Форуми на СИБ

ДИСКУСИЯ

15 Ное. , 2013  

Национална конференция „Регионални стратегии за индустриално и аграрно преструктуриране“На 8 ноември 2013г. Съюзът на икономистите в България, заедно с колегите си от Икономически институт към БАН, проведе ад-хок дискусия на тема:

„МОБИЛНОСТ НА ПАРИТЕ И МИГРАЦИЯ НА ХОРАТА“

Прикрепен файл

 

Световна икономика

ЗАЩО ИКОНОМИКСЪТ ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ?

13 Ное. , 2013  

В памет на Роналд Коуз (1910 – 2013 г.)!

 

гл. ас. д-р Атанас Владиков

Катедра „Икономически и политически науки”

Факултет по икономически и социални науки

Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”

 

 

През септември 2013 г. от този свят на 102-годишна възраст си отиде известният британски икономист Роналд Хари Коуз /Ronald Harry Coase/. Върхът на неговата професионална кариера е получаването на Нобелова награда по икономически науки през 1991 г. заради това, че той има сериозен принос в откриването и обясняването на взаимовръзката между микроикономикса и макроикономикса в частта, която обяснява как разходите, които се правят по време на една търговска сделка и третирането на свързаните с тази търговска сделка имуществени права, оказват влияние върху институционалното структуриране и функциониране на икономиката. На практика, изследователското поле, в което приоритетно твори Коуз, е изключително широко, защото обхваща изследвания върху възникването, развитието, функционирането и метаморфозите на пазарните институции.

В Лондонската школа по икономика Коуз се оформя като отявлен противник на Артър Пигу и неговите виждания по отношение на това как трябва да се развива икономиксът на благосъстоянието. Нещо повече, конфликтът тук тече и по линия на „вечната война” между икономическите научни кръгове около Лондон и Кейбмридж.

Икономическото образование на Коуз, както и следването му в Университета в Чикаго, го правят относително по-близък до американския либерализъм и идеите на Чикагската икономическа школа по отношение на монетаризма, свободата на избора и предприемачеството. Самият Коуз в своята лекция в момента на връчването на Нобеловата награда по икономика обаче казва следното за себе си: „В моя дълъг живот съм се познавал с доста известни икономисти, но никога не съм смятал себе си за такъв, нито пък съм бил в тяхната компания”. Този цитат е достатъчно показателен за житейската и професионална скромност на Р. Коуз, който е роден в семейство на бедни пощенски работници от Лондон, които възпитават своето единствено дете в ценностите на спестовността, икономическата рационалност и прагматизъм, както и в уважение към всеки пенс. Надграждането на житейските възгледи на Коуз става основно в неговия роден град, където той се възхищава на идеите на един от своите преподаватели – сър Артър Солтър, който твърдял, че всяка една нормална икономическа система може да работи сама – без никаква намеса.

В този смисъл за Коуз нормалната икономическа система е само онази, която се конкурира на база цените на стоките и услугите и естествените предпочитания на потребителите. Ето защо Р. Коуз може да бъде определен и като привърженик и радетел на „невидимата ръка” в смисъла, който А. Смит влага.

Един от научните върхове на Коуз е изследване, озаглавено „Природата на фирмата” /The Nature of the Firm, 1937/, в което се полагат основите на идеята, че всяка една търговска сделка ще бъде съпътствана от определени разходи, които се правят, както от страна на купувача, така и от страна на продавача. Тук обаче Коуз поставя ясно разграничението, че би съществувала голяма разлика при формирането на определени разходи при извършването на една сделка, когато лицето е физическо и когато то е юридическо. Нещо повече, той ясно очертава още в края на 30-те, че икономическата наука акцентира основно върху разглеждането на поведението на отделните фирми, а не хората като физически лица. В този смисъл основните инструменти за икономически анализ обхващат изследванията върху поведението на фирмите и тяхното ситуиране в националната икономика, отколкото поведението на отделните индивиди като двигатели на търговските сделки. А в една „нормална” икономика, единствено ценовият механизъм може да бъде основа за регулирането на търговските отношения – ако стоката, която се предлага на пазара, е твърде скъпа, тя няма да бъде купувана, а ако е по-евтина – търсенето й ще бъде огромно.

Разглеждайки линията на разсъждения на Коуз по отношение на ненамесата на институциите на пазара като гарант за перфектната икономическа система, трябва да се посочи недвусмислено, че той далеч не отхвърля планирането като елемент на икономическото поведение, както при индивидите, така и при фирмите. Напротив, той е убеден, че и фирмите, и отделните индивиди планират да участват на пазара – той е убеден, че те винаги ще търсят най-изгодните сделки. Според него съвременните фирми се появяват на пазара тогава, когато те биха имали изгода от това да наемат определени хора да работят за тях; в този случай фирмите ще могат да реализират определен търговски маржин, който е по-висок, отколкото маржинът, който би се реализирал, ако само предприемачът работеше.

Р. Коуз се вглежда още по-внимателно в тази изначална икономическа постановка, взаимствана от класическия икономикс, като развива виждането, че за да може да се осъществи една определена търговска сделка, тя ще бъде съпътствана и с други разходи като разходите за търсене и набавяне на определена информация, разходите, свързани с фактическия процес на договаряне, разходите, които имат отношение до охраната и опазването на търговските тайни и др. под. Ето защо според него продажната цена на една стока или определен ресурс ще бъде по-висока от фактическата цена на нейното придобиване. От тази гледна точка, Коуз прави допускането, че фирмите ще правят всичко възможно тогава във вътрешнофирмен план да минимизират своите разходи. От чисто прагматична гледна точка, това е така – всяка фирма се опитва да намалява своите разходи и да максимизира ползите; следователно, всяка фирма ще се опитва да поставя фирмените си акценти върху конкурентните предимства, които има и по този начин ще изгради своята „сила на договаряне” с останалите контрагенти. Ето защо би следвало да бъде естествено, че „силите на договаряне” на различните икономически агенти ще бъдат различни, с което Коуз обаче не е съгласен.

Той отрича идеята, че пазарът може да бъде йерархичен и приема, че в условията на нормална пазарна икономика процесът на договаряне протича с изравнени „сили”. Освен в чисто пазарен смисъл Коуз отправя поглед и върху влиянието на взаимодействията между фирмите и индивидите по отношение на социалните разходи, които съпътстват една търговска сделка.

