Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН
Предложение за икономическа политика на БСП
Фундаменталната социално-икономическа цел на България е повишаване качеството на живота на хората. Можем да си поставим следните главни социално-икономически цели на хоризонта на 2020 г.: повишаване конкурентоспособността на икономиката, повишаване на реалните доходи; ограничаване на бедността; смекчаване на социалната поляризация; модернизация на здравеопазването, образованието и науката; смекчаване на демографската криза; екологично здравословно развитие, повишаване сигурността на гражданите
Приоритетни области на дейност следва да бъдат: създаване на съвременно здравеопазване; модерно образование, развита наука и мощна иновационна система; комплексна инфраструктура; технологична и структурна модернизация на индустрията, земеделието и услугите; енергоикономично развитие; разширено използване на възобновяеми енергоизточници; забавяне влошаването на демографската криза; опазване на околната среда.
Крайно необходими са първи крачки за възстановяване на поруганата справедливост и ограничаване на мутризацията. Без възстановяване на доверието на хората към институциите дори и най-добрите икономически мерки няма да се възприемат от хората и да дадат резултат. И най-привлекателните обещания на политиците сега не впечатляват, защото хората са лъгани многократно с обещания за светли хоризонти.
Възстановяването на доверието в левите идеи може да отключи мощна енергия и възможности за подобрения в обществото. То обаче изисква мъжество, почтеност и стратегическо въображение от ръководителите на БСП. С действията си те трябва да поставят над всичко интересите на България. И не само с декларации, а с категорични и решителни действия. Само така може да се спечели отново доверието на живеещите в бедност милиони хора.
В тази конфронтационна обстановка трябва да се бърза с голям пакет от радикални мерки през първата половина на мандата за овладяване на икономическата, финансовата, социалната и политическата дестабилизация, за начало на стопанско оживление. Живеем във време, когато хората вярват само на резултати, а не на щедри обещания. След евентуално влизане на БСП във властта подобрението, макар и скромно, трябва да бъде почувствано към края на първата и началото на втората година от 1,0-1,5 млн. души, живеещи в най-тежка бедност, а също и от бизнеса, без който не е възможна промяна в икономиката.
В следващите редове препоръчвам най-спешни икономически мерки, като държа сметка за натрупаните огромни очакванияу хората, растящото недоверие към държавните институции и политиците, повишеното вътрешно напрежение в обществото и усложняващата се обстановка в Европа във връзка с конфликта в Украйна. Целта на тези мерки е да отговорят на справедливите искания на хората за разкриване на неподправената истина за приватизацията; концесиите; дейността на монополите; за банковата система; задълбочаването на бедността; изострянето на социалната поляризация; за демографската криза; за масовата емиграция на най-младите и предприемчиви българи; за натрупаните крещящи несправедливости, престъпност и корупция в обществото; за ниската ефикасност на съдебната система; за разградената държавност; за липсата на достойна външна политика, защитаваща исконните национални интереси.
Световният опит показва, че други разорени от войните страни се възстановиха за 5-10 години, а ние без да сме воювали сме в постоянна криза вече 25 години. Като добавим влиянието на световната криза през последните години, у нас се напластяват две кризи, от които вътрешната е дори по-опасна. Трябва да си отговорим на въпроса: защо ние, като народ и държава, не успяваме да направим това вече 25 години, което правят други народи и държави в Европа за далеч по-кратко време?
Провеждането на нова, действително лява икономическа политика е възможно само при участие на БСП във властта. От тази гледна точка досегашното участие на БСП във властта беше пропиляно време и загубено доверие. Ръководителите на БСП трябва да знаят горчивата истина – хората вече не вярват в тази партия и нейното висше ръководство. Това предполага възстановяване на загубеното доверие. А спечелването на доверието минава през ограничаване на мутризацията, на задкулисието и възстановяване на поруганата справедливост. Без връщане на доверието на хората в БСП дори и най-добрите настоящи намерения за радикални икономически мерки няма да бъдат възприети и да дадат резултат.
Как да ги убедим, че ръководството на БСП ще приеме и приложи настоящите препоръки, след като вече неколкократно обещава едно, когато е в опозиция, а върши друго, когато е във властта! При това, пренебрегвайки мнението и интересите на своите членове и симпатизанти, а и на мнозинството българи.
