Представяте ли си какво би станало сега ако това се беше случило в най-престижния университет на друга страна от Европейския съюз, например в Западна Европа, в САЩ или Япония! Толкова ли е закърняло чувството ни за достоинство, че националните медии, а и правителството навеждат покорно глава, когато се поругават световни норми за междудържавно поведение и националната ни чест! Има ли все още българска държава или не?

Внушават ни, че протестите са мирни и спонтанни. Това са приказки за наивници. Да се превръщат в заложници депутатите в Народното събрание няма нищо общо с мирния протест. Шепа хора да блокират най-важни кръстовища в центъра на София и да затрудняват придвижването на стотици хиляди други граждани против волята им от и до техните домове в продължение на месеци, няма нищо общо с мирния протест. Група от 50-60 души да окупира централната сграда на Софийския университет и въпреки осъдителното решение на Академичния съвет и изричната забрана в правилника на университета, да блокира достъпа на 25 хиляди души, също няма нищо общо с мирния протест. Що за мирен протест е: съставянето на списъци на граждани с друго мнение, деленето на хората на „количество” и „качество”, блокирането на кортежа на премиера, насилственото премахване на огражденията, хвърлянето на твърди предмети, павета и пиратки срещу полицаите, обръщането на контейнери за боклук пред Народното събрание, поругаването на скулптура на антифашисти пред сградата на БСП и т.н. А добрата организация на протестите, координацията в издиганите лозунги, маршрутите и останалото показват, че има всичко друго, освен спонтанност.

Свободата на един човек свършва там, където започва свободата на другите хора. Да се нарушава този фундаментален принцип на демокрацията означава да се толерира хаосът, вакханалията и да се подготвя бъдеща диктатура. Това не е демокрацията за която мечтаят милиони българи! А опитите да се натрапва, че на елита, за разлика от простолюдието, е позволено всичко, навяват страшни спомени от недалечното минало. Нима искат да ни го върнат! Пази боже от такъв елит!

Политическият цинизъм в България няма граници. Мнозинството на ГЕРБ и другите десни партии в Столичния съвет протестира на 21 ноември срещу блокирането на центъра с прекомерна концентрация на полиция, защото пречело на свободното придвижване на гражданите. Същото направи с театрални жестове и група преподаватели в университета.

Тези хора изглежда ни смятат за малоумни. Те се дразнят от присъствието на полиция в центъра, но се възторгват от агресивното присъствие на протестиращите и създаваните от тях затруднения за хиляди мирни граждани. Добре е, според тях, че там има агресивни протестиращи, но е лошо, че присъства полиция! Толкова ли е трудно да се разбере, че ако нямаше агресивни тълпи, целящи погром или окупация на Народното събрание, нямаше да се налага присъствие на полиция! Не виждат причината, а само следствието. А какво да кажем за блокирането на важни кръстовища в центъра, понякога само от десетина души, което затруднява придвижването на десетки хиляди хора, живеещи в „Младост”. Полицията в случая може би е укорима, че допуска блокирането.

Очевидно, някои искат по-слабо присъствие на полиция, за да се улесни планираният погром или окупация на Народното събрание. На български език това се нарича опит за метеж. Кукловодите са недоволни, че няколкото замислени от тях опити не успяват, поради наличието на полиция. Поздравявам полицията!

Надявам се, че властите няма да се хванат на тази уловка и в центъра на София ще има толкова полиция, колкото е необходима, за да респектира кукловодите и да защити спокойствието и сигурността на гражданите!

Политическата конфронтация

Казаното до тук може да се обобщи в една дума – КОНФРОНТАЦИЯ. Нашето общество се тресе от растяща конфронтация, чиито дълбоки корени са в престъпната реставрация от тоталитарен държавен социализъм към див балкански капитализъм, потопил страната в бедност и остра социална поляризация. Милиони българи са смазани от материалната и духовната нищета, от произвола на монополите, на престъпността и корупцията, от масовата покупко-продажба на съвести, от ширещата се крещяща несправедливост, налагана от олигархията, съвместно с политиците. И понеже обикновените хора са безпомощни да си отмъстят за униженията на олигарсите и на политиците, намразиха всичко и всички около себе си. Омразата раздели приятелите, роднините, проникна дори в семействата. България отдавна не е била така настървена, озлобена и разделена.

Конфронтацията у нас се подхранва и от личните качества на най-висшите политици. При сходни икономически и социални условия през последните 24 години, спомнете си каква конфронтация имаше по времето на Филип Димитров (1991-1992 г.), на Иван Костов (1997-2001 г.). След това дойде Кобургът. Без да съм негов симпатизант, обективността налага да се признае, че той внесе известно успокоение в обществената атмосфера. По-късно дойде неговият бодигард – Бойко Борисов. Той отново отрови, ожесточи и опростачи политическия климат и изостри конфронтацията. До такава степен, че тя продължава и след падането му, дори се засилва през последните месеци с прякото му участие.

Никое общество не може да прогресира в условията на конфронтация. Още по-малко икономиката. А без съживяване на икономиката не е възможно подобряване на качеството на живота на хората. Продължаващата бедност, дублирана с все по-остра социална поляризация, ще води до още по-голяма конфронтация. Поради това една от главните непосредствени задачи е постигането на минимум от съгласие по най-важни национални приоритети и преди всичко за възстановяване на поруганата социална справедливост, което трови всичко наоколо. Само така може да се постигне постепенно смекчаване на конфронтацията, която ерозира дълбоко основите на обществения организъм и заплашва с много сериозни последствия. Дано декларацията на Консултативния съвет за национално съгласие от 20 ноември 2013 г. не остане само пожелание, а се превърне в реалност! Тежко ни ако конфронтацията продължи и през следващите месеци и години! Наистина, тежко ни!

26 ноември 2013 г.

Форуми на СИБ

Договор за съвместна дейност

26 Ное. , 2013  

На 25 ноември т.г. бе подписан рамков договор между Съюз на икономистите в България и Национално сдружение русофили за осъществяване на съвместна обществена дейност по подпомагане на съществуващите и разкриване на нови възможности за икономическите връзки и икономическото сътрудничество между Република България и Руската Федерация.

УС на СИБ