В „Проблемът за социалната цена” /The Problem of Social Cost, 1960/ Коуз поставя изследователския акцент върху това как действията на фирмите оказват негативно влияние върху останалите участници на пазара. Класическият пример е със завода, чието производство за създаване на определен продукт с определена икономическа цена е свързано и с отделянето на огромни пушеци в околната среда; по този начин се създават определен обем вредни ефекти за обществото /екстерналности/. Именно естеството на този проблем е разгледан детайлно от Коуз. Както може да се предположи, би следвало собственикът на завода да плаща за вредите, които пушеците създават на отделните хора; друг вариант е собственикът на завода, който създава негативни екстерналности – да плаща определен данък заради това, че замърсява околната среда. Тук обаче Коуз акцентира на това не как да се ограничи собственикът на завода в неговата икономическа дейност, а на това дали да се позволява на собственика на завода да нанася вреда на останалите, или дали на засегнатите трябва да се позволи да нанасят вреда на собственика. Следователно, Коуз въвежда реципрочността при разглеждането на един проблем, който нанася вреди за околните.

Той счита, че има пряка връзка между икономическите екстерналности и социалната цена, като застъпва виждането, че трябва да се прави разлика между цена и стойност при понасянето на определени отговорности за нанесени вреди или вреди, които предстоят да бъдат нанесени, ако се извършват определени икономически дейности. Коуз изгражда един модел за това как трябва да се третира този проблем, като включва и разходите по извършването на дадена търговска сделка в компонентата, която определя стойността на икономическите екстерналности. Ето защо според него пазарът и компонентите, които участват при формирането на определена икономическа стойност преподреждат правния мир в една икономика. От тази гледна точка, правната среда на бизнеса зависи от действията на икономическите агенти, тъй като на практика, сделки без разходи не съществуват; всяка икономическа сделка е съпътствана с определени разходи, които са и икономически, и социални. Следователно, колкото е по-голяма стойността на една сделка, толкова по-голям ще е обемът на тези разходи; а при голям мащаб на разходите се налага да се прекроява правната уредба в обществото.

Логиката на разсъжденията на Коуз, безспорно, има основание, но тогава би следвало динамиката на икономическия и правния ред да бъде толкова интензивна, че ще се достигне до едно непрекъснато изменение на това кое е законно и кое е незаконно да се извършва в една икономика. Икономистите – привърженици на свободния пазар и либерализма, разбира се, ще кажат, че в този случай е необходимо да има колкото е възможно по-малко регулации на пазара; и за себе си – те ще бъдат прави. В този смисъл Коуз защитава тезата, че американският либерализъм може да се смята за най-справедливата форма на капиталистическо устройство и развитие и тази форма на обществено-икономическа уредба да се „експортира” като модел за устройване и на други общества.

Споровете по отношение на справедливостта на либерализма по американски образец са многобройни, тъй като се оказва, че този тип обществено устройство дава изключително множество дефекти при фирми и индивиди, които имат пò различна представа и нагласа от американската за това кое е справедливо и кое не. Между впрочем, Коуз отделя на държавата функцията на „суперфирма”, която да може да влияе върху всички фактори на производството чрез въвеждането на решения по административен път. Той дори признава, че държавата може да избягва пазара, ако поиска, което за обикновените фирми и индивиди не може да стане.

В този смисъл държавното управление в този либерален модел се гледа като на алтернатива на пазара, а не като на елемент от пазарното стопанство. Тук дори британските икономисти се отличават от американските си събратя, защото американците считат, че трябва да се прави сравнение между полезността и вредата на едно икономическо действие; и ако стойността на вредата е по-ниска от стойността на полезността, то тогава следва, че икономическото действие трябва да се извърши. Разбира се, британските икономисти са по-дистанцирани, когато се дискутират икономическите проблеми от правна гледна точка, тъй като британското право е различно от американското право, което допуска досъдебното и извънсъдебното монетарно уреждане на делови конфликти и проблеми като задължителни елементи на демократичните устои на обществото. А за социално ориентирани общества като европейските обаче, възприетият в американската икономика подход за намиране на някакъв паричният израз като основен инструмент за решаването на проблемни ситуации се тълкува многозначително.

За да се осмисли защо Коуз възприема и прегръща така силно идеите на американския либерализъм и разбиране за равнопоставеност на стопанските субекти, трябва да се подчертае фактът, че на 40-годишна възраст (1951 г.), в разцвета на силите си – той емигрира в САЩ, тъй като са му предложени академични позиции в различни университети. В качеството си на професор, той чете лекции в три направления: регулирани икономически дейности, икономически анализ и публични политики. Освен в икономическата област той активно работи и по отношение на правната среда на американския бизнес и дори е редактор на основаното през 1958 г. престижно научно списание на Чикагския университет „Журнал по право и икономикс” /Journal of Law and Economics/ в периода 1964 г. – 1982 г.

В допълнение към преподавателската и редакторската дейност, която отнема голяма част от времето му, Коуз е отдаден също и на научно-изследователска дейност. Едни от най-емблематичните му творби, свързани с неговия „чикагски период” (като професор в Чикагския университет), които определено подчертават оригиналния му авторски стил в полето на институционалния икономикс са различни есета, публикувани във: „Фирмата, пазарът и законът” /The Firm, the Market, and the Law, 1988/ и в „Есета за икономиката и икономистите /Essays on Economics and Economists, 1994/.

В сборника с икономически есета „Фирмата, пазарът и законът” Коуз публикува отново „Проблемът за социалната цена” и „Природата на фирмата”, за да подчертае своята основна гледна точка, че мейнстрийм икономиксът много често е ангажиран в изследването на логиката за оптималният избор, като оставя на втори план три много важни неща – първо, институционалната уредба и среда, в която се прави този „оптимален” избор; второ – невъзможността да се обяснят всички действия на човека, и трето – разходите, които са свързани със сключването на една сделка. Предвид тези основни разсъждения на Коуз като научен изследовател на проблематиката в негова чест е именувана и една теорема – „Теорема на Коуз”. Теоремата е формулирана с това име от Джорд Щиглер, който също е Нобелов лауреат (1982 г.) и също принадлежи на кръга икономисти от Чикагската икономическа школа. Щиглер също работи по проблемите на теорията на икономическата регулация и в повечето случаи с Коуз заемат едни и същи професионални позиции.