Това не бива повече да се допуска. До сега, в лицето на своето ръководство, БСП е лява партия само декларативно. И то когато е в опозиция. Веднаж влязла във властта, нейното ръководство смекчава левите си декларации и засилва десните си действия. Говори за ляв завой, а мигачът мига на дясно,оправдавайки се с позицията на коалиционните си партньори. Така е от години. Така беше и през 2013-2014 година.
Във всяка коалиция участниците правят отстъпки, за да се постигне обща политика за съвместно управление. Това е неизбежно. Колкото по-разнородна в идейно отношение е коалицията, толкова по-големи и по-опасни компромиси се налагат, толкова по-крехка и нетрайна е тя. И почти винаги настъпва критичен момент, когато доверието между коалиционните партньори намалява под санитарния минимум и коалицията се разпада. Това стана открито у нас през юни-юли 2014 г., а върхът му беше достигнат с поведението на ДПС при актуализацията на държавния бюджет в края на юли 2014 г.
Такива фундаментални отстъпки правеше БСП при досегашното си участие в две коалиции, особено с ДПС. Проблемът не е в отказа от всякакви коалиции и коалиционни отстъпки, а в техния характер, съизмеримост и реципрочност. И разбира се, от идейните различия между партньорите по фундаментални въпроси. Българската практика през последните 25 години показа, че при големи идейни различия коалициите не са успешни и поради това са нежелателни.
В процеса на управлението коалиционните партньори трябваше да правят съизмерими компромиси, особено по фундаментални въпроси. Това също липсваше. Големите отстъпки по фундаментални въпроси на икономическата и социалната политика правеше само БСП (по данъчната политика, по доходите, по кадрите, по външната политика, по санкциите срещу Русия) както при първата, така и при втората коалиция. Нямаше нито една съизмерима по значимост отстъпка по фундаментален проблем от страна на ДПС. Ръководството на БСП превърна участието си в управлението в самоцел, жертвайки фундаментални принципи на лявата идея, пренебрегвайки настроенията на своите членове и симпатизанти, оставяйки на произвола трудовите хора, допускайки да бъде въвлечено в корпоративни интриги и нарушавайки решения на свои конгреси.
Такова участие в бъдещи коалиции не трябва да се допуска. Още повече, че след слизането от управлението цялата политическа отговорност опозицията стоварва върху БСП. Тя отговаря политически както за свои, така и за чужди грехове. Така беше след управлението на „тройната коалиция”, а също и след разпадането на „двойната коалиция” с ДПС. Облагите на управлението се консумират от всички участници в коалицията, и то не съразмерно, а политическата цена се плаща от БСП. Така повече не може да продължава. Но и виновниците за досегашните груби грешки в коалиционната политика на БСП от средите на нейното ръководство трябва да понесат политическа и друга отговорност.
Икономическата и социалната политика, която предлагам цели да запълни със съдържание понятието лява БСП, работеща в много сложна вътрешна и външна обстановка и налагани от нея ограничители. С предлаганите тук мерки БСП ще защитава преди всичко интересите на трудовите хора, на интелигенцията, на дребния и средния бизнес, т.е. на 80-90% от населението. Тя трябва да прави това както в опозиция, така и във властта. Разбира се, то е по-лесно, особено декларативно, когато е в опозиция, но е по-ефикасно, по-реално и по-убедително, когато е във властта. Както вече споменах, тези възможности бяха пропилени. А сега се плаща политическата цена за тези провали.
Защитавайки интересите на посочените социални категории, БСП не трябва да се конфронтира с капитала, в това число и с едрия капитал. Защитавайки интересите на трудовите хора, интелигенцията и дребния бизнес, тя трябва да държи сметка в някаква степен и за интересите на капитала. Всяко зряло общество разбира такова балансирано поведение. Така, запазвайки доверието на трудовите хора, тя ще запази и някакъв респект на капитала, което е необходимо за нормално икономическо развитие на България.
С досегашната си политика БСП загуби доверието на трудовите хора, без да е спечелила доверието на капитала. По своята същностна природа големият капитал винаги е бил и ще бъде резервиран спрямо лява БСП. В най-добрия случай ще гледа с подозрение към нея. Той би се примирил временно, от чисто прагматична гледна точка, само с дясно ръководство на БСП, каквото беше то до сега.