Основната икономическа логика в Теоремата на Коуз е, че когато в икономическата теория се възприема условието, че разходите по сключването на една сделка са нулеви (не се правят никакви разходи, за да се сключи сделката), то предложените решения от Пигу стават излишни. В този смисъл, казано семпло, Теоремата на Коуз гласи, че ако няма разходи при сключването на една сделка, то икономически агенти ще се договарят за най-ефективното решение от правна гледна точка. Ако обаче при сключването на дадена сделка се извършват определени разходи (разходи за провеждане на срещи, разходи за договаряне на сделката и др. под.) или пък има риск сделката да не се сключи, то това несъмнено ще окаже влияние върху избора на правно решение за извършване на икономическата сделка.

Следователно, според Коуз при сключването на сделки от съществено значение са два фактора: правната уредба на икономическата сделка и разходите, които се асоциират с целия процес на договаряне на сделката. В основния пример, когато една сделка се сключва от две страни, Коуз разглежда четири варианта: (1) сключване на договор според правната уредба; (2) сключване на договор според разходите по сделката; (3) сключване на договор според възможностите за разпределение на ползите за страните и (4) сключване на договор в периметъра на справедливото сечение правна уредба-разходи по сделката-разпределение на ползите. Разбира се, когато страните в една сделка станат повече, то тази сделка става по-комплексна, тъй като трябва да съгласува множество интереси и тогава „сечението” на интересите става функция на серия от сложни правни, икономически, финансови, социални и други анализи.

При „чистата” сделка според Коуз не съществуват разходи за нейното сключване, което може да бъде интерпретирано и като състояние на перфектна конкуренция. Поради това, че тази постановка е чисто теоретична и встрани от реалния свят, много често професионалните среди се шегуват, че това е „Светът на Коуз” – свят без разходи по сключването на сделки. В този смисъл Теоремата на Коуз може да се счита за интелектуален пробив при изследванията на теоретичните икономически модели, защото ако нулевите разходи при обслужването на една сделка се възприемат като условие за разглеждане на различни „съприкосновения” между частния и публичния интерес, то тогава ще може да се създаде ефективна правна уредба за обществено функциониране. Ето защо според Коуз – за да има справедливо устройство на обществените отношения икономиксът ще трябва да се промени.

 

Експертни мнения

Проф. Мозлър: Валутният борд се явява средство за колониална експлоатация

9 Ное. , 2013  

Паричният съвет, или Валутният борд се явява средство за колониална експлоатация. Действието на такъв съвет поглъща около 5% от БВП, всъщност това са средства, от които е лишена местната икономика за да се финансират активи и в повечето случаи това води до доста по-високи нива на безработицата. Това обяви на среща дискусия в София световноизвестният икономист и преуспяващ бизнесмен проф. Уорън Мозлър, от САЩ. Той гостува в у нас по покана на Съюза на икономистите в България и участва днес в дискусия на тема: „Модерната монетарна теория – възможности интерпретации в контекста на българската финансова ситуации”. Проф. Уорън Мозлър, който през 2012 г. бе и един от кандидатите за президент на САЩ обясни, че се познава добре с проф. Стив Ханке, който според проф. Кръстьо Петков се води един от бащите на валутния борд у нас.

 

Мой съдружник в бизнеса е бил студент на проф. Ханке и сме имали възможността да дебатираме. Той се съгласява с моите критики за валутния борд и приема тезите ми, но според него си струва този паричен съвет да бъде въведен, за да се осигури по-голяма валутна стабилност. Ханке е правил съпоставки и е констатирал, че след хаоса, който е имало преди въвеждането на паричен съвет, после следва стабилност. 

Икономистът акцентира, че преките чуждестранни инвестиции всъщност се явяват функция на заетостта. 

Страните, в които заетостта е най-висока, отчитат и най-висок размер на преките чуждестранни инвестиции. Така например през 1999 г. когато безработицата в САЩ бе около 4%, най-висок бе размерът на преките чуждестранни инвестиции и определено заплатите ни не бяха най-ниските, посочи проф. Уорън Мозлър.

Заедно с него гости на българските икономисти – учени, бизнесмени и банкери бяха и проф. Павлина Чернева, преподавател в „Бард Колидж” в САЩ и Райчо Марков,  от Българоамериканска фондация на пълната заетост и ценовата стабилност.

Консултации и експертизи

Развитие на пътната инфраструктура – град Пловдив

8 Ное. , 2013  

ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ

 

Обща констатация

Стратегията за подобряване безопасността на движението по пътищата на град Пловдив, изразено в намерението да се усвои международен заем, има за цел извършване на основен ремонт на три важни за града транспортни артерии. В този документ се формулират насоки за изпълнение на политиката за подобряване условията за движение по пътищата и намаляване на жертвите при пътнотранспортни инциденти в града.

Същевременно в разработката на община Пловдив липсват параметри на цялостна стратегия за подобряване на пътната инфраструктура.

Стратегията се вписва в контекста на развитието на европейските политики в областта на безопасността на движението и обявеното от ООН „Десетилетие за активни действия за безопасност на движението по пътищата 2011-2020г.

Препоръки 

А. По техническата част на проекта

1. Проектът може да се разглежда като само като Първа фаза на един цялостен план за подобряване на пътната инфраструктура на град Пловдив. От което следва:

1.1. Да се възложи изработването на задание с условията и техническите изисквания на цялостната транспортна система, включително и такава за Градската Мобилност –Интегриран план за транспортно развитие, част от националната транспортна система;

1.2. Да се разшири обхватът на проекта с изпълнението на т.1.1. –дейността да се финансира от ЕБВР –условно предложен като Фаза 2;

2. Всички бъдещи проекти на Общината да се изпълняват по следната методология /на този етап тя липсва във фаза 1/:

2.1. Възлагане на проектирането на транспортните артерии

2.2.Утвърждаване на проектите

2.3.  Остойностяване на проектите съгласно пазарните цени към съответния период.

2.4.  Включване на проектите в Стратегическия план за развитие на град Пловдив

2.5. Възлагане на Строителството на база утвърден проект и извършени отчуждителни процедури.

2.6.  Утвърждаване срока за изпълнение на проектите.

2.7. Отговорността на проектанта да се разпростира до завършването на строителството, включително и договаряне на финансови гаранции за добро изпълнение.

2.8. Назначаване на отговорни лица, които да следят ежеседмично напредъка на проекта.

2.10. Да се отчитат параметрите на съществуващата инженерна инфраструктура-състояние, планиран ремонт и др.

2.11.  Да се изработи цялостна система за контрол и управление на трафика на всички общински артерии, вкл. отклоняване на транзитните потоци по Околовръстна скоростна тангента, изграждане на паркинги за тежкотоварни камиони и др.

2.12. Стриктно да се прилагат съвременните стандарти на Европейския съюз за качеството на влаганите продукти, икономически най-изгодните решения за:

– управление на трафика;

– изменения на стандартите за интегриране на вело-алеите към пешеходните зони;

-,изграждане на система за ползване на велосипеди под наем и пр.

2.13.  Да се предвиди внедряването на нови технологични решения с оглед подобряване на връзката между плътния и порест асфалт с оглед избягване на слагания, свивания или пукнатини в настилката и удължаване на гаранционния срок до 10 год.- напр. използване на технологията за компакт асфалт

2.14. Да се изработи и изпълни проект за подобряване на административния капацитет на Общинската администрация при ръководене и контрол на проекти, свързани с транспортната инфраструктура.

––––––––––––––––––––––––––

Съюз на икономистите в България

Октомври, 2013 г.

Консултации и експертизи

СИБ прави експертиза на общински бюджети и заеми

8 Ное. , 2013  


          

 Експертен екип от Съюза на икономистите в България /СИБ/, под ръководството на проф. Кръстьо Петков, представи икономически и финансов анализ на проблемите, свързани с планирането на общинския бюджет на Община Пловдив за 2014 г., както и по отношение на прогнозните параметри на икономическо и финансово развитие на Общината за средносрочен /2014 г. – 2016 г./ и дългосрочен период /2014 г. – 2026 г./.

         Събитието се състоя по покана на Съвета на асоциациите – гр. Пловдив, обединяващ 12 браншови асоциации (възлагателно писмо е от председателя инж. Димитър Лукарев) и се проведе на 08.11.2013 г. /петък/ от 10:00 ч. до 12:00 ч. в Конферентната зала на „Дом на културата – Борис Христов”, гр. Пловдив.

         Председателят на СИБ – проф. д-р Кръстьо Петков представи на вниманието на пловдивската общественост – присъстващи общински съветници, представители на асоциации на малкия и среден бизнес в региона, представители на ресторантьорите и туристическия сектор, медии, граждани и гости на събитието, пакет от аналитични материали, свързани с бюджета, бюджетните прогнози и заемите на Община Пловдив.

         Пакетът от материали, който беше изготвен от експерти на СИБ включва:

  1. Експертно становище за прогнозата за местни приходи на Община Пловдив 2014-2016 г.;
  2. Експертно становище относно новия заем на община Пловдив;
  3. Експертно мнение относно развитието на пътната инфраструктура на Пловдив.
  4. Презентация на популярен език за широката общественост.

Аналитичните материали се планира да бъдат предоставени на всички общински съветници на Община Пловдив, връчени лично на кмета на Община Пловдив, на Областния управител на Пловдив, както и на Министъра на финансите на Р България и на Национално сдружение на общините в Република България /НСОРБ/.

Съюзът на икономистите в България е на разположение и в готовност за диалог и обсъждане на икономическото и финансово състояние на различни общини в България.


 

              Основните разработки се публикуват по-долу.

Експертно становище, подготвено от Съюза на икономистите в България относно новия заем на Община Пловдив

 
   


(съгласно Методологията за оценяване на общините в Република България, прилагана от Министерството на финансите. Данните са изведени въз основа на статистическата и счетоводна отчетност, водена от дирекция «Финанси на общините» при Министерството на финансите и публична на сайта на институцията в интернет.)

ПОКАЗАТЕЛ

СТОЙНОСТ

I. Финансова самостоятелност

 

1. Дял на собств. п/ди в общите постъпления

46,56%

2. Покритие нар/дите за местни д/сти със собств. п/ди

95,04%

II. Финансова устойчивост

 

1. Бюджетно салдо спрямо общите постъпления

10,96%

2. Размер на дълга като % от собств. п/ди и изравн. субсидия

37,42%

3. Дял на просрочените задължения

0,64%

III. Ефективност

 

1. Р/ди за заплати и осигуровки

43,18%

IV. Инвестиционна ефективност

 

1. Капиталови р/ди

17,19%

От    изнесените    финансови    параметри    се    открояват    следните    по-важни тенденции:

I.По отношение на финансовата самостоятелност:

       Налице е относително ниска степен на бюджетна автономност и висока
степен на зависимост от централната власт поради ниския дял на собствените
приходоизточници в общите бюджетни постъпления на Община Пловдив
(едва 46%). Това предпоставя Общината в позицията на засилен контрол от
страна на централната власт и зависимост от изравнителната субсидия.

       Община  Пловдив   не   може   да   направи   пълно   (на   100%)   покритие   на
изпълняваните от нея функционални отговорности и произтичащите от това
разходи за местни дейности със собствените приходи, които акумулира (95%).
Това означава, че тя следва да разчита на централната власт и изравнителната

субсидия   или   да   търси   алтернативни   източници   чрез   външно-дългово изравнително финансиране.

Тези два показателя доказват, че към 30.06.2013 г. не би могло да се приеме, че Община Пловдив категорично е финансово независима и самостоятелна община. Същата е изложена на риск от контрол и зависимост от страна на централния бюджет и централната власт, както и на потенциални кредитори за преодоляване на финансовия дефицит.

  1. II.   По отношение на финансовата устойчивост:

       Финансовата устойчивост не е застрашена поради наличие на излишък, но
високата   му   волатилност   (почти  двойна)   в   посока   на   намаление   в
краткосрочен период (1 г. назад) показва силно влошените възможности
на Общината да генерира приходи. Това е потенциално рискова ситуация
при евентуална операция, свързана с дефицитното финансиране.

       Размерът на общинският дълг надхвърля 30% (37, 42%) от собствените
приходи, което не дава свободна възможност на Общината за договаряне
на нов заемен капитал тъй като увеличава риска от неплатежеспособност
и фалит. С поемането на потенциално нов дълг делът на привлечения
капиталов ресурс на Общината ще се приближи до критичния бенчмарк от
50%,   като  е  възможно  даже  да  го  надвиши   при  неблагоразумна  и
недалновидна финансова политика, което още повече ще интензифицира
риска от изпадане на Общината във фалит и увеличаване на просрочените
финансово-кредитни задължения!!!