Какво ще бъде от сега нататък предстои да видим. И ще съдим по делата, а не по декларациите. Затова, търсейки сложния баланс лявата БСП трябва да се опира и да разчита преди всичко на своя естествен съюзник – трудовите хора, интелигенцията, дребния и среден бизнес. Вече в продължение на години нейното ръководство декларира това, но прави обратното. Затова и доверието на трудовите хора в нея се топи.
Такава сложна задача може да се решава сега главно с помощта на преразпределителните механизми: повишаване събираемостта на данъците и частично пренасяне на бремето от най-бедните към по-богатите слоеве от населението чрез реформа в данъчната система. Данъчната система е най-ефикасният преразпределителен механизъм с бързи резултати. Принципите на солидарност също налагат да се постъпи така. Повечето предлагани по-долу мерки целят прехвърляне на част от тежестите на живота от бедните към заможните и богатите. Така, както е в Европа.
Разбира се, най-надеждният път към трайно благоденствие са фундаменталните промени в собствеността и стопанисването, тоталната кадрова, структурна, технологична и институционална модернизация, но за това са нужни много години и огромни инвестиции в човешки и физически капитал. Хората, обаче не могат да чакат толкова дълго. Трябва да се бърза с решителни екстремни мерки, защото извънредната кризисна ситуация ги налага. Нарастващият социален тътен от дълбините на обществото потвърждава тази неотложна потребност, поради задаващата се опасност. Трябва да се действа днес, защото утре ще е късно!
Този тип мисли ме занимават отдавна и съм ги споделял многократно в мои публикации през последните 10-15 години (виж моя сайт на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ). Те обаче се засилиха напоследък в контекста на Украинската трагедия, режисирана във Вашингтон За същото допринесе и достойното поведение на народа и политиците на Гърция, особено след голямата победа на СИРИЗА в изборите на 25 януари 2015 г. За съжаление, от върховете на БСП все още се чуват високомерни, назидателни, дори иронични изявления по адрес на СИРИЗА! Тези хора изглежда не разбират какво става в Европа и акво искат народите.
Предлагам на вниманието на ръководството на БСП няколко фундаментални икономически области за размисъл и действия:
1.БСП трябва да промени досегашната политика на нашите правителства по собствеността, защото фаворизира частната собственост, за сметка на публичната. В чл. 17. на Конституцията частната собственост е обявена за неприкосновена, без да се казва същото за публичната. Следователно, от нея може да се краде. И тя беше масово разграбвана 25 години пред съучастническия поглед на всички правителства, включително и доминираните от БСП.
Трябва да се въприеме принципът: всички форми на собственост са равнопоставени пред закона и се доказват чрез участие в лоялна конкуренция под икономическото слънце. Ще просперира тази, която обслужва по-добре обществените интереси. Това следва да бъде критерият за добра или недобра. Не може да има форма на собственост, определена предварително като по-добра. Стопанската история го потвърждава.
Двигател на икономическия и социалния прогрес е лоялната конкуренция, а не формата на собственост. Нито частната, нито държавната собственост могат да бъдат такъв двигател сами по себе си. Защото при липса на конкуренция или някаква форма на държавен и обществен контрол, всяка от тях се изражда. Нещо повече, всеки монопол е вреден, но най-опасен е частният монопол, понеже е безконтролен.
За целта в България трябва да се прекрати приватизацията, особено на стратегически структуроопределящи стопански обекти. Не бива да се допуска приватизация на нормално работещи рентабилни предприятия, на силно социално ориентирани обекти и на работещите в условията на естествен монопол. При доказана злоупотреба с монополно положение, независимо от собствеността на предприятието, да се налагат сурови санкции, а при повторение – да се отнема правото за стопанска дейност.
Ако държавните предприятия работят добре, осигуряват заетост, предоставят продукти и услуги за вътрешно потребление и износ, ако спазват законите и печелят, няма икономически основания да се приватизират. Такива основания може да се намерят само ако те не работят добре и трупат загуби. След като привържениците на частната собственост твърдят, че частният сектор се управлява по-добре и функционира по-рационално, такива предприятия може да се предложат за приватизация, за да бъдат модернизирани, да се конкурират на пазара с публичните предприятия на равностойна основа, при спазване на законите и да започнат да печелят. В това е икономическата логика и главното основание за приватизация.