Гореизложеното ни дава основание с убедителност да сме предпазливи и да не препоръчваме нова операция по договаряне на заемен капитал от страна на Община Пловдив в близките 12 – 18 м. докато не се променят в положителен аспект показателите за финансова самостоятелност, отнесени към показателите за финансова устойчивост.

  1. III.   По отношение на ефективността:

   Почти 44% от общите разходи на Общината отиват за покриване на
задълженията    й    към    служители    за    изплащане    на    дължимите
възнаграждения и социални осигуровки. Това показва няколко тревожни
тенденции:    персоналът    е    със    силно    занижена    административна
ефективност, персоналът попада в горната възрастова граница и е скъп
ресурс   спрямо   финансовите   възможности   на   Общината,   (вероятно)
персоналът в Общината е и с влошено здравословно състояние, което
също оказва влияние върху изплащането на болничните разходи.

От показателя е видно, че Община Пловдив е административно неефективна община. Това обстоятелство допълнително натоварва кредитния й профил при потенциално дългово финансиране и неминуемо би оказало влияние на инвестиционните параметри на кредитния продукт, който би получила. Не е за пренебрегване и възможността кредиторът да поиска реформи в сектор „Администрация и персонал“, които биха се изразили в съкращаване на щатни бройки и пренасочване на спестените по този начин средства за повишаване

квалификацията и уменията по отделни ключови компетенции на служителите от общинската администрация. Допускаме и налагане на реформи под условия, свързани с атестирането и мотивацията на персонала, вътрешни преструктурирания с окрупняване на оперативните и функционални задължения на конкретни служители, специфичен подбор на персонала въз основа на нови, модерни, функционални специалности в нови образователни направления и др.

IV. По отношение на инвестиционната ефективност:

• Делът на капиталовите разходи (17,19%) макар и с тенденция на плавно нарастване (1 г. назад) е нисък и почти два пъти по-малък от дела на разходите за заплати и осигуровки в общите разходи на Общината. Това говори за ниска степен на способност за създаване на местни икономически ресурси и акумулиране на капитал, а това от своя страна намалява конкурентноспособността на местната икономика и инвестиционната привлекателност на Общината.

Предвид занижените способности за създаване на местни, собствени икономически ресурси и акумулирането на допълнителни капиталоизточници, не препоръчваме поемането на нова дългова тежест докато не бъде отчетена трайна тенденция на подобрение в извършените капиталови разходи и тяхната ефективност и целесъобразност.

  1. очакваните приходни експозиции в общинския бюджет

От доклада на дирекция „Финансова политика“ на Община Пловдив е видно, че в краткосрочен аспект, в който попада частично и срокът на потенциалния заем от ЕБВР (2007 – 2021 г.), към 30.06.2013 г. Общината е длъжник по редовното обслужване на 4 (четири) други финансови задължения (главници, лихви, такси и комисиони):

Задължение

Главница

1.

Емисия общински облигации

25 564 594.00 Е1Ж

2.

Инвестиционен кредит – „Енергийна ефективност“1

415 823.00 ВСЖ

 

Инвестиционен кредит – „Енергийна ефективност“

304 535.00 ВСЖ

4.

ФЛАГ

6 261 753.59 ВСЖ

 

ОБЩО:

56 982 111.47 ВСN

Независимо, че йе ]же е спазена императивната норма на чл. 12, ал 1 от Закона за общинския дълг относно годишния размер на плащанията по дълговите задължения и се съблюдават изискванията на чл. 4 и 5 на същия нормативен акт относно предназначението на поетите финансово-кредитни задължения, както и тези на Закона за публичните финанси, следва да се има предвид, че покачването на задълженията до нива над 30% спрямо възможността за покриването им със собствени приходоизточници (вкл. нов дълг с равностойност в български левове между 7 хил. и 9

хил. лв) поставя Община Пловдив в незавидна и рискова ситуация при намаляване на приходната част на общинския бюджет и натоварването му с други извънредни плащания да бъде принудена да покрива стари задължения, рефинансирайки ги с нови такива.

Оценка   на   проекта  за   поемане   на  дългосрочен  дълг  от  ЕБВР

(съгласно изнесените инвестиционни параметри на Договора за кредит на Община Пловдив в ЕБВР, оповестени в Предложение на зам. -кмета на Община Пловдив до Общински съвет – гр. Пловдив от 26.07.2013 г.)

По-важни инвестиционни параметри, върху които си заслужава да бъде фокусирана дискусията „за“ или „против“ поемането на ново дългосрочно финансово задължение:

       Максимален гратисен период за главницата – фиксиран е на 3 г.
Отнесен към матуритета на финансовото задължение съставлява почти ХА
от целия срок на кредита. Това е изключително улесняващ, облекчаващ
финансовите задължения на длъжника срок, но и оскъпяващ ненужно
крайната   цена   на   неговите   задължения.    Би    било   далновидно    и
целесъобразно в случай, че Община Пловдив все пак финализира това
предложение, да договори или кратък гратисен период (между 6-12 м.),
или  въобще да се  откаже  от използването  на тази  опция,  както  по
отношение на плащанията по главницата, така и на тези по лихвата;

       Референтен лихвен процент – за изчисляване на лихвения процент по
кредита   като   база   е   приет  6-месечният  Е1ЖШ0К.  вероятно   поради
деноминацията на валутата на кредита ЕТЖ.  В  средносрочен период
очакванията на инвестиционната общност и пазарните участници е да се
задълбочи тенденцията на плавно понижение на лихвените равнища на
другият референтен индикатор от същата категория, а именно 1ЛВОК. В
тази връзка, препоръчваме използването на 6-месечния 1ЛВОК. в ЕТЖ като
база  за   изчисляване   на   реферетния   лихвен   процент   по   кредитното
задължение. С този показател би могло да се намали абсолютно законно
цената на финансиране и крайното оскъпяване на кредита;

       Комисиона при усвояване – фиксирана е на 1.2% и е еднократна. Тъй
като става въпрос за банков кредит, покриващ инвестиционен проект с
изключително     високо     обществено     въздействие     в     областта     на
благоустрояването и пътната инфраструктура, препоръчваме договарянето
на комисиона при усвояване в размер на 0% предвид високата обществена
значимост на проекта;

       Наказателна лихва при  просрочие – фиксирана е на 2% годишно.
Изключително   висока   наказателна   стойност,   която   би   задълбочила
допълнително базовите финансови показатели в общинския бюджет при
потенциално    влошаване    на    приходоизточниците    и    нарушение    на
ритмичното покриване на задълженията съгласно графика;

       Описание   на   обезпечение   по   задължението     липсва  такова.   По
аргумент на чл. 8, ал. 3 от ЗОД общината няма право на залог или ипотека
на общинско имущество.  Остава висящ въпросът как ще се обезпечи
задължението. Необходима е допълнителна информация по въпроса;

ПРИНЦИПНО СТАНОВИЩЕ:

Въз основа на гореизнесените основни финансови показатели и на статистическите данни, стоящи зад тях, на този етап, Съюзът на икономистите в Република България не препоръчва поемането на нов дълг от Община Пловдив чрез сключване на договор за кредит с Европейската банка за възстановяване и развитие.

Препоръчваме предоговаряне и препозициониране на основните инвестиционни параметри на предложението на кредитора или използване на друг алтернативен източник на дефицитно финансиране (напр. банков кредит от кредитна институция, оперираща на територията на Република България и запозната в детайли с особеностите и функционалната характеристика на Община Пловдив.

Оставаме на разположение за допълнителни консултации и събеседвания по темата.

гр. София                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СИБ:     

4.11.2013г.                                                                  Проф. д.ф.н. Кръстьо ПЕТКОВ

Форуми на СИБ

МОН, УНСС и българския бизнес в надпревара за награждаване на отличените в конкурса „Млад икономист 2013”

31 Окт. , 2013  

 

    

 Днес, 31 октомври 2013г. , се проведецеремонията по награждаването на победителите в конкурса„МЛАД ИКОНОМИСТ-2013г.”, провеждан от Съюза на икономистите в България,и тържествено отбелязване на Деня на Народните будители.

      Присъстващите наградени участници в конкурса и официални гости поздрави г-жа М. Фъртунова, директор на Дирекция „Висше образование” в МОН.

      Зам. ректор на УНСС проф. д-р Валентин Гоев поздрави присъстващите и обяви предложение на Ректорския съвет на УНСС за допълнителна награда за ученици, заели първите 3 места в конкурса, да бъдат приети в УНСС направление „Икономика” без приемни изпити.

Българският бизнес в лицето на г-н Асен ХристовЗД „ЕВРОИНС” АД, г-н Димитър Гишин – Председател на УС на„Атлас Финанс” ЕАД, г-н Стефан Абаджиев, член на УС на„Енерго –ПРО”, г-н Емилиян Абаджиев – изп. ИХБ « БЪЛГАРИЯ» и изп. директор на ЗММ БЪЛГАРИЯ ХОЛДИНГ АД, г-н Николай Митанкин, ХОЛДИНГ” СТАРА ПЛАНИНА”, г-н ИванСоколов –Международен Панаир-ПЛОВДИВ, г-н Максим Максимов–Фондация „Проф.д-р Велеслав ГАВРИЙСКИ”, Христо Дурчев „БАЛКАНТЕЛ ООД” раздаде специални награди на най-добре проявилите се участници и ги покани да бъдат техни стажанти.

Тържеството уважиха:

         Проф. Бруно Серги – професор по макроикономика в гр. Месина – Италия, гост.професор в Харвард;

         Проф. д-р Валентин Гоев – Зам. Ректор на УНСС;

         Чл. кор. Димитър Димитров – БАН;

         Проф. Митко Димитров – Директор на ИИИ на БАН;

         Проф. д-р Димитър Хаджиниколов – зам. председател на УС на СИБ;

         Проф. д-р Делчо Порязов – Почетен председател на СИБ;

         Л. Смедарчина зам. председател на ФНТС;

         Проф.Стефан Христов от УНСС, член на УС на Българската Асоциация по Маркетинг (БАМ).

Консултации и експертизи

Орешарски дебатира със Съюза на икономистите перспективете за България

31 Окт. , 2013  

Председателят на Съюза на икономистите в България (СИБ) проф.Кръстьо Петков и членовете на УС проведоха днес среща с премиера Пламен Орешарски. На нея бяха представени становищата на СИБ за икономическата ситуация, заетостта и доходите, както и информация за състоянието на енергетика в България. Г-н Орешарски бе също така информиран за оценките на СИБ за състоянието на ключови сектори, подготвени по искане на местни власти, бизнес формации и граждански сдружения:

 

– Експертиза за ценообразуването и качеството на услугите и рисковете в електроразпределението;
– Експертиза за състоянието на бюджета в група общини, застрашени от несъстоятелност, вкл.с необезпечени кредити;
– Предпроектни разработки за изграждане на логистични центрове и тържища за земеделска продукция в Дунавския регион и Западна България.
Срещата протече в конструктивен диалог, а от ръководството на СИБ се надяват, че изложените становища и направените предложения ще помогнат на правителството да намери най-верните управленски решения в сегашната кризисна ситуация.

Дисбалансите в енергетиката: необходими са спешни мерки, за да се избегне колапса /Експертно становище, подготвено от Съюз на икономистите в България/

Становище на ръководството на Съюза на икономистите в България, Относно: Икономическата ситуация, заетостта и доходите

Експертни мнения

Необходима е радикална данъчна реформа

29 Окт. , 2013  

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

 

Модернизацията на данъчната система е средство за възстановяване на социалната справедливост и за стимулиране на икономическия растеж

Една от най-грубите грешки на БСП като водеща партия в Тройната коалиция беше въвеждането на „плоските” преки данъци и отмяната на необлагаемия минимум. Такава антисоциална и антиевропейска данъчна политика не си позволяват дори най-десните правителства в ЕС и извън него.

В програмния документ, приет на конгреса на БСП през март тази година се предвижда отказ от „плоския” данък върху доходите на физическите лица и замяната му с умерено прогресивен данък с необлагаем минимум, а също и въвеждане на семейно данъчно облагане. Такива обещания има и в предизборната платформа на БСП.

В „Управленската програма на правителството”, представена от г-н Орешарски през септември 2013 г. обаче няма и дума за провеждане на обещаните данъчни реформи. В отделни изказвания на премиера и на министри се споменава в неангажираща форма за евентуално въвеждане на семейно данъчно облагане към края на мандата на правителството. Като се има предвид, че данъчната реформа е един от най-важните инструменти за по-справедливо разпределение на доходите и за стимулиране на икономическия растеж, а също и условностите около изпълнението на пълния мандат на правителството, това отлагане буди сериозна тревога. Изглежда, че правителството не желае да прави данъчна реформа и предпочита да използва сегашната консервативна, антисоциална данъчна система.