Цялата българска приватизация през изминалите 25 години беше извършена противно на тази логика и в повечето случаи на безценица. Публичните предприятия бяха подарявани на частни лица. Много от новосъздадените частни фирми укриват доходите си и не плащат данъци. Хиляди бяха занемарени, изоставени и активите им разпродадени като скрап. Увеличи се безработицата. Рязко спаднаха приходите в бюджета. Обществото понесе огромни многомилиардни загуби. Извършено беше гигантско престъпление под натиска на МВФ и Световната банка.
В резултат на това държавата сега не разполага със средства за инвестиции и за нормално финансиране на здравеопазването, образованието, науката, опазването на околната среда, за демографската си политика и социалните си програми, за отбраната и сигурността.То ускори разрухата в икономиката и в обществото. Затова наричаме престъпна този тип приватизация. Нейните извършители и до сега остават ненаказани. Някои от тях дори имат смелостта да ни поучават на ред, справедливост и стопанска рационалност.
С всичките си недостатъци, при доминиращата до 1990 г. държавна собственост се осигуряваше висока норма на вътрешно натрупване и достатъчно големи приходи за активна инвестиционна дейност, при нормална външна задлъжнялост с достигнат максимум около 10 млд. щатски долара в края на неблагоприятната 1989 г. Тогава беше постигнато неколкократно увеличение на основните производствени и непроизводствени фондове, на БВП, прилично качество на живота на милиони българи. Сега, при официално отчитано превишение на БВП над нивото от 1989 г., официално оповестяваната печалба е много по-малка, нормата на вътрешно натрупване е много по-ниска, инвестиционната активност в стопанския сектор е далеч по-слаба, бедността е масова, социалната поляризация застрашителна, а брутната външна задлъжнялост в края на 2014 г. е 92,6% (около 45 млрд. долара по сегашния курс на щатския долар към еврото).
Защо е така? Защото, дори ако е вярно, че БВП сега е по-голям от този в 1989 г., голяма част от частния сектор укрива действителните си печалби, а немалка част от чуждестранните фирми привеждат незаконно печалбата си в чужбина под различни рафинирани форми, преди облагането й с данък, въпреки най-ниския в Европа наш корпоративен данък от 10%. Ето това е един от важните резултати на форсираната приватизация у нас и на уж по-рационалното функциониране на частния сектор.
Препоръчвам също да се преразгледат приватизационните и концесионните договори на най-значимите стопански обекти и при доказано очевидно увреждане на националните ни интереси те да се анулират, а виновните лица да носят наказателна отговорност, без прилагане на давност. Мои консултации с юристи показват, че такава ревизия на сделки между българската държава и чуждестранни инвеститори са законосъобразни, при установени очевидни нарушения във вреда на България. Предлагам също да се отворят „досиетата на прехода” на очевидно много забогателите българи, при фрапиращо несъответствие между официално получавани доходи с платени данъци, от една страна, и притежавани имоти, от друга. Убеден съм, че тези досиета съдържат много по-важна за обществото и по-шокираща информация, от досиетата на сътрудниците на бившата Държавна сигурност.
Да се засили контролът над дейността на чуждестранните търговски вериги. Да се предоговорят условията за работа на двете американски централи в Марица изток, на трите електроразпределителни дружества и на производителите на енергия от възобновяеми източници (преди всичко слънчева), тъй като са сключени преди присъединяването ни към ЕС и при сегашния режим на работа получават солидна държавна помощ, забранена от регулациите на Европейската комисия. При фалити на финансови и други институции, като КТБ, последствията да се поемат от виновните лица, а не от бюджета.
2. БСП да се застъпи за социализация и персонификация на всички форми на собственост. Това означава отмяна на анонимността и въвеждане на пълна публичност и прозрачност за притежателите на всеки стопански и друг обект и за всички промени в тяхната собственост. Законосъобразността на промените в собствеността чрез продажба или други форми да се проверява от компетентни държавни органи и едва след това да влизат в сила.
БСП да подпомага по-активно развитието на общинската собственост. В общинските предприятия да се въведе акционерно участие на работещите в тях, по подобие на държавните и частните предприятия.