Мащабна данъчна реформа не може да се проведе за една година, без грижлива подготовка, особено в сегашната сложна политическа и икономическа ситуация. Подготовката обаче може и трябва да започне сега и реформата да се проведе за няколко години. Правителство, което обещава да възстанови потъпканата от десетилетия социална справедливост, в това число и по-справедливото разпределение на доходите в обществото, е длъжно да проведе такава реформа. Ако се отказва от нея, по какво ще се отличава от политиката на ултрадесния Симеон Дянков? Или ще бъдем свидетели на политика „Без Дянков по дянковски”.

В рамките на радикалната данъчна реформа предлагам:

  1. От 1 януари 2014 г.плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум за месечен доход до 340 лв. и данъчни ставки: 10, 15 и 20% в зависимост от размера на дохода. При бъдещи повишения на минималната заплата следва да се променя и необлагаемият минимум. Важното е да се остави достатъчен необлагаем минимум за най-бедните работещи. Следващите доходи, примерно до 2000 лв. месечно (което е масовият случай) да се облагат с 10%; превишението от 2000 до към 5000 лв. с 15%; горницата над 5000 лв с 20%. Това е умерена прогресия като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки между 45 и 55%. С тази умерена прогресия се приближаваме постепенно до средното европейско данъчно равнище, което ще ни бъде наложено рано или късно.

С тази промяна по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи. Ако в тричленно семейство работи един човек със средна брутна заплата от 800 лв., само от въвеждането на необлагаем минимум и при 10% данък ще му остават допълнително 408 лв. годишно. Ако работят двама – 816 лв. Това не е драматично подобрение, но все пак ще се почувства като първа стъпка в правилна посока в сегашните тежки условия и ще повиши покупателната способност на най-бедните домакинства. То пък ще увеличи потребителското им търсене, предимно за произведени в у нас стоки и ще бъде стимулатор за растежа, заетостта, доходите на работещите и данъчните постъпления в бюджета.

С въвеждането на необлагаем минимум и данъчна прогресия финансовото бреме се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават най-бедните, в това число и работещите бедни. Общият размер на данъчното постъпление остава приблизително същия, но се променят платците. Това е икономически оправдано и социално справедливо. Така постъпват от десетилетия всички цивилизовани общества, които споделят принципите на солидарността. Това е толкова по-важно в тежки времена, като сегашното и за бедни страни, като нашата. Защото над 1,5 млн. българи живеят в оскотяваща бедност и не могат да чакат още няколко години, когато може би ще почувстват подобрение при растеж на производството. Те, обаче се нуждаят от него сега. Макар и скромно, но сега. А това е възможно само чрез внимателно и умерено преразпределение на наличните блага. Световната стопанска история не познава друг начин.

Може да ми се възрази, че вече е късно да се подготви и приложи от 1 януари 2014 г. такава реформа в данъка върху доходите на физическите лица. Това може да е вярно, но вината за забавянето е на правителството, поради досегашното му съзнателно бездействие, въпреки многократните аргументирани препоръки от мен и други икономисти от началото на тази година.

Възможно е обаче компромисно решение – въвеждане на необлагаем минимум от 1 януари 2014 г. при запазване на пропорционалния характер на данъка до края на юни и преминаване към умерена прогресия от 1 юли 2014 г. Това няма да разстрои действащия бюджет през второто полугодие, а ще го улесни с допълнителните постъпления от прогресивното облагане на големите доходи. Възстановяването на необлагаемия минимум ще остави на българските домакинства няколкостотин млн. лева, които ще бъдат използвани за по-активно потребителско търсене. Това ще даде допълнителен тласък за растежа на БВП и ще има силен социален ефект. Българските граждани ще оценят положително такава стъпка на правителството в сегашната изключително трудна обстановка.

  1. От 1 януари 2015 г. да се премине към семейно облагане на доходите. Общият доход на членовете на семейството ще се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум,  той няма да се облага с данък. Горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите на физическите лица. Оставеният по този начин допълнителен доход в домакинствата ще стимулира потребителското им търсене (и растежа), ще допринася, наред с други фактори, за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата.
  2. От 1 януари 2015 г. „плоският” данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка 20%. Желателно е и тук да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките фирми (предимно семейни); да се запази 10% ставка за средните по размер печалби и да се въведе 20% за големите и най-големите печалби. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване от съответните власти. В ЕС пробладаващите ставки за този данък са между 25 и 35%.

Тези основни ставки следва да се съчетаят със: а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата на съответните фирми за следващите 10 години; б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през следващите пет или десет години.

Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството. Фирмите, които инвестират активно ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 10 години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите на работещите и данъчните постъпления. То съдържа и повече икономическа и социална справедливост.

  1. ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2016 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък утвърден от Народното събрание, да се повиши на 25%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни консуматори на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата. При наличие на политическа воля то може да стане и от 1 януари 2015 г.
  2. От 1 януари 2015 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Тук предстои да се уточнят някои технически подробности във връзка с плащането на данъка.
  3. От 1 януари 2015 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
  4. От 1 януари 2015 г. да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100 или 150 хил. лева по данъчна оценка, а може би и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, лимузини, яхти и други подобни.
  5. От 1 януари 2015 г. да се преразгледат данъците за наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и се повиши за големите.

При бездействие на правителството по данъчната реформа през тази и следващите години ще се запази мизерното равнище на доходите на милиони българи и изострената социална поляризация в резултат на дясната консервативна политика през изминалите 24 години и особено през последните четири години. Разбира се, съществено подобрение на качеството на живота на хората е възможно само чрез чувствително повишение на производството и на производителността на труда. Това, обаче изисква 10-15 и повече години при пълна мобилизация на националната енергия.

Както посочих по-горе, скромно, но забележимо подобрение за най-бедните през тази и следващите 2-3 години е възможно само чрез преразпределение на наличните блага. Данъчната система е най-ефикасният инструмент за такова преразпределение в една цивилизована държава. Историята познава и други средства, например, експроприацията, но това е невъзможно и недопустимо в наше време в страна, член на ЕС. Много е вероятно очакванията на хората за някакво, макар и скромно подобрение в доходите и потреблението, да не се сбъднат. Защото тесните фискални съображения на правителството, изглежда засенчват напълно социалните. Това е недопустимо за правителство, чийто мандатоносител е социалистическа партия. А мандатоносителят не бива да го позволява.