БСП да реабилитира кооперативната собственост във всички стопански и нестопански отрасли и във всичките й форми: производствени кооперации, потребителски, снабдителни, пласментни, за предоставяне на всякакви видове материални и нематериални услуги и други. Кооперативните предприятия да имат същите права и задължания, като всички останали.
В държавните и частни предприятия да се въведе акционерно участие на работещите в тях. Акционерното участие да е доброволно. Едноличните акционери от персонала на предприятието да имат същите права и задължания, като всички останали акционери.
3. У нас продължава да се прилага догмата за „по-малко държава в икономиката”. Тази икономическа философия господства и в Европа, въпреки че причини последната световна криза от 2008 г., от която Европа още не е излезнала. България трябва да възприеме концепцията за „регулирана пазарна икономика”, при активно участие на държавата като регулатор, а също и като самостоятелен стопански субект, т.е. собственик и оператор на промишлени и други стопански предприятия. Да се изработи Национална стратегия за догонващо икономическо и научно-техническо развитие на България до 2030 година.
Концепцията за регулирана пазарна икономика следва да бъде конкретизирана в сложен пакет от ефикасни взаимно обвързани политики на макро- и микро-равнище: по икономическия растеж, по реиндустриализацията и индустриалната политика, по заетостта, по доходите, по ограничаване на бедността и на социалната поляризация, по собствеността, по конкуренцията, по ограничаване на злоупотребата с монополно положение, по европейската интеграция, по външната търговия, по демографската, миграционната и регионалната политика, по здравеопазването, образованието, науката и иновациите, по институционалната политика, по бюджетната политика, по държавния дълг, по финансовата (банкова и небанкова) система, по социалната политика, по опазването на околната среда, по пенсионното дело и т.н. Трябва да има пълен синхрон между макро- и микро-икономическа политика. За голяма част от изброените теми имам отделни публикации – виж моя сайт в интернет на посочения адрес.
4. БСП трябва да промени сегашната политика по разпределителните отношения, защото е погрешна. За характера на тази политика може да се съди по дела на държавните приходи и разходи в консолидирания бюджет, като процент от БВП. Този дял показва каква част от годишния БВП на страната се мобилизира за изпълнение на приоритетни държавни и обществени програми. Делът на бюджетните разходи в БВП у нас през 2013 г. беше 38,9%, а в бюджета за 2015 г. са предвидени 39,8%, заедно с вноските в ЕС и при 3% дефицит. Делът на бюджетните приходи е около 36% от БВП. Нашите пазарни фундаменталисти настояват за още по-нисък дял на разходите – до 30% и дори по-ниско, „за да останели повече пари в частника, който можел да се разпорежда с тях по-рационално”. Интересно защо нито една държава от ЕС, а също САЩ, Китай, Япония, Канада, Австралия, Корея и т.н. не се доверяват в по-високата рационалност на частния сектор и продължават да мобилизират много висок дял от БВП!
Средното в ЕС през 2013 г. по разходите беше 48,5%. В някои от страните членки е както следва: Словения – 59,7%, Финландия – 57,8%, Франция – 57,1%, Дания – 56,7%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9%, Италия – 50,5%, Португалия – 50,1% и т.н. Зад ниските проценти в България се крият разпределителни отношения, които ощетяват жестоко трудовите хора и засилват социалното неравенство. Те са икономическата основа на рестриктивната политика и се използват като финансово оправдание за нейното провеждане. Първо, ограничават се произволно и до минимум ресурсите за използване чрез бюджета и след това се оправдават, че нямало средства. България трябва да пристъпи към европейски тип разпределителни отношения, а синдикатите да повишат натиска за промяна.
Разходите в нашия консолидиран бюджет през 2016 и следващите години трябва да се повишат до 44-45%, при постепенна ориентация към балансиран бюджет, но след възобновяване на растежа на БВП с поне 3-4%. Ориентацията към 2% от БВП бюджетен дефицит към 2017 г. е преждевременна. С предлаганите промени ще се измени разпределението на новосъздадената стойност – ще спадне делът на печалбата (и на нормата на експлоатация) и ще нарастне делът на труда.
Така ще се създаде финансова основа за смекчаване на произволната рестриктивна политика, за постепенно преодоляване на грубото подценяване на труда у нас и неоправданото голямо изпреварване на растежа на производителността на труда пред растежа на доходите през последните 25 години, за ориентация към средногодишно повишение на средните реални заплати с 8-10% през следващите десетина години. Трябва да се ускори и повишаването на пенсиите. По този начин след време ще се постигне и постепенно изравняване на нивата на България по БВП на човек от населението (т.е. по обществена производителност на труда) и по средна заплата на заето лице с тези в ЕС. Сега разликата по двата показателя е огромна (съответно 45% и 22-23% в полза на производителността на труда) и противоречи на всякаква икономическа логика и на елементарната социална справедливост.
Сегашната разпределителна политика на България се поддържа от пазарните фундаменталисти и се аргументира с клишето, че всяко повишение на заплатите водело до влошаване на нашата конкурентоспособност. Това не е вярно! Заплатите не са главната причина за ниската ни конкурентоспособност. По-скоро обратното, ниските заплати спомагат за поддържане на ниска конкурентоспособност. Далеч по-важни причини за ниска конкурентоспособност са високата енергоемкост, материалоемкост, некомпетентното макроикономическо и микроикономическо управление на голяма част от фирмите, необузданата престъпност и корупцията.
Получените допълнителни ресурси от 5-6 млрд. лева годишно по описания по-горе начин за увеличаване дела на държавните разходи в бюджета, следва да се насочат за по-гъвкава политика по доходите, по-добро финансиране на здравеопазването, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата, демографската политика, опазването на околната среда и т.н. Ресурсите за тази по-активна политика ще се осигурят чрез радикална данъчна реформа и повишение на събираемостта на данъците.
Какви промени се налагат по отделните данъци?
А. От 1 януари 2016 г. ”пропорционалният „плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум за месечен доход до размера на минималната работна заплата (примерно 400 лв.) и данъчни ставки: 10, 15 и 20% в зависимост от размера на дохода. Месечните доходи, примерно до 2000 лв. (което е масовият случай) да се облагат с 10%; горницата от 2000 до към 5000 лв. с 15% и над 5000 лв с 20%. Това е умерена прогресия като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки върху доходите между 45 и 50%. То би било важна стъпка към сближаване с облагането на доходите в ЕС, което неизбежно ще стане през близките години като един от елементите на интеграционния процес.
Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще увеличава потребителското търсене на домакинствата, предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите.
Главният резултат от въвеждането на този данък е, че чрез необлагаемия минимум и данъчната прогресия финансовото бреме се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават бедните и слоевете със средни доходи, което помага за повишаване на тяхното потребление, а от там и растежа на БВП. Това е особено важно като се има предвид, че потреблението на домакинствата у нас формира 60-63% от годишния БВП. То е икономически оправдано, социално справедливо и целесъобразно и от гледна точка на интеграцията ни в ЕС. От чисто фискална гледна точка крайният резултат ще е неутрален или леко положителен, но това не е най-важното. По-важна е справедливостта в разпределението на данъчното бреме – който получава повече ще плаща повече, защото може да си го позволи. Особено в трудни времена като сегашното. И в бедна страна, като нашата. Любопитно е, че ползата от прогресивно облагане е била разбрана и то е било приложено във Великобритания през 1435 г., а в САЩ през 1862 г. Някои хора в България не желаят да го разберат и през 2015 г.
Б. От 1 януари 2016 г. да се премине към семейно облагане на доходите. В този случай данъчен субект ще е семейството, а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на членовете на семейството ще се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той няма да се облага. Ако е по-голям горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите.
Със семейното облагане се оставя по-голям доход в разположение на домакинствата. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането и образованието на децата. Това, наред с други мерки (повишаване на детските надбавки, помощи за отглеждане на деца, облекчения за майките, ежегодна еднократна помощ за първолаците в началото на учебната година, разширяване на детските ясли и градини и т. н.) е от изключителна важност за смекчаване на преживяваната от страната ни все по-остра демографска криза, която застрашава оцеляването ни като народ и държава към края на това столетие.