Искам отново да напомня за социално-икономическия характер на предлаганата данъчна реформа. С нея не се засяга първичното разпределение на създаваните блага между натрупване и потребление. Не се разчита, че източник на скромното повишение на доходите на бедните слоеве ще бъде значително увеличение на производството и повишение на производителността на труда, понеже това не е възможно през настоящата и следващите 2-3 години. Важно е обаче да се подчертае, че не се увеличава опасно бюджетният дефицит и още по-малко държавният дълг.

Подчертавам още веднаж. Предлаганата реформа цели главно промяна в разпределението на благата между труда и капитала, нарушено грубо през последните 24 години в полза на работодателите, особено най-едрите, и във вреда на наемния труд. Това не е подарък за социалните групи с ниски доходи, а закъсняло възстановяване на несправедливо отнетото от тях през последните две десетилетия. Продължаването на тази несправедливост ще бъде източник на нарастващо социално напрежение и отчуждение в обществото. Това ще удължава икономическата стагнация и ще изостря социалната, етническата и политическата нестабилност. Възстановяването на социалната справедливост е ключът към ускорено догонващо икономическо развитие и бъдещо благоденствие на България. Без социална справедливост не е възможно успешно икономическо развитие. Световната история показва, че държавите с умерено доходно и имуществено разслоение се развиват по-успешно от страните с доходна и имуществена поляризация.

Размисли по проектобюджета за 2014 г.

Искам да споделя и някои мисли по проектобюджета за 2014 г., който ще има важно значение за развитието на икономиката през близките години и за излизането на страната от сегашната остра социална и политическа криза. Правя го въз основа на обявени в медиите фрагментарни данни за проектобюджета.

Нужен е повече реализъм при съставянето на бюджета. От медиите научавам, че се предвижда нашата икономика да нарастне с 1,8% през 2014 г. в резултат на сегашната политика на правителството. Конкретните мерки на структурната политика още не са приложени навсякъде. Като се имат предвид лаговете от задействането на мерките и ответната реакция на стопанските субекти, в най-добрия случай първи забележими резултати могат да се очакват към края на 2015 и началото на 2016 г. Освен това, ние зависим много от състоянието на европейската икономика. А тя все още не е преодоляла стагнацията. И не се очертава да го направи през 2014 г. Все повече проблеми срещат и новите пазарни икономики в другите региони на света. Всичко това принуди МВФ да ревизира надолу прогнозите си за световната икономика за 2013 и 2014 г в последния си Световен икономически обзор.

Тревожи и намерението на правителството по бюджетния дефицит. При планиран дефицит за тази година до 2% от БВП, през 2014 г. се предвижда 1,8%. С оглед на аргументите ми, изложени в предишни статии, при настоящата ни рекордно ниска публична задлъжнялост и сегашната кризисна ситуация, политиката за намаление на дефицита през 2014 и следващите години ще бъде груба грешка с тежки икономически и социални последици. С намаляване на дефицита се засилва рестриктивният характер на нашия бюджет, което ще потиска стопанското оживление, а се очаква по-висок растеж на БВП. Двете се изключват взаимно.

Плътното придържане към 3% бюджетен дефицит би осигурило през 2014 г. допълнителен ресурс от около 1 млрд. лева, част от които следва да се използват за финансиране на по-активна социална политика: повишение на реалните минимални заплати и пенсии, повишение на заплатите на някои очевидно ниско платени от години професионални групи, помощите за безработни, на детските надбавки и добавките за отглеждане на деца, коледни добавки за възрастните хора и т.н.

Предвижда се минималната пенсия да се повиши с 5 лв. от началото на годината, а всички пенсии да се индексират през юли 2014 г. с 3%. Като се има предвид очакваната инфлация, реалното им повишение ще бъде почти нулево. Нека правителството знае, че пенсионерите ще приемат подобна мярка като социална подигравка. Икономическият потенциал на страната не позволява съществено увеличение на пенсиите, но номинално повишение с 20 лв. месечно (т.е. с около 6%) поне за ниските пенсии до 300-350 лв. е възможно и необходимо. То може да засегне около 1,2 млн. пенсионери и да струва около 300 млн. лева. Като се имат предвид бедствените условия в които живеят пенсионерите от години, тези пари са приемлива цена за скромното им подпомагане, което те ще оценят като израз на държавна грижа в това трудно време.

Пазарните фундаменталисти са много чувствителни, когато се използват държавни средства за финансиране на социални програми. Особено ако тези средства са от допълнителен държавен дълг. Защото, според тях, отделяните за такива цели средства се консумират еднократно (за разлика от инвестициите) и не оставят никакви следи за растежа и заетостта през текущата и следващите години. Това не е вярно! Използваните средства за потребление чрез социални програми задоволяват веднага пряко или косвено чрез личното и колективното потребление, най-остри и неотложни социални потребности. С това позволяват на правителството „да си поеме въздух”, да спечели време за предприемане на мерки и намиране на допълнителни инвестиционни и други ресурси за ускоряване на растежа през следващите години.

Така се постига увеличение на потребителското търсене на насъщни стоки от домакинствата и при колективното търсене чрез бюджетните разходи. Повишеното търсене стимулира производството им в България. Това увеличава БВП, заетостта, личните доходи и постъпленията в бюджета. Те, на свой ред, са предпоставки за нов цикъл на производство, заетост, доходи и бюджетни постъпления през идущата година. То продължава, макар и затихващо, през следващите няколко години. Това временно стопанско оживление през трудни периоди позволява да се вземат мерки следващите години за мобилизиране на допълнителни инвестиционни и други ресурси за трайно стимулиране на стопанската активност.

Ако правителството не постъпи така, означава, че е безчувствено спрямо мизерията в която живеят тези хора от години и че е готово да жертва здравето и живота им пред олтара на ниския бюджетен дефицит. Доказателство, че продължава небалансираната си политика спрямо труда и капитала във вреда на трудовите хора и на пенсионерите. Неговият мандатоносител – БСП ще плати висока политическа цена за закърнялата си социална чувствителност спрямо мизерния живот на възрастните хора. Както бях писал в предишна статия, ръководството на БСП е щедро на фразеология за „ляв завой”, но в делата му „мигачът мига на дясно”. Това не може да продължава безкрайно.

18 октомври 2013 г.