В. От 1 януари 2016 г. „плоският” данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен с максимална ставка 20%. И тук препоръчвам да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките семейни и други фирми; да се запази 10% ставка за средните по размер печалби, да се въведе 15% за по-големите и 20% за най-големите печалби над определена граница. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване. В ЕС пробладаващите максимални ставки за този данък са между 25 и 35%. С предлаганите умерено прогресивни ставки ще се направи важна крачка към сближаване с равнището на корпоративно облагане в западноевропейските страни, което ще стане неизбежно през близките години.
Тези основни ставки да се съчетаят със:
а/ въвеждане на нулев данък върху реинвестираната част от печалбата в изостанали региони и общини, по списък утвърден от Народното събрание, а също и за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата за всички райони на страната през следващите 5 или 10 години;
б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за доставени нови производствени машини и съоръжения през 2016-2025 г.
На евентуални възражения от страна на Европейската комисия, че това е държавна помощ, може да се отговори със силни контрааргументи: вековната ни икономическа изостаналост; ниската производителност и конкурентоспособност на нашата икономика в условията на открити пазари; масовата бедност, пораждаща нарастващо социално напрежение; необходимостта от догонващо икономическо развитие на България, което е от взаимен интерес. Това може да бъде елемент на един допълнителен пакет от икономическа помощ, каквато по-бедните страни членки следва да поискат съвместно от ЕС в близко бъдеще.
Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството, особено като се има предвид рязко спадналата инвестиционна активност у нас след 2008 г. Фирмите, които инвестират активно ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 10 години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета.
Г. ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2016 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък утвърден от Народното събрание, да се повиши на 27%. То също е умерена стъпка, като се има предвид, че в 7 страни членки на ЕС стандартният ДДС вече е 23 и 24%, а в 5 страни – 25 и 27%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта, отглеждането и образованието на децата в контекста на демографската криза.
Д. От 1 януари 2016 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Това ще засегне в момента около 8-10 хил. физически лица – български и чуждестранни граждани.
Е. От 1 януари 2016 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
Ж. През първата половина на 2016 г. да се приложи еднократно облагане с 5% данък „Солидарност” на недвижимите и част от по-големите движими имоти на обща стойност по данъчна оценка над 200 хил. лева на домакинство. Приходите от него да се използват само за инвестиционни цели. Това не е репресивен данък, а средство за подпомагане на българското общество в настоящата трудна ситуация.
З. От 1 януари 2017 г. да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над 150 хил. лева по данъчна оценка, а също и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, луксозни лимузини, яхти и други подобни. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
И. През 2017 г. да се преразгледа данъчното облагане на наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и да се повиши за големите и най-големите, превишаващи определен от данъчните власти размер. Това е икономически обосновано и социално справедливо.
Й. От 1 януари 2016 г. дивидентът на държавните фирми за държавата да се намали от 80% на 20%. Да се забрани отнемането за бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). Това ще остави допълнителни ресурси на тези фирми за финансиране на тяхното развитие.
К. България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.
Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска.
5. БСП трябва да отмени политиката на икономически ограничения, която също е погрешна. Тя създава илюзорна финансова стабилност, води до трайна икономическа стагнация, която прераства неизбежно в дефлация и социална мизерия. Забравя се, че социалната стабилност е също толкова важна, колкото и финансовата стабилност. Злоупотребата с едната причинява срив и на другата. Поголовната ограничителна политика не води до икономически растеж. Европа го доказва след 2008 г. Това личи и от сравнителен анализ на паричната политика в САЩ и ЕС. Стимулиращата политика в САЩ направи възможен растежа през следкризисните години, който достигна около 4% през 2014 г., докато ЕС продължава да бъде в стагнация. За постигането на растеж е нужно стимулиране на вътрешното и външното търсене. Вътрешното търсене се повишава чрез по-висока заетост, по-големи доходи на домакинствата, по-големи колективни фондове за потребление чрез бюджета, повече инвестиции. Външното търсене се постига чрез по-голям нетен износ, по-висока конкурентоспособност, по-активна и равноправна икономическа интеграция в ЕС. И тук имам подробни публикации по отделните теми – виж моя сайт.
6. БСП трябва да обърне специално внимание на тежката демографска криза, която преживява страната. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението на България се топи. Изтичат не само най-младите мозъци, но и генетичният ни потенциал. И това не тревожи българските политици! От много години те провеждат политика, която изостря демографската криза. Тази криза е силно инерционна. Тя не може да бъде овладяна лесно и бързо, но има мерки чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, регионалната, миграционната и пенсионната политики, с които тези процеси могат да се смекчат постепенно през следващите години и десетилетия. Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Ако това не се направи България е пред изчезване като народ и държава към края на това столетие.
7. БСП трябва да вземе мерки за по-ефикасна защита на националните ни интереси като член на ЕС. През последните 8 години, откакто сме член на ЕС, българските правителства се подчиняваха послушно на диктата от Брюксел в името на някакви общи интереси, зад които стояха интересите на големите страни-членки. Преждевременното закриване на четирите атомни реактора в Козлодуй, пожертването на трите големи енергийни обекта (Бургас – Александропулис, атомната централа в Белене, Южен поток) са достатъчно показателни. Наличието на Общ европейски пазар в сегашния му вид е изгодно за най-силните страни-членки, но не и за слабите като нас. Участието ни в икономическите санкции срещу Русия нанася още по-големи вреди на България в износа, в транспорта, в туризма, в притока на руски капитали. Достойно за съжаление е, че министърът (социалист) на икономиката и енергетиката предостави на Европейската комисия през 2014 г. правото да води от наше име преговорите за Южен поток с Русия, с което навреди непоправимо на нашите национални интереси и на интересите на още няколко съседни страни. А Гърция сега заявява, че ще продължи „Турския поток” на своя територия и ще разпределя газта за Европа, без да пита Брюксел. Сигурни ли сме, че набързо и на тъмно договореното от същия министър изграждане на седми реактор в Козлодуй от Уестингхаус е изгодно за България! Аз не съм сигурен. По-скоро обратното.
Ние трябва да настояваме за промени в ЕС, да не се лишаваме лекомислено от икономически и политически суверенитет, да престанем да сме политически мекотели и да поставяме над всичко националните ни интереси, както правят другите страни-членки. България трябва да използва и правото си на вето при особено важни гласувания в ЕС, които увреждат националните ни интереси.
8. БСП трябва да направи всичко възможно тук в България и в Брюксел да не се допусне сключването на споразумението между ЕС и САЩ за свободна търговия и инвестиции. Поради особената му важност вероятно за ратификацията ще е необходима подкрепа на всички страни членки. Ние трябва да бъдем една от страните, която ще откаже ратификацията. Това споразумение е само фаза от мракобесния американски проект за „Нов световен ред”, насочен в стратегическа перспектива главно срещу Русия и Китай, оценявани сега от американските стратези, като главна заплаха на американските интереси през следващите десетилетия и особено през втората половина на настоящото столетие.
При сключването на този договор в близко бъдеще тук ще проникват по-лесно продукти с ГМО, ще започне добив на шистов газ (което други европейски страни вече изоставят), ще се лишим от социални придобивки, ще подчиним националната си икономическа, социална, екологична, здравна и друга политика и традиции на интересите на големите американски корпорации. Тези корпорации ще имат правото да осъждат цели европейски държави за провеждана от техните правителства политика чрез „независим” международен арбитраж. Само искам да напомня, че подставени лица на руския олигарх Ходорковски миналата година осъдиха чрез такъв арбитраж Русия да им изплати 50 млрд. щатски долара за нанесени вреди. Можете да си представите с каква лекота ще осъждат малка, бедна и слаба държава като нашата. Досетете се кой ще управлява тогава европейските държави, а и България – избраните от нашите народи парламенти и правителства или гигантските американски корпорации.
Резултатите от прилаганото вече няколко години в Канада сходно споразумение NAFTA (Северно американско споразумение за свободна търговия) са категорично негативни. Това не трябва да се допуска за Европа и България.
х
Ако ръководството на БСП не пристъпи към категорична и бърза промяна в своята икономическа политика в очертаните по-горе направления и не спечели доверието на българските граждани в искрените си намерения да провежда по-хуманна икономическа политика, за разлика от миналите години, ни очаква продължителна икономическа стагнация, масова бедност и растящо неравенство.
А в недалечно бъдеще БСП ще изпадне на българската политическа сцена в сегашното положение на ПАСОК в Гърция.
Запомнете това!
30 Март 2015 г.
